Нискочестотен усилвател 120 W инж. Александър Савов Млад
Конструктор 1984/9/стр.16 – 19.
 |
 |
На фиг. 1 е дадена пълната принципна схема на усилвателя. Входът се
изгражда от диференциален усилвател с транзисторите Т1 и Т2. След него
следва драйверното стъпало с Т4, в чиито колектор се намира Т3,
осигуряващ необходимия константен ток за Т4. Следва комплементарното
изходно стъпало, състоящо се от дарлингтоновите транзистори Т7 и Т8.
Благодарение на симетричното двуполярно захранване, средната точка на
изходното стъпало е свързана към „маса”, така, че високоговорителите се
включват без изходен кондензатор.
ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ
Изходна мощност - 120 W (на 4 Om и кни = 1%)
100 W (на 4 Om и кни = 0,1%)
70 W (на 8 Ом и кни = 0,1%)
Честотен диапазон - 10 Hz – 100 kHz (-3 dB)
Koeфициент на нелинейни
изкривявания - 0,1% при 20 Hz – 20 kHz и 100 W
Входна чувствителност - 0,775 V за пълна мощност
Отнощение сигнал/шум - -70 dB, отнесено при 100 W и отворен вход
Входен импеданс - 100 кOm
Изходен импеданс - 0,052 Om (при 1 кHz)
Kоефициент на затихване - около 75
Минимален товар - 4 Om
Захранващи напрежения - +40 V, -40 V
Tok на покой на крайните
транзистори - 50 mA
Входът на усилвателя е достатъчно високоомен (около 100 кOm)
благодарение на свързването бутстрап на резистора R2 през кондензатора
С3 и високия входен импеданс на Т1. На базата на Т2 (другия вход на
диференциалния усилвател) попада върнатият от изхода на усилвателя през
R7 сигнал. Тази обратна връзка е както по постоянен ток, така и по
променлив ток. Постояннотоковата обратна връзка се грижи за това,
постоянното напрежение на изхода да бъде равно винаги на 0 V.
Променливотоковата обратна връзка определя усилването и се осъществява
от R6, C3 и R7. С посочените стойности на тези елементи за усилването по
напрежение се получава
Кu = (R6 + R7)/R6 = 3420/120 = 28,5
Драйверното стъпало с Т4 е свързано към колектора на Т1. Освен с
усилването по напрежение, драйверното стъпало има за задача да осигури
голям управляващ ток за изходните транзистори T7 и Т8. Понеже те като
дарлингтонови транзистори с голямо усилване по ток се нуждаят от малък
базисен ток, разсейваната мощност на драйверния транзистор е малка и
няма нужда от охлаждане. Токът на покой на крайното стъпало също се
определя от драйверно стъпало. Напрежението между базите на крайните
транзистори Т7 и Т8 предизвиква съответно пропорционален ток през
емитерните резистори R19 и R20. Посредством R9, падът на напрежение
върху включения в колекторната верига на Т4 транзистор Т3 се регулира,
като по този начин се настройва и стойността на тока на покой на T7 и
Т8. Благодарение на С5 променливотоковият импеданс на R12 се повишава и
усилването на драйверното стъпало.
Двата крайни транзистора съдържат в себе си по два дарлингтонови
транзистора със следните параметри. В клас В: UCEmax e 100 V, ICmax = 16
A и Pmax e до 150 W.
Освен това при Ic = 10 A усилването по постоянен ток е над 1000. Също и
UCEsat при 10 А е 2 V. При Ic = 5 A, усилването по ток е около 4000 и
UCEsat е от 0,4 до 0,8 V. И тъй като издръжливоста на тези транзистори
няма граница, в схемата е предвидена и защита под формата на
токоограничителна схема с транзисторите Т5 и Т6. Когато изходният ток
нарасне недопустимо, падът на напрежението върху емитерните резистори
R19 и R20 е достатъчен, за да се отпушат транзисторите T5 и Т6, като по
този начин се прекратява по – нататъшното повишаване на изходния ток.
