Бърза проверка на триаци и тиристори, Кр. Клисарски
Радио, телевизия, електроника, 95/4/стр. 10
За проверка на годността на триак (симистор) са необходими напрежение от
мрежата 220V и специално пригоден за целта кабелен накрайник. По този
начин се проверяват както маломощни триаци в пластмасов корпус, така и
мощни симистори с аноден ток до 25А.
 |
Електромонтажната схема е показана на фиг.1. Електродът А1 е свързан към
мрежата със стандартен кабел от мултицет. Удобни са накрайници с щипка
тип „Крокодил” или „Муха”.
Специалният накрайник включва електрическа лампа с нажежаема жичка 220V,
25-40W, це-ка ключ, диод, резистор, щекер и щипки 2 броя. Всички без
последните две са монтирани в пластмасова кутия. За електрическата лампа
е предвидена фасунга тип «Миньон».
Към изследвания триак се свързват кабелните накрайници съгласно
принципната схема: бял – А1, зелен – G, син – А2. Це-ка ключът К се
поставя в неутрално положение 2. Щекерие се включват към мрежата 220V.
Ако изследваният симистор е здрав, лампата Л1 не свети; свети с
максимална мощност при положение 1 на ключа К; свети с по – малка
мощност (мъждука) при положение 3 на К – пропуска се само един
полупериод на напрежението от мрежата.
Ако се проверяват триаци за ниско напрежение, вместо напрежение от
мрежата, трябва да се използва ителен трансформатор, който
осигурява 24 V. Лампата Л1 има мощност 5 – 21 W при напрежение 24 V.
Внимание: Всички елементи на устройството (фиг.1) имат галванична връзка
с електрическата мрежа 220 V!
За проверка на годността (изправността) на тиристор са необходими
нестабилизиран токоизточник с напрежение 11 – 13 V при ток до 0,5А и
специално пригоден за целта кабелен накрайник. По този начин могат да се
проверяват както маломощни тиристори в пластмасов корпус, така и мощни
промишлени с аноден ток в отпушено състояние до 250А (например руския
ТЛ250).
Електромонтажната схема е показана на фиг. 2. Катодът се свързва към
минуса на токоизточника със стандартен кабел, завършващ с щипка тип «Крокодил»
(например от мултицет). Анодният кабел има специална конструкция. Той
включва автомобилна лампа 12 V, 5 W, щипка и два резистора. Резисторът
R2, който има голямо съпротивление, се използва за проверка на маломощни
тиристори с аноден ток до 25А, R1 (с малко съпротивление) – за мощни
промишлени образци.
Ако тиристорът е годен, след закачването на двете щипки «Крокодил»,
лампата не трябва да свети. Тя светва и продължава да свети само ако се
докосне управляващият електрод G с някой от резисторите R1 или R2.
Консумираният ток от лампата с нажажаема жичка трябва да е по – силен от
тока на удържане Iн на подлежащия на проверка тиристор – това може да се
провери в каталожните му данни. Ако се проверява твърде мощен тиристор с
ток на удържане, по – голям от 400 mA, захранващото напрежение може да
се увеличи на 14 – 15 V или лампата да се замени с 12 V, 21 W (такива
случаи в радиолюбителската практика не се срещат, става дума за
промишлени образци).
Свързващите проводници са многожични с червен цвят за А, зелен за G и
син за К.
Описаните устройства са удобни и проверката за функционална годност на
триак или тиристор отнема няколко десетки секунди.
ЛИТЕРАТУРА
1. Замятин, В.Я., Б.В. Кондратьев. Тиристоры. Москва, Советское радио,
1980, с. 20.
Уред за проверка на годността на тиристори, Георги Кузев
Радио, Телевизия, електроника 95/8/стр. 18
На фиг. 1 е дадена схема на уред за проверка на годността на маломощни и
средномощни тиристори. Освен това устройството дава възможност да се
подбират тиристори според големината на отпушващото напрежение на
управляващия електрод, а също така да се оценява и тяхната
чувствителност.
 |
Схемата по същество представлява несиметричен мултивибратор, реализиран
с два биполярни транзистора с различна структура. Към изхода на
мултивибратора (в колекторната верига на VT2) се включва проверяваният
тиристор VSx по такъв начин, че последователно на него е включена
лампата HL1. Проверката на даден тиристор с уреда се извършва по следния
начин: включва се захранването, натиска се бутонът S2 и на управляващия
електрод на проверявания тиристор VSx се подава отпушващо напрежение.
