Пулстахометър инж. Александър
Савов
Млад Конструктор 1986/6/стр.3,4
Честоттата на сърдечните свивания или пулсът е важен параметър на
организма, който винаги е интересувал човека. Обикновено пулсът се
определя с помощта на часовник със секундарник и напипване с пръсти. Но
техниката се развива и електронните пулстахометри вече съвсем не са
някаква новост, а почти ежедневие. Тук предлагаме схемата на електронен
пулстахометър със стрелкова индикация, който може да се реализира и от
любители.
 |
Блок-схема – фиг. 1. Основен елемент на схемата е датчикът, който в случая представлява оптодвойка, изградена от светодиод и фотодиод. Когато между тези два диода се постави някой пръст на ръката, нееднаквата прозрачност, породена от пулсациите на движещета се кръв, предизвиква и съответна промяна на проводимостта на светодиода. Това от своя страна предизвиква промяна на входния сигнал за предусилвателя. Формата на на входния сигнал се подобрява от нискочестотен филтър. След това един компаратор формира тези импулси в подходящи за интегриране импулси, така, че полученият в изхода ток да бъде пропорционален на честотата на входните импулси. В схемата е предвидена възможност както за стрелкова индикация на пулса, така и за акустично (чрез зумер) и оптично (чрез светодиод) сигнализиране на всеки удар на сърцето. Зумерът и светодиодът могат по желание да се изключат.
 |
Принципна схема – фиг. 2. Датчикът е изграден от разположени един срещу
друг инфрачервен светодиод Д2 и също такъв фотодиод Д1. Вместо тях може
да се използват и диоди, работещи с видимата от човека светлина.
Излъчващият светодиод е включен така, че да свети непрекъснато.
Стойността на ограничителния резистор R1 да се избере в зависимост от
тока на използвания светодиод. Пръстът на ръката се поставя в мястото
между светодиода и фотодиода. Така фотодиодът осигурява малко напрежение,
което изменя своята амплитуда в такт с пулсациите на сърцето.
Този сигнал постъпва във входа на операционния усилвател ОУ1, който го
усилва. Операционният усилвател ОУ2 е включен като активен НЧ филтър с
горна гранична честота от 5 Hz. Това повишава значително точността и
стабилността на схемата. OУ4 играе ролята както на усилвател, така и на
компаратор, който оформя входните импулси като правоъгълни, както е
показано на фиг. 2. Тези импулси управляват транзистора Т, който включва
и изключва зумера и (или) светодиода захранван от отделна батерия 9 V.
С импулсите от изхода на компаратора може да се зарежда кондензатор,
като напрежението, до което той се зарежда, е мярка за честотата на
импулсите. Кондензаторното напрежение може да се измерва с обикновен
волтметър. В случая това малко се усложнява, тъй като не всички импулси
са с еднаква продължителност, поради което те предварително се
диференцират чрез кондензатора С11. Така се получават иглообразни
импулси с еднаква продължителност, които се интегрират чрез кондензатор
С9, включен в обратната връзка на операционния усилвател ОУ3. По този
начин неговият капацитет се умножава с коефициента на усилване по
напрежение на ОУ3. Стойността на С9 е избрана като компромис между
скоростта на установяване на показанието и трепкането на стрелката.
Калибрирането на показанието се прави с тример-потенциометъра R8. За
целта е необходим тонгенератор (за 2 Hz), в чиито изход се включва
светодиод, който да осветява в такт с тази честота фотодиода Д1. Може
изходният сигнал от генератора да се подаде през резистор от 47 kOm във
възловата точка на резисторите R4, R6, R7 и кондензатора С5. Амплитудата
на този сигнал трябва да е 0,5 V. Плъзгачът на R8 се върти, докато
стрелката на измервателния уред се отклони на съответното деление от
скалата, отговарящо на 2 Hz (или на 120 удара в минута на сърцето).
Схемата се монтира на печатна платка, а тя – в подходяща кутия. По –
голямо внимание изисква датчикът, който може да се оформи като напъстник,
съдържащ светодиода и фотодиода, или като отвор в кутията, от двете
страни на който се разполагат двата диода. Не е посочена схемата на
зумера, но може да се използва подходящ мултивибратор, захранван с
посоченото напрежение.
Захранване на електроакупунктурен апарат
Методи Цаков
Радио телевизия електроника 1986/5/стр. 28
 |
Устройството, чиято схема е дадена на фиг. 1, бе разработено за
захранване на електроакупунктурен апарат. Този тип апарати изискват
много добро изолиране на изхода от мрежата. Захранването е комбинирано –
от мрежа и кадмиево-никелов акумулатор. Устройството позволява зареждане
на акумулатора с ток с постоянна стойност и прекъсване на зареждането,
след като напрежението на акумулатора достигне около 14,6 V. Схемата
лесно може да се оразмери за друг тип акумулатор и да се използва за
захранване на различни устройства.
С помощта на кондензатора С1 и мостовия изправител върху ценеровия диод
VD5 се получава стабилно напрежение 12 V, изгладено от кондензатора С2.
С това напрежение се захранва преобразувателят, съдържащ генератор на
импулси (ИС 555), ключ (VT1), трансформатор Т и еднопътен изправител с
филтър. Интегралният таймер е свързан в схема на чакащ мултивибратор,
работещ с честота 22 кHz и коефициент на запълване на импулсите, който
се регулира с тример-потенциометъра R2. Фоторезисторът R1 е оразмерен
така, че при осветяването му от светодиода VD10, изходните импулси на
генератора, отпушващи транзистора VT1, стават по – къси и честотата им
се повишава. Оптоелектронната ООВ се осъществява чрез VD9, VD10 и R1. По
този начин напрежението в участъка А се поддържа постоянно около 11,5 V
независимо от натоварването. Показаното на схемата положение на
превключвателя FD е мрежа. При консумиран в изхода ток 80 mA, КПД на
преобразувателя е 67%, без да се смята загубата в ценеровия диод VD5.
Пулсациите с честота 22 кHz са под 0,3 mV, а мрежовите – под 20 mV. При
изключване на товара, изходното напрежение се увеличава с 0,2 V.
Tрансформаторът Т е с тороидална сърцевина. Използван е феритен пръстен
със сечение 0,5 кв sm. L1 – 24 нав. ПЕЛ 0,3; L2 – 24 нав. Двете намотки
са навити върху тяло от плексиглас, което обхваща плътно пръстена.
Вторичната намотка е от многожичен проводник с тефлонова изолация и е
отделена от първичната с преграда от плексиглас. Дроселът Др е навит
върху миниатюрен феритен пръстен с 20 нав. ПЕЛ 0,3.
Зарядното устройство съдържа генератор на ток с транзистора VT2 с
транзистора VT2 и прагово реле. В дясното (по схемата) положение на Пр,
светодиодът VD10 се включва в колекторната верига на VT2, напрежението
база – емитер на който зависи от тока през R6. По такъв начин се
осигурява необходимият за зареждането на акумулатора константен ток
около 22 mA. В процеса на зареждане, напрежението в участъка В се
повишава, тъй като е равно на сумата от напрежението на акумулатора и
постоянното напрежение върху диода VD15. Когато то достигне общото
прагово напрежение на диодите VD13 и VD14, през резистора R9 протича ток,
VT3 се отпушва и включва рид – релето. Контактите му шунтират праговия
елемент, VT3 се насища, рид-релето остава включено и диодът VD15 се
запушва, тъй като напрежението върху резистора R9 вече е около 8 V.
