Схеми на електромелодични звънци. Електронна кокошка. Имитатор на шума на морски вълни. Звънец с "памет".Звънчева инсталация за хора с увреден слух.Други подобни схеми и устройства.

Двутонална звукова сигнализация инж Валерий Банников – СССР
Радио телевизия електроника 1989/4/стр. 18,19

За по – добро привличане на вниманието, звуковите сигнализации често се правят двутонални. При това за охранителна сигнализация е признато като най – благоприятно такова редуване на тоновете, при което музикалният интервал между звуковете е малка терца (например 329,6 и 392,0 Hz, съответстващи на нотите „ми” и „спл” в първа октава) – именно такова съчетаване на звуковете предизвиква чувство за тревога.
Целесъобразно е такива сигнали да се получават от цифрови интегрални схеми. При това за задаване на опорна честота може да се използва тактов генератор, а необходимите тонове да се получат след делене на сигнала с опорната честота чрез делители с променлив коефициент на деление. Ако честотата на тактовия генератор се и на 6 и се приеме този тон за основен (прима), след яне на тази честота на 5 се получава тон, който образува с основния малка терца. При това дрейфът на честотата на тактовия генератор, макар и да влияе на абселютната височина на тоновете, не изкривява тяхното звуково съотношение, т.е. не довежда до фалшиво звучене.

Принципната схема на двутоналната сигнализация е показана на фиг. 1. Схемата се състои от следните основни части: тактов генератор, делител на честота, манипулатор, усилвател на мощност, високоговорител и захранващ източник. Тактовият генератор е образуван от логическите елементи DD1.1 – DD1.3, koндензатора С2 и резистора R3. Делителят на честота с променлив коефициент на броене е построен от тригерите DD3.1, DD3.2, DD4.1, DD5.1, DD5.2 и логическия елемент DD2.4. Maнипулаторът съдържа логическите елементи DD1.4, DD2.1 – DD2.3, тригера DD4.2, koндензаторите С1 и С3, резисторите R1, R2, R4 и бутона за включване на сигнализацията SB1. Усилвателят на мощност е построен от транзисторите VT1 – VT3 и резисторите R5 – R9. Негов товар е високоговорителят BA1. Сигнализацията се захранва от батерията GB1.
Генераторът на импулси, влизащ в състава на манипулатора и изграден от елементите DD2.1 – DD2.3, koндензатора С3 и резистора R4, e изпълнен по същата схема, както и тактовия генератор. Той въздействува на вход С на тригера DD4.2, превключващ тоновете (променя коефициента на броене на делителя). Този тригер определя и еднаквата продължителност на звучене на двата тона.
В режим на очакване (отпуснат бутон SB1), генераторите на импулси не генерират. В изхода на елемента DD1.4 има ниво лог. 1, поради което тригерите DD4.2 и DD5.1 са установени (по S – вход) в състояние лог. 0. Транзисторите VT1 – VT3 са запушени, тъй като благодарение на връзката на инверсния изход на тригера DD5.1.с вход R на тригера DD3.2 последният е в състояние лог. 0.
След натискане на бутона SB1 и двата генератора на импулси започват да генерират. В изхода на елемента DD2.2 нивото се променя от лог. 0 на лог. 1, поради което тригерът DD4.2 се превключва в състояние лог. 0 (по С – вход). Нивото в изхода на елемента DD1.2 също се променя от лог. 0 на лог. 1, като тригерите DD5.1 и DD5.2 преминават в състояние лог. 0. Това осигурява работа на тригерите DD3.1, DD3.2 и DD4.1 в броячен режим. При това нивата на D – входовете на тригерите DD5.1 и DD5.2 ще бъдат съответно лог. 0 и лог. 1. Поради това тригерът DD5.1 остава в състояние лог. 0, а тригерът DD5.2 след всяко превключване на DD4.1 в състояние лог. 1 ще преобръща (по R – вход) тригера DD3.1, a също така и тригера DD3.2 (чрез елемента DD2.4). В този случай коефициентът на броене на делителя е равен на 5, което съответства на възпроизвеждане на малка терца.
При поява в изхода на елемента DD2.2 на ниво лог. 1 тригерът DD4.2 се превключва в състояние лог. 1. При това на D – входовете на DD5.1 и DD5.2 ще има съответно лог. 1 и лог. 0. Сега тригерът DD5.2 остава в състояние лог. 0, а тригерът DD5, след всяко превключване на DD4.1 в състояние лог. 1 преобръша тригера DD3.2 чрез елемента DD2.4. В този случай коефициентът на броене на делителя е равен на 6 и съответно ще се възпроизвежда основният тон.

Превключването на тригера DD4.2 предизвиква последователно звучене на малката терца и основния тон. На фиг. 2 е показана времедиаграмата на сигналите в изхода на тригера DD3.2 при възпроизвеждане на малка терца (фиг. 2а) и основния тон (фиг. 2б). От диаграмата

се вижда, че продължителността на импулса в изхода на този тригер остава постоянна (равна на 2Т, където Т е периодът на повторение на импулсите в изхода на елемента DD1.3) при формирането на тоновете. При поява на този импулс транзисторите VT1 – VT3 се отпушват, което довежда до протичане на ток през високоговорителя BA1.
Tъй като високоговорителят във всеки момент възпроизвежда звук с една честота, към него може да се подаде мощност, значително превишаваща паспортните му данни, без опасност от поява на забележими на слух изкривявания. Например може да се използва високоговорител 3 W, въпреки, че максималната мощност на импулса ще достига почти 10 W. Силата на звука може да се повиши, ако се намали съпротивлението на високоговорителя. При това съпротивлението на резистора R8 трябва да бъде намалено пропорционален брой пъти спрямо съпротивлението 8 Om на BA1. Същевременно транзисторът VT2 трябва да бъде заменен с транзистор тип КТ814А. Вместо един високоговорител може да бъдат използвани няколко, съединени паралелно (за повишаване силата на звука) или последователно (за нейното намаляване). Силата на звука може да се повиши и чрез увеличаване (до 18 V) на захранващото напрежение. Намаляването на силата на звука е възможно не само чрез намаляване на захранващото напрежение (до 4,5 V), но и чрез ограничителен резистор със съответна мощност на разсейване, включен последователно на високоговорителя. Ако той е променлив (жичен) чрез него ще може да се регулира силата на звука.
Тъй като транзисторът VT3 работи в ключов режим, за неговото охлаждане може да се използва сравнително неголям радиатор, меден или алуминиев, с дебелина 5 – 7 mm и площ от порядъка на 10 – 15 кв sm.
При указаните на схемата стойности на елементите, тактовият генератор ще работи с честота около 2 000 Hz, поради което основният тон и малката терца ще съответстват на споменатите по – горе стойности на честотите. Както вече казахме, промяната в честотата на тактовия генератор (например при намаляване на захранващото напрежение) не довежда до поява на фалшиво звучене. Схемите от серията К561 са работоспособни при намаляване на захранващото напрежение до 3 V (максималната стойност не трябва да превишава 18 V), поради което сигнализацията ще работи добре и при значително разреждане на захранващия източник, естествено при по – малка сила на звука. Продължителността на звучене на всеки тон може да се измени чрез подбор на резистора R4 (при R4 = 47 kOm тя е около 0,5 s), а височината на тона – чрез резистора R3. При увеличаване на стойността на R4 продължителността на звучене се увеличава. Увеличаването на стойността на R3 довежда до понижаване честотата на звуковете.
На фиг. 2 се вижда, че превключването на тоновете става без всякакви преходни смущения, поради което при работата на сигнализацията не възникват странични шумове. Полученият в резултат на преобръщането на тригерите DD3.1 и DD3.2 кратък импулс, изобразен на фиг. 2 като вертикална чертичка, е достатъчно къс, за да отпуши транзистора VT3. Tъй като в режим на очакване, схемата консумира много малък ток, сигнализацията може да бъде постоянно включена към захранващия източник без опасност за неговото разреждане. Това прави устройството много подходящо за охранителна сигнализация.
Забележка на редакцията. При посочените стойности на елементите в изходното стъпало на схемата, изходната мощност ще бъде около 10 W. Следователно в режим на сигнализация, консумацията ще е около 1 А, т.е. захранващата батерия трябва да е акумулаторна, и то с не малък капацитет (например автомобилен акумулатор).
Вместо посочените в схемата елементи можете да използвате техните аналози:
VT1 – 2T3107; VT2 – 2T3851; VT3 – 2T7531, 7533, 7535, 7537.
DD1, DD2 – HEF4011, K176MR; DD3 – DD5 – HEF4013.
На (фиг. 3 от РТЕ 1997/11-12/стр. 25 – автор Иван Парашкевов) е предложен вариант на разположението на елементите върху платката на двутоналната сирена с нискочестотен усилвател. На фиг. 4 е дадена фолийната картина от страната на елементите, а на фиг. 5 – от страната на спойките. Печатната платка е реализирана на двустранно фолиран стъклотекстолит с размери 115 х 60 mm. Размерите на радиатора и типът на транзистора VT3 се определят от необходимите звукова мощност и захранващо напрежение. При реализирането и с източник на напрежение +12 V бяха използвани транзистор VT3 тип KD503 и високоговорител с мощност 3 W.
Резултатите от експлоатацията на двутоналната звукова сигнализация са добри и при включването и към нестабилизиран захранващ източник, но при захранването и от стабилизатор на напрежение +12 V или от автомобилен акумулатор, звукът е по – чист.