Кондензаторът С1 шунтира високочестотните сигнали във входа и по този
начин пречи на усилвателя да „приема” сигналите от близкия средновълнов
радиопредавател. С4 ограничава честотната лента на пропускане отгоре на
около 100 кHz, С6,С7 и С8 повишават стабилността на усилвателя срещу
самовъзбуждане. За същата цел служи и веригата на Бушеро, съставена от
R21 и C9. Вижда се, че не са пестени кондензатори, за да се „удави” още
в зародиш всяка склонност на крайното стъпало към самовъзбуждане.
За пълна мощност усилвателят се нуждае от входно напрежение от 0,775 V и
това е по силите на всеки нормален предусилвател. Ако предусилвателят
осигурява значително по – високо изходно ниво, препоръчва се
съгласуването да стане с тример-потенциометър 10 кOm, включен между
предусилвателя и крайното стъпало.
Използваните озвучителните боксове трябва да са „дорасли” за мощността
на усилвателя, като ако са с импеданс 4 Om, номиналната им мощност
трябва да е 120 W, a za 8 – омови боксове са достатъчни и 70 W. Вместо
един 120 – ватов бокс на 4 Om, може да се използват 2 бокса по 60 W на 8
Om, свързани паралелно.
ЗАХРАНВАНЕ Един мощен усилвател в никакъв случай не е по – добър от
своето захранване. Често на това не се обръща необходимото внимание и
резултатите не са от очакваните. В случая за 120 – ватов усилвател,
нормалното захранващо напрежение е +/-40 V. При това напрежение,
захранващият блок трябва да осигури ток от 2,25 А за 120 W, и 1,1 А за
70 W. И понеже се касае за нестабилизирано захранване, напрежението на
празен ход не бива да е много високо. Транзисторите на усилвателя не
издържат повече от 100 V. За целта напрежението на празен ход на
захранващия блок не надвишава +/- 46 V. Това предполага много малко
вътрешно съпротивление на захранващия блок, постигащо се с
висококачествен мрежов трансформатор. Поради тази причина препоръчваме
използването на трансформатор с тороидна сърцевина.
 |
Когато трансформаторът отговаря на изискванията, останалото не
представлява проблем. Един мостов изправител с необходимите параметри и
подходящи електролитни кондензатори и захранващият блок е готов.
Предпазителите на двете симетрични захранващи напрежения са много важна
защита за усилвателя. Схемата на електронната защита на крайното стъпало
не гарантира продължителна защита срещу късо съединение, обаче дава на
усилвателя достатъчно време, за „преживее” невредим, докато
предпазителите изгорят. Тяхното изгаряне се вижда лесно, тъй като
светодиодите СД1 и СД2 изгасват.
Ако е възможно, препоръчваме използването на електролитни кондензатори с
още по – големи капацитети, например 2 х 10 000 мкF. Захранващият блок (фиг.
2) е оразмерен за моноусилвател, като за стереоизпълнение е необходим
втори захранващ блок.
МОНТАЖ Видяхме, че схемата на усилвателя е много хубава, но една хубава
схема не прави цял усилвател. Необходимо е практическо реализиране на
електронната схема. Първата крачка в тази посока е направата на
печатната платка, оригиналът на която е показан на фиг. 3. И всичко ще
стане сравнително лесно, ако използваните елементи са изправни и
проверени, а владеенето на поялника не представлява проблем.
 |
„Големите” емитерни резистори R19 и R20 не бива да се монтират в
непосредствена близост върху платката, а на разстояние най – малко 5 mm
от нея, за да се постигне добро охлаждане. Върху платката не се монтират
и крайните транзистори Т7 и Т8 и кондензаторите С7 и С8. Важното в
случая е, че изолираният монтаж на всеки транзистор върху собствен
радиатор с 1,2 С/W. Ako изолационната пластинка се намаже и от двете
страни със силиконова паста, достатъчен е и охлаждащ радиатор с 1,8 С/W.