Индикаторният светодиод VD11 светва и показва, че зареждането се е
прекратило. Същият този червен светодиод VD11 свети при положение мрежа
и акумулатор на превключвателя Пр, когато е включен ключът Кл в изхода.
При работа от мрежата, ако напрежението на акумулатора е под 11 V (долната
допустима граница за този тип акумулаторни батерии), през диода VD15
протича ток, който го зарежда до това напрежение (11 V).
Паралелно на кондензатора С1 може да се свърже резистор със
съпротивление 220 – 300 кOm, 0,5 W, който да осигури разреждане на
кондензатора след изключване на устройството от мрежата.
Откривател на точките за акупунктура По материали на сп. „Еlektor”,
bр. 7-8, 1989 г.
Радио телевизия електроника 1991/11/стр. 24
Като лечебно изкуство акупунктурата все по – настойчиво търси своето
място сред традиционната медицина. А известно е, че при това лечение
става дума за въздействие върху точно определени чувствителни точки от
човешкото тяло.
За определяне на точното им местонахождение с успех може да помогне и
електрониката. Установено е, че по принцип се измерва кожно
съпротивление, кото се знае, че в тези точки то е по – ниско отколкото
около тях.
 |
Схемата на измервателния уред показана на фигурата и е изградена с
интегралната схема CD4046. Веригата R3 – C1 определя обхвата, в който
честотата на вградения в интегралната схема VCO се променя в зависимост
от управляващото напрежение. Това управляващо напрежение се осигурява от
делителя на напрежение, изграден от кожното съпротивление заедно с R1 и
RP1. Колкото по – ниско е кожното съпротивление, толкова по – високо
става напрежението, а с това и честотата. Транзисторът VT1 осигурява
достатъчно мощност, за да се задейства малкият високоговорител. Силата
на свука се регулира чрез RP3. От съображения за сигурност за захранване
се използва само една батерия, като консумацията при 9 V е под 40 mA. В
никакъв случай не бива да се използва мрежово захранваме!
Детектор на точките за акупунктура Л.Н. По материали на сп. „Електроник
практик”
Млад Конструктор 1981/8/стр. 11-13
В последните години в научно – популярните издания у нас и в чужбина се
публикуват много статии, засягащи проблема за лечение чрез иглоубождане
(акупунктура). Намирането на точките за акупунктура обаче съвсем не е
просто. Без да навлизаме в медицински подробности, предлагаме на нашите
читатели една електронна схема на прост, миниатюрен и безопасен уред,
който може да открива споменатите точки по тялото на човека. С уреда
могат да се направят редица интересни опити.
МЕДИЦИНСКИ ПРИНЦИП
Според древнокитайската медицина, човешкото тяло е кръстосано от
симетрична мрежа мислени линии, наречени меридиани. Те са 12 на брой за
всяка половина на тялото. Към тях се прибавят и два централни меридиана
– преден и заден.
Всеки меридиан позволява да се приложи избирателно лечебно въздействие
върху определен орган: бял дроб, дебело черво, стомах, далак, сърце,
тънки черва, пикочен мехур, бъбреци, обвивка на сърцето.
Върху всеки меридиан са разположени, според древно предание, от 500 до
600 точки. Някои от тях имат управляващо действие върху собствения си
меридиан, а други въздействат от разстояние.
Тези точки, разположени върху меридианите, са ключовете, чрез които
действа лечението. Ето защо е важно те да се определят с голяма точност.
В Китай се е използвала за еталон бронзова статуя с човешки ръст, по
която са пробити дупки по местата на точките.
По – късно са се използвали напечатани чертежи с изобразяване на
меридианите и точките за акупунктура върху тялото. Тези чертежи са
позволявали да се определи грубо разположението на всяка точка.
Окончателното уточняване се извършва чрез палпиране (пипване). В
действителност точката е разположена винаги в малка кожна вдлъбнатина.
Издирването и често е затруднено, тъй като повърхността и е около 2 кв
mm.
В своите изследвания доктор Нибулайс е показал, че всяка точка, посочена
в китайските карти, по разположение съответства винаги на точка от
кожата с понижено електрическо съпротивление. Тази съвременна добавка
към традиционния китайски опит води до по – добра точност в лечебното
приложение на метода на акупунктурата.
Описаният уред позволява, с помощта на карти за акупунктурите, те да
бъдат намирани лесно по тялото. С уреда могат да се направят няколко
твърде интересни опита при ранни форми на мигрена, ревматизъм на врата и
ангина.
Начална форма на ангина.
 |
Натиска се с върха на кибритена клечка или нокът върху точка от
меридиана на белия дроб, разположена в ъгъла на нокътя на палеца на
дясната или лявата ръка. (фиг. 1).
Внимание! Никога не бодете с игла тези точки! Само лекар специалист може
да практикува метода на акупунктурата!
Изкривяване на врата
По описания по – горе начин се натиска върху зоната на малката гънка на
кожата, образувана откъм кутрето при свиване на ръката в юмрук. Това е
точка от меридиана на тънките черва. (фиг. 2).
 |
Главоболие
Понякога помага внимателното масажиране на точка от меридиана на
дебелото черво, разположена отгоре на ръката, в ъгъла между палеца и
показалеца (фиг. 3).
Всички тези точки могат да се намерят с описания детектор, като черният
пробник (виж. Фиг. 5) се държи с ръка, а с червения се търси точката.
ЕЛЕКТРИЧЕСКА СХЕМА
Уредът (фиг. 4) е съставен от един операционен усилвател тип МАА741
захранен с две симетрични напрежения 9 V, a за индикатори на откриването
на точките служат два светодиода – жълт (пипса на точка) и червен (наличие
на точка от акупунктурата). Светодиодите са свързани насрещно, за да
показват цялото положително или отрицателно изходно напрежение спеямо
масата.
Откриването на точките се осигурява от съпротивителен мост, съставен от
R3, R4, R1 и кожното съпротивление. В посочената схема R1 е
потенциометър с двоен ключ, но може да се използва потенциометър без
ключ и отделно двоен ключ.
Диференциалният усилвател се настройва (когато пробниците са в контакт с
кожата) чрез потенциометра R1.
 |
РЕГУЛИРАНЕ НА ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА
Пробниците на готовия и работещ уред се поставят върху кожата, като
черният пробник се установява върху постоянна точка от ръката, дланта
или крака, а червеният се поставя върху горната част на ръката (опакото
на дланта). Чувствителността се регулира така, че червеният светодиод да
изгасне, а жълтият – да светне. След това червеният пробник се мести, за
да открие точката и когато тя е приблизително определена,
чувствителността се намалява. Така се получава твърде голяма точност в
определянето на мястото и (1 до 2 кв mm).
