Цветомузикална приставка инж Продан Проданов
Млад Конструктор 1977/4/стр.15,16
Блоковата схема на една леко изпълнима цветомузикална приставка е
показана на фиг. 1.
 |
Напрежението със звукова честота от изхода на радиоапарат, магнитофон
или грамофон (статията е публикувана през 1977 г) се подава на входа на
предусилвател.
След това напрежението се усилва от тристъпален усилвател. Всеки канал
може да се разглежда като самостоятелно устройство. На входа на всеки от
тях е включен RC – филтър, който от цялата възпроизвеждана звукова лента
отделя сигналите със съответните честоти за червения, зеления или синия
цвят. Усилените сигнали се подават на осветителни тела.
Принципната схема е дадена на фиг. 2.
 |
На входа си предусилвателят има чувствителност от 0,5 до 1,0 V. Това
стъпало е реализирано с транзистора T10, като емитерен повторител с
входящо съпротивление 20 – 40 кОm. Следват трите канала. Параметрите на
RC-филтъра за всеки от тях се подбират в зависимост от пропусканата
честотна лента с помощта на кондензаторите С1 и С2. Всеки от трите
еднакви усилвателя е осъществен с по три транзистора. Първото им стъпало
е по схема ОЕ с транзистор Т1. Работата на това стъпало е аналогична на
работата на решетъчния детектор в електронните лампи. Освен че детектира,
той и усилва напрежението със звукова честота. Двете следващи стъпала с
транзисторите Т2 и Т3 работят като усилватели на постоянен ток. Връзката
между тях е галванична. При включване на захранването, второто стъпало
(Т2) е отпушено, а първото и последното стъпала (Т1) и (Т2) са запушени.
Когато се подаде звуков сигнал на базата на транзистора Т1, той се
отпушва. Преднапрежението на базата на транзистора Т2 намалява до 0,1 –
0,15 V и той се запушва. Транзисторът Т3 се отпушва и токът през лампите
Л1 – Л3 достига до максималното си значение (най – силно светене на
лампите). При превключване на транзистора Т3 се получава
преразпределение на напрежението и мощността, разсейвани както върху
него, така и върху товара. Докато Т3 е запушен, напрежението на
колектора му е максимално, а съответният ток Ioc – много малък.
Следователно мощността, разсейвана на товара – Pт и мощността,
разсейвана на колектора на транзистора Pc ще бъдат малки.
Лампите Л1-Л2 за всеки канал работят при напрежение 26 V и ток – 0,15 А.
Максималният консумиран ток от приставката е 4 – 5 А, а сумарната
мощност е от 90 до 140 W.
Захранването се осъществява от мрежов токоизправител с мощни
полупроводникови диоди. Магнитопроводът на трансформатора е реализиран с
ламели Ш-25, като дебелината на пакета е 45 mm. Първичната намотка на
бобината съдържа 100 навивки от проводник ПЕЛ-1 – 0,41 mm, a вторичната
– 100 навивки от проводник ПЕЛ-1 – 1,25 mm.
KOСТРУКТИВНО ОФОРМЛЕНИЕ Лампите (три на брой) за всеки канал се поставят
в паралелепипед с размери 300 х 200 х 480 mm. Страничните стени (изработени
от шперплат с дебелина 6 – 10 mm) се съединяват с помощта на метални
винкели. Горната и долната страни могат да се изработят от метален лист
с дебелина 1 – 1,5 mm. За лицева част се използва профилирано (може и
гладко) матово стъкло, което осигурява по – плавно преливане на
излъчваната светлина. За да се закрепи стъклото се предвиждат канали с
дълбочина 5 – 6 мм, разположени от вътрешната страна на паралелепипеда.
Ако се облепят вътрешните стени със станиол се получава по – добро
отразяване, пречупване и смесване на светлинния поток. Лампите се
закрепват на задната стена, която е желателно да се направи на шарнир.
Това ще даде възможност за по – добра експлоатация и ремонт. Препоръчва
се лампите да бъдат разположени на разстояние 120 mm една от друга (фиг.
3).
 |
По – прецизният радиолюбител може да включи и допълнителна лампа (захранва
се от изхода на изправителя). Така ще се осигури непрекъснато светене,
когато звуковият сигнал е слаб или въобще отсъства. Цветът и силата, с
която ще свети допълнителната лампа, са по избор на читателя. Електронното устройство на цветомузикалната приставка |
се монтира в кутия
с размери: 240 х 200 х 50 mm (фиг. 4). Тя се изработва от метален лист с
дебелина 1 – 1,5 mm. На лицевата и страна се монтират потенциометрите и
превключвателят за включване към мрежата. Буксите, към които се включват
осветителните тела, и входът за изходния сигнал от магнитофон се
извеждат на задната страна.
За охлаждане на мощните транзистори и трансформатора се пробиват отвори
с диаметър 4 mm (на брой 30) върху капака.
Резисторите R8, R16 и R24 са тип МЛТ- 4 W, резисторите R7, R15 и R23 –
МЛТ – 2 W, а останалите резистори са от тип МЛТ - 0,5 W.
Работното напрежение на кондензаторите С16 и С17 не трябва да бъде по –
малко от 50 V, докато за останалите електролитни кондензатори – 15 V.
Графичният оригинал и разположението на елементите върху платката са
дадени върху фиг. 5.
 |
Предложената схема за цветомузика е сравнително мощна, лека, компактна,
удобна за настройка и работа, и може да задоволи изискванията и на
напреднали любители на радиоелектрониката.
ЗА ЦВЕТОВЕТЕ И МУЗИКАТА Съчетанието на музика със светлина и цветове
винаги е оказвало положително емоционално въздействие върху слушателя.
За установяване на закономерна връзка между звука и светлината имат
принос такива учени като Исак Нютон и Михаил В. Ломоносов. Сравнително в
по – близко време известният руски композитор Скрябин разработи своя „цветова”
теория, според която на всеки музикален тон отговаря определен цвят. Начинът за реализация на цветомузикално устройство, степента на
съответствие между звук и цвят, елементът на лична интерпретация на
цветните светлини – всичко това е в процес на развитие, особено
интензифициран от силното развитие на радиоелектрониката.
Принципът на работа на цветомузикалното устройство се състои в яне
на звуковия сигнал по няколко канала, в зависимост от честотата на
основния тон, като яркостта на светлинния сигнал се изменя
пропорционално на силата на звука. Прието е условно, че на звуковите
сигнали от басовата група, чиято честота не превишава 150 – 200 Hz, трябва да
съответства червеният цвят, на средните честоти от 200 –
1000
Hz – жълт или зелен, а високите звукови честоти (от 1000 Hz нагоре)
хармонират със синия цвят.
Бележка на автора (1977 г): Вместо посочените съветски транзистори:
П16Б, П202, П213А, могат да се ползват съответно българските: SFT251 –
253; SFT 113, SFT 239, SFT 240. (Статията е публикувана
през 1977 г.)
Цветомузикална приставка А.С.
