Транзистормер без стрелкова система Д.Р.
Млад Конструктор 1981/2/стр. 5
 |
На младия конструктор предлагаме схемата на практичен транзистормер без стрелкова система. С потенциометрите P1 или P2 токът в базата на изпитвания транзистор Тх се изменя така, че върху колекторния товар R5 да се получи пад на напрежение 2,5 V. Toва напрежение се сравнява в компаратора ОУ с фиксираното напрежение, получено от делителя R6, R7. Koгато двете напрежения, подадени в двата входа на компаратора се изравнят, в изхода се получава светване или изгасване на светодиода Д1. Компараторът е изграден с операционен усилвател МА741. Базовият ток се регулира чрез P1 + R4 (за beta от 10 до 300) или чрез P2 + R3 (за beta от 250 до 950). Двата обхвата се превключват чрез ключа К3. Базовата верига се захранва от делителя R1, R2. С ключа К2 се получава необходимият за NPN или PNP транзистори поляритет на захранващо напрежение.
 |
В уреда не е предвидено измерване на обратния колекторен ток, тъй като
днес любителите предпочитат силициевите транзистори, а техният обратен
колекторен ток е нищожен.
С предложения уред може да се измерват коефициентът на усилване по ток
beta както на маломощни и средномощни, така и на мощни транзистори.
Точността е около 5%, което е напълно достатъчно за повечето
радиолюбителски схеми.
Градуировката на потенциометрите Р1 и Р2 може да стане по формулата R (kOm)
= 1,56*beta, откъдето са съставени двете градуировъчни таблици.
Волтметър със светодиод Валери Пенев
Млад Конструктор 1986/5/стр. 15, 16
На вниманието на нашите млади читатели предлагаме една интересна схема
на постояннотоков волтметър, в който вместо стрелкова измервателна
система е използван светодиод за отчитане на резултата. Може би някой ще
се усъмни в точността на подобен прибор, ако очаква оценяване на
резултата да се извършва по силата на светене на светодиода. Без
съмнение, точността на един такъв прибор няма да бъде достатъчна дори за
целите на елементарно любителско конструиране. Ние обаче ви предлагаме
една друга, по – интересна идея. На вашия волтметър ще има потенциометър,
чиито плъзгач ще трябва да завъртите, след като сте включили към
устройството изследвания сигнал. Когато светодиодът светне, по
положението на плъзгача вие ще можете да оцените стойността на
измерваното напрежение. Интересна идея, нали?
 |
Принципна схема на електронния волтметър със светодиодно отчитане,
работещ на принципа на компаратора, е показан на фиг. 1. Изследваното
постоянно напрежение се подава към входните клеми Ux. Входното
съпротивление на волтметъра се определя основно от стойността на
резистора R1. В еквивалентната схема на входния сигнал участват още
съпротивлението на резистора R2, преходното съпротивление на емитерния
преход на първия транзистор Т1, част от съпротивлението на
потенциометъра П1 и на резистора R4. Общото входно съпротивление на
волтметъра е по – голямо от 70 кОm, което задоволява напълно целите на
любителската работа по радиоелектроника.
Транзисторът Т1 изпълнява ролята на сравняващо устройство. Постоянното
напрежение Ux се сравнява с потенциала спрямо маса на плъзгача на
потенциометъра П1. Плъзгачът на потенциометъра постепенно се придвижва в
посока към резистора R4. Koгато задаващото напрежение стане с 0,7 V по –
малко от напрежението Ux, транзисторът Т1 се отпушва. Протича ток от
положителната захранваща шина през резистора R7, през емитерния преход
на транзистора Т2, през резистора R5, през отпушения транзистор Т1, през
долната част на потенциометъра П1 и през резистора R4 към маса.
Транзисторът Т2 се отпушва, което води до насищането на Т3. Светодиодът
СД светва и показва, че напрежението Ux има стойност, отговаряща на
положението на плъзгача на потенциометъра.
За точната работа на измервателното устройство е важна повтаряемостта на
положенията на плъзгача на потенциометъра за стойностите на задаващото
напрежение, при които транзисторите Т2 и Т3 се отпушват и се запушват.
За форсиране на преходните процеси на отпушване на транзисторите са
включени кондензаторите С1 и С2, които ускоряват насищането на Т2 и Т3.
Благодарение на резисторите R6 и R9 двата транзистора се запушват по –
бързо.
Устройството се захранва с две батерии по 9 V. Възможно е да се
използват две миниатюрни батерии тип „6F22” (“Kронa”). Стабилизирано
захранване на волтметъра не е необходимо. Единственият възел, който се
нуждае от точна стойност на напрежението, е задаващото напрежение за
сравнение. За да не зависи то от напрежението на батериите, предвиден е
стабилизатор на напрежение с помощта на ценеровия диод Д1. Токът през Д1
се ограничава от резистора R11.
Obръщаме внимание, че за качествена работа на волтметъра е необходимо
транзисторът Т1 да бъде с голямо усилване. Вместо посочения транзистор
на фиг. 1, може да се използва един от следните типове: 2Т3167С, ВС109F,
BC107E и др. За потенциометъра П1 е желателно да се използва
многооборотен елемент с линейно разпределение на съпротивителния слой.
Начинът за настройване на устройството е следният> Потенциометърът се
поставя в положение, при което плъзгачът му е свързан към резистора R3.
Kъм клемите Ux се подава някакво известно напрежение в границите от 2 до
10 V. След подаване на захранване с ключа К, плъзгачът на потенциометъра
започва бавно да се придвижва към другия край. В положението на
потенциометъра, при което светодиодът се запали, върху скалата около
него се поставя означение със стойността на известното напрежение.
Правят се още такива опити с други различни, известни стойности на
напрежението, подадено на клемите Ux. По този начин се тарира скалата на
потенциометъра на волтметъра. Ако е използван линеен потенциометър,
тарирането става много лесно. Обръщаме внимание, че усилвателят,
образуван от транзисторите Т2 и Т3, има известен хистерезис и затова
стойността на напрежението, при която светодиодът превключва от светнало
в загасено положение, не отговаря на действителната стойност на
измерваното напрежение. За това, ако при подаване на входния сигнал,
светодиодът се окаже включен, потенциометърът П1 се придвижва в
положение към резистора R3, докато светодиодът загасне и след това се
придвижва в обратна посока, при което се отчита измерваната стойност на
положението на плъзгача на потенциометъра.