КОНСТРУКЦИЯ
Схемата се монтира върху текстолитова плочка с размери 55 х 30 mm, като
всички електронни елементи (интегралната схема, резисторите и
светодиодите се разполагат върху печатната платка.
Печатната платка и монтажната схема на уреда са показани на фиг. 5.
Платката се закрепва вертикално в подходяща пластмасова кутийка.
Външните елементи (потенциометърът и буксите за пробниците) се монтират
върху плочки с размерите на печатната платка (виж. фиг. 6). На
пластмасовата кутийка се пробиват отвори за потенциометъра, буксите и
светодиодите.
Лечебно – диагностичен апарат за електроакупунктура Волдемар Кетнерс
Радио телевизия електроника 1985/1/стр. 28 - 30
Електронният лабораторен лечебно – диагностичен апарат за акупунктура
„ЕЛАДА-4” е предназначен за лабораторни изследвания по акупунктура, а
също и за клинична работа. Този акупунктурен апарат е бил многократно
усъвършенствуван главно по препоръки на лекари. Принципната му схема бе
опростена и усъвършенствана, като на този етап тя може да се приеме за
съвършена.
Основните технически данни на „ЕЛАДА-4” са:
- ток при търсене на проводимост, не повече от 0,1 мкА;
- ток при търсене на биопотенциала, не повече от 0,01 мкА;
- лечебен ток за първи обхват 100 мкА, за втори – 500 мкА;
- максимално напрежение при стимулиране 24 V;
- период на генератора (ГП) от 0,5 до 20 s;
- честота на генератора (ГЧ) от 2 до 200 Hz.
Захранването е от мрежа 220 V при консумирана мощност не повече от 6 W.
 |
“EЛАДА-4” се състои от 7 функционално независими блока (фиг. 1):
1. Основен мостов усилвател (ОМУ), който усилва сигнала при търсене, а
при лечение съгласъва изходните съпротивления на генераторите със
съпротивлението на пациента.
2. Превключвател на режима (ПР), предназначен за избиране на режима на
работа както при лечение, така и при търсене на точките (новост в
акупунктурата).
3. Генератор на период (ГП) с модулатор в изхода VT1. Този генератор
произвежда синусоидални или правоъгълни импулси (В1 в положение 9, 10 и
11) с голяма продължителност.
4. Генератор на честота (ГЧ). Изработва правоъгълни импулси с
регулируема продължителност (R35).
5. Светодиоден индикатор (СИ) – за удобство при определяне на
полярността при лечение, а също и при откриване на точката.
6. Звуков индикатор (ЗИ) – също за удобство при търсене на точките по
височината на тона. В близост до търсената точка, височината на звука се
повишава. При установяване на формата на импулсите за лечение по звука
може да се прецени амплитудата и формата им.
7. Захранващ блок
В изхода на ГП е включен модулаторът VT1. Toй модулира изходното
напрежение на ГП с честотата на ГЧ. Дълбочината на модулация се регулира
с R22 в границите от 0 до 100%. Чрез комбиниране на различен период,
честота, коефициент на запълване и дълбочина на модулация се получават
сигнали за лабораторни изследвания. Освен строго определените форми на
импулсите може да се получат и произволни случайни форми, когато
честотите на ГП и ГЧ са близки.
Превключвателят К1 на схемата е даден в положение търсене. Ако В1 е в
позиция 1, търсенето на точката ще става с постоянно положително
напрежение, а стойността на тока ще зависи от положението на R3. В
позиция 2 на превключвателя B1 търсенето става с отрицателно напрежение.
При използване на позиции 3 и 4 откриването на точките става с къси
импулси. В положение В1 – 5 търсенето с редуващи се положителни и
отрицателни импулси, при което в съответната посока ще се отклонява и
стрелката на уреда в зависимост от потенциала на точката. При този режим
на работа (В1-5) предварително пасивният и активният електрод се допират
и с потенциометъра (коефициент на запълване) стрелковият уред се нулира.
В позиции 9 и 10 на превключвателя В1 търсенето става с период, зависещ
от положението на R17. В положение 11 откриването на точката е по
проводимостта и чрез последователно пропускане на постоянен ток в две
посоки. Този начин на търсене е най – удобен, защото не изисква ръчно
превключване на полярността на тока при определяне на състоянието на
активната точка.
За откриване на точката с измерване на потенциала и трябва да се включи
К2 – БП (биопотенциал), при което пасивният електрод се свързва с общия
проводник (масата) и ОМУ работи като миливоплтметър.
За режим лечение се натиска бутон К1 с 5 групи контакти. С ключа К3 се
избира необходимият токов обхват – 100 или 500 мкА. Токът се регулира
посредством R41. Режимите на лечение зависят (както при търсенето) от
положението на превключвателя В1.
Светлинният индикатор СИ и звуковият индикатор ЗИ работят и при търсене
на точките, и при лечение (стимулация). На входа на звуковия индикатор е
включен диоден изправител, при което независимо от полярността на
входното, изходното напрежение на D4 ще бъде положително. Това
напрежение се изважда от отрицателното напрежение на затвора на полевия
транзистор VТ2, съпротивлението на канала му се намалява и честотата на
мултивибратора се повишава с D6, VT3 и VT4.
Настройка на схемата
С потенциометъра R15 се нагласява „0” в изхода на D1 (седмо краче). След
това с R39 се нулира стрелковият индикатор. Резисторът R30 се подбира
така, че звуковият генератор да дава нисък тон. Чрез резистора R14 в ГП
се нагласява формата на синусоидата в изхода на D3. Резисторът R20 се
подбира по максималния 100% модулиран сигнал в изхода на модулатора VT1.
Aко сигналът в трето краче на VT1 e с по – голяма амплитуда от
необходимата, работата на модулатора се нарушава.
Детайли и елементи
Всички използвани диоди са силициеви маломощни (импулсни) с изключение
на изправителните диоди в захранващия блок. Полевия транзистор VT2 може
да се замени с друг подобен N – канален. По – трудна би била замяната на
VT2, koйто има отделен извод от подложката. Операционните усилватели D1
и D7 са полеви транзистори на входа и с изводи за балансиране.
Останалите опреационни усилватели могат да бъдат от типа 741.
Активният търцещ или стимулиращ и пасивният електрод (който се държи в
ръка от пациента) са свързани с апарата с ширмован проводник.
Пасивният електрод представлява алуминиева тръба с диаметър около 30 mm
и дължина 80 – 100 mm. Острието на активния електрод е от неръждаема
стомана и е закрепено с епоксидна смола в тяло от флумастер. Върхът на
острието е с форма на полусфера с радиус около 0,5 mm.
Кутията на апарата е от алуминий. Всички копчета и бутони са разположени
на лицевата страна.
Превключвателите К1, К2 и бутончета, което ги деблокира, са от типа П2К
с независима фиксация.Когато е натиснат К1, режимът е лечение, когато е
натиснато бутончето за деблокиране, режимът е търсене по проводимост, а
при натиснат K2 – търсене по биопотенциала.
