Стабилизатор за двуполярно напрежение в обхвата +/-2 - +/- 17 V
Светослав Стойнев Радио телевизия електроника 1995/9/стр.8,9
Предлаганата схема представлява регулируем изправител със стабилизатор
за положително и отрицателно напрежение.
Обхватът на изходното напрежение е от +/-2 до +/-17 V и изходен ток до
100 mA, като и двата параметъра се определят от вида на използваните
интегрални схеми и транзистори. Вътрешното съпротивление на изправителя
е много малко.
Схемата на стабилизатора е показана на фиг. 1. Чрез ключа S, koйто е
включен към една от първичните намотки на Т1, се подава напрежение от
мрежата към трансформатора. В другия извод на първичната му намотка е
включен мрежовият предпазител F1.
 |
Постояннотоковото захранване на схемата е осъществено чрез понижаващ
трансформатор Т1. Той има две галванично ени намотки – първична и
вторична. Напрежението на вторичната намотка е посочено на фиг. 1.
Трябва да се има предвид обаче, че вторичната намотка на мрежовия
изправител е със средна точка. Двете вторични напрежения от Т1 се
изправят с общ еднофазен диоден мостов изправител (схема Грец). След
това постоянното напрежение се филтрира и изглажда от кондензаторите С1
и С2. Минималното работно напрежение на С1 и С2 трябва да е поне 25 V.
Стабилизаторът е реализиран с два ОУ от серия 741. С помощта на
ценеровите диоди VS1 и VS2 и регулиращата схема, изградена с ОУ, се
получава много добра стабилност на изходното напрежение.
Изходният ток на стабилизатора се ограничава от използвания
трансформатор и изправителя по схема Грец и от мощността на отделните
транзистори и ИС.
Поради това, че изходният ток на ОУ е сравнително малък, на изхода на ОУ
са включени двойка комплементарни транзистори. VT1 и VT2 са включени по
схема общ колектор (емитерен повторител).
Големината на изходния ток е до 100 mA. Възможно е да се използват и
други типове транзистори с различна проводимост. Това зависи от
големината на консумирания ток.
Максималното изходно напрежение зависи от вторичното напрежение на
трансформатора Т1 и от параметрите на ценеровите диоди. Изходното
изправено напрежение се филтрира с кондензаторите С5 и С6. Напрежението
на изхода се регулира чрез съпротивлението на RP1 и RP2 в границите от
+/-2 до +/- 17 V.
Изправителят не е защитен срещу късо съединение в изхода си, поради
което са предвидени предпазителите F2 и F3. Добре би било при
реализацията на изправителя да се имат предвид следните препоръки:
Транзисторите BC360 и BSY86 имат приблизително следните аналози: 2N2905
или BFX29 и 2N1893, BSW66.
Двата ОУ тип LM741 могат да бъдат заменени с един ОУ тип LM747 (koйто
представлява два еднотипни LM741 в един корпус).
Захранващото напрежение на ОУ е двуполярно и умишлено не е показано на
схемата. Посоченото напрежение (+ 17 V и – 17 V) на входовете на ОУ
трябва да бъде по – ниско от захранващото напрежение.
За по – добра комактност и по – лесен достъп е желателно интегралните
схеми да се монтират на цокъл.
Ако изправителят ще работи в определена схема и не е необходимо
изправеното напрежение да се променя, потенциометрите могат да се
заменят с тримери или даже с резистори.
ЛИТЕРАТУРА
1. Сокачев, А. Приложение на ОУ. С., Техника, 1987.
2. Щренг, К. Аналогови интегрални схеми – справочник С., Техника, 1994.