Точността на волтметъра зависи главно от качествата на транзистора Т1 и
на потенциометъра П1. При използване на транзистор с усилване над 200 и
на хеликоидален потенциометър, волтметърът може да измерва напрежения в
границите от 2 до 10 V с точност 0,1 V.
Линеен индикатор на мощността В. Божинов
Млад Конструктор 1986/5 стр.16, 17
Известно е, колко полезна и необходима е индикацията на изходната
мощност на усилвателя. Така освен акустичен ще имаме и оптичен контрол
на мощността.
 |
Предлаганата схема има линеен нивоиндикатор е много проста и съдържа
само няколко резистора, диода и една измервателна система. По принцип
този индикатор може да се използва при всеки нискочестотен усилвател. На
схемата той се включва към усилвател с изходна мощност 200 W върху товар
4 Om.
Индикаторът притежава два обхвата на измерване, превключени чрез ключа К
– 200 W и 50 W. Mощността се индикира от обикновена измервателна система
1 mA.
Схемата на индикатора можеше да бъде и по – проста, ако се откажем от
линейността на скалата. Както е известно, между изходната мощност и
изходното напрежение на един усилвател съществува квадратична зависимост:
P = (Uef * Uef)/Rвг
От друга страна, една нелинейна скала затруднява доста отчитането. Ето
защо изходното променливо напрежение от усилвателя се подава през
съпротивителен делител на диоден изправителен мост. Превръщането от
квадратична в линейна зависимост става благодарение на типичната
волтамперна характеристика на германиевия диод. Докато напрежението на
диодния мост не е преминало стойността 1,4 V, в сила е следната
зависимост: токът през диода е пропорционален на квадрата на изходното
напрежение. Ако този ток се измери с измервателна система, ще се получи
(естествено след настройка) измерител на мощността с почти линейна скала.
Обхватът до 50 W дава възможност за по – точно измерване на малки
мощности.
Настройка: На входа на усилвателя се подава сигнал от тонгенератора с
честота 1 кHz, a в изхода на усилвателя се включва индикаторът. За да се
избягнат някои неудобства, добре е високоговорителят да се изключи.
Паралелно на индикатора се включва волтметър на обхват за променливо
напрежение. Ключът К се поставя на обхват 200 W. Завърта се леко
потенциометъра за сила на звука и се следят показанията на волтметъра и
индикатора. При показание 28,3 V на волтметъра, и при товар 4 Om това
съответства на изходна мощност 200 W. С потенциометъра R6 отклонението
на стрелката се настройва на последното деление.
След това потенциометърът за сила на звука се връща малко назад, докато
волтметърът покаже 14,1 V, koeто отговаря на мощност 50 W. Ключът К се
поставя на обхват 50 W и чрез R4 стрелката на измервателната система се
настройва на крайно отклонение. С това настройката завършва и
нивоиндикаторът е готов за работа.
Любителски характериограф за транзистори инж Александър Савов
Млад Конструктор 1983/7/стр. 3,4
 |
Всеки любител мечтае да има в своята лаборатория характериограф, който
ще му помага в избора на транзистори с желаните параметри. Ще кажете, че
съществуват толкова много варианти на тестери за транзистори, с чиято
помощ могат да се оценяват транзистори. Но друго си е да се видят
изписани върху екрана характеристиките на транзистора. Тези
характеристики дават много по – точна и пълна информация за техните
параметри. С досега предлаганите (и на страниците на сп. „Млад
Конструктор”) тестери за транзистори можеше да се определи статичният
коефициент на усилване по ток beta, типът на транзистора – дали е NPN
или PNP, и общо дали транзисторът не е повреден.
Единственото условие, за да действа предлаганият характериограф (освен
изправните елементи и правилен монтаж, е наличието на осцилоскоп. И така
на притежателите на осцилоскопи даваме възможност за нови измервания с
този, също така много необходим, универсален уред.
Всъщност върху екрана на осцилоскопа ще се изписва зависимостта на
колекторния ток Ic от напрежението „колектор – емитер” Uce при различни
базисни токове Ib. Избрани са 5 различни базисни тока: 0,75 мкА; 4,5 мкА;
8 мкА; 12 мкА; 17 мкА (фиг. 2). От осцилограмата (картината върху екрана)
може да се определи направо работното напрежение, както и изходното
съпротивление на транзистора (след малки математически изчисления).
Определянето на коефициента на усилване по ток beta с предлагания
характериограф, както и подбирането на транзистори с еднакви параметри,
става много по – точно и леко.
Описание на схемата
На фиг. 1 е показана принципната схема на характериографа. Изпитваният
транзистор е отбелязан с ИТ. Между входа „Y” и “маса (общ проводник)” на
осцилоскопа е включен резисторът R8, koйто е и работното съпротивление
на ИТ. Падът на напрежение върху него, според закона на Ом, дава
информация за тока през изпитвания транзистор (Ic на ИТ). Следователно
по вертикалната ос „Y” на графиката ще се отчита Ic. Емитерът на ИТ е
свързан към входа „Х” на осцилоскопа и следователно по оста „Х” на
графиката ще се изобразява Uce.
Kak се получават кривите върху екрана? Към изпитвания транзистор ИТ се
подават две напрежения: стъпалообразно с пет степени към неговата база и
трионообразно – към неговия колектор. Колекторното напрежение се изменя
бързо с такава честота, че върху екрана на осцилоскопа картината от
петте характеристични линии за петте различни базисни тока е „неподвижна”
за окото.
Двата вида напрежения се генерират от астабилен мултивибратор, изграден
с транзисторите Т1 и Т2. Честотата на генерациите е 1 кHz. В изхода на
мултивибратора се получават правоъгълни импулси, а трионообразното
напрежение се получава просто чрез интегриране с помощта на R5 – C4.
Стъпалообразното напрежение се създава малко по – сложно. През времето,
когато импулсът от мултивибратора е с високо ниво, кондензаторът С5 се
зарежда през диода Д1 почти до стойността на захранващото напрежение.
През времето, когато импулсът е с ниско ниво, кондензаторът С5 започва
да се разрежда и да управлява транзистора Т3. Вследствие на този разряд,
потенциалът на емитера на транзистора Т4 малко се понижава.