Превключвателите К3 и К4 също са от типа П2К с независима фиксация. В1 е
галетен превключвател. Буксите за електродите и за осцилоскоп са
стандартни „тройки” за битова апаратура.
 |
На фиг. 2 са дадени формите на импулсите при лечение в различно
положение на превключвателя В1: а – 100% модулация; б – 50% модулация, с
и d – в крайно положение на регулатора R35 за коефициента на запълване.
Бележки на редакцията
1. Особено внимание трябва да се обърне при конструкцията на мрежовия
трансформатор, който трябва да осигурява изолация между първичната и
вторичната намотка, издържаща напрежение 4000 V. Това условие трябва да
се спазва абселютно задължително при конструирането на
електроакупунктурни апарати.
2. Използването на електропунктурния стимулатор трябва да става само по
изрично лекарско предписание и контрол!
Електропунктурен стимулатор Методи Цаков
Радио телевизия електроника 1983/6/стр. 20,21
Електропунктурата е съвременен вариант на класическата акупунктура (иглотерапия),
при който върху т.нар. биологично активни точки (БАТ) на кожата се
въздейства с електрически ток. Методът практически е по – удобен от
убождането с игли, но е недостатъчно изучен и може би затова е
пренебрегван от някои специализти по рефлексотерапия. Възможностите на
електрониката позволяват създаването на компактни устройства, генериращи
импулси с различна форма, честота, полярност и т.н., подходящи за
стимулиране на БАТ. Тъй като иглорефлексотерапията напоследък се утвърди
като ефикасен метод в практическата медицина, нарасна и интересът към
електропунктурата. Все повече се обръща внимание на комбинираното
използване на игли и електрически ток за обезболяване (електроакупунктурна
анестезия), тъй като методът се оказва по – физиологичен от другите,
прилагани за тази цел.
 |
Описаният импулсен стимулатор е предназначен за електропунктура и
електроакупунктура. Устройството генерира еднополярни правочгълни
импулси с променлива честота, продължителност и амплитуда. Конструктивно
е оформено заедно с описаното в бр. 3 от 1982 г. устройство за откриване
на БАТ (акулокатор). Задаващият генератор е реализиран по известната
схема с аналог на еднопреходен транзистор (Т1 и Т2), която дава къси
положителни импулси със стръмни предни фронтове. Честотата се мени
плавно с потенциометъра Р1 в границите от 12 до 100 Hz. Tранзисторите Т3
и Т4 образуват моновибратор, който се задейства от импулсите на тактовия
генератор. Продължителността на изходните импулси се регулира чрез Р2 от
0,4 до 4,5 ms. Ттранзисторът Т5 работи като ключ, който се отпушва по
време на всеки импулс. Амплитудата на изходните импулси се променя с
потенциометъра Р3, комбиниран с ключа за захранването. Резисторът R15
предпазва Т5 от претоварване в случай на късо съединение в изхода,
когато плъзгачът на Р3 е в горния край (по схемата).
Захранването е с батерия 9 V, a максималната консумация – 6 mA. Всички
резистори са МЛТ 0,25 W, 5%. Елементите на стимулатора и тези на
локатора са на обща платка. Общи са и двата електрода – пасивният, който
се държи в ръка, и активният, с който с който се търсят точките и след
това се стимулират. Активният електрод е свързан с нулевата изходна
букса (масата). Към маса са свързани и трите допълнителни микробукси,
които се използват при електроакупунктурата.
При работа с уреда се следи реакцията на пациента. Параметрите на тока
се нагласяват съобразно особеностите на съответната точка и желаният
ефект. Подобно на основните два метода на въздействие при иглотерапията
и електропунктурата се използват такива параметри на омпулсите, при
които се причиняват необходимите характерни за съответния метод
субективни усещания. В единия случай сеансите са краткотрайни, с ниска
честота и по – голяма продължителност на импулсите при амплитуда, близка
до максималната. Предизвиканите усещания са силни и дори леко болезнени.
При другия метод се работи с по – висока честота, по – къси импулси и
намалена интензивност (амплитуда), като процедурите са по –
продължителни. За обезболяване с електроакупунктура се подбират такива
импулси, които да предизвикват изтръпване и обезчувствяване на
съответното място. При електропунктурата се спазват правилата за добра
асептика.
Като пример за възможностите на електропунктурата ще бъдат посочени
резултатите от опитите на автора за повлияване на главоболие от различен
произход. В повечето случаи болката стихваше още в края на първата
минута от въздействието върху точките „ХЕ-ГУ” на двете ръце. В някои от
случаите беше достатъчно и по – краткотрайно стимулиране само на едната
точка. Определено добри се оказаха опитите за комбинирано въздействие
върху точките „ХЕ-ГУ” и „ЦЗУ-САН-ЛИ”, правени сутрин с описания уред.
Както съобщават мнозина изследователи и както се твърди в древните
теории на акупунктурата, тези две точки са особено важни и стимулирането
им подобрява общото здраве, регулирайки равновесието на жизнено важни
процеси в организма.
Устройство за откриване на акупунктурни точки Методи Цаков
Радио телевизия електроника 1982/3/стр. 26,27
Лекуването чрез иглоубождане (акупунктура) е древен китайски метод,
който напоследък се използва в много страни. Установено е, че по
повърхността на човешкото тяло има голям брой т. нар. биологически
активни точки (БАТ), свързани по неизяснен засега начин с определени
органи и системи на организма. При въздействие върху тези точки чрез
убождане с игли, с масаж, чрез загряване със спежиални цигари, с
електрически ток, ултразвук, лазер и др. се лекуват успешно много
заболявания. Освен за лечение точките се използват за обезболяване и
диагностика. Особено внимание се отделя на точките по повърхността на
ушната мида, които се използват за диагностика и лечение (аурикулотерапия).
Биологически активните точки са разположени на строго определени места
върху кожата. Тъй като общият им брой е доста голям (над 700) и в някои
места са много нагъсто, откриването им е проблем от особено значение. В
ръководствата по рефлексотерапия, местоположението на всяка точка е
описано, като са дадени анатомичните особености на мястото около нея и
подходящи илюстрации, както и специална мерна система. Най –
използваното засега техническо средство за откриване на точките се
базира на характерната им особеност – намалено електрокожно
съпротивление.
 |
Описаното тук устройство работи именно по този начин.