Стабилизатор на ток Красимир Рилчев
Радио телевизия електроника 1996/3/стр.22,23
Схемата на фиг. 1 е изтояник на постоянен ток, който може да се регулира
плавно от 0,015 до 0,9 А. За разлика от класическото схемно рещение, в
което между т.А и Б е включен мощен потенциометър, през който тече ток
Iт – Icc, тук се използват маломощен потенциометър и няколко
допълнителни елемента, образуващи електронен потенциометър (еквивалент
на товар).
 |
Германиевият диод VD1, монтиран на радиатора на транзистора VT1, служи
за термостабилизация на колекторния му ток. Резисторът R3 предпазва
регулиращия елемент VT1 oт излизане от активен режим. С потенциометъра
RP1 се регулира плавно генерираният ток до Iтmax0,9 A при крайно ляво
положение на плъзгача. Стойността на Iтmax се задава грубо с подбор на
съпротивлението на резистора R2. R1 представлява отрязък проводник от
сплав от нихром с диаметър 0,6 mm. Използваният регулатор е в корпус
ТО-3. Не е желателно DA1 и VT1 да се монтират на общ радиатор, въпреки
че по принцип това е възможно. Диодът VD1 е намазан със силиконова паста
и е надеждно прикрепен с огъната месингова пластинка към корпуса на VT1.
Схемното решение може да се използва и за регулатор 7905 при промяна на
полярността на захранването, VD1 и типа на VT1. Mоже да се използват и
други регулатори от сериите 78хх и 79хх при корекция на елементите на
електронния потенциометър.
С описания стабилизатор на ток могат да се зареждат всякакъв вид
никел-кадмиеви елементи или батерии. Устройството е подходящо за
зареждане на акумулаторни батерии 6 V и 12 V за мотоциклети. Възможно е
дозареждане на отделна клетка или на автомобилен акумулатор. Ако се
използва мостов изправител за входно напрежение 25 V, необходимо е
променливо напрежение 17,8 – 18 V. При положение, че стабилизаторът се
използва за зареждане на батерии, Uвх се намалява на 18 – 20 V.
Устройството няма ключова схема, предпазваща от презареждане на
акумулатора, но връзката между количеството запасена енергия и
напрежението му в интересуващата ни област е линейна (фиг. 2). За
намаляване на активното газоотделяне при достигане на 80% степен на
заряд, зарядният ток се намалява до 2 – 5% от капацитета на батерията.
Забележка. Графичният оригинал на печатната платка и разположението на
елементите са показани съответно на фиг. 3а и б. За радиатори се
използва отрязък от профилна алуминиева шина N 3 (102 x 13 mm) с дължина
30 mm.
 |
ЛИТЕРАТУРА
1. National semiconductor linear application handbook 1980, с. AN 42-6,
фиг. 12.
2. Бауерс, Т. 20 конструкции с солнечным элементам. М., Мир, 1988, с.
52, фиг. 2.
3. Сп. „Радио”, 1986, N 3, с. 48, 65.
4. Канети, М., Е. Найденова. Интегрални схеми за захранващи източници с
триизводни регулатори на напрежение. – Радио, телевизия, електроника,
1984, N 8.
Регулируем стабилизатор на ток Красимир Клисарски Радио телевизия електроника 1995/12/стр.20
 |
Оразмеряване на шунтове с генератор на ток Красимир Клисарски
Радио телевизия електроника 1999/9/стр.26, 27
От произвежданите у нас стрелкови системи от магнитоелектрически тип най
– голям интерес представляват системите МР40, МР80 и МР120. Ъгълът на
отклонение на стрелката за първата е 90 градуса, а за останалите две –
80 градуси. С тях в заводски условия се произвеждат микро- и
милиамперметри, както и миливолтметри. При амперметрите до обхват 10 mA
се нормира вътрешното съпротивление на индикаторите, а над този обхват –
падът на напрежението върху тях 60 mV. Затова българските амперметри са
с външни шунтове за 60 mV (за руските по стандарта ГОСТ – 75 mV).
