Паралелно включване на стабилизатори на напрежение
Млад Конструктор 1992/3/стр.6
Интегралните стабилизатори МА78хх, В3170 и В3171 осигуряват максимален
изходен ток от около 2 А, респ. 1,5 А. За по – големи стойности обичайно
се включват външно дискретни мощни транзистори, при което защитите на
интегралните стабилизатори от късо и претоварване не действат и трябва
да бъдат реализирани допълнително Изход от положението е паралелното
свързване на интегрални стабилизатори.
 |
Фиг. 1 показва примерна схема, която е изградена с две схеми МА7812 и която би трябвало да осигури 3,5 А за крайното стъпало. Потенциометърът служи за симетриране на изходното напрежение и ток и има точност +/- 0,25 V (обхват на изменение). Разликите в изходното напрежение на различните типове МА78хх е +/- 5% от номиналното. Следователно за МА7824 трябва потенциометър от 500 Om. Електролитните кондензатори към потенциометъра филтрират и променливата компонента на работния ток на |
стабилизатора. Консумацията е в обхвата 4-5 mА. Без електролитни
кондензатори се получава неравномерност на изходното напрежение от около
30 mV.
Токовата симетрия I1 = I2 се настройва при максимален товарен ток.
Температурните промени влияят слабо върху симетрията. Препоръчва се
монтажа на стабилизаторите върху общ охлаждащ радиатор. За схемата от
фиг. 1б настройката на симетрията е лесна и е почти излишно въобще да се
прави в режим без продължително натоварване.
 |
От товарните характеристики (фиг. 2) на стабилизатора се вижда, че без
токово симетриране, стабилизаторът N2 първо понася поради по – високото
изходно напрежение целия товарен ток, като до стойности Iamax токовото
ограничение се задейства и изходното напрежение спада до Ua1. Чак тогава
се задейства N1 и осигурява допълнителния товарен ток. Отклонения от
това елементарно токово сумиране в момента на прехода не са установени. Яснота за принципа на действие дава един поглед върху вътрешната структурна схема на |
стабилизатора – фиг. 3. Стабилизаторът с по –
високото изходно напрежение N2 предизвиква допълнителна токова съставка
Iq във всички напрежителни делители Rx/Rn на паралелно включения
стабилизатор, което според теорията на паралелно включените
стабилизатори води до намаляване на базовия ток за VT17. Eмитерното
напрежение нараства с Iq *(Rx + Rn), с което напрежението Ube на
дарлингтоновите транзистори спада и те се запушват.
Регулиращите транзистори oбозначени с VT17 трябва да издържат
максималния товарен ток. За токовите сензори се падат по около 1,5...2 W
топлина, а за VT17 е в сила:
Pv = Iamax*(Ue – Ua)
Oразмеряването е извършено за случай на късо съединение Iamax.
Защита за стабилизатори А. Я.
Млад Конструктор 1981/10/стр.8
В много случаи обикновената токова защита на по – високоволтовите
стабилизатори не е достатъчна за предпазване на регулиращия транзистор,
тъй като се превишава неговата допустима мощност. Така например,
 |
ако на входа на стабилизатора има 100 V, а на изхода му е необходимо стабилизирано напрежение 80 V,при ток 2 А, транзисторът трябва да разсее 40 W мощност. При късо съединение мощността, отделена от регулиращия транзистор, става 200 W и той ще се повреди.
 |
Предлаганата проста защитна схема, изградена от напрежителния делител R5 и R6 и транзистора T5 (на фиг. 1 са начертани с прекъснати линии), изключва захранващия блок, ако върху транзистора Т4 има |
недопустимо
високо напрежение. При посочените стойности на R5 = 10 kOm и R6 = 220 Om
захранващият блок се изключва при напрежение 30 V върху регулиращия
транзистор. В аварийния случай токът е равен на 0, и захранващият уред е
сигурно защитен (фиг. 2).
Работоспособността на захранващия блок се възстановява чрез краткотрайно
прекъсване на токовата верига.
Защитната схема може да бъде вградена във всеки стабилизатор, работещ с
по – високи напрежения.
Генератор на ток Иван Джаков
Млад Конструктор 1981/10/стр.9
 |
Генераторът на ток има свойството да поддържа определена сила на тока,
независимо от значителни промени на съпротивлението на товарната верига.
