назад

Защитена бормашина, защитена ръчна дрелка
Млад Конструктор 88/6/стр.13
Масово разпространените у нас ръчни, електрически бормашини нямат защита от претоварване. Предлаганата схема защитава ръчната електрическа бормашина за да не изгори, когато се претовари. Мрежовото напрежение се превръща от мостовия изправител Д1…Д4 в пулсиращо

изправено напрежение. В товарната верига на тиристора Th1 e включен двигателят на бормашината. Резисторите R4, R5,R6 и диодът Д1 поддържат тиристора винаги отпушен, докато токът на двигателя не надвиши определена стойност. Токът през двигателя се следи чрез R1 като неговата максимална стойност се задава чрез R2.
Ако вследствие на претоварване, токът превиши настроената с R2 максимална стойност, се отпушват транзисторът Т и тиристорът Th2. Пусковата верига на Th1 се дава накъсо и двигателят се изключва. Кондензаторът С2 поддържа включен Th2 и през нулевите преходи на променливото напрежение. Схемата възстановява своето първоначално състояние чрез натискане на бутона Б.
RC – веригата R3-C1 представлява нискочестотен филтър, който не позволява на тиристора Th2 да се включва от случайни краткотрайни смущаващи сигнали. Към схемата могат да се включват различни бормашини с мощност от 50 до 1000 W.

Ограничител на пусков ток
Млад Конструктор 88/6/стр.12
Ограничителят на пусков ток е просто устройство, както може да се види от схемата, показана на фигурата. За разлика от други ограничители, при които захранващото напрежение се подава към консуматора, през резистор или се използва реле, предложеният работи със симистор и няколко елемента.

При включване на захранващото напрежение, симисторът е запушен и консуматорът получава захранване през резистора R1. Koндензаторът С1 започва да се зарежда с времеконстанта, определена от стойността му, съпротивлението на резистора R2 и

диференциалното съпротивление на диода Д1. Когато напрежението върху кондензатора достигне определена стойност, през резистора R3 и през управляващия преход на Th протича достатъчно голям ток за отпушването на симистора. Към консуматора се подава цялото захранващо напрежение.
Стойностите на кондензатора С1 и на резистора R1 се определят в зависимост от конкретните изисквания.

Термостат за домашната оранжерия
Млад Конструктор 88/5/стр.14
Тропическите и екзотичните растения виреят добре при специални условия. Те могат да се отглеждат в оранжерии, в които се осигурява „парниковия ефект” – проникващите слънчеви лъчи затоплят въздуха и почвата в дълбочина и същевременно влагата се запазва. Но тези условия не могат да се поддържат ако Слънцето не изгрее. Ако използвате термостата, чиято схема е показана на фиг. 1, този проблем

ще отпадне. За отопление се използва проводник фи 1 mm и съпротивление около 0,2 Ом/кв. мм, който се поставя в почвата, а за температурен датчик – термисторът Rth. С тример – потенциометърът П1 се задава необходимата температура, която трябва да се поддържа. Изходният сигнал от ИС1 се подава на управляващия електрод на триака. Ако температурата спадне под определена граница, триакът се отпушва и през Rтов започва да тече ток. Той се загрява, околната температура отново се покачва и триакът се запушва. От фиг. 2 се вижда температурният ход и

изменението на напрежението върху проводника. Схемата се захранва с напрежение 9 V, получено от трансформатора Тр, което се изправя през диода Д1. ИС1 има вграден стабилизатор на напрежение 6,5 V. С елементите С1, R3 и R4 се синхронизира преходът през нулата. Електроллитният кондензатор С3 филтрира остатъчните пулсации.
За да се затоплят корените на растенията, дължината на проводника трябва да бъде не по – малка от 10 m. В случай, че за нагревател се използва проводник с лакова изолация, съпротивителните намотки могат да се поставят една върху друга. Това може да се използва в случай, когато оранжерията е много малка.
За вас остава да определите каква топлина обичат най – много растенията и да настроите потенциометъра П1 на необходимата стойност.