Млад Конструктор 1980/6/стр. 24,25
В редакцията на сп. „Млад конструктор” (1980 г) се получават много писма
на читатели, с молба да публикуваме схема на цветомузикална приставка.
Такива схеми сме публикували в кн. 2/74 г., кн. 6/74 г., кн. 4/77 г., кн.
10/78 г. Поради големия интерес предлагаме на нашите читатели проста
схема на цветомузикална приставка, описана в бр. 3/80 г. на списанието „Функаматьор”
(ГДР)
 |
Сигналите от левия и от десния канал на стереоусилвателя се подават на
две усилвателни стъпала, изградени с транзисторите Т1 и Т2. Усилените
сигнали в изходите се смесват. Честотното яне на звуковия сигнал
става чрез елементите, включени в базите на транзисторите Т3, Т4 и Т5.
В колекторите на Т6, Т7 и Т8 са включени по две електрически крушки (Л1
– Л6). Максималният им ток не бива да надвишава 50 mA (при 10 V). Ako се
използват транзистори с по – голям допустим колекторен ток биха могли да
се включат и по – мощни крушки. Захранващото напрежение е 9 V.
Настройка. Потенциометрите R7, R8 и R9 се поставят на максимум (в горно
положение). На входа се подава сигнал, съдържащ всички честоти на
звуковия обхват (от качествена грамофонна плоча (1980 г) или запис.
Потенциометрите R1 и R2 се завъртат дотогава, докато светнат всички
крушки, без да реагират на входния сигнал. След това потенциометрите R7,
R8 и R9 се намаляват последователно, докато всеки канал започне да се
управлява от записа (от звуковия сигнал). С това настройката завършва.
За транзисторите Т1 – Т5 могат да се използват маломощни силициеви PNP
транзистори, например 2Т3841, 2Т3850 или др., а за Т6 – Т8 – средномощни
PNP транзистори, например 2Т6821.
Тази цветомузикална приставка може да се монтира направо в кутията на
крайния мощен усилвател, като за крушките отпред на лицевата плоча се
направи подходящ екран.
Цветомузикална приставка По сп. „Радио”
Млад Конструктор 1981/3/стр.22,23
Предлаганата схема на цветомузикална приставка не е сложна и може да се
реализира и от по – младите ни читатели.
Принципно една цветомузикална приставка действа по следния начин. Сигнал
със звукова честота постъпва на филтър, който го я честотно на
няколко канала (3-4 и т.н.). Сигналът от всеки канал поотделно управлява
светването на лампа с определен цвят. Съществува голямо разнообразие от
цветомузикални приставки, различаващи се помежду си по сложност,
използвани елементи, добавяне на допълнителни функции и т.н.
 |
На фигурата е показана схемата на една четириканална цветомузикална
приставка. Сигналът от микрофона, магнитофона или грамофона (1981 г)
постъпва през съгласуващия трансформатор Тр1 на 4 филтъра. За Тр1 може
да се използва готов изходен трансформатор от лампов радиоприемник или
усилвател. Четирите капацитивно – резистивни филтри са построени за
следните честоти: 60 – 300 Hz (син цвят), 300 – 2000 Hz (зелен), 2000 –
4000 Hz (червен) и над 4000 Hz (жълт). Филтрите се настройват чрез
потенциометрите R2, R3, R5 и R7.
Сигналът от филтрите управлява четири тиристора Д1 – Д4. Показаният тип
позволява включване на електрически лампи за 220 V и мощност 40 W.
Настройката започвате едва след като проверили добре правилното
свързване на елементите и безопасното включване на лампите и тиристорите
към мрежата. Внимавайте да няма неизолирани проводници на достъпно място.
Портативна цветомузика По материали на “Funkamateur” – ГДР/1988/4 бр.
Радио телевизия електроника 1989/1/стр. 34
Разработката на портативно цветомузикално устройство стана възможна след
влизането в производство на интегралната схема UL1488 (CEMI). Тази нова
интегрална схема е предназначена за реализиране на професионални
цветомузикални уредби. Тя включва НЧ – усилвател, честотни филтри с
програмируеми гранични честоти и три изходни стъпала, към които
обикновено се свързват оптрони за управление на мощни крайни стъпала с
триаци.
 |
На фиг. 1 е дадена електрическата схема на свързване на UL1488 при замяна на оптроните с обикновени светодиоди. Елементите са изчислени за работа със захранващите напрежения 4,2 и 8 V. |
Съпротивлението на резистора R4 служи за ОВ на предусилвателя. При R4 = 120 Om се получава нискочестотен входен сигнал с напрежение 0,775 V, който е достатъчен за управление на светодиодите. Кондензаторите С3, С4, С5 и С6 определят граничните честоти на каналите, а именно 750 Hz и 2,8 kHz. Съпротивлението на резистора R3 ограничава максималната стойност на тока през светодиодите. При захранващо напрежение 6 V, съпротивлението му не трябва да е под 12 кОm, за да не надвишава тока през светодиодите 18 mA. Koндензаторът С2 се монтира само в случаите, когато високочестотните излъчвания смущават работата на интегралната схема.
 |
(забележка - трябва да се ят 5 фолиета в средата)
На фиг. 2 са дадени печатната платка и монтажната схема на устройството.
Цветовете на светодиодите VD1 – VD3 се определят по избор. Размерите на
печатната платка са така изчислени, че тя може да се монтира върху
лявата дръжка на рамка за слънчеви очила. При монтажа, светодиодите се
наклоняват така, че в очите да попада максимално количество светлина. За
да се избегнат наранявания, кондензаторите също се огъват, а най – добре
би било платката да се покрие. По аналогичен начин се монтира и платката
на десния канал.
Аналог на схемата UL1488K е А1488D, производство на ГДР (статията е
публикувана през 1989 г).
Триканална цветомузика Т. Николов
Млад Конструктор 1993/6/стр. 5-7
Цветомузиката е една от темите, с които любителите на електрониката
обичат да показват резултатите от своите занимания пред близките си. Но
повечето любителски схеми, които се публикуват в списанията и книгите по
практическа електроника са предимно модели на цветомузика. Този път на
вниманието на нашите млади приятели,
предлагаме конструкция на истинска професионална цветомузика, каквато се
използва в големите дискотеки.
 |
 |
На фиг. 1 е показана принципната схема на единия канал на триканално
цветомузикално устройство. Входният сигнал към апаратурата се подава от
високоговорителния изход на мощния нискочестотен усилвател, който
озвучава дискотеката. Той се подава на буферния предусилвател,
реализиран с операционния усилвател А1. Коефициентът на усилване на
стъпалото се определя от стойността на резистора R2, включен във
веригата на обратната връзка.
