назад

Импулсни схеми с МАА723 (компаратор, реле за време, мостови схеми)
Инж. Борис Борисов, к.т.н. инж. Теодор Атанасов
Радио телевизия електроника 1986/2/стр. 23 -25

Интегралният стабилизатор на напрежение МАА723 е твърде популярен и се използва често в схеми на стабилизатори за положителни и отрицателни постоянни напрежения. Тези схеми са разгледани подробно в литературата.
Интегралната схема МАА723 може да се използва не само като стабилизатор на напрежение. В статията са показани няколко приложения на МАА723 в импулсни (релейни) схеми. Възможността за подобна употреба следва от аналогията на структурната схема на МАА723 (фиг. 1) с примерната блокова схема на едно релейно устройство    под(фиг. 2)
МАА723 се състои от източник на опорно напрежение ИОН със стойност 6,75 – 7,5 V; сравняващ (диференциален) усилвател СУ; регулиращ транзистор Т и схема за защита 3. Интегралната схема се захранва от изтояника Есс с напрежение от 9,5 до 40 V. На фиг. 1 са показани изводите за кръгък корпус ТО-100.

чрез промяна на състоянието на релето. За целта са необходими променлив резистор, разграфен в омове, и няколко еталонни резистора.
Вместо резисторите R3 и R4 могат да се включат различни преобразуватели на неелектрични величини в съпротивление. Така например един от резисторите може да се замени с термистор или фототранзистор – получават се различни варианти на терморегулатори, фотоброячи, електронни пазачи и др.
Мощният транзистор на МАА723 е оразмерен за ток до 50 mA. Ако се налага използването на по – мощни релета или контактори, се включват един или два външни транзистора, оразмерени за необходимия ток (фиг. 6).
Като превключващ елемент може да се използва и тиристор, както е показано на фиг. 7.
Захранването на схемите не представлява проблем: може да се използва всеки наличен източник с посоченото на схемите напрежение. Подходяща е и схема без галванична изолация от мрежата (фиг. 8). При работа с такава схема обаче са необходими повишено внимание и изпълнение на изискванията за безопасност на труда.


Електронен таймер за експониране инж С. Михайлов
Млад Конструктор 1986/8/стр.26-28

За качественото копиране на снимки (статията е публикувана през 1986 г), особено за цветни се налага сигурно поддържане на точно настроено време за експониране. Реализирането на електромеханична система не довежда до желаната сигурност на работа. Предлагаме ви достатъчно точна система, изградена с TTL елементи.

За времезадаващи елементи се използват два чакащи мултивибратора (моновибратори), поместени в интегралната схема 74123 (фиг. 1). С превключвателя Пр в положение „1” се включва моновибратора МВ1, реализиращ диапазона на по – големите времена на експониране (от 5 до 60 s). Неговата времезадаваща верига е образувана от транзистора Т4, от електролитния кондензатор С3, от резисторите R8 и R9 и от потенциометъра П1. В положение „2” се включва другият моновибратор МВ2, с който се постига по – кратко експониране (от 0,5 до 6 s).
След подаване на захранване на клемите „вход 220 V”, системата се пуска с бутона Б. RS-тригерът, образуван от ЛЕ1 и ЛЕ2 (интегралната схема 7400), избягва влиянието на паразитните импулси, получени при включване на бутона Б. Формирователят (ЛЕ3 и ЛЕ4) гарантира достатъчно стръмни фронтове на изходните импулси.
През превключвателя Пр те се подават към краче 1 или краче 9 на интегралната схема 74123. Тъй като това са входовете, пускащи съответния моновибратор по преден фронт, задействането на системата става в момента на натискането на бутона Б. Изходният сигнал на моновибратора от краче 4 или краче 12 се подава през превключвателя Пр и през резистора R4 на базата на транзистора Т2. Протеклият ток през емитерните преходи на двата транзистора довежда до отпушването им и релето 1Р задейства. То включва нормално отворените си контакти 1Р1 и 1Р2. Към лампата на фотокопирния апарат, включена на клеми „изход 220 V”, се подава напрежение тя светва.
След изтичане на зададеното време, на изхода на съответния моновибратор се появява логическа нула, която довежда до изключване на релето 1Р. Диодът Д5 предпазва транзисторите Т1 и Т2 от пренапрежението на самоиндукция, получено при прекъсване на тока през 1Р.

Елементите от заграденото с пунктир поле на фиг. 1 се монтират на печатна платка (фиг. 2а) по начина, показан на фиг. 2б.
Системата се захранва от звънчевия трансформатор ЗТ. От вторичната му намотка се използват изводите за 8 V. Интегралните схеми получават захранване от стабилизатора на напрежение, образуван от ценеровия диод ДС, от филтърния кондензатор С1, от транзистора Т3 и от резистора R5. Ако е необходимо, Т3 се монтира на малък радиатор. За избягване на смущения от работата на релето, то получава напрежение директно от мостовия изправител Д1 – Д4.
Платката се свързва според цифровите означения на фиг. 1 и фиг. 2. Устройството се монтира в подходяща кутия. На капака и се извеждат бутонът Б (съветски микропревключвател тип „КВ1-1”), превключвателят Пр (тип „ЦК-2”) и валовете на потенциометрите П1 и П2. С тях се задава времето за експониране. Заа удобно отчитане е необходимо около валовете (осите) на потенциометрите да се разгеафят скали (5-60 s и 0,5-6s).