Понякога в радиолюбителската практика е необходимо да се оразмери шунт
за постояннотоков амперметър. Това се налага, защото невинаги се
разполага с готови фабрични шунтове. Когато се измерват големи токове –
например 50 А, оразмеряването е свързано с известни неудобства. За
амперметри се предпочитат системи с голяма чувствителност – на практика
тя е от 20 до 100 mV. Makкар, че не са със стандартната чувствителност
60 mV (75 mV), с тях могат да се измерват токове с произволна големина,
като се използва подходящо оразмерен външен шунт. Той може да се изчисли
по формула или да се оразмери експериментално по подходящ начин.
Нека разполагаме със система от магнитоелектричен тип 1 mA, 50 mV, която
има скала с 50 деления. Тя има вътрешно съпротивление Ri = 50 Om (стойността
се пресмята по закона на Оm). За измерване на ток 50 А обхватът на уреда
трябва да се разшири с коефициент
h = 50/1*E-3 = 50 000 пъти (E = основа10)
Тогава стойността на шунта се изчислява по формулата
Rш = Ri/(n-1)
В случая
Rш = 50/(50 000 – 1) = 0,001 Om
Такова малко съпротивление на шунтовата шина трудно се измерва с голяма
точност дори с прецизен цифров омметър. В случая трябва да се държи
сметка за съпротивлението на съединителните проводници. Обикновено
радиолюбителят не разполага и с точната стойност на специфичното
съпротивление на използвания материал за шунт. Няма дори гаранция за
неговата дебелина поради производствени толеранси. Яено е, че точното
измерване на съпротивление 0,001 Om с грешка от порядъка на 1% е
сравнително трудна радиолюбителска задача.
Тук ще се даде практическо решение на този проблем. За оразмеряване на
шунт на амперметър е необходима подходяща по сечение съпротивителна шина.
За предпочитане са сплавите с голямо специфично съпротивление: кантал,
нихром, манганин, константан и др. В краен случай шината може да се
направи от бронзова или месингова ламарина. При значителни токове
проводник с кръгло сечение не се предпочита – той трудно се охлажда.. За
посочената стойност 50 А е необходима шина с размери 20 х 0,5 mm. Тази
стойност е ориентировъчна. Плътността на тока се избира в границите 3-5
А/ кв mm. Ако стойността е по – висока, има голяма вероятност за грешка
на уреда поради изменение на съпротивлението при загряването на шината.
Ако трябва да се оразмери шунт за по – малки токове, за предпочитане са
константан и никелин – те добре се спояват с обикновен припой. Нихромът
се използва главно в нагревателни елементи. Той не се споява с обикновен
припой.
За оразмеряването е необходим транзисторен електронен стабилизатор (ТЕС),
който може да работи в режим „генератор на ток”. Такива са почти всички
ТЕС, произвеждани от фирма „Аналитик” – Монтана. За препоръчване са ТЕС
41 или 42, които имат вграден цифров амперметър. За предпочитане е ТЕС
42, който може да генерира ток до 10 А и има възможност за грубо и фино
регулиране.
Шунтът се оразмерява по следния начин:
Клемите на ТЕС се дават на късо и генераторът на ток се настройва на
подходяща стойност (за обхват 50 А е достатъчен ток 10 А).
Шината с подходяща дължина се включва към клемите на ТЕС директно или
посредством съединителни проводници. Минусът на измервателната система
се свързва с минусовото начало на шината, а към плюсовата и клема се
запоява меден проводник. Неговият почистен край се движи по шината от
минус към плюс, докато стрелката на измервателната система се установи
на десетото деление – то отговаря на ток 10 А. Краят на скалата в случая
ще съответства на 50 А. Фиксира се мястото на проводника върху шината и
там се пробива вторият отвор за закрепването (първият е в минусовото
начало на шината). Шунтът се закрепва от задната страна на
измервателната система с оригиналните винтове и шайби, а ако шунтът е
външен и отдалечен от нея – посредством свързващи проводници. Ако
съпротивителната шина има голяма дължина, за да се спести място, тя се
огъва на зиг-заг (хармоника).