Мелодичен автомат н.с. инж. Валентин Димов
Радио телевизия електроника 1985/4/стр.30-32

В статията е описан мелодичен автомат (фиг. 1), който изпълнява мелодия от девет последователни тона и може да се използва като жилищен звънец или за друга звукова сигнализация. Принципът на действие е да се променя честотата на генератор за звукова честота чрез превключване на различни съпротивления към него. В случая генераторът е изграден с транзисторите VT1 и VT2. Към емитера на VT2 се превключват един след друг тримерите R3 – R11, които определят честотата на генериране. Включването и става тогава, когато на изходите на дешифратора D3 се появява лог. 0. При лог. 1 на деветте изхода на дешифратора, генераторът не работи.
Управлението на дешифратора се извършва от генератор на тактови импулси и брояч. В режим на покой брочът D2 е блокиран в състояние на десетичното число 9 чрез лог. 1 на изводи 6 и 7. Извод 7 е включен с резистора R2 към +5 V, a извод 6 е свързан чрез D1-4 към извод 11 на D3. При първоначално включване на захранването, състоянието на тригерите в брояча D2 е неопределено. Ако на извод 6 на D2 има лог. 0 (при лог. 1 на извод 11 на D3), D2 ще брои, докато стигне до числото 9. Тогава получената лог. 0 на извод 11 на D3 чрез инвертора D1 – 4 ще спре брояча в това му състояние.
При натискане на бутона S1 се включва реле, през чиито контакти на извод 7 на D2 се подава лог. 0. Това разрешава на брояча да започне броене. Получените лог. 0 на изходите на дешифратора D3 последователно включват тримерите RP3 – RP11 към емитера на VT2. По време на броенето, бутонът на звънеца може да е отпуснат. Това няма да прекъсне мелодията, понеже на извод 11 на D3 се е появила лог. 1. Чрез D1-4 тя разрешава на брояча да брои, докато стигне до числото 9. Тогава на извод 11 на дешифратора ще има лог. 0 и броенето ще спре. Звънецът е готов за следващо натискане на бутона.
Използването на реле е удобно за жилища, в които има звънчева инсталация. Това позволява да се избегне допълнително прекарване на проводници за бутона на този звънец. Резисторът R20 се подбира в зависимост от напрежението на звънчевата инсталация.
Генераторът на звукова честота е свързан с НЧ-усилвател, реализиран с транзисторите VT3 и VT4. Използваните изходен трансформатор и високоговорител са от транзисторен приемник „Юность”. Резисторът R18 се поставя при нужда чрез подбор. При липса на изходен трансформатор високоговорителят може да се свърже направо към колекторите на двата транзистора и с добавъчно съпротивление да се ограничи токът. Чрез тримера RP17 се регулира усилването, което е напълно достатъчно за озвучаване на жилището. При необходимост от по – голяма мощност, може да се използва друг НЧ-усилвател (например със схема МВА810).
При желание за повече тонове в мелодията устройството може да се разшири до 15 тона, ако за D2 и D3 се използват SN7493 и SN74154. Понеже броячът SN7493 има само нулиращи входове, необходимо е изводи 6 и 7 на SN7490 да се заменят с изводи 2 и 3 на SN7493. Tогава състоянието на покой ще бъде не десетично число 9, а десетично число 0.
Настройката се извършва на слух, с честотомер или с осцилоскоп. Във втория и третия случай е необходимо да се знаят честотите на тоновете, от които е съставена избраната мелодия. За настройката на всеки тон, съответните тримери трябва да се свържат към маса.
Желателно е това да стане с два последователно свързани диода. Така ще се компенсират спадът на напрежението върху диода и лог. 0 на дешифратора, които се появяват при нормална работа на генератора. Ако се повтарят два или повече тона, е достатъчно да се настрои само един тример, като към него се включат диодите, свързани с тези изходи на дешифратора, които съответствуват на мястото на този тон в мелодията.
След като се настроят всички тонове, желателно е настройката да се повтори отново. Ако при тези стойности на елементите не се покрива желаният обхват честоти, може да се промени стойността на кондензатора С3.
Генераторът, изграден с елементите D1-1 и D1-2, определя продължителността на тоновете в мелодията. Чрез промяна на R1 и C1 тази продължителност може да се промени.

На фиг. 2 е показана печатната платка с разположението на елементите върху нея. Платката е разработена за тримери за фина настройка тип СП5-2/Р3-Р11. Кондензаторите С3 и С4 са тип КрМП, а мястото за диодите VD2 – VD10 позволява вместо 2Д5606 да се използват друг вид диоди. Необходимо е мостчетата да се запоят преди поставянето на елементите.

Електронен мелодичен звънец с две или повече мелодии инж. Валентин Димов
Радио телевизия електроника 1986/1/стр. 29-31

На фиг. 1 е показана схема на двумелодичен звънец, в който са използвани шест леснодостъпни (1986 г.) интегрални схеми от типа SN7400 (K155ЛA3). Тя се състои от звуков генератор, две еднакви управляващи схеми на генератора, една обща пусковоблокираща система и електронен превключвател на мелодиите. Всяка мелодия се състои от 5 тона, които могат да бъдат с различна продължителност. Схемата на използвания вид мелодичен звънец е публикувана в списанието (бр. 12, 1984 г.). Голямо удобство за любителите е, че там е дадена печатната платка, предложени са няколко мелодии и са посочени честотите за настройване на тоновете. Схемата позволява да се увеличи броят на тоновете според желанието и избраната мелодия.
Без да се описва действието на всеки звънец поотделно, принципът на действие на двумелодичния звънец е следният: При натискане на бутона Б1 се изработва пусковоблокиращ импулс от чакащия мултивибратор, изграден с елементите D1-1 и D1-2. С падащия си фронт този импулс превключва изходите на електронния превключвател на мелодиите, изграден с елементите D1-3 и D1-4. Неговите изходи са взаимноинверсни и изходът, който преминава от лог. 1 към лог. 0, изработва пусков импулс за съответните управляващи схеми на звуковия генератор. При следващо натискане на бутона ще се задейства втората управляваща схема на звуковия генератор. По този начин при всяко натискане на бутона става автоматично редуване на двете програмирани мелодии. Необходимо е времезадаващата RC-група на пусковоблокиращия чакащ мултивибратор да се подбере така, че продължителността на изработения импулс да е малко по – голяма от продължителността на мелодиите. В противен случай повторното натискане на бутона по време на работата на звънеца ще превключи електронния превключвател и ще се получи пусков импулс за работа на втората управляваща схема на генератора едновременно с първата.

На фиг. 2 е показан вариант на електронен мелодичен звънец с редуващи се автоматично пет предварително програмирани мелодии. И тук са използвани същите мелодични звънци, както тези от фиг. 1. Промяната се състои в пусковата част на управляващата част на звуковия генератор. При натискане на бутона Б1 се изработва импулс от чакащия мултивибратор, изграден с елементите D1-1 и D1-2. При прехода на изхода на D1-2 oт лог. 1 към лог. 0 се променя състоянието на брояча D14 и съответно състоянието на дешифратора D15. Новопоявилата се лог. 0 на съответния изход на дешифратора задейства свързаната към него управляваща част на звуковия генератор и звънецът възпроизвежда програмираната мелодия. Необходимо е импулсът от пусковоблокиращия чакащ мултивибратор да бъде също малко по – продължителен от времето, необходимо за възпроизвеждане на най – продължителната мелодия. Това условие се явява блокировка на звънеца, който не може да бъде задействан повторно преди да е изпълнил мелодията си.
В случая броячът брои до 5 и съответно дешифраторът има пет активни изхода. Това определя възможността за възпроизвеждане последователно на пет мелодии. При желание за повече или по – малко мелодии е необходимо да се промени броенето на брояча и да се изградят съответният брой управляващи схеми на звуковия генератор. Броят на тоновете от всяка мелодия може да бъде различен. Той зависи от броя на последователно свързаните чакащи мултивибратори. Понеже накои от тоновете се повтарят в една или в различни мелодии, може да се използва един общ променлив резистор, към който се свързват всички аноди на диоди, свързани към изходите на чакащите мултивибратори, осигуряващи този тон.
Вместо посочения брояч може да се използват два D- тригера (една интегрална схема SN7474 или К155ТМ2), а дешифраторът може да се замени с обикновената микрисхема SN7400 (K155LA3). С тези елементи може да се изгради брояч и дешифратор до три или до четири.

На фиг. 3 са показанисхемите, които могат да заменят брояча и дешифратора и дешифратора от фиг. 2. Понеже D – тригерът се превключва от положителния фронт на импулса, необходимо е да се инвертира сигналът от пусковоблокиращия чакащ мултивибратор. Използването на тези схеми дава възможност за реализиране на електронен мелодичен звънец с три или с четири мелодии.

Двумелодичен електронен звънец н.с. инж. Валентин Димов
Радио телевизия електроника 1987/5/стр. 30

Приятната мелодия на електронния, мелодичен звънец от входната врата внася в дома ни настроение и разнообразие. Но още по – приятно и интересно е, когато този звънец при всяко натискане на бутона възпроизвежда различни мелодии. Освен със схемите, използващи специални, интегрални схеми (програмируеми памети), може с малко на брой и сравнително леснодостъпни електронни елементи да се реализира електронен мелодичен звънец, свирещ различни мелодии. В статията е описано устройство, изградено с три интегрални микросхеми и четири транзистора. То може да бъде програмирано с две мелодии, като при всяко натискане на бутона изсвирва самоедната от тях. При следващо натискане на бутона се възпроизвежда втората мелодия. И така при всяко следващо натискане става редуване на двете мелодии. Общият брой на тоновете от двете мелодии е четиринадесет. Особеност на схемата е, че тя допуска произволно яне на броя на тоновете между двете мелодии. Това означава, че освен с две мелодии по седем тона, електронният звънец може да бъде програмиран с две мелодии съответно с по шест и осем, пет и девет или четири и десет тона.

