Уред за полуавтоматично поддържане на акумулатора
при продължителен престой Димитър Бонев Радио, телевизия, електроника
1995/3/стр. 18-21.
С уреда за полуавтоматично поддържане на акумулатора при продължителен
престой (УПАП) може да се извършват следните процедури с оловни
стартерни акумулатори с капацитет 45 – 60 Аh:
1. Зареждане на нов акумулатор.
2. Възстановяване и зареждане на акумулатор със спаднало напрежение до
няколко волта.
3. Периодично дозареждане на акумулатор, оставен на съхранение по
системата разряд – заряд – престой, което е многократно повтарян цикъл с
ръчно задействане на началото на всеки цикъл в граници 12,5 – 14,8 V.
4. Еднократно провеждане на тренировъчен цикъл по системата
предварителен заряд – разряд – заряд като десулфатизационно мероприятие
в граници 11,4 – 14,8 V.
УПАП се състои от две самостоятелни устройства, монтирани в отделни
кутии. Всяко устройство има по два многожилни кабела („+” и „-„),
завършващи с щипки за паралелно включване към полюсите на акумулатора (фиг.
1).
Процедури с акумулатора
1. Зареждане на нов акумулатор
При този случай се работи само със зарядното устройство, като се спазват
изискванията на завода – производител на акумулатори.
2. Възстановяване и зареждане на акумулатор със спаднало напрежение до
няколко волта.
Такъв случай има когато:
а) в колата е забравен включен консуматор след паркиране и след едно
денонощие акумулаторът е изтощен под 10,5 V с опасност да замръзне през
зимния сезон;
б) акумулаторът е изоставен без дозареждане доста време и вследствие на
саморазряд и поява на сулфатизация, напрежението е спаднало под 10,5 V.
Независимо от причината за спадане на напрежението, акумулаторът се
зарежда само чрез зарядното устройство, с ток около 2 А, което се
настройва за самоизключване при 14,8 V. Следва престой от 3 – 4 h,
Проверка на електролита, проверка на напрежението без товар и с товар и
евентуално дозареждане с крайна цел постигане гъстота на електролита
1,28 g/куб cm чрез зарядно напрежение над 14,8 V при изключена
автоматика с ключ S7 и повишена интензивност на „кипене”.
3. Периодично дозареждане на aкумулатор оставен на съхранение:
Такъв случай има, когато акумулаторът се съхранява в жилището за няколко
месеца (обикновено през зимния сезон). Поддържането става с помощта на
двете устройства. От табл. 1 е ясно как се редуват отделните фази на
процесите. В случая се работи по системата разряд – заряд – престой,
което е многократно повтарян цикъл с ръчно задействане на началото на
всеки цикъл. Разрядното устройство се настройва на разряд с ток примерно
1,5 А до минимално напрежение 12,5 – 12,55 V. Зарядното устройство се
настройва на заряд с ток 2 А до максимално напрежение 14,8 V.
 |
Начинът на свързване на двете устройства помежду им и
към акумулатора се вижда от фиг. 1. С подаване на захранващо напрежение
220 V преди първия цикъл започва подготвителният заряд, което, ако го
изчакаме, ще зареди акумулатора до 14,8 V и ще се самоизключи. След това
еднократно за 1 – 2 s ръчно се задейства бутон S3 и започва първият
цикъл с предварително избрани параметри. Подготвителният заряд може и
веднага да бъде прекъснат с бутона S3. В резултат на разряда
напрежението на акумулатора спада до избраната най – ниска стойност,
разрядът автоматично се изключва и акумулаторът автоматично се прехвърля
на заряд с параметри, които също предварително са избрани. Напрежението
на акумулатора се повишава до избраната най – висока стойност и
автоматично се изключва, с което първият цикъл е завършен. Сигналната
лампа L3 в зарядното устройство светва. Така зареденият акумулатор с
прикачени кабели към полюсите му и подаденото напрежение 220 V остава на
престой, без да се разединяват каквито и да са връзки. През целия
престой лампата L3 свети, захранвана от вторичното изправено напрежение
около 22,3 V, тъй като трансформаторът работи практически на презен ход.
Сигналната лампа L2 в разрядното пространство свети толкова слабо, че
накаляването и почти не се вижда. По време на престоя на акумулатора
започват съвсем други процеси на саморазряд (0,5 – 1% дневно от
капацитета му). Този престой може да продължи 1 ден или 1 седмица, т.е.