При монтаж на повече от един транзистор върху общ радиатор, неговото
топлинно съпротивление трябва да се и на броя на транзисторите.
Така например, ако Т7 и Т8 се монтират върху общ радиатор, той се
оразмерява при 0,6 С/W.
Koрпусът и изводите на мощните транзистори не трябва в никакъв случай да
имат връзка с охлаждащия радиатор. Освен това на корпуса на
транзисторите има колекторно напрежение от 40 V, koeто не е съвсем
безопасно за човека и животните, поради което транзисторите трябва да се
покрият с изолационни пластмасови капачета. Също така с шлаухчета се
изолират местата на връзка на всеки един от елекродите на транзисторите.
Елементите извън печатната платка трябеа да се свързват с нея чрез медни
изолирани проводници със сечение най – малко 0,5 кв mm. Късите връзки са
за предпочитане. Изводите за озвучителните боксове могат да завършват
както с DIN – куплунги, така и с японските ЧИНЧ – куплунги. В последния
случай трябва да се внимава за полярността – червеният е активният изход,
а черният – „маса”.
Връзката между входните куплунги и платката да става с ширмовани,
нискочестотни проводници, като ширмовката се свързва с посочената на фиг.
3 точка „маса” на входа.
Тази точка е много важна и представлява единствената „маса” на целия
усилвател и само в тази точка трябва да има връзка между металната (евентуално)
кутия и усилвателя.
Монтажът на входните куплунги трябва да стане по възможност на място,
отдалечено на най – голямо разстояние от трансформатора, мрежовите и
изходните проводници, за да се избегне брумът и обратната връзка от
изхода към входа. Също така, ако между проводниците за +/- 40 V и входа,
разстоянието е малко, може да се получи самовъзбуждане.
Платката на усилвателя се закрепва с помощта на винтовете М3 и
дистанционни втулки към дъното на кутията. Понеже платката на усилвателя
(фиг. 3) и на захранването (фиг. 4) са
 |
с еднакви размери, те могат да се
монтират и една върху друга. Оптималното място за охлаждащия радиатор е
от външната страна на кутията, отзад или отстрани. Във всеки случай
обаче, ребрата на охлаждащия радиатор трябва да са вертикални, за да се
постигне най – добро охлаждане. Връзките между платките и куплунгите за
високоговорителите да стават по пода на кутията, за да се подтисне
полученото при по – големи токове разсеяно поле.
НАСТРОЙКА Много важно! Усилвателят да се включи към мрежата само тогава,
когато е настроен чрез R9. A това става така: изходът е свободен, т.е.
нищо не е включено към него, а входът е даден накъсо. Предпазителят П2
се сваля и на негово място се включва амперметър на обхват 1А постоянен
ток (положителната клема на уреда се свързва към С2).
При това положение плъзгачът на R9 се завърта обратно на часовниковата
стрелка до отказ.
След като сте проверили още веднъж правилността на монтажа, можете
спокойно да включите захранването с К. Стрелката на амперметъра би
трябвало да мръдне малко след включването. Ако уредът отчете по – голяма
консумация, веднага изключете захранването, защото има някаква грешка.
Ако консумацията е нормална (няколко милиампера), обхватът на иамерване
се превключва на 100 mA. Чрез R9 токът през уреда се наглася до около 80
mA, kaто в случая токът на покой на крайните транзистори е около 50 mA.
Усилвателят остава известно време включен, за да се корегира настройката
след загряването му и окончателното положение на R9 се фиксира с капка
лак. Изключва се захранването, поставя се предпазителят П2 и усилвателят
е готов.
Ако все пак не всичко е наред, то контролните напрежения, показани върху
схемата на усилвателя ще ви помогнат да откриете и отстраните повредата.
Всички напрежения са измерени спрямо „маса” при накъсо дадани вход и
включени ВГ.