Кондензаторът С6 се зарежда с тази разлика в напреженията. Всеки следващ
импулс от мултивибратора, следователно води до стъпалообразно намаляване
на потенциала на емитера на Т4. И този процес продължава до тогава,
докато транзисторът Т4 се отпуши напълно, а с това транзисторът Т5
навлиза в активен режим. В този момент кондензаторът С6 бързо се
разрежда и процесът започва отначало.
Стъпалообразното напрежение се подава през резистора R7 в базата на
изпитвания транзистор ИТ. Броят на степените на стъпалообразното
напрежение зависи от отношението на стойностите на кондензаторите С5/С6.
При посочените на фиг. 1 стойности, броят им е точно 5. Броят на
стъпалата може да се измени с промяна на стойността на С6. Все пак
изборът на 5 стъпала е компромис между добрата възможност за отчитане на
интересните параметри (особено усилването) и площта на екрана на
осцилоскопа (любителските осцилоскопи са обикновено с по – малки по площ
екрани).
С предложения характериограф може да се изпитват само NPN – транзистори.
Но този проблем се решава лесно като схемата се изгради втори път (елементите
не са чак толкова много и си струва да се направи). В “PNP” – варианта
за Т1 – Т4 и Т6 се използват ТUP (универсални силициеви PNP –
транзистори, напр. 2Т3841, BC177 и др.), а Т5 е TUN (универсални
силициеви NPN – транзистор, напр. 2Т3107, 2T3502 и др.). Полярността на
кондензатора C1, диодът Д1 и захранващото напрежение трябва да се обърне.
Със схемата може да се тестват естествено и диоди. Изпитваният диод се
свързва с анода си към R8 (т. „маса (0бщ проводник”, а с катода си – към
„масата” на захранването (т.”Х”). Върху екрана може да се види
графичната зависимост на тока от напрежението.
 |
На фиг. 3а е показана печатната платка, а на фиг. 3б – разположението на
елементите от схемата.
Схемата консумира много малко и може да се захрани с батерии. Ако се
използва стабилизиран токоизточник, напрежението, трябва да бъде много
добре филтрирано.
Сигналоподавач с нестандартно захранване Красимир Клисарски
Млад Конструктор 1993/10/стр. 19
 |
За нестандартен токоизточник служат две метални пластинки А и Б, забити в ябълка. По този начин се получава галваничен елемент. Електродвижещото |
напрежение е няколкостотин миливолта и на практика е достатъчно за нормалното действие на схемата. Пластинката А е от желязо, а Б – от мед. Техните размери са показани на фиг. 1. Дебелината на материала е 1 mm. За по – лесното забиване в ябълката, пластинките са заострени. Те отстоят една от друга на разстояние 2 mm, но то не е критично.
 |
Така например схемата ще работи и ако отстоят помежду си на 20 mm. Описаното захранване на практика се нуждае от резен ябълка. Схемата на сигналоподавача е показана на фиг. 2. Той представлява блокинг – генератор с |
товарна намотка за извеждане на изходния импулс. Минималното
захранващо напрежение, с което работи схемата, е 0,1 V. Затова в
схемното решение е употребен германиев транзистор. Той може да бъде
заменен с SFT 306, SFT 307, SFT 353 и др.
Трансформаторът е навит на Ш – образен магнитопровод със сечение 0,5 см
кв. Намотките са навити с проводник ПЕТ или ПЕЛ с диаметър 0,11.
Първичната има среден извод и съдържа 2 х 400 навивки, а вторичната –
650 навивки.
Схемата се оживява по следния начин. Поставя се телефонна слушалка тип
КТД-1 паралелно на вторичната намотка на трансформатора. Подава се
захранване от стабилизаран токоизправител от порядъка на 0,5 V. Kъм
плюсовата клема на токоизточника се свързва медната пластинка Б, а към
минусовата – желязната А. Ако няма грешка в монтажа и елементите са
изправни, схемата заработва веднага. Ако звуковата честота не е приятна,
може да се промени стойността на резистора R1. При увеличаване на
стойността му , честотата намалява. Същият резултат може да се получи и
с изменение на стойността на С1. Работоспособността на схемата се
изпробва с резен ябълка. Звукът е сравнително слаб, защото консумираната
мощност е малка. Изходният сигнал е от порядъка на стотина миливолта и в
болщинството случаи е предостатъчен. Кондензаторът С2 е прехвърлящ.
Схемата се монтира на малка печатна платка от двустранно фолиран
стъклотекстолит с дебелина 2 mm. Графичният оригинал и разположението на
елементите са показани на фиг. 3а, б и 3в съответно. Пластинката А е
запоена към широката ивица фолио на фиг. 3а, а Б – откъм тази на фиг.
3б.
 |
След работа на сигналоподавача пластинките се избърсват с мокра
кърпа и се подсушават с тоалетна хартия.
Изходното напрежение на сигналоподавача е линейна функция на
захранващото. Ако вместо нестандартното захранване се употреби
галваничен елемент или акумулатор, последователно в захранващата верига
трябва да се постави ключ. В този случай пластините отпадат. Схемното
решение работи надеждно със захранване до 12 V.
RLC – измервателен мост инж. Александър Савов
Млад Констеуктор 1985/6/стр. 8-10
 |
На фиг. 1 е показана блоковата схема на предлагания измерителен мост.
Генератор Г осигурява определен променливотоков сигнал към измерителния
мост. Едното рамо на този мост се състои от измервания резистор, бобина
или кондензатор (Zx) и съответно еталонен импеданс (Zет). Другото рамо
на моста се изгражда от един резистор ( R ) и един потенциометър (Р).
Напреженията във възловите точки на всяко рамо се изправят и подават на
компаратор К, чийто изходен сигнал управлява два светодиода. Ако
напреженията не са еднакви, единият от двата светодиода светва. Ако
посредством Р мостът се уравновеси, тогава светват и двата светодиода. В
този случай стойността на измервания резистор, бобина или кондензатор
може да се определи от известната стойност на Zeт и позицията на Р.
Следователно за Zет са необходими няколко точни резистора, бобини или
кондензаториюа, а потенциометърът Р е снабден със специална скала.
 |
На фиг. 2 е показана електронната схема на RLC – измерителния мост.