колкото пожелаем. Напрежението на акумулатора може да се контролира с
който и да е от двата измервателни уреда Z1 или Z2. Примерно след 2 дни
задействаме еднократно бутон S3 и започва фаза разряд от втория цикъл,
който се провежда, така, както е бил проведен и първият цикъл, но
предварителният заряд автоматично е отпаднал. Следва престой с
продължителност по наше желание и след него, наново чрез бутона S3,
задействаме следващия цикъл, също автоматично изчистен от предварителния
заряд. Без да разединяваме направените връзки, продължаваме поредицата
от цикъл разряд – заряд и престой и т.н. в продължение на няколко месеца,
докато акумулаторът е на съхранение.
Предварително подбраните ниски стойности на тока за разряд и заряд
облагодетелстват десулфатизационните процеси. При продължителност на
фаза разряд примерно 10 h и заряд 12 h един цикъл ще има продължителност
около 22 h, т.е. почти денонощие. При престой примерно 2 денонощия на
всяко четвърто демонощие ще подлагаме акумулатора на описаната процедура.
4. Еднократно провеждане на тренировъчен цикъл по системата
предварителен заряд – разряд – заряд катодесулфатизационно мероприятие.
Тазипроцедура се прилага един път на 2 или 3 месеца, независимо дали
акумулаторът е в постоянна експлоатация, или е на съхранение с
дозареждане. Основното му предназначение е десулфатизация на акумулатора.
Разрядното устройство се настройва за разряд с ток примерно 1,5 А до
минимално напрежение 11,4 V. Зарядното устройство се настройва да
зарежда с ток 2 А до максималното напрежение 14,8 V. Сввързването на
устройствата и акумулатора е както в предишния случай.
С подаването на 220 V започва предварителният заряд. Изчакваме да се
повиши напрежението до 14,8 V и зарядът да се самоизключи. След това с
бутон S3 действаме както в предишния случай. След приключване на цикъла,
сигналната лампа L3 в зарядното устройство светва. След престой от 3 – 4
часа проверяваме електролита и напрежението, дозареждаме, ако е
необходимо, както в т.2, и акумулаторът е готов. Разликата между тази
процедура и предишната е в това, че тя се прилага еднократно и в граници
11,4 – 14,8 V.
Ako акумулаторът е на съхранение, без да разединяваме връзките, само
пренастройваме двете устройства за поддържане на напрежението в граници
12,5 – 14,8 V. Ako akумулаторът е свален от колата само за този
тренировъчен цикъл, разединяваме връзките и го монтираме обратно в
колата. Авторът е прилагал тази процедура трикратно през две седмици на
изоставен акумулатор на „възраст 7 год.” и е получил отлично
възстановяване на капацитета му. При външна температура -8 – 9 С,
двигателят на Лада 1200 беше пуснат в ход от първо включване.
При продължителност на фаза предварителен заряд примерно 3 h, на разряда
28 h и на заряда 36 – 38 h, oбщата продължителност е около 65 – 70 h,
т.е. почти 3 денонощия, но крайните резултати от десулфатизационния
процес са много добри.
Описание на разрядното устройство
1. Товарният резистор R1 е от нагревателна спирала за битов електроуред,
монтиран на керамична макара. Чрез бутон S1 създаваме токов товар 16 –
17 А за около 4 – 5 s. Напрежението на акумулатора под товар отчитаме
чрез измервателния уред Z1.
2. За предпочитане е измервателният уред Z1 да е с по – голяма скала и
висок клас на точност, докато собствената му консумация не е от значение.
Чрез ключа S2, уредът работи така: положение А – като амперметър, отчита
разрядния ток; положение V – като волтметър, отчита във всеки момент
спадащото напрежение на акумулатора.
3. Петтактовият ключ S4 е от електродомакински уреди и дава възможност
за избор на разряден ток.
4. Резисторът R5 се прилага само при реле за 6 V, а съпротивлението на
R8 зависи от техническите данни за лампа L1.
5. Лампа L1 се захранва от акумулатора и сигнализира за наличието на
разряд. Тя може да отпадне, ако за R6 и R7 се използват електрически
крушки 21 W и 15 W/12 V. Лампа L2 сигнализира с нормална светлина,
когато акумулаторът е включен на заряд.
