назад

Eлектронна кукувичка     Иван  Парашкевов
Радио телевизия електроника 2000/9/стр.12,13,14, 19

Предложената принципна схема на генератор тип „кукувичка” има достатъчно разнообразно прилижение: като приставка към стенен или настолен часовник, електронен звънец, индикатор за завършен технологичен цикъл, работен ден, така също за отворена врата на помещение, шкаф с апаратура и др.
За основа на схемата са използвани генераторите, публикувани в [3, 4, 5, 9], реализирани с германиеви транзистори.

На фиг. 1 е предложена схема на имитатор на зова на кукувичка. Той се състои от генератор на синусоидални трептения, реализиран с транзистора VT3, мултивибратор, осъществен с трназисторите VT1 и VT2 и нискочестотния усилвател (НЧУ) с два изхода на транзистора VT4. Mултивибраторът позволява да се изменят честотата и продължителността на пакетите от синусоидални импулси, а така също и на паузите между тях. Като краен резултат се получават звукови сигнали, които имитират зова на кукувичката.
Работата на имитатора може да се разгледа например от момента, когато в мултивибратора транзисторът VT1 е отпушен, а VT2 е запушен. Тогава ще е запушен и диодът VD5, тъй като подаванеюото от него напрежение през резистора R12 е недостатъчно за отпушването му. При това честотата на сигнала на генератора ще се определя от контура, образуван от намотката W1 на автотрансформатора L и капацитета на кондензатора С6. Продължителността на сигнала, съответстващ на първия звук от зова на кукувичката, се определя от продължителността на разреждане на кондензатора С1.
Когато мултивибраторът измени състоянието си (VT1 се запушва, VT2 се отпушва), VD5 се отпушва и включва кондензатора С7 паралелно на намотката W1 на генератора.
При това честотата на сигнала се понижава и вече съответства на втория звук на зова на кукувичката. Продължителността му ще е по – голяма, отколкото на първия звук, тъй като тя се определя от времето за разреждане на кондензатора С2 (той има капацитет, значително по – голям, отколкото на С1). След разреждането на С2, мултивибраторът се връща в изходното си състояния.
По такъв начин се получават два звука, имитиращи зова на кукувичката (къс и дълъг), като те следват един след друг. Трябва да се има предвид, че истинската кукувичка издава два звука с пауза преди и след тях. За получаване на паузата служи веригата R7, C4, VD1, VD3. През времето на първия звук, когато транзисторът VT2 е запушен, кондензаторът С4 бързо се зарежда (през резистора R4 и диода VD1) до напрежението на източника на захранване. Диодът VD3 при това е запушен и генераторът работи. Когато VT2 се отпушва, С4 ще се разреди през резистора R7 и този транзистор. Едновременно се отпушва и VD3, вследствие на което базата на VT3 се оказва включена през С4 към пбщия проводник на схемата. Генераторът прекратява своята работа, докато мултивибраторът не измени състоянието си.
При прехода от първия звук на зова на кукувичката към втория, възниква процес, при който вместо „ку-куу” се чува „ку-луу”. За отстраняването на този ефект служи веригата R5, C3, R6, VD2. Когато транзисторът VT2 се отпушва, отрицателният импулс на напрежението от колектора му през веригата C3, R6, VD2 постъпва на базара на транзистора VT3 и го запушва във времето на преход от една честота на друга. В останалото време С3 се разрежда през резистора R5.
Tример-потенциометърът RP1 в емитерната верига на VT3 служи за установяване на неговата работна точка. Диодът VD4 подобрява процеса на комутациите на генератора.
През нискочестотния филтър R11, C8 сигналите от генератора постъпват на усилвателя VT4 и след това на изходи 1 и 2. Към изход 1 се включва усилвател с входно съпротивление няколко десетки килоома. Към изход 2 се свързва при необходимост усилвател със значително по – малко входно съпротивление.

На фиг. 2 е дадена част от преработената схема на НЧУ на популярния в недалечното минало български касетофон „Монтана” [6]. Схемата е обхваната от ООВ по постоянен и променлив ток чрез резистора R2 и тример-потенциометъра RP1. Oсвен това групата R1, C2 осигурява ООВ само по променлив ток, с което силно се потискат сигналите с висока честота. С кондензатора С3, транзисторът VT1 е обхванат от местна ООВ по променлив ток. Симетрирането на изходното стъпало става чрез подходящ подбор на съпротивлението на RP1.
Проверка на работоспособността на устройството.
Входът на предложения на фиг. 2 НЧУ се свързва към изход 1 на схемата от фиг. 1. Първоначално е желателно да се използват два захранващи източника, по един за всяка от схемите (фиг. 1 и 2). Към схемата от фиг. 1, имитираща зова на кукувичката, се свързва регулируем, стабилизиран токоизправител с напрежение 5 – 15 V. НЧУ от фиг. 2 се захранва с напрежение около 7 V. С тример-потенциометъра RP1 oт фиг. 2 се регулира напрежението в общата точка за емитерите на транзисторите VT2 и VT3 да е равно на половината от захранващото 7 – 7,3 V, т.е. около 3,5 V. Задължително трябва да се подчертае, че най – добро имитиране на зова на истинска кукувичка се получава с високоговорител с мощност около 10 пъти по – голяма от тази на предложения НЧУ. При експериментирането, подходящи се оказаха високоговорителите от широко разпространените кутии за радиоточки 4 Om/3 W. Втори вариант за подобряване естественността на звука е предложен в [9]. При използване на високоговорител, например 0,25 W/ 4 Om, миниатюрен, е възможно той да се монтира по средата на кръгла, метална кутия или чаша [9,10].
При включването на двете захранвания към схемите от фиг. 1 и 2 НЧУ започва да възпроизвежда звук, който в първия момент може да няма нищо общо със зова на кукувичката. Със стабилизирания токоизправител се задава напрежение между 9 и 15 V, при което високоговорителят възпроизвежда периодично два звукови сигнала един след друг, вторият от които е с по – голяма дължина. Между двойките звукови сигнали трябва да има пауза, така както е при истинската кукувичка. При експериментирането, най – естествено звучене на зова на кукувичката се получи при при захранващо напрежение 13 V. Възможно е в първоначалния момент генераторът VT3 да не работи и да се наложи да се разменят изводите на която и да е от намотките на трансформатора L.
Oсобеност на схемата е , че най добрата имитация се получава при подбор на няколко от елементите на схемата от фиг. 1, например капацитета на кондензаторите С1 и С6. Оценката на качеството на зова на кукувичката се прави по слух. При експериментирането се оказа, че капацитетът на С1 се получава около 5,5 мкF, на С6 1,32 мкF, като при подмяна на автотрансформатора L, тези стойности не са същите [2,8, 9].
От описанието на работата на устройството се вижда, че може да се влияе върху всички елементи от зова на кукувичката (първия и втория звук, паузата преди и след тях).
Като автотрансформатор L може да се използва изходен трансформатор от радиоприемник „Селга” или преработен съгласуващ в изходен от същия радиоприемник (използвани при експериментирането с фиг. 1). Освен това в [2] се препоръчват също изходни трансформатори от транзисторни радиоприемници „Минск”, „Нарочь”, „Спорт-2”, „Сокол-4” и др. Подробни технически данни за над 30 вида изходни трансформатори са публикувани в [8], включително и споменатите в [2].