Измерването на полупроводникови елементи значително се улеснява, ако за
източник се използва генератор на ток. Показаната на фиг. 1 схема на
генератор на постоянен ток е крайно упростена и може да бъде направена
от всеки. С нея се поддържа ток 10 mA при товарно съпротивление 0 – 2000
Om. От графиката на фиг. 2 се вижда, че при изменение на товара в
посочените граници токът се променя от 10 до 9,15 mA, т.е. само 8,5 %.
Такава стабилност е напълно достатъчна за лабораторията на радиолюбителя. Схемата действа по следния начин. Ценеровият диод Д осигурява опорно напрежение около 7,8 V. При отворена верига транзисторът Т1 е запушен, а Т2 – отпушен, и на изхода се явява почти цялото захранващо напрежение. Ако веригата се затвори с резистор със стойност Rт < 2 кOm, |
върху R3* се
получава напрежение, малко по – високо от опорното, Т1 частично се
отпушва и напрежението в базата на Т2 се понижава до ниво, каквото е
необходимо за протичането на ток 10 mA. Стойността на R3* се подбира
опитно, за да се получи точно 10 mA. Резисторът R1* пък се подбира
съобразно захранващото напрежение, така, че през диода Д да протича ток
5-6 mA.
Някои типове транзистори имат склонност към самовъзбуждане на УКВ. То се
избягва посредством кондензатора С, който се запоява непосредствено
върху изводите база – емитер на транзистора Т2.
Транзисторът Т1 трябва да бъде германиев, за да задейства от малки
разлики между опорното напрежение и това върху R3*. Т2 може да бъде
германиев или силициев, но с коеф. ка усилване (бета) > 80.
Приложения. Генераторът на постоянен ток осигурява оптимални условия за
подбиране на ценерови диоди. За целта той се свързва към волтметър с
обхват 15 – 20 V, а диодите се поставят паралелно на волтметъра (фиг.
3а). Така измерването се провежда при постоянна сила на тока, независимо,
че ценеровото напрежение може да бъде между 5 и 15V. Посредством
свързването от фиг. 3а може да се измерва напрежението в права посока на
диодите, което е от голямо значение при подбиране на диодни двойки и
четворки за мостови схеми.
На фиг. 3б е показано как посредством генератора на ток може практично
да се измерва коефициентът на усилване по ток на транзисторите. (За NPN
– транзистори, поляритетът на токоизточника трябва да се обърне). Тъй
като във веригата се поддържа винаги постоянен ток 10 mA, измерителят,
включен между базата и колектора на транзистора, ще отчита базовия ток
Ib, необходим за протичане на колекторен ток Ic = 10 mA.
Tъй като бета = Ic/Ib
При Ib = 100 mkA бета = 10*Е-3/100*Е-6 = 100;
При Ib = 140 mkA бета = 10*Е-3/140*Е-6 = 70.
Спадът през микроамперметъра е без значение и той може да се превключва
на подходящ обхват, за да се отчита Ib с по – голяма точност.
С помощта на генератора на ток лесно се измерват и нискоомни резистори (фиг.
3в). В този случай обаче, съпротивлението на измерителя трябва да бъде
поне 50 пъти по – високо от измерваното, при което 1 mV ще отговаря на
0,1 Om с напълно линейна скала.
Приложението на генератора на ток се разширява значително, ако
стойността на стабилизирания ток се превключва – например от 0,5 mA до
200 – 300 mA. В някой от следващите броеве ще бъдат описани други
приложения на генератора на ток.
Регулируеми източници на стабилно напрежение ктн инж Стефан Вълков
Млад Конструктор 1979/9/стр.18,19
Ценеровите диоди са незаменими елементи в много електронни устройства –
генератори на импулси, усилватели, стабилизирани захранващи източници,
измерителни уреди, както и в цял ред устройства на автоматиката. За
различните приложения са необходими диоди с различни напрежения на
стабилизация. Поради това фабрично произвежданите диоди имат ценерови
напрежения от един до няколкостотин волта. Намирането на ценеров диод с
необходимото напрежение е свързано с редица затруднения (1979 г.). Най –
достъпни и най – разпространени са диодите с напрежение на стабилизация
между 5 и 15 V. Toва се обяснява с простотата на технологичния процес
при изработването им и с по – ниската им цена, както и със сравнително
малкия температурен коефициент на ценеровото им напрежение и с малкото
им динамично съпротивление, т.е. с голямата стабилност на ценеровото им
напрежение.