Сигналът от изхода на операционния усилвател А1 се подава на
неинвертиращите входове на трите паралелно включени операционни
усилватели А1, А2 и А4. Във обратните връзки на операционните усилватели
са включени двойки Т – образни RC –филтри, с които стъпалата
представляват теснолентни честотни филтри. Към изходите им са включени
удвоители на напрежение, които представляват и преобразуватели на
променливото напрежение от изходите на стъпалата в постоянно. Стъпалото
с операционния усилвател А2 представлява високочестотен филтър с честота
5 кHz, второто стъпало с операционния усилвател А3 е средночестотния
филтър с честота 1 кHz, а третото с А4 – нискочестотен филтър с честота
50 Hz.
Toва напрежение се сравнява с напрежението, зададено с потенциометрите
P1, P2 и P3.
Напреженията от изходите на плъзгачите на потенциометрите и от изходите
на операционните усилватели А2, А3 и А4 се подават към стъпалата с
операционните усилватели А5, А6 и А7, които представляват компаратори.
От изходите на компараторите А5, А6 и А7 се управляват
оптикоелектронните двойки IC3, IC4 и IC5. Токът през светодиодите на
оптикоелектронните двойки се задава с резисторите R22, R23 и R24. Чрез
фототранзисторите се управляват тиристорите TIR1, TIR2 и TIR3.
Оптикоелектронните двойки ят галванично управляващата част на
цветомузикалното устройство от комутиращата. С тях се реализира
амплитудно управляние на тиристорите TIR1, TIR2 и TIR3.
Групите лампи L1, L2 и L3 се захранват с постоянно, пулсиращо напрежение.
То се получава след изправителя D9 – D12. Напрежението не се филтрира,
за да може тиристорите да се запушват при всеки полупериод (10 mS) на
мрежовото напрежение. По този начин изменението на светлината в такт с
музиката не зависи от мрежовото напрежение.
За захранване на управляващите вериги на тиристорите TIR1, TIR2 и TIR3 е
реализиран стабилизатор на напрежение, състоящ се от резистора R28 и от
ценеровия диод D8. Напрежението се филтрира от диода D7 и от
кондензатора C17.
Цветомузикалното усройство се захранва от параметричен стабилизатор на
напрежение, реализиран с трансформатора ТН15, с диодния мост, включен,
към вторичната му намотка, с кондензатора С18, с резистора R29 и с
ценеровия диод D13. С това напрежение се захранват еднополярно
операционните усилватели.
 |
Елементите на схемата се запояват на печатна платка с графичен оригинал,
показан на фиг. 2а. Елементите се подреждат върху обратната страна на
платката според фиг. 2б, където е означено и свързването на
цветомузикалното устройство.
Конкретната схема е реализирана с четворни операционни усилватели. В
този случай за седемте операционни усилвателя са използвани два чипа тип
5514, но цветомузикалното устройство може да се изпълни с всякакви
качествени звукочестотни операционни усилватели. В този случай печатната
платка не може да се използва без изменение.
Задължително диодите D9 – D11 трябва да бъдат с обратно напрежение, по –
високо от 350 V. Номиналният ток на диодите трябва да е по – голям от
общия ток на всички лампи.
Необходимо е да се подберат тиристори с работно напрежение поне 400 V.
Номиналният ток на тиристорите трябва да бъде два пъти по – голям от
нормалния ток на лампите всяка от групите. Това се налага, защото
лампите обикновено не работят в режим на нормално нагряване. С
показаните типове тиристори на фиг. 1 цветомузикалното устройство може
да управлява три групи от лампи, всяка с обща мощност до 500 W.
Най – добре е нискочестотната L1 група да бъде в син цвят,
средночестотната L2 – в зелен, а високочестотната L3 – в червен.
Цифрова цветомузикална приставка Николай Цоневски
Радио телевизия електроника 1983/12/стр. 11-15
В статията е описан един прецизно нов начин за построяване на
цветомузикални устройства. Информацията се анализира аналогово до
получаване на цифров сигнал, чрез който става по – нататъшното
управляние на тиристорите, респективно на осветителните тела. В схемата
не е изпусната и онази част, която до момента е популярна сред
радиолюбителите – конструктори, а именно: честотно яне на звуковия
канал чрез филтри и директно управление на тиристорите. Тази част
подробно е разгледана в списание „Радио, телевизия, електроника” – бр.
10/1979 г., стр. 12 – 13, ето защо на нея няма да се спитаме.
 |
Аналогово – цифровият преобразувател (фиг. 1) се състои от входен
усилвател – филтър, детектор, съгласуващо стъпало и тригер на Шмит, а
цифровата – от брояч – памет и дешифратор. На изхода на цифровата част
са включени крайните тиристори.
Входният усилвател – филтър е изграден на RC – транзисторно стъпало с
две особености: входът е закъсен за сигнали с отрицателна полярност чрез
диода Д1 и за отделяне на високочестотните съставки от входния сигнал е
поставен кондензаторът С7 между базата и колектора на транзистора Т3.
Детекторът е изграден от диодите Д2, Д3 и кондензаторите С8 и С9.
Изходната му времеконстанта може да се променя плавно чрез
потенциометъра P7. Така се нагласява аналогово – цифрово преобразуване
на музикалното изпълнение. Когато съпротивлението на P7 е равно на нула,
кондензаторът С9 се презарежда само в ритъма на музикалното изпълнение,
като ясно и отчетливо се анализират инструменти като барабани, бас –
китара и др. Оттук следва и изводът, че описаният начин на анализ е
подходящ за забавна и танцова музика или такава, при която ясно е
изразен ритъмът. Особено изразително анализиране се получава при т.нар.
дискомузика.
За съгласуване на сравнително голямото изходно съпротивление на
детектора с ниското входно на тригера на Шмит, реализиран на базата на
ИС11 и ИС12, е поставен емитерният повторител, реализиран с Т4. Така на
изхода на ИС12 се получават правоъгълни импулси, които са синхронизирани
с ритъма на музиката. Тези импулси постъпват на входа на двоичния брояч
ИС81, ИС82, изграден на базата на D – тригери от серията SN7474,
работещи като Т-тригери. Така преброените на 4 импулси се дешифрират от
ИС21 – ИС24 за получаване на информацията АBCD. Чрез ИС71-ИС74 се
получава инверсният код АBCD (с черта върху буквите).
С ИС31 и ИС32 е построен RS (с черти върху буквите), - даващ
информацията X и Х (черта) за позитивно и негативно изображение. Така
петте сигнала ABCDX и ABSDX (с черта върху буквите) след повторно
дешифриране служат за управление на лампите Л1 – Л4. Тиристорите Д12 –
Д15 се управляват директно от изходите на ИС61 – ИС64. Ето защо са
избрани NAND схеми с отворен колектор SN7403.
Позитивното и негативното изображение се приемат особено ефектно.
Визуално възприятието се състои в следното: При положение 1 на ключа К3,
съответстващо на позитивно изображение, свети само един от четирите
изходни канала. При положение 2 на К3 светят само три от каналите, а
четвъртият не свети.
За галванично яне на входа на цветомузикалното устройство е
поставен трансформаторът Тр1. Захранването е реализирано посредством
звънчев трансформатор Тр2, схема Грец Д7 – Д10 и транзистори Т5 и Т6. На
ИС13 и ИС14 е реализиран собствен задаващ генератор, който се използва
за проверка на последователността на каналите LMNP и изправността на
осветителните тела.