Принципната схема на предлагания двумелодичен електронен звънец е представена на фиг. 1. Основен елемент в устройството е звуковият генератор, изграден с транзисторите VT2 и VT3. Те са свързани в схема на автогенериращ мултивибратор, чиято честота на генериране зависи от съпротивленията, свързани към базите на транзисторите. Чрез последователна промяна на стойностите на тези съпротивления се получават различни тонове от мелодията. Управляващ елемент на генератора е четирибитовият дешифратор D3, koйто чрез лог. 0, появяваща се на неговите изходи, осъществява свързването на различни настроени резистори към мултивибратора. Входовете на дешифратора са свързани към изходите на четирибитов двоичен брояч D2, който брои импулси от генератор на тактова честота. Периодът на тези импулси определя времетраенето на тоновете. С потенциометъра R1 може да се регулира темпото на мелодиите.
Управлението на звънеца се осъществява от три двувходови елемента И-НЕ. Елементът D1-2 представлява електронен брояч, който пропуска или спира импулсите, постъпващи от тактовия генератор към брояча. Елементът D1-3 осъществява управлението на електронния ключ, т.е. пуска в действие звънеца и го спира, щом свърши мелодията. Елементът D1-4 представлява „датчик” за край на мелодията.
Състоянието на покой на звънеца е, когато на един от входовете на елемента D1-4 има лог. 0. Тогава на двата входа на D1-3 има лог. 1. Тази лог. 1 предизвиква на изхода на логическия елемент лог. 0, която блокира елемента D1-2 и той има постоянна лог. 1 на изхода си, независимо от състоянието на другия вход. Натискането на бутона Б1 предизвиква появата на лог. 1 на управляващия вход на D1-2 и той пропуска сигналите от тактовия генератор към брояча. Първият преход от лог. 1 към лог. 0 на входа на брояча променя състоянието му, което веднага се дешифрира в лог. 0 на съответния изход на D3. Toва означава, че на двата входа на елемента D1-4 има лог. 1, а на изхода му – лог. 0. Тази лог. 0 поддържа лог. 1 на изхода на D1-3. Отпускането на бутона Б1 не оказва влияние върху по – нататъшната работа на звънеца. По този начин броячът брои импулси, а дешифраторът ги дешифрира. Появяващите се лог. 0 на изходите на D3 свързват различни резистори към мултивибратора и той възпроизвежда програмираните тонове на мелодията до момента, когато на един от изходите на дешифратора, свързан с D1-4, се появи лог. 0. Това означава, че на двата входа на D1-3 има лог. 1, а на управляващия вход на D1-2 се появява лог. 0. Електронният ключ спира импулсите от тактовия генератор към брояча. На входа на D2 се установява постоянна лог. 1. При повторно натискане на бутона Б1, броячът продължава своето броене до момента, когато на следващия изход на D3, авързан с елемента D1-4, се появи лог. 0. Това означава, че втората мелодия е изсвирена. По този начин броячът винаги от 0 до 15, като две избрани от нас състояния използваме за спиране на броенето. В случая на схемата са избрани състоянията 0 и 8. При това положение двете мелодии са по седем тона (от 1 до 7 и от 9 до 15). При свързване на други изходи на дешифратора към входовете на D1-4 може да се използват други състояния за спиране на брояча и да се осъществи програмиране на две мелодии с различен брой тонове, като се спази максималният общ брой четиринадесет тона.

На фиг. 2 са предложени две мелодии по седем тона, възможни за програмиране на двумелодичния електронен звънец. Едната от тях е мотив от известното произведение „На Елиза” от Бетховен. За улеснение при настройването на звуковия генератор на фигурата са дадени и честотите на тоновете, използвани в предложените мелодии.

Електромелодичен звънец Георги Кузев
Радио телевизия електроника 1987/1/стр. 30,31

Устройството, показано на схемата на схемата, представлява електромелодичен звънец, който може да изпълнява мелодия от четиринадесет тона и може да се използва като жилищен звънец, в елекрютронен будилник, като приставка – сигнализатор в телефонен апарат или за друга звукова сигнализация.

Електромелодичният звънец е реализиран с четири интегрални схеми и четири транзистора. С логическите елементи D1-1 до D1-3 е построен тактовият генератор, изработващ правочгълни импулси, чиято честота може да се изменя посредством тример-потенциометъра RP2 съобразно темпото на избрания музикален откъс.
От изхода на генератора, тактовите импулси се подават на входа на четирибитов двоичен брояч (D2). Четирите изхода на брояча са свързани със съответните входове на дешифратора (D3). Той има шестнадесет изхода. Към 14 от тях са свързани тример-потенциометрите RP5-RP18. Teзи тример-потенциометри освен това са свързани със звуковия генератор (D4-1 до D4-3). При всеки импулс дешифраторът подава на своите изходи потенциал лог. 1, като само на един от тях има потенциал лог. 0 – при него звуковият генератор ще се задейства. За да се изключи влиянието между изходите на дешифратора и звуковия генератор, във веригите на тример-потенциометрите са включени диодите VD5 – VD18.
Изходният сигнал от звуковия генератор посредством инвертора D4-4 се подава на нискочестотен усилвател, построен с транзисторите VT3 и VT4. С тример – потенциометъра RP23 може да се регулира силата на звука.
Схемата действа по следния начин: С натискане на бутона S2 от понижаващия трансформатор на устройството се подава захранващо напрежение. Логическият елемент D1-4 установява брояча в изходно състояние, което съответствува на лог. 0 на извод 1 на дешифратора (D3). При това положение, звуковият генератор е спрян. Това е необходимо, за да се изключи влиянието върху честотата на импулсите на генератора от преходните процеси при включване на захранването. В същия момент на извод 17 на дешифратора има лог. 1, която обуславя отпушването на транзистора VT2. С отпушването на VT2 се задейства релето К1, което включвайки контактите си К1:1, блокира бутона S2.
Първият тактов импулс привежда брояча в състояние при което на извод 2 на дешифратора се появява лог. 0. С това се осъществява включване към звуковия генератор на честотноопределящата верига на RP5, като в същото време звуковият генератор се отпушва (понеже вече на извод 1 на дешифратора има лог. 1). Във високоговорителя се чува звук, чиято честота зависи от съпротивлението на RP5. С всеки следващ тактов импулс към звуковия генератор се включва следващият тример-потенциометър и от високоговорителят се чува звук. По такъв начин устройството изпълнява определена мелодия, предварително програмирана чрез тример-потенциометрите RP5 – RP18.
На петнадесетия тактов импулс на извод 17 на дешифратора се появи лог. 0, която подава сигнал за спиране на звуковия и тактовия генератор, а също така се запушва и транзисторът VT2. Със запушването на VT2 релето изключва контактите си К1:1 и устройството се оказва изключено. Звънецът е готов за следващо натискане на бутона S2. Подаването на сигнал за спиране на тактовия генератор предпазва от излишен тактов импулс, който може да се появи от остатъчното напрежение в кондензаторите на захранващия блок и да предизвика повторно включване на устройството.
Захранването е осъществено от стабилизиран токоизправител. Трансформаторът Т1 е навит на желязно ядро със сечение 4,6 кв sm. Първичната намотка има 2150 нав. от проводник ПЕЛ – 0,18 mm, а вторичната – 90 нав. от ПЕЛ - 0,62 mm, но може да се използва и готов, звънчев трансформатор с вторично напрежение 8 V. Използваното реле е миниатюрно от типа РЭС – 15, има съпротивление на бобината 720 Om и ток на задействане 14 mA. Високоговорителят е с мощност 1 W и съпротивлението на бобината 4 Om. Използваните интегрални схеми може да бъдат заменени с други, например: D1 и D4 с SN7400N, UCY7400N, D2 със 7493А, MH7493, UCY7493N и D3 с SN74154, MH74154, UCY74154N.
За настройката на звуковия генератор се избира подходящ откъс от мелодия, като се установява каква е най – малката продължителност на отделните ноти. Периодът на тактовите импулси се нагласява на същата продължителност с тример-потенциометъра RP2. Tрябва да се има предвид, че мелодията, която сме избрали за програмиране, може да има ноти и с по – голяма продължителност. В такъв случай, ако примерно сме изобразили продължителността 1/8 нота да отговаря на всеки изход от дешифратора, когато има ноти с продължителност 1/4, ще трябва да се свържат два последователни изхода, при, при 1/2 нота се свързват четири последователни изхода. При пауза в зависимост от нейната продължителност се оставят един, два и повече свободни изходи на дешифратора. Свързването заедно на два или няколко последователни изхода се извършва след диодите и в случая се използва само един настройващ тример-потенциометър. Настройката може да се извърши с цифров честотомер или осцилоскоп, но най – достъпна настройка може да се направи на слух, като се използва пиано или акордеон. Това става по следния начин: Бутонът S1 се задържа в натиснато положение, докато се включи звънецът с бутона S2. S kратко отпускане и натискане на S1 броячът се привежда в състояние лог. 1. Във високоговорителя се чува звук. С тример-потенциометъра RP5 се настройва звуковият генератор на първия тон (нота). Следващото отпускане и натискане на S1 привежда дешифратора в друг разред, като при това положение се работи с RP6 и се настройва следващата нота. По същия начин се настройват и останалите ноти от избрания мелодичен откъс.

Електромузикално устройство Любомир Караджов
Млад Конструктор 1987/2/стр. 10,11

Предлагаме ви електронно устройство, с което можете да възпроизвеждате четири различни мелодии.

Схемата се задейства с бутон S1, след отпускането на който в адресния брояч постъпват тактови импулси и съдържанието му нараства. В резултат на това последователно се сканира паметта – EPROM-2708. Сигналите, получени на изходите за данни, управляват звуковия генератор и се изпълнява предварително програмираната мелодия.
Принципната схема е показана на фигурата. В началното състояние всички изходи на броячите МН7492 са в състояние логическа 1. Тактовият генератор, изпълнен с елементите ЛЕ4, ЛЕ5, С1 и R2 на генератора, а транзисторът Т1 е запушен, защото на изхода на RS (с черти) – тригера (ЛЕ2, ЛЕ3), свързан към Т1 има логическа 0. Ето защо към звуковия генератор (изграден с Т2, Т3 и елементите около тях) не е подадено захранване. При натискане на бутона S1, броячите се нулират, на изхода на ЛЕ6 се получава логическа 1, която пуска тактовия генератор, преобръща RS (с черти) тригера и Т1 се отпушва.
След отпускане на бутона S1, броячите започват да броят импулсите, подавани от тактовия генератор, и последователно се избира всяка клетка от предварително програмираната памет. В зависимост от програмата при всеки такт се появява логическа 0 само на един от изходите на D0 – D7. Kомбинациите от стойностите на R11 – R18 са различни и затова от звуковия генератор се получават сигнали с различна честота. Те се усилват от транзистора Т4 и се възпроизвеждат от високоговорителя Вг.
След като броячите преброят до 256, на всичките им изходи се получават 1 и логическата 0 на изхода на ЛЕ6 спира тактовия генератор. Устройството се връща в изходно състояние.
При следващо включване на бутона S1 в комбинация с някой от ключовете S2 и S3 ще се изберат другите адреси от паметта. Така първата мелодия ще бъде в клетките от паметта с адреси 0 – 256, като ключовете S2 и S3 са изключени; втората мелодия ще се съхранява в клетките с адреси 256 – 512, S2 е включен, а S3 – изключен и т.н. Комбинациите на S1 с S2 и S3 са четири или 256 х 4 = 1024 (К), т.е. така се обхваща цялата памет.
Добре е тримерите R11 – R18 да се настроят в една октава – от долно до горно „до” и при програмирането да се знае тонът, който се получава на всеки от изходите D0 – D7.
Продължителността на тоновете се определя с тримера R2, a ako искаме някой от тях да е по – продължителен – просто го повтаряме в програмата толкова пъти, колкото е необходимо. В зависимост от умението на програмиста, могат да се изпълняват сложни мелодии.
Старата програма се изтрива с ултравиолетови лъчи (2537Ао), като чипът се поставя на разстояние 25 cm от източника на светлина за време 10 – 45 min, което зависи от самия източник. Съдържанието ще бъде изтрито, ако във всички клетки има 1. Например:

Ако този начин на програмиране не е удобен, възможно е между изходите за данни D0-D7 и тримерите да се свържат инвертори. В този случай носителят на информация ще бъде логическата 1, а всички клетки, които не носят информация, ще са 0. В един адрес може да има само една 1, а ако са две или повече, няма да се получи очакваният тон.

