Трифазен електродвигател в еднофазна електрическа мрежа. Георги
Минчев
Радио телевизия електроника 2001/10/стр.8,9
 |
В практиката в някои случаи се налага използването на трифазен
електродвигател. За неговото захранване обаче не е необходимо обезателно
да има трифазна електрическа мрежа.
Един от най – често срещаните начини за захранване на трифазен
електродвигател от еднофазна електрическа мрежа е, като третата намотка
се включи чрез фазоизместващ кондензатор. При такова включване,
полезната отдавана мощност е 50 – 60% от мощността на електродвигателя,
отдавана при трифазен режим на работа. Необходимо е да се знае, че не
всички електродвигатели могат добре да се използват в еднофазна
електрическа мрежа. Не е за предпочитане да се използват
електродвигатели, работещи с двойни клетки в ротора на късо. В еднофазен
режим добре могат да работят електродвигатели от сериите А, АО, АО2, АОЛ,
АПН, УАД.
За да работи един електродвигател нормално с пусков кондензатор,
капацитетът на кондензатора трябва да се изменя в зависимост от броя на
оборотите. Тъй като това условие е трудно изпълнимо, на практика
електродвигателят се управлява двустепенно. Първоначално се включват два
кондензатора: Ср (работен) и Сп (пусков). След набиране на необходимите
обороти, пусковият кондензатор се изключва с ключето SA1. Kaпацитетът на
работния кондензатор Ср за включване на трифазен електродвигател,
свързан по схема „звезда” (фиг. 1) се определя по формулата:
Ср = 2800*I/U мкF,
а, за включване по схема „триъгълник” (фиг. 2) – по формулата:
Ср = 4800*I/U мкF.
При известна мощност на електродвигателя, консумираният ток се определя
по формулата:
I = P/(1,73*U*kпд*cosфи),
Където
P е мощността на електродвигателя, W,
U – напрежението на електрическата мрежа, V,
кпд – КПД
cos фи – коефициент на мощността.
Обикновено тези данни се вземат от паспортната табелка на
електродвигателя.
Капацитетът на Сп трябва да е 1,5 – 2 пъти по – голям от този на Ср.
Работното напрежение на Ср и Сп трябва да превишава 1,5 – 2 пъти
напрежението на електрическата мрежа. Удобни за целта са хартиените
кондензатори типове МБГО, МБГП, МБГЧ и др. В качеството на пусков
кондензатор може да се използват електролитни кондензатори с работно
напрежение 450 V (само при условие, че се включват кратковременно). За
по – голяма надеждност на фиг. 3 е показан начин на включване на два
електролитни кондензатора. Паралелно на пусковия кондензатор е включен
резистор, който има предназначение да разрежда кондензатора след
изключване от мрежата.
Експлоатацията на трифазен електродвигател с пусков кондензатор има
известна особеност. При работа в режим на празен ход чрез кондензатора в
намотките протича 20 – 40% по – голям ток. Поради това, ако
електродвигателят често се използва в недонатоварен режим или в празен
ход, капацитетът на Ср трябва да се намали.
За смяна на посоката на въртене на вала на електродвигателя се използва
превключвателят SA2.
ЛИТЕРАТУРА
1. Сп. Моделист конструктор, 1986, N 2
2. Сп. Радиолюбитель, 1982, N 12.
Eлектронна защита на трифазни електродвигатели Александър Поляков
Радио телевизия електроника 1988/5/стр. 36,37
 |
Трифазните електродвигатели, които работят без непосредствено наблюдение,
изгарят, когато по една от фазите отпадне захранващото напрежение.
Абселютно неизбежно е изгарянето, когато електродвигателят е в покой и
след това му се подаде напрежение на две фази. Особено неприятен е
случаят, когато електродвигателят е много мощен, защото е тежък и
пренавиването му е скъпо и свързано с разход на повече време и труд.
Долуописаната електронна защита предпазва електродвигателя от изгаряне
при подобни случаи. Тя е изработена от достъпни и евтини материали.
Схемата на електронната защита е показана на фигурата.
Към трите фази R, S и Т спрямо нула е свързан по един „звънчев”
трансформатор.
Променливото напрежение 5 V на всеки трансформатор се изправя и филтрира
от четири диода и кондензатор.
За товар на всяко изправено напрежение служи потенциометър. За фаза R е
потенциометърът R1, за фаза S е R2 и за фаза Т е R3, koито имат
съпротивление от 470 Оm до 1 кОm и мощност 0,5 W.
Трите изправени напрежения се подават на управляващите електроди на
тиристорите VT1, VT2 и VT3, които са свързани последователно.
Тиристорите са наше производство от типа Т7. Така свързани, те образуват
схема на съвпадение, т.е. получава се тривходова логическа схема И.
При това положение, щом напрежението по трите фази е нормално, то и
изправените напрежения имат достатъчна стойност, за да отпушат
тиристорите. Релето Р1 сработва и с контактите си 1 и 2 затваря веригата
на контактора К, който сработва и подава трифазното напрежение на
електродвигателя.
Щом напрежението по една от фазите изчезне или се намали под дадената
стойност, която можем да определим по желание с потенциометрите R1, R2 и
R3, изправеното напрежение на съответния управляващ електрод на
тиристора не се подава или се подава с понижена стойност и
електрическата верига на тиристорите се разкъсва., с което релето P1
отпуска и с контактите си 1 и 2 ракъсва захранващата верига на бобината
на контактора К. Контакторът К изключва електродвигателя от трифазното
електрозахранване.
При поява на нормални напрежения по трите фази, релето P1 сработва и
включва контактора К, който от своя страна включва електродвигателя към
трифазното електрозахранване.
Релето Р1 е постояннотоково РП-23 за 24 V и има ток на сработване 0,22 А
и съпротивление 110 Om. To има четири контактни пера, през които може да
протече ток 1 А.
Контакторът К е от типа ПМЕ-071 УЗБ и може да подава напрежения до 380 V
с честота 50 Hz и ток 4 А.
Кондензаторите С1, С2 и С3 са за работно напрежение 16 V. Диодите VD1 –
VD12 и VD13 са КД-1116. Кондензаторът С4 има капацитет 100 мкF.
Трансформаторът Т4 има сечение на желязната сърцевина 5 кв sm.
Прозорецът в който се поставят проводниците е 546 кв mm.
Първичната намотка има 1980 мавивки с фи 0,20 mm.
Вторичната намотка има 250 навивки с фи 0,53 mm.
При правилен монтаж и изправни елементи схемата сработва веднага.
При изпробване и настройка на защитата, ако не разполагаме с трифазно
напрежение, можем да свържем трите фази в една и след това да ползваме
монофазно напрежение 220 V, kaто при това положение електродвигателят не
трябва да бъде включен към контактора. Контактите 1,2,3,4,5,6,7 и 8
трябва поне веднъж в годината да се почистват.
Стабилизатор на оборотите на маломощни електродвигатели Н.с. инж С.
Хараламбиев, н.с. инж Хр. Медаров, ст.н.с. В. Вълчанов, н.с. инж П.
Панайотов, н.с. Е. Илиева сп. Радио телевизия електроника 1988/2/стр.
29, 30
Маломощните електродвигатели често се използват в различните системи на
електронната автоматика. Основен проблем в този случай е автоматичното
стабилизиране на оборотите им.
