Заряден блок Красимир Клисарски
Радио, телевизия, електроника 1996/8/стр.22-24
През зимата акумулаторната батерия на леки автомобили и мотоциклети
много често се оказва разредена. Зареждащият ток (зависим от
напрежението на реле-регулатора) се определя от завода производител,
така, че батерията не може да се зареди изцяло. В оловния акумулатор
напрежението на 100% заредена клетка достига 2,6-2,7 V (около 15,6 на
клемите му), а реле регулаторът поддържа напрежението в рамките 14-14,5
V. Ето защо при настъпване на есенно – зимния сезон и през зимата
батерията трябва да се зарежда периодично – напр. веднъж месечно.
 |
В литературата са публикувани много схеми на автоматични зарядни блокове, но почти всички контролират степента на зареденост по напрежението на клемеите на акумулатора, За дадена (фиксирана) температура този метод е достатъчно точен, но напрежението на 100% заредена клетка, а |
оттук и на батерията силно зависи от температурата.
Това е показано на фиг. 1. Само за температурна разлика 17 С тя е 0,2 V
на клетка (1,2 V на клемите на акумулатора). Очевидно е, че този метод,
удобен за реализация на електронно контролиращо устройство, не е
прецизен.
Плътността на електролита се мени в зависимост от степента на зареденост
на акумулатора. Така например при разряд на батерията с 1 Аh в
електролитния разтвор се намалява строго определено количество киселина
– 3,66 g, и се образува 0,672 g вода. При това плътността на електролита
намалява. При зареждане протича обратният процес. Следователно по
изменение на плътността на електролита може да се съди за количеството
получени или отдадени амперчасове и да се определя степента на разряд на
батерията. Тази зависимост от времето е почти правопорционална (фиг. 2).
 |
За проверка на степента на зареденост се
използва вариант на ареометъра, наречен денсиметър (гъстотомер),
с ителна способност 0,005 g/куб cm. Показанието на уреда
се корегира в зависимост от температурата и се привежда към +15
С с помощта на табл. 1. Пример. При 5 С е измерена плътност на |
електролита в клетките 1,25 g/куб cm. По хоризонтала в
графа 15 С се намира съответстващата ро и = 1,234 g/куб sm.
В каква степен е разреден акумулаторът? Отговор на този въпрос дава табл.
2. На понижение на плътността с 0,01 g/куб cm по – ниско от нормата
съответства разряд на скумулатора 6%. В случая тя трябва да се покачи до
ро н = 1,27 g/ куб cm, или разликата е делта ро = 1,27 – 1,234 = 0,036
g/куб cm. Тя отговаря на намаляване на капацитета с 3,6 х 6% = 20%. Ако
акумулаторът има капацитет 10 Аh, трябва да се наваксат (20/100) х 10 =
2 Аh.
Това може да се постигне с генератор на ток 1А в продължение на 2 h.
Схемата на електронното устройство е показана на фиг. 3. Необходимото
време на зареждане се задава с моторното реле за време РВ, което
изключва автоматично генератора на ток след достигане на необходимата
гъстота с течение на времето. Големината на зарядния ток се изменя в две
степени – 1,25 или 2,5 А. Умишлено са избрани сравнително ниски
стойности на тока – това е благоприятно за батерията.
Схемното решение съдържа два еднакви генератора на ток, изградени с
елементите DA2 и DA3. Те се захранват от понижаващ трансформатор и
мостов изправител DA1. В схемата се използват интегрални стабилизатори
за фиксирано напрежение тип 7805, които имат защита от претоварване по
ток, по мощност и топлинна защита. Интегралната схема DA2 генерира ток
I1 = 5/(R1 + R2) + 0,006,
a DA3 - I2 = 5/(R3 + R4) +0,006
Общият ток при затворен ключ S2 е тяхна сума и има големина 2,5 А.
 |
Мрежовият трансформатор е оразмерен с голям запас за
продължителен режим на работа. Използван е Ш – образен стандартен
магнитопровод с хирочина на средното ядро 32 и набор 35 mm. Първичната
намотка има 923 нав. ПЕЛ 0,44, а вторичната – 110 нав. ПЕЛ 1,2 mm.