Но даже, когато желаното стабилно напрежение съвпада с номиналното
напрежение на ценеровия диод, то едва ли съвпада точно с напрежението на
този екземпляр, с който разполагаме, тъй като толерансите на ценеровите
диоди са големи. Например, ако ни е нужно стабилно напрежение 8 V, можем
да изберем диод Д814A, чието номинално напрежение е също 8 V, обаче в
различните екземпляри може да има една от стойностите, заключени между 7
и 8,5 V.
И накрая, в много случаи се налага стабилизираното напрежение да се
превключва или регулира плавно по време на работа на устройството, в
което е включен източникът на опорно напрежение.
Всички тези причини предизвикват необходимостта от схеми за получаване
на стабилно напрежение U, което е по – голямо или по – малко от
напрежението Uz на използваните в тях ценерови диоди.
 |
На фиг. 1 е дадена схема за „повишаване” на напрежението на стабилизация на ценеров диод с помощта на транзистор. Транзисторът, ценеровият диод и резисторите R1 и R2 образуват един еквивалентен ценеров диод с динамично съпротивление, (бета) пъти по – малко от R2, където (бета) е коефициентът на усилване по ток на транзистора. Минималната стойност на U се определя от условието, транзисторът да работи в активен режим. За целта е необходимо падението на напрежението върху R2 да бъде такова, че |
колекторният преход на транзистора да бъде отпушен. Ето защо минимално
възможната стойност на U е малко по – голяма от Uz + Ube, където Ube e
0,3 – 0,7 V за силициеви и 0,2 – 0,3 V за германиеви транзистори. Плавно
регулиране на U e възможно, ако R1 и R2 се заменят с потенциометър или
тример – потенциометър със съпротивление 5, 10 или 20 килоома.
Предимство на схемата е, че обикновено напрежението U е по – стабилно от
Uz по отношение на температурата, тъй като температурните изменения на
Ube и Uz се компенсират взаимно.
На фиг. 2 е дадена схема за „понижаване” на напрежението на стабилизация
на ценеров диод с помощта на транзистор. Напрежението Uд може да се
регулира плавно в границите от U до Uz – Ube, ако R1 и R2 се заменят с
един потенциометър със съпротивление 1, 2, 5 или 10 килоома. В
зависимост от положението на плъзгача температурният коефициент на U
може да бъде положителен, отрицателен или нулев.
Заедно с това се изменя малко и динамичното съпротивление на
еквивалентния ценеров диод. Транзисторът и диодът Д може да бъдат
германиеви или силициеви, или – единият германиев, а другият силициев.
Резисторът R се избира както при стабилизация с обикновен ценеров диод.
Основният недостатък на разгледаните схеми е сравнително голямата
стойност на изходното им съпротивление (от няколко десетки ома до
няколко килоома), т.е. пониженият коефициент на стабилизация.
 |
Най – добри резултати се получават при използване на операционни усилватели. На фиг. 3 е показана схема „за повишаване” на ценеровото напрежение с операционен усилвател 741. Номерацията на изводите съответства на метален корпус ТО-99, като липсващите изводи се оставят свободни. Изводът 4, към който обикновено е включено отрицателно захранващо напрежение, е заземен. С други думи, схемата се захранва само от един (положителен) захранващ източник Е. Ако R1 и R2 се заменят с един потенциометър от 10, 20 |
или 50 кOm, напрежението U може да се
регулира плавно в границите от Uz + (3,5 – 4) V до E – (1-2) V, като Е (или
по – точно напрежението между изводите 7 и 4) не бива да бъде по –
голямо от допустимото за дадения операционен усилвател (2 х 18 V).
Стойности на U, близки до Uz, може да се получат, ако към изхода 4 се
включи отрицателно захранващо напрежение, по – голямо от 4 V. В противен
случай усилвателят няма да работи в линеен режим и стабилизациятя рязко
се влошава.
Големината на R се определя от условието през ценеровия диод да протича
винаги достатъчно голям ток, така, че той да работи в режим на линеен
пробив. Понеже входното съпротивление на операционния усилвател е много
голямо, токът през R е приблизително равен на тока през ценеровия диод.