Начин на работа. Чрез ключа К1 се подава захранващо напрежение на
аналогово – цифровата част. За индикация е поставен светодиодът Д16. С
ключа К6 се подава захранващо напрежение на тиристорите Д12-Д15. За
индикация е поставена глим-лампата Л5.
Ключът К4 се поставя в положение 2, К2 – в положение 2, а положението на
К5 и К3 е без значение. При свързване на осветителните тела по фиг. 3а
трябва да се наблюдава последователно светване на Л1 – Л4. Чрез К3 се
задава позитивно и негативно изображение, а чрез К5 се изменя посоката
на въртене на светлинния ефект.
След като се провери цифровата част, К2 се превключва в положение 1,
потенциометърът P1 се завърта в крайно горно положение (по схемата) и
чрез потенциометъра Р6 се търси ниво, при което ритмично с музиката ще
се получи смяна на каналите. Ако нивото на входа на детектора е ниско,
тригерът на Шмит няма да се обърне, а ако нивото е високо, тригерът ще
се насити и няма да се получи синхронно преобръщане. При това
потенциометърът Р7 е поставен в крайно долно положение. При поставяне на
Р7 в крайно горно положение трябва да се наблюдава преместване, равно на
една стъпка, на всеки входен нискочестотен пик. Без да се променя
положението на потенциометъра Р1, ключът К4 се превключва в положение1.
Така управлението на тиристорите се поема напълно от активните филтри,
изградени на транзисторите Т1,Т2 – Т’’’1,Т’’’2. На всеки от четирите
канала чрез потенциометрите Р2 – Р5 се задава необходимото входно ниво
за получаване на най – добра динамична връзка между звуковия съпровод и
светлинните прожектори. Чрез потенциометъра Р1 може да се регулира
общата сила на светене, но не бива да се забравя, че промяната на
съпротивлението на Р1 ще доведе и до промяна на съпротивлението на Р6,
което ще е необходимо за оптимална работа на тригера на Шмит.
С това цветомузикалната приставка е готова за работа и в двата си режима:
стандартен (ключа К4 в положение 1) и цифров (ключа К4 в положение 2).
Конструктивни особености. След запояване на елементите
 |
 |
върху печатна
платка (фиг. 2) се проверява щателно монтажът. С тример-потенциометъра
R19 се нагласява захранващото напрежение + 5 V. При запояването трябва
да се внимава той да бъде поставен в средно положение. При неспазването
на това условие, изходното напрежение на стабилизатора може да надхвърли
+5,5 V и това да доведе до дефект на всички интегрални схеми.
Чрез осцилоскоп или волтметър се проверява наличието на генерация в
точка 2 на ключа К2. Проверява се работата на брояча и дешифратора чрез
подаване на единични импулси на входа им.
Настройват се филтрите на четирите канала чрез тример-потенциометрите R6
– R’’’6. При правилен монтаж и изправни елементи, цветомузикалното
устройство заработва веднага.
Възможна е замяна на елементите, както следва: интегрални схеми SN7400 с
К1ЛБ553,
SN7404 с К155ЛА9, SN7404 с К1ТК552, 2Т3169 с 2Т3502 и др.; КУ202Н с Т7 с
подходяща буква и др.; трансформаторите са драйверни от транзисторен
приемник „Прогрес”, ключът К6 е мощен прекъсвач 25 А/380 V.
 |
Тиристорите Д12 – Д15 се поставят върху радиатори, чиито размери са
показани на фиг. 4. Транзисторът Т5 чрез подходяща медна пластина се
поставя върху аналогичен радиатор. Петте радиатора се монтират върху
печатната платка. Желателно е предната и задната плоча на кутията на
устройството да са изработени от изолиращ материал, например пластмаса,
текстолит и др. В никакъв случай не се допуска да се свързват корпусите
на потенциометрите помежду си и на маса с цел екраниране!
Цветомузикалната приставка работи с високо входно ниво, така, че не е
необходимо екраниране. Не се допуска също и свързването на масата на
цветомузикалното устройство към корпуса на шасито поради опасност от
получаване на фаза върху корпуса.
Поради малкото входно съпротивление (Rвх < 470 Om) на устройството, то
трябва да се включи към изхода на краен мощен усилвател, даващ на изхода
си Uизх > 2 V.
За получаване на силен психологически ефект у слушателите е необходимо
правилно разполагане на осветителните тела и добре съобразена светлинна
мощност.
 |
На фиг. 3 са показани три начина на свързване. При фиг. 3а е показан
вариант с четири осветителни прожектора, поставени в ъглите на
помещението. Всеки един прожектор е съставен от по 2 – 10 електрически
крушки, всяка по 100 W. При това трябва да се предвидят цветни филтри в
подходящи тонове: червен, зелен, син, жълт. Необходимо е да се обърне
внимание на охлаждането на прожекторите. Ако използваните рефлектори
позволяват, излъчената светлина може да се концентрира в цветно петно по
средата на помещението, което е особено подходящо за дискотеки.
На фиг. 3б и в са показани варианти за екранно разполагане на
електрическите крушки. На фиг. 3б електрическите крушки са поставени
върху плоскост във вид на концентрични окръжности. При мощност на всяка
крушка 25 W при спазване на свързването и по канали LMNP, както е
показано на фигурата, се получава ритмично завъртане в противоположни
посоки по окръжностите на светло петно или светосянка. На фиг. 3в,
разположението е направено във формата на правоъгълник. Пред всеки от
екраните чрез шпилки е добре да се постави матов плексиглас.
Възможно е и най – разнообразно разполагане на електрическите крушки,
което в крайна сметка зависи от собственото предпочитание и виждане на
любителя – конструктор, но винаги трябва да се има пред вид
последователността на каналите LMNP.
Печатната платка от фиг. 2 се изработва с метализирани отвори. Ако това
е невъзможно, връзката между двете и страни се исъществява с мостчета и
чрез двустранно запояване на изводите на елементите.
ЛИТЕРАТУРА
1. Сп. „Радио, телевизия, електроника”, бр. 10, 1978, стр. 12 – 13, бр.
10, 1979, стр. 12 – 13.
2. Конов, К. Импулсни и цифрови схеми с интегрални TTL елементи, Техника,
1979.
3. Марстън, Р. 110 тиристорни схеми, Техника, 1979.
Усъвършенстване на цифрова цветомузикална приставка Николай Цоневски
Радио телевизия електроника 1988/2/стр.7,8 (продължение от РТЕ
1983/12/стр.11-15)
Описаната в бр. 12/1983 г. на списание „Радио, телевизия, електроника”
цифрова цветомузикална приставка предизвика голям интерес сред
любителите конструктори. Обединяването на цифров и аналогов принцип за
управление на осветителни тела във функция на входния сигнал разширява
възможностите за визуално представяне на музикална програма. За
постигане на силен ефект на практика се оказват достатъчни четири
честотно ени канала за управление на осветителните тела в аналогов
режим. При наличие на слабо околно осветление включването на инверсен
канал (активиран в паузата на музикалната програма) е неудачно.