Елементите на устройството са монтирани на печатна платка от едностранно
фолиран стъклотекстолит с графичен оригинал и разположение на елементите,
показани съответно на фиг. 4а и б. Интегралните регулатори са в корпус
ТО – 3. Всеки от тях е монтиран на стандартен алуминиев радиаторен
профил 60 х 20 mm с дължина 140 mm. На първия от тях е разположен
интегралният Грец DA1 без изолационна подложка.
Схемата не се нуждае от настройка и заработва веднага. Желателно е
използваните интегрални регулатори да имат фиксирани напрежения, които
се различават по между си с повече от 3%. 5% е допускът между
резисторните групи R1 + R2 и R3 + R4. При спазване на двете условия при
затворен ключ S2 интегралните стабилизатори се натоварват еднакво.
Моторното реле за време е производство на завод „Импулс” – Габрово. Може
да се замени с подобно или електронно с максимална задръжка, по – голяма
от 12 h.
Времето за зареждане са пресмята по формулата:
t = (GC * делта ро)/I
където С е капацитетът на батерията, Аh;
делта ро – разликата между необходимата плътност ро н = 1,27 и
измерената с денсиметъра и корегирана ро изм за 15 С, V;
I – зарядният ток, А. За горния пример: С = 10 Ah, делта ро = 0,036 g/куб
cm. Избира се ток, близък до 1/10 от капацитета – в случая е подходящ I
= 1,25 A, и се пресмята време t = 1,6 h.
Времето за зареждане се задава посредством завъртане на скалата на РВ.
За първия режим (1,25 А), формулата се упростява във вида:
t1 = 4,8 C*делта ро, а за втория (2,5 А) t2 = 2,4 C*делта ро.
 |
Устройството е подходящо за зареждане или дозареждане
на всякакъв вид 12 V акумулатори за леки автомобили и мотоциклети.
ЛИТЕРАТУРА
1. Фурсов, С.П. Как зарядить аккумулятор. Академия на науките на МССР,
Институт прикладной физики, Кишинев, 1972, с. 41.
2. Вайлов, А.М., Ф.И. Эйгель. Автоматизация контроля и обслуживания
аккумуляторных батарей. М., Связь, 1975, с. 38,74,75.
3. Круглов, С.М. Устройство, техническое обслуживание и ремонт легковых
автомобилей. М., 1987, с. 194, 195.
4. Демиховский, С.Ф., В.А. Мелкий, К.С. Шестопалов. Устройство и
експлоатация автомобилей „Жигули” и „Москвич”. М., Досааф, 1985, с. 74.
5. Шестопалов, К.С. Легковые автомобили. М., 1983, с. 84.
6. Божинов, Б. Неизправности в електрическата уредба на автомобила. С.,
Техника, 1986, с. 12.
Приставка към зарядно устройство за автомобилни акумулаторни батерии
Богомил Лъсков Радио, телевизия, електроника 2001/4/стр.23,24
Приставката към зарядно устройство за автомобилни акумулаторни батерии е
предназначена да следи заряда и при достигане на 100% изключва зарядната
верига и прекъсва захранването на зарядното устройство. Между степента
на зареденост и напрежението на полюсите на батерията в процеса на
зареждане съшествува определена зависимост. При зареждане със среден ток
(0,06 – 0,1 А) С [A] (където С е капацитетът на акумулаторната батерия в
Аh), препоръчван от фирмите производители, за нови акумулаторни батерии,
напрежението е 15 – 15,5 V [1]. При зареждане с по – слаб ток,
акумулаторната батерия може да поеме повече енергия [2].
 |
Следящата система на приставката (фиг. 1) е изградена
с тригер на Шмит. Праговото му ниво, необходимо за прекъсване на
зареждането, се настройва с потенциометъра RP1. При достигане на
зададената прагова стойност на напрежение. Състоянието на тригера се
променя и релето К изключва. Чрез контактите си SK1 и SK2 се прекъсва
връзката между акумулаторната батерия и зарядното устройство (за да не
протича ток от акумулаторната батерия към зарядното устройство) и на
зарядното устройство от електрическата мрежа. По този начин се избягва
опасността от особено вредното презареждане на акумулаторната батерия
[2].