Ако се оразмерява амперметър за малък постоянен ток 0,5 – 3А, вместо
шина може да се използва тънка месингова ламарина, съпротивителен
проводник или в краен случай медно фолио с дебелина 25 мкm. Определянето
на дължината на шунта се извършва по същия начин, само, че с генератора
на ток може да се зададе директно номиналният ток.
В случай, че не се разполага с подходяща шина и дължината и се получава
прекомерно голяма, може да се опита със същата, но с намалено сечение (отрязва
се с ножица), стига да не е прекомерно малко, за да се загрява шунтът
при работата му.
 |
Ако след монтиране на шунта към системата се получава много близко, но
по – ниско показание от необходимото (неточно фиксиран отвор), част от
ламарината на шунта може да се запило леко, за да се намали широчината
и.
При работа с ТЕС-42 точността на оразмеряването е много висока. Грешката
на цифровия амперметър е малка – 0,5%, и многократно превишава точността
на използваната измервателна система.
На фиг. 2 е показана друга постановка за оразмеряване на шунт на
амперметър. Използва се любителски генератор на ток и цифров амперметър
(мултицет). Работи се по описания начин.
Ако трябва да се оразмери шунт за малък ток – например 10 – 200 mA,
вместо съпротивителен проводник може да се използва многооборотен жичен
потенциометър със съпротивление 220 – 47 Om (съобразно с големината на
тока). Подходящи са руските СП5-14 и СП5-22, както и българските ДЖ-3.
Те разсейват мощност 1 W. В случая клемите на ТЕС се свързват към
плъзгача и средния извод на тример-потенциометъра (фиг. 3), а
регулиращият винт се завърта по посока на нарастване на съпротивлението,
докато стрелката застане срещу последното деление на скалата.
Описаният метод позволява да се оразмери амперметър с достатъчна за
практическите цели точност.
ЛИТЕРАТУРА
1. Антонов, И. Градивни елементи за електронна апаратура. Справочник,
част II. С., Техника, 1990, 48 с.
2. Рачев, Д. Справочник на радиолюбителя. С., Техника, 1990, 48 с.
3. Клисарски, К. Експериментално оразмеряване на шунт за амперметър. –
Млад конструктор, 1994, N 4, с. 4.
Стабилизиран токоизправител Георги Кузев
Радио телевизия електроника 1996/6/стр.19-21
В много от електронните апаратури, токозахранването се осъществява от
електрическата мрежа. Токозахранващите устройства в повечето случаи се
състоят трансформатор, токоизправител и филтриращо звено. Дроселът от
филтриращото звено поради необходимостта от голяма индуктивност е доста
голям по размери и маса. Вместо дросел, транзисторът е подходящ елемент
за филтриращото звено в токоизправителя. Един транзистор може да замести
дросела, необходим за филтриране на променливата съставка, съдържаща се
в пулсиращия изправен ток. При подходящ начин на свързване,
съпротивлението на транзистора за променлив ток е много по – голямо (10
– 50 пъти) от това за постоянен ток, което дава основание да се използва
като дросел. За да получи на изхода на изправителя напрежение, което
почти да не зависи от тока, протичащ през товара, напрежението на базата
на транзистора трябва да е с постоянна стойност.
 |
На фиг. 1 е дадена схема на последователно компенсационен, стабилизиран
токоизправител, реализиран чрез подходящо свързване на транзисторите VT1
и VT2, ценеровите диоди VD3 – VD5 и съответния брой кондензатори и
резистори, които определят работните режими на транзисторите.
Устройството може да осигурява постоянно напрежение от 3 до 15 V при
максимален ток до 0,3 А. Изходното съпротивление на токоизправителя е
0,4 Om. При изходно напрежение 10 V и ток на товара 20 mA, koeфициентът
на стабилизация е 350, при ток 100 mA той е 300, при ток 200 mA – 240,
при ток 300 mA – 100.