Mелодичен звънец А.С. Млад Конструктор 1982/1/стр. 17,18

Eлектронна кокошка (играчка) инж. Любомир Памукчиев Млад Конструктор 1975/10/стр. 10

Eлектронен звънец Млад Конструктор 1975/10/стр.11

Мелодичен звуков сигнализатор Валентин Димов
Млад Конструктор 1986/7/стр. 9,10

Устройството може да се използва навсякъде, където е необходима звукова сигнализация. В къщи то може да замени електрическия звънец на входната врата, за да се включи към електронния часовник за отбелязване на целите часове, да ни буди с причтна мелодия и т.н.
Сигнализаторът изпълнява програмирана мелодия от осем тона с възможност за три различни продължителности на всеки от тях.

На фигурата е показана принципната схема, която се състои от тактов генератор (ИС1), брояч (ИС2) дешифратор (ИС3), звуков генератор (Т1,Т2) и управляваща схема (ИС4).
При получаване на разрешение от управляващата схема, импулсите от тактовия генератор постъпват в брояча и съдържанието му нараства. То се дешифрира от двоично-десетичния дешифратор (ИС3) и логическата 0, която се получава на изходите му, включва съответните резистори R9 – R16, задаващи тона.
Транзисторите Т1 и Т2 са свързани като автогенериращ мултивибратор. Честотата на генериране се определя от стойностите на резисторите, включени към базите на Т1 и Т2. Когато те се изменят, променя се съответно и честотата, т.е. височината на тоновете.
В случай, че на всички активни изходи на дешифратора има логическа 1, генераторът не работи. Когато броячът (ИС2) е в покой и не брои, той е установен на числото 9 (1001) индекс2, защото на установяващите му входове R9(1) и R9(2) има високи логически нива. При включване на захранващото напрежение, броячът брои до числото осем (1000)индекс2. Логическата 1, която се появи на изхода QD го установява в състояние на числото 9 (1001)индекс2. Изходите на дешифратора за числата осем и девет са свободни.
При натискане на бутона Б1 на входа R9 (1) се появява логическа 0 и броячът започва да брои. Следва отпускането му, броенето продължава, защото на другия вход R9 (2) се е появила логическа 0. Дешифраторът (ИС3) дешифрира числата от 0 до 7 и включва един след друг променливите резистори R9 – R16, koито са настроени според избраната мелодия. Щом броячът достигне числото 8, веднага се установява в състояние на числото 9 и броенето спира. По този начин с едно натискане на бутона Б1 се изпълнява еднократно мелодията от началото до края. Ако бътонът се натисне още веднъж по време на работа на устройството, това няма да окаже никакво влияние.
Недостатък на схемите за мелодична звукова сигнализация, които използват тактов генератор, брояч на импулси и дешифратор е , че продължителността на всички тонове е еднаква и зависи от периода на тактовите импулси. Понеже общият брой тактове е постоянен, времетраенето на някои тонове може да се увеличи с един или повече такта, но това намалява общият брой тонове на мелодията.
В предложеното устройство втеметраенето на тонове се удължава чрез двата чакащи мултивибратора, изпълнени с ИС4 и транзисторите Т3 и Т4, изходните импулси на които са с различна продължителност. Те управляват постъпващите импулси към входа на брояча. Входовете на чакащите мултивибратори са свързани към изходите на дешифратора, съответстващи на тоновете, чиято продължителност искаме да удължим. При поява на логическа 0 на входа на някой мултивибратор, на изхода му се получава импулс, който през ЛЕ3 спира постъпването на тактови импулси към брояча.
Броячът и съответно дешифраторът остават „замразени” в това състояние, докато трае блокиращият импулс. Когато на изхода на някой чакащ мултивибратор има логическа 0, на изхода на ЛЕ3 има логическа 1 и това не смущава работата на брояча, защото той се превключва при прехода от логическа 1 към логическа 0.
Продължителността на импулса може да се регулира и по този начин да се постигне голямо времетраене на съответния тон. За да се осигури нормална продължителност на следващия тон, блокиращият импулс не трябва да продължава, след като се появи логическа 0 на изхода на генератора. В противен случай, тонът ще бъде по – кратък. Ако е необходимо за правилното изсвирване на мелодията, това също може да се използва. Блокиращите импулси се настройват с потенциометрите R7 и R5 във времезадаващите вериги на чакащите мултивибратори.
Избраната схема на чакащ мултивибратор с допълнителен PNP – транзистор позволява при малки стойности на кондензаторите С2 и С3 да се получат изходни импулси с голяма продължителност.. Времетраенето им се определя по формулата:

tи ~ 1,4*R*C

където R може да приема стойности 3 – 30 kOm.
Kъм входа на всеки чакащ мултижибратор могат да се включат два и повече изхода на сешифратора. Това обаче трябва да стане през диоди, за да се избегне свързването „накъсо” на два изхода на дешифратора.
Като нискочестотен усилвател е използван транзисторът Т5. Силата на звучене може да се регулира с резисторите R21 или R22. Ако е необходим още по – силен звук, може да се използва друг по – мощен нискочестотен усилвател.
ЛИТЕРАТУРА
1. Конов К., Импулсни и цифрови схеми с интегрални TTL – елементи, „Техника”, 1982 г.

Eлектронно куче И.С.
Млад Конструктор 1986/8/стр. 23, 24

С помощта на предкаганата схема може доста сполучливо да се имитира кучешки лай, като дори има възможност да се избира видът на „кучето”. Схемата е изградена от един генератор, управляван с напрежение (VCO) с операционните усилватели ОУ1 и ОУ2, лентов филтър с ОУ5 и ОУ6, чиято честота се настройва с Р3, моновибратор с логическите елементи ЛЕ1 и ЛЕ2, един усилвател, управляван с напрежение (VCA) с ОУ4 и Т1, както и буферен изходен усилвател с ОУ7.

След натискане на бутона Б, кондензаторът С2 се зарежда от краткотрайния импулс, който се получава в изхода на моновибратора. Зарядното и разрядното напрежение именно управляват честотния ход на генератора, управляван с напрежение VCO, или с други думи, тук се получава формата на сигнала, имитиращ кучешкия лай. В момента на натискане на бутона Б, VCO – генераторът изменя за 1/8s своите честоти от 0 Hz до настроената между 100 Hz и 1 kHz честота.
Чрез потенциометъра Р1 се определя максималната сила на звука, т.е. с него се определя дали ще се чуе лаят на някое „мъниче” или боботещият лай на голямо овчарско куче. Кондензаторът С1 има подобна на С2 задача, да осигури подходяща обвиваща крива за сигнала на VCA – усилвателя. Транзисторът Т1 играе роля на управлявано с напрежение съпротивление. Чрез Р2 се определя необходимото послезвучене на сигнала след отпускането на бутона Б. Внезапното прекъсване на „лая” звучи също така неестествено, както и прекалено продължителният „лай”. С малко тренировки и усет може да се постигнат най – различни кучешки диалекти. Нека се има предвид, че при подобни схеми чрез проби се отива често по – напред, отколкото след внимателно и задълбочено изучаване на схемата.

Елементите на схемата са монтират върху печатна платка, чиито графичен оригинал е показан на фиг. 2. Тя трябва да се промени съответно, ако не използвате посочените на фиг. 1 елементи.

Мелодичен звънец с памет Кристиян Гедов
Млад Конструктор 1992/9-10/стр. 9

В много случаи от ежедневието имаме нужда да разберем дали някой ни е търсил. Чрез предложената схема лесно и сугурно може да се отбележи дали сме имали посещение, докато не е имало никой в къщи. Схемата е реализирана чрез сумиране действието на две подсхеми,показани на фиг. 1 и 2.
На фиг. 1 е посочен самият мелодичен звънец. От генератора, изграден с транзистора Т1, се получава желаният от нас сигнал, след което през кондензатора С4 той се прехвърля към усилвателя на мощност, изграден с транзистора Т2. Резисторите R5 и R6 образуват делител на напрежение, чрез който се избира режимът на работа на Т2. В електронната верига на Т2 е включен светодиод, означен с D2. Той пулсира с честотата на сигнала, създаден от генератора. ТР1 и ТР2 са изходни трансформатори от „Ехо”. Транзисторите Т1 и Т2 са от типа 2Т6551, SSY20 или техни аналози. Чрез D1 и C3, променливото напрежение от звънчевия трансформатор, показан на фиг. 3, се изправя и захранва схемата. В зависимост от капацитета на С3 може да се регулира продължителността на звънене след отпускане на Б1.