Hi – Fi усилвател 200 W инж. Димитър Алексиев
Млад Конструктор 1981/6/стр.3-5
Усилвателят е описан в сп. „Електор”
Високият КПД се определя преди всичко от качествата на крайните
транзистори, които трябва да имат малко напрежение на насищане при
големи токове. Надеждната работа на мощните усилватели зависи както от
схемното решение, така и от правилното оразмеряване на отделните
елементи. Необходимо е също така и добро конструктивно решение, за да
може да се разсейва отделената от мощните транзистори топлина.
Усилвателят е предвиден да работи с товат 4 Om. При товар 8 Om и
отдадената мощност е 100 W.
Усилвателят използва само едно захранващо напрежение от +95 V.
Високоговорителите се свързват през ителен кондензатор С15, като
по този начин се гарантира безопасното им включване към изхода на
усилвателя.
 |
Крайното двутактно комплементарно стъпало работи в клас АВ и
има защита от претоварване и късо съединение на изхода.
За да се осигури необходимият ток, всяко рамо е съставено от по три
транзистора: Т7,Т9 и Т8, Т10 и Т12, свързани в паралел. Базите на двете
тройки транзистори са свързани накъсо и се управляват от драйверните
транзистори Т5 и Т6. Изравняването на токовете през трите паралелно
свързани транзистора се осъществява от емитерните резистори R25 – R30.
Същевременно падът на напрежението върху тези емитерни резистори се
използва за защита на крайното стъпало от претоварване, като това
напрежение поддържа запушени транзисторите Т8 и Т4.
Достигайки 0,65 V, напрежението отпушва транзисторите и през диодите Д4
и Д5 се запушват драйверните транзистори Т5 и Т6. По този начин
изходният ток не може да превиши зададената стойност. В случая защитата
сработва при 14 А върхова стойност на тока.
Входният усилвател на напрежение е изграден по твърде оригинален начин.
Един бърз операционен усилвател с МОS – транзистори на входа и на изхода
управлява транзистора Т2, който осигурява необходимото усилване по
напрежение. За да се получи по – голям коефициент на усилване по
напрежение на транзистора Т2, в колектора му е включен динамичен товар,
представляващ генератор на постоянен ток (30 mA), изграден от Т1, R10,
Д2, Д3. Този генератор на ток позволява установяването на тока на покой
през крайните транзаистори да се извършва плавно чрез
тример-потенциометъра R11. Температурната стабилизация на този ток се
осъществява чрез закрепване на двата диода Д2 и Д3, върху радиатора,
близо до крайните транзистори. За температурната стабилизация на тока на
покой спомагат и включените емитерни резистори на крайните транзистори.
Напрежението на средната точка на изхода се настройва чрез
тример-потенциометъра R6.
Ako koндензаторът С1 е с достатъчно голяма стойност, входният импеданс
на усилвателя се определя от стойността на на резистора R2. Koефициентът
на усилване се дава от отношението на съпротивленията на резисторите R9
и R3 и при посочените стойности на елементите е 33, откъдето следва, че
за пълна мощност (200 W) е необходимо ефективно входно напрежение 850
mV. Чрез намаляване на съпротивлението на резистора R2, чувствителността
на усилвателя може да се повиши в известни граници. Стойността му обаче
не бива да бъде по – малка от 1 кOm, tъй като съществува опасност от
самовъзбуждане на усилвателя. Изходното напрежение на операционния
усилвател е около 1 V, т.е. неговият коефициент на усилване в схемата е
около 1. Усилването на празен ход на операционния усилвател е 320 000
или 110 dB. Следователно дълбочината на отрицателната обратна връзка е
110 dB. По такъв начин клирфакторът за честота 1 кHz е по – малък от
0,1% даже при 200 W мощност.
Коефициентът на полезно действие при пълна мощност е около 60 %. При по
– малка изходна мощност КПД намалява, тъй като токът на покой през
крайните транзаистори е сравнително голям, за да се получи нисък
клирфактор.
Честотната лента на усилвателя при пълна мощност е от 10 Hz до 60 kHz.
Долната гранична честота се определя от стойността на кондензаторите С1
и С15, а горната гранична честота – от стойността на кондензатора С6.