Тук се анализират редица съществуващи решения. На тази основа се
предлага ново схемно решение:
 |
В по – старите системи се използва центробежен регулатор, който се
намира на оста на самия ротор. (фиг. 1). При превишаване на необходимите
обороти, веригата, захранваща електродвигателя, в която последователно е
включен центробежният регулатор (ЦР), се ограничава по ток. Това решение
и сега се използва при устройства, работещи с автономно захранване, тъй
като е по – добро по отношение на пестене на електричека енергия, която
би се загубила в един електронен регулатор. Сериозен недостатък е
бързото износване на контактите на ЦР. Липсва възможност за регулиране
по време на работа на електродвигателя, при това при промяна на желаните
обороти чрез настройка се нарушава балансировката на регулатора.
Използването на регулатор, работещ на този принцип, е ограничено и от
това, че внася шум с широк спектър.
Друг начин за стабилизиране на оборотите е, като се създава обратна
връзка по напрежение и по ток, даваща информация съответно за оборотите
и натоварването на регулирания електродвигател (фиг. 2).
При увеличаването на натоварването, токът през електродвигателя нараства.
Потенциалът върху R1 също нараства. Това въздейства върху регулиращата
схема (РС) отпушващо до момента, когато потенциалът в точката между Ru2
и Ru4 достигне определена стойност. РС остава отпушена в такава степен,
че при това натоварване да се запазят оборотите.
Такава реализация е по – надеждна, не изисква допълнителна механична
система. Регулира се в процеса на работа на електродвигателя.
Недостатък е, че се влияе от контактното съпротивление, което е изнесено
като еквивалентно Rk на фиг. 2. Електродвигателите, включени към
регулатор от този тип, се изработват с метални четки, като по този начин
се получава минимално Rk. След определен период от време вследствие на
замърсяване, контактното съпротивление се повишава, като се стигне дотам,
че при задействане на системата, тя не работи, защото върху резистора,
от който се взема информация за натоварването R1, спадът е малък (токът
през него се ограничава от Rk). Спадът на напрежението върху
електродвигателя е висок. Тези два фактора влияят върху регулиращия
елемент запушващо, което подсилва дефекта. Губи се също и част от
електроенергията, която се разсейва като топлина върху регулиращия краен
елемент от PC.
Друг начин за поддържане на стабилни обороти на електродвигателя е чрез
използване на тахогенератор. При това решение може да се постигне много
висока точност. Когато от изхода на тахогенератора се получава сигнал с
честота, пропорционална на тази на въртене на ротора, тази честота се
сравнява с честотата на импулсите на опорен кварцов генератор и се
постига регулиране на оборотите с точност до фаза.
Ако от изхода на тахогенератора се подава напрежение, променящо своята
стойност в зависимост от оборотите, това напрежение се сравнява с опорно
стабилно напрежение и в зависимост от това, дали е по – голямо или по –
малко от него, се влияе на захранването на електродвигателя.
На фиг. 3 е показана блокова схема на регулатор, който работи на подобен
принцип, без да изисква допълнително включване на тахогенератора.
При първоначално пускане, напрежението в амплитудния детектор (АД) е
приблизително нула. Сравняващото устройство (СУ) сравнява с Uоп и това
довежда до отпушване на PE. Генераторът Г работи на честота 100 кHz,
kaто генерира правоъгълни импулси с определен коефициент на запълване.
За икономия на електроенергия, която би се загубила при подмагнитване,
статорът се изработва като многополюсен постоянен магнитен пръстен.
Такъв тип електродвигатели при принудително външно задвижване работят
като постояннотокови генератори.
Да приемем, че през периода t2 (fig. 4a), eлектродвигателят е зхранен
нормално. През периода t3 не е захранен. Когато електродвигателят не е
натоварен, той се върти по инерция и изработва напрежение, приблизително
равно на захранващото. Колкото натоварването е по – голямо, толкова по –
бързо спада натрупаната енергия в намотките на ротора през периода t1 (фиг.
4б). Информация за оборотите дава долният връх на спада на напрежението
през периода t1. Колкото повече той спада, чрез СУ и РЕ на фиг. 3 се
увеличава амплитудата на импулса през периода t2. По този начин
оборотите се запазват постоянни.
За да функционира правилно схемата, спадът на електроенергията през
периода t1 (фиг.4г) трябва да е по линеен закон. Ако това не е спазено (фиг.
4в), може да се получи прекомпенсация, която се изразява в периодично
повишаване и спадане на оборотите на електродвигателя, и регулаторът ще
бъде с мека характеристика – при повишаване на натоварването оборотите
малко ще спадат.
За да спада напрежението по линеен закон, се избира по – голям
коефициент на запълване. На фиг. 5 е дадена принципна схема на
регулатора.
Генераторът е реализиран с таймер 555. R1 и R2 определят коефициента на
запълване. Диодите VD1 и VD2 предпазват останалата част от схемата от
евентуални високоволтови пикове.
Елементите VD3 и C6 са амплитуден детектор. Транзисторът VT2 сравнява
напрежението, включено от АД, и зададеното през R1. В зависимост от това,
кое от двете напрежения е по – голямо, се управлява състоянието на VT1.
При повишаване на контактното съпротивление между четките и колектора по
време на t2, eлектродвигателят е захранен чрез генератор с малко
съпротивление, последователно на който е включено Rk. То ограничава
натрупването на енергия в ротора. През периода t3, електродвигателят не
се върти и напрежението през t3 е практически нула. Това довежда РЕ в
състояние на насищане.
На фиг. 7а е показан случай, когато роторът е спрял от прекомерно
натоварване, но Rk e малко, а на фиг. 7б, роторът не се върти поради
голямо Rk.
На фиг. 8 е показана осцилограма, получена съответно при нормална работа
на регулатора. От момента t1 do t3 натоварването на електродвигателя е
увеличено, вследствие на което нараства амплитудата на импулсите от t1
до t3. В t4 натоварването на електродвигателя е увеличено, вследствие на
което нараства амплитудата на импулсите от t1 до t3. В t4 натоварването
спада, което довежда до намаляване амплитудата на импулсите, докато се
стигне отново до равновесие.
Оборотите остават непроменени при промяна на захранващото напрежение в
определени граници.
За повишаване на температурата стабилност се използва ценеров диод от
типа КС168В.
ЛИТЕРАТУРА
1. Дэвис, Г.Л. Применение точной магнитной записи М., „Энергия”, 1976 г.
2. Робинсон, Д.Ф. Магнитная видеозапис. Теория и практика. М., Связь,
1980 г.
3. Зайцев. Автоматическое регулирование в магнитной записи. Киев, „Техника”,
1979 г.
4. Тодоров, Т. Касетни магнетофони. София, „Техника”, 1980 г.
Устройство за контрол и сигнализация Иван Парашкевов
Радио телевизия електроника 1995/2/стр. 11,12 и 17
 |
Схемата на устройството, предложено на фиг. 1, дава възможност за
контролиране наличието едновременно на 8 напрежения. След
предварителното им преобразуване, те могат да бъдат от източници на
трифазни и еднофазни напрежения за захранване на различни видове
консуматори (включително двигатели), а също така съответстващи на
поредни номера на термодатчици, терморегулатори, термометри и др.
Условно в разглежданата схема напрежението с ниво лог. 1 е прието за „забранено”,
съответно нивото лог. 0 – за „разрешено” [3].