Схемата е показана на фиг. 1 и съдържа компаратор, реализиран с ОУ
МА741, електронен ключ – с транзистора Т1, и звуков генератор – с Т2, Т3
и Т4. Между т. А и т. Б се включва кожното съпротивление. Свързаният с
т.А пасивен електрод представлява кух, алуминиев цилиндър с диаметър 20
mm и дължина 85 mm. Активният „търсещ” електрод, свързан електрически с
т.Б, е оформен като писалка с метален връх. При работа с уреда,
пасивният електрод се държи с ръка, а с активния се търси съответната
точка. Кожното съпротивление и резисторът R1 образуват делител на
напрежение, към който д свързан неинвертиращият вход на ОУ. Към
инвертиращия вход се подава опорно напрежение от делителя с резисторите
R3, R4 и тример-потенциометъра Р. Когато напрежението в т.А е по –
голямо от това на инвертиращия вход, изходното напрежение на ОУ е
приблизително 9V и транзисторът Т1 е запушен. За всяко положение на
плъзгача на потенциометъра Р има определена стойност на съпротивлението
между т.А и Б, при което компараторът се превключва. Когато изходното
напрежение на ОУ е 0V (за МА741 около +2 V спрямо маса, Т1 е отпушен и
звуковият генератор е включен. С уреда се работи по следния начин: С
едната ръка пациентът държи пасивния електрод. Мястото върху кожата,
където ще се търси активната точка, се почиства със спирт и леко се
навлажнява с физиологичен разтвор. Активният електрод се допира в
произволна точка от мястото, където се предполага, че е търсената
активна точка. Копчето на потенциометъра Р се завърта до положението,
при което се включва звуковата индикация, и се оставя малко преди
критичната точка, т.е. в положението, непосредствено преди да се чуе
звукът. После се проверяват други точки в околността. Звуков сигнал
трябва да има само в една точка, най – нискоомната в околността, която е
и търсената. С уреда трябва да се работи бързо, тъй като протичащият
през кожата и подкожните тъкани електрически ток, макар и слаб, променя
кожното съпротивление. Освен това всяко допиране на търсещия електрод до
кожата трябва да става с едно и също леко усилие, за да бъде еднакво
преходното съпротивление. Тези две условия, както и умелото боравене с
тример-потенциометъра за настройка (Р) определят успешното търсене на
биологически активните точки.
Кожното съпротивление за постоянен ток в отделните точки е различно и
варира в теърде широки граници – от около 100 кОm до няколко мегаома. В
описания уред е предвиден и втори обхват за съпротивления под 500 кOm,
който се включва с ключа К1. Този обхват се използва тогава, когато при
работа с уреда критичната точка се получава в крайно положение на
копчето на потенциометъра Р (в долния по схемата край).
Устройството се захранва с батерийка 9 V при консумация под 5 mA.
Оформено е в кутийка от черен полистирол. Схемата може да се опрости,
ако се използва светодиодна индикация, като диодът се включи между
изхода на ОУ и + 9 V през резистор 470 Оm. При това положение отпадат
транзисторът Т1 и елементите на звуковата индикация. Трябва да се има
предвид обаче, че светлинната индикация в случая се оказва не така
удобна, тъй като изисква раздвояване на зрителното внимание на работещия
с уреда.
Дадената номерация на изводите на ОУ МА741 важи за металния корпус
ТО-99. В скоби са номерата за корпус ТО-116.
ЛИТЕРАТУРА
1. Тыкочинская. Э.Д. Основы иглорефлексотерапии. М., Медицина, 1979.
2. Портнов, Ф. Г. Электропунктурная рефлексотерапия. Рига, 1980.
Ултразвуков генератор инж. Стойчо
Христев
Радио телевизия електроника 1986/9/стр. 27-29
При излъчване на ултразвук за технологични или измервателни цели е
желателно генераторът да е настроен колкото е възможно по – точно на
честотата на механичния резонанс на електроакустичния преобразувател,
понеже в този случай коефициентът на полезно действие (КПД) на
преобразувателя е максимален.
При използването на външен задаващ генератор, колкото и стабилен да е
той, горното условие не може да се изпълни съвсем точно, понеже при
промяна на температурата на пиезокерамичния преобразувател, резонансната
му честота също се променя. Изменението на последната се дължи на
промяната на линейните размери и на скоростта на звука в материала на
вибратора в зависимост от температурата.
Съществува и една друга възможност – електроакустичният преобразувател
да се използва като честотно задаващ елемент на генератора. Блоковата
схема на един такъв генератор е показана на фиг. 1.
 |
Означенията са следните:
- електроакустичен преобразувател от пиезоелектричен тип;
- елемент за обратна връзка;
- филтър;
- усилвател на напрежение;
- усилвател на мощност;
- съгласуващ трансформатор.
На фиг. 2 е дадена заместващата схема на пиезокерамичния вибратор. Со
представлява кондензатор със статичния капацитет на вибратора. Този
капацитет може да бъде измерен с подходящ уред (например Уитстонов мост),
работещ със сигнал с честота, много различна от резонансната честота на
вибратора.
Cм и Lм са елементите на електромеханичната заместваща схема, а rизл е
съпротивлението на излъчване.
На фиг. 3 е дадена импедансно – честотната характеристика на
пиезокерамичния преобразувател. Тук с fr е означена честотата на
серийния резонанс, наречен резонанс, а с far е означена честотата на
паралелния резонанс, или антирезонанс.
В дадения случай е важна резонансната честота. Както се вижда от
фигурата, при резонанс импедансът на вибратора е минимален, а от
заместващата схема се вижда, че при тази честота той има капацитивен
характер, дължащ се на статичния капацитет Со. Вследствие на това КПД на
преобразувателя от максимално възможния 90 – 95% спада на 40 – 75%. За
да се намали вредното влияние на статичния капацитет, той се компенсира
с помощта на друг реактивен елемент (бобина). За схемата на фиг. 1 тази
роля се изпълнява от вторичната намотка на трансформатора. При такова
компенсиране КПД се повишава значително (до 50 – 85% в зависимост от
съдържанието на висши хармонични в сигнала, който се подава на
преобразувателя).
В зависимост от типа на крайното стъпало (дали подава правоъгълни
импулси, или работи в линеен режим) вторичната намотка на трансформатора
се оразмерява по два начина.
При работа на усилвателя в линеен режим, индуктивността на вторичната
намотка се определя по формулата:
 |
 |
Тъй като както вече показахме, токът през вибратора е максимален за
сигнали с честота, равна на резонансната, то и спадът на напрежение
върху елемента за обратна връзка Roв ще бъде максимален за резонансната
честота. С това при подбор на коефициента на усилване на усилвателя се
изпълнява амплитудното условие за възбуждане на генератора на тази
честота. Фазовото условие се изпълнява благодарение на това, че
реактивният характер на товара е компенсиран с помощта на индуктивността
на вторичната намотка на трансформатора.
Това би било достатъчно при положение, че пиезокерамичният вибратор има
само една резонансна честота. При повечето от пиезокерамичните елементи,
които се използват за електроакустични преобразуватели, това не е
изпълнено поради формата им. Например един паралелепипед в общия случай
има три резонансни честоти (по трите размера). Затова в обратната връзка
на генератора е необходимо да се постави филтър, който да определи
честотната област, в която може да се възбуди генераторът, като по този
начин позволява на последния да работи на точно определен резонанс.
