Луминесцентна лампа, захранвана от акумулатор Кирил Цветанов
Млад Конструктор 1985/10/стр.4-5
Вероятно, през топлите летни нощи на къмпинг сте се замисляли, колко
добре би било да имате една по – силна лампа, а не да се мъчите на
светлината пламъка на свеща. Със същия проблем се сблъсквате на лозето
или на вила, където няма електричека мрежа, или когато токът спре.
Мнозина решават въпроса, като използват акумулатор и обикновена 12 V
лампа от автомобил. Ние ви предлагаме обаче значително по съвременно
решение: да използвате луминиццентна лампа. Вероятно знаете, че тя има
значително по – висок коефициент на полезно действие в сравнение с
обикновената лампа с нажежаема жичка. Това означава, че при еднаква
консумация на електроенергия, луминисцентната лампа свети значително по
– силно от обикновената. Защо става така? Къде се „губи” енергията?
Припомнете си само колко по – силно се нагрява стъкленият балон на
лампата с нажежаема жичка и ще получите отговор на въпроса.
Но, разбира се, ако включите една луминисцентна лампа направо на клемите
на акумулатор (напр. автомобилен) тя няма да светне. Напрежението от 12
V, което акумулаторът отдава, не е достатъчно за да се получи тлеещ
разряд на газа в тръбата на луминисцентната лампа. Необходимо е
устройство, което да повиши напрежението и да го превърне в променливо,
за да бъде светенето на лампата най – ефективно. Естествено тази функция
се реализира най – елементарно със средствата на електрониката.
Схемата на устройството, преобразуващо постоянното напрежение 12 V в
променливо 800 V с честота около 35
 |
кHz, е показано на фиг. 1. Разбира
се, може да се използват и с успех и други схеми. Тази, която ви
предлагаме е еднотранзисторна и, както показа експериментът, гарантира
най – добра форма на изходното напрежение, така, че лампата да свети
максимално силно при еднаква консумация на ток в сравнение с други схеми.
Принципът на действие на схемата е следният. Със стъпалото на
транзистора Т1 е изпълнен генератор с индуктивна обратна връзка (блокинг
- генератор). Честотата на работа на схемата се определя от
последователния трептящ кръг, образуван от индуктивността L и от
кондензатора С1, включен паралелно на прехода база – емитер на
транзистора Т1. Положителната обратна връзка на генератора се
осъществява с трансформатора Тр, с резистора R1 и с потенциометъра П1.
При преместване на плъзгача на потенциометъра се влияе на дълбочината на
обратната връзка на генератора. По този начин се променя големината и
формата на изходното напрежение Uизх, подавано към луминисцентната лампа
ЛЛ. Диодът Д1 предпазва схемата от пренапрежението, получено при
прекъсване на захранването, а кондензаторът С2 – от краткотрайни отскоци
на захранващото напрежение. С диода Д2 (тип ГД507А) се предпазва
транзистора Т1 от пренапрежения от намотката W1 на трансформатора Тр,
получени вследствие на самоиндукцията от рязкото прекъсване на тока през
намотката.
Изходното напрежение Uизх, подадено към краищата на луминисцентната
лампа ЛЛ, води до получаване на тлеещ разряд на тръбата. Лампата свети с
ярка бяла светлина, която по оптичен спектър се доближава до дневната
слънчева светлина. Обърнете внимание (фиг. 1) на начина на свързване на
лампата! Двете отоплителни намотки не се използват, те се свързват
накъсо, а двата полюса на изходното напрежение на преобразувателя се
подават на двата края на тръбата. Възможно е да се използват и тръби, на
които отоплителните жички са прегорели.
 |
Монтирането на елементите става на печатна платка с графичен оригинал,
показан на фиг. 2а. Не е желателно да се правят по – тънки писти на
печтната платка, тъй като по някои от тях тече около 1 – 1,5 А ток и
това може да доведе до недопустимо загряване на платката. Начинът на
разположението на елементите върху обратната страна на платката, както и
свързването на устройството се виждат от фиг. 2б. За индуктивността L се
използва феритна сърцевина, върху която са навити 40 – 50 навивки от
проводник ПЕЛ 0,1, така, че индуктивността на бобината да бъде 6 – 8 mH
при честота 35 кHz. Tрансформаторът Тр се навива върху алсиферов ферит
тип „Т428-543”. Първичната намотка w1 съдържа 24 навивки от ПЕЛ – 0,5, а
w2 – 1600 навивки от ПЕЛ- 0,04. Транзисторът трябва да се монтира върху
малък охладител (обща площ около 10 кв sm).