Температурният коефициент на стабилизираното напрежение U остава равен
на този на Uz и при регулирането не се променя. Голямо предимство на
тази схема е, че тя е еквивалентна на един ценеров диод с многократно
намалено динамично съпротивление, което е равно на изходното динамично
съпротивление на операционния усилвател, обхванат от дълбока отрицателна
връзка. Друго предимство на схемата е, че големината на доставения от
нея ток практически не зависи от мощността на употребения ценеров диод,
а се определя преди всичко от допустимия изходен ток на операционния
усилвател. Операционните усилватели не са много мощни, но техният
изходен ток може да се повиши значително чрез добавяне на емитерн
повторител в изхода им. В такъв случай е възможно от евтин маломощен,
ценеров диод да се получи мощен, при това с регулируемо „ценерово”
напрежение и с много голям коефициент на стабилизация. Схемата е
показана на фиг. 4.
 |
На фиг. 5 е дадена схема за „понижаване” на напрежението на стабилизация
на ценеров диод с помощта на операционния усилвател 741. Минималната стойност на стабилизираното напрежение се ограничава от условието операционният усилвател да работи в активен режим. Ако към извода 4 се подаде достатъчно голямо отрицателно напрежение, може да се получат и стойности на U, близки до нула. Максималните стойности на U се ограничават от Uz и от допустимото |
синфазно напрежение на входа на
операционния усилвател (12 V в случая).
В този случай операционният усилвател служи като буфер, който
трансформира сравнително високото изходно съпротивление на делителя R1 –
R2 в извънредно ниското съпротивление на усилвателя, обхванат от 100%
отрицателна обратна връзка.
Регулирането на U може да се извърши, като R1 и R2 се заменят с
потенциометър (тример – потенциометър) от 5, 10, 20, 50 или 100 килоома.
Повишаването на мощността на еквивалентния ценеров диод може да стане,
като в изхода на операционния усилвател се постави емитерен повторител,
както е показано на фиг. 6.
При промяна на товара Rт, напрежението U в последните две схеми е много
стабилно. Обаче при вариации на Е неговата стабилност зависи силно от
стабилността на Uz. Eто защо вместо веригата от фиг. 5 и фиг. 6 на входа
на операционния усилвател може да се включи една от схемите с
температурна компенсация и (или) понижено динамично съпротивление, които
разглеждахме в предните два броя на нашето списание.
Отрицателни стойности на U може да се получат, ако в схемите от фиг. 3
до фиг. 6 се обърне посоката на ценеровия диод, а усилвателят се захрани
с отрицателно напрежение.
Вместо усилвателя 741, разбира се, може да се използва всякакъв друг
операционен усилвател. Когато той не е честотно коригиран вътрешно, към
съответните изводи за честотна корекция трябва да се поставят
предвидените в каталога елементи за най – силна честотна корекция (най –
малките съпротивления и най – големите капацитети), за да се избегне
самовъзбуждането.
Може да се забележи, че схемите от фиг. 3 и фиг. 4 се характеризират с
по – висока стабилност от тези на фиг. 5 и фиг. 6, защото в първите
веригата с ценеровия диод е включена към стабилизираното напрежение U, a
във вторите – към нестабилизираното напрежение.
Стабилизатор с висок коефициент на стабилизация Митьо МИТЕВ, Христо
ПЕНЕВ, Млад Конструктор 1981/5/стр.11,12
За захранване на различни транзистори и интегрални схеми са подходящи
регулируеми електронни стабилизатори с вградена електронна защита от
претоварване и късо съединение на изхода.
 |
На фиг. 1 е показана схемата на електронен стабилизатор с тези качества,
а освен това той притежава голям коефициент на стабилизация.
Транзисторите Т1 – Т4 образуват четиристъпален постояннотоков усилвател
със 100% отрицателна обратна връзка. Диодът Д1 се използва като опорен и
работи в правата част на характеристиката си.
При включване на входното напрежение през резисторите R6 и R5 и прехода
емитер – база на транзистора Т3 протича ток, които се усилва бетаТ3 пъти
и се подава на базата на транзистора Т4. Транзисторът Т4 шунтира
резистора R6 и през него протича ток. Токът през базата на транзистора
Т3 нараства. Нараства също и колекторният ток на транзистора Т4, докато
напрежението върху последователно включените резистор R1 и частта върху
потенциометъра P1 от плъзгача до R1 стане равно на сумата от
напрежението върху диода Д1 и на напрежението емитер – база на
транзистора Т1 в нормален усилвателен режим. След това транзисторът Т1
поема управлението на Т4 чрез Т2 и Т3.
Ако товарното съпротивление намалее, намалява и напрежението върху него.