Отношението сигнал/шум е по – голямо от 100 dB.
Moнтаж, захранване и оживяване
Транзисторите Т5 – Т12 заедно с диодите Д2 и Д3 се монтират с
изолационни подложки и се осигурява добро топлоотвеждане чрез силиконова
паста. Останалите елементи, с изключение на изходния кондензатор, се
монтират на печатната платка, показана на фиг. 2. Връзките между
 |
транзисторите на радиатора, както и връзките с платката, трябва да бъдат
възможно най – къси, а проводникът трябва да бъде с диаметър по – голям
от 1 mm. За да се намали дължината на проводниците, е удобно платката да
бъде закрепена на самия радиатор. Не бива да се забравя, че ребрата на
радиатора трябва да се разположени вертикално, за да се създаде добра
конвекция на въздуха, а оттам – и по-добро охлаждане.
Тъй като операционният усилвател е с МОS – транзистори на входа,
необходимо е особено внимание при неговото монтиране. Той се поставя в
предвидения цокъл, след като са монтирани всички останали елементи, по
следния начин: обикновено такива схеми са забодени в тъй наречената
проводяща гума, при което всички крачета на интегралната схема са дадени
накъсо. Преди да се извади схемата от гумата е необходимо с тънка жичка
да се омотаят крачетата, така, че да се гарантира добра електрическа
връзка между тях. След като схемата се постави в цокъла, жичката трябва
да се отстрани.
Необходимото за усилвателя постоянно напрежение от 95 V може да се
получи от нестабилизиран, мостов изправител, схемата на който е показана
на фиг. 3.
 |
Тъй като в изправителната група се отделя топлина, то корпусът му трябва
да бъде закрепен към шасито, като се създаде добър топлинен контакт
между тях. Ако се използват диоди, то те трябва да се монтират на
отделен радиатор.
На фиг. 4 е показано как се осъществяват връзките между платката,
транзисторите на радиатора и захранващия източник.
 |
Преди включване на захранващото напрежение, трябва да се провери още
веднъж дали правилно е извършен монтажът на елементите. Плъзгачът на
тример-потенциометъра R6 трябва да се постави в средно положение, а
плъзгачът на R11 – в нулево положение.
Също така с омметър трябва да се провери, че няма електрическа връзка
между радиатора и транзисторите, монтирани върху него.
Оживяването и настройката на усилвателя се извършва по следния начин.
При изваден предпазител П и без товар усилвателят се включва чрез „це-ка”
ключа и се проверява наличността на изправеното напрежение 95 V. Вместо
предпазителя П се включва една 100 W лампа и чрез тример-потенциометъра
R6 потенциалът на средната точка се нагласява на 45 V. При изключване и
повторно включване на усилвателя, отначало лампата трябва да светне,
след което отново да изгасне. Ако лампата не изгасне, това не означава,
че има грешка в монтажа или пък, че тример-потенциометърът R11 не е
нагласен на нулево положение. Ако лампата изгасне, следва, че монтажът
на усилвателя е правилен. Той се изключва, като на мястото на лампата се
включва амперметър (с обхват 1 или 3 А) и входът на усилвателя се дава
на маса. Отново се включва захранването, при което стрелката на
амперметъра отначало ще се отклони в крайно дясно положение, след което
ще покаже тока на покой. Чрез тример-потенциометъра R11 се нагласява
показание със 150 mA по – голямо от отчетеното. Усилвателят се оставя
включен 10 – 15 минути, като се следи за показанието на амперметъра. Ако
токът нарасне чувствително, за подобряване на температурната му
стабилизация, паралелно на R11, се включва допълнително термистор 500 Om
с отрицателен TKR (монтиран на радиатора).
След това се включва товарен резистор с необходимата мощност, а на входа
се свързва генератор със синусоидален сигнал с честота 1 кHz. При пълна
мощност с осцилограф се проверява дали ограничението на двете полувълни
започва едновременно. В противен случай трябва да се корегира
потенциалът на средната точка чрез тример-потенциометъра R6.