В схемата на токоизправителя са включени: понижаващият трансформатор Т1,
двуполупериодният изправител VD1, VD2, филтриращият кондензатор С2,
изглаждащият филтър за захранване на управляващата верига R1, C1 и
устройството за стабилизация, реализирано с транзисторите VT1 –
регулиращ елемент и VT2 – управляващ елемент.
Ценеровите диоди VD3 и VD4 заедно с резистора R2 oбразуват източник на
опорно напрежение, който стабилизира потенциала в емитерната верига на
транзистора VT2.
Ценеровият диод VD5 заедно с RP4, RP6 и R7 образува втория източник на
опорно напрежение. По такъв начин приложеното напрежение към прехода
база – емитер на транзистора VT2 е равно на сумата от напреженията на
ценеровите диоди VD3-VD5 и от долното (по схемата) рамо на делителя (R5,
RP6, R7). Под действието на това сумарно напрежение протичащият
колекторен ток в транзистора VT2 създава спад на напрежение върху
товарния резистор R3. Същото напрежение е приложено и на входа на
регулиращия транзистор VT1, koйто включен последователно на товара,
играе ролята на променливо регулиращо съпротивление.
Ценеровият диод VD5, включен в базовата верига на транзистора VT2,
oсигурява разширяване на обхвата на регулиране на изходното напрежение.
Посредством тример-потенциометъра RP4 се осъществява обратна връзка.
Чрез изместване на плъзгача на RP4 се установява максимален коефициент
на стабилизация за устройството.
Трансформаторът Т1 е навит на магнитопровод със сечение 5,6 кв cm.
Намотка I има 1780 нав. от проводник ПЕЛ 0,23 mm, а намотка II – 2 х 160
нав. от проводник ПЕЛ 0,44 mm. Транзисторът VT1 е монтиран на
охладителен радиатор, изработен от алуминиева ламарина с размери 60 х 60
х 3 mm.
 |
На фиг. 2 е дадена схема на универсален токоизправител с компенсационна
стабилизация на изходното напрежение и електронна защита при късо
съединение.
Устройството се състои от понижаващ трансформатор (Т1), токоизправител,
реализиран по схема Грец (VD1 – VD4), и стабилизиращо звено (VT1, VT2).
Стабилизираният ток протича през транзистора VT1 (колекторно-емитерната
му верига). Работният режим на транзистора се определя от напрежението,
подавано в базово – колекторната му верига.
Транзисторът VT2 се използва за регулиране на напрежението в базово –
колекторната верига на транзистора VT1. VT2 е включен във веригата на
делителя на напрежение, осъществен с резисторите R1 и R2 и колекторно –
емитерната му верига. Напрежението база – емитер на този транзистор се
осигурява от делителя на напрежение (RP6, R5). В схемата е използван
ценеровият диод VD5, така, че винаги напрежението на емитера на VT2
спрямо положителната шина на захранването е постоянно.
Токоизправителят работи следния начин: ако по някакви причини се повиши
изходното напрежение, повишава се спадът от напрежение върху RP6 и R5,
респ. Напрежението към базата на транзистора VT2 става по – отрицателно
спрямо напрежението на емитера. Вследствие на това колекторният ток на
VT2 се повишава. В резултат VT1 става по – малко пропускащ, поради което
автоматично се намалява и изходното напрежение. Обратно – при намаляване
на изходното напрежение съпротивлението на колекторно – емитерната
верига на VT1 намалява и изходното напрежение се повишава.
За защита на транзистора VT1 oт претоварване при увеличение на
консумирания ток или при късо съединение в изходната верига е предвидено
устройство за ограничаване на максималната стойност на изходния ток,
състоящо се от резистора R3 и диода VD6, включен в емитерно – базовата
верига на VT1. Стойността на съпротивлението на R3 е така подбрана, че
докато не е превишен допустимият нормално консумиран ток, образуваното
му в краищата напрежение заедно с базово – емитерното напрежение на VT1
винаги е по – малко от напрежението за отпушването на диода VD6. Ako
консумираният ток превиши известна допустима стойност, спадът на
напрежение върху резистора R3 се увеличава. VD6 започва да пропуска ток
и изменя стойността на подаваното към VT1 базово – емитерно напрежение.