Принципната схема на устройството от фиг. 1 е реализирана на двустранно фолиран стъклотекстолит с размери 82,5 х 57,5 mm. На фиг. 3 е предложен вариант на разположението на елементите. Със звездичка са отбелязани елементите, които в процеса на работа се подбират. По този начин за тези елементи са предвидени по 4 вместо по 2 отвора. Тъй като става за кондензатори, техният съмарен капацитет се уточнява в процеса на оживяването и настройката на схемата. И се получава от два близко разположени на платката кондензатора. На фиг. 4 е предложена фолийната картина от страната на елементите, а на фиг. 5 – от страната на спойките.

Вариант на разположението на елементите на нискочестотния усилвател е показан на фиг. 6. На фиг. 7 е предложена фолийната картина от страната на елементите, а на фиг. 8 – от страната на спойките. Усилвателят е реализиран на платка от двустранно фолиран стъклотекстолит с размери 80 х 30 mm. Подразбира се , че посоченото минимално захранващо напрежение за усилвателя 7,2 V не е задължително. Стойността му съвпада с изходното напрежение на захранващия блок, предложен в [7], koeто и в конкретния случай определя и едно от възможните приложения на кукувичката.
Задължително трябва да се отбележи, че разгледаният зов на птицата е най – често срещаният. Достатъчно е обаче да се излезе след природата и веднага се чуват и други модели на зова на кукувичката, при това естествени. Например паузата между куканията почти липсва и вторият звук по дължина е равн на първия, т.е. не е забележимо по – дълъг както в предлаганото устройство, и всеки, който проявява интерес, може да се убеди със слуха си, че зовът е правилен.
Може да се даде и един пример на „бърза” и същевременно „нервна” кукувичка. В този случай вторият звук е дори по – кратък от първия и липсва паузата между двойките звукове. Независимо от дадените два примера, които далеч не изчерпват темата, предложената на фиг. 1 схема с достатъчна точност имитира зова на кукувичка, който най – често може да бъде чут в селска местност, в гора или от някои механични стенни часовници, използващи подобни звукове на всеки кръгъл и половин час.
Особеност на подобен тип схеми е липсата на повтаряемост на получаваната звукова картина, без да се подбират елементи. Това означава, че при първоначалното пускане на няколко еднакви платки на кукувичката, възпроизвежданите звукове няма да са еднакви. Корегирането им става с кондензатори с различен капацитет до получаването на едно и също звучене от оживяваните платки – нещо, което не е фатално при реализирането на едно или няколко изделия. Подразбира се, че за всяка от платките се подбира и подходящо захранващо напрежение, както беше отбелязано при оживяването на схемата. от фиг. 1.
ЛИТЕРАТУРА
1. Funkschau, 1971, N 12.
2. Радио, 1972, N 3.
3. Радио, 1974, N 3.
4. Радио, 1966, N 4.
5. Цонев, А. Електронна кукувичка. – Радио, телевизия, електроника, 1974, N 7.
6. Шишков, А. Полупроводникова техника. Част 2. С., Техника, 1981.
7. Парашкевов, И. Устройство за захранване и задействане на мелодичен звънец. – Радио, телевизия, електроника, 1998, N 4 и 5.
8. Белов, И., Е. Дрызго. Справочник по транзисторным радиоприемникам, М., 1970.
9. Иванов, Б. С. Электронные игрушки. М., Радио и связь, 1988, 80 с.
10. Радио, 1983, N 3.


Електронна Кукувица    И.М.
Млад Конструктор 1985/9/стр.13

Интересно е, че повечето деца в градовете могат по – лесно да различават новите модели автомобили, отколкото домашни животни или цвята, да не говорим за горските обитатели. На младите любители на техниката предлагаме една интересна схема на електронен имитатор, която със задоволителна точност наподобява гласът на кукувица. Схемата е изградена с два таймера 555 и два еднопреходни транзистора. Вместо посочените транзистори за Т1 и Т2 може да се включат съветските КТ119Б. По принцип схемата на имитатора представлява двугласов източник, като двата тона звучат последователно с определена продължителност на всеки един тях. Между двата тона няма пауза. Такъв звук имитира кукувичето кукане.

Генераторите на двата звука са изградени с еднопреходните транзистори Т1 и Т2. Времената на звучене се задават с таймерите 555. За получаване на достатъчно силен изходен сигнал е използван високоговорителят Вг. Тъй като той не може да се свърже директно на изходите на генератора, предвиден е усилвател, изграден с транзисторите Т3 и Т4, включени по схема Дарлингтон. Те съгласуват изходното напрежение и изходното съпротивление на генератора с импеданса и с необходимия ток за работата на високоговорителя.
За правилната работа на „електронната” кукувица е необходимо генераторите и моновибраторите да се настроят точно. Това може да стане най – добре с честотомер или с осцилоскоп. Продължителността на първия тон трябва да бъде около 150 mS, а честотата му 660 Hz. Вторият тон с честота 520 Hz трябва да звучи около 100 ms.
Схемата не се нуждае от стабилизирано захранване. Може да получи захранване от малък акумулатор или от токоизправител.


Електронно канарче       A. Христова
Млад Конструктор 1987/8/стр. 20,21

Наподобяването на птичи гласове с помощта на техниката не е нещо ново – споменете си например за стенния часовник с кукувичката. Но за разлика от тази фина механична конструкция, електронното канарче е много просто. То може да се използва във всички случаи, когато за сигнализация е необходим скустичен сигнал – звънец на врата, на колело, на алармена система и др.

Схемата на електронното канарче е показана на фиг. 1. Тя е изградена от четири тригера на Шмит – ЛЕ1 – ЛЕ4.
Логическият елемент ЛЕ1, потенциометърът, P1 и кондензаторът С1 образуват таймер, който определя времето за изпълнение на песента. При натискане на бутона Б, на входа на ЛЕ1 се подава импулс и за определено време на изхода му има логическа 1 (фиг. 2а). В този период работи генераторът с ЛЕ2, R2 и Р2, като на изхода му се получават правоъгълни импулси с честота 1 – 4 Hz (фиг. 2б). Те се подават на входа на следващия генератор, изпълнен с ЛЕ3 и елементите около него. Когато тези импулси са с ниво логическа 1, към базата на транзистора Т1 се подава трионообразно напрежение с честота 20 – 50 Hz (фиг. 2в). Кондензаторът С3 има голям период на зареждане, а се разрежда бързо. При подаване на напрежение с ниво логическа 0 към входа на ЛЕ3 (13), трионообразното напрежение приема стойност равна на захранващото напрежение.
Последната част от схемата представлява генератор, управляван с напрежение – ЛЕ4, Д2 – Д5, Р4, Р5 и Т1. Колкото по – голямо е управляващото напрежение, толкова е по – висока честотата на работа.
В изхода на схемата е свързан зумер, който под въздействие на напрежението, получено от ЛЕ4 и напрежението върху С3, издава звук наподобаващ песента на канарчето.
Потенциометърът Р4 определя общата височина на тона на песента. Потенциометрите Р2 и Р3 определят честотите на работа на съответните генератори, а оттам и самата песен. При настройване на схемата, добре е да се опитат повече комбинации от положенията на Р2 и Р3 и да се избере тази, за която песента най много допада.