Използването на яркостни градации [1] е отлично решение за изравняване
на динамичния обхват на нузикалната картина с динамичния обхват на
осветителните тела. Подобно решение обаче изисква много сложно
управление на изходните мощни стъпала (транзисторни или тиристорни) и
съответно увеличаване на мощните елементи в подобна реализация. Например
при честотно яне на входния сигнал на четири части, всяка с по пет
яркостни градации, броят на употребените тиристори е двадесет.
Едно добро решение е обединяването на изходните силови стъпала в матрица
и съответно управление на такъв режим. Например при матрично свързване
на пет плюс пет тиристорни стъпала могат да се получат двадесет и пет
независими канала на изхода, респ. Двадесет и пет отделни осветителни
тела. Такова решение обаче изисква прецизно управление на тиристорите с
междинно запомняне, чието реализиране не е по силите на любителите
конструктори. Освен това при практическата му реализация са необходими
цифрови ИС със средна и висока степен на интеграция, чиято цена (1988г)
е висока.
Увеличаване на броя на каналите в цифров режим е също икономически
неоправдано, тъй като значително се повишава броят на използваните
електронни елементи и осветителни тела за сметка на слабо увеличаване на
изразността на устройството.
Специалните светлинни източници (като халогенни или луминисцентни лампи),
въпреки, че повишават изразността, водят и до редица недостатъци [1].
За любителите конструктори е приемлив следният компромис: четири
честотно ени канала, обединени с четири цифрово управляеми канала
с обща силова част. Допълнително предимство е възможността в цифров
режим за най – различно комбиниране на светлинните източници по цвят и
начин на подреждане с цел получаване на силен психологически ефект.
Практиката показва, че не броят на независимите канали, а начинът на
тяхното подреждане в помещението дава възможност за засилване на ефекта
у слушателя. Ако при избора на необходимата мощност на осветителното
тяло е допусната грешка (много силен светлинен сноп от прожектора,
заслепяващ слушателя), каквото и управление да бъде използвано като
принцип, психологически ефект няма да се получи и ЦМУ повече ще пречи,
отколкото ще допринася за възприемане на звуковата картина. Същото се
отнася и за подбора на изходната мощност на звуковия канал. Ако
звуковото налягане в помещението е недостатъчно или ако е неправилно
разпределено в обема на помещението, музикалното произведение няма да
може да се възприеме от слушателя пълноценно. Това се отнася не само за
класическа, а и за всякакъв вид музика (диско, рок, джаз и т.н.). Ако
звуковото налягане е прекомерно (както за съжаление е в повечето наши
дискотеки), се създава потискаща обстановка. Нерядко се случва
посетителите на една дискотека да страдат от прекомерно голямата звукова
и светлинна мощност на апаратурата поради желанието на дисководещия да
се наложи не чрез добре подготвен репертоар и представянето му, а чрез
въздействие върху сетивата на посетителя с голяма гръмкост и силна
яркост. Това води до умора на очите, притъпено усещане на звуковата
картина и в крайна сметка до дискомфорт у посетителя.
Съчетанието на звук със свтлина е сложен процес, достъпен само за
професионалисти с висока квалификация. Комбинацията на малка звукова
мощност и силна светлина е недопустима, а голямата гръмкост с едва
доловима светлинна картина също е неприятна. Балансиране между двете –
на това любителят конструктор трябва да наблегне изключително много!
За конструктора на ЦМУ от решаващо значение е и цената на устройството.
Сложните схемни решения, изискващи много средства и време за реализиране
обикновено не дават очаквания резултат. ЦМУ става сложна за управление,
големият брой осветителни тела снижават надеждността му и често се
получава така, че конструкторът се превръща в оператор на своето
устройство и същевременно в техническо поддържащо лице. Ето защо е
необходимо в основата на всяко ЦМУ да залегне такова решение, което да е
просто за обслужване, надеждно за експлоатация и ремонтопригодно.
Всичко изложено авторът, в съответствие с натрупания дългогодишен опит
като дисководещ, е имал предвид при коригирането на цифровата
цветомузикална приставка, описана в бр. 12 от 1983 г на списанието.
В принципната схема (виж фиг. 1 от бр. 12 от 1993г на списанието) не е
предвидена индикация за състоянието на каналите, както и за тяхното
динамично балансиране. Това води до усложняване на оперирането в
устройството по време на работа. Често се получава така, че ЦМУ е
разположено далеч от осветителните тела и балансирането на каналите и в
двата режима на работа става много трудно или почти невъзможно. Това
неудобство лесно може да се избегне, ако за висуализиране върху лицевия
панел на ЦМУ бъде поставена подходяща индикация. С помощта на ключа К4
се сменя режимът на работа на ЦМУ. В описаната конструкция този ключ е
тип “Isostat” – производство на ПНР, от самозадържащ се тип. При
многократни превключвания обаче той често дефектира поради неудобното му
механично закрепване на лицевия панел. Освен това контактните му
пластини се изтриват и се окисляват. Ето защо за повишаване на
надеждността е необходимо този ключ да бъде заменен с по – надежден тип.
На нашия пазар такива ключове липсват (1988г). Така се стигна до решение,
при което се избягва механичното комутиране и управлението се
исъществява само с един прекъсвач с един контакт от самозадържащ се тип.
Подходящи са всякакъв тип малогабаритни ЦK ключета. Най – добри
резултати обаче се получават при използване на микропревключватели,
оформени във вид на ЦК ключета [2]. Подходящ е типът МТ-1, съветско
производство (1988 г). Информацията от този единствен контакт се подава на
електронни ключове, с помощта на които става смяна на работния режим на
ЦМУ.
С ключа К5 се сменя посоката на въртене на светлинния ефект.
Практическото му използване обаче показа, че със смяна на посоката не се
постига очакваното въздействие. Ето защо за опростяване на конструкцията
и повишаване на надеждността в предложеното ново схемно решение (фиг. 1)
той липсва.
 |
Допълнителната част от схемата работи по следния начин: Когато S1 e
oтворен, транзисторът VT1 e запушен от подадения през резисторите R1 и
R2 положителен потенциал на базата му. VT3 също е запушен от
положителния потенциал през R8 и R12, a VT2 e запушен от положителния
потенциал през R6. При това състояния на транзисторите VT1, VT2 и VT3 е
изключено захранването +5 V на D6, с което са запушени и интегралните
транзистори на изхода и. Управляващият електрод на тиристора VD12 не
получава напрежение +5V през резистора R29. Неговото управление изцяло
се поема от спада върху резистора R8, подаден през кондензатора С5. Така
управлението на осветителното тяло Л1 става само през честотните филтри.