На фиг. 2 е показана схемата на паметта на звънеца. В нормално състояние Т3 е запушен, а Т4 – отпушен. През светодиода D3 тече съвсем малкият базов ток на Т4, който не е достатъчен да отпуши D3. При натискане на Б1, Т3 се отпушва и през него протича силен колекторен ток. Той е достатъчен за запалването на светодиода D3, koйто остава да свети и след отпускането на Б1. Светодиодът спира да свети чрез прекъсване на базовия ток посредством втори бутон – Б2.
Важно е да се отбележи, че клемите на Б1 в изходно

положение са нормално отворени, докато клемите на Б2 са нормално затворени. Диодите D1, D4 и D5 са маломощни от типа на 2N4001 (желателно е да са силициеви). Светодиодите D2 и D3 са от типа VQA13. Могат да се използват светодиоди с различен цвят за по – лесно различаване.
Звънчевата инсталация е показана на фиг. 3, като между всички еднакви числа от фиг. 1,2 и 3 съществува електрическа връзка.
янето на общата схема на две отделни подсхеми дава възможност на всяка от тях да се използва поотделно в зависимост от желанието и възможностите.

Елементите се монтират на печатна платка, опроводяването на която и монтажът на елементите са показани на фиг. 4а и б.

Електронни славеи и канарчета По сп. „Радио”
Млад Конструктор 1981/3/стр. 20-23

Различните комбинации на включване на нискочестотни генератори позволяват да се получат звуци, наподобаващи гласовете на някои птици и животни. Съвременните електронни елементи намаляват обема на такива конструкции. Електронните имитатори са особено подходящи за вграждане в детски играчки, домашни звънци и други.
Най – интересни за младите конструктори са комбинациите от генератори, имитиращи гласовете на славеи и канарчета – птици, известни с красотата на своето пеене.

На фиг. 1 е показана принципната схема на един вариант на електронно канарче. Транзисторите Т1 и Т2 изграждат мултивибратор, даващ основния тон с характерно звучене. Преливането на трелите става с помощта на блокинг – генератор, изграден с транзистора Т2, участващ в изграждането и на основния мултижибратор. При съвместната работа на двата генератора във високоговорителя Вг1 периодически всеки 10 – 15 s се чуват трели, наподобаващи пеенето на канарче.
За трансформатор Тр1 е използван изходен трансформатор от портативен, транзисторен радиоприемник с двутактен, краен усилвател. Първичната намотка на съгласуващ трансформатор от съшо такъв портативен приемник може да се използва за бобина на L1. Високоговорителят е миниатюрен със съпротивление на бобината 8 Om. Всички резистори с изключение на R7, който е жичен, са маломощни от типа МЛТ – 0,125.
На илюстрацията в началото на статията е показано как би могло да се оформи едно електронно канарче.

На фиг. 2а е показана печатната платка, а на фиг. 2б – разположението на елементите. Печатната платка, високоговорителят и захранващата батерия се разползгат в долната част на клетката. Ако не е допусната грешка при монтажа, „канарчето” запява веднага след включването на захранването.
Посредством тример – потенциометъра R4 се изменя честотата на повторение на трелите. А резисторът R7, включен последователно на високоговорителя Вг1, влияе не само на силата на звука, но и на честотата на блокинг – генератора.

На фиг. 3 е показана друга, по – проста схема на електронно канарче. Два еднотипни, силициеви, нискочестотни транзистора Т1 и Т2, малогабаритен изходен трансформатор Тр1 от портативен, транзисторен приемник („Ехо”), два тример-потенциометъра и още няколко други елемента – това е всичко необходимо за изграждането на електронното канарче.
Мултивибраторът, изграден с транзисторите Т1 и Т2 създава звукови трептения. Продължителността на трелите се установява чрез тример – потенциометъра R2, a височината (честотата) на звука се определя от тример – потенциометъра R4.
Koнсумацията на схемата е 5 – 7 mA, koeто позволява да се използва захранваща батерия 9 V. Външното оформление на канарчето е произволно и радиолюбителят може сам да го избере.
Ако схемата се поусложни малко и се монтира не един, а няколко мултивибратора, може да се получи схема, имитираща пеенето на славей. Принципната схема на такъв електронен „славей” е показана на фиг. 4. Както се вижда, „славеят” е изграден от четири мултивибратора.

Мултивибраторът, изграден с транзисторите Т9 и Т10, генерира високотонови сигнали. Усилени от предусилвателя (Т11), тези колебания постъпват на крайния усилвател, изграден с транзисторите Т14 и Т16. За товар на този усилвател служи високоговорителя Вг.
Първият мултивибратор (Т9 и Т10) се управлява от втори мултивибратор, изграден с транзисторите Т7 и Т8. Честотата на трептенията на този мултивибратор е около 5 Hz. Когато транзисторът Т8 е запушен, работи първият мултивибратор. Когато този транзистор се отпуши, генерирането се прекратява, поради заземяването на базата на транзистора Т10 през резистора R15 и млкото съпротивление на наситения транзистор Т8. В резултат на това се получава характерното пеене на славея.
Работата на втория мултивибратор се управлява от трети мултивибратор, изграден с транзисторите Т4 и Т5. Честотата на генериране на този мултивибратор е около 1 Hz. Благодарение на него пеенето на славея се чува с прекъсвания.
Третият мултивибратор на свой ред се управлява от четвърти, изграден с транзисторите Т1 и Т2, издаващ трептения веднъж на 6 – 8 s.
Такава комбинации от мултивибратори позволява да се наподоби пеенето на славея, започващо с единични чуруликания и преминаващо в непрекъснато писукане, което завършва с красиво и бързо преливане.
Електронният „славей” се захранва с напрежение 9 V, стабилизирано допълнително с помощта на транзистора Т12 и ценеровия диод Д1. Без стабилизатора, устройството работи, но при промяна на захранващото напрежение, характерът на пеенето се променя.
Настройката на крайния усилвател (Т14, Т16) се свежда до избор на резистора R28 с такава стойност, че напрежението на емитерите на транзисторите Т14 и Т16 да бъде равно на половината от захранващото напрежение.. Електронният „славей” може да „пее” и без крайния нискочестотен усилвател. Достатъчно е в колекторната верига на транзистора Т11 вместо резисторите R19 и R20 да се включи първичната намотка на малогабаритен изходен трансформатор. Във вторичната намотка на този трансформатор се включва високоговорител.
НАСТРОЙКА
Преди да се включи захранването на цялата схема е необходимо да се провери действието на всеки мултивибратор поотделно. За целта връзката между отделните мултивибратори се прекъсва, а в процеса на работа се възстановява с помощта на подвижни мостчета.
Прекъсва се връзката между емитерите на транзисторите Т8 и Т9, като първият мултивибратор с Т9 и Т10 се я от останалите. След това се прекъсва връзката между базата на Т7 и емитера на Т6 – отделя се мултивибраторът, изграден с Т7 и Т8. И накрая се прекъсва връзката между емитера на Т3 и базата на Т4 – отделят се мултивибраторите, изградени с транзисторите Т4, Т5 и Т1, Т2. Проверява се изправността на отделните мултивибратори. Започва се с първия – изграден с транзистори Т9 и Т10. Ако той е изправен, то след включване на захранването, ще се чуе звук с честота 4 – 5 кHz. След това се възстановява връзката между Т8 и Т9. Проверява се вторият мултивибратор, изграден с транзисторите Т7 и Т8. Ако той е изправен, звученето на основния тон се накъсва. После се поставя съединително мостче между емитера на Т6 и базата на Т7 и се проверява третият мултивибратор, изграден с транзисторите Т4 и Т5. Чрез подбор на кондензаторите С3 и С4 периодът на следване на звуковите сигнали се настройва да бъде от порядъка на 1 s, при което продължителността на всеки пакет импулси трябва да бъде около 0,3 s.
И накрая се възстановява връзката между емитера на Т3 и базата на Т4. Проверява се последният мултивибратор, изграден с транзисторите Т1 и Т2. Чрез подбор на кондензаторите С1 и С2 и резисторите R2 и R3 се постига период на следване на пакетите от импулси със звукова честота около 6 – 8 s, при продължителност на всеки пакет около 2,5 – 3s. Окончателната настройка на звученето се извършва с избор на кондензаторите С7 и С8. Съпротивлението на резистора R20 зависи от типа на използвания високоговорител. При правилно избрано съпротивление на резистора и докрай усилен регулатор на звука, мощните транзистори не трябва да се прегряват и усилвателят да се претоварва.
Освен в играчки електронните „канарчета” или „славеи” могат да служат и за домашни звънци. В случай на директно свързване, гласът на „славея” или „канарчето” би звучал дотогава, докато е натиснат бутонът на звънеца. С помощта на едно допълнително несложно устройство, звънецът би звучал определено време, независимо от продължителността на натискане на бутона. Устройството представлява таймер, включващ товара за определено време. Схемата за включване на бутона на звънеца, таймера и канарчето е показана на фиг. 5. На фиг. 6 е показана принципната схема на таймера.

Времезадаващата верига C1 R3 определя времето на включване на товара. Когатобутонът на звънеца не е натиснат, кондензаторът С1 е включен през контактите p’1 на релето Р1 и резистора R1 към токоизточника. Кондензаторът С1 се зарежда до напрежението на захранването. Докато той е зареден, транзисторите Т1 и Т2 са запушени.
При натискане на бутона на звънеца, зареденият кондензатор се включва

към резисторите R2 и R3 и транзисторът Т1 се отпушва. Транзисторът Т2 също се отпушва като протеклият през него ток задейства релето Р1. С контактите си р’1 то блокира включените паралелно контакти на звънеца. Същевременно се блокират и контактите на ключа S1, включващ електронното „канарче”. „Песента” на канарчето ще звучи дотогава, докато кондензаторът С1 се разреди до определена стойност на напрежението. Времето на разряд на кондензатора зависи от неговия капацитет и от съпротивлението на резистора R3. След като кондензаторът С1 се е разредил достатъчно, транзисторите Т1 и Т2 се запушват, релето Р1 се блокира и отпуска контактите си р’1. Веригата на захранване на „канарчето” се прекъсва, и то „млъква”.
В таймера може да се използват произволни нискочестотни PNP транзистори с коефициент на предаване по ток, не по – малък от 20. Транзисторът Т1 трябва да бъде с възможно по – малък обратен колекторен ток, а Т2 трябва да е с допустим колекторен ток, не по – малък от 20 mA. Релето Р1 трябва да се задейства при напрежение 7,5 V. Moже да се използва съветско реле от типа РЭС-15 с паспорт РС4.591.001 или РС4.591.004, като капакът се свали и пружините се подгънат дотолкова, че релето да се задейства при 7,5 V.
Елементите на таймера се монтират на отделна платка, а тя – в подходяща пластмасова кутия.