На фиг. 2 е показана схемата на свързване на следящата система към
зарядното устройство (ЗУ) и акумулаторната батерия (АБ). Резисторът R е
предназначен за регулиране на зарядния ток на акумулаторната батерия.
Бутонът SB1 служи за включване на зарядното устройство.
На фиг. 3 е показано опроводяването на печатната платка на следящата
система, а на фиг. 4 – разположението на елементите върху нея с релето К
тип РП3, производство на проборостроителния завод „Харманли”, с работно
напрежение 12 V.
Настройката на прага на изключване се извършва по следния начин: към
полюсите на зареждащата се батерия се включва волтметър с обхват 20 – 30
V. При достигане на посочените стойности на напрежението с
потенциометъра RP1 може да се намери необходимото прагово ниво.
Операцията се повтаря няколко пъти, докато се узтанови точното място за
изключване.
ЛИТЕРАТУРА
1. Болотовский, В.И., З.И. Вайсгант. Эксплоатация, обслуживание и ремонт
свинцовых аккумуляторов. Ленинград, Энергоатомиздат, 1988.
2. Бойчев, И. Аккумулаторът. С., Техника, 1991.
Зарядно устройство Красимир Клисарски
Радио телевизия електроника 2001/7/стр.21,22
В момента българският пазар е наситен с елементарни зарядни устройства с
изходен ток 3 – 5 А. Те са предназначени за битови цели и трябва да се
свързват към батерии с капацитет, ненадвишаващ 62 Аh. Използването им за
зареждането на по – големи акумулатори е възможно при положение, че
схемните решения са оразмерени със запас, но времето на зарядния цикъл е
значително и в някои случаи може да продължи няколко денонощия. Това е
икономически неоправдано и за целта се използват мощни зарядни блокове,
осигуряващи значителен изходен ток. С тях спокойно могат да се зареждат
по два 185 Аh акумулатора едновременно или да се възбуди за кратко време
със значителен ток батерия в студено зимно утро.
 |
На фиг. 1 е показано просто схемно решение на заряден
блок със значителен изходен ток – 25 А. Има възможност за зареждане с
реверсивен ток. При този режим намалява газоотделянето и може да се
форсира в известна степен процесът на зареждането. Изходният ток се
контролира с амперметър и може да се регулира плавно. Схемата е
оразмерена със запас.
Използва се управляем токоизправител с капацитивен характер на товара (акумулатор).
Тиристорът VS е свързан последователно във веригата на батерията.
Схемата за управление се състои от транзисторите VT1 и VT2, свързани по
схема с положителна обратна връзка. Делителят R1, R2 осигурява на базата
на VT1 междинен потенциал. Кондензаторът С1 и веригата R3, RP1 са
фазорегулиращата верига.
По време на положителния полупериод на променливото напрежение във
вторичната верига на трансформатора, кондензаторът С1 се зарежда през R3
и RP1 по експоненциален закон. Когато напрежението му достигне стойност,
по – голяма от тази на пада върху R2, аналогът на еднопреходен
транзистор VT1, VT2 се отпушва. Транзисторите VT1 и VT2 се насищат
лавинообразно поради силната положителна обратна връзка между тях и С1
се изпразва през управляващия електрод на тиристора. VS включва и през
акумулаторната батерия тече заряден ток до края на полупериода. През
отрицателния полупериод тиристорът е запушен. През следващия положителен
полупериод процесът на зареждане се повтаря.