При стереоизпълнение, оживяването на двата канала става поотделно, а
връзките между възлите става според монтажната схема от фиг. 4. Тъй като
при възпроизвеждане на музика рядко, и то за кратко време, се изисква
мощност 2 х 200 W, може да се използва захранващата схема от фиг. 3. Ако
стереоусилвателят трябва да отдава за по – продължително време пълната
си мощност, необходимо е вторичната намотка на мрежовият трансформатор
Тр да бъде оразмерена за 10А. Стойността на Сф трябва да се удвои, а
предпазителят П да бъде за 6,3 А.
СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ
 |
УНИВЕРСАЛЕН Hi – Fi УСИЛВАТЕЛ 2 х 50 W Николай Пенчев
Радио телевизия електроника 1989/7/стр. 14,15
На желаещите да имат телевизор или авторадио с Hi – Fi (1989 г.)звучене
даваме функционално решение, сърцето на което е монолитната интегрална
схема TDA2025. Тази интегрална схема представлява паралелен мостов
усилвател на мощност и се нуждае от малко външни елементи. Предвид на
възможностите за изработване на усилвател до 50 W чрез хибридна
интегрална схема или особено чрез дискретни елементи, предлаганият
нискочестотен мостов усилвател е една интересна идея. Незначителният
брой външни елементи и некритичният режим относно колебанието на
захранващото напрежение правят приложението на TDA2025 много просто.
Компактният и корпус, имащ ниско термично съпротивление, дава възможност
за механически несложна и евтина конструкция.
 |
Изходът на интегралната схема TDA2025 е изграден от противотактно крайно
стъпало за пиков ток до 4 А. При товар 8 Om, то осигурява до 50 W
синусоидална и 70 W музикална мощност. Високоговорителят е галванично
свързан с изхода на нискочестотния усилвател. Вътрешносхемно е осигурена
постояннотокова защита от окъсяване на изхода, която при претоварване
изключва усилвателя на мощност. На фиг. 1 е показана принципната схема
на стереоусилвателя 2 х 50 W при товар 8 Om. Веригата VT1, R4, C5 (VT2,
R9, C11), която се свързва с вход 5 на TDA2025, e предназначена за
потискане на брума от променливотоковата захранваща мрежа. Входният
сигнал на извод 2, а товарът се свързва между изводи 1 и 7.
Захранващото напрежение се подава през токоограничаващия резистор R1
(R7) със съпротивление 3,9 Om/4 W към извод 3 на интегралната схема.
Кондензаторът С1 (С8) – 2200 мкF/50 V, e изглаждащ, а С2 (С9) – 220 nF,
блокира високочестотните смущения в захранващата верига. Необходимо е
(+) на захранването да подадете през предпазител 2,5 А за всеки канал.
Това на фиг. 1 не е показано.
Захранващото напрежение на усилвателя може да варира в сравнително широк
обхват. Неговата стойност определя изходната мощност на усилвателя. Като
тази зависимост при честота 1 кHz и температура 25 С е показана на фиг.
2.
 |
На фиг. 3 е показано влиянието на честотата върху клирфактора на усилвателя. Характеристиките са снети при захранващо напрежение 32 V, товар 8 Om, температура 25 С и изходна мощност 40 W.
 |
Печатната платка на усилвателя е дадена на фиг. 4. Интегралните схеми
TDA2025 се монтират върху радиатори с размери 200 х 70 х 40 mm.
УСИЛВАТЕЛ 40 W инж. Николай Тюлиев
Млад Конструктор 1983/4/стр.3,4
В (кн.1 и кн.3/83 г) са разгледани основните изисквания към един
усилвател, спазването на които премахва неприятните ефекти на
транзисторното звучене. В съветското списание „Радио”, кн. 10/81 бе
публикувана схема на мощен усилвател, в която са спазени изискванията за
висока вярност Hi – Fi. Предлагаме ви подобна схема с елементи, които
може да се намерят на нашия пазар (1983 г.).