Елементарен, симисторен регулатор
Млад Конструктор 91/6/стр.12
В редица случаи в бита се използва регулатор на напрежението (за регулиране на скоростта на въртене на ротора на двигателя на бормашини, прахосмукачки и други уреди с променливотоков, колекторен електродвигател, на светенето на лампи, на нагряването на отоплителни уреди и т.н.). В последните години за тази цел се използват
предимно симисторни регулатори, защото осигуряват по – висок коефициент на полезно действие, особено на електродвигателите.

На чертежа е показана елементарна схема на симисторен регулатор, която представяме по материали на чуждестранния печат. Регулиращ елемент е симисторът Д1. Моментът му на отпушване, а оттам и ефективната стойност на подаваното напрежение към консуматора R, зависи от напрежението на задействане на глимлампата Гл. Потенциометрите П1 и П2, резисторът R4, кондензаторът С2 и резисторът R3 представляват делител на напрежение с променлив коефициент на предаване, който зависи от положението на плъзгачите на потенциметрите. Резисторът R2 и кондензаторът С3 предпазват симистора Д1 от произволно отпушване от отскоци на напрежението, случайно случили се в мрежата. Паралелната RС група на входа (С1, R1) спират разпространението на напреженови пикове по мрежата, получени от работата на регулатора.
С показаните стойности на елементите, регулаторът може да управлява мощност до 2000 W. Вместо посочения тип глимлампа може да се използва стартер от луминисцентна лампа за 127 V. Резисторите R3 и R4 и потенциометрите П1 и П2 е необходимо да бъдат с мощност 1 W, а кондензаторите – за напрежение 350 V.
Регулаторът се настройва с потенциометъра П1. Трябва да се има предвид, че когато схемата е под напрежение ~220 V, от всеки нейн елемент съществува опасност от поражение от електрически ток и затова регулаторът трябва да се ремонтира и настройва само когато е изключено захранването и е изминала поне 1 min, за да се разредят кондензаторите.

Тиристорен терморегулатор
Млад Конструктор 82/1/стр.22
Терморегулаторът работи по следния начин. За температурен датчик се използва контактен живачен термометър със скала

до 50 С. променливото напрежение от мрежата ~220 V се изправя от мостовия изправител, изграден с диодите Д1 – Д4. В диагонала на моста е включен тиристорът Д5. В началото на всеки полупериод на изправеното напрежение, тиристорът е запушен.С нарастване на напрежението,

нараства и токът през резистора R1, падът върху него също нараства и отпушва тиристора.
Отпушеният тиристор затваря веригата мрежа – изправител – тиристор – нагревател - и водата се загрява. Когато температурата на водата в аквариума се повиши до предварително зададената с помощта на подвижния контакт на термометъра степен, контактите на термометъра се допират и съединяват управляващият електрод с катода на тиристора. Тиристорът се запушва и изключва нагревателя. Когато температурата на водата спадне, процесът се повтаря. Включеният нагревател се индикира със светване на глимлампата Л, включена паралелно на нагревателя. Тиристорът се закрепва върху алуминиева пластина с площ 10 – 15 сm. кв, служеща за разсейване на получената топлина.
Всички елементи се монтират в подходяща пластмасова кутия. На лицевия панел се монтира ключът К, предпазителят Пр, буксите за включване на контактите на термометъра и на нагревателя, както и глим-лампата Л. Общата мощност на нагревателя не трябва да бъде по – голяма от 150 W. Да се има предвид, че през него протича постоянен ток.

Тиристорен регулатор
Млад Конструктор 91/2/стр.12
Мощният тиристорен регулатор, чиято схема ви представяне по материали на чуждестранния печат, е предназначен основно за плавно регулиране (управление) на яркостта на светене на мощен осветител, но може да намери приложение и за редица други приложни цели – като регулатор за нагреватели, прожектори, вентилатори и различни системи за електрозадвижване с мощност до 2000W.