Най – целесъобразно есхемата да се захранва от автомобилен акумулатор с
капацитет около 50 амперчаса или от последователно свързани кадмиево –
никелови акумулатори. Консумираният ток от устройството е около 1 – 1,5
А. Така лампата може да работи около 35 часа с едно зареждане на
акумулатора.
Настройката на системата става с потенциометъра П1. С прместване на
положението на плъзгача на П1 се търси най – ярката светлина, която може
да се получи от лампата.
Устройството се монтира в кутия. На лицевия и панел се извеждат ключът К
за подаването на захранването и потенциометъра П1, с който се корегира
светенето на лампата при спадане на напрежението на акумулатора.
След като реализирате устройството, ще се убедите, че осветлението е
значително по – добро, отколкото с лампата с нажежаема жичка, тъй като
луминисцентната лампа не е точков източник, както обикновената, и
сенките, които се получават в помещението са значително по – малко.
Лампа за къмпинг
Млад Конструктор 1991/2/стр.4,5
Човек дори и в къмпинг търси удобството. Доказателство за това са
многобройните приспособления, които му облегчават живота. Едно от тях,
което напоследък става все по – актуално, е осветлението в палатката и
около нея. Основното изискване към една къмпингова лампа е да консумира
малко и да свети много (то да е само при тази лампа!). Засега на това
изискване най – добре отговаря малката луминисцентна лампа. Проблемът е,
че тя се нуждае от високо захранващо напрежение.
 |
Схемата, показана на фиг. 1, прави тъкмо това – превръща едно ниско постоянно напрежение (примерно 12 V).
 |
Блоковата схема от фиг. 2 изяснява
принципа на преобразуване, понеже постоянното напрежение става
променливо. Амплитудата на правоъгълното променливо напрежение не може
да бъде по – голяма от 12 V, но тя е твърде малка, за да задейства
луминисцентната лампа, която се захранва с 220 V. Следователно е
необходимо второ преобразуване, като се използва трансформатор.
4 транзистора и няколко други елемента са достатъчни, за да се направи
електронната част на схемата. Астабилният мултивибратор е изграден с Т2
и Т3 и елементите около тях. Честотата на генерирания сигнал зависи на
първо място от стойностите на R3, R4, P1, C1 и C2. При Р1 = 0 тя е около
220 Hz. Koгато плъзгачът на Р1 е в долно по схемата положение,
коефициентът на запълване е 50%, т.е. времето на импулса и на паузата са
почти равни. С Р1 честотата може да се намали до около 125 Hz. С това се
променя както коефициентът на запълване, така и силата на светене на
лампата в известни граници.
Транзисторите Т2 и Т3 са твърде слаби, за да осигурят необходимия ток за
трансформатора. Затова се добавят и два мощни транзистора, които се
нагърбват с тази задача. Точното свързване на намотките на
трансформатора и транзисторите
 |
Т1 и Т4 е показано на фиг. 3. Общият извод на вторичната намотка 2 е свързан постоянно с +12 V. На изводи 1 и 3 напрежителното ниво е различно – ако единият е с 12 |
V, другият е с 0 V
и обратно. Тези нива се променят в ритъм с генерираната от
мултивибратора честота.
Изграждането на къмпинговата лампа не отнема много време.
 |
На фиг. 4 са
показани печатната платка и разположението на елементите върху нея.
Мощните транзистори се монтират изолирано върху отделни охлаждащи
радиатори и се свързват с гъвкави проводници (с диаметър по – голям от
0,5 mm) със съответните точки от схемата.