Отделните блокове от фиг. 1 лесно могат да се видят тук. С транзисторите
Т1, Т2 и Т3 е изграден генераторът. И понеже от него се изисква известна
„мощност”, Т3 е снабден с малък радиатор. Честотата на генериране (18
кHz) е избрана компромисно, тъй като по – високата честота би била много
удобно за измерване на по – малки бобини и кондензатори, докато по –
ниската честота пък е благоприятна за по – големи кондензатори и бобини.
„Долната” част на моста се изгражда от резистора R11 (на мястото на R от
блоковата схема) и R7 и R8 (на мястото на Р). В другото рамо на моста се
виждат клемите на измерваните елементи Rx, Cx и Lx.
Рамото с еталонните елементи тук е изградено с набор от точни елементи
за всеки тип измервания.
В схемата са показани по 7 елемента, което отговаря на измерване в 7
обхвата. С ключа П4 може да се избира между измерване на R, L или С, а с
П1, П2 и П3 се избира съответния обхват. От табл. 1 може да се видят
границите на измерване на всеки един обхват. Единствено на обхватите с
L7, C11 и R7 има известни промени. За L7 е нужна бобина със стойност 1
H. По принцип такива стойности има, но не е лесно да се намерят. А
обхват до 100 mH не е никак лош, поради което тук се отказваме от L7.
При С11 и R21 проблемът е друг. В съответните обхвати, капацитетите и
съпротивленията на свързващите проводници вече играят известна роля.
Един тример при С11 ще компенсира тяхното влияние. За съжаление, подобно
нещо не става при R21, поради което ще трябва да се лишим и от R21 и да
се задоволим с обхват до 1 Mom.
С ОУ1 и ОУ2 и съответните им диоди са изградени изправителите от
блоковата схема. Изходните сигнали от двата ОУ постъпват във входовете
на ОУЗ, включен като компаратор. Компараторът от своя страна управлява
чрез Т4 и Т5 двата светодиода.
 |
Изграждане. Елементите от моста се монтират върху печатна платка, която
не показваме, за да дадем възможност на конструкторите да използват
различни по тип и размери елементи, както и различни конструктивни
решения. Все пак на фиг. 3 даваме идея за оформление на лицевия панел на
уреда.
Изводите на измервателните клеми трябва да са с възможно най – къси
проводници. Важни са и правилните скали за различните превключватели и
на R8. Moже да се използват скалите от фиг. 3. Вижда се, че R8 е снабден
с двойна скала, тъй като потенциометърът се върти по един начин при
измерване на R и L, а по друг – при С.
Измерването става в следния ред. Елементът се включва към измервателните
клеми с възможно най – къси свързващи проводници. С ключа П4 се избира
какво ще се мери. След това чрез съответния ключ (за R, L или С) се
избира подходящ обхват на измерване. Ако нямате представа за стойността,
тогава превключете на най – голям обхват. И накрая R8 се върти дотогава,
докато не светнат двата светодиода. Ако това не стане, тогава се минава
на по – ниския обхват. След като и двата светодиода светнат, от скалата
на R8 се отчита стойността и се умножава с корекционен коефициент. И
това е точната стойност на измервания елемент.
Настройка. Най – напред се настройва офсетния ток на ИС3, като изводите
2 и 3 на ИС3 се дават накъсо (например с отвертка) и R13 се върти
дотогава, докато и СД1 и СД2 изгаснат.
 |
Трябва да се има предвид, че постигнатата точност на измерване от уреда
по принцип зависи от точността на използваните еталонни елементи.
Във всички обхвати, с изключение на 100 к – 1 М; 1 pF – 10 pF и 0,1 H –
1 H скалата на R8 е достатъчно линейна. В тези обхвати може да се
направи настройка, с помощта на точен еталонен елемент, като останалата
част от скалата е автоматически готова.
За работа с „нелинейните” обхвати се изисква все пак скала (например от
прозрачно фолио). Така например, при измерване на големи R мястото на (
безкрайност ) не се намира в края, а на около 3/4 от пълната скала.
Същото важи и за 0 – та на кондензаторния обхват. На обхвата за
измерване на бобини 0 – та не е в началото на скалата, а някъде на около
¼ от началото.
И понеже в тези обхвати скалата на R8 винаги се настройва, необходими са
няколко еталонни елемента от този порядък.
И накрая нещо по проблема с С11. Поради винаги големия капацитет на
проводниците, за С11 трябва да се намери кондензатор със стойност 6,8 pF,
към който паралелно е включен тример със стойност 3 pF. В измервателните
клеми се поставя един точен кондензатор 10 pF и се настройва с тримера,
докато на най – дясното отклонение се получи точно 10 pF.
 |
Захранването на измерителния мост е показано на фиг. 4. Схемата е най –
обикновена, поради което не се спираме на нея.
Волтметър с разтеглена скала Красимир Клисарски
Радио телевизия електроника 1992/9/стр.22, 23
Наличието на волтметър в автомобила е допълнително удобство. Заедно с
контрола на напрежението на генератора на генератора може да се следи и
състоянието на контактния ключ. Нещо повече, от показаното на волтметъра
може да се контролира и работата на регулатора на напрежението. В
автомобил с електрическа инсталация за напрежение 12 V, изменението на
напрежението е в определени граници 8 – 16 V. Използването на класически
волтметър с обхват от 0 до максимална стойност на измерваното напрежение
не е рационално, тъй като грешката при отчитане на малки изменения е
сравнително голяма.
 |
Предлаганото устройство (фиг. 1) дава възможност да се използва по – голяма част от скалата на уреда и представлява волтметър с разтеглена скала. За да се елиминира неточността при измерване в първите 15% от скалата и да се контролира напрежението на силно разредената акумулаторна |
батерия в стандартен режим, е избрана минимална стойност 5
V. Tя се осигурява в изхода на интегралния стабилизатор DA1 тип 7805.
При входно напрежение 15 V падът на напрежение върху измервателната
система ИС и допълнителния резистор R1 е 10 V. Използваният стрелкови
индикатор е малогабаритен тип МР 40 – 100 мкА, но може да се използва и
милиамперметър, допълнителното съпротивление за който се изчислява по
формулата
R1 = 10/Iu - Ru,
Където Iu и Ru са съответно номиналният ток и вътрешното съпротивление.