Колекторните токове на транзисторите Т1 и Т2 също намаляват, а тези на
Т3 и т4 нарастват и компенсират първоначалното намаляване на изходното
напрежение. При значително намаляване на товарното съпротивление,
транзисторът Т2 се запушва, базовият ток на транзистора Т3 нараства и
достига областта на насищане. Ако товарното съпротивление продължава да
намалява, токът през него се запазва почти постоянен, а изходното
напрежение намалява. При спадане на изходното напрежение под определена
стойност, токът през резистора R5 и прехода база – емитер на транзистора
Т3 намалява и самият транзистор излиза от насищане. Колекторните токове
на транзисторите Т3 и Т4 намаляват – развива се лавинообразен процес,
който довежда до запушването им, т.е. изходният ток и изходното
напрежение стават равни на нула. Ако товарното съпротивление нарасне,
стабилизаторът влиза отново в режим с помощта на резистора R6 по
описания начин.
Кондензаторът С1 намалява изходното съпротивление на схемата, а
кондензаторът С2 предотвратява евентуалното и самовъзбуждане.
Коефициентът na стабилизация на схемата е по – голям от 10 000, а
изходното съпротивление е по – малко от 0,03 Om.
Чрез тример – потенциометъра P2 се задава стойността на товарния ток,
при която започва ограничаването по ток.
На фиг. 1 е показана схемата на стабилизатор на напрежения от 4 – 15 V и
ток 0,5 А. Транзисторът Т4 трябва да бъде снабден с радиатор, чиято площ
трябва да не е по – малка от 250 куб cm при ток 0,5 А.
При товарен ток 450 mА и изходно напрежение 14,5 V токовете и
напреженията, означени на фиг. 1 са: I1 ~ 19 mA, I2 ~ 0,4 mA, I3 ~1,7 mA
и I4 ~ 16 mA, U1 ~ 0,7 V, U2 ~1,3 V и U3 ~ 6,5 V. При намаляване на
товарния ток и товарното съпротивление, I2 и U1 се изменят в малки
граници, I1, I3 и I4 намаляват, U2 спада до около 0,7 V, a U3 нараства
до около 18 V.
 |
На фиг. 2 е показана опростена схема на стабилизатор осигуряващ ток до 0,1 А, изходно съпротивление 1 Om и коефициент на стабилизация 500 – 800. Използваният средномощен транзистор трябва да бъде снабден с радиатор.
 |
На фиг. 3 е показана схема на стабилизатор за получаване на две
симетрични изходни напрежения. Стабилизаторите работят добре при изменение на променливото захранващо |
напрежение в границите от 16,5 V до 22 V; за по – високи входни
напрежения трябва да се увеличи площта на радиатора.
ЛИТЕРАТУРА
1. Штольман, В.И. Микроэлектронные стабилизаторы напрежения, Киев,
Техника, 1976.
2. Венгеровский, Л.В., Вайнштейн, А.Х. Прецизионные полупроводниковые
стабилизаторы, Ленинград, Энергия, 1974.
Мощен преобразувател +U / -U A.Д.
Млад Конструктор 1986/6/стр. 12
В кн. 10/1983 г. ви представихме интересна схема, с помощта на която от
едно постоянно напрежение могат да се получат две симетрични напрежения
със стойност равна на основното. Схемата е много подходяша за захранване
на операционни усилватели и за редица други цели, където от
отрицателното напрежение не се консумира повече от 50 mA ток. Сега на
вашето внимание предлагаме схема на същия тип преобразувател, от който
може да се черпи значително по – голям ток (до 1 А).
 |
С транзисторите Т1 и Т2 е изграден симетричен мултивибратор. Неговата
честота на работа е около 2 кHz. Състоянието на транзистора Т2 управлява
отпушването и запушването на транзисторите Т3 и Т4. С резисторите R6 и
R7 е изграден делител на напрежение, в чиято средна точка напрежението е
равно на половината от захранващото. При отпушен транзистор Т3 се
насищат транзисторите Т5 и Т7. Протича ток от положителната захранваща
шина през транзистора Т7, който зарежда кондензатора С3 през диода Д1 с
напрежение, равно на захранващото. Характерно за зарядната верига е
малката времеконстанта, определена от капацитета на кондензатора и от
преходното съпротивление на отпушения транзистор и на диода.
Когато транзисторът Т2 се отпуши, насища се Т4, а Т3 се запушва.
Транзисторът Т4 управлява състоянието на транзисторите Т6 и Т8. Когато
Т8 се насити, кондензаторът С3 започва да се разрежда във веригата,
образувана от него, транзистора Т8, кондензатора С4 и диода Д2. С4 се
зарежда с напрежение, чиито поляритет е обратен спрямо захранването на
схемата. Положителната клема на изходното напрежение е обща с масата (минуса)
на захранването.