Както се вижда от фиг. 2, при логическа 0 на изхода на ЛЕ1, на изхода на ЛЕ2 има логическа 1 и генераторът с ЛЕ3 работи. Същевременно тази логическа 0 се подава и на другия вход на ЛЕ4 (1) и „канарчето не пее” (генераторът с ЛЕ4 не работи). При превключване на

контакта К1 в положение 2, се получава генератор на правоъгълни импулси с ниска честота на работа. В този случай песента се повтаря през определени интервали.
Оформлението на платката е представено в сп. МК/1988/7стр. 27

Електронен имитатор на коте  В.П
Млад Конструктор 1988/8/стр.16

За младите любители на електрониката ще бъде интересно да експериментират лесна за изпълнение схема – устройство, което със задоволителна точност имитира звука, издаван от малки котета. Схемата показана на чертежа, включва два последователно свързани генератора. Първият генератор управлява звученето на втория.

Първият генератор, изпълнен с транзисторите Т1 и Т2, представлява обикновен мултивибратор с възможност за регулиране на коефициента на запълване на изходните импулси. С потенциометъра П1 се променят зарядните времеконстанти на двете стъпала, така, че с нарастването на едната, другата намалява и обратно.
От изхода на първия генератор (от колектора на транзистора Т2) импулсите преминават през диода Д1 и зареждат кондензатора С3. Върху кондензатора се получава напрежение, което периодично се променя в такт с честотата на мултивибратора.
С транзистора Т3 е реализиран генератор, управляван с напрежение. Този генератор е с индуктивна положителна обратна връзка – блокинггенератор. Неговата честота се управлява от напрежението върху кондензатора С3. За подбиране на работната точка на транзистора, а оттам и на висшите хармонични в изходния сигнал се използва потенциометърът П2. Индуктивната обратна връзка на генератора е изпълнена с двете първични намотки на трансформатора ТР. Ефектът на имитация на котешкото мяукане се получава благодарение на факта, че основната честота на втория генератор е значително по – висока, отколкото на първия. Звукът се възпроизвежда от високоговорител Вг (0,5 W, 4 Om). За трансформатора Тр се използва изходен трансформатор от портативен радиоприемник – Ехо, Юность, Электроника и др.
Устройството се настройва с потенциометрите П1 и П2, докато от високоговорителя се чуе звук като котешко мяучене.


Машина (електронно устройство, което генерира звук) за вятър Красимир Варийски Млад Конструктор 1983/8/стр.6,7

Шумът на вятъра във филмите или телевизията може да се имитира с помощта на най – обикновен електри1ески вентилатор. И все пак резултатът не би задоволил всеки. Много по – ефектно би било, ако за целта се използва електронна схема, имитираща вятър. Необходимо е само да се запоят няколко елемента вътху печатната платка, да се постави батерия и да се включи към нискочестотен усилвател. По желание от високоговорителя може да се чуе „всякакъв” вятър – от нежния полъх на бриза до тътена на развилнелия се ураган. Освен за озвучаване на филми и диапозитиви, схемата успешно може да се използва и като музикален ефект в дискотеките.
И въпреки, че за всички нас вятърът просто „шуми”, той не може да се имитира с обикновен шумов генератор. В шума на вятъра се срещат всички честоти от слуховия обхват, но характерното за него е още това, че в определени тесни честотни диапазони силата на звука е много голяма. Както амплитудата, така и тези честотни диапазони се променят във времето.

Схема. Нямаме намерение да описваме електронен синтезатор, а нещо много по – просто. Един германиев диод, като шумов генератор, два лентови филтъра, единият от които е настройващ се, и ... вятърната машина е готова.

Фиг. 1 илюстрира блоковата схема на устройството. Шумовият генератор се състои, както казахме вече, от един германиев диод, свързан в обратна посока. Ако през него пропуснем много малък ток, той никога не остава постоянен. При високата за диода стайна температура (+20 С), електроните в кристалната му структура се движат съвсем хаотично. Това движение ще спре едва при 0 К. Но в края, при около 300 К, движението на електроните се регистрира като шум, което само по себе си е един нежелан ефект. Но за вятърната машина, той е добре дошъл. Разбира се, по – нататък той трябва да се усили многократно и да се обработи по подходящ начин.
Най – просто обработката на началния шум става с лентов филтър, който повдига част от шумовия спектър, така както е показано на фиг. 1. Ширината на повдигнатата честотна лента е тясна и може да се променя, за да се получат различни ветрове.
Лентовият филтър представлява по същество паралелен трептяш кръг. Поради това някои читатели биха възкликнали, че ще трябва да правят бобина, което е много капризна работа. Но тук е намерен електронният заместител на бобината. – два операционни усилвателя.

На фиг. 2 е показана принципната електронна схема на устройството. С диода Д1 и резистора R1 е изграден шумовият генератор. Полученият шум се усилва от операционния усилвател ОУ1, така, че в изхода му (извод 1) се получава шум с амплитуда около 150 mV. Резисторът R6 и кондензаторът С4 изграждат лентов филрър. След него R8 – C5 и R9 – C7 са изградени RC филтри, с които се определя целият честотен диапазон на шума.
Двата операционни усилвателя ОУ2 и ОУ3 изграждат електронната бобина, а тя, резисторът R10 и кондензаторът С9 съставят променливия трептящ кръг. Изменението на индуктивността на „бобината” става чрез потенциометъра Р2. А качественият фактор на бобината може да се изменя чрез потенциометрите Р1 и Р3.
Операционният усилвател ОУ4 служи като буферно усилвателно стъпало, от чиито изход сигналът се подава към НЧ усилвател. Амплитудата на „вятърния” сигнал върху резистора R15 е около 100 mV.

Всички елементи на схемата се монтират върху печатна платка от фиг. 3а, по начина, показан на фиг. 3б. Поради това, че схемата консумира само около 8 mA, най – подходящо е е захранването с батерии.
Настройката не е сложна и се състои в следното. При най – голяма стойност на съпротивлението на R3 и при най – малка на Р2, плъзгачът на потенциометъра P1 се върти дотогава, докато високоговорителят „замлъкне” съвсем, т.е. не се чува никакъв шум на вятър. Най – добре еустройството да се свърже през мишпулт към мощен нискочестотен усилвател. С потенциометъра Р2 се регулира силата на вятъра, а с Р3 – силата на шума изобщо.