Ако се затвори ключът S1, се отпушва VT1 и се дава накъсо преходът
емитер – база на VT4 от филтъра. Спадът върху резистора R1 става равен
на нула. Транзисторът VT2 се отпушва и подава захранващо напрежение на
D6, VT3 също се отпушва и подава +5 V на управляващия електрод на
тиристора VD12. Така цялото управление на осветителното тяло Л1 се поема
от D6, т.е. от цифровата част на ЦМУ. Управляващият електрод на VD12 в
този режим се свързва през кондензатора С5 на маса, но предвид малката
му стойност той практически не влияе на управлението на тиристора.
Аналогично работят и останалите три канала.
Индикаторната лампа Л5 поради малката и сила на светене е заменена със
светодиода VD5 за индициране на подадено към тиристорите мрежово
напрежение. Групата R13, VD6 индицира състоянието на каналите.
Съпротивлението на резистора R13 се определя от вида на използвания
светодиод. За светодиод VQA13 е подходяща стойност 51 кOm, 2W. Интересно
е, че при изгаряне на предпазителя F2, индикацията на съответния канал
също не показва активиране на осветителното тяло. По този начин тя се
превръща същевременно и в индикация за състоянието на предпазителя. За
удобство той може да бъде автоматичен, изведен подходящо на задния панел
на ЦМУ.
ЛИТЕРАТУРА
1. Събев, Л. Конструиране на цветомузикални устройства. С., Техника,
1977 г.
2. Недялков, М., О. Павлов. Съвременни микропревключватели и клавиатури,
С., Техника, 1983 г.
Устройство за цветомузика със светоизлъчващи диоди
К. Лисичков
Радио телевизия електроника 1980/11/стр. 12
Съчетанието на музика със светлина и цветове винаги е оказвало
положително въздействие върху слушателите.
В посочената схема от фиг. 1 на цветомузикално устройство като цветни
източници на светлина са използвани светоизлъчващи светодиоди.
 |
Общият сигнал, постъпващ на входа на устройството през
трансформатора Тр, се я от пасивни RC филтри на три основни канала
– нискочестотен, средночестотен и високочестотен. Така получените
сигнали с различна честотна лента се усилват от транзисторите Т1, Т2 и
Т3, като управляват работата на светоизлъчващите диоди. Силата на
излъчената от светодиодите светлина е пропорционална на амплитудата на
възпроизвеждания в момента от всеки канал честотен сигнал..
Поради малкото си входно съпротивление, цветомузикалното устройство може
да бъде включено само към изхода на крайното стъпало на
звуковъзпроизвеждащата апаратура.
Светоизлъчващите диоди излъчват светлина съответно с жълт, зелен и
червен цвят и са от типа VQA (използват се в калкулаторите “Елка – 55”),
а входният трансформатор е изходен такъв от транзисторен приемник “Ехо”.
Регулирането на входното ниво се извършва с потенциометъра Ро.
Гореописаното устройство е монтирано в транзисторен приемник VEF-204,
като светоизлъчващите диоди са изведени на лицевата страна на скалата за
настройка.
Цветомузикална приставка Румен Мораджиев
Радио телевизия електроника 1983/8/стр. 14
На фигурата е показана принципната схема на цветомузикална приставка.
Средната звукова честота на пропускане на филтрите е 700, 3500, 13 500
Hz.
Трансформаторът Тр на входа е драйверен трансформатор от транзистор „Ехо”.
 |
Приставката се захранва от звънчев трансформатор
Т-3-2, като в намотката за 8 V трябва да се включи схема на Грец, след
което – кондензатор с капацитет 2000 мкF.
Всеки от транзисторите може да управлява товар с мощност до 1000 W.
Светването на всеки канал поотделно се регулира с потенциометрите Р1, Р2
и П3.
Устройството не се нуждае от настройка. Цветовете преливат добре, ако
пред лампите се постави полупрозрачно стъкло и зад тях огледало.
Бележка на редакцията. Електролитните кондензатори за 2000 мкF и 5 мкF
са съответно с работно напрежение 16 и 10 V. Тиристорите се монтират
върху радиатори. Анодите им са изведени на корпус и затова при монтиране
върху общ радиатор те трябва да се изолират електрически или всеки един
да се монтира върху отделен радиатор.
За правилната работа на устройството, съпротивленията на резисторите R1
и R2 трябва да са съответно 100 кОm и 300 Om.
Цветомузикално устройство Г. Михнев
Радио телевизия електроника 1980/3/стр. 13
Силата на светене на лампите в цветомузикалната приставка, описана в
статията се изменя в зависимост от нивото и честотата на входния сигнал.
Това позволява по – пълно възприемане на звуковата картина.
 |
В схемата (фиг. 1) е приложено фазово управление на
тиристорите. То се осъществява чрез генератор на линейно изменящо се
напрежение – ГЛИН. По този начин се постига стабилна работа на
тиристорите и точното им отпушване в определени от входния сигнал
моменти.
При подаване на входен сигнал, транзисторът Т1 изменя съпротивлението си,
което в зависимост от входния сигнал се увеличава (за отрицателните
полупериоди, тъй като положителните не влияят върху светенето на лампата)
с увеличаване стойността на входното напрежение. При това амплитудата на
трионообразното напрежение върху колектора на Т1 нараства. Транзисторите
Т2 и Т3 са усилватели по напрежение и в крайна сметка върху управляващия
електрод на тиристора Т4 се получава усилено и синфазно напрежение от
ГЛИН, модулирано по амплитуда от входния сигнал.
При определена амплитуда на трионообразното напрежение, на управляващия
електрод на тиристора Т4 (фиг. 2), през прехода управляващ електрод –
катод протича ток, който отпушва тиристора в определени моменти,
зависещи от амплитудната стойност. Както се вижда от фиг. 2, по този
начин се определя времето, през което тиристорът ще бъде отпушен за
всеки полупериод, от което зависи и силата на светене на лампата.
Особено важен блок в схемата, от който зависи до голяма степен
праволната работа на устройството, е ГЛИН. Той е съставен от два
транзистора – Т10 и Т11. Действието му е основано на бавното зареждане и
бързото разреждане на кондензатор – в случая кондензатора С. Ролята на
ключов транзистор се изпълнява от Т13.
Интерес представлява схемното решение за синхронизиране честотата на
ГЛИН с мрежовата честота. То се осъществява чрез спада, който се
получава върху диода Д в права посока, действащ като стабилитрон. При
всяко преминаване на мрежовото напрежение през нулата, генераторът също
се нулира.
В схемата е предвиден и един инверсен канал, осъществен с тиристора Т16
и транзистора Т17.
При дадения вариант филтрите за отделянето на честотните области са RC,
но при използване на активни филтри могат да се получат много по – добри
резултати. Потенциометрите Р2, Р3 и Р4 са за усилване на всеки канал, а
Р5, Р6, Р7 и Р8 – за установяване на фона.
Транзисторите са NPN маломощни, с изключение на този в стабилизатора,
който е средномощен. Мрежовият трансформатор е звънчев, като вторичната
му намотка е донавита за 10 – 12 V. Поставен върху радиатор, всеки от
тиристорите може да управлява товар с мощност до 1000 W. Тиристорите
могат да се заменят и с друг тип, например BStB0246. В такъв случай
стойността на резисторите, свързани към управляващите им електроди,
трябва да се увеличи 2 – 3 пъти.