VSx се отпушва и лампата HL1 започва периодично да светва, което е
указание за изправността на тиристора. Честотата на светванията се
регулира с потенциометъра RP1, а продължителността им зависи от
капацитета на кондензатора С1. Ако лампата HL1 свети при отпуснат бутон
S2, това означава, че в тиристора има пробив. Ако при включване на
бутона S2, лампата не свети – в тиристора има прекъсване.
Чувствителността на проверявания тиристор може да се установява с
потенциометъра RP3.
Върху остта на RP3 се поставя скала с деления, по които се определя
минималното отпушващо напрежение на управляващия електрод на
проверявания тиристор. Захранването е осъществено от четири кръгли
батерийки, свързани последователно.
 |
На фиг. 2 е дадена схема на уред за проверка на тиристори, който се
захранва от електрическата мрежа. Устройството е просто и може да се
реализира с малко и достъпни градивни елементи.
Проверката се извършва по следния начин: в началото тиристорът VSx се
проверява на постоянен ток. За целта превключвателят S1 се поставя в
положение 1. Ако бутонът S2 не е натиснат, при изправен тиристор VSx
лампата HL1 не трябва да свети. С натискане на бутона S2, на
управляващия електрод на тиристора постъпва напрежение, той се отпушва и
лампата HL1 светва. След отпускане на бутона S2, Лмпата продължава да
свети. За да загасне е необходимо да се прекъсне захранването на анода
на тиристора. Това се осъществява, като превключвателят S1 се поставя в
положение 2. След това се прави изпитване на тиристора на променлив ток.
Превключвателят S1 се поставя в положение 3. При това положение лампата
HL1 свети само при натиснат бутон S2. Tова е така, защото при отпускане
на бутона, първата отрицателна полувълна на променливия ток запушва
тиристора и лампата загасва. Ако в тиристора има пробив, лампата свети
при невключен бутон както при променлив ток, така и при постоянен. Ако
обаче в тиристора има прекъсване, при всички положения на превключвателя
S1, лампата HL1 не се запалва.
Трансформаторът Т1 е навит на магнитопровод ШЛ 16х32. Намотка I има 1600
нав. oт проводник ПЕЛ-0,16 mm, а намотка II – 60 нав. oт проводник
ПЕЛ-0,57 mm.
ЛИТЕРАТУРА
1. Почепа, А.М. Проверяване на радиочастите в домашни условия. С.,
Техника, 1977.
2. Борноволков, Э., В. Фролов. Радиолюбительские схемы. К., Технiка,
1982.
3. Кузев, Г.М. Приложни радиоелектронни устройства – II ч. С., Техника,
1978.
4. Сп. Моделист конструктор, 198, N7.
Изправен ли е тиристорът?
Радио, телевизия електроника 92/7/стр.25
Най – простата проверка на изправността на един тиристор (прекъсване,
късо съединение между анода и катода, действие на управляващия електрод)
се извършва по дадената схема.
 |
За нея е необходима плоска батерия 4,5 V, милиамперметър с обхват 500 mА,
две отделни ЦК – ключета К1 и К2 и два резистора – 10 и 50 Ом. Действа се по следния начин: 1. Включва се К1, при което във веригата на тиристора не |
трябва да се
отчете ток. Ако милиамперметърът показва наличие на ток 450 mA, има късо
съединение между анода и катода на тиристора.
2. При включено ключе К1 се включва и К2 с което се проверява действието
на управляващия електрод. Ако токът стане 450 mА, тиристорът се
управлява, а ако остане нула, управлението не е изправно.
3. Изключва се К2. При включено К1 токът през тиристора трябва да остане
450 mА, което показва, че изпитваният екземпляр е годен за употреба.