Когато на всички входове от 1 до 8 са постъпили сигнали с ниво лог. 0,
на изхода на схемата, напрежението има същото „разрешено” ниво. Ако поне
на един от тях постъпи сигнал с ниво лог. 1, прието за „забранено”, в
изхода на устройството също ще се появи сигнал със „забранено” ниво –
лог. 1. Едновременно светва и съответният светодиод VD1 – VD8 и индицира
номера на входа, на който е постъпило условно приетото за „забранено”
ниво.
С интегралните схеми (ИС) DD1 – DD4 е реализиран вариант на схема ИЛИ с
8 входа [1,2]. С транзисторите VT1 – VT8 са изпълнени 8 ключови елемента,
които се използват за индикация на постъпилите 8 логически сигнала от
контролираните източници.
Проверка. В изхода на устройството (извод 8 на DD4.3) се включва цифров
волтметър. На входовете с номера от 1 до 8 се осигуряват 8 сигнала с
ниво лог. 0 (свързват се към общия проводник). На извод 8 на ИС DD4.3
трябва да се измери сигнал с нива лог. 0. След това последователно на
всеки един от тези входове се подава напрежителен сигнал с ниво лог. 1.
Проверява се светването на съответния светодиод VD1 – VD8 и едновременно
появяване на сигнал с ниво лог. 1 в изхода на устройството.
Кондензаторите С1 – С4 при необходимост се монтират между изводи 07 и 14
на ИС DD1 – DD4.
Схемата, предложена на фиг. 1, е реализирана на платка от двустранно
фолиран стъклотекстолит с размери 125 х 80 mm.
 |
На фиг. 2 е показано разположението на елементите върху платката, на фиг. 3 – фолийната и картина от страната на елементите, а на фиг. 4 – от страната на спойките. С „М” са означени мостчетата от монтажен проводник.
 |
Ако някой от входовете не се използва, той се свързва към общия
проводник на устройството.
Предложената 8 – входова схема консумира ток 50 mA в дежурен режим, без
да са запалени светодиодите VD1 – VD8, и 130 mA, когато всечки светят.
Тя може да се използва съвместно с устройството за едновременна звукова
и светлинна сигнализация, публикувано в [3], като на стабилизатора на
напрежение DA (+5 V) от [3] се постави подходящ радиатор, напр. с
формата на буквата „П” – обърнато.
ЛИТЕРАТУРА
1. Димитрова, М.И., И.Д. Ванков. Импулсни схеми и устройства, Част първа,
С., Техника, 1989.
2. Кондарев, Г.М. и др. Справочник по полупроводникови прибори и
интегрални схеми. С., Техника, 1988.
3. Парашкевов, И.Х. Устройство за едновременна звукова и светлинна
сигнализация. – Радио, телевизия, електроника, 1994, N 8.
Регулатор на ниво на течност Стефан Радков, Дотю Дотев
Радио телевизия електроника 1988/6/стр. 36
 |
При реализиране на схемата, показана на фигурата, може да се постигне
регулиране на нивото на проводящи течности, включително и вода. Също
така схемното решение би могло да се използва и за индикатор за повишена
влажност, както и за индикатор на замръзване на вода. Регулирането или
индицирането се постигат чрез задействане на изпълнителен елемент (релето
Р) при наличие на течност или повишена влажност между електродите на
сензорния елемент.
Сензорът представлява два метални електрода, разположени един срещу друг
на определено разстояние. Разстоянието зависи от вида на течността, за
която ще се използва индикаторът, и се определя опитно. Чувствителността
на схемата зависи както от разстоянието между електродите на сензора,
так и от съпротивлението на резистора, включен между кондензатора С2 и
диода VD2. Разстоянието между електродите се подбира да бъде такова, че
при наличие на течност между тях токът, който ще протече, да бъде от
порядъка на 1 mA. Като критерий за подбора на разстоянието между
електродите може да служи и съпротивлението между тях при потапянето им
в течността. Това съпротивление трябва да бъде между 40 и 60 кOm.
Схемата действа по следния начин: при протичане на ток от порядъка на 1
mA между електродите на сензора, което е възможно при наличието на
течност между тях, кондензаторът С3 успява да се зареди до нивото,
необходимо за превключване на транзисторите с емитерна връзка VT1 и VT2.
Това води до отпушване на VT3 и включване на релето Р, чрез чиито
контакти може да бъде осъществена регулация или индикация на
достигнатото ниво.
Устройството е приложено при изработване на първите български апарати за
безалкохолни напитки и показа много добри експлоатационни качества.
Автомат за регулиране нивото на водата Крайчо
Самоходов
Радио телевизия електроника 1989/9/стр. 23, 24
Много често в народното стопанство се налага поддържането на определено
ниво на водата в резервоар. Тук е описано едно устройство, решаващо този
проблем.
 |
На фиг. 1 е показан резервоарът 1, в който регулирането на нивото на водата се определя от местоположението на електродите Е1, Е2 и Е3. Горното ниво се определя от нивото на електрода Е3, а долното – от електрода Е2. Когато нивото на водата достигне електрода Е3, автоматично се включва помпа, която започва да изсмуква водата от резервоара чрез смукателя 2. След като нейното ниво спадне под електрода Е2, помпата спира автоматично и след това цикълът отново се повтаря. На фиг. 1 е дадена слаботоковата част на схемата, а на фиг. 2 – силнотоковата и част. В началото, нивото на водата в резервоара е ниско и тя покрива само електрода Е1.
 |
С покачването и при потопяване на електрода Е2,
положението се изменя, тъй като веригата му е прекъсната от нормално
отворения контакт Б2 (21-22) на магнитния включвател на помпата. Ако
нивото на водата продължи да се покачва, идва момент, когато то достига
до електрода Е3. Тогава се затваря веригата Е1-вода-Е3, понеже на
електрода Е1 се подава непрекъснато напрежение 12 V. През нормално
затворения контакт на магнитния включвател Б1 (11-12) това напрежение се
подава на базата на транзистора VT1, който се отпушва, и релето Р, което
представлява неговият товар, сработва.
Включването на релето Р (фиг. 2) предизвиква затваряне на нормално
отворените му контакти р1 и р2. Тогава магнитният включвател Б се
включва по веригата фаза-включвател-контакт р1-контакт р2-бутон „стоп” (нормално
затворен)-контакт Т3 (95-96) от термичната защита на двигателя. От
фигурата се вижда, че след като сработи магнитният включвател, неговите
работни контакти БR, БS и БT затварят веригата за пускане на двигателя
на помпата и тя започва да работи. Нивото на водата започва да спада.
Тъй като магнитният включвател е действал, контактът Б1 (11-12) е
отворен, а Б2 (21-22) е затворен. В момента, в който нивото на водата
стане по – ниско от електрода Е2, транзисторът се запушва и релето Р
изключва. Неговите затворени контакти р1 и р2 се отварят, веригата за
управление на магнитния включвател се разкъсва и той изключва, с което
автоматично спира помпата. По този начин системата заема изходното си
положение.
Описаният режим служи за автоматично управление на помпата, като в този
случай ЦК-ключето е отворено. При повреда или поради друга причина може
да се наложи преминаването към ръчен режим на управлението на помпата. В
този случай ЦК-ключето К е затворено положение, а пускането и спирането
на помпата се осъществява посредством класическата схема за управление
чрез бутоните за пускане (БП) и за „стоп” (БСТ). При включването на
магнитния включвател той се самоблокира чрез контакта си Б3 (23-24).
Контактът Т3 (95-96) на термичната защита изключва магнитния включвател
и при двата режима на работа – автоматичен и ръчен.