След като се провери правилността на монтажа, се включва батерия 9 V,
kaто трансформаторът не е включен. Напрежението на колектора на
транзистора Т2 трябва да е между 3 и 4,5 V, в зависимост от положението
на плъзгача на Р1. В същото време напрежението на колектора на Т3 е
между 4 и 6 V.
Понеже луминисцентната лампа се захранва с правоъгълно напрежение, тя
свети малко по – ярко, отколкото ако то е синусоидално, и консумира
около 2 А. Ако искате да намалите консумацията на 1,2 А, необходимо е в
колекторната верига на Т1 и Т4 да се включи допулнителен резистор от 4,7
Om/10 W.
Поради нискочестотните трептения, трансформаторът понякога започва да
издава малко неприятен нискочестотен брум. Той не е силен, но все пак е
налице.
100 W трансфертер 12 V/~220 V Mихаил А. Михайлов
Млад Конструктор 1992/2/стр.3,4
За различни цели в бита и в техниката (когато няма ток в къщи, на полето
или на вилата, ако няма прекарано електрозахранване, при ремонт на
автомобили за захранване на различни електрически инструменти) се налага
да се използва преобразувател на постоянно напрежение 12 V от
автомобилен акумулатор в променливо ~220 V за захранване на различни
стандартни консуматори.
Принципът на работа на устройството се основава на алтернативно
комутиране от два мощни транзистора на напрежението на акумулатора А към
двете първични намотки на транзформатора Тр. Схемата на устройството е
показана на чертежа.
 |
С логическите елементи ЛЕ1 и ЛЕ2 е изграден генератор на правоъгълни
импулси с честота 200 Hz. Tя се определя от стойностите на резистора R2
и кондензатора С1. Генераторът е реализиран с управляеми инвертори от
интегралната схема 40098. Управляващите изводи се свързват на маса.
Вместо интегралната схема 40098 може да се използват 2 схеми 4011, като
двата входа на всеки от елементите се свържат накъсо. Входовете на двата
неизползвани елемента се свързват на маса.
Честотата на сигнала от генератора се дели на четири от два
последователно свързани делителя на две, реализирани с елементите ЛЕ3 и
ЛЕ4 – JK-тригери, 4027. На изходите на ЛЕ4 се получават два инверсни
един спрямо друг правоъгълни сигнала с честота 50 Hz.
С логическите елементи ЛЕ5 – ЛЕ8 са изградени преобразуватели на
коефициента на запълване на двата сигнала така, че напрежението на
изходите А и В да не бъде в нито един момент едновременно логическа
единица. Времедиаграмите на сигналите след преобразувателите са показани
в левия долен ъгъл на чертежа. Този ефект се получава благодарение на
паралелните RC групи, включени между диодите Д1 и Д2 и входовете на
логическите елементи ЛЕ7 и ЛЕ8.
През резисторите R5 и R6 и кондензаторите С4 и С5 сигналите от
интеграторите управляват комутатора на трансфертера. Диодите Д3 и Д4
дават на маса отрицателната полувълна на управляващите импулси,
диференцирани от кондензаторите С4 и С5. Към мощните комутиращи
транзистори Т2 и Т3 е свързан по схема Дарлингтон по един транзистор тип
BD6551. Вместо този съставен транзистор може да се използва комбинация
от един транзистор 2Т6551 и 2Т7531. Корекцията на коефициента на
запълване на изходите А и В се налага, за да се избегне едновременното
отпушване на двата комутиращи транзистора в режимите на превключване.
При алтернативното комутиране на напрежението на акумулатора към двете
първични намотки на трансформатора Тр в сърцевината му се получава
променливо магнитно поле с честота 50 Hz, благодарение на което във
вторичната намотка w3 се индуктира напрежение ~220 V.
При изработване на устройството трябва да се имат предвид някои
особености. Трансформаторът Тр трябва да бъде с изходна мощност не по –
малка от 150 VA. Ако се използва стандартен мрежов трансформатор с две
изходни намотки по 12 V, задължително трябва да се развият известна част
от навивките, така, че напрежението на w1 и w2 да бъде 10,5 V.
Tтранзисторите Т2 и Т3 се монтират върху алуминиеви радиатори.