Автоматично изключване на вентилатор със схема с тиристор
Радио, телевизия, електроника 2001/9/стр.22
Описаната (показана на фиг. 1) схема осигурява забавено изключване на
вентилатор в рамките на 1 – 2 минути. Схемата се отличава с безконтактно
управление, плявно регулируема задръжка и липса на консумация в пасивен
режим.
 |
След първоначалното включване на устройството и преминаване на
преходните процеси, кондензаторът С1 е зареден, тиристорът VS e запушен
и вентилаторът не работи. При натискане на бутона SB1, резисторът R3
разрежда С1. В този момент през R3, SP2, R1 и VD1 започва да тече
управляващ ток и VS се отпушва, в резултат на което вентилаторът започва
да работи.
След отпускане на бутона SB1, C1 започва да се зарежда през VD1, RP2, R1
и управляващия преход на VS по експоненциален закон. След известно време
(времето на закъснение) този ток е дотолкова намалял, че става по –
малък от минималния управляващ ток, необходим за отпушване на VS в
началото на всеки полупериод на напрежението от мрежата и вентилаторът
спира да работи.
С указаните елементи е постигната задръжка от 65 до 110 s. Тя се
регулира плавно с тример – потенциометъра RP2. Поради това, че
напрежението в мрежата в нашата страна не се отличава с голяма
стабилност, посочените стойности са ориентировъчни. Времезадръжката се
влияе малко и от температурните промени, но на практика в напълно
приемливи граници (+/-5 s при максималната и стойност).
Повторяемостта на схемата не е много добра, поради толеранса на
елементите С1 и VS. Възможно е да се получи задръжка по – голяма от 110
s, дори само ако се постави тиристор от същия тип, но с по – малка
стойност на минималния управляващ ток при същата температура. Просто
трябва да се сменят няколко екземпляра, за да се избере този, осигуряващ
максимална задръжка. Капацитетът на кондензатора също оказва влияние
върху времезакъснението. Ако то трябва да се увеличи – увеличава се
стойността на С1. Ако кондензаторът има голяма утечка, вентилаторът няма
да се изключва. Препоръчвам използваният кондензатор да има голям
температурен, работен обхват и високо работно напрежение.
Интегралната схема Грец DA1 и тиристорът VS са монтирани на общ радиатор
(намиращ се под напрежение). Използван е алуминиев радиаторен профил 60
х 20 мм с дължина 22 mm. По този начин могат да се управляват мощности
от порядъка на 400 W.
Tиристорът може да се замени с BStB0226 (Siemens, Германия). В мокро или
влажно помещение трябва да се намира само вентилаторът, а блокът за
управление да бъде извън него. За кухни и бани препоръчвам маломощни
безшумни двигатели с голяма производителност. Така за няколко минути ще
се опресни въздухът в малко помещение. Схемата е експериментирана с
руски двигател тип МШ-2, 220 V, 40 W и показа добра надеждност.
ЛИТЕРАТУРА
1. Фирмен каталог на TESLA (Чехия), Полупроводниковые приборы, 1979, с.
21, 31.
2. Фирмен каталог на EFCO (Франция), CONDENSATEURS, 1989, с. 5.
Регулатор на мощност със симистор, Георги Кузев
Радио, телевизия, електроника 95/2/стр.18
На фиг. 1 е дадена принципната схема на устройство, корто може да се
използва за плавно регулиране на мощността на активен товар. Регулаторът
е предвиден за работа в
 |
електрическа мрежа с променливо напрежение 220
V/50 Hz. Обхватът на регулиране е от нула до 220 V. Максималната мощност
на товара може да е 2 kW.
За ключов елемент на регулатора служи симетричният тиристор (симистор),
който се управлява от две двойки транзистори (VT1, VT2 и VT3, VT4),
свързани по схема – аналог на еднопреходен транзистор.
Регулаторът на мощност работи по следния начин: при включване в
електрическата мрежа през положителния полупериод (плюс на горния по
схемата проводник) се създава пад на напрежението във веригата на
ценеровите срещуположно свързани диоди VD1, VD2. Напрежението на
кондензатора С1 започва да нараства експоненциално с времеконстанта,
която се определя от израза (RP1 + R2)*C1. Щом напрежението на С1
превиши напрежението в точката (А) на свързване на съпротивителния
делител R3,R4 с транзисторите VT1, VT2, те се отпушват. В резултат на
това, кондензаторът С1 се разрежда през VT1, VT2 и управляващия електрод
на симистора VS1, което обуславя отпушването му.