Технически данни:
Изходна мощност при товар 8 Om – 40 W;
Честотна лента при мощност 40 W – 20 Hz – 25 kHz;
Koeфициент на нелинейни изкривявания – 0,03%.
Всички стъпала на схемата са с местни дълбоки отрицателни обратни връзки,
реализирани чрез резисторите в емитерите на транзисторите. При
оразмеряването на елементите е предвидена възможност за значително
претоварване на стъпалата, с което се избягват динамичните изкривявания.
Както обяснихме по – рано, такива изкривявания възникват при навлизане
на някое стъпало в нелинейната област. Във входа не е използвано „традиционното”
диференциално стъпало, което много лесно се претоварва. Обратната връзка
е паралелна.
За да се постигне високо входно съпротивление на усилвателя, т.е. за да
бъдат R1 и R2 високоомни, е използван емитерен повторител. Пак за защита
от динамичните изкривявания, на входа е включен филтър R1C2, който спира
честотите, които усилвателят не може да възпроизведе и които биха го
претоварили. Този филтър е с гранична честота 25 kHz. Така стръмните
фронтове се „смегчават” преди да попаднат в усилвателя.
 |
Емитерният повторител с транзистора Т1 управлява комплементарното
стъпало Т2 и Т3, в което посредством R11 и R14 са въведени отрицателни
обратни връзки ООВ. Потенциометърът R8 служи за нагласяване на постоянно
напрежение 0 V в изхода на усилвателя. С кондензаторите С5, С6 и С8 се
подава еднакъв променливотоков сигнал за двете полувълни.
Усилването на стъпалото Т2-Т3 е 80 – 100 пъти при коефициент на
нелинейни изкривявания 0,2 – 0,3 %. Естествено това са данни, без да е
включена ООВ.
Кондензаторът С7 е за честотна корекция и стойността му много зависи от
използваните транзистори. Транзисторът Т4 е за нагласяване на началния
ток на крайните транзистори и е свързан по обичайния начин.
Крайното стъпало е с шест транзистора. За разлика от традиционните схеми,
то има усилване 2 – 3 пъти, вместо обикновенното – около 1. Тъй като
мощните крайни транзистори не са комплементарни, са взети мерки за
симетриране на товарите.
Колекторният товар на Т6 е R24 и два прехода емитер – база на
транзисторите Т8 и Т10. За да има два прехода емитер-база и в товара на
Т5, е включен диод (Д1) в емитера на Т7. Ако диодът липсва, делът на
четните хармоници в клирфактора ще бъде голям. За симетриране на
усилването за двете полувълни е тримерът R23, като стойността му се
нагласява чрез измерване на коефициента на нелинейните изкривявания за
честоти 15 – 20 kHz.
Oбратните връзки R29, R22 и R33, R23 стабилизират усилването на крайното
стъпало. Групата R30-C9 служи за намаляване на склонността на усилвателя
към самовъзбуждане при високи честоти след включване на
високоговорителите, които имат индуктивен характер. За същата цел
понякога последователно на товара се включва LC – група.
Отрицателната обратна връзка се осъществява с групата R32, R31 и С10.
Ускоряващият кондензатор С10 се подбира опитно, в зависимост от типа на
крайните транзистори.
Благодарение на дълбоките местни обратни връзки, нелинейните
изкривявания са много малки, въпреки, че транзисторите не се подбират по
двойки. Ако това се направи, резултатите ще са значително по – добри
Стереоусилвател 2 х 12 W Богомил Лъсков
Радио телевизия електроника 2002/8/стр. 24, 25
Усилвателят е подходящ за включване към изходите на стереоусилватели,
стереомагнитофони или стереорадиоприемници с малка изходна мощност.
Стереоусилвателят е осъществен с интегралната схема TDA1521, която при
изходен товар 8 Om и захранващо напрежение 15 V осигурява изходна
мощност 2 по 12 W (23 W).
 |
Нелинейните изкривявания са 0,5% и потискането на брума – 60dB.