От момента, в който започва да действа обратната връзка чрез диода VD6,
се повишава значително температурата върху корпуса на VT1. При накъсо
даден изход, почти целият спад на напрежението се получава между
колектора и емитера на VT1 и разсеяната мощност изцяло се превръща в
топлина. При нормално оразмерена охладителна повърхност (в случая
радиатор с повърхност 80 кв cm) този режим на работа може да продължи до
няколко минути без опасност от повреда в транзистора.
По – дълго поддържане на такъв режим не е допустимо. Затова за
предпочитане е, акоима опасност консуматорът да даде накъсо изхода, във
веригата на VT1 да се постави стопяем предпазител, който да е оразмерен
за максимално допустимия изходен ток.
Стабилизаторът може да осигури стабилизирано изходно напрежение от 6 до
12 V при максимален ток до 0,7 А. Пулсациите при максимално изходно
напрежение са 2 mV, a изходното съпротивление – 0,5 Om.
Резисторът R3 се изработва от оразмерен съпротивителен проводник с
диаметър 0,4 mm, като се навива върху керамично тяло от резистор тип МЛТ
– 1 W. Трансформаторът Т1 е навит на магнитопровод със сечение 5,9 кв
cm.. Намотка I има 1700 нав. от проводник ПЕЛ 0,23 mm, а намотка II –
140 навивки от проводник ПЕЛ 0,64 mm.
На фиг. 3 е дадена схема на стабилизиран токоизправител, който може да
служи за захранване на различни електронни устройства. Изправителят
осигурява плавно регулируемо стабилизирано напрежение от 0 до 20 V при
ток до 0,9 А.
Към входа на токоизправителя е включен мигащ индикатор, сигнализиращ за
изгорял предпазител. Това устройство може да се използва към всяка
електронна апаратура, захранвана от електрическата мрежа.
Стабилизацията на напрежението се осъществява с транзистора VT2, a
регулировката – с потенциометъра RP4.
Устройството за защита от късо съединение е реализирано с транзистора
VT1 и работи по следния начин: на базата на транзистора VT1 посредством
делителя на напрежение, реализиран с R3, VD7 и VD8, се подава напрежение
около 1,5 V. Kогато на изхода на изправителя няма късо съединение,
транзисторът VT1 е запушен. Ако възникне на изхода късо съединение, VT1
веднага се отпушва, като с това запушва транзистора VT2. На изхода
напрежението спада (практически стига до нула). Когато късото съединение
се отстрани, работата на токоизправителя автоматично се възстановява.
Трансформаторът Т1 е навит на магнитопровод със сечение 6,4 кв sm.
Първичната намотка има 1560 навивки от проводник ПЕЛ 0,23 mm, а
вторичната – 210 навивки от ПЕЛ 0,72 mm. Охладителният радиатор на
транзистора VТ2 е изработен от алуминиева ламарина с размери 80 х 60 x 3
mm и е монтиран вертикално.
 |
На фиг. 4 е дадена схема на стабилизирано токозахранващо устройство,
осъществено с интегралната схема МАА723. Стабилизаторът МАА723 се е
наложил като един от най – разпространените стабилизатори в интегрално
изпълнение. Той е разработен от Роберт Видлар през 1967 г., има
температурно компенсиран източник на опорно напрежение (извод 4) и
вградена схема за защита от претоварване по ток (изводи 1 и 10).
При така посочените стойности на елементите, токоизправителят осигурява
стабилизирано изходно напрежение 5 V при максимално консумиран ток до 2
А. Токоизправителят може да се използва за лабораторни цели и за
захранване на електронни устройства, реализирани с TTL – схеми.