Диодът VD4 е запушен и през резисторите R5,R6 не протича ток. Времето за
задържане в отпушено състояние на симистора, а следователно и мощността,
отдавана върху товара Rт, може да се регулира с потенциометъра RP1. При
завършване на положителния полупериод на напрежението от мрежата VS1 се
запушва. През отрицателния полупериод, регулаторът работи аналогично, но
в работата за отпушване на симистора участват делителят на напрежение,
реализиран с R5, R6 и аналогът на еднопреходен транзистор, осъществен с
VT3, VT4.
При управление на товар до 300 W не е необходимо допълнително охлаждане
на симистора. При положение, че устройството се използва за управление
на товар над 300 W, необходимо е симисторът да се монтира на охладителен
радиатор. Такъв може да се изработи от алуминиева или медна ламарина с
размери 100 х 120 х 3 mm. За по – добро охлаждане, радиаторът се монтира
вертикално. Резисторите R3 – R6 трябва да се подберат с толеранс +/- 5%,
а ценеровите диоди VD1 и VD2 се подбират с еднакво стабилизиращо
напрежение. Използваният симистор VS1 може да се замени с КТ783, КТ784,
BS10-05A,
IRT84, SKU 12/06, TXD10L40P.
ЛИТЕРАТУРА
1. Пилщ, Г. Тиристори (справочник). С., Техника, 1989.
2. Пономарев, Л.Д., А.Н. Евсеев. Конструкции юных радиолюбителей. М.,
Радио и связь, 1985.
3. Кузев, Г.М. Приложни, радиоелектронни устройства – IV ч. С., Техника,
1984.
Регулатор на обороти за бормашина (ръчна дрелка) с тиристор, Красимир
Рилчев
Радио, телевизия, електроника 2001/10/стр.12.
 |
На фиг. 1 е показана проста схема за регулиране на оборотите на ръчна
бормашина с мощност до 1000 W. Тя представлява двуполупериоден регулатор
на честотата на въртене, работещ на принципа на фазовото регулиране.
Резисторната група RP1 – R1 и кондензаторът С1 образуват едновременно
делител на напрежение и фазовоизместваща верига, която осигурява
закъснение на включване на тиристора VS във всеки полупериод.
Бормашината е включена в променливотоковата верига. С интегралната схема
Грец DA1 се осъществява двуполупериодно изправяне на напрежението. В
началото на всеки полупериод VS е изключен и на фазоизместващата верига
се подава захранващо напрежение. Напрежението върху кондензатора С1 с
известно закъснение стига до напрежението на включване на пусковото
устройство (около 90 V). Когато то е достигнато, С1 се разрежда през
глимлампата GL и управляващия електрод на тиристора. Управляващия
елемент VS се включва, подава напрежение на електродвигателя и премахва
захранващото напрежение от веригата RP1-R1-C1.
При положение, че плъзгачът на потенциометъра RP1 се намира в крайно
ляво положение по схемата (максимално съпротивление), фазовата верига
внася голямо затихване и фазово изместване, поради което тиристорът се
включва малко преди края на всеки полупериод. В този случай напрежението
върху електродвигателя е ниско и неговата честота на въртене е ниска.
Ако съпротивлението на потенциометъра е поставено на минимум, тиристорът
се включва малко след началото на всеки полупериод, поради което
електродвигателят се върти с почти максимална честота. Тя се регулира
плавно чрез промяна на съпротивлението на RP1.
Схемата има добра повтаряемост и при правилен монтаж и изправни елементи
заработва веднага. Поради производствения толеранс на кондензатора С1,
може да се наложи неговото подбиране с цел да се използва целият ход на
RP1. Ако плъзгачът е в крайно ляво положение, а оборотите не са
достатъчно ниски, паралелно на С1 трябва да се включи кондензатор с
капацитет 10 – 22 nF. В противен случай капацитетът на С1 трябва да се
намали.