6. Потенциометърът RP3 е жичен и служи за регулиране и определяне на
границите, в които акумулаторът се изключва от разряд. В случая Umin =
14,4 – 12,8 V. На RP3 е поставена кръгова скала с показалец на плъзгача
и съответни графи за Umin. Останалите резистори са графитни с мощност по
0,5 W.
7. Реле К2 включва товарните резистори R6 и R7 към акумулатора след
еднократно задействане на бутон S3. След спадане на напрежението до
предварително избраната стойност за Umin релето превключва и подава
токов сигнал на реле К1. За К2 е избрано реле Siemens VZ3054 E1020-F110
с бобина за 24 V/645 Om и контакти 3А. При 9,5 V/4,8 mА, котвата включва,
а при 2 V/3,1 mA котвата отпуска. Съпротивлението на бобината от К2 се
определя от съпротивленията на RP3 и R4. За предпочитане е реле с
контакти за 6 – 8 А.
8. Реле К1, получавайки токов сигнал от реле К2, превключва разредения
до определена степен акумулатор на заряд от зарядното устройство и лампа
L2
светва. K1 е германско реле, тип RGLGBR 15,2 – 12,6 с бобина за 6 V/50
Om, контакти 6 А. При 3,1 V/64 mA котвата включва, а при 1,55 V/30 mA
котвата отпуска. По принцип при всички електромагнитни релета се появява
остатъчен магнетизъм.
Описание на зарядното устройство
1. Използвано е готово зарядно устройство, което в оригиналния си вид се
състои от трансформатор и Грец – изправител. Допълнително са вградени
измервателен уред и електронна схема с тригер на Шмит за командване на
изключващото реле К3. Бобината на релето е последователно свързана чрез
ключ S7 с колектора и емитера на VT3. Taka създадената верига не
пропуска ток през релето, за да го задейства, защото транзисторът VT3 е
запушен. Необходимо е на базата му, спрямо колектора, да се подаде
подходящо по стойност напрежение UBC и транзисторът се отпушва. За целта
е вмъкната схемата с прагово устройство – тригер на Шмит от
транзисторите VT1 и VT2, комбинирани с резистори и диоди. Чрез
потенциометъра RP11 се извършва регулиране, т.е. изключването на заряда
да става в граници между 13,8 и 14,8 V. При достигане на желаното
максимално напрежение на заряд за акумулатора чрез RP11 се подава
подходящо напрежение на базата на VT3 и той се отпушва. Протеклият ток
във веригата на бобината от релето К3 задейства котвата, нормално
затворените контакти К3 1,2 се отварят принудително и зарядният процес
приключва. Лампа L3 сигнализира (свети), захранвана от изправеното
напрежение 23 V. Mрежовият трансформатор остава да работи на празен ход,
но с товар само L3. Започва фаза престой.
Изключването на зарядното устройство от мрежата 220 V става чрез ръчно
изваждане на щепсела му от контакт 1, намиращ се на разрядното
устройство. Тогава трансформаторът остава без захранване и контакти К3
1,2 отново се възстановяват като нормално затворени. Но така се постъпва
само, ако пожелаем да отделим зарядното устройство от общата система и
го ползваме като самостоятелно устройство.
2. За предпочитане е използваният измервателен уред Z2 да е с по –
голяма скала и по – висок клас на точност, докато собствената му
консумация не е от значение.
Чрез ключа S5 уреда работи така: положение А – като амперметър, отчита
зарядния ток; положение V – като волтметър, отчита във всеки момент
повишаващото се напрежение на акумулатора.
3. Резисторът R3 е от нагревателна спирала за домакински уред.
4. Потенциометърът RP11 е жичен и служи за регулиране и определяне
границите, в които акумулаторът се изключва от разряд, като се използва
кръгова скала. Общото съпротивление на резисторите R9, R10, R11 и R12 е
15,42 кОm.
С изключение на RP11 и RP10 останалите резистори са графитни 0,5 W.
Резистор R10 е жичен или графитен и служи за еднократно донастройване на
скалата на RP11.
5. Реле К3 е RFT – 24 V/800 Om, контакти за 3А. Котвата се задейства при
8,5 V. За препоръчване е да се ползва реле с контакти за 6 – 8 А. На
схемата има нормално затворени контакти 1 и 2, а нормално отворени 1 и
3.
6. Електролитните кондензатори С1, С2 и С3 са за Umin 35 V.
7. Чрез ключ S7 може да се изключва бобината на релето. Настройката на
зарядното устройство става така: към изходните му кабели се включва
акумулатор 12 V. Паралелно се включва волтметър с обхват 18 - 20 V.