При експериментирането на трансфертера се оказа, че КПД е около 70%. С
акумулатор с капацитет 55 Аh трансфертерът може да захранва консуматор с
мощност 100 W в продължение най – малко на 1 час.
Трансфертер (преобразувател) 12 – 220 V/90W M.Б.
Млад Конструктор 1984/4/стр.14
С помощта на предложената схема може да се получи променливо напрежение
~220 V, там, където такова липсва, но е налице 12 волтов акумулатор. По
такъв начин ще разполагаме с мрежово напрежение навсякъде в автомобила,
в лодката, в каравана и др.
 |
Както се вижда от схемата, тя е много проста и е изградена само от 6
транзистора. Транзисторите Т3 и Т4 изграждат астабилен мултивибратор,
генериращ правоъгълни импулси с честота 50 Hz. При отпушен транзистор
Т3, тече ток през Т2, и Т1 дава на „маса” едната половина на вторичната
намотка W1 на мрежовия трансформатор Тр. При отпушен Т4 процесът се
повтаря, но с другата половина на вторичната намотка W2 на Тр и
транзистора Т6.
С посочените транзистори (2Н3055) токът през тях може да достигне до 5
А, а това позволява при използване на подходящо оразмерен трансформатор
да се получи изходна мощност от 90 W. При това положение за крайните
транзистори Т1 и Т6 не са необходими големи по размер охлаждащи
радиатори.
Наред с предимствата на тази схема трябва да се имат предвид
неудобствата на правоъгълната форма на напрежението, което на празен ход
превишава значително 220 V и е около 250 V. За някои електроуреди –
кафеварки, поялници, лампи и т.н. това е без особено значение. Но за
една бормашина, чиито обороти се регулират фазово, напрежение с
правоъгълна форма не е допустимо. Също така към предлагания трансфертер
не трябва да се включват по – прецизни електроуреди като цветни
телевизори, видеомагнитофони и т.н.
Преобразувател 6 – 12 V/8 W
Mлад Конструктор 1991/6/стр.14
Схемата може да се използва за захранване на автомобилни устройства (касетофони,
радио) с напрежение 12 V в коли с бордово напрежение 6 V.
Преобразувателят осигурява изходна мощност от около 8 W при КПД 80 –
85%.
 |
Ако не намерите ферит, за сърцевина на трансформатора може да използвате
ламели Е12, с дебелина на пакета 24 mm. Параметрите на трансформатора са
дадени в таблицата. Всички намотки трябва да са навити в една и съща
посока, като изводите им се подреждат според схемата.
Електрическата лампа е необходима, само за да бъде индикирано
включването на трансформатора.
Преобразувател на постоянно напрежение 6 V – 12 V Светослав Стефанов
Mлад Конструктор 1983/6/стр.10, 11
Повечето автомобилни радиоприемници и касетофони се захранват с 12 V и
включването им в автомобили с напрежение на акумулатора 6 V (трабант)
представлява проблем. В отговор на читателски писма предлагаме схема,
която решава този проблем. Тя представлява постояннотоков преобразувател,
повишаващ постоянното напрежение 6 V на 12 V.
 |
Принципната електрическа схема на преобразувателя е показана на фиг. 1. Напрежението 6 V се подава на автогенератора, изграден с транзисторите Т1 и Т2. Диодите Д5 и Д6 предпазват транзисторите от електродвижещото напрежение на самоиндукция, получено при прекъсване на тока през намотките W1 и W2. В такт с честотата на |
автогенератора се променя
посоката на тока през двете намотки W1 и W2, създавайки по този начин
променливо магнитно поле в намотките. В намотката W3 на трансформатора
Тр1 се индуктира променливо напрежение с амплитуда около 10,5 V. To се
изправя от диодите Д1 – Д4, свързани в мостова схема Грец. Полученото
постоянно напрежение се изглажда с кондензатора С1. Високочестотните
смущения, получени от работата на запалителната система на автомобила,
се филтрират от кондензатора С2.
Трансформаторът Тр1 се навива върху желязна Ш-образна сърцевина със
сечение 3 кв. sm. Намотките W1 и W2 се навиват еднопосочно и трябва да
съдържат по 120 навивки от проводник от проводник ПЕТ – 1,3. Третата
намотка W3 от 210 навивки е навита от проводник ПЕТ – 0,62.