Недостатък на това елементарно схемно решение е, че с него не могат да
се постигнат устойчиви много ниски честоти на въртене. Освен това
схемата няма способност за автоматично поддържане на честотата на
въртене. Въпреки това, нейните качества са напълно достатъчни за
практически нужди.
Изправителният блок и тиристорът са монтирани на общ алуминиев радиатор
без изолационни подложки с размери 60 х 25 mm.
Внимание! Радиаторът се намира под напрежение! При монтаж и настройка на
схемата трябва да се спазват правилата за електробезопасност.
Устройството не се нуждае от печатна платка. Резисторът R1 се монтира
към извода на потенциометър, а другите пасивни елементи – в
управляващата верига на VS.
ЛИТЕРАТУРА
1. Димитренко, Л. Тиристорные, релейные и регулирующие устройства. М.,
Энергоатомиздат, 1983, с.83 и 110.
2. Массовая радиобиблиотека, Выпуск 1155, Тиристоры. Радио и связь,
1990, с. 34.
3. Антонов, И. Градивни елементи за електронна апаратура – справочник,
част II. С., Техника, 1987, с. 180.
Тиристорен регулатор на оборотите, Любомир Драганов
Радио, телевизия, електроника 95/6/стр. 9
Серийните «универсални» електродвигатели (наречени така, защото еднакво
добре работят при захранване с постоянно или с променливо напрежение) се
използват широко за битови цели, например електрически пробивни машини
вкл. ръчни дрелки, перални, миксери и др. Универсалните електродвигатели
за битови цели работят стабилно при захранване от мрежата и обикновено
имат една честота на въртене, т.е. постоянни обороти. В определени
случаи това е недостатък, който лесно може да се преодолее, като се
употреби регулатор на обороти.
Класическите универсални електродвигатели се състоят от възбудителна
намотка (статор) и ротор, свързани последователно по отношение на
клемите на електродвигателя.
Електродвигателите притежават свойството да саморегулират оборотите си.
При първоначалното прилагане на външно напрежение, роторът е неподвижен
и индуктираното в него обратно е.д.н. е нула. Следователно през
електродвигателя протича голям пусков ток, който създава голям въртящ
момент и максимално ускорение на ротора. Това позволява много бързо
достигане на максималните обороти. Когато двигателят работи с максимални
обороти, индуктираното в ротора обратно е.д.н. е голямо, поради което
токът през електродвигателя и неговият въртящ момент са малки. Когато
електродвигателят се натовари, оборотите намаляват. При това обратното
е.д.н., индуктирано в ротора, намалява и резултантното напрежение върху
него нараства. Вследствие на това протича по – голям ток, въртящият
момент автоматично нараства и се стреми да възстанови първоначалните
обороти на електродвигателя. Това означава, че електродвигатеят може
автоматично да поддържа оборотите си.
Вече беше споменато, че универсалните електродвигатели работят еднакво
добре при постоянно или променливо напрежение. Това обуславя възможност
да работят с пулсиращо напрежение от еднополупериоден токоизправител.
Трябва да се подчертае, че в този случай саморегулирането на оборотите
обуславя мощност и обороти, по – малки с не повече от 20% от тези при
захранване с променливо напрежение от мрежата. Това дава възможност за
реализиране на много ефикасна еднополупериодна тиристорна схема за
управление на електродвигатели.
 |
На фиг. 1 е изобразена принципната електрическа схема на високоефективна,
еднополупериодна схема за регулиране на оборотите на електродвигател с
възможност за автоматичното им поддържане, използваща транзисторен
регенеративен ключ и кондензатор във веригата на управляващия електрод
на тиристора. Резисторът R1 и потенциометърът RP oбразуват делител на
напрежение, а диодът VD1 работи като еднополупериоден токоизправител.
Двигателят и диодът подават на плъзгача на потенциометъра само
положителните полупериоди на напрежението от мрежата с намалена
амплитуда, откъдето през диода VD2 се подават на транзисторния
регенеративен ключ, управляващ тиристора. Ключът изграден с елементите
VT1, VT2, R2, R3 и R4, всъщност е аналог на еднопреходен транзистор.
Това дава възможност резисторът R1 да е за по – малка мощност, тъй като
управляващият ток на тиристора VD3 не протича директно през делителя на
напрежение и е възможно използването на тиристор с по - голяма
чувствителност, т.е. с ток на упавляващия електрод от порядъка на 100 до
300 mA.