Типът на интегралните схеми и съответните им еквиваленти, произвеждани в соц. страни, са дадени в таблицата (1986 г.) Системата е експериментирана и показва необходимата сигурност и точност на работа.


Фотографско реле за време. Петър Гюлеметов
Млад Конструктор 1979/8/стр.15,16

Предлаганата схема на автоматично времереле за копиране на снимки (статията е публикувана през 1979 г) се отличава със своята простота, надежност и лесно изпълнение. Схемата е изградена с миниатюрна газонапълнена, стабилизираща напрежението лампа СГ 206 А, намираща се на пазара на ниска цена. Времето на действие зависи от съпротивлението на фоторезистора, изменящо се в зависимост от осветеността и броя на включените за зареждане кондензатори С2, С3 и С4. Колкото осветеността е по – малка (по – плътен негатив) и капацитетът е по – голям, толкова по – дълго трябва да осветим фотохартията.
Принцип на действие. При натискане на бутона Б, лампата Л2 на фотоувеличителя се включва. Релето чрез контактите си р1 блокира бутона Б, така, че не е необходимо задържането му. Чрез контакта р’2 се изключва лампата Л1 на фенера със защитен филтър. Ключът К1 е в положение 1. Същевременно включените чрез К2, К3 и К4 кондензатори започват да се зареждат през ФR. При достигане на запалващото напрежение на СГ 206 А (около 180 V), зареденият кондензатор се разрежда през нея. На бобината на релето се подава напрежение с обратен потенциал (положителен), вследствие на което то отпуска контактите си, Л2 изгасва. Контактът p’1 включва резистора R3 за дозареждане на включения кондензатор. А контактът p’2 включва Л1. При положение 2 на ключа К1 се включва лампата Л2, даваща възможност да преместим кадъра, да променим мащаба и да нагласим фокуса. След връщането му в положение 1, фоторелето отново е готово за работа.
Елементи и изработка на схемата. В опитния образец е използвано телефонно реле от типа РКДМ, притежаващо три групи контакти, разчетени за 100 V/0,3 A. Две от тях, с паралелно включени контакти, се използват за р’1. Третата група от 3 пера се използва за p’2. Бобината на релето е с 2 намотки, които се включват последователно (левите или десните крачета се дават накъсо) така, че общото и съпротивление е около 1,2 кОm.
Стойностите на R1 и C1 се определят по схемата от фиг. 2 в зависимост от използваното реле.

Съпротивлението на R1 се изчислява по формулата:

R[kOm] = 220/2,2*I [mA] = 100/I [mA]

Като: I [mA] е токът, необходим за сработване на контактите на релето. Стойността на С1 (от 1 до 5 мкF) се подбира опитно, докато „бръмченето” на релето спре. Желателно е той да бъде с високо работно напрежение – над 30 V. Диодите КД 1-101 може да се заменят с други подходящи като Д7, Д226, даже с „изгорели” мощни транзистори със запазен преход ВС (1979 г.). Резисторът R2 предпазва фоторезистора ФR и стойността му може да варира от 15 – 50 кОm. Кондензаторите С2, С3, С4 трябва да бъдат с работно напрежение 250 V. Най – подходящи в случая са хартиените от типа ККТ-П или миниатюрните керамични. Точната им стойност се постига чрез паралелно включване на необходимия брой кондензатори. Основно изискване към тях е наличието на минимален утечен ток. Могат да се използват и електролитни (включени с „+” към СГ 206 А), но точността се влошава. Фоторезисторът ФР може да бъде заменен със СФ2-5, СФ2-2, ФСК1 и други.
Лампата СГ206А може да бъде заменена с обикновена глимлампа от типа ТН, МН или друга, чиито електроди имат по – голяма площ.
Ограничителният резистор R2 се премахва.
Ключът К1 трябва да е двуполюсен, а К2, К3, К4 са от електрическа отопляема печка. Стойността на R3 може да варира от 10 – 100 Оm. За безопасност, кутията на устройството трябва да бъде от изолационен непрозрачен материал.
Държателят, в който се монтира фоторезисторът, се прави от ламарина по размерите от фиг. 3. Той се закрепва на лустърклема за стойката и се насочва ориентировъчно към центъра на копирната снимка.
Настройка. Подбира се нормален негатив, който без устройството експонираме върху хартия с различни времена, например 2s, 4s, 6s, 8s. След проявяване и фиксиране на копията се избира най – удачното от тях, примерно копието с експонация 4s. Поставя се отново неекспонирана хартия. Държателят с ФR се насочва така, че да „лови” отразената от хартията светлина. Това се постига например на разстояние 6 – 6 сm и ъгъл 45 С. Включва се К3 и се натиска бутонът Б (К1 е в положение 1). Измерва се времето на експонация. Ако то не е 4s, чрез ключовете К2, К3 и К4 се включват кондензаторите С2, С3 и С4 даващи възможност да се получи резултатен капацитет 2,4, 6, 8, 10, 12 и 14 мкF, а оттам и на различно време на включеното реле. Грубо времето се наглася на 4s. С преместването на държателя с ФR нагоре – надолу се извършва финото нагласяне на времето. С това настройката завършва. Сега релето е включено в зависимост само от количеството отразена светлина, т.е. винаги фотохартията ще се осветява с подходяща продължителност. Стойностите от 2, 4 и 8 мкF на кондензаторите са подбрани с оглед при 4 мкF да се работи с нормална хартия, а при 2 мкF – с контрастна, а при 8 мкF – с неконтрастна. По – добри резултати се постигат, ако се изработят два датчика, съдържащи по два и повече ФR (на схемата това е отбелязано с прекъсната линия), или един датчик – платка с няколко паралелно включени през 3 – 4 cm ФR.