Устройството се калибрира с помощта на образцов волтметър с клас на
точност 1,5 (фиг. 2). При долно положение на плъзгача на потенциометъра
RP1 се проверява напрежението на изхода на DA1 спрямо маса. Ако е 5 +/-
0,1 V, чипът е подходящ (при по – голям толеранс, грешката на уреда
расте). След като се подаде напрежение 15 V, с RP1 се подбира R1 за
отклонение на стрелката на ИС на последното деление. Старите цифри 0,
10, 20, ... , 100 се заменят с 5, 6, 7, ... , 15 V. Скалата е оцветена в
червено за напрежения 7 – 10 V, в синьо – за 10 – 11 V, и в зелено – за
12 – 15 V. Грешката на уреда е под 4%. Елементите на устройството са
запоени откъм фолийната страна на платка с графичен оригинал и
разположение на елементите, показани на фиг. 3.
 |
Електрическите връзки на
платката с изводите на системата са осъществени посредством оригинални
винтове М 3 х 6. Волтметърът се свързва между маса и акумулатора през
контактния ключ, като се внимава за правилната полярност. Например в
Шкода 105L свързването е между маса и предпазителя F2.
Поради подобрената точност на волтметъра се дава вярна информация за
състоянието на батерията. Нормалното напрежение в автомобила е около
12,6 V. Ako устройството показва в стартерен режим под 9 V,
akкумулаторът е силно разреден; Ако показва постоянно под 11 V – може би
има дефектна клетка.; ако показанието е в границите 11 – 12,4 V –
вероятно има повреда в регулатора на напрежение.
ЛИТЕРАТУРА
1. Георгиев, П. Аналогови измервателни уреди. – Радио, телевизия,
електроника, 1990, N 1.
2. Стефанов, С. Любителски измерителни устройства, С., Техника, 1989.
Измерване на електролитни кондензатори Д. И.
Млад Конструктор 1981/4/стр. 10
Електролитните кондензатори се използват масово в съеременните схеми и
устройства. Те се състоят от два алуминиеви или танталови електрода и
електролит, който може да бъде борна киселина (при алуминиев електрод),
или сярна киселина (при танталов електрод). Тънък окисен слой, покриващ
повърхността на един от електродите, служи за диелектрик, в който се
натрупва енергията. В изправния кондензатор електродът с окисния слой
представлява един диод. Ето защо токът, който протича в посока на
поляризация на кондензатора, е много малък, а в противоположната посока
той може да бъде значително по – голям. Това обяснява защо трябва да се
спазва поляритетът при свързването на този вид кондензатори.
Намаляването на електролита, повреждането на диелектричния слой,
неправилното използване – всички тези фактори непоправимо и окончателно
изменят стойността на електролитния кондензатор. Ето зашо се налага
любителите да имат възможност да измерват електролитните кондензатори в
домашни условия. Това е лесно да се направи чрез измерване на енергията,
която кондензаторът може да натрупва, тъй като тази характеристика е
свързана непосредствено със състоянието на електродите и електролита на
кондензатора.
 |
Ако кондензаторът се зареди до напрежение Е и паралелно на него се
свърже резистор R, той се разрежда по експоненциален закон (фиг. 1).
Напрежението върху кондензатора е
U = E*e на степен -(t/(R*C)),
където:
E и U се изразяват във волтове;
Т – в секунди;
R – в омове;
С – във фаради;
e ~ 2,7
При t = R*C
U = E/e = E/2,7
Ako се измери с хронометър времето от започване на разреждането при
пълен заряд до момента, в който напрежението достигне стойността U =
E/2,7 , C може да се определи, като времето се и на стойността на
резистора, която е известна, или може лесно да се определи.
Пример. За измерване на напрежението и за контролиране на разреждането
се използва волтметър с вътрешно съпротивление 20 кОm/V. Да приемем, че
разполагаме с кондензатор с работно напрежение 35 V и неизвестна
стойност. Кондензаторът се свързва към източник 35 V и напрежението се
измерва точно с волтметър. Разреждането се прекратява при напрежение:
U = 35/2,7 = 12,9 V.
Tъй като на обхват 50 V, волтметърът има голямо съпротивление (20 кОm*50
= 1 Mom), времеконстантата ще бъде голяма, разреждането ще става бавно и
може да продължи няколко минути. Удобно е уредът да се шунтира с един по
– малък резистор R – например 100 кOm (фиг. 2), при което резултантното
съпротивление ще бъде 91 кОm.
Времето на разреждане се отчита с ръчен хронометър от момента на
прекъсване на захранването. Напрежението намалява много бавно, което
подобрява точността на измерването. Хронометърът се спира, когато
стрелката на волтметъра достигне 12, 9 V. Да приемем, че сме отчели 36
секунди.
Стойността на кондензатора във фаради ще се определи веднага, като
отчетеното време се и на стойността на резистора. Ако
съпротивлението се изрази в мегаомове, капацитетът се получава в
микрофаради. В случая:
С, мкF = (t, s/R, Mom) = 36/0,091 = 400 мkF.
Този метод на измерване не взема под внимание тока на утечка в самия
кондензатор и по тази причина капацитетът може да бъде малко по – голям
от изчислената стойност.
Светодиоден индикатор на мощността инж. Кирил Варийски.
Млад Конструктор 1981/4/стр. 4
 |
Предлаганата схема на 5 – степенен логаритмичен, светодиоден индикатор
на мощността е разработена специално за вграждане към обикновени
озвучителни тела с импеданс 8 Ом и мощност до 100 W.
Схемата не се нуждае от външно захранване, тъй като използва енергията
на сигнала за последователно отпушване на петте светодиода, които
показват 5 степени на мощност – 1, 3, 10, 30 и 100 W.
Действие на схемата. Логаритмичната зависимост на показанието се създава
от силициевите диоди Д2 – Д4, включени последователно на светодиодите Д5
– Д9. Диодите Д2 – Д4, в комбинация с резисторите R2 – R6, осигуряват
последователно отпушване на диодите Д5 – Д9 при определени входни
напрежения (съответно 3, 5, 9, 15, 28 V. Teзи напрежения при товар 8 Om
отговарят на мощност 1, 3, 10, 30 и 100 W.
