назад

Алармена сирена По материали на сп. „Funkschau”, бр. 4, 1983 г.
Радио телевизия електроника 1983/12/стр. 27

Електронната сирена има особенността, че тонът и не се смесва с други алармени сигнали и може лесно да бъде различен. Като основен осцилатор се използва таймер със схема 555. Отношението импулс/пауза би могло да се изменя чрез потенциометъра Р1, тка, че да се получи желаният тон.

Честотата на основния осцилатор се вобулира със синусоидален осцилатор Т1 с ниска честота (например 1 Hz), като се подава на вход 5 на интегралната схема. Работното напрежение на вобелосцилатора се определя чрез пропуснатото от Д1 напрежение през вътрешното съпротивление на интегралната схема (от порядъка на 5 кОm).
Колкото по – високо е работното напрежение, толкова по – високо е и вобулиращото напрежение, при което девиацията на честотата може да стигне до област, която не се възприема от нормалния слух. В този случай би могло диодът Д1 да се замени с резистор.
Основната честота на осцилатора се наглася фино с потенциометъра Р2. Към изход 3 на интегралната схема 555 се включва усилвател с транзистор Т2. Високоговорителят трябва да е с достатъчно голяма мощност (например 1 W). Работното напрежение над 5 V e необходимо да се осигури допълнително охлаждане на транзистора Т2 чрез радиатор.
Сирената функционира, докато има напрежение. Изключването и се осъществява чрез запушване на вход 4 на интегралната схема или чрез изключване на усилвателя по мощност.

Електронен светофар С.С.
Млад Конструктор 1993/6/стр. 18

На младите приятели на електрониката предлагаме да си направим елементарно електронно устройство, което много успешно имитира светофар.

Честотата на превключване на трите лампи H1, H2 и Н3 се определя от генератор, реализиран с логическите елементи D1.1 и D1.2. Вместо посочената интегрална схема, може да се използва стандартната 7400 или руската К155ЛА3. Честотата на генератора се определя от съпротивлението на резистора R1 и от капацитета на кондензатора С1. С тригера D2.1 и D.2.2 е реализиран брояч до три, а логическите елементи D1.3 и D1.4 представляват разпределител на сигналите.
През резисторите R2, R3 и R4 се управляват транзисторите V1, V2 и V3. Те работят в импулсен режим и подават захранване към лампите H1, H2 и H3.
Цветовете на тези лампи се избират с цветовете на светофара – червена, жълта и зелена. С посочените типове транзистори може да се управляват лампи с мощност до 0,2 W. Ако вместо тях се включат българските тип 2Т6821, може да се използват лампи до 2,5 W.
Схемата не се нуждае от настройване и заработва веднага след подаване на захранването.
Устройството може да се използва като тренажор за запознаване с правилата за движението и за повишаване на безопасността на движението.


Модел на светофар М. Михайлов
Млад Конструктор 1988/8/стр. 25, 26

Младите любители на техниката са наблюдавали с интерес светофарите, с които се управлява движението по уличните кръстовища. Вероятно сте се замисляли дали не може да си направите сами модел на управляващото устройство на светофар. Да помислим заедно как може да се реализира това на практика: ако се използва обикновеният мултивибратор, не може да се получи исканият резултат, защото тогава светофарът ще превключва само червена и зелена светлина, т.е. няма да има жълта. Следователно трябва да се направи устройство, което да има не две положения, които последователно да се превключват, а три. Така моделът на светофар ще заприлича съвсем на истински. С него ще можете да направите чудесен демонстрационен макет за кабинета по безопасност на движението във вашето училище. По въпросите на естетическото оформление на кръстовището ще оставим да проявите вашата фантазия, а за електронната схема за управление на светофара ще се опитаме да ви помогнем.