Напрежението се регулира от двата тиристора Д8 и Д9, включени насрещно паралелно. Управлението им е фазово-импулсно, като за прагов елемент е включен динисторът Д5. За да се управляват и двата полупериода на променливото напрежение ~220 V, динисторът Д5 е свързан в постояннотоковия диагонал на моста, образуван от диодите Д1...Д4. RC групата в лявата част на схемата (П1, R1 и С1) представлява делител на напрежение с регулируем коефициент на предаване и фазоотклонителна верига с променлива фаза.
Управляващата верига за тиристора Д8 се получава директно от мостовия изправител, а за другия тиристор Д9 – чрез импулсен трансформатор. Последователната RC група, образувана от резистора R3 и от кондензатора С2, предпазва тиристорите Д8 и Д9 от смущения.
Импулсният трансформатор се навива върху феритна сърцевина (размерите и не са от съществено значение). Двете намотки съдържат по 120 навивки от проводник ПЕЛ-0,25. Изводите на трансформатора задължително се фазират. Стойността на индуктивността L се подбира в зависимост от осветителното тяло Л. По същите съображения се оразмеряват предпазителят Пр и охлаждащите радиатори за тиристорите Д8 и Д9.

Терморегулатор-термоключ, М. Нешева,
Млад Конструктор 87/7/стр.20
Този терморегулатор-термоключ сравнява температурата на две различни точки и включва или изключва в зависимост от температурната разлика. Следователно той може да се използва за регулиране на отоплението.
Принцип на действие. Както желаната температурна разлика, така и хистерезисът могат да се регулират независимо едно от друго и не си влияят. При това регулирането е почти линейно, така, че потенциометрите могат лесно да се снабдят със скала. Един светодиод показва, че релето е задействало.

За термодатчици и сензори служат два управляеми ценерови диода от типа LM336, чието ценерово напрежение нараства с 10 mV на градус. При стайна температура (20 С), напрежението достига 293 градуса Келвин - К х10 mV/K =  2,93 V. Така пресметнатото напрежение може лесно да се настрои чрез донастройващия вход на термодатчиците.
Напреженията от термодатчиците се сравняват от включения като компаратор – операционен усилвател ОУ1. Ако температурата, а с това и напрежението на Д2 стане по – високо от това на Д3, тогава се задейства релето и светодиодът светва. Върху диода Д3 се получава пад на напрежение 0,6 V, от които около 100 mV се падат на R5. 100 mV съответстват на 10 градуса С. Следователно обхватът на натройка с R5 достига 10 градуса С. Останалото може да се регулира с R6.
За да се осигури практическо приложение на термоключа, той притежава известен хистерезис. Посредством R13 може да се избере желаният хистерезис – например – например 5 градуса Келвин. При горно по схемата положение на плъзгача на R13, хистерезисът е максимален.
СД е червен светодиод с напрежение в права посока около 1,3 V. Захранващото напрежение е некритично и може да се отклонява с няколко волта от 12 V. Схемата е оразмерена за реле 12 V, което не трябва да консумира повече от 100 mA (поради Т2). При други напрежения и/или токове за релето ще е необходимо съответното оразмеряване.

Регулатор на силата на осветлението, Ал. Петков
Млад Конструктор 84/2/стр.3
Всеки би желал да има в своя дом това удобно и ефектно устройство, с което плавно да се регулира силата на домашното осветление. Освен това се удължава живота на електрическите лампи, тъй като през волфрамовите и жички не протича силен ток в момента на включване.

Схемата на устройството е показана на фиг.1. То работи по следния начин. Когато ключът к е затворен и тиристорът Д6 е отпушен, лампата Л получава пълното захранващо напрежение. През положителния полупериод на захранващото мрежово напрежение, веригата се затваря през диода Д1, през тиристора Д6 и през диода Д3, а през отрицателния – токът преминава през Д6 и през другите два диода от схемата Грец Д1…Д4. Ако тиристорът Д6 не се отпуши в момента на смяната на посоката на тока, а малко по – късно върху лампата Л ще се приложи напрежение, чиято ефективна стойност ще бъде по – малка от 220 V. Управлението на момента на отпушване на тиристора се постига със стъпалото, образувано от транзисторите Т1 и Т2. Резисторът R1 и ценеровият диод Д5 образуват стабилизатор на напрежение, необходимо за работата на управляващия блок на схемата. С потенциометъра П1 се изменя моментът на подаване на управляващ импулс на тиристора Д6, което определя стойността на променливото напрежение, подавано към лампата Л.