Автоматично изключване с реле за време Георги Кузев
Радио телевизия електроника 1999/1/13,14

При експлоатация на различни електроуреди, захранвани от електрическата мрежа, може да се използва автоматично изключване с реле за време. С това се избягва разходът на излишна електроенергия и се намалява вероятността от възникване на пожар, ако включеният електроуред е оставн без наблюдение.

Устройството, чиято схема е показана на фиг. 1, се състои от изправителен мост (VD1-VD4), мощен безконтактен комутиращ елемент (VS1), електронен ключ, реализиран с транзистора VT1, и времезадаваща група, осъществена с транзисторите VT2 – VT4.
Схемата работи по следния начин: в изходно състояние, когато бутонът S2 не е натиснат, кондензаторът С1 е разреден, транзисторите VT2-VT4 са отпушени, транзисторът VT1 и тиристорът VS1 са запушени. В това време през товара Rт не протича ток. При краткотрайно натискане на S2 посредством резистора R5 koндензаторът С1 се зарежда до напрежение на стабилизация на ценеровия диод VD6. След отпускане на S2, положителният извод на C1 се съединява с общия извод на схемата и по този начин на гейта на полевия транзистор VT2 възниква отрицателно напрежение. VT2 се запушва, като от това се запушват и VT3 и VT4. Токът, протичащ през резистора R4, oтпушва VT1, който от своя страна отпушва VS1. При отпушен транзистор VT1 тиристорът VS1 се отпушва в началото на всеки полупериод на напрежението от електрическата мрежа и осигурява захранване на товара Rт.
С течение на времето след разреждането на кондензатора С1 (посредством потенциометъра RP8) до напрежение 4 V, съответстващо на напрежение на отсечката на полевия транзистор VT2, той се превключва и започва процес на отпушване на транзисторите VT3 и VT4, образуващи за VT положителна обратна връзка. При това положение С1 започва бързо да се разрежда през малкото съпротивление на отпушения транзистор VT4 и резисторът R7. В резултат на това VT2 напълно се отпушва, което довежда до запушване на VT1, a той от своя страна запушва VS1 – устройството застава в изходно състояние.
Включеният в емитерната верига на VT1 диод VD5 служи за подобряване на режима на запушване на транзистора VT1. С така подбраните градивни елементи може да се осигури максимално времезадържане до 60 min. Желаното времезадържане се задава с потенциометъра RP8, чиято скала е градуирана с деления, кратни на 60. За еталониране се използва точен измервател на време.
Така конструираното реле за време не създава смущения и противосмутителен филтър във входа на захранването не е необходим. В изходно състояние устройството консумира мощност не повече от 2 W. Използванoто ключe за S2 е миниатюрно тип MP-1, но може да се използват и ключове типове МП-11, КМ1-1.
Устройството може да се използва за захранване на товар до 300 W. Ако обаче се използва за захранване на мощности до 1200 W, диодите VD1-VD4 трябва да се монтират на радиатори от медна или алуминиева ламарина с размери 50х50х3 mm, тиристорът VS1 – на радиатор с охлаждаща повърхност 260 кв cm, като може да се замени с КТ706, Т15N/400T, BTW27/400R. Транзисторът VT1 може да се замени с КТ605Б, КТ940А, BF459, а VT3 и VT4 – с други подобни с коефициент на усилване над 80. Полевият транзистор VT2 може да се замени с КП302А, КП307.
ЛИТЕРАТУРА
1. Васильев, В.А. Зарубржные радиолюбительские конструкции. М., Радио и связь, 1982.
2. Флинд, Э. Электронные устройства для дома. М., Энергоатомиздат, 1984.
3. Дробница, Н.А. 60 схем радиолюбительских устройств. М., Радио и связь, 1988.
4. В помощь радиолюбителю, Выпуск 98. М., ДОСААФ, 1987.


Икономично реле Красимир Клисарски
Радио телевизия електроника 1992/10/стр.10

Комутирането на вериги с постояннотокови релета е широко разпространено в електрониката и електротехниката. В някои периодични процеси с по – голяма продължителност, задействаното реле излишно консумира енергия. Известно е, че токът на задействане многократно надвишава този на отпускане.