Едно примерно решение на ултразвуков генератор с малка мощност (до 1 W)
за измервателни цели е показано на фиг. 5. Тук за усилвател на
напрежение и мощност се използва интегралната схема МВА810, а за
вибратор – пиезокерамична призма от керамика тип ЦТС с размери 30 х 15 х
10 mm. Вибраторът се възбужда на най – ниската си резонансна честота 52
кHz (Co = 690 pF и Rрез = 1440 Om). Трансформаторът Т1 е с данни: W1 =
12 нав. от проводник ПЕТ1-В с дебелина 0,6 mm и W2 = 233 нав. от
проводник ПЕТ1-В с дебелина 0,6 mm и W2 = 233 нав. от проводник ПЕТ1-В с
дебелина 0,1 mm, навити на сърцевини тип „Топфкерн” с размери 26 х 16 mm
и с AL = 250*E-9. (E-9 e = 10 – 9 степен). Бобината на филтъра Lф е с
данни: Wф = 560 нав. от проводник ПЕТ1-В с дебелина 0,09 mm, навити на
сърцевина от междинночестотен трансформатор с AL = 13.
За мощности до 25 W и честоти до 120 kHz може да се използва
интегралната схема TDA2020 при подобно схемно решение.
Устройство за биологична обратна връзка Методи
Цаков
Радио телевизия електроника 1986/1/стр. 26 - 29
Биологичната обратна връзка (БОВ) като понятие съществува отдавна.
Същността и напоследък добива нови очертания, което е свързано, от една
страна, с възможностите на електрониката, а от друга, с все по –
голямото приложение на този метод в биологията, медицината, физиологията,
кибернетиката, психологията и спорта.
Каква е същността на биологическата обратна връзка? Като класически
пример за приложението и в медицината може да се посочи визуализирането
на електроенцефалографски сигнал, при което пациентът наблюдава на екран
вертикална светеща черта, височината на която е пропорционална на
средната амплитуда на ЕЕГ – сигнала. По този начин чрез съзнателно
регулиране на размера на светещата черта човек се научава волево да
влияе на някои важни психофизиологични процеси в организма си, отражение
на които са мозъчните биопотенциали (електроенцефалограмата). В повечето
случаи биологичната обратна връзка се използва с цел нормализиране на
даден физиологичен или биофизичен параметър и в това отношение
въвеждането и е свързано с елементи на самовнушение. Биологичната
обратна връзка (за удобство БОВ) напоследък става актуална поради
използването и при т.нар. автогенен тренинг, при който човек се стреми
активно към дълбоко отпускане на тялото. Това състояние се постига по –
лесно с помощта на електронно устройство с БОВ от кожната температура
или от мускулните биопотенциали. Пълното отпускане на мускулите е
съпроводено с рязко успокояване на нервната система и има изключителен
лечебен ефект, потвърден от най – новите медицински и биоенергетични
изследвания – нормализират се обменните процеси, ускоряват се процесите
на дезинтоксикация, повишават се защитните сили на организма.
 |
Устройството на фиг. 1 осъществява БОВ от кожната температура. Датчикът
е обикновен термистор, а схемата по същество представлява електронен
термометър със стрелкова имдикация. Електронното устройство и човекът (който
всъщност е биологично устройство), образуват система с обратна връзка,
действаща по следния начин: Зрителният анализатор в мозъка получава чрез
очите информация за кожната температура от индикатора, съзнанието я
обработва и изпраща необходимите команди за съответното желание (да се
повиши или да се понижи температурата) до терморегулиращите системи на
организма. Кожната температура е свързана в известна степен с
емоционалното състояние и тонуса на мускулите и затова устройствата от
този тип се използват в автогенния тренинг за постигане на мускулно
отпускане (релаксация) и общо успокояване.
Схемата съдържа източник на стабилно напрежение, изграден с генератора
на ток (VT1), ценеровия диод и D1. Oпорното напрежение (3,3 V) захранва
съпротивителен мост, който е включен термисторът. D2 работи като
постояннотоков диференциален усилвател, а стрелковият индикатор отчита
изходното му напрежение. При работа с уреда, настройката се прави с
потенциометъра R6, kaто стрелката се нагласява в един от двата края на
скалата в зависимост от това, дали температурата ще се повишава, или
понижава.
Коефициентът на усилване на D2 е подбран така, че обхватът на скалата се
равнява на 0,5 С. Така се забелязват и най – малките температурни
промени и БОВ е по – ефикасна. Датчикът представлява миниатюрен
термистор със съпротивление при нормална температура около 2 кOm,
залепен към правоъгълна пластинка от полистирол с дебелина 0,4 mm.
Съединителното шнурче е с тънки многожични проводници. Датчикът се
закрепва с лейкопласт така, че термисторът да се допира непосредствено
до кожата.
 |
На фиг. 2 е показано външното оформление на уреда. Кутийката е от пластифициран полистирол.
 |
Дадената на фиг. 3 схема е на устройство за БОВ, което преобразува
стойността на температурата в звук с променяща се честота. Тук
генераторът на ток захранва направо термистора, при което температурните
изменения се превръщат в промени на напрежението върху него. Това
напрежение се усилва от D1 и чрез оптрона VD2, R8 управлява честотата на
мултивибратора с D2, в изхода на който е включен звуков индикатор.
Чувствителността на схемата е повишена с помощта на стабилитрона VD1,
включен последователно със светодиода на оптрона. Чрез потенциометъра
R4, токът през светодиода се нагласява на около 2 mA (при закрепен върху
кожата датчик), което съответства на звук с честота около 2 kHz. По този
начин слабите промени на температурата предизвикват значителни изменения
на тока през светодиода и съответно влияят на мултивибратора.
Изискването при нормална температура, честотата на звука да е около 2
кHz е свързано с повишената чувствителност на човешкия слух в областта
от 1 до 3 кHz, при което малката електрическа мощност, подавана на
излъчващия електромагнитен капсул „ДЕМШ” от изхода на мултивибратора, се
превръща в звук с достатъчна интензивност. Освен това този тип съветски
капсули имат честотна характеристика с максимум на излъчването около 2
kHz. За тази схема е подходящ термистор с малко съпротивление, за да
може при стабилен ток през него около 1 mA напрежението в краищата му да
не превишава 100 – 200 mV. В противен случай усилването на D2 трябва да
се намали, а това означава и по – малка чувствителност на устройството.
Използваният в първата схема операционен усилвател TL321, който работи с
еднополярно захранване, може да се замени с тип 741, като четвъртото му
краче се включи към -9 V (т.е. трябва да се добави още една захранваща
батерия).
Известно е, че при напрягане на даден мускул от повърхността на кожата
над него може да се отведат слаби електрически сигнали, амлитудата на
които е пропорционална на мускулното усилие. Тези сигнали се използват в
апаратите за БОВ, които обективизират дейността на мускулната система.