Релето Р може да бъде от различен тип, но параметрите му трябва да бъдат
такива, че да не се получи претоварване на транзистора, изправителя и
работните контакти. В конкретната изработка е използвано реле със
съпротивление на бобината 200 Om. Всички електронни елементи са
монтирани върху платка с размери 80 х 120 mm. Използван е магнитен
пускател от типа ПВ2М-25А, чрез който се управлява електродвигател с
мощност 13 kW. Цялата схема за управление е монтирана върху шпертплатова
дъска с размери 300 х 250 х 10 mm.
Като електроди са използвани жилата на трижилен кабел 3 х 2,5 кв. mm,
които са потопени и укрепени в резервоара посредством рейките 3. Жилата
са калайдисани от мястото на ката до края. Електродът Е1 почти
допира дъното на резервоара, а Е2 се монтира малко по – високо от
смукателя 2, за да не се получи засмукване на въздух от помпата. Както
се вижда на фиг. 1, чрез кабела 4, сигналите се подават към схемата за
управление.
В заключение може да се каже, че схемата е сравнително проста, евтина и
с надеждна работа. По тази схема в района на АПК – Панагюрище, работят
три, а в с. Баня – една помпа в продължение на 4 години, без да е
регистрирана нито една повреда или отказ.
Универсалността на схемата позволява приложението и на други места за
решаване на подобни задачи.
Сигнализатор за ниво на течности инж Атанас Сиреков
Радио телевизия електроника 1991/11/стр. 22
 |
На фиг. 1 е изобразен сигнализатор за следене нивото
на течности с добра електропроводимост. Датчикът 1 е изработен от два
нита, разположени в тръба от изолационен материал 2, която се монтира
като част от тръбопровода, по който минава течността. Ако датчикът е
изработен от два, покрити с изолация електрода, той може да се монтира
по подходящ начин направо в тръбопровода или в съдове, изработени от
електропроводящ материал.
В устройството е използвана една CMOS интегрална схема 4011 (К561ЛА7),
която представлява четири двувходови елемента И-НЕ, означени на фиг. 1 с
D1.1 – D1.4. Тя позволява работа със захранващи напрежения Е1 в обхвата
3 – 15 V и има ниска консумация.
При протичане в тръбопровода на течност, покриваща двата елемента на
датчика, съпротивлението между тях е малко, така, че практически
контактът на входа е затворен към маса. Съпротивлението на резистора R1
ограничава тока, който протича при разреждане на кондензатора С1. На
входа на D1.1 има лог.0 (L), на изхода – лог.1 (H), на изхода на D1.2 –
лог.0, на третия изход има лог.1, а на четвъртия (D1.4) – лог.0.
Когато нивото на течността намалее, така, че тя вече не свързва
елементите на датчика (достатъчни е един от тях да не е покрит с течност),
контактът на входа се отваря и кондензаторът С1 започва да се зарежда
през R2 за време t = C1*R2. Времето на закъснение t e предвидено в
случай, че течността се движи неравномерно на тласъци. То може да бъде
променяно по желание чрез промяна на стойностите на R2 и С1. Резисторът
R2 може да бъде заменен с потенциометър. Едва след изтичане на времето t
сигнализацията се задейства. При достигане на експоненциална функция на
напрежение, което отговаря на лог. 1, тактовият генератор (D1.1, D1.2)
започва да работи. В ритъма на тази пулсираща ниска честота работи и
образуваният от D1.3 и D1.4 тонгенератор. Транзисторът VT1 (2T6551)
периодически се отпушва и запушва през R7. На колектора на VT1 към
захранващото напрежение (Е1) са свързани последователно високоговорител
с мощност 1 – 1,5 VA и резистор R, така, че общото им съпротивление да
бъде около 100 Om. При задействане на сигнализацията, високоговорителят
издава накъсан предупредителен звук.
Когато проводниците от датчика към сигнализатора са много дълги,
потенциалната разлика между двата елемента на датчика става много голяма
и праговото напрежение на включване на сигнализацията може да бъде
достигнато и при наличие на течност в тръбопровода. Препоръчва се , ако
е необходимо, сигналното устройство да се постави близо до контролирания
участък, а високоговорителят да се изведе на място, откъдето звуковият
сигнал лесно ще бъде чут.
Електронен ниворегулатор Георги Кузев
Радио телевизия електроника 1992/6/стр. 6,7
 |
Устройството, чиято схема е показана на фиг. 1, е
предназначено за автоматично контролиране и поддържане на определено
ниво в съд с електрически проводима течност.
Когато нивото на течността спадне под предварително зададеното,
ниворегулаторът включва изпълнителното устройство, напр. електродвигател
с помпа за дозареждане.
Електронният ниворегулатор се състои от датчик, усилвател, реализиран с
транзисторите VT1 и VT2, и реле за време, осъществено с транзистора VT3.
При положение, че нивото е нормално, електродите на монтирания в съда
датчик са потопени в течността – базата на транзистора VT1 получава
отрицателно напрежение, транзисторът е отпушен и колекторният му ток е
голям. Поради това в същото време транзисторът VT2 е запушен, в резултат
на което релето К1, включено в колекторната му верига, не е затворило
контактите си К1:1. При нормално състояние, контактите К2:1 на релето К2
са затворени и се зарежда кондензаторът С1. Със спадането на нивото,
проводимостта през електродите на датчика се прекъсва, транзисторът VT1
се запушва, VT2 се отпушва и релето К1 затваря контактите си К1:1, като
по този начин се подава отрицателно напрежение на базата на транзистора
VT3. В резултат на това колекторният му ток нараства и релето К2 се
задейства. При това положение се затварят контактите К2:3, предназначени
за включване на изпълнителното устройство. В същото време се отварят
контактите К2:2, които превключват електролитния кондензатор С1 от
захранващата верига към базата на транзистора VT3. С превключването
започва разреждане на С1 през резисторите R5 и R6 (които са с голямо
съпротивление), свързани последователно. През това време изпълнителното
устройство зарежда съда с течност, нивото се повишава и се стига до
момент, когато електродите на датчика се потапят отново в течността. В
този момент VT1 се запушва и релето К1 изключва контактите си К1:1.
Изпълнителното устройство продължава да зарежда съда с течност дотогава,
докато отрицателното напрежение, приложено на базата на VT3, достигне
стойност, при която през релето К2 започва да тече слаб ток, който не е
в състояние да задържи котвата му, и то изключва (застава в
първоначалното си нормално положение).
Настройката на устройството се състои в осигуряване на необходимата
чувствителност на усилвателя посредством тример-потенциометъра R3.
Времето за зареждане с течност се подбира, като се изхожда от
вместимостта на съда и дебита на изпълнителното устройство, и се фиксира
посредством подбор на стойностите на C1, R5 и R6.
Датчикът може да се изработи от тънка неръждаема ламарина или от
калайдисан фолиран текстолит. Двата електрода се изрязват с размери 80 х
10 mm и се закрепват срещуположно на изолирана подложка на разстояние 5
mm. Самият датчик може да се изнесе на разстояние 12 – 15 m от
устройството, като се използва двужилен изолиран кабел.
Релето К1 е от типа РЭС-15 със съпротивление на бобината 720 Om и ток на
задействане 14,5 mA. Второто реле К2 е от типа РЭС-22 със съпротивление
на бобината 175 Om и ток на задействане 36 mA. Диодите VD1 и VD2 служат
за предотвратяване на преходните процеси, възникващи вследствие на
индуктивностите на бобините на К1 и К2.
Трансформаторът Т1 е навит на стоманено ядро със сечение 4,2 кв. sm.