При товар 4 Om тези стойности на мощността се удвояват, а при товар 16
Оm ще бъдат 2 пъти по – малки.
При изправни елементи, схемата не се нуждае от настройка. Достатъчно е
светодиодите да са от един и същи тип с напрежение на запалване около 2
V.
Печатната платка и разположението на елементите на индикатора са
показани на фиг. 2.
 |
 |
От така направения индикатор би могло да се изгради един по –
универсален модул с външен модул подобен на този от фиг. 3. Така
например двата потенциометъра, монтирани на лицевата страна, биха могли
да бъдат регулатори на ниските и високите тонове, а светодиодният
индикатор се включи към изхода на крайното стъпало на усилвателя.
Читателите биха могли сами да създадат подобен модул с други размери и
други елементи в зависимост от конкретните изисквания.
Индикатор на консумираната мощност на електрически нагреватели Иван
Парашкевов Радио телевизия електроника 1993/12/стр.11
В практиката често се налага да се контролира непрекъснато консумираната
мощност на различен брой електрически нагреватели. Обикновено при
тяхното превключване тя се изменя в широки граници, например от около 50
– 100 W до 5 – 8 kW.
 |
На фиг. 1 е предложена принципната схема на просто устройство, което дава възможност с достатъчна точност за практически цели да се оцени консумираната електрическа мощност в момента според показанията на измервателната система PA.
 |
Чувствителността на индикатора е достатъчно висока. Стрелката на РА
реагира на включен нагревател с мощност 50 – 100 W. На един от мрежовите
проводници се поставя датчикът – токовият трансформатор ТА, съдържащ две
феритни сърцевини с форма на буквата „П”, които се закрепват насрещно,
както е показано на фиг. 2. Първичната му намотка W1 е мрежовият проводник, а |
вторичната W2 –
намотката, която предварително се поставя на една от сърцевините. Когато
се включи нагревател, по мрежовия проводник, преминаващ през феритната
сърцевина на ТА, протича ток и на изводите на W2 се появява променливо
напрежение. По големината му св прави преженка за мощността, която
консумират включените в дадения момент електрически нагреватели.
Напрежението, получавано от намотка W2 на трансформатора ТА, постъпва на
изправител (диоди VD1 и VD2), реализиран по схема с удвояване на
напрежението. Към изхода му е включена веригата R1, VD3 и волтметър,
съставен от стрелковия индикатор PA и тример-потенциометъра RP,
използван като допълнителен регулируем резистор. Диодът VD3 е въведен за
разширяване на обхвата на индицираните мощности. Измервателната система
РА реагира при включване на нагреватели, консумиращи незначителна
мощност, а също така стрелката и не се отклонява до края на скалата при
консумиране на мощност около 6 – 8 кW. Когато включеният нагревател в
мрежата консумира мощност 50 – 100 W, напрежението на изхода на
изправителя (върху изводите на С2) не е голямо, VD3 е запушен,
индикаторът PA има максимална чувствителност. Когато мощността
значително се увеличи, напрежението на кондензатора С2 нараства толкова,
че диодът VD3 се отпушва и шунтира волтметъра – чувствителността на
индикатора на консумираната мощност намалява.
ТА се изпълнява на Ш – образна феритна сърцевина тип ЕЕ30 (Ш7х7), която
внимателно се счупва, както е показано на фиг. 2. Вторичната намотка W2
на ТА се състои от 2000 навивки от проводник ПЕТ-1F с диаметър 0,09 mm,
навити върху макаричка за чашковиден ферит с размери 22х13 mm. Преди
поставяне на W2 е необходимо внимателно да се закръглят ъглите на
съответната феритна „П” сърцевина на ТА. Така получените две половинки с
форма на буквата „П” се монтират насрещно. Един от възможните варианти
на закрепване на ТА е предложен на фиг. 2.
Настройка. Внимателно се снемат надписите от скалата на PA. Включва се
нагревател с мощност 500 W. С тример-потенциометъра RP стрелката на PA
се установява в средата на скалата и мястото се отбелязва.
Последователно, вместо нагревателя с мощност 500 W се включват такива с
мощност 100 W, 200 – 1000 W, 2 – 6 kW. Мястото на стрелката на PA за
всеки от тях се отбелязва, след което скалата на измервателната система
на PA се снема и надписва.
 |
Печатната платка на предлаганото устройство се изработва от едностранно
фолиран стъклотекстолит с размери 50 х 35 mm. На фиг. 3 е показано
разположението на елементите върху платката, а на фиг. 4 – фолийната и
картина.
ЛИТЕРАТУРА
1. Радио, 1986, N 2, с. 49 – 50.
2. Рачев, Д. Справочник на радиолюбителя. С., Техника, 1984.
Приставка към цифров честотомер за измерване на капацитета на
кондензатори
Георги Кузев Радио телевизия електроника 2000/8/стр. 20
Приставката, чиято принципна схема е дадена на фиг. 1, е предназначена
за измерване на капацитета на кондензатори и работи съвместно с цифров
честотомер. Ако дисплеят на цифровия честотомер е четириразреден,
работният обхват на приставката ще е от 0,01 до 9999 мкF.
 |
В основата на устройството са една TTL интегрална схема и един биполярен
транзистор. С логическите елементи D1.1 и D1.2 е осъществен генератор на
правочгълни импулси, с D1.3 е реализиран електронен ключ, а D1.4
представлява инвертор.
Приставката, включена към входа на цифровия честотомер, работи по
следния начин: при подаване на захранващо напрежение генераторът
изработва правочгълни импулси, чиято честота на повторение зависи от
съпротивлението на тример-потенциометъра RP1 и капацитета на един от
включените посредством SA1 кондензатори (С1 или С2). Импулсите от
генератора постъпват на единия вход (извод 9) на елемента D1.3, koйто се
намира в запушено състояние. На другия му вход (извод 10) има сигнал с
ниво лог. 0.