Кондензаторът С2 се зарежда през всеки полупериод до напрежение,
пропорционално на разликата между потенциала на плъзгача на
потенциометъра и на катода на тиристора. Когато напрежението върху
кондензатора надхвърли напрежението на включване на транзисторния ключ,
се развива регенеративен процес в ключа и кондензаторът С2 се разрежда
бързо през управляващия електрод на тиристора, с което се предизвиква
включването му. По такъв начин токът през управляващия електрод на
тиристора се определя от капацитета на С2, а не непосредствено от R1 и
RP.
В режим на периодично пропускане, схемата осигурява подаване на
напрежение на електродвигателя най – малко през ¼ от периода. При малки
обороти се получават много големи въртящи моменти. Следователно при
малки обороти и големи натоварвания ще се получат забележими вибрации на
електродвигателя. В някои случаи това е нежелателно. Вибрациите може да
бъдат намалени с понижаването на въртящия момент при малки обороти. С
помощта на кондензатора С1 е реализирана фазоизместваща група във
веригата на управляващия електрод, която осигурява намаляване на
продължителността на включеното състояние на тиристора на по – малко от
¼ от периода. С това се осигурява подаване на по – малки „порции”
мощност на електродвигателя. Капацитетът на кондензатора С1 (между 1 и
10 мкF) се избира компромисно, за да се получат едновременно голям
въртящ момент и малки вибрации при ниски обороти.
При настройката на схемата да се има предвид следното:
- при използване на резистор R1 с много по – малко съпротивление от 18
кОм се стига до положение, при което регулирането на оборотите да не
започва от нула; при това положение мощността на резистора трябва да се
увеличи;
- съпротивлението на потенциометъра би могло да е по – голямо, но това
води до по – малка плавност на регулиране на оборотите на
електродвигателя, тъй като пълният ъгъл на завъртане на плъзгача на
потенциометъра намалява при по – голямо съпротивление;
- капацитетът на кондензатора С1 оказва влияние върху максималните
обороти на електродвигателя - те намаляват при увеличаване на капацитета
му;
- капацитетът на кондензатора С2 също оказва влияние върху максималните
обороти на електродвигателя по същия начин, както и на кондензатора С1;
препоръчва се капацитетът на С2 да бъде между 100 и 470 nF в зависимост
от максималните обороти на конкретния електродвигател.
Възможните замени на елементите са посочени в табл. 1.
 |
Тиристорът VD3 се монтира върху радиатор (фиг. 4), изработен от дуралуминий.
 |
 |
Монтажната схема на регулатора е дадена на фиг. 3, а на печатната платка
– на фиг. 2. Елементите VD1, VD2, VD3, C1, C2, VT1 и VT2 се монтират
върху платката вертикално, а останалите хоризонтално. Печатната платка
издържа мощност от порядъка на около 800 W.
При желание в схемата на регулатора може да се включи предпазител,
издържащ 4 А.
ЛИТЕРАТУРА
1. Марстън, Р. 110 тиристорни схеми. С. Техника., 1979.
Регулатор на оборотите, Георги Кузев
Радио, телевизия, електроника 94/4/стр.26
За регулиране на броя на оборотите на електрическа бормашина,
включително ръчна дрелка или на друг подобен електродвигател с
консумация на ток до 4 А може да се използва схемата, дадена на фиг. 1.
 |
Устройството представлява проста тиристорна схема с фазово регулиране и може автоматично да поддържа зададената честота на въртене на електродвигателя. Резисторът R1 и потенциометърът RP2 образуват делител на напрежение, а диодът VD1 работи като |
еднополупериоден токоизправител.
Делителят и диодът подават на плъзгача на RP2 само положителните
полупериоди на напрежението от мрежата, които посредством диода VD2
постъпват на управляващия електрод на тиристора VS1.