„Канарчето” и таймерът се захранват с напрежение, получавано от батерии. Но и двете устройства може да се направят „независими” от батерийното захранване. На фиг. 7 е показана схемата за получаване на захранващо напрежение от мрежата 220 V. Taймерът се захранва от стабилизирания токоизправител,изграден с диодите Д7 и Д8, ценеровите диоди Д5 и Д6 и кондензатора С4. Подобен стабилизиран изправител, изграден с диодите Д1 и Д2, ценеровите диоди Д3 и Д4 и кондензаторът С1 служи за захранване на „славея”. Кондензаторите С2 и С5 гасят излишното напрежение на електрическата мрежа.

ДЕЙСТВИЕ НА СХЕМАТА
При натискане на бутона S1 на звънеца, изправителят, захранващ „славея”, получава мрежово напрежение. Релето Р1 се задейства и чрез контактите си р’1 включва заредения кондензатор С3 към базовата верига на транзистора Т1. В резултат на това транзисторите Т1 и Т2 се отпушват, релето Р2 се задейства и чрез контактите си р’2 блокира бутона S1. “Славеят пее” дотогава кондензаторът С3 се разреди през резисторите R2 и R3 и транзисторите Т1 и Т2 до напрежение, достатъчно за запушването на двата транзистора. Запушването на транзисторите връща релетата Р1 и Р2 в изходно състояние, контактите р’1 и р’2 се отпускат, и схемата е готова за нулево задействане. Релетата са за 6 V. Ако не разполагате точно с такива, бихте могли да ползвате релета и за по – високо напрежение, като чрез отслабване на пружините те се пригодят за 6 V.
При посочените стойности на елементите „славеят пее” 13 – 15 s. Консумацията на захранващия блок в чакащ режим не превишава 6 – 7 mA.

Генератор за акустично имитиране на дъжд и вятър М. Цаков
Радио телевизия електроника 1979/2/стр. 28

Устройството намира приложение при озвучаване на филми, в музикални изпълнения и др. Схемата съдържа регулируем активен филтър с операционния усилвател тип 741 и източник

на „бял” шум с транзистора Т1. Резонансната честота на филтъра се променя чрез потенциометъра Р2, при което акустичният еквивалент на изходния сигнал наподобява шума на вятъра. Имитацията на дъжд става при разширяване на пропусканата от филтъра честотна лента посредством потенциометъра Р1 последователно на кондензатора С2.
При реализиране на устройството трябва да се подбере подходящ екземпляр за Т1, като за целта е получаването на изразен шум, спектърът на който може да се променя чрез R1. Вместо интегралната схема тип 741 може да се използва тип 709, като се добавят елементите за компенсация. Захранването е с две батерии по 9 V.

Имитатор на шума на морските вълни По материали на сп. „Радио”, бр. 8/1978 г. Радио телевизия електроника 1979/3/стр. 30

Посредством предаване на сигнал от тази приставка на входа на усилвател на магнитофон, радиоприемник, телевизор и др. може да се слуша звук, наподобяващ шума на морските вълни.

Приставката, показана на фигурата, се състои от генератор (транзистор Т1 и ценеров диод Д1), емитерен повторител (Т2), стъпало с променлив коефициент на усилване (Т3, Т4) и генератор на управляващо напрежение (Т5, Т6).
Източник на шумовия електрически сигнал е ценеровият диод Д, работещ в т. нар. режим на лавинен пробив при малък обратен ток.
За изменяне на коефициента на усилване на стъпалото на транзистора Т3, във веригата на неговия емитер е включен транзисторът Т4. На базата на същия, през резистора R7 и интегриращата верига R8, C4, постъпва сигнал от генератора на управляващото напрежение – симетричен мултивибратор от транзисторите Т5, Т6. При това съпротивлението между колектора и емитера на транзистора Т4 се сменя периодично, което предизвиква съответно изменение на коефициента на усилване на стъпалото на транзистора Т3. В резултат на това, шумовият сигнал на изхода на стъпалото периодически ще нараства и ще спада, имитирайки звука на морските вълни.
Продължителността на нарастването и спадането на управляващото напрежение може да се изменя чрез подбор на резисторите R8, R10, R11 и кондензатора С4.
Характерът на звучене на морските вълни може да се изменя с подбор на захранващото напрежение, на резисторите R4, R6, а също така с шунтиране на изхода Х1 с кондензатора С7 с капацитет 1000 – 3000 pF.

Meлодичен звънец По материали на Funkschau, кн. 6/1978 г.
Радио телевизия електроника 1979/8/стр. 31

Блоковата схема на мелодичния звънец е дадена на фиг. 1. Индувидуалните тонове от мелодията се генерират от осцилатора Е. Моновибраторът Б със следващия двоичен брояч Г и декодерът Д осигуряват получаването на определена тонова последователност по желание на конструктора. С тригера В се ограничават началото и краят на мелодичната последователност. Мощният транзистор и крайния усилвател Ж осигурява необходимата звукова мощност за задействане на високоговорителя 3.
Принципната схема на устройството е дадена на фиг. 2.

Моновибраторът и тригерът са реализирани с по две ИЛИ-НЕ схеми от интегралната схема ИС2 – SN7400. Kaто двоичен брояч се използва схемата ИС3 – SN7493. Toй се задейства непосредствено от моновибратора. Четирите изхода на брояча се свързват към четирите входа на декодера със схемата ИС4 – SN74154. Следващите 16 диода осигуряват пропускането само на тези сигнали от декодера, които са заложени в предварително нагласената последователност на тоновете. Мелодията може да се състои от 16 различни тона.
Осцилаторът е конструиран с транзисторите Т1 и Т2, а транзисторът Т3 се използва в ителен усилвател между осцилатора и крайното стъпало. В спокойно състояние, т.е. когато не се подава разрешение за преминаване на тоновата последователност, той трепти с честотата на първия тон от избраната мелодия. През това време крайното стъпало е запушено, тъй като и ителният усилвател (транзисторът Т3) не е пропускащ. При натискане на бутона на звънеца се задейства моновибраторът, а чрез него – и двоичният брояч. Едновременно с това на транзистора Т3 се подава напрежение +5 V.
Kрайното стъпало също се отпушва и сигналът от осцилатора се подава към високоговорителя. Превключат ли се броячът и декодерът от тон 16 към тон 1, върху кондензатора С4 се получава краткотраен напрежителен импулс и тригерът обръща състоянието си. Към емитера на транзистора Т3 се получава нула, той се запушва и сигналът от осцилатора престава да се подава към крайното стъпало. Моновибраторът не е задействан, поради което двоичният брояч остава в положение на логическа нула.
Токозахранването на устройството се осъществява от мостов токоизправител, стабилизатор за напрежение 5 V и два електролита. Напрежението за токозахранване се осигурява чрез понижаващ трансформатор за 8 V.
Първоначалното нагласяване на тоновете от мелодията се извършва по следния начин.
Прекъсва се токозахранването на интегралните схеми ИС2 и ИС3. Бутонът на звънеца (I – II) така се замостява, че да се получи постоянно задействане на схемата.
Нагласяването на отделните променливи резистори се извършва като всички изходи на брояча освен този, който трябва да се настрои, се свързват към минус. При това положение се получава определен тон, който се регулира по височина чрез съответния променлив резистор. След като тази операция приключи, възстановява се токозахранването, на интегралните схеми и се премахва замостяването на бутона.
Чрез кондензаторите С1 и С3 се определя продължителността на тоновете, а с това и на мелодията. При продължително натискане на бутона мелодията се повтаря.
Бележка на редакцията. Интегралните схеми могат съответно да се заменят: ИС2 – SN7400 с MH7400, ИС3 – SN7493 с МН7493, ИС4 – SN74151 с UCY74151, LM309K с МН7805. Транзисторите ВС251В могат да се заменят с KFУ16, а BD175 с КU602. Токоизправителят може да се замени с подходящ или с четири отделни изправителни диоди.

Двутонален мелодичен звънец с повишени възможности В.Г. Тихолов
Радио телевизия електроника 1976/7/стр. 15

Нашата промишленост пусна на пазара мелодичните звънци „Бим-бам”, производство на Завода за запаметяващи устройства във В. Търново.
За получаване на мелодичен звук е необходимо кратковременно натискане на звънчевия бутон. Това изискване обаче не винаги се изпълнява, получава се пауза между двата тона, които не винаги биват чувани, особено ако звънецът е монтиран в шумно помещение.
За избягване на този недостатък, по – долу е описано устройство, което позволява при натискане на звънчевия бутон (независимо дали то е кратковременно или не) звънецът да издава мелодичен звук на равни интервали в продължение на 20 s, след което автоматично се изключва.
Схемата се състои от токоизправител, реле за време РВ (описано в кн. 8/1969 г. на сп. „Радио и телевизия”), симетричен мултивибратор и изпълнително устройство – в случая мелодичния звънец „Бим-бам”.