При изменение на съпротивлението на потенциометъра RP1 се изменя
времеконстантата на веригата С1(R3 + RP1), а оттам и фазовият ъгъл (алфа)
на включване на тиристора.
С трипозоционния превключвател SA2 се задава големината на разреждащия
ток през отрицателния полупериод. Като товарни резистори се използват
автомобилни лампи 24 V. Ако е включена Л2, токът на разреждане е по –
голям. По този начин се осъществява асиметричен цикъл на зареждане.
Основното предимство на този метод е възможността за по – бързо
зареждане на акумулатора. Реверсивният ток подобрява протичането на
електрохимичните процеси в батерията, а оттук е възможно форсиране на
зарядния процес. При зареждане с реверсивен ток, отпада необходимостта
от контролно – тренировъчен цикъл, защото липсва необратима сулфатизация
на пластините. Интензивността на газоотделянето е по – малка в сравнение
с постоянен заряден ток с една и съща плътност. Графика на тази функция
за акумулатор с капацитет 88 Аh (използван в дизелови леки автомобили) е
показана на фиг. 2.
Схващането, че с асиметричен ток се увеличава животът на батерията, е
погрешно – срокът на служба на положителните пластини и разрядният
капацитет не се променят.
Използваният трансформатор не е специално оразмерен за целта и има запас
от мощност, който дава възможност за денонощна работа без опасност от
прегряване. Магнитопроеодът е Ш – образен от силициева ламарина.
Сечението на ядрото е 40 кв sm. Първичната намотка съдържа 280 навивки
от проводник ПЕЛ с диаметър 1,6 mm. Вторичната има 38 нав. от медна шина
с напречно сечение 10 кв mm. Двете намотки са изолирани една спрямо
друга с три слоя изолационно платно. Намотките допълнително се фиксират
чрез двукратно потапяне на бобината в карболитов лак и последвало
изсушаване при 60 С (в битова готварска печка с терморегулатор).
Използван е тиристор на фирмата INTERNATIONAL RECTIFIER. Обръщам
внимание, че резбата на корпуса му не е стандартна. Тиристорът е за 50 А
и издържа прав ток при единични импулси 1200 А. Може да се замени с
подобен на фирмата от серията 50RIF или руски лавинен (от серията ТЛ).
За радиатор на тиристора се използва стандартен алуминиев радиаторен
профил 120 х 64 mm с дължина 150 mm. При положение, че не е необходим
голям изходен ток, може да се използва чешкият КТ705 (за токове до 6 А)
или руският КУ202И (за 4А), но трансформаторът задължително трябва да се
преоразмери. Вторичното напрежение трябва да е от порядъка на 22 V. В
този случай радиаторната шина е същата, но с дължина 50 mm. Транзисторът
VT2 е монтиран на малък радиатор тип „звезда”.
Печатната платка е изработена от едностранно фолиран стъклотекстолит с
дебелина 2 mm. Графичният оригинал и разположението на елементите са
показани на фиг. 3а и б.
При правилен монтаж и изправни елементи устройството трябва да заработи
веднага. Ако се работи с друг тиристор освен указаните и има проблеми,
трябва да се провери в каталог дали отпушващият му ток Igt е достатъчно
малък. Желателно е отношението
Itsm/Itav да е повече от 10. Поставянето на стопяеми предпазители във
входната и изходната верига е задължително. Амперметърът е за 30 А и
работи с външен стандартен шунт за 60 mV.
При настройката на зарядния ток вместо батерия се свързва 24 V
автомобилна лампа с мощност 40 W, a превключвателят SA2 се поставя в
неутрално положение. С резистора R3 се задава максималната стойност на
зарядния ток. Поради производствения толеранс на кондензатора С1 е
възможно да не се използва изцяло обхватът на потенциометъра RP1 или пък
да се окаже недостатъчен. При увеличаване на капацитета му, се свива
обхватът на регулиране с RP1. Схемата е добре регулирана, когато при
максимално съпротивление на потенциометъра, жичката на лампата на тъмно
е съвсем слабо зачервена. Ако с устройството ще се зареждат не само 12 V
батерии, но и 6 V, изходното напрежение трябва да се регулира от още по
– малка стойност.