В схемното решение, показано на фиг. 1, този недостатък е отстранен. Релето Р е оразмерено за напрежение 12 V, като с малки корекции може да се използва и за други напрежения. Съпротивлението на резистора RO ограничава тока във веригата на задействаното реле P и то започва да работи в облегчен и икономичен режим. Допълнителният резистор се подбира опитно, като съпротивлението му зависи от конкретното реле (от тока на отпускане).
При подаване на захранващото напрежение +12 V, кондензаторът С1 е напълно разреден и в първия момент го свързва накъсо към т. А. Транзисторът VT1 се отпушва и рид-релето Р1 веднага се задейства, като с контакта си p1 свързва накъсо резистора RO. Релето Р се задейства с нормален ток и с контактната си система включва изпълнителната верига. След подаване на захранването С1 започва да се зарежда по експоненциален закон през веригата R3, R4. С увеличаване на заряда на С1, напрежението на базата на VT1 започва да спада и след известно време (времето на закъснението) рид-релето Р1 отпуска котвата си. Контактът р1 е отворен и резисторът RO намалява консумираният ток от релето Р, като стойността на последния е по – голяма от тази на тока на отпускане. Това състояние се запазва до изключване на захранването. Релето Р отпуска котвата си, а кондензаторът бързо се разрежда през R1 и подготвя управляващата схема за поредното включване.
Времето през което е включен контактът р1, се настройва в определени граници посредством съпротивлението на тример-потенциометъра R3. Toва време трябва да е по – голямо от времето за задействане на релето Р (тази стойност се посочва в каталожните му данни).
Използваното рид-реле е за 12 V, ток на задействане 5 mA и съпротивление на бобината 1700 Om. Диодът VD1 предпазва транзистора VT1 от самоиндуцирано електродвижещо напрежение при прекъсване на тока в рид-релето Р1.
Консумацията на схемата в първоначалния момент е по – голяма с 5 mA от нормалната за релето P. След изтичане на закъснението тя се определя от тока през веригата RO – P. Бързодействието на изходното реле Р се влошава неколкократно, но в редица схеми това не е съществено. В някои релета токът на отпускане е 5 – 10 пъти по – малък от този на задействане. В такива случаи икономията на мощност е значителна. Като пример може да се посочи управлението на реле 1,2 – 2 W с транзистор 2Т6551 с мощност 0,8 W.
Печатната платка и разположението на елементите са показани на фиг. 2а и б.


Икономично реле Красимир Клисарски
Радио телевизия електроника 2000/1/стр.26

Комутирането на вериги с постояннотокови релета е широко разпространено в електрониката и електротехниката. За разлика от транзисторите и тиристорите, при тях броят на силовите вериги не е ограничен, а използването на нормално отворени и затворени контакти създава допълнително удобство. При някои периодични процеси с по – голяма продължителност, задействаното реле излишно консумира енергия. Това е нежелано във вериги с автономно захранване, а при стационарните апаратури се натоварва захранващият токоизточник.
Известно е, че работният ток на електромагнитното реле е значително по – голям от тока на отпускане на котвата. Ако релето е задействало при нормално напрежение, след части от секундата работният ток може да бъде значително намален с помощта на ограничителен резистор, свързан последователно във веригата на намотката и управляван от електронна схема. В този случай токът през релето трябва да е по – голям от токът на отпускане, за да има стабилна електрическа връзка между комутиращите пера на релето. Намаляването на работния ток води до отделяне на по – малка мощност в намотката, а оттук и до подобряване на надеждността на схемата. Икономията на електрическа енергия моиже да бъде значителна. В някои конструкции на електромагнитни релета токът на отпускане е 5 – 10 пъти по – малък от тока на задействане. Работният ток на електромагнитното реле е с около 20% по – голям от тока на задействане.

На фиг. 1 е показано схемно решение на икономично реле за 24 V. Използвано е стандартно промишлено унифицирано реле тип RA 400024 на SCHRACK (Австрия). Негов пълен аналог

е MY-4 на ОМРОН. Съпротивлението на бобинката е 650 Om, a работният ток при 24 V е 37 mA. С електронната схема консумацията на релето намалява на 7 mA 0,3 – 0,4 s след задействането му. Релето има 4 групи контакти, всеки от които за ток 5 А. Показаната на фиг. 1 схема е приложима, когато с маломощен ключ трябва да се комутират едновременно няколко силови вериги, като за това се губи незначителна мощност.
При подаване на напрежение 24 V към икономичното реле, кондензаторът С1 е напълно разреден и свързва накъсо т. А към положителната захранваща шина. През резистора R2 протича базов ток на транзистора VT1, той се отпушва и релето Р задейства поради протичане на номиналния му ток. Контактната му система включва силовите вериги. След подаване на захранването С1 започва да се зарежда по експоненциален закон през резистора R2 и прехода емитер – база на VT1. С увеличаване на заряда на С1, напрежението на базата на VT1 започва да спада и след известно време (времето на закъснение) транзисторът се запушва. Токът през релето Р намалява, защото последователно на бобината му се включва токоограничаващият резистор R3. Toва състояние се запазва до изключване на икономичното реле. Резисторът R1 разрежда кондензатора С1, за да бъде гарантирано повторно включване.
Диодът VD1 предпазва комутиращия транзистор VT1 от самоиндуцираното напрежение при прекъсване на тока в бобината на P.
Бързодействието на изходното електромагнитно реле почти не се влошава, а консумацията на ток намалява 5 пъти! С указания тип реле не е проблем да се огранияи токът до още по – малка стойност (например 6 – 7 пъти), но не бива да се прекалява, за да е налице гарантиран натиск между контактните пъпки.
Времето за установяване на режима „икономичен работен ток” зависи грубо от капацитета на кондензатора С1. С указаните елементи то е около 0,3 s. При увеличаване на капацитета, времезакъснението нараства. Задръжката може да се изменя в тесни граници и с помощта на резистора R2. Стойността на съпротивлението му може да е в границите 47 – 91 кОm. Ако VT1 има голям статичен коефициент на усилване по ток, съпротивлението на R2 може да се увеличи. По принцип промяна на номиналните стойности е необходима само при използване на друго електромагнитно реле и захранващо напрежение. Токоограничаващият резистор R3 се подбира опитно в зависимост от тока на отпускане на използваното електромагнитно реле.
Кондензаторът С1 трябва да има малка утечка. Колкото капацитетът му е по – малък, толкова по – голямо трябва да е съпротивлението на разрядния резистор R1. Ako се работи с по – мощно реле, транзисторът VT1 трябва да се замени с 2Т6551.
Схемата може лесно да се преоразмери за работа с други захранващи напрежения.
Работата на електромагнитно реле в облегчен режим може да намери приложение в стационарни и мобилни електронни апаратури.
ЛИТЕРАТУРА
1. Клисарски, К. Икономично реле. – “Радио, телевизия, електроника”, 1992, N 10, s. 10.
2. Фирмен каталог на OMRON (Австрия), Elektrische komponenten, sensoren und elektronische steuerungen, 1990, s. 169.
3. Фирмен каталог на OMRON (Австрия), Der bestseller catalog, 1990. с. 61.