Трансформаторът се закрепва към печатната платка с две планки.
Транзисторите Т1 и Т2 се монтират на радиатори с площ по 120 кв sm.
Трябва да се има предвид, че е необходимо двата радиатора да бъдат
електрически изолирани един от друг и от масата на автомобила.
Платката се монтира в метална кутия с помощта на два винта и гайки М3.
Корпусът на кутията се свързва към масата на автомобила. Металната кутия
намалява значително електромагнитните смущения, които внася
преобразувателя. Поради същите причини кутията също трябва да се монтира
на разстояние не по – малко от 80 cm от радиоприемника.
Тази схема осигурява ток около 2,5 А и затова позволява включването и на
други устройства в автомобила, освен на радиоприемник и касетофон –
кафеварка, запалка, озонатор и др.
Стабилизатор +5 V/1A (-5 V/1A)
Разбира се най – добре би било да се
използва интегрален стабилизатор на напрежение от типа 7805 (7905),
който притежава отлични параметри, но в много случаи се прибягва до
схемно решение с дискретни елементи, както е показано на фиг. 1. Схемата
осигурява захранващ ток до 1 А и е снабдена с електронна защита на 1,2
А.
 |
Пулсациите на изходното напрежение са около 20 mV при максимален
консумиран ток.
Схемата притежава следните особености:
- източникът на опорно напрежение е изграден от генератор на ток и
ценеров диод, което позволява получаването на висок коефициент на
стабилизация.;
- използва се диференциален усилвател, с което се намалява влиянието на
околната температура.;
- предвидена е защита от късо съединение.
Стабилизаторът може да се използва и за други изходни напрежения, а при
смвна посоките на свързване на диодите и електролитните кондензатори и
замяна на транзисторите със съответните им комплементарни, служи за
получаване на отрицателни напрежения.
 |
Печатната платка и монтажната схема на стабилизатора са показани на фиг. 2 и 3. Поради малкия консумиран ток, схемата „Грец” е запоена направо на печатната платка. Транзисторът Т4, върху който се отделя мощност 5 – 6 W трябва да се монтира на охлаждащия радиатор с площ около 150 кв cm. Данните на мрежовия трансформатор са дадени в таблицата.
 |
След проверката на правилността на монтажа, към схемата „Грец” се подава
променливо напрежение ~9 – 12 V от понижаващ трансформатор. Измерва се
напрежението върху кондензатора С1, то трябва да бъде 12 – 16 V. След
това се измерва токът през ценеровия диод, който трябва да е около 10 mA.
Стойността на този ток се настройва чрез промяна на съпротивлението на
резистора R1. Проверяват се напреженията върху базите на транзисторите
Т2 и Т3. Те трябва да са приблизително еднакви. След това волтметърът се
свързва към изхода на стабилизатора и с помощта на тример –
потенциометъра R8 настройваме изходното напрежение на стабилизатора на
стойност малко по – висока от желаната, например 5,1 V. В изходните
клеми се включва номинален товар – резистор 5 Om /5 W и отново се
измерва изходното напрежение, което трябва да е не по – малко от 4,95 V.
При номинален изходен ток с помощта на осцилоскоп се проверяват
пулсациите на изходното напрежение. Те не трябва да бъдат по – големи от
20 mV. Последната проверка се прави за възможно по – кратко време.
Проверката на тока, при който сработва електронната защита, се прави за
много кратко време. За целта товарният резистор се изключва и към
изходните клеми на стабилизатора се включва амперметър на обхват 1,5 – 5
А. Стойността на тока при така реализираното късо съединение на изхода
трябва да е 1,15 – 1,30 А. Настройкатас на този ток става чрез подбор на
стойността на резистора R6.