Звукосигнализатор с два тона    инж. Валери Величков
Радио телевизия електроника 1987/10/стр.36

Електронният звукосигнализатор [1] излъчва прекъснат звуков сигнал. С помощта на още една ИС К155ЛА3 може да се направи звукосигнализаторът да излъчва втори тон по време на паузата. Схемата на такъв двутонален звукосигнализатор е показана на фиг. 1. Мултивибраторът, реализиран с DD2.1 и DD2.2, генерира импулси с честота 1000 Hz, а мултивибраторът, реализиран с DD2.3 и DD2.4 – с честота 500 Hz. Тези мултивибратори работят в старт – стопен режим и се управляват от мултивибратора, реализиран с DD1.1 и DD1.2, чиито импулси са с честота 1,5 Hz. С цел да се избегне обемист електролитен кондензатор от 1000 мкF този мултивибратор е реализиран с транзистор VT, koйто позволява да се увеличи съпротивлението на резистора до 30 кOm [2]. Стопирането на мултивибраторите се осъществява чрез входовете на DD2.2 и DD2.4, с което става възможно DD1.4 да сумира импулсите от двата мултивибратора. За звуков индикатор е използван електромагнитният микрофон ДЭМШ-1А, поради малките му размери. Диодът VD е поставен, за да може да се получи по – добър звук, а също така и по – надеждна работа на интегралната схема. Той премахва пиковите от пренапрежение, които се получават от бобината на микрофона.
Полученият звук наподобава много на сирена. Устройството може да се използва и за вграждане в детски играчки.
ЛИТЕРАТУРА
1. Лисичков, К. Електронен звукосигнализатор. – Радио, телевизия, електроника, бр. 4, 1981 г.
2. Конов, К. Импулсни и цифрови схеми с интегрални ТТЛ елементи. София, Техника, 1979 г., с. 204.


Допълнителен звънец за телефон По материали на сп. “LE HAUT – PARLEUR”, ноември, 1988 г. Радио телевизия електроника 1989/4/стр. 33

Описаният допълнителен звънец има чуруликащ звук, подобен на широко използваните днес телефонни апарати. Включва се към телефонната линия, като галванически не е свързан с нея. С негова помощ внезапният и остър звън на телефона ще се замени с приятен, електронен, мек звук. Ще ви помогне и да различавате звъна на няколко апарата в едно помещение.

Принципната схема на допълнителния звънец е показана на фиг. 1. На входа му (означени са проводниците а и б на телефонната линия) нормално има постоянно напрежение, което не се пропуска от кондензатора С1. При повикване на входа постъпва променливотоков сигнал с амплитуда 60 – 90 V. За да не се товари линията, връзката към нея се осъществява през резисторите R1 и R2. Променливотоковият сигнал се изправя от диода VD1 и се изглажда от кондензатора С2. Напрежението, до което се зарежда С2, се определя от двата ценерови диода VS1 и VS2. През светодиода на оптрона протича ток, зависещ от стойността на резистора R3. Следва отпушване на транзистора в оптрона ИС1. (Този оптрон галванически развързва устройството от телефонната линия, с което се изпълняват нормативните изисквания на пощенските служби., забраняващи галванично свързване на допълнителни устройства към телефонната линия). Отпушват се и транзисторите VT1 и VT2, като по този начин се захранва дясната част на схемата. Аналоговите интегрални таймери тип 555 (ИС2 и ИС3) генерират съвместно. Режимите R11, R12 и кондензаторът С4 определят честотата на генерираните от ИС3 сигнали да бъде в границите на чуваемост. ИС2 управлява ИС3, като чрез тример-потенциометъра R14 се регулира тоналността. Например приятно звучене е двата тона да бъдат през терца. Сигналът от изход 3 на ИС3 се усилва по мощност от транзистора VT3 и се подава към високоговорителя В1 (50 Оm).
На фиг. 2 е показана печатната платка, а на фиг. 3 – разположението на елементите. Съобразно с различните конфигурации на кондензатора С1 на печатната платка е предвиден един отвор повече.
През времето, когато звънецът не е включен, няма токова консумация, която е предпоставкя за дълъг живот на захранваната батерия.
Забележка на редакцията. В схемата може да се използва произволен тип оптрон. Стойността на резистора R3 се определя според необходимия ток през светодиода на оптрона. Стойността на резисторите R1 и R2 може да бъде десетократно завишена, с което ще се намали натоварването на линията. Вместо посочените полупроводникови елементи може да се използват техните приблизителни аналози както следва: за 1N4148 – KВ521А; за 1N4002 – КД2016Б; за 2N2905 и 2907 – 2T6821 и 6822.

Електронен славей    Георги  Минчев     Радио телевизия електроника 1996/11,12/стр. 6

Електронни имитатори „Щурец”, „Кокошка”   З.у. Иван Георгиев
Млад Конструктор 1986/4/стр. 3 – 5

„Щурец”

Макар и просто устроена, схемата на фиг. 1 позволява твърде добре да се имитира свиренето на щуреца. Тя се състои от един мултивибратор и един RC – генератор. Мултивибраторът е изграден от транзисторите Т1 и Т2, резисторите R1 – R4 и кондензаторите С2 и С3. Той е асиметричен, тъй като са различни капацитетите на С2 и С3. Посредством диода Д1, мултивибраторът се свързва и управлява работата на RC – генератора, съставен от транзистора Т3, резисторите R6 – R10 и кондензаторите С5 – C8. Честотата на генерираните синусоидални трептения е в пряка зависимост от капацитета на кондензаторите С5 – С8. В колектора на транзистора Т3 е включена първичната намотка на изходен трансформатор от транзисторен радиоприемник „Юность”. Вторичната намотка на този трансформатор е свързана с високоговорител (от същия радиоприемник) Благодарение на това, получените електрически трептения се превръщат в звукови. Схемата се захранва от звънчев трансформатор и еднополупериоден токоизправител, изграден от диода Д2 и кондензатора С9. Капацитетът на С9 е сравнително малък, от което следва, че коефициентът на пулсациите е по – голям. Но това е от голямо значение за имитиране на издаваните от щуреца звуци. За стабилната работа на мултивибратора обаче е нужно точно обратното – коефициентът на пулсациите да е по – малък. Затова се включва резисторът R5 и кондензаторът С1.
При включване на захранването, мултивибраторът започва да генерира импулси със сравнително ниска честота. Когато транзисторът Т1 е отпушен, а Т2 – запушен, положителното напрежение от колектора на последния през диода Д1 се подава на кондензатора С4 и през резистора R6 – na baзата на транзистора Т3. До този момент Т3 е запушен и RC – генераторът не работи. Понеже С4 е с относително малък капацитет, той бързо се разрежда. Напрежението на базата на транзистора Т3 нараства и той се отпушва. RC – генераторът започва да генерира синусоидални трептения. В началото тяхната амплитуда расте, тъй като кондензаторът С4 продължава да се зарежда. При смяна на състоянието на мултивибратора, транзисторът Т1 се запушва, а Т2 се отпушва. Диодът Д1 също се запушва, но RC – генераторът за кратко време продължава да работи, поради това, че С4 е зареден. С неговото разреждане постепенно се намалява амплитудата и плавно затихват генерираните от RC – генератора трептения. Така се постига голямо сходство на електронния имитатор със звуците на щуреца.
Ако не е допусната грешка в монтажа и няма дефектни елементи, схемата заработва веднага. Настройката е сведена единствено до постигането на по – добро звучене с регулиране на тример-потенциометъра R7.
Графичен оригинал на печатната платка на този електронен щурец е показан на фиг. 2, а разположението на елементите върху нея – на фиг. 3.