Зарядното устройство се включва на заряд. Изчаква се напрежението на
акумулатора да се повиши примерно до 14,2 V и чрез завъртане на плъзгача
на потенциометъра RP11 се намира положението, при което зарядното
устройство се самоизключва.
 |
Сулфатизация и десулфатизация
Сулфатизацията е най – тежката и почти неотстранима повреда в
акумулатора. Тя се състои в запушване на порите на активната маса от
едрокристален оловен сулфат, вследствие на което електролитът не може да
прониква в тях. Едрокристалният оловен сулфат почти не се разтваря в
студена вода, а в топла вода – твърде слабо.
Причините за поява на сулфатизацията и откриването и няма да се
разглеждат. За отстраняването на сулфатизацията в начална фаза
съшествува опитно проверена методика, резултат от многобройни
изследвания и лабораторни проверки [1, 6].
Няма точна рецепта кога и колко пъти трябва да се извършват описаните
процедури, но едно е ясно: ако се започне от втората година и всяка
година се провеждат процедурите на десулфатизация, животът на
акумулатора ще се удулжи почти двойно.
1. Предварителна подготовка
1.1. Издирваме улична шахта за изливане на водата от изплакването на
акумулатора и изхвърлянето на утайките.
1.2. Снабдяваме се с леген от поливинилхлорид (квадратен), фуния,
стъклени бутилки, дестилирана вода, очила и ръкавици. За напълване на
акумулатор с капацитет 60 Аh са необходими 4,9 – 5 l течност, а за 55 Аh
– 4 – 4,1 l.
2. Подготвителни процедури
2.1. Акумулаторът се зарежда с ток 1/30 от капацитета на акумулатора С
(в ампери), докато се достигне максималното напрежение за случая.
2.2. Разрежда се с ток максимално 1/20 С ампера, докато се достигне
минималната критична стойност на напрежението. Ако се ползва разрядното
устройство, тази критична стойност е Umin = 11,3 – 11,4 V, но ако се
ползва автомобилна крушка примерно 21 W, напрежението може да се свали
до 10,5 V. Tрябва да се има предвид, че преминаването на граничното
напрежение 11,3 V към 10 V става за 20 – 30 min, а спадането под 10,5 V
става за 50 – 80 s. Затова е необходим строг визуален контрол. Разряд
под 10,5 V е свързан с отрицателни явления в акумулатора (особено при по
– силен ток), тъй като се осъществяват необратими химически процеси. За
предпочитане е разряд до Umin = 11,3 – 11,4 V със защита чрез
автоматично изключване [3].
2.3. Полученият разреден оригинален електролит се излива в пластмасовия
леген, оставя се да се утаят примесите и избистреният електролит се
прелива в стъклени бутилки. Измерва се гъстотата му и се отбелязва на
залепен етикет стойността и (обикновно е 1,06 – 1,07 g/кв. cm. Toва
измерване е много важно! Неизбистреният електролит заедно с утайките се
изхвърля, а това количество е 5-8% части от обема на източения
електролит.
 |
3. Възстановителни процедури
3.1 Клетките на акумулатора се промиват няколко пъти с дестилирана вода
до пълно учистване от утайките.
3.2. Акумулаторът се напълва с дестилирана вода, изчакват се 2-3 h и се
прави заряд с ток 1/30 С ампера. Напрежението на акумулатора започва
бавно да се повишава и когато стане неизменно в продължение на 2 – 3 h и
полученият електролит получи гъстота 1,12 – 1,15 g/куб cm, зареждането
се прекратява.
3.3. След престой от 2-3 h зареждането отново се подновява със същите
електролит и ток, докато напрежението и гъстотата отново се задържат на
едно и също ниво в продължение на 1 – 2 h.
3.4. Акумулаторът се разрежда с ток 1/30 С до Umin и полученият рядък
електролит се изхвърля.
3.5. Клетките отново се напълват с дестилирана вода, изчаква се 1 h и
акумулаторът отново се зарежда с ток 1/30 С до получаване на гъстота
1,15 g/куб. cm и напрежение, задържащо се на едно и също ниво в
продължение на 1- 2 h.
3.6. Akумулаторът отново се разрежда с ток до Umin и полученият рядък
електролит се изхвърля.
3.7. Всяка процддура заряд – разряд като цикъл е с продължителност 30 –
40 h и може да се повтори още няколко пъти.