Честотната характеристика е в обхвата от 20 до 20 000 Hz.
Интегралната схема е така разработена, че потиска шумове и смущаващи
сигнали., които се получават при включване и изключване на захранващото
напрежение. Освен това интегралната схема е защитена от претоварване и
късо съединение в изходите.
Резисторите R1 и R2 са съгласуващи и имат съпротивления, равни на
изходните съпротивления на звуковите източници, включени на входа на
стереоусилвателя. Те се изработват с константанов проводник с диаметър
0,2 mm и се навиват върху резистор от типа МЛТ-2 (2 W).
Силата на звука се регулира с потенциометрите RP1 и RP2.
Интегралната схема ТDА1521 се монтира върху алуминиев радиатор с размери
12 х 15 cm и дебелина 3 mm. Радиаторът се монтира вертикално и се
изолира от общата маса.
Трансформаторът се навива върху Ш – образен магнитопровод от типа Ш 25 х
37 със сечение 8,13 cm. Първичната намотка съдържа 1012 нав. с проводник
ПЕЛ 0,35. Двете вторични намотки съдържат по 51 нав. с ПЕЛ 1.
Еквалайзер Евгени
Стефанов
Млад Конструктор 1987/1/стр.2,3
Целият звуков честотен диапазон е расзделен на 5 подобхвата, както е
показано на фиг. 1, като във всеки подобхват се съдържат по две октави.
Една октава съответства на честотен диапазон с такава широчина, че
максималната честота е 2 пъти по – голяма от минималната.
 |
За всеки канал има регулатор с който се повишава или намалява амплитудата на сигналите, чиито честоти са в честотната лента на съответния канал. Кривата на повишаване и намаляване на амплитудата на сигнала е показана на фиг. 2а. В точка А от характеристиката става застъпването на две съседни честотни корекции. Така например в корекцията за 1000 Hz, т. А се намира съответно на 500 Hz и 200 Hz, което ще позволи добро припокриване със съседните честотни подобхвати 250 Hz и 400 Hz (фиг. 2б).
 |
Операционните усилватели А1 – А5 са типа 741 и изграждат филтри, настроени съответно на честоти 60, 250, 1000, 4000, 10 000 Hz (фиг. 3). Коефициентът на усилване (за дадена честота) на всеки усилвател (вж. фиг. 4) зависи от положението на плъзгача на съответния потенциометър. Съпротивлението r представлява последователното съпротивление на филтъра. Само за резонансната честота |
r е равно на R1 (= 2,2,kOm), иначе то е от порядъка на стотици килоома.
 |
Когато плъзгачът на потенциометъра е в
средата, коефициентът на усилване е 1, а когато е в горния или
долния край (по схемата от фиг. 4), коефициентът на усилване е
съответно 4 (+12 dB) или 1/4 (-12 dB).
|
 |
Към входа на еквалайзера (фиг. 3) са свързани
резисторите R13 и R14, които изграждат делител, намаляващ сигнала в
отношение 1/10. По този начин се избягва ограничаването на сигнала в
усилвателите.
Малка хитрост позволява да се избегне двуполярното захранване за
операционните усилватели. Всеки ОУ се захранва с +10 V и изкуствено се
създава напрежение +5 V в изходите им от двата ценерови диода Д1 и Д2.
Диодите са от типа КС147А, КС156А (СССР) или други, с напрежение на
стабилизация 5,1 V и разсейвана мощност 400 mW.
Монтаж и настройка
 |
Цялата схема се монтира върху печатна платка, с вида, показан на фиг. 5а. Разположението на елементите върху платката е показано на фиг. 5б. След като се запоят всички кондензатори, резистори, диоди и потенциометри, най – накрая се запояват и операционните усилватели.
Нискочестотен усилвател, който се захранва от акумулаторна батерия на превозно средство 12V/24V Радио телевизия електроника 1988/3/стр.34
 |
Материалите подготви за сайта:
Иван Парашкевов
e-mail: ivanparst@dir.bg