Инверсен канал за цветомузикални устройства
инж. К. Лисичков
Радио телевизия електроника 1980/8/стр. 9,10
Принципът на работа на цветомузикалните устройства се състои в
янето на звуковия сигнал на няколко канала в зависимост от
честотата на основния тон, като яркостта на светлинния сигнал се изменя
в съответствие със силата на звука.
Най – често в цветомузикалните устройства каналите са три –
нискочестотен, средночастотен и високочестотен. В някои разработки се
среща и четвърти – инверсен канал.
Инверсният канал работи, когато липсва сигнал към канала за средни
честоти или по време на музикалните паузи.
Тъй като в последно време особена популярност получиха тиристорните
цветомузикални приставки, по – долу ще бъде разгледано конструирането на
инверсен (противофазен) канал, предназначен за тях.
 |
На фиг. 1 е показана силовата част на тиристорна,
цветомузукална приставка. Захранването на светлинните източници и
тиристорите е с постоянно двуполупериодно напрежение. Управлението на
тиристорите се осъществява чрез управляващи сигнали, зависими от
честотния спектър на сигнала.
На фиг. 2 е дадено едно просто решение на инверсен канал. Важно условие
за качествената работа на инверсния канал е мощността на лампата Л4 да
бъде по – малка или равна на 1/3 от мощността на Л2.
Когато от канала за средни честоти постъпи управляващ сигнал към
тиристора Т2, последният се отпушва, лампата Л2 светва, а лампата Л4 не
свети, тъй като е шунтирана от отпушения тиристор. Когато тиристорът Т2
се запуши, лампите Л2 и Л4 се оказват последователно свързани, но свети
само лампата Л4, тъй като протичащият ток е достатъчен да загрее
нагревателната спирала само на Л4, но не и на Л2. Ако захранващото
променливо напрежение не се изправя, то последователно на Л4 се налага
свързването на диода Д с Uобр > или = 400 V и ток в зависимост от
мощността на използваните лампи (фиг. 3).
По принципната схема на фиг. 4 може да бъде реализиран инверсен канал,
като се използва допълнителен тиристор. Работата на тиристора Т4 се
управлява от тиристора Т2. При липса на управляващ сигнал към тиристора
Т2, чрез резисторния делител R1, R2 се осигурява необходимото
управляващо напрежение за Т4, който се отпушва и лампата Л4 светва. При
отпушване на тиристора Т2, резисторният делител се шунтира, тиристорът
Т4 се запушва, лампата Л2 светва, а Л4 угасва. Резисторът R1 се подбира
опитно, като ориентировъчната му стойност е дадена на схемата. Мощността
на лампата от инверсния канал е еднаква с тази на останалите канали.
На фиг. 5 е показана схема на инверсен канал, при който лампата Л4 свети
само, когато са запушени всички тиристори и нито една от основните лампи
не свети. Достатъчно е само към един от каналите да постъпи сигнал и
съответният тиристор се отпушва, шунтира резистивният делител,
тиристорът Т4 се запушва и лампата Л4 угасва.
На фиг. 6 е показана схема на силовата част и светлинен блок на
цветомузикално устройство. Тук лампите Л1, Л2 и Л3 са основни, а
останалите образуват цветен фон, който допълва работата на основните
канали. За да може светлинният блок да изпълнява качествено своите
функции, е задължително лампите Л1, Л2 и Л3 да имат четири пъти по –
голяма мощност от останалите лампи (останалите лампи са с еднаква
помежду си мощност).
При липса на управляващ сигнал към тиристорите на основните канали
светят само лампите Л4, Л5 и Л6, а при отпушването на всички тиристори
светят само основните лампи Л1, Л2 и Л3. В останалите 6 варианта се
получават различни комбинации между лампите, като силата на светене се
преразпределя помежду им.
Условно е прието, че на на канала за ниски честоти трябва да съответства
червен цвят, за средните честоти – жълт, за високите – син. На инверсния
канал обикновено се поставят лампи в зелен цвят.
Инверсният канал не е паразитен канал. В комбинация с останалите основни
канали той допринася за повишаване на емоционалното въздействие върху
слушателя.
Забележка. Необходимо е тиристорите и диодите да бъдат с Uобр > или =
400 V и ток в зависимост от мощността на използваните лампи.
Цветомузикално устройство инж. Валери Терзиев
Радио телевизия електроника 1984/8/стр. 13,14
Описаното цветомузикално устройство е изградено от елементи, които не са
дефицитни. Блоковата схема на устройството е показана на фиг. 1.
 |
Както се вижда от нея, предвидена е възможност за
включване на цветомузикалното устройство към стереоуредби:
стереомагнитофони и стереоусилватели. Звуковите сигнали от двата канала
се смесват в резисторен смесител – суматор. Полученият моносигнал се
подава към компресора на динамиката, който изпълнява две функции –
запазва действието на цветомузикалното устройство в широк динамичен
обхват на сигнала и спомага за включването му към изхода монитор на
стереоуредбата, а не към изходите за високоговорителите. След
компресирането на сигнала се извършва янето му на отделни честотни
ленти. На входа на всеки канал е поставен емитерен повторител (буфер),
намаляващ както влиянията между отделните канали, така и натоварването
на компресора и спомагащ за увеличаването на качествения фактор на
активните филтри. Лентовите филтри са от активен тип и използват Т –
мост.
След отделяне сигналът с избраната честотна лента се детектира от
амплитуден детектор,при което постоянната му съставка се усилва от
постояннотоковия усилвател и управлява тиристора на съответния канал. В
паузите между отделните мелодии е предвиден фон, като към единия от
каналите е включен инверсен тиристор.
В изработените две цветомузикални устройства са избрани следните честоти
за отделните обхвати:
1. f1 = 80 Hz, f2 = 2,2 kHz, f3 = 7 kHz.
2. f1 = 80 Hz, f2 = 2,5 kHz, f3 = 8 kHz, f4 = 12 kHz.
Честотите от 1. се използват към касетофон, а от 2. – към ролков
магнитофон от Hi-Fi – клас.
Принципната схема на цветомузикалното устройство е показана на фиг. 2 и
3. транзисторите Т1 и Т2 са емитерни повторители, чиито изходни сигнали
се смесват и моносигналът се подава към компресора. Последният е
построен по схемата от статията “Компресори на динамиката”, бр. 6, 1976
г., на сп. „Радио, телевизия, електроника”. Тук е направено допълнение с
цел захранването му от еднополярен източник. След динамичния компресор
са свързани четири еднотипни канала, показани на фиг. 3 от бр. 10, 1977
г. на списанието, съответстващи на определен честотен обхват.
Активните лентови филтри са реализирани с елементите:
1. За честота 80 Hz R1 = R2 = 43 kOm, R3 = 22 kOm, C1 = C2 = C3 = 47 nF.