Схемата с три последователно превключващи се светлини е показана на фиг. 1. Тя се състои от три еднакви стъпала, като изходът на последното е включен към входа на първото. Това вероятно ви напомня на обикновения мултивибратор, за който вие, разбира се знаете, че има само две стъпала. Естествено идва въпросът: не може ли схемата да се реализира със същите стъпала, както и при обикновения мултивибратор. По принцип може, но тогава няма да свети само една лампа и другите две да са загаснали, а обратно: винаги ще светят две лампи, а само една ще бъде загаснала. Естествено, че този светофар ще се различава твърде много от действителния.
Времето за включване на всяко стъпало зависи от съпротивлението на резистора и от капацитета на кондензатора, включени в базовата му верига. Вероятно ви прави впечатление, че стойностите на елементите в две от стъпалата са еднакви, а в третото те са по – малки. Помислете защо! Ако не можете да се досетите, потърсете в справочник данни за цвета на използваните светодиоди и по техния тип (VQA13, VQA33, VQA23), ще видите, че в стъпалото на транзистора Т2 са свързани жълти светодиоди, т.е. предвидено е по – кратко време на светене на жълтия цвят на светофара, точно както е при действителните светофарни уредби.
В колекторните вериги на другите два транзистора (Т1 и Т3) са включени и червени и зелени светодиоди. Вероятно ви прави впечатление, че на един и същи транзистор са включени и червени и зелени светодиоди. Някои от вас сигурно ще попитат: как така светофарът ще свети едновременно и червено и зелено. Ако се замислите обаче, в това няма нищо чудно – когато светофарът дава път на едната посока на движение, той трябва да забрани преминаване на превозни средства по другото направление, защото иначе автомобилите ще се сблъскат. А след като светофарът трябва едновременно да забрани на едните автомобили да преминат, а на другите да разреши, трябва едновременно да светят разрешителни и забранителни светлини – червена за тези, за които не се разрешава, и зелена за тези, на които се позволява. Освен това след известно време, през което трябва да светят само жълтите светлини, картината трябва да се промени в точно обратната. Там, където е светило зелено, трябва да светне червено и обратно.

За елементите на схемата е предвидена печатна платка, показана на фиг. 2а. На фиг. 2б е показана страната на елементите на платката и е означено свързването на устройството. Трябва много да внимавате при монтирането на кабелите със светодиодите, за да не размените тяхното положение. В противен случай електронната схема ще работи, а моделът няма да демонстрира работата на светофара.
Моделът може да се използва и на площадка за изучаване на правилата за движение. Тогава естествено интензивността на светене на светодиодите няма да бъде достатъчна. Затова оптоелектронните прибори трябва да се заменят с електромагнитни релета, които от своя страна да управляват по – мощни лампи.


Кварцов генератор на 32, 768 кHz В. И.
Млад Конструктор 1988/8/стр.14

На вниманието на читателите се предлага схема на генератор с кварцов резонатор с изключително малка консумация на електроенергия от захранващия източник на празен ход (с ненатоварен изход) – по – малко от 4,5

мкА. Схемата е изпълнена с MOS – интегрална схема от типа 4001 – К176ЛЕ5. Ако се използва тази интегрална схема, устройството трябва да се захрани с напрежение 9 V. Ако се използва модификацията 4001 = К561ЛЕ5, захранващото напрежение може да бъде в границите от 5 до 10 V.
Ocoбеното на схемата е, че тя може да работи с кварцови резонатори, дори такива, при които висшите хармонични са осезаемо изразени. В описаната схема те се подтискат благодарение на пасивните елементи, включени около логическия елемент ЛЕ1.
Генераторът е предвиден за работа основно с кварцов резонатор за електронен часовник. Неговото основно трептение е при честота 32, 768 kHz (2E15Hz – две на 15 степен Hz). Това означава, че с 15 последователни деления на 2, на изхода на схемата се получава сигнал с честота точно 1 Hz.


Спидометър за велосипед    Николай Киров
Млад Конструктор 1983/8/Стр. 13

С помощта на предложената схема на спидометър (скоростомер), монтирана по подходящ начин, можев да се следи постоянно за скоростта на велосипеда в границите 0 – 60 km/h. Схемата действа по следния начин. Логическите елементи А1-1 до А1-3 изграждат моновибратор, който при затваряне на ридконтакта започва да генерира импулси с постоянна честота. От моновибратора през инвертора А1-4, импулсите постъпват в електронен ключ, изграден с транзистора Т1, в емитера на който е включена измерителна система 100 мкА. При увеличаване скоростта на велосипеда, включванията на ридконтакта ще се увеличават и в електронния ключ ще постъпват по – голям брой импулси, което ще предизвиква по – голямо отклонение на стрелката на измерителната система.
Скалата на спидометъра се градуира с помощта на импулсен генератор. Започва се с крайното отклонение на стрелката, което трябва да означава, че скоростта на движението е 60 кm/h. Всеки, в зависимост от притежавания велосипед, трябва да изчисли сам колко оборота прави колелото му при тази скорост, а това става много лесно: скорост 60 km/h отговаря на скорост 16,7 m/s; изчислява се обиколката на колелото по известната формула L = пи*d или ако радиусът на колелото ви е 25 cm, то L = 78,5 cm, или 0,785 m; за да се движи велосипедът с 60 km/h, колелото му ще трябва да изминава 16,7 m за 1 s или ще трябва да направи 16,7/L оборота, т.е. 21,3 об/1s.
И така, в случая, ако от импулсния генератор се подаде сигнал с честота 21,3 Hz, стрелката на измерителната система ще трябва да се отклони в крайно положение, а това става чрез подбор на стойностите на резистора R3 и кондензатора С1.
Използваната интегрална схема А1 е от типа SN7400, K155ЛA3. Тези схеми са много икономични. Транзисторът Т е е универсален силициев NPN – тип.
Елементите на устройството се монтират върху подходяща платка, а тя – в удобна кутия. Ридконтактът се монтира на вилката на колелото, а към една от спиците съответно се закрепва метално магнитче. Когато колелото се върти, магнитчето преминава покрай ридконтакта и го затваря. По този начин се получават входните импулси.