Елементите на устройството се монтират на печатна платка с графичен оригинал, показан на фиг.2. Начинът на подреждането им и свързването на регулатора се илюстрира от фиг. 3. Размерите на печатната платка са предвидени с възможност за монтирането и в кутия за ключа на стената в стаята. През двата отвора се прекарват винтове, с които устройството се закрепва за кутията в стената. За да бъде изолацията достатъчно надеждна, необходимо е платката да се укрепи на известнио разстояние от дъното на кутията с дистанционни втулки. На лицевия панел на устройството, който закрива регулатора, се извежда ключът К и остта на потенциометъра П1. Желателно е да се използва потенциометър с ключ, какъвто се употребява в преносимите транзисторни радиоприемници за пускане и за регулиране на силата на звука.
Устройството може да работи и с напрежение, по – малко от ~220 V. Необходимо е само да се намали стойността на резистора R1 толкова пъти, колкото използваното напрежение е по – ниско.Трябва да се обърнр внимание дали диодите от мостовата схена Грец Д1...Д4 и тиристорът Д6 отговарят на максимално допустимия ток през използваната лампа.

Как се проверява изправността на тиристор?   Б. Бонев
Млад Конструктор 84/4/стр.24
Прост и удобен начин за проверка на маломощни тиристори (напр. Българските от серията Т7, съветските КУ202 и др.) се илюстрира с показаната схема. Необходими са само една плоска батерия 4,5 V (тип „3R12”), лампа с нажежаема жичка 3,5 V/0,2A, един резистор и два ключа.

Тиристорът е изправен при следното изпитание. При включен К2 и изключен К1, лампата Л1 не трябва да свети. Когато ключът К1 се затвори, тиристорът Тх трябва да се отпуши и лампата Л1 да светне. Тя трябва да остане в това положение и след изключването на К1 при

затворен ключ К2.
Ако при включване на К2 и при изключен К1, лампата Л1 светне, тиристорът Тх е пробит. Ако лампата Л1 не свети при затваряне и на двата ключа, управляващият преход на тиристора е неизправен.

Проверител за тиристори, И. Стефанова
Млад Конструктор 88/1/стр.15
Ако във вашата работа се наложи да вградите някой от по – старите типове тиристори, една предварителна проверка на годността няма да бъде излишна. Ето защо се предлага малък тиристорен тестер, още повече, той може и повече. Проверяваният тиристор се поставя произволно в трите извода на тестера, докато светне контролната лампа, което означава, че той е годен. Погрешното свързване въобще не вреди на тиристора. По този начин е възможно чрез пълната комбинация (6 варианта) да се открият правилните изводи на неизвестния тиристор.
За да се тества един тиристор, е необходимо включването му в схема, в която той да извършва правилно своята функция. Импулс в гейта включва токът в посока А-К. Прекъсване на този ток връща тиристора в първоначалното му състояние. Тиристорът тук е захранван изключително с постоянни напрежения. Те могат спокойно да бъдат в обхвата на по – ниските и безопасни за човека напрежения: това няма да попречи на надеждността на тестера.

Приемаме, че сме поставили тиристора правилно в тестера. При затваряне на ключа К1 (фиг. 1), лампата не бива да светва още, тъй като между изводитe А – К още не е отпушен тиристора. Това става едва след kaтo се подаде импулс в гейта, което ние симулираме чрез краткотрайно натискане

на бутона К3. Сега вече лампата трябва да светне, понеже е включена последователно на А-К на тиристора. И след отпускането на К3, лампата трябва да остава включена. Краткотрайно задействане на прекъсвача К2 предизвиква загасването на лампата. Така описаният начин на тестване е валиден само тогава, когато тиристорът е поставен правилно в изводите на тестера, и е изправен. Следователно, ако е поставен правилно, но е дефектен, лампата пак няма да светне. Поради тази причина процесът се я на две – определяне на изводите и установяване на работоспособността на тиристора.
За цокъл на изпитваните тиристори може да послужат три малки лустер клеми.
А между другото, на повечето типове тиристори, анодът е свързан с металния корпус на тиристора, така, че търсенето на този извод автоматически отпада.

Прожектиране на диапозитиви със звуков съпровод        По материали на сп. "Elektor", бр. 7/8, 1987 г. Радио телевизия електроника 1988/3/стр.36

Статтията като съдържание не завършва, защото обемът и е многократно по - голям и ще бъде продължена със следващи публикации по темата. Кликнете върху "напред" за да отидете на следващата страница.

Материалите подготви за сайта:Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

         главна страница      напред           горе