Ако готовата платка се монтира в подходяща пластмасова или дървена кутия и високоговорителят се закрепи на лицевата страна на кутията, на която предварително са направени необходимите отвори, устройството може да се използва като мелодичен електронен звънец. За целта то се монтира на мястото на обикновения електрически звънец и се захранва с неговите проводници.

„Кокошка”

Схемата на фиг. 4 позволява да се реализира звуков ефект, наподобяващ кудкудякането на кокошка. Тя е реализирана само с два NPN транзистора и 2 интегрални схеми от типа 7400 (К155ЛА3). С тези елементи са изградени един тактов генератор, два мултивибратора, един инвертор и елементарен нискочестотен усилвател.
Тактовият генератор е съставен от транзистора Т1 и логическите елементи ЛЕ1 и ЛЕ2. Неговата честота се характеризира с голяма стабилност и се определя от стойностите на тример-потенциометрите R1 и R2 и от капацитета на кондензатора С1.
Използването на транзистора Т1 се налага от неожходимостта за изработване на импулси с по – голяма продължителност. Коефициентът на усилване по ток (H21E) на този транзистор съшо има значение за честотата на генерираните импулси. В зависимост от неговата стойност за R2 може да се употреби резистор с по – голямо или по – малко съпротивление. Тример-потенциометърът R1 регулира в известни граници продължителността на импулсите, а тример-потенциометърът R2 регулира продължителността на паузите на тактовия генератор.
Изходът на логическия елемент ЛЕ2, от една страна, е свързан с един от двата входа на логическия елемент ЛЕ3, а от друга – посредством тример – потенциометъра R4 – с кондензатора С4 и с диода Д.
Последователно свързаните логически елементи ЛЕ3 и ЛЕ4 изграждат мултивибратор, който генерира импулси с честота около 4 – 5 Hz, oпределени от капацитета на времезадаващия кондензатор С2 и от съпротивлението на резистора R3, koйто е свързан паралелно на логическия елемент ЛЕ3. Работата на този мултивибратор се управлява от тактовия генератор. От своя страна, чрез образувания от логическия елемент ЛЕ5 инвертор, той управлява работата ма мултивибратора, съставен от последователно свързаните логически елементи ЛЕ6 и ЛЕ7. Мултивибраторът работи на звукова честота, която се определя от капацитета на времезадаващия кондензатор С3 и от съпротивлението на резистора R5, включен паралелно на логическия елемент ЛЕ6. Изходът на ЛЕ7 е свързан с кондензатора С4 и чрез резистора R6 – с базата на средномощния транзистор Т2. Той усилва постъпилите електрически трептения, които чрез високоговорителя Вг (със съпротивление на бобината 4 Om) се превръщат в звукови.
Захранването на схемата може да се осъществи от стабилизиран токоизправител за напрежение 5 V или една батерия за джобно фенерче (3R12). При подаване на захранването заработва тактовият генератор, на изхода на който се появява серия от положителни импулси с продължителност 2 – 2,5 s и паузи между тях с продължителност около 1 s. Mултивибраторът, съставен от логическите елементи ЛЕ3 и ЛЕ4, е включен само тогава, когато на разрешаващия вход на логическия елемент ЛЕ3 постъпва логическа 1, т.е. когато на изхода на тактовия генератор е формиран положителен импулс. И обратно – при настъпване на пауза (логическа 0) се прекратява неговата работа. В резултат на това от изхода на този мултивибратор към входа на логическия елемент ЛЕ5 периодически се подават по четири последователно сменяващи се една с друга логически 1 и логически 0. Те се инвертират от ЛЕ5 и постъпват на разрешаващия вход на мултивибратора, съставен от логическите елементи ЛЕ6 и ЛЕ7. Така, когато на изхода на логическия елемент ЛЕ4 има логическа 0, той генерира звукови трептения, а когато има логическа 0 – прекратява своята работа, което способства за периодическото формиране на звука „куд-куд-куд-куд”.
Едновременно със задействането на съставения от логическите елементи ЛЕ3 и ЛЕ4 мултивибратор, при логическа 1 на изхода на тактовия генератор, диодът Д се отпушва. Благодарение на това, кондензаторът С4 се свързва с минуса на захранването. А това влияе върху честотата на генерираните звукови трептения. По – нататък – при смяна на логическата 1 с логическа 0 на изхода на тактовия генератор, диодът Д се запушва. В същия момент съставеният от логическите елементи ЛЕ3 и ЛЕ4 мултивибратор прекратява своята работа, което довежда до непрекъснато генериране на звукови трептения от мултивибратора, съставен от логическите елементи ЛЕ6 и ЛЕ7. Поради изключване на кондензатора С4, честотата на тези трептения се повишава. Така след четири следващи един след друг звука „куд”, се формира звукът „дяк”.
След като на експериментално шаси се запоят всички елементи (разбира се, без източника на захранването и високоговорителя) и се свържат така, както е посочено на фиг. 4, ако не е допусната грешка, след включване на захранването, електронният имитатор заработва веднага. При настройването му, полученият звуков ефект трябва максимално да се доближи до кудкудякането на кокошка. За тази цел е необходимо на мястото на резисторите R3 и R5 най напред да се запоят тример-потенциометри със съпротивление 470 Om, a на мястото на резистора R6 – тример-потенциометър със съпротивление 1 кOm. След като се получат необходимите честоти на тактовия генератор и на двата мултивибратора и звученето на електронния имитатор стане оптимално, тример-потенциометрите се заменят с постоянни резистори със съответните стойности. Трябва да се знае, че при конструирането на мултивибратори с два логически елемента И-НЕ паралелно свързаният към единия от тях резистор не бива да е със съпротивление по – малко от 240 Om и по – голямо от 470 Om.

Печатната платка се изработва според фигурите 5 и 6. За целта е нужен двойно фолиран гетинакс (текстолит). На едната страна, приета условно за долна, трябва да се прокарат проводниците (пътечките), посочени на фиг. 5, а на другата тези посочени на фиг. 6.
Разположението на елементите върху печатната платка е дадено на фиг. 7. След като те се запоят, се извеждат проводници за захранването и за високоговорителя.
Неизползваният логически елемент И-НЕ от втората интегрална схема може да се комбинира с още един или два транзистора и други елементи, за да послужи за получаване на допълнителен ефект. По този начин конструкцията им ще стане още по – интересна.