Връзките между акумулатора, амперметъра и тиристора се осъществяват с
подходящ по сечение и цвят многожичен проводник.
Пиковият ток на зарядния блок надхвърля 50 А.
Описаното устройство има ниска цена и висока надеждност.
ЛИТЕРАТУРА
1. Клисарски, К. Зарядно устройство. – Радио, телевизия, електроника,
1995, N 5, с. 13.
2. Рилчев, К. Зарядно устройство. – Радио, телевизия, електроника, 1993,
N 11, с. 18.
3. Фирмена литература на INTERNATIONAL RECTIFIER (САЩ) SEMICONDUCTOR
PRODUCT DIGEST, 1986, с. 24.
4. Фурсов, С.П. Как зарядить аккумулятор. Академия наук Молдавской ССР,
Институт прикладной физики, Кишинев, Щиинца, 1972, с. 33.
5. Вайлов, А., Ф. Эйгель. Автоматизация контроля и обслуживания
аккумуляторных батарей. М., Связь, 1975, с. 9.
Зарядно устройство за мотоциклетни акумулатори
Красимир Клисарски Радио телевизия електроника 2001/7/стр.23
Практиката показва, че експоатационният срок на мотоциклетните батерии е
сравнително малък. През зимата това превозно средство не се използва,
поради което батерията трябва периодично да се зарежда. В мотоциклета
акумулаторът е подложен на доста интензивни вибрации, които водят до
откъртване на активна маса от работната повърхност на плочите и
създаване на условия за ускорено саморазреждане. Затова батерията трябва
периодично да се дозарежда. При съхраняване на батерията в разредено
състояние се създават условия за сулфатизация на активната маса, което
води до намаляване на нейния капацитет.
 |
На фиг. 1 е показано схемно решение на зарядно
устройство за мотоциклетни батерии. То работи като генератор на ток. Най
– разпространените 12 V батерии имат капацитет 4,5 5,5 9 и 12 Ah, a
батериите 6 V – 4, 6, 7, 12 и 14 Ah. Нормално е акумулаторът да се
зарежда с ток 1/10 от капацитета, но ако се разполага с повече време, за
предпочитане е зарядният цикъл да е с ток 1/15 С или 1/20 С. Зарядният
ток на устройството може да се регулира плавно от 285 до 750 mA. Този
обхват е напълно достатъчен за повечето мотоциклетни батерии. С
устройството може да се дозареди и автомобилен акумулатор, но трябва да
се разполага с време 1 – 2 денонощия.
По същество схемата представлява генератор на ток, изграден с
триизводния стабилизатор на напрежение тип 7805. Големината на стабилния
ток може да се определи от съотношението:
I = Io + (Uoп + Uz)/R5
Където Io е токът през управляващия електрод на ИС (типична стойност
0,0006 А),
Uоп – фиксираното напрежение на триизводния стабилизатор (5 V),
Uz – напрежението на стабилизация на аналога на силициев ценеров диод,
изграден с транзисторите VT1 и VT2.
Стойността на Uz може да се определи по формулата:
Uz = 0,65((R2 + R3’)/R1 +1) [V, Om],
Където R3’ е съпротивлението, определено от положението на плъзгача на
потенциометъра RP3.
Напрежението на стабилизация на транзисторния аналог може да се изменя,
а оттук и големината на стабилния ток. Зарядният ток може да се корегира
грубо с подбор на резистора R5, който е мощен.
Трансформаторът е Ш – образен със сечение на ядрото 28 х 30 mm.