Описание на схемата

При натискане на бутона Б вследствие подаването на отрицателно преднапрежение на базата на транзистора Т1, колекторният му ток нараства и релето Р1 се задейства. В този момент нормално отворените му контакти 4 и 5 се затварят и с това се подава захранващо напрежение на мултивибратора, съставен от транзисторите Т2 и Т3 и усилвателя на импулсите Т4, в чиято колекторна верига е включено релето Р2. След включване на захранването, мултивибраторът започва да функционира. Тъй като кондензаторите С2 и С3 са еднакви, продължителността на паузата е еднаква с тази на импулса. За да се получи плавно изменение на паузата в обхват от 1 до 5 s, към базисния резистор R7 е включен потенциометърът R8 – 500 kOm. Захранващото напрежение на мултивибратора се стабилизира от ценер-диода Д810, който осигурява 10 V, тъй като напрежението на изхода на изправителя се колебае в известни граници при включване на захранващото напрежение на звънеца. За стабилизиране на работата на мултивибратора, който е чувствителен към външни паразитни смущения, е включен кондензаторът С4 – 50 мкF.
Всеки импулс се усилва от Т4 и релето Р2, включено в колекторната му верига, се задейства. При това неговите контакти 1 и 2 се затварят и включват захранващото променливо напрежение 8 V на звънеца. В момента на затваряне на контактите 1 и 2 на Р2 се получава рязко издърпване на сърцевината в бобината на звънеца и удар върху пластината (първи тон). При отпускане на контактите се прекъсва променливотоковото напрежение, подавано на бобината на звънеца, и нейната сърцевина под действието на прижината рязко се възвръща обратно и удря по другата пластина – втори тон. В резултат на периодичното включване и изключване на захранващото напрежение на звънеца от контактите 1 и 2 на Р2 се получава мелодично звънене, чиято продължителност зависи от времето на работа на мултивибратора, зададено от релето за време РВ, т.е. колко време са били затворени контактите 4 и 5 на Р1 от РВ. Това време се изменя плавно от R2 и зависи от капацитета на С1. При С1 – 300 мкF и плъзгач на R2 в долно положение се получават 12 – 15 двутонални звука за 20 s.
Релето за време и мултивибраторът са изпълнени върху две платки от фолиран гетинакс на печатан монтаж и са поместени в пластмасова кутия от опаковка за динамичен микрофон МДН-66. Капакът на кутията е закрепен на долната страна на звънеца посредством две пластмасови дистанционни подложки, залепени с дихлоретан. В кутията са поместени кондензаторът С5 и изправителният диод Д2. Използван е силициевият диод КД202Д, който е снабден с гайки за закрепване. Върху капака и долната основа на кутията се пробиват десет (в две редици по 5) 4 mm отвора за осигуряване на каминен ефект при охлаждането на транзисторите. Опитът показва обаче, че те изобщо не се загряват при работа.
На една от страничните стени на кутията са закрепени потенциометърът R8 и един женски съединител „петица”, за който са запоени точките на захранване (на схемата са отбелязани със звездичка) и двата проводника на бутона. На мъжки съединител „петица” са запоени проводниците от вторичната намотка (8 V) на звънчевия трансформатор и двата проводника, идващи от бутона, монтиран обикновено до входната врата на жилището.
Трансформаторът е обикновен, звънчев, от вторичната намотка на който може да се консумира ток до 1 А. Консумацията на цялото устройство, измерена непосредствено след натискане на бутона, не надвишава 150 mA. Зa Р1 е използвано малогабаритно реле тип “Сименс”, но устройството е изпробвано и със съветско реле РЭС-22, което се намира на пазара. За Р2 е използвано българското радиореле РР71 g със съпротивление на намотката за постоянен ток 165 Ом.
Недостатък на схемата е непрекъснато включеният транзистор Т1 към изправителя, но консумацията от 2-3 mA не влияе на нормалната му работа. Възможно е захранването на РВ да се направи автономно (чрез три последователно включени батерийки за джобно фенерче, които биха осигурили на устройството няколкомесечна непрекъсната работа).

Звънец с „памет” А.С.
Млад Конструктор 1984/8/стр. 11

„Паметта” във вид на светещ светодиод ни напомня, че докато ни е нямало в къщи, някой е идвал и е звънял. А това понякога може да се окаже много полезно.

И така „паметта” е съставена от 2 транзистора, два диода, един светодиод, един кондензатор и няколко резистора. Към звънчевата инсталация трябва да се свържат три проводника, отиващи към съответните точки от схемата (1,2,3).
Схемата се захранва от изправеното чрез диода Д1 и филтрирано с кондензатора С трансформирано напрежение. Когато нормално затвореният бутон Б се натисне, веригата на обратната връзка се прекъсва, транзисторът Т1 се запушва (не тече базисен ток от R5), a това довежда до отпушването на Т2.
Колекторното напрежение на Т2 става ~ 0 V, така, че и след отпускането на бутона Б, не тече базисен ток за Т1. При това положение светодиодът СД не свети.
Ако някой натисне звънчевия бутон ЗБ, звънецът ще звънне, а Т1 ще се отпуши, вследствие на протеклия базисен ток през Д2, R1 и R2. Светодиодът светва и остава запален и след отпускане на ЗБ, защото запушилият се Т2 осигурява отпушващ ток за Т1 през R5, R6 и Б. С натискасне на Б схемата се връща в изходно състояние.

Мелодичен звънец Йордан Йорданов
Радио телевизия електроника 1985/6/стр. 31,32

Блоковата схема на мелодичния звънец (фиг. 1) се състои от генератор на тактови импулси, брояч, дешифратор, генератор на тонове, усилвател, нулиране, блокираща схема и захранващ блок.

Генераторът на тактови импулси дава такта на мелодията. Той представлява мултивибратор, осъществен с D1. Тактът на мелодията се регулира с тример-потенциометъра RP1.
Броячът (D2) е асинхронен, 4-битов, двоичен. При постъпване на тактови импулси на входа на интегралната схема, на изходите и (Q1 – Q4) се получават числата от 0 до 15 в двоичен код.
Дешифраторът (D3) преобразува двоичния код в десетичен. На изходите му (00-015) последователно се получават лог. 0.
Генераторът на тонове е реализиран по схемата на астабилен мултивибратор с транзисторите VT3 и VT4. Честотата, която мултивибраторът генерира, зависи от това, на кой от изходите на D3 има лог. 0 и какво е съпротивлението на съответния тример, свързан към него.
Усилвателят (VT5) е включен по схемата на токов усилвател. В колекторната верига на VT5 е включен високоговорителят BA. За ограничаване на тока в границите на допустимия за предпазване на VT5 служи R8.
Блок нулиране е реализиран с VT1, C2, R1 и R2. При подаване на захранващо напрежение до зареждането на С2, VT1 е отпушен и на R1 и R2 на D2 се подава лог. 1, която нулира брояча. След зареждане на С2, VT1 се запушва и на R1, R2 се подава лог. 0. Схемата за блокиране е осъществена от VT2, R3 и релето К. Когато на изход Q15 на D3 има лог. 1, VT2 е отпушен и релето сработва. При поява на лог. 0 на изход Q15, VT2 се запушва и релето изключва. Ако изпълняваната мелодия трябва да бъде по – кратка, базата на VT2 трябва да се включи към някой друг изход на D3.
При натискане на бутона S на схемата се подава захранващо напрежение. Кондензаторът С2 започва да се зарежда през R2. Tранзисторът VT1 е отпушен и към разрешаващите входове на D2 се подава лог. 1 (нулиране), а на изходите се получават лог. 0. На изход Q15 на D3 има лог. 1, VT2 e отпушен и релето затваря контакта си к, който шунтира бутона S. Генераторът на тактови импулси (D1) изпраща импулси към брояча (D2). На изходите на последния последователно (в двоичен код) се получават отброените импулси. На изходите (Q0 – Q15) на D3 последователно се получават лог. 0. Последователно се генерират тоновете на мелодията, определени от настройката на тример-потенциометрите. От генератора на тонове сигналът се подава на усилвателя. Когато на изход Q15 на D3 се получи лог. 0, VT2 се запушва, релето изключва и захранването се прекъсва. Схемата е готова за ново задействане.
Интегралните схеми, използвани в схемата на мелодичния звънец, са от TTL-тип и за тяхната нормална работа е необходимо напрежение 5 V +/-5%. Схемата, осигуряваща захранването на мелодичния звънец, е показана на фиг. 2б. Трансформаторът е звънчев, като се използват изводите ~ 8 V. За по – добро стабилизиране на захранващото напрежение и за подобряване коефициента на изглаждане на пулсациите на захранващото напрежение е използван операционният усилвател К1УТ401А – СССР. Съпротивлението на резистора R12 се подбира опитно, като на негово място се включва тример-потенциометър със съпротивление 2,2 кОm. Изходното напрежение се нагласява (чрез тример-потенциометъра) до стойност 5 V, след което съпротивлението му се измерва и се избира резистор с най – близкото стандартно съпротивление до измереното. При невъзможност да се намери К1УТ401А може да се използва друга схема на стабилизиран токоизправител, осигуряващ напрежение +5 V и пулсации, не по – големи от 10 mV.
Настройването се извършва с помощта на музикален инструмент на слух (възможна е настройка и с честотомер). За настройката на слух може да се използва например акордеон или пиано. Прекъсва се връзката между изход 6 на D2, като на вход 14 се включва поставката от фиг. 2в. Натиска се бутон S, релето сработва и към схемата се подава захранващо напрежение +5 V. D2 се нулира и на изход Q0 на D3 се получава лог. 0. С помощта на RP2 се нагласява на слух, така, че генерираният тон да съвпадне с тона напървата нота от мелодията. Натиска се и се отпуска бутонът S1. На изход Q1 на D3 се получава лог. 0, а на останалите изходи – лог. 1. С RP3 се нагласява тонът да съвпадне с този на втората нота от мелодията. Отново се натиска и отпуска S1…. По същия начин последователно се настройват и останалите тонове от мелодията с помощта на тример – потенциометрите на другите изходи на D3. Изключва се постановката от фиг. 2в и се възстановява връзката между D1 и D2. С помощта на RP1 се нагласява желаният такт на мелодията.
Елементите, които могат да се използват, са: D1 – К1ЛБ553Б (К155ЛА3), СССР, MH7400, ЧССР, 7400РС, УНР, SN7400, САЩ, D103, ГДР; D2 – K155IE5, СССР, SN7493, САЩ; D3 – К155ИД3, СССР, 74154РС, УНР, SN74154, САЩ, МН74154, ЧССР. Релето РЭС-9 е със съпротивление на намотката 30 Om (6 V). Могат да се използват две релета РМК-1 (ридрелета), свързани паралелно. Високоговорителят е тип ВВ104 – 4 Om, или друг подобен. Всички съпротивления са тип РПМ 0,25 W.
ЛИТЕРАТУРА
1. Конов, К. Импулсни и цифрови схеми с интегрални TTL елементи. София, Техника, 1979.
2. Витанов, К. Полупроводниковите схеми в бита и всекидневието. София, Техника, 1972.
3. Радио, телевизия, електроника – 1977 г.
4. Конов, К. Кратък справочник по интегрални схеми. София, Техника, 1981.