3.8. Разходът на дестилирана вода за възстановителните процедури при
акумулатор с капацитет 60 Аh e: за промиване по т. 3.1. е 8 – 10 l; за
зареждане по т. 3.2 и 3.5 е 10 l – всичко 20 l.
4. Заключителни процедури
4.1. След изхвърляне на редкия електролит от последния заряд във всяка
клетка остава като неизбежен остатък по 50 – 80 куб. cm разреден
електролит. В клетките наливаме съхранения избистрен електролит, на
който знаем предварително гъстотата му. Завареният неизбежен остатък от
разреден електролит обикновено компенсира по количество изхвърления
неизбистрен електролит. Новополучената смес трябва да има същата гъстота,
каквато е имал изваденият оригинален електролит. Затова енергично
разклащаме акумулатора и отново изливаме електролита в легена,
проверяваме гъстотата му, ако е необходимо, правим корекция с доливане
на малко киселина и отново напълваме акумулатора с електролит с гъстота,
каквато е имал изваденият оригинален електролит.
 |
4.2. Зареждаме акумулатора с ток 1/30 С ампера до
достигане на гъстотата на електролита 1,28 g/куб cm по всички клетки.
Изчакват се няколко часа, проверява се гъстотата и напрежението и ако е
необходимо, се извършва дозареждане. При добре десулфатизиран акумулатор
за напрежението и гъстотата ще се получат оптимални резултати.
Приложената табл.2 може да ни бъде полезна за сравнение с получените
резултати.
ЛИТЕРАТУРА
1. Лъсков, Б. Автомат за заряд с десулфатизация. – Направи сам, 1993, N
3.
2. Лъсков, Б. Щадете акумулатора. Направи сам, 1993, N 3 и N 4.
3. Паспорт за зарядно устройство с автоматика. П.О. „Фотоприбор”, гр.
Черкаси, Украйна, 1993.
4. Кочов, Д.,Л. Прангов. Експлоатация и ремонт на оловни и
железно-никелови акумулатори. С., Техника, 1968.
5. Паспорт на уред комбиниран, електроизмервателен тип 43102-М1, Русия,
1993.
6. Бойчев, Ил. Акумулаторът, 1991.
Зарядно устройство Красимир Клисарски
Радио телевизия електроника 1996/5/стр. 23 – 25.
Описаното зарядно устройство е предназначено за зареждане на акумулатори
6 V и 12 V с максимален ток до 45 А. С него могат да се зареждат
ускорено батерии с капацитет 165 или 185 Аh, предназначени за товарни
автомобили, автобуси, трактори, багери, катери и др.
В схемно отношение зарядният блок представлява тиристорен регулатор на
мощност, включен последователно на първичната намотка на мрежовия
трансформатор. Ако регулирането се извършва във вторичната намотка, би
трябвало да се използва тиристор със значителен аноден ток. Такива
образци са промишлени и трудно се намират на пазара.
В описаната схема с тиристор 15 А се регулира мощност от порядъка на 1
kW, като зарядният ток се регулира плавно с маломощен потенциометър до
указаната максимална стойност.
 |
Устройството работи по следния начин:
Акумулаторната батерия се зарежда с пулсиращ ток, осигурен от
силнотоковия изправител VD5 – VD8. Напрежението на вторичната намотка е
от порядъка на 22 V. Преводното отношение на трансформатора е 10 : 1.
Към първичната му намотка последователно е включена втора схема Грец, в
диагонала на която се намират регулиращият тиристор Тh1 и елементите на
управление.
Силовият трансформатор служи за товар на тиристорния регулатор на
мощност.
Ако тиристорът е запушен, токът през моста е равен на нула и
акумулаторната батерия не се зарежда. Със съпротивлението на
потенциометъра RP1 се регулира моментът на отпушване на тиристора в
границите на всеки полупериод, а оттук и токът на зареждане на батерията.
За управление на Th1 се използва аналог на еднопреходен транзистор,
изграден с елементите VT1 и VT2. Резисторът R1 е баластен.