Първичната намотка има 2350 навивки от проводник ПЕЛ 0,18 mm, а
вторичната – 2 х 130 навивки от ПЕЛ 0,29 mm.
Стабилизатор на оборотите на постояннотоков електродвигател инж. Илия
Кънчев
Радио телевизия електроника 1986/8/стр.28,29
Днес (1986 г.) голяма част от звукозаписващите апаратури работят с
постояннотокови микродвигатели. Високото качество на записа и
възпроизвеждането до голяма степен зависи от доброто стабилизиране на
оборотите на микроелектродвигателите. Обикновено тази стабилизация се
извършва от аналогови устройства. За повишаване ефективността и
икономичността на стабилизаторите е възможно използването на цифрови
филтри за автоматично регулиране.
 |
На фиг. 1 е показан стабилизатор на оборотите на електродвигател, използващ цифров филтър. Импулсите, получени от фотодиода VD1, след усилване и формиране във VT1 се подават за инвертиране и допълнително формиране в ЛЕ1 (фиг. 2а). От неговия изход импулсите се подават на двата входа на цифровия филтър. На тактовия вход на D – тригера постъпват диференцирани в С2, R4 входни импулси (фиг. 2б). Същите входни импулси, диференцирани в С1, R3 (фиг. 2в), задействат чакащия мултивибратор (ЛЕ1, ЛЕ3, VT2).
 |
Той изработва отрицателни импулси, чиято
продължителност се определя от времеконстантата
тау = 1,9*R5*C3
където R5 може да се изменя от 0,1 до 50 кOm. На изход Q на D – тригера
има такъв сигнал, какъвто има в съшия момент на D – входа при постъпване
на тактовия импулс. На фиг. 2 от to до t1 оборотите са по – малки от
номинално зададените. В този случай на Q (черта) има лог. 0 и VT4 е
отпушен. Оборотите на двигателя се повишават. Когато те станат по –
големи от номиналните (на фиг. 2 от to до t1 оборотите са по – малки от
номинално зададените. В този случай на Q (черта) има лог. 0 и VT4 е
отпушен. Оборотите на двигателя се повишават. Когато те станат по –
големи от номиналните (на фиг. 2 от t1 до t2), на Q (черта) има лог. 1 и
VT4 е запушен. Тогава оборотите на двигателя намаляват. Импулсите на
фотодиода се получават с помощта на въртящ се перфориран диск (фиг. 3).
Този диск се закрепва върху оста на двигателя или върху маховика. За да
се получи плавна характеристика на въртене на двигателя, отворите в
диска трябва да са най – малко 8. Стабилността на работа на оборотите на
електродвигателя зависи от стабилността на работа на чакащия
мултивибратор. Наличието на ЛЕ1 се налага от факта, че за задействането
на D – тригера е необходимо пускащият импулс да е с достатъчно стръмен
положителен фронт, а върху R1 да се получава импулс, чиято стръмност,
особено при малки обороти на въртене, не може да задейства тригера.
Съпротивлението на R9 oблегчава работата на VT4, a също и при подаването
на захранващо напрежение осигурява минимални обороти на двигателя. Те са
необходими, за да започне регулаторът да изпълнява функциите си. За
практическо определяне на времеконстантата R5*C3 може да се използва
формулата:
тау = R*C = 1/(1,9*n*60 ob/min)
където: n е броят на отворите в перфорирания диск;
об/min – оборотите на електродвигателя или маховика (ако дискът е
закрепен върху маховика);
1,9 – коефициент, участващ при определяне продължителността на импулсите
на чакащия мултивибратор.
За да може с помощта на R5 да се регулират в известни граници оборотите
на електродвигателя, е необходимо във формулата да се зададат обороти,
по – големи от необходимите. При практическата реализация е възможно
използването на перфориран диск от стабилизатора на оборотите на
грамофонните шасита G601. При самостоятелно изработване на диска трябва
точно да се спазва разстоянието между отворите.
 |
Платката на стабилизатора е дадена на фиг. 4.
За транзисторите VT1 и VT3 могат да се използват 2Т3108, 2Т3109, 2Т3168,
2Т3238 и др., за VT2 – KT349, BC178, KT203 и др, за VT4 – 2T6551, 2T6552
и др.
Широчинно – импулсен регулатор за управление на
електродвигател
Т.Томов
Млад Конструктор 1993/7/стр. 10
Основното предимство на Широчинно – импулсното управление на честотата
на въртене на малък на малък постояннотоков електродвигател пред
аналоговото е, че се икономисва енергия и не се налага да се монтират
охладители за комутиращите се транзистори. Понякога аналоговият
регулатор заедно с охлаждащите радиатори и техните защитни корпуси става
значително по – голям от самия двигател.
 |
Основен елемент в схемата е тригерът на Шмит,
реализиран със стъпалата с транзисторите V2 и V3. На неговия вход се
подава напрежение от кондензатора С1 през ценеровия диод V1. Широчинно –
импулсната модулация е реализирана с резисторите R1 и R3, с
потенциометъра R2 и с кондензатора С1. При достигане на определена
стойност на напрежението върху С1, тригерът на Шмит превключва и подава
сигнал за включване на комутиращия транзистор V5.
Диодът V4 предпазва полупроводниковите елементи в схемата от
пренапрежението на самоиндукция, получено при прекъсване на тока през
намотките на двигателя.
Характерно за схемата е, че сигналът за управление за зарядно –
разрядната група се взема от обратната връзка по напрежение от двигателя.
Самата регулираща RC – група представлява отрицателна обратна връзка по
подадено напрежение за двигателя.
Реверсивно управление на скоростта на сериен
постояннотоков двигател с две управляващи намотки Н.с. к.т.н. инж.
Димитър Стефанов
Радио телевизия електроника 1986/2/стр.31, 32
 |
Често в практиката се налага да се управлява скоростта
на постояннотокови електродвигатели с две управляващи намотки. (фиг. 1).
В статията са описани две схеми за управление на такива двигатели с
мощност до 15 – 20 W и номинално напрежение 27 V (най – често срещаното
за този тип двигатели). Схемите лесно могат да се оразмерят и за
двигатели с други мощности и напрежения, като се промени типът на
управляващите транзистори. Управлението на крайните транзистори се
осъществява чрез оптрони. Така се постига галванично равързване на
захранващите източници (на силовия, захранващ двигателя, и на маломощния,
захранващ управляващите схеми) и се определя за схемното решение.
Скоростта на въртенето на управляващия двигател се контролира от
тахогенератор. Когато не се поставят съвсем строги изисквания към
поддържаната скорост, като тахогенератор може да се използва
микродвигател от типа на използваните за задвижване на електромеханични
модели и играчки. Схемите са експериментирани с двигател 12,5 W, 27 V,
чиято ос е куплирана посредством гъвкав вал (шлаух) към микродвигател с
данни: Uном = 6 V, P = 0,315 W, външен диаметър на двигателя 15 mm,
дължина 20 mm, кух, немагнитен ротор, производство на ФРГ (1986 г.)
В първата схема (фиг. 2) транзисторите VT3 и VT4 работят в линеен режим.
На вход 1 се подава напрежение U, което е в границите от 0 до +/-6 V.
Полярността на подаденото напрежение определя посоката на въртене на
електродвигателя ЕД. Чрез операционния усилвател D1, входното напрежение
се сравнява с напрежението на тахогенератора Uтг. През диода на един от
оптроните ОН1 или ОН2 протича ток, зависещ от полярността и големината
на тази разлика.