Извод 6 на интегралната схема може да осигури стабилизирано напрежение 5
V, ako консумацията на ток не превишава 150 mA при температура на
околната среда 25 С. За да се увеличи изходният ток, е включен мощен
регулиращ елемент (VT1). С него се осигурява консумация на изходния ток
до 2 А. С тример-потенциометъра RP2 може прецизно да се регулира
изходното напрежение. Резисторът R6 служи за защита от претоварване в
изхода и осигурява задействане на защитата.
Освен това е предвидена и защита на товара от пренапрежение. Тя е
реализирана с ценеровия диод VD5, резистора R7 и тиристора VS1. Ако по
някакви причини изходното напрежение превиши 6 V, тиристорът VS1 се
отпушва и дава изхода накъсо. При това положение през тиристора протича
ток, който осигурява задействане на защитата и изходното напрежение
става приблизително нула. По същия начин защитата се задейства и при
късо съединение от страна на консуматора, включен в изхода на
токоизправителя.
Изходното съпротивление на така построения стабилизиран токоизправител е
много малко – под 0,1 Om, при коефициент на стабилизация от порядъка на
3000.
Трансформаторът Т1 е навит на магнитопровод със сечение 7,1 кв cm.
Намотка I има 1450 нав. от проводник ПЕЛ 0,25 mm, а намотка II – 80 нав.
от ПЕЛ 1,08 mm. Резисторът R6 се изработва от оразмерен съпротивителен
проводник с диаметър 0,6 mm. Навива се върху тяло от резистор тип МЛТ –
1 W. Tранзисторът VT1 се монтира на охладителен радиатор с повърхност
100 кв cm и може да се замени с 2Т7637, BDY73, BD142, KU605. Вместо
МАА723, може да се използва българската интегрална схема 1РН723 и всички
други, произвеждани от различни фирми от серията 723, но при монтажа
трябва да се следи за разположението на изводите, тъй като различните
корпуси имат различна номерация.
Ако се разполага с операционен усилвател тип МА741, може да се реализира
стабилизатор на напрежение от
 |
компенсационен тип. На фиг. 5 е дадена схема на стабилизатор за
получаване (от еднополярен токоизточник) на двуполярно напрежение със
стойност +/- 9 V при изходен ток до 0,15 А. Операционният усилвател D1
управлява регулиращия елемент, реализиран с транзистора VT1, така, че
изходното напрежение на стабилизатора да остава почти винаги постоянно.
С тример – потенциометъра RP3 се установява симетрията на двете изходни
напрежения. По този начин може да се постигне еднаквост на стойностите
на двете изходни напрежения спрямо маса. Освен ОУ МА741 в схемата може
да се използват ТВА221, SFC2741C, N5741, SN7241, K140УD7.
ЛИТЕРАТУРА
1. Белчев, Д. Слаботокови токозахранващи устройства. С., Техника, 1973.
2. Борноволков, Э. П., В. Фролов. Радиоэлектронные схемы. К., Техника,
1982.
3. Втанов, К. Полупроводникови схеми в бита и всекидневието. С., Техника,
1972.
4. Георгиев, Л. Радиоелектронни схеми и устройства. С., ДВИ, 1972.
5. Клаше, Г., Р. Хофер. Промишлени електронни схеми. С., Техника, 1984.
6. Златаров, В., Вълков, Стаменов, Пенев, Динов. Приложение на аналогови
интегрални схеми. С., Техника, 1985.
7. Кузев, Г. Приложни радиоелектронни устройства – III ч. С., Техника,
1981.
8. Нейчев, Цонев, Ботев, Велчев. Електронни устройства с линейни
интегрални схеми. С., Техника, 1978.
9. Сокачев, А. Приложения на операционите усилватели. С., Техника, 1987.
Материалите подготви за сайта:
Иван Парашкевов
e-mail: ivanparst@dir.bg