Вместо посочените транзистори за Т5 и Т6 може да се използват произволни
транзистори с колекторен ток не по – малък от 1 А, с работно напрежение
по – високо от 20 V и с достатъчно голям коефициент на усилване.
Подходящи са българските транзистори от серията 2Т91... За Т7 и Т8 също
може да се използват други транзистори, отговарящи на същите условия,
както Т5 и Т8, само, че с колекторен ток поне 7 А. Подходящи за целта са
и българските транзистори от серията 2Т75... За диодите Д1 и Д2 също
може да се използват произволни силициеви диоди с работно напрежение два
пъти по – високо от захранващото и ток не по – малък от 2 А (Напр.
българските КД2018).
Защита от по – високо напрежение от 5 V В.П.
Млад Конструктор 1986/6/стр. 13,14
Може би някои от вас са изпитали на гърба си неприятните резултати от
превишаване на захранващото напрежение за ТТL интегрални схеми. Известно
е, че ако захранването им надхвърля 5,25 V, работата на устройството се
влошава значително и най – важното, съществува реална опастност
интегралните схеми да дефектират. Предлагаме ви лесно за реализиране
устройство, което автоматично прекъсва захранването при надвишаване на
допустимото захранващо наспрежение.
 |
Показаното на схемата устройство се свързва мржду изходните клеми на
стабилизатора на напрежение „+5V” и захранващите шини на TTL –
интегралните схеми. Транзисторът Т1 изпълнява функцията на блок за
сравнение. Емитерният преход на транзистора сравнява потенциала на
средната точка на делителя на напрежение, образуван от резисторите R1 и
R2, със спада на напрежение върху последователно свързаните диоди Д1 и
Д2. Когато напрежението Uвх надхвърли определена стойност, потенциалът
на средната точка на делителя на напрежение нараства спрямо общата точка
на емитера на Т1 и диода Д1. Това води до протичане на отпушващ емитерен
ток през транзистора Т1, поради което се отпушва и T2. През транзистора
Т2, през резистора R6 и през управляващия електрод на тиристора Д3
протича ток и тиристорът се отпушва. Захранващото напрежение се дава
накъсо, вследствие на което предпазителят Пр изгаря и прекъсва веригата.
Кондензаторът С1 предпазва тиристора от случайно отпушване от паразитен
импулс.
Устройството се настройва с промяна на съпротивленията на резисторите R1
и R2. Използването на потенциометър не е целесъобразно, тъй като
неговото съпротивление зависи по – силно от температурата в сравнение с
постоянните резистори. С показаната схема може да се гарантира точност
на задействане на защитата 5 mV. За осигуряване на надеждна защита на
контролираното устройство от захранващо пренапрежение, стойностите на
резисторите R1 и R2 трябва да се подберат така, че защитата да задейства
при 5,15 V. Показаните стойности на чертежа важат за тази стойност на
контролираното напрежение при използване на посочените типове
транзистори със статичен коефициент на предаване по ток при схема общ
емитер 400.
Стабилизатор на ниски напрежения около 1,5 V A.X.
Mлад Конструктор 1986/6/стр.14
Често за захранване на устройствата се използват батерии от 1,5 V.
Напрежението, което се получава от тях не е стабилизирано и се изменя в
границите 1,7 примерно до 1,2 V. Ако е необходимо постоянно захранващо
напрежение за по – продължително време, можете да използвате схемата на
стабилизатора, показана на фигурата. При входно напрежение, което се
променя в границите от 1,2 – 1,8 V, на изхода се получава постоянно
напрежение 1,15 V и максимален ток 5 mA.
 |
В случай, че входното напрежение е 1,2 V или консумираният ток превиши 5 mA, транзисторът Т3 се отпушва напълно, а транзисторът Т2 е напълно запушен. Това се определя от стойността на резистора R1, свързан в базовата верига на Т1. Ако захранващото напрежение е по – голямо, транзисторът Т2 се отпушва и заедно с |
това базовият ток на Т1, а оттам и
на Т3 намалява. Транзисторът Т3 се запушва частично и изходното
напрежение се ограничава на 1,15 V.
При промяна на захранващото напрежение от батерията, изходното
напрежение се изменя само със 70 mV.
Стабилизиран токоизправител за 9V/30 mA
инж Л.Райковска Млад Конструктор 1981/5/стр.10
 |
Материалите подготви за сайта:
Иван Парашкевов
e-mail: ivanparst@dir.bg