Мелодичен звънец с ИС ВС-10 Иван Парашкевов
Радио телевизия електроника 2000/5/стр. 20-22

В статията се предлага вариант на свързване на „мелодичния” чип ВС-10, който дава възможност да се възпроизвеждат 5 мелодии. Полученото устройство е подходящо да се изпълни практически и да се използва като мелодичен звънец, индикатор за изтекъл интервал от време и др.

На фиг. 1 е предложена принципната схема на мелодичния звънец. Той се захранва и пуска от понижаващ трансформатор TV с вторично напрежение от около 7,5 до 12 V, известен като „звънчев”. Напрежението се изправя от диодите VD3-VD6 и се филтрира от кондензатора С1. Резисторът R1 и диодите VD1 и VD2 образуват делител на напрежение, който се използва за захранване на „мелодичния” чип DA от типа ВС-10 (извод +). От двата изхода на чипа се подава сигнал за управление на двата транзистора VT5 и VT6. В колекторните им вериги са свързани базите на транзисторите VT1 – VT4, които са включени в мостова схема. Мелодийте се възпроизвеждат от високоговорителя BA 8 Om/0,25 W. С транзистора VT8 и релето К2 е реализирано релето за време. То се захранва при затварянето на контакта К1/1 на релето К1. Времето през което К2 е задействало, е около 5 – 7 s. През това време неговият контакт К2/1 подава захранващото напрежение, получено на изводите на С1, към мостовата схема на устройството.
Както се подразбира от схемата, тъй като към DA е подадено непрекъснато захранващо напрежение, той ще възпроизвежда непрекъснато петте мелодии, а само във времето, когато е затворен контактът К2/1, ще се чува мелодия от високоговорителя, част от нея или пауза и част от следваща такава. Това е избраният компромис в схемата. По – добрият вариант е да се възпроизвежда цяла мелодия до достигането на паузата и да се изчака до следващото натискане на „звънчевия” бутон ЗБ. В двата изхода на DA по време на паузите между мелодиите се получават правоъгълни импулси, които могат да се използват за възпроизвеждане на всяка следваща мелодия от начало до край. В предложената на фиг. 1 схема не е включено устройство, което да реагира на тези импулси.
Релето К1 се задейства при натискане на „звънчевия бутон” ЗБ и стартира релето за време (VT8). Транзисторът VT7 е включен в схема на стабилизатор на напрежение +5 V. На платката е предвидена възможност и за замяна на транзистора със стабилизатор от типа 7805. Подразбира се, че в такъв случай елементите VT1, R7 и VD9 не се спояват на платката.
Мелодичният звънец се свързва към звънчевия трансформатор и звънчевия бутон с помощта на две клемни гнезда – Клемно гнездо 1 и Клемно гнездо 2.
Предложената на фиг. 1 устройство е реализирано на печатна платка с размери 82,5 х 82,5 mm, в единия ъгъл на която е оставено място за магнита на високоговорителя. Платката е от едностранно фолиран стъклотекстолит. Клемните гнезда 1 и 2 се монтират на втора печатна платка от същия материал с размери 32,5 х 22,5 mm. По – малката платка се закрепва на задната стена на кутията на мелодичния звънец.

На фиг. 2 са дадени разположението на елементите на двете платки и свързването между тях.

На фиг. 3 и фиг. 4 са показани фолийните картини на двете платки от страната на спойките. С М1 – М7 са номерирани мостчетата от монтажен проводник. С М6 и М7 се стягат кондензаторите С1 и С4 към печатните платки.
Пускане на схемата на мелодичния звънец
Предложеното устройство се включва към източник на променливо напрежение ~ 7,5 – 12 V/0,5 A, съгласно принципната схема на фиг. 1. Проверява се за наличие на изправено и филтрирано напрежение на изводите на кондензатора С1 съобразно с подаденото променливо напрежение. Измерва се спадът на напрежението върху диодите VD1 и VD2. Той трябва да е около 1,5 V. Същото напрежение трябва да се получи и върху извод (+) на DA BC-10. При натискането на звънчевия бутон или негов имитатор в момента на оживяването трябва да се задейства релето К1. Проверява се в изхода на стабилизатора за +5 V дали споменатото напрежение е налице. Това става между емитера на транзистора VT7 и общия проводник. В случай, че е използван стабилизатор от типа 7805, напрежението се измерва между неговите изводи 2 и 3. При натискането на ЗБ контактът К2/1 трябва да се задейства за около 5-7 s и високоговорителят да възпроизведе през това време мелодия или част от две мелодии заедно с паузата между тях. Както вече беше отбелязано, К2 се задейства след включването на К1.
Електрически монтаж. Към клемно гнездо 1 се свързва вторичната намотка на звънчевия трансформатор. Към Клемно гнездо 2 се съединява същата тази вторична намотка, но последователно свързана със ЗБ. Обикновено веригата със ЗБ е изградена и е известна като „звънчева инсталация”. Свързването става съгласно фиг. 1.
Забележка. Възможно е „звънчевият” трансформатор да е разположен на няколко десетки метра от мястото, където се монтира мелодичният звънец, и достъпът до изводите на вторичната му намотка да е практически невъзможен. В такъв случай е целесъобразно звънчевата инсталация да се използва само за задействане на мелодичния звънец, т.е. тя се свързва към Клемно гнездо 2. За захранването на звънеца е удобно да се включи отделен „звънчев” трансформатор, който се се монтира в непосредствена близост до кутията на мелодичния звънец и неговата вторична намотка ~ 7,5 – 12 V се свързва към Клемно гнездо 1. Възможно е след свързването на мелодичния звънец още преди натискането на ЗБ да се възпроизвеждат всичките 5 мелодии без прекъсване. В този случай контактът на релето К1 – К1/1 – ще бъде посточнно затворен и релето за време няма да може да прекъсне захранването. Този ефект се отстранява след разменяне на местата на включване на проводниците 3 и 4. Така се възстановява необходимата схема на свързване, показана на фиг. 1.
Подразбира се, че ако се наложи монтирането на допълнителен „звънчев” трансформатор, се спазват всички мерки, свързани с нормите за електробезопасна работа.
ЛИТЕРАТУРА
1. Парашкевов, И. Устройство за захранване и задействане на мелодичен звънец. – Радио, телевизия, електроника, 1998, N4 и 5.
2. Парашкевов, И. Устройство за захранване и задействане на мелодичен звънец. – Радио, телевизия, електроника, 1999, N7.

Електронно канарче Н. Кирков
Радио телевизия електроника 1980/6/стр. 27,28

Със средствата на електрониката може да се достигне сполучлива имитация на пеенето на канарче. Съществуват специални схеми в които за източник на звук се използват миниатюрни транзисторни генератори на електрически колебания със специална форма, които след възпроизвеждане с електродинамичен високоговорител имитират пеенето на канарчето. Миниатюрното електронно устройство може да се монтора в дъното на клетка, наподобаваща самата птица.