Moщен стабилизатор на напрежение +5 V
Mлад Конструктор 1986/5/Приложение, стр.3
Масово използваните в цифровата техника ТТL интегрални схеми изискват
захранващо напрежение +5 V +/-5%. Нерядко се налага да се проектира
захранване за устройство с няколкостотин такива схеми (1986 година),
консумиращи ток до 10 А, а дори и повече. В този случай е удобно
използването на стабилизатора, показан на фиг. 1. Характерно за схемата
е, че се използва линейна интегрална схема от типа 7805 в качеството на
управляващо устройство, опорен елемент и схема за защита едновременно.
Като мощни управляващи елементи в случая се използват мощни NPN
транзистори, свързани паралелно като емитерни повторители.
 |
За изравняване на тока през тях в емитерните им вериги са включени изравнителни резистори. Самото управляващо напрежение се получава върху резистора R1, свързан между базата и емитера на драйверния транзистор. Така стабилизаторът е изчислен за три стойности на консумираният ток, като се променят някои елементи – таблицата.
 |
Поради значителната мощност, която се разсейва от стабилизатора, радиаторите са с голяма площ. Малкият брой елементи позволява монтажът да се извърши и върху текстолитова плочка със занитени пера, но може да се използва и печатен монтаж. Печатната платка на
 |
стабилизатора е
показана на фиг. 2, а разположението на елементите върху нея – на фиг.
3. При разполагането на елементите да се има предвид, че свързващите
проводници трябва да са по – къси.
Настройка. Поради големия брой филтриращи кондензатори, свързани
паралелно с интргралните схеми за предпазване от взаимни смущения между
тях, товарът обикновено има силно капацитивен характер. В някои случаи,
особено при по – дълги проводници, схемата проявява склонност към
самовъзбуждане и се налага подбор на кондензатора С2. При нормално
работещ стабилизатор, пулсациите в изхода му са 15 – 25 mVpp. Термичната
му стабилност също е отлична.
Стабилизатор на напрежение 3 – 24 V/ 1A
Mлад Конструктор 1986/5/Приложение, стр.4
Използването на този стабилизатор се налага в случаите, когато трябва да
се регулира плавно изходното напрежение. Схемата на устройството е
показана на фиг. 1. Използван е интегралният стабилизатор на напрежение
723, който се произвежда в много страни, включително и в България (1986
г.). За да може да се осигури достатъчен изходен ток, използван е
допълнителен мощен транзистор, свързан като емитерен повторител. За
ограничаване на мощността, която се разсейва от него, когато се работи
при малки изходни напрежения и големи токове, към стабилизатора се
подава по – ниско входно напрежение.
 |
Графичният оригинал на печатната платка е показан на фиг. 2.
Изправителните диоди са монтирани на печатната платка без радиатор.
Мощният транзистор се охлажда от радиатор с площ от около 200 кв. cm, за
който трябва да е осигурена добра конвекция на въздуха.
Графичният оригинал е направен за интегрален стабилизатор, монтиран в
пластмасов корпус DIL. Използването на интегрален стабилизатор с кръгъл
корпус също е възможно, като се има предвид, че изводите са разположени
в еднаква последователност. На принципната електрическа схема цифрите в
скоби показват номера на извода за кръгъл, метален корпус, а без скоби –
за корпус DIL.
 |
При поява на високочестотно самовъзбуждане на схемата, което може да се
установи с помощта на осцилоскоп, свързан към изхода, трябва малко да се
увеличи капацитетът на кондензатора С3. Напрежението на неинвертиращия
вход се настройва да бъде +3V чрез подбор на съпротивлението на
резистора R2.