Действието на регулатора се състои в това, че ако плъзгачът на RP2 е
поставен в такова положение, при което на управляващия електрод на VS1
постъпва голяма част от напрежението от мрежата, тиристорът се отпушва и
подава напрежение на електродвигателя в началото на всеки положителен
полупериод. В резултат на това броят на оборотите е голям. При обратното
положение на плъзгача на RP2, на управляващия електрод на тиристора
постъпва малка част от напрежението от мрежата, той се отпушва към
средата на положителния полупериод и честотата на въртене на
електродвигателя е по - ниска.
С ключа S1 може директно да се подава на електродвигателя напрежение от
мрежата, без да се минава през регулатора. Резисторът R1 се изработва от
два резистора тип МЛТ със съпротивление по 22 кОм/2W свързани паралелно.
Тиристорът VS1 се монтира на радиатор, изработен от алуминиева ламарина
с размери 40 х 50 х 3 mm.
 |
На фиг. 2 е показана схема на регулатор на оборотите, който може да се
използва за регулиране честотата на въртене на електродвигател за
напрежение 12 V и ток до 600 mA. Електродвигателят е включен в емитерната верига на транзистора VT2, a в неговата |
колекторна верига е включен тример – потенциометърът RP4.
Сигналът за обратната връзка, взет от горния край на RP4, посредством
резистора R3 постъпва на базата на траназистора VT1. Aко токът, протичащ
през електродвигателя, вследствие на увеличено натоварване нарасне,
увеличава се и падът на напрежение върху RP4. Tова напрежение постъпва в
базовата верига на VT1 и предизвиква увеличение на базовия ток на
регулиращия транзистор VT2. В резултат на това, неговото вътрешно
съпротивление намалява, към електродвигателя постъпва по – високо
напрежение и мощността му се увеличава. При намаляване на товара,
описаният процес протича в обратна последователност.
Настройването на устройството се извършва по следния начин: с тример –
потенциометъра RP1 се установява необходимият брой обороти в режим на
празен ход. С RP4 се нагласява такъв режим, при който броят на оборотите
остава постоянен при изменяне на натоварването в зададени граници.
Тример – потенциометърът RP4 се изработва, като върху тяло на резистор
тип МЛТ се навива предварително оразмерен съпротивителен проводник с
диаметър 0,20 mm.
ЛИТЕРАТУРА
1. Марстън, Р.М. 110 тиристорни схеми. С., Техника, 1979.
2. Кузев, Г.М. Приложни радиоелектронни устройства – IV ч. С., Техника,
1984.
Тиристорен регулатор на мощност с ИЦ CD4011, Георги Минчев
Радио, телевизия, електроника, 97/11-12/стр.26
Устройството, чиято принципна схема е дадена на фиг. 1, представлява
регулатор на мощност, за управлението на който е използвана една CMOS
интегрална схема. Това устройство може да се използва за безконтактно,
плавно регулиране на мощност, подавана на активен товар. Товарът Rт,
включен към устройството може да има мощност до 2kW. В качеството на
активен товар може да се използват отоплителни уреди, осветителни тела,
електрически поялници и др.
 |
Регулаторът на мощност се състои от мултивибратор, реализиран с
инверторите D1.1 и D1.2, формировател на импулси, осъществен с елемента
D1.4, и схема за съвпадение D1.3. Tранзисторът VТ1 е предназначен да
осигурява импулси за управление на безконтактния, регулиращ елемент,
реализиран с тиристора VS1.
Принципното действие на устройството е следното: мултивибраторът
изработва импулси с определен период на повторение. Управляващите
импулси може да се регулират с потенциометъра RP2. Taka например в
крайно долно (по схемата) положение на плъзгача на RР2, на изхода на
елемента D1.2 се получава сигнал с ниво лог. 0. При това положение на
управляващия електрод на VS1 не постъпват импулси – мощността върху
товара Rт е нула. При крайно, горно положение на плъзгача на RP2 на
извод 4 на D1.2 се получава сигнал с ниво лог. 1, което съответства на
пълно отпушване на тиристора VS1, a следователно и на пълна мощност,
подавана към товара. В моментите, когато изправеното пулсиращо
напрежение от мрежата е нула, формирователят на импулси D1.4 изработва
краткотрайни импулси. Схемата за съвпадение D1.3 “пропуска” на базата на
транзистора VT1 пакет от импулси, които, взети от колекторния му товар,
се подават на управляващия електрод на VS1. Tиристорът се отпушва и през
товара протича ток. Плавното регулиране на мощността се извършва с RP2.