Настройка. Двата извода на потенциометъра със съпротивление 4,7 кOm (RP1
от фиг. 2) се свързват към положителното и отрицателното захранващо
напрежение на операционните усилватели. Между плъзгачите на RP1 и земя
чрез волтметър се нагласява напрежение 0 V. Средният извод на
потенциометъра се свързва с вход 1 на схемата. Потенциометърът в
обратната връзка RP3 се заменя с резистор 20 кOm. Ако след включването
на захранващото напрежение, двигателят започне да се ускорява (въпреки,
че не се върти оста на RP1) и за няколко секунди достигне максималните
си обороти, изводите на тахогенератора трябва да се разменят. Сега
скоростта и посоката на въртенето на двигателя трябва да могат да се
регулират чрез въртенето на плъзгача на RP1.
Тъй като не винаги се разполага с механичните и електромеханичните
характеристики на използвания двигател и на задвижваната от него
механична система, конкретната настройка на схемата може да се направи
експериментално по метода на Зиглер-Николс [1]. За тази цел резисторът в
обратната връзка на D1 се заменя с тример-потенциометър 300 кОm. На
входа 1 чрез потенциометъра RP1 се подава напрежение, съответстващо на
ниски обороти (например 1 V). Двигателят се върти с определена скорост.
Увеличава се съпротивлението на потенциометъра RP3, докато на изхода на
D1 се появят правоъгълни импулси. При това положение двигателят започва
да бръмчи (системата се самовъзбужда). Измерва се съпротивлението на
потенциометъра RP3. Отстранява се RP3 и между т.2 и 3 се свързва
резистор RP3 с двойно по – малко съпротивление – т.е. RP3 = RP3/2.
Когато схемата работи продължително време при ниски скорости,
транзисторите VT3 и VT4 разсейват значителна мощност. В такива случаи е
по – целесъобразно да се използва втората схема (фиг. 3), при която за
разлика от първата транзисторите VT3 и VT4 работят в ключов режим. В
този случай операционният усилвател D1 е заменен с по – бърз (тип 748) и
работи като компаратор, чието изходно напрежение се изменя от +Есс на –Есс.
Хистерезисът на компаратора се регулира чрез подбиране на отношението
RP4/RP3. Kaто се изменя съпротивлението на RP4, се подбира желаният
устойчив режим на работа на схемата и качеството на преходния процес.
Използваните операционни усилватели тип 741 могат да бъдат заменени с
тип 748 с корекция 10 pF между изводи 5 и 6. Може да се използват и
операционни усилватели 709, като се въведат следните корекции:
- кондензатор 470 pF между изводи 5 и 6,
- резистор 1,5 кОm и кондензатор 4,7 nF между изводи 3 и 4,
- два диода тип 2Д5607, свързани насрещно паралелно към входовете на
операционния усилвател.
Транзисторите VT3 и VT4 се монтират върху радиатор, чиято площ се
определя от мощността и характеристиките на управлявания електродвигател.
Транзисторите 2N3055 могат да се заменят с българските 2Т9535, 2Т9537.
Оптроните са българско производство тип 6Н2017.
ЛИТЕРАТУРА
1. Гарет, П. Аналоговые устройства для мокропроцессоров и мини ЭВМ.
Москва, Мир, 1981.
2. Носов, Ю., А. Сидоров. Оптроны и их применение. Москва, Радио и связь,
1981.
3. Ленк, Д. Операционни усилватели. София. Техника, 1980.
Електронен реверсивен ключ инж. Х. Оскар
Радио телевизия електроника 1980/9/стр. 25
 |
Показаната на фиг. 1 схема на електронен реверсивен
ключ е предназначена за управление на посоката на въртене на
постояннотоково електромоторче с постоянен магнит и може да бъде
вградена в различни устройства в бита и автоматиката. Тя е изградена
изцяло с български транзистори, като захранването и може да се осъществи
както с батерия от 6 V, така и от стабилизиран токоизправител. Схемата
се състои от четири транзистора, които работят в ключов режим, като
транзисторите Т1 и Т2 са силициеви от NPN тип, а транзисторите Т3 и Т4
са германиеви от PNP тип. Включването на захранващото напрежение се
осъществява с помощта на механичния комутатор К1, а чрез комутатора К2
се изменя посоката на въртене на електромоторчето. Схемата при включен
комутатор К1 има две устойчиви състояния. В едното състояние комутаторът
К2 е изключен и моторчето се върти в една посока, а при другото
състояние комутаторът К2 е включен и моторчето се върти в
противоположната посока.
На фиг. 2а е показана еквивалентна схема на електронния реверсивен ключ
при изключен комутатор К2, а на фиг. 2б – при включен комутатор К2. В
тези схеми наситените транзистори са представени като еквипотенциални
точки (емитерът, колекторът и базата имат еднакъв потенциал), а
запушените транзистори са заместени с генератори на ток, равни на
обратните им колекторни токове. В едното устойчиво състояние при
изключен комутатор К2 транзисторите Т1 и Т4 са запушени, а транзисторите
Т2 и Т3 са наситени. В този случай, съгласно еквивалентната схема, в
точка А се подава приблизително цялото положително захранващо напрежение,
а точка В има потенциал близък до потенциала на емитера на транзистора
Т2. В другото устойчиво състояние при включен комутатор К2 транзисторите
Т1 и Т4 са наситени, а транзисторите Т2 и Т3 са запушени. В този случай,
съгласно еквивалентната схема, точка А има потенциал близък до
потенциала на емитера на транзистора Т1, а в точка В се подава
приблизително цялото захранващо напрежение, в резултат на което
електромоторчето започва да се върти в обратна посока.
При смяна на състоянието на транзисторите е необходимо напрежението
между точките на включване на електромоторчето да се изменя плавно, а не
скокообразно. За тази цел в схемата допълнително са включени резисторът
R6 и кондензаторът С. В двете устойчиви състояния, съгласно
еквивалентните схеми, кондензаторът С е зареден до напрежения, които
имат противоположни една на друга полярност. След смяната на състоянията
на транзисторите, кондензаторът С започва да се презарежда в обратна
посока, като с това осигурява плавно изменение на напрежението между
точките на включване на електромоторчето. Разглежданата схема на
реверсивен, електронен ключ не е критична по отношение на изменение на
захранващото напрежение и при смяна на транзисторите. Същата схема може
да бъде използвана и за регулиране на посоката на въртене на
електромоторчето с по – голяма мощност. За тази цел могат да се
използват както показаните на фиг. 1 транзистори, така и други
транзистори, при условие, че се осигури работата им в ключов режим.
Алармено устройство за нивото на течност По
материали на сп. „Funkschau” бр. 23, стр. 118, 1979 г.
Радио телевизия електроника 1980/8/стр. 28
По най – различни причини в една перална машина може да се получат
повреди при изтичане на водата или при спадането и под определено ниво.
В такива случаи, биха могли да се използват различни системи за
алармиране. Едно такова лесно реализируемо и евтино устройство е дадено
на фиг. 1
 |
То може да се направи с подръчни средства, а при
необходимост да се използва и за друго предназначение.
Т1 представлява какъв да е NPN транзистор, който служи за ключ на
токозахранването на интегралната схема 4011, работеща като двоен
астабилен мултивибратор. Тонгенераторът (елементи НЕ-И 1 и 2 на ИС) се
управляват от източник на тактова честота (елементи НЕ-И 3 и 4). Чрез
транзистора Т2 се захранва високоговорител, който според импеданса си
може да се свърже последователно с електрическа лампа, служеща като
допълнителен товар.