Проверката на тока, при който се задейства защитата от късо съединение,
се извършва, като към изхода на схемата свърже амперметър за постоянен
ток на обхват 2,5 – 5 А. Корекцията на стойността на този ток се
извършва чрез промяна на стойността на резистора R5. За разширяване на
възможностите на стабилизатора, могат да се използват няколко
превключващи се резистора на мястото на R5, с което да се избира токът
на защитата
Стабилизатор на двуполярно напрежение +/-15 V/0,2 A
Млад Конструктор 1986/5/ Приложение, стр. 6
Недостатък на схемата на стабилизатора за +/- 15 V/0,2A е сравнително
ниската температурна стабилност, която не може да се подобри дори, ако
се използват високостабилни ценерови диоди от типа Д818. Причината за
това е зависимостта на напрежението Ube на транзисторите от
температурата на преходите. Явлението може да се избегне, като се
използват диференциални усилватели, или още по – добре – операционни
усилватели. По – долу е описана една такава схема (фиг. 1). Използван е
двоен операционен
 |
усилвател тип 72558, който е с вградена честотна компенсация, но с еднакъв успех могат да се използват и единични усилватели тип 709, 741 и др., като се предвиди външна честотна компенсация за тези, които са без вградена такава. Изправеното двуполярно напрежение се филтрира от електролитните кондензатори и се подава през резисторите резисторите R1 и R2 kъм стабилизатора на напрежение Д5. Потенциометърът П1 заедно с резисторите R3 и R4 образуват делител на напрежение. Към инвертиращите входове на операционните усилватели се подават симетрични двуполярни напрежения, които се усилват и инвертират. Тъй като от устройството се консумира ток, по – голям от допустимия максимален изходен ток за операционните усилватели, а в изходите им са включени емитерни повторители. Освен това е предвидена и схема за електронна защита по максимален ток. Стойностите на резисторите R3 – R10 са подбрани така, че да се получи изходно напрежение от 0 до 15 V. Важно условие за прецизната симетрия на напреженията, каквато е необходима за някои електронни измервателни уреди, е спазването на толеранса на резисторите R3 – R10 в границите +/- 1%. Ценеровият диод Д5 се подбира от гледна точка на температурна стабилност. Транзисторите Т1 и Т2 трябва да имат усилване по ток h21E > 80. Те се монтират на радиатори, както е показано на фиг. 2.
 |
При необходимост транзисторите Т1 и Т2 могат да се монтират върху радиатори с по – голяма площ, което позволява използването на стабилизатора и за по – големи изходни токове.
Преносим уред за зареждане на фотосветкавица (По списание практик) Млад Конструктор 1981/5/стр. 13, 14
 |
 |
Стабилизатор на постоянно напрежение с МАА723 2-24V/1A инж. Г. Франгов Радио телевизия електроника 1981/1/стр.21, 22
 |
 |
Високоволтов маломощен стабилизатор на напрежение 800 - 1200 V/7 W доц. к.т.н. инж. Г. Кривошиев 1980/1/стр.17, 18
 |
 |
Тиристорен стабилизатор на постоянно напрежение
инж. Н. Кирков
Радио телевизия електроника 1980/5/стр.24,25
 |
 |
Подобрена схема на стабилизатор на напрежение инж. А. Атанасов Радио телевизия електроника 1980/5/стр.27
 |
Технически данни за стабилизатор МАА550 за 31-35 V Радио телевизия електроника 1981/3/стр.28
 |
Монолитни маломощни прецизни стабилизатори на положително напрежение инж. Цветан Ненчев, инж. Валентин Колев
 |
Източници на опорно напрежение с операционни усилватели к.т.н. инж. С. Куцаров Радио телевизия електроника 1980/10/стр. 22-24
 |
 |
 |
Стабилизирани токоизправители с MAA723 - 0...40V/1A Г. Петров, К.Красимова Радио телевизия електроника 1981/7/стр.22,23
 |
 |
Захранващ блок за колективна антенна система - проектиране н.с. инж. Д. Димитров, н.с. инж. Х.Шадура, м.с.н.а. А. Миндов Радио телевизия електроника 1981/7/стр.24,25
 |
 |
Преобразувател на напрежение 12V/220V за аеройонизатор АЕМ-3, от акумулаторна батерия на автомобил. Радио телевизия електроника 1984/4/стр.27, 28
 |
 |
Интегрални схеми - стабилизатори на постоянно напрежение инж. Атанас Манолов, инж. Станимир Първанов, инж. Стефка Костова Радио телевизия електроника 1984/1/стр.24-26
 |
 |
 |
Интегрални схеми за захранващи източници с триизводни регулатори на напрежение инж. Милка Канети, инж. Евгения Найденова Радио телевизия електроника 1984/8/стр.24-26
 |
 |
 |
Материалите подготви за сайта:
Иван Парашкевов
e-mail: ivanparst@dir.bg