На фиг. 1 е показана принципната схема на електронно канарче, изградена от блокинг-генератор и блокинг-трансформатор. Транзисторите Т1 и Т2 са свързани като несиметричен мултивибратор. Блокинг-генераторът, изграден с транзистора Т2, генерира импулси с плавно намаляваща се честота само през по – краткия полупериод от работата на мултивибратора. Специфичният характер на пеенето на птицата се постига с елементите L1 и С1, включени в базовата верига на транзистора Т2, в която възникват периодични зативащи колебания.

Данните за бобината L1 и блокинг-трансформатора Тр1 са дадени в таблицата. За L1 може да се използва половината от колекторната намотка на изходящ трансформатор от радиоприемник „Ехо”, а за блокинг-трансформатора Тр1 – телефонен трансформатор от телефонен апарат система ТМ 400 (означенията на изводите на намотките на трансформатора Тр1 отговарят на приетото означение на намотките на телефонния трансформатор).

При монтажа върху печатната платка – фиг. 2, е необходимо да се има пред вид следното:
- поляритетът на включване на кондензатора С1 е показан правилно, тъй като в случая той се определя от характера на възникващия преходен режим в тази сложна верига, а не от поляритета на захранващия източник.;
- характерът на получения сигнал се коригира с подбиране на параметрите на елементите R7, L1, C1, C3. Върху работата на генератора силно влияе и големината на товара, включен към намотка W3 на блокинг-трансформатора Тр1. Високоговорителят ВГ е със съпротивление 4 – 8 Om и мощност 0,2 W. Резисторът R8 е жичен. Стойността му се подбира опитно, като трябва да се има предвид, че при намаляването и, изходната мощност се увеличава, като същевременно се увеличава и товарът. Това влияе върху правилната работа на блокинг-генератора, което е нежелателно.

Сензорен мелодичен звънец Т. Манов
Радио телевизия електроника 1978/4/стр. 18,19

Описаният мелодичен звънец е със сензорно управляние и може да се монтира директно, без промяна в съществуващата звънчева инсталация. Схемата се състои от две части – сензорен ключ и

мелодичен звънец, издаващ звук, наподобаващ птичи глас. Разработката позволява включването до два абоната на линия. Използваните материали са лесно достъпни и евтини, което е най – голямото преимущество на конструкцията.

Съвместната работа на двете части е ясна от фиг. 1 и фиг. 2.
За сензорния ключ е необходимо да се спазват следните изисквания: Т1 – средномощен транзистор с колекторен ток не по – малък от 0,5 А, напрежение колектор – емитер не по – малко от 20 V и коефициент на усилване по ток минимум 120; Т2 – силициев транзистор с малък обратен ток и beta = 200 – 500, пробивно напрежение база – емитер не по – малко от 5 V. Необходимо е да се внимава при изработването на сензорните площадки да не се влоши изолационното съпротивление и системата да се самовключва. Изработването на сензорния ключ е показана на фиг. 3 а, б, в.

Мелодичният звънец е изработен с един транзистор, работещ като генератор на две честоти – една висока, около 300 – 1000 Hz, и една ниска, 0,5 – 5 Hz, модулираща първата. След монтажа на елементите се настройва на максимум честота чрез изменение на С4 при прекъсната връзка в точка А. Възможно е да се използват трансформатори и високоговорители от радиоприемници „Ехо”, „Сокол”, „ВЕФ” и др. Стойностите на С4 варират в големи граници – 33 nF до 0,5 мкF. След тази операция се възстановява връзката в т.А и с R6 и С3 се постига желаната честота на прекъсване. С3 не бива да бъде под 100 мкF, a R6 се изменя от 100 до 1000 Om. Moнтажът е показан на платката (фиг. 4). Тя се поставя в подходяща кутия и се закрепва на мястото на електромеханичния звънец. Важно е да се спази посоката на свързване между сензорния ключ и мелодичния звънец. При конструкция с два звънеца, двата комплекта се свързват инверсно, както е показано на фиг. 5. Продължителността на звучене след отдръпване на ръката от сензорните площадки зависи от стойността на С1. Тя може да бъде от 500 мкF до 2000 мкF. Осцилограмите от фиг. 6 до фиг. 9 са сигналите в различните точки на схемата от фиг. 2.


Сензорен звънец инж Михаил Недялков
Млад Конструктор 1980/1/Стр. 19, 20

Интересът към устройствата със сензорно включване се увеличава непрекъснато. И това е напълно обяснимо, като се имат предвид редица техни привлекателни страни. В някои случаи обаче блокът на сензорните превключватели се получава сложен и допълнително оскъпява устройството, към което ще се монтира, а други случаи пък се налага да се

конструира специален захранващ блок само за него. Предлагаме на читателите една схема за сензорно включване на звънец, за захранването на която се използва съществуващото напрежение в звънчевата инсталация и чието свързване на мястото на съществуващия бутонен превключвател може да стане с минимално преправяне на инсталацията. Схемата на сензорния блок е показана на фиг. 1. Транзисторите Т1, Т2 образуват съставен транзистор с голям коефициент на усилване по ток. Това позволява, при докосване на контактните пластини с пръст, минималният базов ток, който ще протече през съпротивлението на кожата (от 100 кОm до 2 – 3 МОм) да бъде усилен многократно и

емитерният ток да бъде достатъчен за задействане на релето Р. Към неговите контакти може да се свърже веригата, която ще се превключва, в случая на звънеца. Ще припомним на читателите, че за емитерния ток Ie на един транзистор е в сила приблизителното равенство

Ie = beta*Ib

където: Ib е ток в базата, а beta е коефициеннт на усилване по ток на транзистора. За съставен транзистор важи

Ie2 = beta1*beta2*Ib1

Като се имат предвид ориентировъчните стойности за beta, взети от справочниците, може да се пресметне приблизително стойността на тока Ie. Незбежните отклонения от изчисленото не са критични, защото в случая е необходимо единствено да бъде осигурен достатъчен ток за задействане на релето.
При изпробване на схемата е добре последователно на релето да се включи резисторът R1 (от порядъка на стотина ома) и да се следи дали при докосване на сензорните пластинки, релето включва енергично. Ако това не става, трябва стойността на R1 да се намалява дотогава, докато се получи задоволително действие. Въпросът може да се реши и по – прецизно. Паралелно на релето се включва волтметър (показан с прекъсната линия на схемата) и се измерва напрежението върху бобинката при докоснат контакт. Ако то е по – голямо от работното напрежение на релето, трябва да се увеличи стойността на R1, и обратно. С това настройката на сензора завършва.
Въпросът за захранването на схемата остава открит. За да не се налага използването на специален трансформатор, може да се прибегне към съществуващия във всеки вход звънчев трансформатор. Той осигурява в звънчевата мрежа и променливо напрежение с ефективна стойност 8 V, което при нормално изправяне може да осигури постоянно напрежение от порядъка на 11 V (при малки токове, разбира се).Тъй като повечето релета са за напрежение 12 V и повече, желателно е захранването да бъде малко по – високо. За тази цел може да се използва показаната на фиг. 2 схема за удвояване на напрежението.
Действието и е следното – през единия полупериод на променливото напрежение се зарежда до максималната му стойност кондензаторът С1, а през другата – С2. Изходното напрежение е сумарното върху двата кондензатора, т.е. удвоеното входно напрежение. За малки токове, с каквито се рабооти в случая, тази схема е проста, надеждна и удобна. За диоди могат да се използват кои да са от серията Д7, а кондензаторите трябва да са със стойности по – големи от 200 мкF.