При включване на предварително разредения кондензатор Сх към гнездата 1
и 2 той започва да се зарежда, което довежда на изводи 12 и 13 на
елемента D1.4 появяването на сигнал с ниво лог. 0. От своя страна това
обуславя появяването на изхода (извод 11) на сигнал с ниво лог. 1, който
отпушва електронния ключ (D1.3). На изхода на приставката (извод 8) се
появяват импулсите, генерирани от генератора. След като Сх се зареди,
нивото на сигнала на входа на инвертора се променя, което довежда до
запушване на електронния ключ. Тъй като продължителността на зареждане
на проверявания кондензатор е пропорционална на неговия капацитет, то и
броят на импулсите, постъпващи на входа на честотомера, е пропорционален
на капацитета Сх. Следователно на дисплея на работещия честотомер ще се
отчете капацитетът на проверявания кондензатор.
За проверка на приставката към гнездата 1 и 2 се включват предварително
разредени еталонни кондензатори с капацитет в подобхватите 0,01 – 99,99
и 1 – 9999 мкF, като показанията на честотомера се коригират с
тример-потенциометъра RP1. Обхватът на капацитета на измерваните
кондензатори може да се разшири, като се измени честотата на генератора
и се използва честотомер с дисплей с повече от четириразредна скала.
Приставката се монтира върху печатна платка, чиито графичен оригинал е
даден на фиг. 2, а разположението на елементите – на фиг. 3. В случй, че
се използва честотомер, реализиран с TTL интегрални схеми, за захранване
на приставката може да се използва захранването на честотомера, а и
самата приставка може да се вгради в кутията на честотомера.
ЛИТЕРАТУРА
1. Джуров, К., Д.Македонски. Електрониката в прегледите на ТНТМ. С.,
Техника, 1983.
2. Белкин, В.Г.и кол. Справочник радиолюбителя-конструктора. М., Радио и
связь, 1983.
3. Стефанов, С. Любителски измервателни устройства, С., Техника, 1989.
4. Сп. Радио, N3
Teстер за полеви транзистори Богомил Лъсков
Радио телевизия електроника 2000/8/стр. 21,22
Схемата, показана на фиг. 1, е предназначена за проверка на изправността
и за измерване в динамичен режим на струмността на характеристиката на
полеви транзистори с N канал и P канал.
 |
Измерваният транзистор се включва към бобината L1 – L2 по схема Хартли.
Особеността на този тип генератор е, че сигналът за обратната връзка се
дължи на напрежението, което се възбужда в намотката L1. Цялата бобина
съвместно с нейния капацитет образува трептящ кръг на генератора. За
подаване на сигнала за обратна връзка във веригата на базата се
използват кондензаторът С1 и изводът А на бобината.
Този извод я бобината на две части: базова L1 и колекторно –
емитерна L2. Намотката L3 е изводна и служи за подаване на напрежението
към диодите VD1 и VD2.
В зависимост от полярността на измервания транзистор, високочестотните
трептения се детектират и задействат съответния транзистор, като
светодиодът му започва да свети. Ако светодиодът на съответната
полярност на транзистора не свети, той е повреден (не се възбуждат
високочестотни трептения).
Динамичната стръмност е значително по – малка от статичната (измерена с
постоянни напрежения). Това се дължи на паразитните капацитети G-S и S-D
на измервания транзистор.
Динамичната стръмност може да се определи посредством потенциометъра RP.
Той трябва да е за мощност, не по – малка от 1 W. При максимална
стойност на съпротивлението на RP, стръмността на характеристиката на
транзистора е малка. При транзистори с по – голяма стръмност,
съпротивлението на RC се намалява и когато стойността му е най – малка,
характеристиката на транзистора е с най-голяма динамична стръмност. Това
позволява да се сравняват и подбират транзистори с еднаква стръмност на
характеристиката.
 |
Бобините L1, L2 и L3 се навиват върху полиестерно тяло с резба за
магнитна сърцевина (размерите са дадени на фиг. 2): L1 и L2 – 100 навивки с литцедрат с извод на 25 – ата навивка отдолу. L3 – 100навивки с проводник 0,1 с памучна изолация. Ако е необходимо да се сравнява с по – голяма точност стръмността на |
характеристиката на измерваните транзистори, на мястото на светодиода се
включва милиамперметър.
За да се избегне запояването на измерваните транзистори, може да се
използва цокъл за интегрална схема от серията 7400.
Как се използва децибелната скала на волтметъра инж Димитър Рачев
Млад Конструктор 1980/6стр. 21,22
Много авометри (ампер-волт-ом-метри) и нискочестотни миливолтметри имат
скала, градуирана в децибели (фиг. 1), но някои радиолюбители нямат
навик да я използват, защото в повечето случаи не знаят как трябва да се
работи с нея
Известно е, че усилването или отслабването (затихването) на сигналите се
изразява чрез отношението на мощността в изхода Р2 към мощността във
входа Р1 на изследваното устройство. Ако това отношение е по – голямо от
единица имаме усилване, ако е по – малко от единица – отслабване.
Големината на усилването или отслабването в децибели се определя от
зависимостта
 |
 |
 |
Прост и евтин начин за проверка на изправността на
ОУ инж. А. Рачовски
Радио телевизия електроника 1980/9/стр. Стр. 30
 |
В схемата, дадена на фигурата, проверяваният
операционния усилвател работи като генератор на правочгулни импулси.
Захранващото напрежение е достатъчно да бъде +/- 6 V. При изправна
интегрална схема амплитудата на изходното напрежение трябва да е най –
малко 2/3 Uзахр. Проверката на схемата може да стане с помощта на
високоговорител 8 Om, а също и с използването на два светодиода,
свързването на които е показано на фигурата. Те трябва да мигат
последователно. За светването им е достатъчно напрежение 1,6 V и ток 20
mA. Когато R2 + R3 > или = 10 кОm – 1 Mom и R2 ~ R3, то времеконстантата
ще бъде Т прибл. = 0,2*R1*C1, а честотата на генерираните импулси f
прибл. = 5/(R1*C1).
Генераторът може да намери широко приложение и при проверка на
нискочестотни усилватели.
Могат да бъдатпроверявани ОУ от типа МА741, МАА741, LM107, MC1556,
CA3100S, HEP-6025P, които са без външна компенсация, а при МА748, МА748,
LM101A, NE531, MA709 (типова серия МАА501 – 4 от ЧССР) трябва да се
включат честотно – компенсиращи елементи към изводите за външна
компенсация на ОУ.