Първичната намотка има 1188 навивки от проводник ПЕЛ с диаметър о,32 mm,
а вторичната съответно 131 нав. ПЕЛ 0,74 mm. При положение, че ще се
зареждат само 6 V акумулатори, вторичното напрежение трябва да се намали,
а диаметърът на вторичната намотка да се увеличи. Трансформаторът има
запас от мощност и работи в облегчен режим. Между първичната и
вторичната намотка са положени 2 слоя изолационно платно. Намотката е
импрегнирвна против влага чрез потапяне в карболитов лак и изпичане при
температура 60 С (в домакинска печка с терморегулатор).
Триизводният стабилизатор DA2 е монтиран на стандартен алуминиев
радиаторен профил 20 х 60 mm с дължина 70 mm. Охладителят е изолиран
електрически от шасито. Чипът е в метален корпус ТО – 3.
За регулиране на зарядния ток не се използва целият ход на
потенциометъра RP3, а само 5/6 от него. Използвана е интегрална схема
Грец на SIEMENS тип B1280S1 (за ток 1 А).
За удобство при подбиране на необходимата стойност на зарядния ток, на
лицевата част на устройството има скала, градуирана в милиампери. Токът
се отчита по положението на репера, свързан към оста на RP3.
Описаното устройство може да се използва за дозареждане на автомобилни
акумулатори, ако се разполага с необходимото време. Критерий за степента
на зареденост е гъстотата на електролита, чиято плътност се измерва с
ареометър (денсиметър).
ЛИТЕРАТУРА
1. Клисарски, К. Устройство за зареждане и компенсиране на
саморазреждането. – Радио, телевизия, електроника, 1993, N 2, с. 21.
2. Фирмен каталог на TESLA (Чехия), Аналоговые, интегральные микросхемы,
1987, с. 42 и 43.
Автоматично зарядно устройство за автомобилни акумулаторни батерии и
поддържане на заряда им Богомил Лъсков
Радио телевизия електроника 1998/9/стр.27,28
 |
Автоматичното устройство, показано на фиг. 1, е
предназначено за зареждане и поддържане на заряда на автомобилни
акумулаторни батерии с капацитет от 32 до 60 Аh. Фирмите производителки
препоръчват зареждането на автомобилните акумулатори да се извършва със
заряден ток от 0,04 до 0,06 по капацитета на акумулаторната батерия в
амперчасове. По данни на фирмите, животът на автомобилната батерия много
зависи от стойността на зареждащия ток както в автомобила, така и при
зареждане от зарядното устройство.
Със зареждането си полюсното напрежение на акумулаторната батерия се
изменя и при достигане 2,3 до 2,35 V на клетка (при 12 V батерия 13,8 до
14,1 V), батерията е заредена 100%.
 |
На фиг. 2 е показана графиката за живота на
акумулаторната батерия в зависимост от напрежението, с което тя
се зарежда както в автомобила, така и извън него. |
При престой на акумулатора той се саморазрежда за едно
денонощие с около 1-2% от капацитета си. Ако повърхността му е силно
замърсена от пръските на електролита при зареждане, тази стойност
значително се увеличава.
Електрическата схема на зарядното устройство е нагодена така, че при
100% зареденост на акумулаторната батерия тя се превключва в режим на
превключване на заряда, като подава слаб дозареждащ ток (100 – 250 mA).
Toзи слаб ток предотвратява саморазреждането и сулфатизацията.
Зарядното устройство се захранва от електрическата мрежа с напрежение
220 V +10% и -15%. Токоизправителната група се състои от мрежовия
трансформатор с мощност 100 W, мостовия токоизправител В2М1-5 и
филтровия кондензатор С1. Съпротивлението на резистора R1 зависи от
капацитета на акумулаторната батерия. При акумулаторна батерия 45 Аh
зареждането трябва да се извършва със сила на тока 0,05 х 45 = 2,25 А.
Резисторът R1 трябва да е със съпротивление около 1,8 Оm. При акумулатор
60 Аh зарядният ток е 3 А, а съпротивлението на резистора R1 e 1,33 Оm.