Да видим сега как да вградим нашата схема в съществуващата звънчева инсталация, без да я „разбутаме”. На фиг. 3 е показана схемата на звънчевата инсталация в повечето блокове, които имат по два бутона – на етажа и долу на входа. От разпределителната кутия на инсталцията на всеки етаж към звънеца на апартамента отиват три проводника, от тях два към самия звънец, а третият продължава към бутона пред вратата (фиг. 4). Нашата схема трябва да се свърже така, както е показано на фиг. 4. Двата проводника, идващи от

бутона пред вратата, се използват за връзки на сензорните контакти, а останалата част от инсталацията остава непроменена. Самият звънец може да се подменя, разбира се, ако ако не желаете да си поставите мелодичен звънец.
Пълната схема на устройството е показана на фиг. 5.

Самите сензорни контакти се изработват от метални плочки с добра проводимост и без склонност към окисляване.

Подходящи са хромирани или никелирани плочки, но може да се използват също и медни или алуминиеви пластинки. Да се има предвид, че грапавите повърхности създават по – добър контакт. Разстоянието между тях трябва да бъде малко – 0,5 – 1 mm. Формата и разположението на пластините е произволна. На фиг. 6 са показани няколко възможни варианта. Тялото на сензорния бутон

се монтира на мястото на обикновения бутон, или на подходящо място на вратата или около нея. Схемата може да се побере в малка кутийка, която да се закачи до звънеца над вратата. В покой, консумация от звънчевия трансформатор практически няма (ток не тече), а и при докоснат сензор е много малка. Изпробваното от автора устройство работи непрекъснато повече от година, без да е показало някакъв дефект.
И накрая едно предупреждение. Много чукане ще има в първите дни след монтиране на сензора на вратата ви, докато обясните на всичките си познати как се звъни. Ще трябва търпеливо да понесете началния период след монтажа. В края на краищата може на първо време да закачите на вратата на вратата си упътване за ползване на звънеца.


Електронен кълвач В.И.
Млад Конструктор 1984/5/Стр. 9,10

Досега в списанието са предлагани схеми на електронни славеи и канарчета, на котки и кучета, но електронен кълвач се предлага за първи път.
Схемата се състои от три приблизително еднакви сигналгенератора, чиито изходни сигнали се смесват в определено съотношение. Всеки генератор е изграден от три обикновени астабилни мултивибратора, които са свързани помежду си с диоди по такъв начин, че всеки мултивибратор започва своите трептения само когато в изхода на предидущия мултивибратор има логическа нула.

Два от астабилните мултивибратори са снабдени с тример-потенциометър за регулиране на честотата, определяща бързината на чукането на кълвача. Чрез R24 се настройва изходното ниво на сигнала в зависимост от включения след схемата усилвател.
При захранващо напрежение от 6 V, схемата консумира 2 mA. При това положение най – добре е схемата да се захранва с батерии.

Електронно куче И.С.
Млад Конструктор 1986/8/Стр. 23, 24

С помощта на предлаганата схема може доста сполучливо да се имитира кучешки лай, като дори има възможност да се избира видът на „кучето”. Схемата е изградена от един генератор, управляван с напрежение (VCO) с операционните усилватели ОУ1 и ОУ2, лентов филтър с ОУ5 и ОУ6, чиято честота се настройва с Р3, моновибратор с логическите елементи ЛЕ1 и ЛЕ2, един усилвател, управляван с напрежение (VCA) с ОУ4 и Т1, както и буферен, изходен усилвател с ОУ7.

След натискането на бутона Б, кондензаторът С2 се зарежда от краткотрайния импулс, който се получава в изхода на моновибратора. Зарядното и разрядното напрежение именно управляват честотния ход на генератора, управляван с напрежение VCO, или с други думи, тук се получава формата на сигнала, имитиращ кучешки лай. В момента на натискане на бутона Б, VCO-генераторът изменя за 1/8 s своите честоти от 0 Hz до настроената между 100 Hz и 1 кHz честота.
Чрез потенциометъра Р1 се определя максималната сила на звука, т.е. с него се определя дали ще се чуе лаят на някое „мъниче” или боботещият лай на голямо овчарско куче. Кондензаторът С4 има подобна на С2 задача да осигури подходяща обвиваща крива за сигнала на VCA-усилвателя. Транзисторът Т1 играе ролята на управлявано с напрежение съпротивление. Чрез Р2 се определя необходимото послезвучене на сигнала след отпускането на бутона Б. Внезапното прекъсване на „лая” звучи също така неестествено, както и прекалено продължителният „лай”. С малко тренировки и усет може да се постигнат най – различни кучешки диалекти. Нека се има предвид, че при подобни схеми, чрез проби се отива често по – напред, отколкото след внимателно и задълбочено изучаване на схемата.

Елементите от схемата се монтират върху печатна платка, чиито графичен оригинал е показан на фиг. 2. Тя трябва да се промени съответно, ако не използвате посочените на фиг. 1 елементи.

Двоен звънец А. Я.
Млад Конструктор 1986/3/Приложение XV

Предлаганата схема ще ви помогне да усъвършенствате вашия звънец, като с малко допълнителни елементи го направите двоен. Двоен в смисъл, че ще се получат два начина на звънене – нормално и накъсано. Такъв двоен звънец е нужен тогава, когато например жилището се обитава от две семейства, ако има предна и задна врата и т.н. Отначало трябва паралелно

на съществуващия бутон Б2 на звънеца през контакта р’ на релето да се включи допълнителен бутон Б1. Когато се натисне Б1, променливото напрежение от вторичната намотка на звънчевия трансформатор се изправя от диода Д1, филтрира се от кондензатора С1 и се подава на базата на транзистора Т. След известно време (когато напрежението на С1 достигне 0,6 V), този транзистор се отпушва и релето се задейства. Веригата през Б1 се прекъсва и звънтенето престава. След време, когато кондензаторите С1 и С2 се разредят, транзисторът се запушва и релето отпуска котвата си р’. Звънецът отново прозвучава и процесът се повтаря, докато е натиснат бутона Б1.
При натискане на Б2, звънецът звучи нормално, без прекъсване.
Когато две врати трябва да се снабдят със звънци, просто на едната се монтира Б1, а на другата – Б2. Различният начин на звънене ще ви показва безпогрешно коя от двете врати да отворите.

Акустичен генератор - имитатор на славейче                 инж. В.Сахалийски  Радио телевизия електроника 1982/2/стр.17,18

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

         главна страница      напред       горе