Подобни устройства напоследък намират голямо приложение в медицината,
физиологията и спорта.
 |
На фиг. 4 е показана схемата на устройство за БОВ от мускулното напрежение, а на фиг. 5 е даден външният му вид.
 |
Входният
диференциален усилвател е по класическата схема с три операционни
усилвателя. Използвани са интегрални схеми NE5534 (aналог на TDA1034) с
много нисък собствен шум. Коефициентът на усилване по напрежение е 12,5,
а потискането на синфазните входни сигнали – 2500 пъти. При усилвателите
за бионапрежение е особено важно да се осигури добра защитеност от
смущаващи сигнали, тъй като полезният сигнал е твърде слаб. Така
например при отпуснат мускул, отведеното напрежение може да бъде само
няколко миливолта, което в някои случаи е по – малко, отколкото
брумовото напрежение и това от радиочестотните смущения. След
диференциалния усилвател е включено усилвателно стъпало с коригирана
честотна характеристика и коефициент на усилване по напрежение 20 за
честота 200 Hz. Следващото стъпало е с регулируемо усилване. Обхватът на
регулиране с помощта на полевия транзистор е 60 dB (усилването се мени
от 1 до 1000 пъти). Управляващото напрежение на гейта на VT1 се подава
чрез потенциометъра R34 и се получава от източник на стабилно напрежение
6 V, реализиран с генератора на ток (VТ4), включения като стабилитрон
VT6 и емитерния повторител (VТ5). Стъпалото с регулируемо усилване също
е с честотна корекция с цел намаляване на шума. Следва режекторен филтър
за 50 Hz, реализиран по необичайна схема с фазови звена, която
практически е по – удобна от известните схеми с операционен усилвател и
двоен Т – мост. Потискането на брума е 30 dB, а коефициентът на
предаване 0,9. Стъпалото след филтъра е върхов детектор, който дава в
изхода си постоянно напрежение 2,5 V при входно променливо напрежение
400 mV. Meжду детектора и интегралната схема LM3914, управляваща
светодиодния индикатор, е включено стъпалото D8, koето служи за
отместване на „нулата” на индикатора. Това разширява обхвата на уреда и
облегчава ползването му. Тази регулировка става с потенциометъра R36,
koйто е линеен. Всяко негово деление се равнява на една „стъпка” на
индикатора, т.е. на 250 mV (eдна десета част от напрежението за
изпълване на светодиодната редица). В случая интегралната схема LM3914
нарочно е свързана като позиционен индикатор (от типа на светеща точка)
с цел по – малка консумация от захранващия акумулатор.
Както се вижда от схемата, всички звена на устройството, с изключение на
входния диференциален усилвател и D5, се захранват несиметрично с
еднополярно напрежение 12 V. За предусилвателя D5 и входната тройка D1,
D2 и D3 с помощта на D4 е създадена виртуална „земя” като средна точка
на захранващото напрежение.
Електродите са два – активен и пасивен. Активният представлява плочка от
плексиглас с размери 50 х 20 mm, в която са монтирани две сребърни
нитчета, така, че разстоянието между главичките им е около 35 mm. Към
тези нитчета са запоени двата екранирани проводника, свързани с входа на
диференциалния усилвател. Пасивният електрод е от проводяща гума и има
по – големи размери, които не са критични. Свързан е със „земята” на
входа чрез ширмовката на активните проводници. При работа с апарата,
активният електрод се закрепва към тялото с елестична лента, която между
главичките на нитчетата и кожата се поставя малко електродна паста.
Местоположението на пасивния електрод не е важно, стига да не е
отдалечен прекалено от изследвания мускул или мускулна група. Размерите
на активния електрод зависят от това, дали ще се отнема бионапрежение от
малък мускул, защото тогава те, естествено са малки. По принцип по –
добре е разстоянието между сребърните нитчета да е по – голямо, за да е
по – голяма и амплитудата на бионапрежението. На практика максималното
разстояние между тях е около 80 mm. За изследване на големи мускули се
използват два активни електрода, които се закрепват в краищата на
съответната част на тялото. Във всеки конкретен случай оптималното
разполагане на електродите се подбира опитно с цел да се отнеме по –
голямо напрежение. За добрата работа на апарата в близост до него не
трябва да има източници на нискочестотни електромагнитни полета.
Терморегулатор за медицински цели Т.Тодоров, Д.Динчев
Радио телевизия електроника 1974/9/стр. 288
 |
Този терморегулатор се използва в медицината при изследвания на
кръвта, изискващи постоянна температура на пробите, и при
изследвания в лабораторната практика. Уредът е оформен в кутийка (фиг. 1). На лицевата и част се намират нагреватекната плочка, отвор за отчитане |
показанието на контролния термометър, ключ за включване, глимлампа и
регулатор за задавае на желаната температура. Нагревателната плочка се
похлупва с плексигласова капачка. Чувсатвителната част на контролния
термометър се намира в специално лргло в нагревателната плочка. Доброто
контактуване се осъществява със силиконово масло. При работа,
предмвтното стъкло с пробата се поставя върху нагревателната плочка.
Електрическата схема е показана на фиг. 2.
 |
Терморезисторът R5, който контактува с нагревателната плочка и получава
нейната температура, е включен в мостова схема. Сигналът от моста се
усилва от транзисторите Т1 и Т2. Посредством транзистора Т3 се управлява
токът на крайния мощен транзистор Т4.
При включване на схемата, нагревателната плочка е още студена,
терморезисторът е с голямо съпротивление, а мостът е така разбалансиран,
че фазите на захранващото напрежение на транзистора Т4 и напрежението в
базата на транзистора Т3 съвпадат. В отрицателните полупериоди през Т4 и
нагревателя Н ще протича ток. С повишаване температурата на
нагревателната плочка и намаляване на съпротивлението на терморезистора
ще се стигне до балансиране на моста, когато през Т4 токът спадне до
нула. Ако съпротивлението на терморезистора спадне под стойността при
балансирано положение, на изхода на моста ще се получи напрежение, което
ще се усили от Т1 и Т2, но напрежението на базата на Т3 и захранващото
на Т4 ще бъдат с различни фази и през Т4 няма да протича ток. Основното
преимущество на схемата е плавното регулиране. С това инертността на
подгряване се намалява и се постига по – висока точност.
 |
Нагревателната плочка (фиг. 3) е оформена като радиатор
на транзистора Т4. Тя допълнително се подгрява и от нагревателя
Н и е топлинно изолирана от корпуса. Установяването на |
необходимата температура става с потенциометъра R3. За посочените стойности на съпротивленията в моста, възможността за регулиране е в границите от около 35 до 41 С. Точността на поддържане на температурата върху повърхността на нагревателната плочка е +/- 0,2 С.
Електронна биологична обратна връзка
По материали на „Funkamateur”, ГДР, бр. 6/1987 г.
Радио телевизия електроника 1987/11/стр. 37
Предложеният компактен уред може да се използва от хора, които имат
проблеми при заспиване, както и такива, които се занимават с автотренинг
или други подобни упражнения за разтоварване. Използваният принцип на
действие се основава на зависимостта на съпротивлението на кожата от
степента на възбудимост на човека. Тази закономерност е научно доказана.
Уредът измерва съпротивлението на кожата и произвежда последователност
от звукови сигнали, интервалите между които нарастват с увеличаване на
съпротивлението на кожата. При отпускане на човека, съпротивлението на
кожата му нараства и интервалите през които се чува звук също нарастват.
По този начин се сигнализира на потребителя за неговото прогресиращо
психично и физическо отпускане, което след известен трениг стимулира
способността му за контролируемо отпускане. Този принцип, известен под
името биологична обратна връзка (bio-feed-back), намира все по – широко
приложение в най – различни форми и както показват изследванията, той
води до подчертано положително въздейсвие при отпускане. По – долу е
предложен прост вариант на такъв уред, който успешно е използван в
практиката.
 |
Схемата представлява мултивибратор, изграден с двойка
комплементарни транзистори. Честотата на генерациите на неговите сигнали
се определя от съпротивлението между клемите А и В.