Фазорегулиращата верига се състои от кондензатора С1, резистора R2 и
потенциометъра RP1. Делителят на напрежение R3 – R4 осигурява на базата
на VT1 междинен потенциал. През всеки полупериод кондензаторът С1 се
зарежда през веригата R2 – RP1 по експоненциален закон и когато
напрежението му достигне стойност, по – голяма от напрежението върху R4,
транзисторът VT1 се отпушва. Двата транзистора VT1 и VT2 се насищат
лавинообразно поради силната положителна обратна връзка между тях и C1
се изпразва през управляващия електрод на тиристора, който се отпушва и
през първияната намотка на трансформатора тече ток до края на
полупериода. През следващия полупериод на изправеното напрежение
процесът се повтаря. При изменение на съпротивлението на RP1 се променя
времеконстантата на веригата, а оттук и фазовият ъгъл на отпушване на
тиристора.
Схемата има добри електрически и механични показатели, повтаряемостта е
добра и с изправни елементи при правилен монтаж заработва веднага. За да
се използва целият ход на потенциометъра RP1, може да се наложи подбор
на капацитета на кондензатора С1 (поради производствения му толеранс).
Във вторичната верига на трансформатора се включва лампа 24 V, 45 W.
Плъзгачът на RP1 се поставя в крайно дясно положение по схемата (на
максимално съпротивление). При включване на устройството, жичката на
лампата трябва да е леко червена. Ако тя свети, паралелно на С1 се
включва кондензатор с капацитет 10 – 22 мкF (в противен случай
капацитетът на С1 се намалява). За тази цел на печатната платка са
предвидени отвори за паралелно включване. Когато капацитетът на С1 расте,
той се зарежда по – бавно и толкова по – късно се отпушва „еднопреходният”
транзистор в рамките на всеки полупериод.
Транзисторът VT1 може да се замени със SFT323, SFT353 или GS109, а VT2 –
с чешкия KFY34. Потенциометърът RP1 е линеен с мощност 0,5 W.
Радиаторите на диодния блок VD1 – VD4 са направени от стандартен
алумуниев профил 60 х 20 mm с дължина 15 mm.
Радиаторът на тиристора е същият, но с дължина 25 mm. Същият профил, но
с намален брой вътрешни ребра и дължина 150 mm, се използва за радиатори
на изправителя VD5 – VD8.
Tрансформаторът е намотан върху Ш – образен профил от силиьиева ламарина
със сечение на ядрото 40 кв cm. Първичната намотка съдържа 290 нав. от
проводник ПЕЛ 1,55 mm. Вторичната има 29 нав. от медна шина с напречно
сечение 15 кв mm. Двете намотки са разположени на отделни макари. Те се
фиксират допълнотелно чрез потапяне на бобините в карболитов лак.
 |
На фиг. 2а и б са показани съответно графичният
оригинал на печатната платка и разположението на елементите. Мрежовият
предпазител е стандартен порцеланов. Амперметърът е с обхват 50 А и
външен шунт за 60 mV.
Силно повредени акумулаторни батерии могат да се заредят с ток 1/5 от
номиналния капацитет през първите два часа, но температурата на
електролита не трябва да надвишава 40 С. Нормално акумулаторите се
зареждат с ток 1/10 С. Обективен критерии за степента на зареденост е
плътноста на електролита.
Нова батерия се залива по следния начин:
В дестилирана вода се налива сярна киселина, изчаква се електролитът да
изстине и се проверява плътността с ареометър. При необходимост се
долива вода или киселина до плътност 1,28 g/куб cm при температура 20 С.
При друга температура плътността се коригира по таблица. С така
приготвения електролит се залива батерията и се остава да изстине. След
3 – 5 h се проверява нивото на електролита и се корегира, а след още 3 h
се проверява плътността. Ако тя е по – малка, батерията се дозарежда с
ток 1/10 С, докато достигне номиналната стойност 1,28 g/куб cm. Готовата
батерия се проверява с товарна вилка.
При зареждане на акумулаторни батерии се отделят вредни газове и не би
трябвало да се работи в жилищни помещения.
Устройството може да се използва в работилници за ремонт на акумулатори,
в малки автосервизи и др.Изработката му ще ви даде сигурност, ще ви
спести време и нерви.
ЛИТЕРАТУРА
1. Фурсов, С. Как зарядить акумулятор. Кишинев, Щиинца, 1972, с. 37.
2. Вайлов, А. Автоматизация контроля и обслуживания аккумуляторных
батарей. М., Связь, 1975, с. 13.