ЛИТЕРАТУРА
1. Popular Electronics, юли, 1975 г.
2. Аmaterske Radio, бр. 4. 1976 г.
3. Рутковски, Дж., Операционни усилватели, Техника, София.
Неонови лампи Любен Неделчев
Радио телевизия електроника 2001/3/стр.29,30
Без да са специалисти, хората са запознати отдавна с „блясъка на неона”
от ярко светещите нощем стъклени тръби, напълнени с газова смес и
оформени като букви или декоративни фигури. Тези тръби демонстрират
нагледно прякото превръщане на електрическата енергия в светлина, като
цветът на излъчването зависи от състава на активираната газова
композиция. На подобен принцип се основава и действието на популярните „глимлампи”
с приетото у нас наименование „неонови сигнални лампи с тлеещ разряд”. В
статията ги наричаме кратко неонови лампи (НЛ) и използваме най –
разпространения им схемен символ, представен на фиг. 1.
 |
От конструктивна гледна точка НЛ са неголеми стъклени
ампули, съдържащи предимно неон и малки добавки от други инертни газове.
В тях са монтирани два електрода с еднаква или различна форма, изведени
навън с проводници или запоени към цокъл за поставяне в съответното
гнездо. Ако към електродите се подаде достатъчно високо постоянно или
променливо напрежение, газовата смес се йонизира и възниква т.нар. тлеещ
разряд, съпроводен с емисия на светлина във видимия спектър. Когато НЛ
се захранва от източник с малко вътрешно съпротивление (напр.
осветителната мрежа), процесът на йонизация нараства лавинообразно,
разрядът преминава от тлеещ в дъгов и токът става толкова силен, че
практически се получава късо съединение. Резултатът е разрушаване на
електродите и евентуална експлозия на стъклената ампула. Ето защо за
работата на НЛ в нормален режим трябва да се взимат мерки за „принудително”
ограничаване на тока до определена допустима стойност, като обикновено
това се постига с вграден или външно включен „баластен” резистор.
На фиг. 2 са скицирани три от най – използваните разновидности на НЛ,
които се произвеждат десетилетия наред, но също така се предлагат и в
последните каталози на фирми като PHILIPS, CONRAD и др. Повечето НЛ от
подобен тип са предвидени да работят при напрежение от порядъка на 200 –
500 V и ток в интервала 0,5 – 10 mA. Например българската НЛ с означение
СН42001 (първата от фиг. 2) има диаметър и дължина съответно 6 и 17 mm,
номинално напрежение 220 V, максимално допустим ток 1,5 mA и напрежение
на запалване 100 V. От фирмата CONRAD се предлага НЛ за 230 V без
посочен тип, но с подобни размери (6 и 22 mm) и външен токоограничаващ
резистор 270 кOm/0,25 W (т.е. максимално допустимият ток е малко под 1
mA). Напрежението на запалване Uзап, при което започва тлеещият разряд в
НЛ, варира значително сред екземплярите от един и същи тип и по правило
е по – ниско от посоченото в справочните данни. Веднъж „запалена”, НЛ
продължава да свети и при по – ниски напрежения до достигане на
праговата стойност Uгас, при която угасва. Разликата
делта = Uзап – Uгас стои в основата на многобройни
генераторни, импулсни и други схеми с НЛ, описвани години наред в
специалната и любителската литература.
Напоследък повечето от функцийте на НЛ (индикатор, сигнализатор, елемент
на релаксационни устройства и др.) се изпълняват от светодиоди и
специализирани интегрални схеми. Въпреки това и сега има области, където
НЛ са без конкуренция поради специфичните си качества: устойчива и
надеждна работа при високи напрежения, визуализация на електростатични
електромагнитни полета, нищожна собствена консумация, издръжливост и
значително токово претоварване, дълъг живот и мн. др. Струва си да се
отбележи, че посочената в каталозите номинална продължителност на
светене рядко надхвърля 10 000 h, но има реални експерименти, при които
не са констатирани видими промени в НЛ след 20 години (над 175 000 h!)
непрекъсната работа.
И може би най – ценното качество на НЛ сякаш остава незабелязано –
възможността за лесно експериментиране с херметично затворена в ампула
газова среда и наблюдаване на процесите в нея през прозрачните стени на
НЛ. Така непосредствено се вижда зараждането на тлеещ разряд, моментът,
когато преминава в дъгов, флуктуациите на светещите зони от електродите
и т.н.
Домашен ватметър с Неонова Лампа (Глимлампа)
Млад Конструктор 1988/8/стр. 4
В кн. 5/1988г на сп. Млад Конструктор” на
стр. 30 бе представено елементарно устройство за индикация на включени
консуматори. То представлява феритов токов трансформатор, чиято първична
намотка е единият проводник от електрическата мрежа, а към вторичната му
намотка е включена глимлампа за индикация (фиг. 1).
Индикаторът за електрическа консумация е много полезно средство при
ремонт на електроуреди и битови електроинсталации.
 |
Контрол на включени консуматори с неонова лампа
(Глимлампа) Млад
Конструктор 1988/5/стр. 30
 |
Нискочестотен измервателен генератор 10 Hz - 200 kHz Стоян михайлов Радио телевизия електроника 2002/1/стр.11,12,21
 |
 |
 |
Синусоидален генератор 10 Hz - 100 kHz Богомил Лъсков Радио телевизия електроника 1994/5/стр.4-7
 |
 |
 |
 |
Прецизен LC - генератор Георги Чакъров, Михаил калбанов Радио телевизия електроникиа 1986/1/стр. 22,23
 |
 |
Генератор на пакети на сигнали инж Димитър Рачев Млад конструктор 1982/1/стр.5-7
 |
 |
 |
Измервания с осцилоскоп П. Геoргиев Млад конструктор 1987/3/стр.18, 19
 |
 |
Честотно модулиран УКВ генератор инж Т. Манев, инж физ. Г. Димов Млад Конструктор 1985/3/стр.3-5
 |
 |
 |
Импулсен генератор Иван Джаков Млад Конструктор 1982/5/стр.22,23
 |
 |
Приспособление за подбиране на транзистори По материали на "Amaterske radio" бр.1/90 Радио телевизия електроника 1992/1/стр.17, 18
 |
 |
Материалите подготви за сайта:
Иван Парашкевов
e-mail: ivanparst@dir.bg