Капацитетът на кондензатора С2 и съпротивлението на резистора R4 се
определят така,че, консумацията на ток да е в рамките между 50 и 100 мкА
и звуковият сигнал да се чува достатъчно добре. Препоръчва се да се
използват малки високоговорители (15 Om), слушалка или електроакустичен
преобразувател от електронен будилник. Оптималните стойности на
кондензатора С2 и резистора R4 зависят от типа на високоговорителя и се
определят опитно. За електроди в точките А и В се използват малки
метални пластинки и кухи нитове. Електродите се закрепват на върховете
на пръстите (показалеца и средния пръст) посредством ластични ленти.
Честотата на звуковия сигнал се регулира с потенциометъра RP1. Колкото
съпротивлението е по – малко, толкова честотата е по – ниска. Преди да
прекъсне напълно генерирането на импулсите при по – нататъшното
регулиране на RP1, честотата им трябва да е 1 – 2 Hz. Ako това не може
да се постигне, трябва да се измени капацитетът на кондензатора С2.
Схемата работи с напрежение 1,5 – 3 V. Минималната консумация на ток и
фактът, че при откачени електроди протича много малък ток, правят
излишно използването на ключ.
Забележка: Транзисторът VT1 е тип SC307D, силициев, PNP, за универсално
приложение и е със следните данни: -Uce = 5 V, -Ic = 10 mA, f = 20 MHz и
h21E = 112 – 280. VT2 е тип SC237, силициев, NPN, за универсално
приложение, със следните данни: Uce = 6 V, Ic = 10 mA, f = 20 MHz I h21E
= 112 – 280.
Измервател на кръвно налягане
Млад Конструктор 1993/4/стр. 4,5
Кръвното налягане дава значителна информация за здравословното състояние
на човека. Както е известно, работата с класическия манометричен апарат
на Рива – Рочи включва обвиване на маншета на апарата около
предмишницата на лакътната става, напомпване на въздух, докато престанат
да се чуват артериалните тонове на Коротков. След това с бавно изпускане
на въздуха от вентила на апарата се следят наляганията, при които се
появяват и изчезват сърдечните тонове. Стойността, отговаряща на
появяване на тоновете на Коротков, е систологичното кръвно налягане, а
стойността при която изчезват – дистоличното.
Напоследък на пазара с голям успех (но и на сериозна цена) се продават
автоматични апарати за измерване, които облегчават значително
измерването, особено за възрастни хора. В кн. 2/1992 г. на сп. Млад
Конструктор публикувахме схема на устройство, което облегчава
измерването на кръвното налягане, но е реализирано с труднодостъпни
токодиференциални усилватели (усилватели на Нортън).
Устройството, чиято схема е показана на чертежа, облегчава в значителна
степен процеса на измерване на кръвното налягане. То представлява
електронна измервателно – сигнализационна приставка. С контактен
микрофон, вграден в маншона на апарата, следи прецизно сърдечните тонове
и дава сигнал в моментите на отчитане систологичното и диастоличното
кръвно налягане.
Сърдечните тонове се приемат от контактния микрофон КМ. Използваният
кондензаторен микрофон тип „LU-12-20-S” е с ниско напрежение и малък ток
на поляризация, така, че е достатъчно да се подаде 20 V. Резисторът R1
ограничава тока на поляризация на микрофона.
 |
През резистора R2 и през кондензатора С1 сигналът от
микрофона КМ се подава на инвертиращия вход на операционния усилвател
DA1. Стъпалото изпълнява ролята на предусилвател и на първичен филтър.
Честотните корекции на операционния усилвател са външни и са изпълнени с
кондензаторите С4 и С8 и с резистора R5.
Второто стъпало представлява филтър, който гарантира сигнализирането за
дистоличното кръвно налягане. Филтрирането се дължи на външната RC –
група, изпълнена с потенциометъра RP1 и кондензатора С4. Честотната
корекция на операционния усилвател за този режим се състои от
кондензатора С7.
Групата с третия операционен усилвател DA3 e филтър, който реализира
сигнализацията за систоличното кръвно налягане. Филтрирането се дължи на
външните елементи RP2 и C10, а кондензаторът С11 и резисторът R13 са за
честотна корекция.
Операционният усилвател DA4 представлява интегратор. Той преобразува
напрежението от изхода на последователните филтри в двоичен електрически
сигнал за сигнализацията.
Моментът на отчитане на стойностите на кръвното налягане се сигнализира
със светодиода VD1. Неговият ток се ограничава от резистора R15.
За захранване на приставката са необходими две симетрични стабилизирани
напрежения с обща маса по 15 V. На двата захранващи извода на всеки
операционен усилвател се поставя по един безиндуктивен кондензатор с
капацитет 10 nF.
Платката се разработва в зависимост от това с какви операционни
усилватели се разполага – в кръгъл или в правоъгълен корпус. Номерацията
на изводите на чертежа важи за кръгъл корпус.
Режимите на работа на операционните усилватели са подбрани така, че не е
необходимо да се настройват. Естествено трябва да се подберат
положенията на плъзгачите на потенциометрите RP1 и RP2 така, че
устройството да сигнализира, когато стойностите на налягането на апарата
отговаря на систоличното и диастоличното кръвно налягане.
Желателно е при настройване на приставката да се потърси съдействието на
квалифициран медицински работник, най – добре лекар.
Ако се разполага с преобразувател на налягане в електрически сигнал,
възможно е работата с апарата да се автоматизира в голяма степен. Като
се въведе информация за текущата стойност на налягането, не представлява
сериозен проблем от гледна точка на електрониката да се запомнят
стойностите, при които се появяват и изчезват артериалните тонове на
Коротков – т.е. систоличното и диастоличното кръвно налягане.
 |
В таблицата са дадени осреднени нормални
стойности на артериалното кръвно налягане на различни възрасти. Представените данни са съставени за страните с климат на границата на умерено – континенталния и субтропичния (важат и за България) и са утвърдени от Международната здравна |
организация през 1989 година.
Симулатор на ЕКГ сигнал По материали на сп. EDN, март, 1985 г. Радио телевизия електроника 1986/4/стр. 35
 |
Индикатор на електрическата активност на сърцето инж.Чавдар Левков Млад конструктор 1978/10/стр. 3,4
 |
 |
Изчисляване на процента на модулацията директно от екрана на осцилоскоп По материали на сп. "EDN" Радио телевизия електроника 1989/1/стр. 33
 |
Индикатор за аеройони По материали на сп. "Amaterske
radio pro konstruktery" бр.2/1987г. Радио
телевизия електроника 1987/11/стр.36
 |
Оптоелектронен преобразувател за медицински изследвания Б.Тодоров, инж. В.Спасов Радио телевизия електроника 1987/6/стр.32-34
 |
 |
 |
Материалите подготви за сайта:
Иван Парашкевов
e-mail: ivanparst@dir.bg