3. Рилчев, К. Зарядно устройство. – Радио, телевизия, електроника, 1993,
N 11.
 |
Десулфатизиращо зарядно устройство за оловни
акумулатори
А. Самунджи, Л.Симеонов Радио телевизия електроника 1981/12/стр.12
При продължително използване на оловни акумулатори и особено при
неправилната им експлоатация, оловото се сулфатизира и пада на дъното на
акумулатора. Това довежда до рязко намаляване на капацитета му и до
пълна неработоспособност. За удължаване на живота на акумулаторите се
използва методът на зареждане с импулсен зарядно - разряден ток.
Оптималната зависимост между зарядния ток I1 и разрядния ток I2 на
акумулатора е I1 = - 10*I2, а оптималната зависимост на времето, през
което тече зарядния ток Т1, и времето, през което тече разрядния ток Т2
е Т1 = 0,5*Т2
 |
Времеимпулсните диаграми на напрежението и тока на
акумулатора са показани на фиг. 1. Принципната схема на устройството,
чрез което се регулират оптималният заряден ток и времето на протичането
му, е дадена на фиг. 2.
Зарядното устройство представлява еднополупероден изправител, който е
реализиран с:
Диода Д1; генераторът на ток съставен от R1, R3, Д2, Т1 и Т2; резисторът
R2, задаващ тока на разряд, и допълнителния диод Д3.
По време на нарастване на напрежението от нула до напрежението на
акумулатора (13 – 15 V при заряд), диодът Д3 е отпушен и на анода на
диода Д1 се подава отрицателно спрямо катода му напрежение, в резултат
на което Д1 се запушва. Другата функция на диода Д3 е да предпазва
транзистора Т2 от обратното напрежение през време на отрицателния
полупериод на напрежението U1. След като напрежението U1 надвиши
напрежението на акумулатора Uак, диодът Д1 се отпушва и остава отпушен,
докато U1 спадне до Uak. През отрицателния полупериод на мрежовото
напрежение, диодът Д1 е запушен. Генераторът на ток осигурява 5,5 А,
като 5 А е зарядният ток на акумулатора, а 0,5 А е токът през резистора
R2.
Разрядният ток се задава през R2, a зарядният – с R3, като при правилно
нагласен заряден ток амперметърът трябва да покаже 1,8 А. Транзисторът
Т2 се монтира върху радиатор с площ не по – малка от 200 кв. см.
Трансформаторът Тр е с мощност 100 W. Ефективната стойност на
напрежението на вторичната намотка на трансформатора е 22 V.
При работа с устройството трябва да се взема под внимание, че при
включен акумулатор и изключено мрежово захранване, акумулаторът се
разрежда през R2.
Поради това акумулаторът не трябва да се оставя включен към устройството,
когато то е изключено от мрежата. Сигналната лампа L индицира, че
зарядното устройство е включено към мрежата. При зареждането на
акумулатора с това устройство не се получава „кипване” на електролита, а
само известно затопляне, което е допълнително предимство на устройството,
удължаващо срока на ползване на електролита.
Вместо показаните на схемата могат да се иаполават и други видове
елементи, дадени в таблицата.
 |
 |
 |
Автоматично зарядно устройство за акумулатори
Радио телевизия електроника 1989/7/стр. 27
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Компенсиране на саморазряда на акумулатор Т.Тодоров Млад Конструктор 1993/7/стр.12,13
 |
 |
Статия 115_13: Устройство за дозареждане и компенсиране на саморазряда, Зарядно устройство, Сигнализатор на заряден ток, Автоматично зарядно устройство, Автоматизиране на зарядното устройство за оловни акумулатори, Автоматично зарядно устройство.
Статия 115_14: Заряден блок, Приставка към зарядно устройство за автомобилни акумулаторни батерии, Зарядно устройство, Зарядно устройство за мотоциклетни акумулатори, Автоматично зарядно устройство за автомобилни акумулаторни батерии и поддържане на заряда им.
Статия 115_15: Усъвършенствано зарядно устройство за акумулатор, Зарядно устройство, Зарядно устройство с автоматично включване на подзаряд, Проверка на акумулаторни батерии.
Статия 115_17: Tиристорен заряден блок, Приставка към зарядно устройство за акумулаторни батерии, Устройство за дозареждане и компенсиране на саморазряда, Зарядно устройство, Зарядно устройство, Десулфатизиращо зарядно устройство, Зарядно устройство, Автоматично изключване на акумулатор.
Статтията като съдържание не завършва, защото обемът и е многократно по - голям и ще бъде продължена със следващи публикации по темата.
Публикуването на подобни устройства на сайта ще продължава и по - нататък!
Материалите подготви за сайта:
Иван Парашкевов