Като контактен датчик се използват две въгленови пръчки от стара
токозахранваща батерия. Те се монтират в пластмасова кутия, отворена към
долния си край, на разстояние поне 0,5 cm от метална повърхност.
Устройството може да се използва и за други цели: за индициране
изпразването на съд с течност (фиг. 2); като предпазно устройство против
кражби (фиг. 3), ако за датчик се използва затворена верига – шлейф,
която при прекъсване предизвиква задействането на алармена уредба; за
индициране изключването на консуматор (например хладилник), когато във
веригата на датчика се монтира фотоелемент, който се осветява от
контролната лампичка на предпазваното устройство и при загасването и
индицира нередовността му (фиг. 4).
Възможни са и други приложения, но задължително е да се спази принципът
на включването на алармената система.
Бележка на редакцията. Интегралната схема 4011 може да се замени с
1ЛБ553. За целта е необходимо обаче да се заменят изводите от елементите
2 и 3 (в 1ЛБ553 изводите от елементите 2 и 3 (в 1ЛБ553 изводите 6 и 8 са
изходи а 6-ти, 5-ти, респективно 9-ти и 10-ти са входове). Може да се
използва батерия с напрежение 4,5 V или постояннотоков източник, (ако
напрежението му не е 4,5 V, трябва да се регулира – например чрез
включване на последователно свързани резистори).
Транзисторът ВС107 може да се замени със същия тип, производство на УНР,
а вместо транзистора ВС517 може да се използва KFУ16, KF517 (ЧССР) или
друг подобен.
Регулиране на оборотите на постояннотокови електродвигатели Хуго
Оскар
Радио телевизия електроника 1983/1/стр. 23, 24
Често в практиката при работа с различни електрически уреди и устройства
възниква необходимост от промяна на оборотите на постояннотоковите им
електродвигатели. Известни са редица схеми за регулиране на оборотите,
които най – често се изграждат на принципа на пропорционално регулиране
на мощността. Същността на този принцип е илюстрирана с блоковата схема,
показана на фиг. 1. Тя се
 |
състои от три основни блока: генератор на линейно
напрежение, прагово устройство и крайно стъпало за регулиране на
мощността. Генераторът на линейно напрежение изработва напрежение с
трионообразна форма, което се подава на входа на праговото устройство. В
момента, в който линейно нарастващото напрежение стане равно на
праговото напрежение, изходното се изменя със скок. При достигане на
спадащото напрежение до втория праг, изходното напрежение отново се
изменя със скок, като по този начин се изработва правоъгълен импулс.
Този импулс се подава на крайното стъпало и чрез промяна на
продължителността и честотата му се променя мощността, която се регулира.
Различните модификации на схемите за регулиране на оборотите се
различават по начина на получаване на линейно напрежение, по вида на
праговото устройство и по начина на управление на електродвигателя. Така
например генераторът на линейно напрежение може да се изгради с различни
полупроводникови елементи (биполярни и полеви транзистори, операционни
усилватели и др.), а като прагово устройство могат да се използват
различни схеми на несиметрични тригери, компаратори, диференциални
усилватели и др. Схемата за регулиране на оборотите може съществено да
се опрости, ако генераторът на линейно напрежение се изгради с помощта
на еднопреходни транзистори или пък с техните транзисторни аналози [1].
Схема на устройство за регулиране на оборотите е показана на фиг. 2. То
може да се използва за регулиране на оборотите на постояннотокови
електродвигатели, които се захранват с напрежение 24 V и имат мощност от
порядъка на 3,5 W. В тази схема генераторът на линейно напрежение е
изграден с помощта на еднопреходния транзистор ЕТ. Вместо него може да
се използват и някои от транзисторните му аналози [2]. На фиг. 3 е
дадена схема на най – разпространения транзисторен аналог на
еднопреходен транзистор. При нея транзисторите ТЕ1 и ТЕ2 работят в
ключов режим, поради което изборът му не е критичен (за транзистора ТЕ1
могат да се използват транзисторите 2Т3850, 2Т3851, 2Т6821, ГТ2306, а за
ТЕ2 – 2Т6554, 2Т6553, 2Т6551, 2Т6552).
Праговото устройство е много просто и се състои от диода Д, резисторния
делител R1, P1 и транзистора Т1. Това стъпало изработва правоъгълни
импулси с определена амплитуда, които се подават на крайното стъпало с
транзисторите Т2 и Т3. В общата колекторна верига на тези транзистори е
включен електродвигателят.
 |
Действието на устройството е илюстрирано с
време-импулсната диаграма на фиг. 4. При включване на захранващото
напрежение, кондензаторът С1 започва да се зарежда по експоненциален
закон. Диодът Д е отпушен и колекторното му напрежение е приблизително
равно на захранващото. В момента, в който напрежението върху
кондензатора С1 нарасне до определена стойност, диодът Д се запушва, в
резултат на което транзисторът Т1 бързо се насища, а колекторното му
напрежение се изменя със скок и става приблизително равно на
напрежението на стзбилизация на ценеровия диод Дz. Напрежението върху
кондензатора С продължава да расте, като след определено време
еднопреходният транзистор ЕТ се включва, в резултат на което
кондензаторът С започва бързо да се разрежда през малкото му входно
съпротивление. При достигане на определена стойност, диодът Д отново се
отпушва, а транзисторът Т1 се запушва, като колекторното му напрежение
отново става равно на захранващото. По – нататък процесите се повтарят,
като на изхода на праговото устройство се изработват правоъгълни импулси,
които управляват крайното стъпало.
Както се вижда от време-импулсната диаграма, броят на оборотите на
двигателя може да се регулира плавно чрез изменение на съпротивлението
на резисторния делител (чрез промяна на Р1) и грубо – чрез изменение на
капацитета на времезадаващия кондензатор. С означените на фиг. 2
стойности на елементите, съотношението на минималния към максималния
брой обороти е 1:120. Броят на оборотите може да се регулира в границите
от 0,5 до 60 об./min.
ЛИТЕРАТУРА
1. Оскар, Х. Генератори на трионообразно и триъгълно напрежение с
негатрони, Радио, телевизия, електроника, 1980, бр. 5.
2. Оскар, Х. Импулсни схеми с прибори с отрицателно съпротивление,
Техника, 1982.
Сигнализатор за вода А.Х
Млад Конструктор 1986/8/Стр. 17
Ако във вашия дом има различни видове цветя, някои от тях трябва да
поливате често, почти всеки ден, а други веднъж в седмицата или още по –
рядко. Но растенията не трябва да остават без вода, защото, ако
забравите да ги полеете своевременно, те много бързо изсъхват. Ще ви
помогне предлаганият сигнализатор – той ще ви подсети да налеете вода в
съда, в който е поставена саксията.
 |
Схемата на сигнализатора е показана на фигурата.
Логическият елемент ЛЕ1 и елементите около него образуват генератор с
честота на генериране 1 кHz. Koгато в съда има вода, диодите Д1 и Д2
изправят променливото напрежение и през диода Д3 на входа на ЛЕ4 се
подава логическа 0. Така тонгенераторът (ЛЕ4) и акустичният сигнализатор
(зумер) са изключени.