Реле за време инж. Христилиян Петев
Радио телевизия електроника 1985/2/стр.37

На фиг. 1 е показана схема на реле за време, реализирано с българската интегрална схема 1РН723, която има и аналог.

Тази интегрална схема се произвежда в два корпуса. Разположението на изводите и видът на корпусите са показани на фиг. 2. Блоковата схема е дадена на фиг. 3. Интегралната схема 1РН723 е регулатор на напрежение с универсално предназначение и се състои от управляващ усилвател, усилвател на грешка, мощен регулиращ транзистор и схема за ограничаване на тока.
Релето за време се захранва от стабилизатор за 12 V, реализиран с интегралната схема 1РН7812.
То работи по следния начин: В изходно състояние при отворен микропревключвател МП контактът К1 е включен в положение 1, а кондензаторът С1 е разреден. На инвертиращият вход на усилвателя на грешка (извод 2) се подава напрежение, значително по – голямо от напрежението, което се подава на неинвертиращия му вход
(извод 3). Поради това, че на изхода му се получава напрежение, което запушва серийния регулиращ транзистор.
При включване на микропревключвателя МП през резистора R6 и релето протича ток, в резултат на което контактът К1 се превключва в положение 2. От този момент кондензаторът С1 започва да се зарежда по експоненциален закон през резистора RP1, като същевременно с това нараства и напрежението, което се подава на неинвертиращият вход на усилватела на грешка. Отначало, когато това напрежение е по – малко от напрежението, което се подава на неинвертиращия му, вход на изхода му се получава положително напрежение, което се подава на базата на регулиращия транзистор. Този транзистор работи като емитерен повторител, поради което на изхода на регулатора (извод 6) се полъчава положително напрежение, водещо до самозадържане на релето. В момента, когато напрежението, което се подава на неинвертиращия вход на усилвателя на грешка, се изравнява с напрежението, което се подава от делителя RP2, R3 на неинвертиращия му вход, изходното напрежение се променя със скок и регулиращият транзистор се запушва. Токът през релето спада до нула, в резултат на което схемата се връща в изходното си състояние.
Като реле може да се използва българското реле РР-71, като останалите му контактни пера могат да се използват за включване на по – мощни релета или контактор. Максималната продължителност, която може да се получи при получените стойности на елементите е 3 min, като за тази цел тример – потенциометърът RP1 се поставя на максимална стойност, а RP2 в горно положение.

Електронен програматор с MOS ИС СМ8001М към електронен часовник
ннж. Живко Георгиев, инж. Николай Гълъбов
Радио телевизия електроника 1982/12/стр. 23 – 26.

Програмируемите часовникови устройства намират широко приложение както в бита, така и в народното стопанството. Конструирани и изработени със съвременни електронни елементи, електронните програматори имат такива функционални възможности, каквито до появата на големите МОС ИС бяха немислими.
Основният елемент на електронния програматор е неговата памет. Тя е изградена от две МОС ИС СМ8001М.

Интегралната схема СМ8001М се произвежда в НПСК – ПТ – Ботевград, и представлява статично МОС оперативно запомнящо устройство с организация 256 х 1 bit. В табл. 1 са дадени основните и параметри, а на фиг. 1а, б и в са показани съответно: електрическата и схема в блоков вид, номерата на изводите (корпус DIP) и време – диаграмите за цикъл четене и запис. Схемата е съвместима с TTL ИС както по входовете, така и по изходите си.