Резисторът R1 се навива върху керамично тяло със съпротивителен
проводник с диаметър 1 – 1,2 mm. Точната стойност на съпротивлението на
R1 се определя, като към устройството се включи акумулаторна батерия с
последователно свързан към нея амперметър. За да бъде зарядното
устройство по – универсално, резисторът R1 може да е с регулируемо
съпротивление (реостат).
Следящата система за степента на зареденост се състои от стабилизатора
на напрежение DA1 (7812), управляващ релето KV, транзисторът VT1
(2Т9135) и тригера на Шмит VT2 и VT3, които образуват праговото
устройство, следящо зареждането на акумулаторната батерия. При достигане
на напрежение 13,9 – 14,1 V (2,3 – 2,35 V на клетка) устройството се
превключва в режим на поддържане на заряда.
По данни на производителите на акумулатори таккъв режим е допустим за
всички използвани типове оловни акумулатори. Предимствата са следните:
- акумулаторът може да остане свързан към зарядното устройство
произволно дълъг период от време и винаги е на разположение в напълно
заредено състояние;
- поради малкия дозареждащ ток, зарядното устройство не се натоварва и
консумацията му на ток от електрическата мрежа е минимална;
- не е необходимо да се следи зареждането на акумулаторната батерия.
За разграничаване на функциите на зареждащото устройство са предвидени
два светлинни индикатора. При процеса зареждане свети диодът VD3 (зелен),
а при продължаване на заряда – светодиодът VD2 (син или жълт).
Настройката на устройството за зареденост до 100% се извършва по следния
начин: към полюсите на акумулаторната батерия се включва волтметър с
обхват на измерване 20 до 30 V и при достигане на напрежение 13,9 – 14,1
V чрез многооборотния потенциометър RP се нагласява да се изключи
зареждането и да се премине в режим на поддържане на заряда. Желателно е
тази операция да се извърши няколко пъти. С това настройката е завършена.
Токоизправителният елемент B2M1-5 се монтира върху ребрист радиатор.
Елементите на следящата система, състоящи се от интегралната схема DA1
(7812), релето KV (тип R15 – 12 V, полско производство) и останалите
елементи, се монтират върху печатна платка. На транзистора VT1
посредством винтче М3 се закрепва пластинчат радиатор с размери: дължина
30 mm, широчина 12 mm и дебелина 1 mm.
Цялото устройство се монтира в метална кутия с отвори за вентилация.
Отворите трябва да имат площ около 1/2 от площта на кутията.
Статия 115_13: Устройство за дозареждане и компенсиране на саморазряда, Зарядно устройство, Сигнализатор на заряден ток, Автоматично зарядно устройство, Автоматизиране на зарядното устройство за оловни акумулатори, Автоматично зарядно устройство.
Статия 115_15: Усъвършенствано зарядно устройство за акумулатор, Зарядно устройство, Зарядно устройство с автоматично включване на подзаряд, Проверка на акумулаторни батерии.
Статия 115_16: Уред за полуавтоматично поддържане на акумулатора при продължителен престой, Зарядно устройство, Aвтоматично зарядно устройство за акумулатори,
Десулфатизиращо зарядно устройство за оловни акумулатори, Зарядно устройство за оловни акумулатори, Автоматично зарядно устройство за акумулатори, Автоматично устройство за зареждане на акумулаторни батерии, Регенеративно устройство за компенсиране на саморазряда на акумулатора, Компенсиране на саморазряда на акумулатор.
Статия 115_17: Tиристорен заряден блок, Приставка към зарядно устройство за акумулаторни батерии, Устройство за дозареждане и компенсиране на саморазряда, Зарядно устройство, Зарядно устройство, Десулфатизиращо зарядно устройство, Зарядно устройство, Автоматично изключване на акумулатор.
Статтията като съдържание не завършва, защото обемът и е многократно по - голям и ще бъде продължена със следващи публикации по темата.
Публикуването на подобни устройства на сайта ще продължава и по - нататък!
Материалите подготви за сайта:
Иван Парашкевов