Когато нивото на водата спадне под електрода С, на входа на ЛЕ4 постъпва
логическа 1 и зумерът започва да издава сигнал. Височината на тоновете
може да се променя с потенциометъра Р1, а продължителността им се
определя от генератора, изграден с ЛЕ3 и елементите около него. Ако
трябва да се измени времето на сигнализация, променя се стойността на
кондензатора С6.
Когато съдът се напълни с вода, акустичната аларма спира веднага, защото
системата се връща в началното си положение.
Устройството е осигурено допълнително срещу преливане на водата. Това се
постига с ЛЕ2. Преди напълване трябва да се натисне бутонът Б и
светодиодът СД в момента, когато водата достигне електрода В. След около
10 s СД изгасва. Времето на светене може да се увеличи при по – голяма
стойност на капацитета на кондензатора С3.
За електроди могат да се използват обикновени парчета тел или медни
ленти.
Захранващото напрежение може да бъде между +5 и +15 V. Препоръчва се при
напрежение по – ниско от +9 V, повърхнината на електрода С да е
значително по – голяма от повърхнината на електрода В, тъй като загубите
са големи.
Защитно устройство за трифазен електродвигател Георги Кузев
Радио телевизия електроника 2001/3/стр.28
За предпазване на трифазен електродвигател от прегряване, водещо до
повреда, при прекъсната верига на една от трите фази може да се използва
едно ефективно и същевременно леснодостъпно за изпълнение устройство,
чиято принципна схема е показана на фиг. 1.
 |
Защитното устройство е реализирано с релето
К1, което има три бобини и всяка една от тях е включена
паралелно на трите предпазителя (FU1 – FU3), чрез които се
подава захранващо напрежение на електродвигателя.. Нормално
затворените контакти К1:1 са включени последователно с
контактите К2:4 и бутона „Стоп”. Устройството работи по |
следния начин: когато предпазителите са здрави, релето
К1 е изключено, електродвигателят е включен и работи нормално. Щом
прегори един от предпазителите, токът от тази фаза протича през
съответната бобина на релето К1 и то се задейства, като контактите К1:1
прекъсват захранването на електромагнитния пускател К2. В резултат на
това контактите К2:1 – К2:3 изключват електродвигателя от електрическата
мрежа. По този начин се предотвратява прегряване на електродвигателя,
водещо до нежелателни последствия.
Използваното реле е от типа МКУ-48 за променливотоково захранване.
Релетата за променливотоково захранване се различават от
постояннотоковите по конструкцията на стоманеното ядро. Излизащият от
бобината свободен край на ядрото на роменливотоковото реле е разрязан на
две части, едната от които е обхваната от навивка на късо от плътен
меден проводник. Тази навивка предотвратява вибрациите на подвижната
част на релето при захранване на намотката му с променлив ток.
На това реле (К1) се прави малко преустройство, като проводникът на
бобината му се сваля. Освободената макара се я на три сектора с
две изолационни шайби. Във всеки сектор се навиват по 2000 навивки от
проводник ПЕЛ 0,11 mm. При демонтажа, преработката и монтажа на бобината
се изискват малко по – голямо внимание и сръчност, за да не се повредят
контактните пера на релето. Съпротивлението на всяка една от намотките е
около 120 Om.
След монтажа към даден електродвигател се прави проверка на
работоспособността на устройството. При прекъсване на една от фазите
чрез развиване на капачката на един от предпазителите електродвигателят
трябва веднага да спре, което е указание за работоспособността на
защитното устройство.
Следящо устройство с тиристори инж. Б. Белев
Радио телевизия електроника 1977/7/стр. 24, 25
 |
Често се налага да използваме сервомеханизми, които с
определена точност възпроизвеждат изменяша се по предварително
неизвестен начин входна величина.
На схемата на фиг. 1 е дадена практическа реализация на сервомеханизъм,
който може да се използва за предаване на ъгъл на завъртане.
Системата се състои от задаващ потенциометър Р1 и транзисторен усилвател,
който управлява тиристорите Д9 и Д10, с които се управлява посоката на
въртене на двигателя Д. Потенциометърът Р2 е свързан механически с вала
на двигателя Д посредством редуктор (червячна или планетарна предавка).
Действие на схемата. От изправителя И се подава захранване на мостовата
схема, образувана от задаващия потенциометър Р1 и потенциометъра Р2. В
случая мостовата схема обединява функциите на три елемента – задаващ,
измерителен и сравняващ.
При изместване на плъзгача на потенциометъра Р1 се получава напрежение
на измерителния диагонал на мостовата схема със съответната полярност. В
зависимост от това, в коя посока е изместен плъзгачът на Р1, се отпушват
транзисторите Т1 или Т2, които отпушват Д2 или Д10 и двигателят се
завърта в съответната посока, като задвижва потенциометъра Р2 до
премахване на разсъгласуването между двата плъзгача.
Диодите Д1 и Д2 шунтират прехода база – емитер на Т1 и Т2, когато
напрежението от изхода на мостовата схема има обратна посока. Д3 и Д4
служат за подаване на напрежение за отпушване на тиристорите само когато
на техните аноди има положителен потенциал.
За получаване на висока чувствителност към базите на транзисторите Т1 и
Т2 са включени резисторите R1 и R2. Стойността им се подбира по такъв
начин, че да няма самоход на двигателя.
Използван е двигател, възбуждан с постоянен магнит, за номинално
напрежение 6 V и пусков ток, по – малък от тока на транзисторите.
При посочените стойности на елементите, праговата чувствителност на
усилвателната част на схемата е около 10 mV, с което се постига
минимална грешка на зададения ъгъл на завъртане.
 |
В зависимост от това, по какъв начин е осъществена мостовата схема, връзката със задаващия потенциометър може да бъде двупроводна (фиг. 1) или трипроводна (фиг. 2). Потенциометрите П1 и П2 са жични. |
Нивосигнализатор Красимир Клисарски
Радио телевизия електроника 1989/8/стр. 31
 |
В практиката често се налага да се следи
нивото на водата в съд или резервуар. На фиг. 1 е показана схема
на прост нивосигнализатор. Водата притежава известна проводимост
благодарение на солите, разтворени в нея, и провежда електрически |
ток.
При достигане на течността до електродите на сондата през веригата R1,
сонда протича малък базов ток Iб1. Усилен многократно, той позволява и
емитерния ток Iе2 да бъде додтатъчен за задействане на релето Р. Ако
бета1 и бета2 са коефициентите на усилване по ток на съставния
транзистор VT1, VT2, то Ie2 = бета1*бета2*Iб1. При използването на
транзистори с голямо бета се постига бързо включване на релето при
контактно съпротивление между електродите до 600 кОm. Сондата се състои
от две успоредни пластинки от неръждаема стомана с размери 25 х 100 mm,
отстоящи на 4 mm една от друга. Протичащият между електродите постоянен
ток при задействано реле е около 8 мкА.
Релето Р е тип РР71Г12, но може да се използва и друго малогабаритно
реле за 12 V със съпротивление на намотката, по – голямо от 150 Оm. То
включва с контактите си сигнална лампа, звънец зумер или електромагнитен
клапан.
При затворени резервуари трябва да се вземат мерки против оросяване на
изолацията на електродите. Изолаторът трябва да се постави извън
резервуара или около електродите да се направят вентилационни отвори.
Консумацията на схемата в режим на покой е около 200 мкА.
Сигнализатор за ниво на течности В.Лолов, С.Лолов Млад конструктор 1988/6/стр.8,9
 |
 |
Материалите подготви за сайта:
Иван Парашкевов
e-mail: ivanparst@dir.bg