Електронният програматор се свързва към цифровия часовник по един и същи начин, независимо дали часовникът е построен по схема с динамична или статична индикация

(показано е на фиг. 2а и б). Електрическата схема на програматора е дадена на фиг. 3. От нея се вижда, че адресните шини на ИС1 и ИС2 са свързани директно към изходите QA, QB, QC и QD на броячите на минути, десетки минути, часове и десетки часове на електронния часовник (ИС3 – ИС6). Входовете чип-селект (CS) (черта) и на двете свързани към маса, с което се осигурява условието, разрешение за работа и с двете схеми. Входовете за данни (IN) са обединени. С помощта на бутона Б1 към тях може да се подава сигнал лог. 1 или лог. 0. Изборът на режим четене – запис (R/W) става с бутона Б2.
От време – диаграмите на фиг. 1 става ясно, че за да се чете записаната в СМ8001М информация, е необходимо на вход R/W да се установи лог. 0 и с помощта на адресните шини А0 – А7 да се избере конкретна клетка от паметта. В този случай на изходите D и D (черта) ще се установи лог. 0 или лог. 1 (т.е. такава информация, каквато е записана в избраната клетка).
При преминаване в режим запис е необходимо на вход R/W да се установи лог. 1, като се натисне бутонът Б2, чиито контакти нормално са затворени. В избраната от адресните шини клетка ще се запише подадената на вход IN еднобитова информация.
Цифровото изображение на текущото време, отчитано от електронния часовник, съответства на адресите на запаметяващите клетки на ИС СМ8001, които се избират чрез адресните шини А0 – А7, а съдържанието на тези клетки съответства на подадената на вход IN информация.
Адресите се избират, като при режим сверяване на часовника с помощта на превключвателите К1 (положение 2) и К2 през бутона Б3 към броячите ИС3 – ИС6 се подават импулси бързо или бавно, които се вземат от подходящ изход на делителя на часовника. След като цифровата индикация на часовника покаже желаното време (примерно 7 h 30 min), последователно бутоните Б2 и Б1 се натискат и след това се отпускат – първо Б1 и после Б2. По този начин в избраните клетки с адреси 0000/0111 за ИС1 и 0011/0000 за ИС2 ще бъде записана информация лог. 1, която ще се появи на изходите D на ИС1 и ИС2, когато при денонощния цикъл на работа на часовника, последният индицира 7 h 30 min.
По този начин всеки час и минута от денонощието може да се записва информация лог. 1 или лог. 0.
Преди преминаване към режим работа на часовника, превключвателят К1 трябва да се постави в положение 1.
При съвпадение на две лог. 1 от изходите за данни D на изхода на ЛЕ1 се установява лог. 0.Светодиодът СД светва в продължение на 1 min и индицира времето на съвпадение. Релето Р също сработва за време 1 min.

С контактите си р то може да управлява мощен полупроводников ключ за мрежово напрежение (фиг. 4), построен с два тиристора или триак (Тир), оперативната намотка на контактор, електронна сирена, мелодичен звънец, включване и изключване на осветление и отопление в помещения и т.н.
Ако е необходимо да се инвертира информацията от изхода, използва се още един логически елемент – ЛЕ2.
Едно примерно изпълнение на печатната платка на програматора от фиг. 3 е дадено на фиг. 5.
При първоначално пускане на устройството в действие е необходимо най – напред във всички клетки на СМ8001М, избрани чрез адресните шини А0 – А7, да се запише лог. 0. В противен случай е възможно при четене на информацията да се появят фалшиви записи.
Към описания програматор могат да се добавят други възли и блокове и да се получат нови и интересни устройства. Някои от тях можем да препоръчаме.
Програмируем автомат „училищен звънец” може да се направи, ако контактите на релето Р включват съгласно определена учебна програма звънеца в дадено учебно заведение. Примерна програма за запис в паметта на програматора е дадена в табл. 2.

Ако времето за действие на звуковата (светлинната) индикация трябва да е по – малко от 1 min, в изхода на ЛЕ1 (или ЛЕ2) се включва чакащ мултивибратор с регулируема продължителност на изходния импулс (примерно ИС 74121) – фиг. 6. Продължителността на формирания импулс се изчислява по формулата tи ~ R*C и може да бъде в границите от 40 ns до 28 s. Резисторът R се избира в границите 1,4 до 40 кOm, a кондензаторът С – от 10 pF до 1000 мкF. Входният импулс задейства чакащия мултивибратор с положителния (фиг. 6а) или отрицателния (фиг. 6б) си фронт, като продължителността му може да бъде по – малка или по – голяма от тази на формирания импулс.По – голяма продължителност от 1 min на изходния импулс може да се реализира по схемата от фиг. 7.
Многоканален програматор се осъществява, ако импулсите от изхода на ЛЕ1 се подадат примерно на входа на брояч от типа 7493. Изходите на свързания към него дешифратор 74151 ще представляват 16 програмируеми самостоятелни канала за управление на различни устройства (фиг. 8). Естествено с увеличаване броя на броячите и дешифраторите могат да се получат различен брой канали.
По – голяма дискретност на записа в паметта (през 1 s) е възможно да се получи, като се използват и адресните шини на броячите за секунди и десетки секунди. Ще бъде необходима още една схема СМ8001М, а ЛЕ1 трябва да бъде трихводов (фиг. 9).
ЛИТЕРАТУРА
1. Фильов, К.В. и кол. Големи МОС интегрални схеми, Техника, С., 1979.
2. Георгиев, Ж. К., Н. В. Гълъбов. Електронни часовникови устройства, Техника, С., 1982.
3. Конов, К. И. Импулсни и цифрови схеми с интегрални TTL елементи, Техника, С., 1979.