Електронен мелодичен звънец н.с. инж. Валентин Димов
Радио телевизия електроника 1986/9/стр. 30 - 32

Вече в много жилища звъненето на обикновения електрически звънец е заменено с приятното звучене на мелодичния звънец. Срещаните мелодични звънци имитират пеене на славей, свирят определена мелодия или са обикновени двутонални гонгове. В статията се предлага схема на петтонов мелодичен звънец, който при натискане на бутона изсвирва предварително настроена мелодия. При желание схемата може да се разшири и броят на тоновете да бъде увеличен в съответствие с избраната мрлодия.

Принципната схема на предлагания мелодичен звънец е представена на фиг. 1. Тя се състои от генератор, управление на генератора и нискочестотен усилвател. Генераторът представлява автогенериращ мултивибратор, изграден с транзисторите VT7 и VT8. Честотата му е зависима от съпротивлението, което е включено към базите на двата транзистора. Чрез промяна на това съпротивление се получават различни честоти. За управление на генератора се използват чакащи мултивибратори, включващи се последователно един след друг. Към изходите на всеки от тях е включен променлив резистор другият край на който е свързан с генератора. В режим на покой на всички изходи на чакащите мултивибратори има лог. 1. Резисторите R16 – R20 са включени към високо ниво и генераторът не работи. При натискане на бутона Б1 става зареждане на кондензатора С1, който изработва пускащ импулс за първия чакащ мултивибратор. Времетраенето на импулса от първия чакащ мултивибратор трябва да бъде малко по – голямо от времето, необходимо за изсвирване на цялата мелодия. По този начин става невъзможно повторното пускане на звънеца, преди той да е свършил мелодията си. При изхода от лог. 1 към лог. 0 на изхода на първия чакащ мултивибратор чрез кондензатора С2 се появява пускащ импулс за втория чакащ мултивибратор. На неговия изход се появява лог. 0, която свързва R16 към „маса” през диода VD1 и логическия елемент D1-4. Генераторът започва да генерира с честота в зависимост от стойността на R16. След изтичане на определеното време чакащият мултивибратор преминава в изходното си състояние. При прехода на изхода на D1-3 от лог. 1 към лог. 0. чрез кондензатора С9 се получава импулс, задействащ третия чакащ мултивибратор. Във веригата на генератора се включва R17 и той започва да генерира с друга честота. По същия начин се задействат и останалите чакащи мултивибратори.
Предимство на предлаганата схема е, че продължителността на тоновете може да бъде различна в зависимост от избраната мелодия. Времетраенето на тоновете се определя от зависимостта:
t прибл. = 1,4*R*C,
където R = R5 (съответно R6 – R9),
C = C4 (съответно С5 – С8).
По същата формула се определят стойностите на R4 и C3. Съпротивлението на R може да бъде 3 – 30 кОm. Tова позволява да се получи голяма продължителност на импулса от чакащия мултивибратор при малки капацитети на С. Освен това при еднакви капацитети на кондензаторите само чрез резисторите може да се регулира времетраенето на тоновете в достатъчно широк обхват. Използването на чакащи мултивибратори без транзистори ограничава съпротивлението на R до 400 Om (за да се получи лог. 0 около 0,4 V на входа на втория логически елемент). В този случай продължителността на импулса е около 0,75*R*C. Такъв чакащ мултивибратор изисква много големи капацитети на С, за да се получи същото времетраене на тона.
Нискочестотният усилвател е реализиран с транзистора VT9. Чрез R25 може да се регулира силата на звучене. Съпротивлението на резистора R26 ограничава тока през високоговорителя и транзистора.
Настройването на тоновете може да се извърши, като се демонтира транзисторът от чакащия мултивибратор. Към входовете на освободения логически елемент се подава лог. 1. Така на изхода на чакащия мултивибратор се появява постоянна лог. 0 и може спокойно да се настройва променливият резистор, за да работи генераторът на необходимата честота. По този начин последователно се настройват всички тонове. Ако някои тонове се повтарят, достатъчно е да се настрои само един променлив резистор, а към него да се включат анодите на диодите от съответните чакащи мултивибратори. Настройването може да се извърши на слух, с честотомер или с осцилоскоп. В последните два случая е необходимо да се знаят честотите на тоновете от избраната мелодия. За улеснение на тези любители, които ще използват осцилоскоп или честотомер при настройването на звънеца, в таблицата на фиг. 2 са дадени честотите на тоновете от първа и втора октава. За настройването на продължителността на тона се изчислява съпротивлението на R5 – R9 с помощта на дадената по – горе формула.

На фиг. 3 са предложени няколко мелодии, на които може да се настрои описаният в статията мелодичен звънец. За по – голямо разнообразие може периодически да се извършва пренастройване на мелодията.

На фиг. 4 е представен чертеж на печатната платка с разположение на елементите върху нея. Променливите резистори R16 – R20 са тип СП5-2.
ЛИТЕРАТУРА
1. Конов, К. Импулсни и цифрови схеми с интегрални TTL елементи, част I, С., Техника, 1982 г., стр. 215 – 235.

Електронен звънец Красимир Клисарски
Радио телевизия електроника 2002/7/стр. 26, 27

На фиг. 1 е показано схемно решение на електронен звънец с много малка консумация. За звукоизточник се използва пиезозумер с пластмасов резонатор. Интензивността на звуковите вълни е голяма, поради което повикването може да се чуе от значително разстояние. Схемата има автономно захранване и запазва работоспособността си при снижаването му до 0,3 V (изходната мощност намалява).
Устройството може да се използва за повикване на член от семейството, намиращ се в отдалечено помещение, или като класически домашен звънец. Поради малката консумация, схемата запазва работоспособността си в продължение на 1 година. Устройството може да се захранва и с класически звънчев трансформатор 3 V, схема Грец и филтров кондензатор.
По същество схемата представлява едностъпален импулсен генератор със силна положителна обратна връзка (блокинг – генератор). Особеност на схемното решение е свързването на пиезозумера в базовата верига на активния елемент – транзистора VT1. Силата на звуковите трептения е правопропорционална на захранващото напрежение. Честотата на генерираните импулси зависи основно от параметрите на VT1 и конструктивните особености на трансформатора Т. Схемата не е капризна и започва да генерира, стига да не са объркани началата на намотките. Работоспособна е, но с по – малка интензивност на звука дори ако липсва резисторът R1. За трансформатора и транзистора изискванията не са специални. Може да се използват произволен германиев транзистор и трансформатор с преводно отношение от 3:1 до 5:1. Намотките са навити с проводник ПЕЛ 0,13 mm върху феритен пръстен с външен/вътрешен диаметър 16/9 mm M 1500 HM. Базовата (първичната) намотка има 350 навивки, а колекторната – 100. С указаните елементи устройството заработва веднага. Честотата на генерираните импулси е около 4 – 5 кHz, a консумацията при 4,5 V е 10 mA.
Тонът може да се коригира фино чрез подбор на съпротивлението на резистора R1 и грубо посредством паралелно свързан към него кондензатор. При намаляване на съпротивлението на резистора, честотата на генерираните импулси намалява. Същия ефект има и при нарастване на капацитета на паралелно свързания кондензатор.
Използваният пиезозумер е с диаметър 30 mm. Схемата не е работоспособна със слушалка или високоговорител.
Схемното решение може да се използва за звукова сигнализация в редица електронни схеми. Оптималното захранващо напрежение е 1,5 – 5 V.
ЛИТЕРАТУРА
1. Клисарски, К. Електронен звънец. – Радио, телевизия, електроника, 1991, N 10, с. 23.
2. Антонов, Ив. И кол. Справочна серия за радиочасти и материали – част 3., с. 357.

Звънчева инсталация за хора с увреден слух По материали на сп. „Hi-Fi Audio Video” Радио телевизия електроника 1994/2/стр. 19

На фиг. 1 е представена схема на устройство на устройство за задействане при допир на домашен звънец, за чието реализиране са необходими минимален брой елементи.
Ролята на сензор, който се задейства при допир, се изпълнява от базовата верига на транзистора VT1. При докосване с пръст в т. 5 към VT1 се подава напрежение с честота 50 Hz, което се дължи на постоянния мрежов брум поради неидеална филтрация на напрежението от мрежата. В първия момент токът през колекторната верига на VT1 се ограничава само от резистора R1. Кондензаторът С1 се зарежда почти моментално до напрежение 0,6 V, което е достатъчно за отпушване на транзистора VT2. Токът на транзистора VT1 спада до стойност, която се определя от съпротивлението на последователно свързаните резистори R1 и R2. Отпушеният транзистор VT2 и резисторът R3 свързват веригата база – емитер на транзистора VT3 в права посока. На изводи 3 и 4 се появява сигнал, който задейства звънеца. Щом отстраните пръста си от т. 5, VT2 се запушва моментално, вследствие на което се запушва VT3 и изчезва сигналът, задействащ звънеца DZ.
Капацитетът на кондензатора С1 стабилизира работата на схемата, а диодът VD1 предпазва транзистора VT3 от пробив, който може да настъпи вследствие на напреженията, възникващи при задействане на звънеца.
Транзисторът VT3 e реализиран от двойка PNP – транзистори в общ корпус, свързани по схема тип Дарлингтон. Подходяща двойка транзистори за тази цел са BD136 и BDP280. Паралелно на звънеца DZ може да се включи електрическа крушка, която сигнализира оптично позвъняването на жилищния звънец и може да се използва от хора с увреден слух. Базата на транзистора VT1 се свързва към конкретната алуминиева или медна пластина.
Сигнализираото устройство работи при напрежение от 6 до 12 V.
Захранващото напрежение се подбира съобразно с номиналното работно напрежение на звънеца, като се предвижда пад на напрежението върху транзистора VT3 от порядъка на 1 V.
По подобен начин се подбира и номиналното напрежение за сигналната електрическа лампичка.
В неактивен режим консумацията на схемата е нищожна и трудно може да се измери, а в активен режим зависи от захранващото напрежение и от съпротивлението на електрическия звънец.
Елементите на схемата се монтират върху печатна платка, която е показана на фиг. 2, а на фиг. 3 е представена монтажната схема.

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

главна страница напред горе