2. За честота 2,5 kHz R1 = R2 = 43 kOm, R3 = 22 kOm, C1 = C2 = C3 = 1,5
nF.
3. За честота 7 kHz R1 = R2 = 39 kOm, R3 = 20 kOm, C1 = C2 = C3 = 680 pF.
1. За честота 12 kHz R1 = R2 = 43 kOm, R3 = 22 kOm, C1 = C2 = C3 = 470
pF.
Kaто товар на детектора служи съставният транзистор тип Дарлингтон Т7 и
Т8. Ако се разполага с транзистор Т8 с бета > 100, може да се
пренебрегне използването на Т7.
 |
На фиг. 4 е показана принципната схема на захранващото
устройство, изградено от двуполупериоден изправител по схема Грец, като
се използва параметрична стабилизация на напрежението. Трансформаторът
трябва да дава във вторичната си намотка напрежение, не по – малко от
300 mA. Ако мощността на лампите във всеки канал няма да превишава 100
W, вместо мощните диоди Д246А (КД2010) могат да се използват Д226
(КД1-104).
Използвани елементи.Транзисторите Т1 – Т7 са силициеви, тип 2Т3168, но
могат да се използват и други типове с бета > или = 150. Операционния
усилвател в динамичния компресор е тип МА741, но може да се използват
МА709, МАА501 и поредицата съветски операционни усилватели, като за
целта към тях се включат необходимите за честотна корекция елементи.
Вместо детектиращите диоди SFD108 могат да се използват всички типове
германиеви диоди със същото предназначение. Тиристорите са български,
тип Т7-4, но могат да се заменят със съветските КУ201К, Л, М, Н и
КУ202К, М, Н.
Настройка. Режимите на транзисторите Т1 – Т6 се подбират според дадените
на схемата данни. На входа на всеки канал със съответната честота и ниво
около 200 – 300 mV и сигналът в колектора на Т6 се наблюдава с
осцилоскоп. Нивото му се увеличава, докато тиристорът се включи, като
при това плъзгачът на тримера в емитера на Т5 трябва да бъде в горното
положение, а наблюдаваната картина трябва да бъде без ограничения на
синусоидата. След това чрез подбор на R4 се настройват всички канали,
така, че тиристорите да включват при един и същи входен сигнал. След
окончателното пускане на цветомузикалното устройство, балансирането на
отделните цветове се осъществява чрез тример-потенциометрите в емитерите
на транзисторите Т5.
Цветомузикалното устройство дава много добрио яне на отделните
канали, което подчертава динамиката в музикалната програма.
Забележка. Балансиране за всяка отделна мелодия може да се постигне, ако
се поставят потенциометри в базите на Т5, а тример-потенциометрите се
заменят с постоянни резистори.
Подобряване работата на цветомузикалното устройство „СПЕКТЪР”
К.Л.
Радио телевизия електроника 1983/4/стр. 13,14
НПК за радионавигационна апаратура „Черно море” – Варна (1983 г е писана
статията) произвежда по линията на производството на стоки за широко
потребление устройството за цветомузика „Спектър”.
Принципът на работа на цветомузикалното устройство (ЦМУ) се състои в
честотното яне на звуковия сигнал в няколко канала, като яркостта
на светене на осветителните тела се изменя пропорционално на силата на
звука. В устройството са предвидени три основни канала – нискочестотен,
средночестотен и високочестотен, и един инверсен канал. Инверсният канал
работи, когато липсва сигнал към канала за средни честоти или по време
на музикалните паузи.
Осветителните тела са рефлекторни лампи с нажежаема жичка с мощност 150
W, оцветени в син, жълт, зелен и червен цвят. Захранват се от мрежово
напрежение 220 V/50 Hz и се управляват от тиристори.
 |
Управлението на тиристорите е по фазов метод с помощта
на фазовъртящ мост (фиг. 1) Плавното изменение на съпротивлението на
резистора R от 0 до безкрайност (на практика R се изменя от 0 до няколко
килоома в зависимост от капацитета на кондензатора С) води до изместване
на фазата на изходното напрежение спрямо първичната намотка (мрежата) в
интервал от 0 до 180 градуса. Така се постига изместване на фазата на
управляващите импулси спрямо тази на мрежовото напрежение. При
реализирането на ЦМУ вместо променящ се резистор се използва вътрешното
съпротивление на транзистор, изменящо се в зависимост от външен сигнал.
Входът на ЦМУ е галванически ен чрез трансформатора Тр2. Поради
малкото си входно съпротивление ЦМУ може да се включва само към изхода
на крайно стъпало на звуковъзпроизвеждаща апаратура. Регулирането на
нивото на входните сигнали към трите канала се осъществява чрез
тример-потенциометрите R6, R7 и R8, изведени на лицевия панел на
устройството. Входният сигнал се я честотно от R-, L- и С- филтри,
след което се детектира и управлява транзисторите Т1, Т2 и Т3, включени
във фазовъртящите мостове. В така конструираното устройство не е
предвидено начално светене на осветителните тела. Управлението на
тиристорите е много динамично, като по този начин на практика се губи
ефектът от фазовото управление. Ако последователно на постъпващия на
базата сигнал, управляващ транзисторите, се постави интегрираща група,
се постига известна плавност на изменение на яркостта на светене на
осветителните тела. Чрез резистора R13, R14, R15 се регулира времето за
нарастване на яркостта, а чрез R10, R11, R12 – времето за намаляване на
яркостта. Стойностите на елементите на интегриращата верига са
ориентировъчни и се подбират опитно в зависимост от желаната плавност на
изменение на яркостта. Чрез допълнително въвеждане на
тример-потенциометрите Rн, Rср и Rв, включени успоредно на прехода
емитер – колектор на транзистора, може да се задава предварително
светене на лампите. Тример-потенциометрите се извеждат върху кутията на
устройството. При работа на ЦМУ „Спектър” се появяват значителни
радиосмущения, възникващи поради рязкото нарастване на тока при
включване на тиристорите при фазов метод на управление.
За намаляване в известна степен на тези смущения е необходимо да се
въведе допълнително филтър, съставен от дросела Lф и кондензаторите Сф1
и СФ2. Дроселът съдържа W1 = 320 нав., 0,6 ПЭЛ, и се навива върху
феритна пръчка с фи 10 mm и дължина около 60 mm.
Принципната схема на устройството е показана на фиг. 2, като
допълнително въведените елементи са отбелязани в цвят.
Недостатък на схемата е, че след преработката входната чувствителност на
ЦМУ се понижава в известна степен.
Забележка. Тъй като ЦМУ „Спектър” се произвежда по линията на
производство на стоки за широко потребление, има известни различия в
типа на вложениете елементи и техните номинални стойности. Част от
елементите се доуточняват при настройката на устройството. В някои от
модификациите на цветомузикалното устройство „Спектър” липсва
тример-потенциометърът R9 за общо регулиране на нивото на входния сигнал.
Материалите подготви за сайта:
Иван Парашкевов
e-mail: ivanparst@dir.bg