Електронно реле за време доц. инж. Георги Ковачев, н.с. инж. Параскева Кучова  Радио тепевизия електроника 1983/2/стр.27

Часовник за експонация       инж. Александър Петков
Млад Конструктор 1986/6/стр.16-18

Схемата се състои от тригер на Шмит, образуван от транзисторите Т1 и Т2, зарядна верига, състояща се от потенциометъра R1 и от електролитния кондензатор С1. В колекторната верига на втория транзистор е включена намотката на релето Р, което включва лампата на фотоувеличителя. Схемата работи по следния начин. В момента на включване на устройството, кондензаторът С1 е разреден. При натискане на бутона „СТАРТ” към схемата се подава захранващо напрежение. През нормално затворения контакт 3р на релето, към базата на транзистора Т1 се подава нулев потенциал, вследствие на което транзисторът Т1 се запушва, а Т2 се отпушва. Релето задейства и включва контактите си. Нормално отвореният контакт 2р се затваря и към лампата на фотоувеличителя се подава мрежовото напрежение “~220 V”. Другият нормално отворен контакт 1р също се затваря, шунтирайки бутона „СТАРТ”. Схемата остава под напрежение с подадено захранване и бутонът може да бъде отпуснат. В същия момент нормално затворения контакт 3р се отваря и кондензаторът С1 започва да се зарежда през потенциометъра R1 и през резистора R5.

Tригерът на Шмит ще остане в това състояние, докато кондензаторът С1 се зареди до праговото му напрежение на превключване.
При достигане на тази стойност, транзисторът Т1 се отпушва, Т2 се запушва и релето се изключва. Контактът 2р се отваря и прекъсва подаването на напрежение към лампата Л на фотоувеличителя, а контактът 1р прекъсва захранването на схемата. Контактът 3р се затваря и разрежда кондензатора С1.
Времето за експонация може да се задава с потенциометъра R1, включен в зарядната верига на кондензатора С1. Увеличаването на неговата стойност води до нарастване на времето за достигане на прага на превключване на тригера на Шмит.
За фокусиране се затваря с ключа ЦК1, включен паралелно на контактите 2р. Тогава лампата Л свети независимо от работата на електронното устройство. Последователно във веригата на лампата е включен ключът К 0,5, при отварянето на който лампата Л свети с понижена мощност.
Захранването на схемата се осъществява от звънчевия трансформатор Тр, на който се използва вторичната намотка за 8 V. Изходното напрежение се изправя от мостовия изправител Д1 – Д4, след който е включен параметричен стабилизатор на напрежение, изграден от стъпалото на Т3. Диодите Д1 – Д5 могат да се заменят с Д226, а транзисторите Т1 и Т2 – с подобни силициеви транзистори. Релето Р е тип „РЭС-22” с четири превключващи контакта, всеки от които комутира по 1 А ток. Желателно е за превключване на напрежението на мрежата (контактите 2р) да се използват два паралелно включени контакта, с което се осигурява по – висока надеждност и дълготрайност на контактната система и на устройството като цяло.

Електронните елементи се монтират на печатна платка с графичен оригинал, показан на фиг. 2а. Разположението им върху лицевата страна на платката се вижда от фиг. 2б. На втория чертеж е илюстрирано присъединяването на елементите към платката, а електрическото свързване на цялото устройство се прави според фиг. 1.
Настройката на схемата се свежда до разграфяване на скалата за експонация около вала на потенциометъра R1. За целта се включва фотоувеличителят, завърта се копчето на потенциометъра до дясно крайно положение (максимално съпротивление) и се натиска бутонът „СТАРТ”. Времето, през което фотоувеличителят е включен, трябва да бъде 60 – 80 s. Ако то се различава значително, коригира се стойността на кондензатора С1. На печатната платка е предвидена възможност за паралелно включване на втори кондензатор.
След това се измерват времената при 15 – 20 положения на потенциометъра и използвайки тези данни се извършва цялостно разграфяване на скалата.

Задаването на времето за експонация може да се реализира и по друг начин (фиг. 3). На мястото на променливия резистор R1 между точките А и В на фиг. 1 се поставят пет

последователно свързани резистора (получени от комбинация на последователно и паралелно свързани), всеки от които е шунтиран с ЦК ключета К1 – К5 (фиг. 3). Отварянето на всеки ключ включва в зарядната верига съответен резистор. При отварянето на няколко ключа времената се сумират. Например, ако са отворени ключове К1, К3, К4 времето за експонация е 1+4+8 = 13 s. По този начин се получават времена от 1 до 31 s. Резисторите се монтират върху ключовете. Настройването на времената се извършва в следния ред. Отваря се някой от ключовете за по – дълга експонация, например К4, натиска се бутонът „СТАРТ” и се измерва времето.
Ако е по – голямо от 8 s, намалява се стойността на кондензатора С1, ако е по – малко капацитетът се увеличава. След това последователно се измерва времето на останалите ключове. При тях корекцията се извършва с подбор на съответните резистори, но ако транзисторите са с достатъчно голям коефициент на усилване по ток, това не се налага.
Часовникът за експонация може да се използва при репродукционна работа, когато камерата не притежава скорости по – малки от 1 s. В такъв случай на мястото на фотоувеличителя се включва осветлението на репростойката. То се командва от контакта Ксветк (фиг. 1) на светкавицата на фотоапарата, а експонацията се извършва на скорост „позиция В”.


Тиристорно реле за време       Красимир Клисарски
Радио телевизия електроника 2000/2/стр.23-25

Описаната схема, разработена в два варианта, може да се използва за автоматично включване или изключване на постояннотокови консуматори след изтичане на определено време. То е до няколко минути и не се влияе от нестабилността на напрежението на градската мрежа.
На фиг. 1 е показано схемно решение на реле за време, предназначено за забавено включване на консуматор. Времето може да се настройва плавно. Обхватът на регулиране е от 8 до 85 s.