Напрежението за захранване на звеното, управляващо тиристора VS1 се
подава чрез резистора R7. Това напрежение, изправено с диода VD8 и
филтрирано с кондензатора С2, се стабилизира с ценеровия диод VD3.
При управление на товар с мощност над 400 W, диодите VD4 – VD7, трябва
да се монтират на радиатори от медна или алуминиева ламарина с размери
50 х 50 х 3 mm, а тиристорът VS1 – на охладителен радиатор с повърхност
260 кв. cm. Интегралната схема D1 може да се замени с МС14011, К176ЛА7,
К561ЛА7 и всички други от серията 4011, независимо от буквените
представки. Тиристорът VS1 може да се замени с KT706, KT707, T15N/400,
KУ202Н, ВТY91/400, T14F400.
Регулаторът е галванично свързан с електрическата мрежа, поради което
при монтаж, изпробване и работа с него трябва да се спазват всички
правила на техниката за безопасност.
ЛИТЕРАТУРА
1. Бирюков, С.А. Цифровые устройства на интегральных микросхемах. М.,
Радио и связь, 1984.
2. Димитрова, М., Ив. Ванков. СМОS интегрални схеми – II ч. С., Техника,
1988.
3. Партин, А.С., В.Г. Борисов. Введение в цифривую технику. М., Радио и
связь, 1987.
4. Шило, В.Л. Популярные цифровые микросхемы. М., Радио и связь, 1987.
5. Радио, 1989, N 7.
Тиристорен регулатор на мощност, Георги Кузев
Радио, телевизия, електроника 93/6/стр.25
В някои случаи от практиката се налага плавно регулиране на мощността на
активен товар, захранван от електрическата мрежа. За целта може да се
използва устройството, чиято схема е показана на фиг.1.
 |
Регулаторът е със сравнително просто устройство, построен е с достъпни
градивни елементи и може да се използва за регулиране на осветителни
лампи и отоплителни уреди с мощност до 2 kW.
Мощността се регулира, като се изменя продължителността на
променливотоковите импулси, преминаващи през товара Rт. Основни елементи
на регулатора са тиристорите VS1 и VS2, включени паралелно и
разнопосочно. Управляващото устройство е построено по схема, която е
аналог на еднопреходен транзистор (VT1, VT2). За управлението на
тиристорите се използва една обща верига. От изправителя, реализиран с
диодите VD3 – VD6, чрез ценеровия диод VD2 на потенциометъра R6
постъпват еднополярни импулси два пъти в продължение на всеки период и
толкова пъти се задейства управляващото устройство. Изработените от него
импулси посредством трансформатора Т1 (от двете мувторични намотки) се
подават на управляващите електроди на тиристорите VS1 и VS2.
При това положение се отпушва се отпушва този тиристор, анодът на който
по време на дадения полупериод има положителен потенциал по отношение на
катода. Моментът и времетраенето на отпушването на тиристорите, а
следователно и мощността на товара зависят от положението на плъзгача на
потенциометъра R6.
Трансформаторът Т1 е навит на феритен пръстен тип 2000НМ1 с размери 20 х
15 х 5 mm. Всяка от трите намотки има по 180 нав., навити с проводник
ПЕЛ – 0,10 mm. Намотките се изолират една от друга с изолационно платно.
Съпротивленията на резисторите R3 и R4 трябва да се подбират с 5%
допустимо отклонение. Тиристорите се монтират върху радиатори с
охладителна повърхност 180 кв. cm. При правилно включване на изводите на
вторичните намотки към управляващите електроди, устройството трябва да
заработи, без да се прави подбор на елементите. Тиристорите VS1 и VS2
може да се заменят с КУ202М (Н), T15N/400T, KT705 – KT708, а ценеровият
диод VD2 – съответно с Д814Г.
Статтията като съдържание не завършва, защото обемът и е многократно по - голям и ще бъде продължена със следващи публикации по темата. Кликнете върху "напред" за да отидете на следващата страница.
Материалите подготви за сайта:
e-mail: ivanparst@dir.bg