По време на положителната полувълна на напрежението от мрежата върху силициевия ценеров диод VD2 се формират положителни импулси с амплитуда 11 V (на практика равни на напрежението на стабилизация Uz. Te се използват за зареждане на кондензатора С2. С1 играе ролята на баластен товар при честота 50 Hz. Кондензаторът С3 и резисторната група R1 – R3 образуват делител на напрежение, като потенциалът в точката на свързване на първите два елемента се подава на базата на VT1. Toва напрежение е функция на времето. Резисторите R4 и R5 също образуват делител, към който е свързан емитерът на VT1. Tъй като и двата делителя се захранват от един и същи източник, времето на зареждане на кондензатора ще зависи слабо от промените на захранващото напрежение, поради което схемата осигурява време на включване със сравнително добра точност.
След първоначалното включване на схемата към захранващото напрежение текат преходни процеси, в резултат на които кондензаторът С3 е зареден. При натискане на бутона SB C3 се разрежда изцяло, а базата на VT1 се оказва свързана към положителния полюс на постояннотоковото захранване (С2). Диодът VD3 предпазва емитерния преход на VT1 от големи обратни напрежения в началото на зареждането на С3, който започва да се зарежда през R1 – R3 по експоненциален закон. След определено време напрежението върху него нараства дотолкова, че потенциалът на базата на VT1 става по – малко положителен от опорното напрежение в точката на свързване на R4 – R5. Това води до поляризиране на емитерния преход в права посока, транзисторът се отпушва и през резистора R2 тече ток на VS. Тиристорът ще се отпушва с няколко градуса закъснение в началото на всяка положителна полувълна на напрежението от мрежата, а в края и ще се запушва. Товарът в анодната му верига – релето Р – се захранва с пулсиращо напрежение. Въпреки, че релето е променливотоково, то се задейства сигурно и котвата му не вибрира. След задействане то може да бъде изключено след натискане на SB1, при което описаните процеси се повтарят. В авторския вариант е използвано реле на RELGOT тип 2RH30, 220 V, 50 Hz (TGL26047), имащо съпротивление на бобината 1,56 kOm и четири групи контакти, всеки от които оразмерен за ток 10 А.
Времето за задържане може да се регулира плавно с потенциометъра R3 и се определя изцяло от времеконстантата С3*(R1 + R2). С указаните номинални стойности не са търсени пределните възможности на схемата – те са от порядъка на няколко минути. По – голямо време за задържане при включване може да се постигне при замяна на VT1 с два транзистора, свързани по схема Дарлингтон. Граничните възможности на схемата са няколко десетки минути. Горното може да се реализира само, ако утечката на С3 е много малка. В противен случай се образува делител на напрежение от групата R1- R3 и утечното съпротивление на C3, който може да не позволи на напрежението в базата на VT1 да достигне до напрежението на включване. Времето за задържане при включване е най – малко, когато плъзгачът на R3 се намира най – горе по схемата.
Времето на включване зависи слабо от големи промени на температурата на околната среда (дължи се на температурната зависимост на напрежението база – емитер на VT1). Това води до промяна на напрежението на отпушване на транзистора, а оттук и на точността на времезадръжката при включване. Описаното реле за време не е подходящо много за прецизни приложения.
Кондензаторът С1 трябва да издържа променливо напрежение 250 V или постоянно 400 V. Използваният тук е малогабаритен тип MKS-4S на WIMA (Германия).
На фиг. 2а и 2б са показани съответно графичният оригинал на печатната платка и разположението на елементите.
В описаната схема релето Р остава включено след изтичане на времето за задържане. В редица случаи на практиката е необходимо консуматорът да бъде включен за определено време. С цел икономия на енергия релето Р не трябва да бъде задействано след изтичане на това време (фиг. 3). При тази схема след изтичане на преходните процеси С3 също е зареден, но той е включен на мястото на делителя R1 – R3 от фиг. 1. Схемата има обратно действие – при натискане на SB1 релето Р се задейства и отпуска котвата си след изтичане на времезакъснение 1 – 15 s (настройва се плавно с потенциометъра R3). Времезакъснението е най – голямо, когато плъзгачът му се намира в най – горно положение по схемата.
Указаното време за задържане е ориентировъчно поради големите производствени толеранси на С3. Тиристорът VS може да се замени с подобен, но с малък управляващ ток. С изправни елементи устройството заработват веднага. Настройката се свежда до регулиране с R3 на необходимото време за задържане.
Внимание! Всички елементи на схемите имат галванична връзка с електрическата мрежа 220 V, за това при монтаж и настройка трябва да се работи с повишено внимание и при стриктно спазване на правилата за електробезопасност.
ЛИТЕРАТУРА
1. Клисарски, К. Стълбищен автомат. – Радио, телевизия, електроника, 1996, N2, с. 9.
2. Клисарски, К. Автоматично изключване на вентилатор. – Млад Конструктор, 1993, N2, с. 7.
3. Клисарски, К. Фоточасовник. – Направи сам, 1989, N 7, s. 29.
4. Фирмен каталог на ТЕСЛА (Чехия), Полупроводниковые приборы, 1979, с. 21.

Материалите подготви за сайта:
Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

         главна страница      напред          горе