Велоспидометър С. Михайлов
Млад Конструктор 1991/1/стр. 7,8

За младите конструктори – любители на електрониката, вероятно ще представлява интереес устройство за измерване на скоростта на велосипеда. Сигнал за скоростта на движение на велосипеда се получава от датчика, показан на фиг. 1. Той е монтиран на предното колело на велосипеда. На четири спици, разположени на 90 градуса една спрямо друга, са монтирани четири магнита. Към вилката е

прикрепен ридконтакт. При едно пълно завъртане на предното колело, от ридконтакта се получават четири импулса.
Полученият сигнал се подава за електронно обработване в блока, чиято принципна схема е показана на фиг. 2.

Принципът на измерване се заключава в следното. Колкото скоростта на движение на велосипеда е по – голяма, толкова по – голяма е е честотата на импулсите, получени от датчика. След като тези импулси преминат през чакащ мултивибратор, който ги преобразува в правоъгълни с постоянна амплитуда и продължителност, те се осредняват и се отчита получената средна стойност на напрежението. Изчисленията показват, че тази стойност е правопропорционална на честотата на входните импулси (същият принцип на измерване се използва при кондензаторните честотомери).
В схемата на фиг. 2 сигналът, получен от ридконтакта РК, се диференцира от RC групата, образувана от кондензатора С1 и от резистора R2. Диодът Д1 пропуска само положителната полувълна на диференциращите импулси. Те пускат в действие чакащия мултивибратор, реализиран със стъпалата с транзисторите Т1 и Т2. Времето на работа на чакащия мултивибратор се определя от капацитета на кондензатора С2 и от съпротивлението на резисторите R3, R4 и на потенциометъра П1. С въртене на плъзгача на потенциометъра П1 се променя времето на работа на чакащия мултивибратор.
Изходния сигнал от чакащия мултивибратор (от колектора на транзистора Т2) се подава през резистора R6 към стъпалото с транзистора Т3, свързан по схема общ колектор (емитерен повторител). В неговата емитерна верига е включена интегрираща група, включваща резисторите R8, R9 и R7, кондензатора С3 и измерителната система (mA).
Кондензаторът С3 предпазва mA от колебания на стрелката при малка скорост на движение на велосипеда.

За елементите на устройството е предвидена печатна платка с графичен оригинал, показан на фиг. 3а. Те се подреждат върху обърнатата страна според фиг. 3б, където е показано и свързването на схемата. За да се избягнат смущения, внасяни с входния сигнал, проводникът от ридконтакта до платката трябва да бъде ширмован.
Милиамперметърът трябва да бъде с ток на крайно отклонение 10 mA с вътрешно съпротивление 120 Om. Той се присъединява към устройството с двужилен проводник. Транзисторите Т1, Т2 и Т3 може да се заменят с други импулсни, маломощни NPN транзистори.
За захранване на спидометъра може да се използва миниатюрна 9 V батерия тип „6F-22” (тип „Крона”) или две последователно свързани плоски батерии по 4,5 V (тип „3R12”).
Платката заедно с батериите се помества в подходяща кутия. На лицевата и страна се монтира измервателната система. Отстрани на кутията се поставя прекъсвач за захранването.
За захранване на устройството трябва да се използва нискочестотен генератор на правоъгълни импулси. Тяхната амплитуда трябва да бъде в границите от 3 до 8 V. Честотата им се избира в зависимост от диаметъра на гумата на велосипеда d и максималната скорост V, kоято спидометърът трябва да отчита: f = 0,35 V/d. Ако максималната скорост V = 30 km/h и диаметърът на гумата е d = 0,69 m, честотата на генератора за настройване трявбва да бъде 15 Hz. При подаден входен сигнал и включено захранване, стрелката на измервателната система се довежда до последното деление на скалата.


Велоуокмен Руси Александров
Млад Конструктор 1991/1/стр. 8

Някои шофьори се оплакват, че когато пътуват сами, доста скучаят. Изход от това положение едни намират като слушат музика от касетофон, а други – като вземат пътник на автостоп. А, какво да правят велосипедистите? И на тях, както и на шофьорите, понякога им е скучно, макар, че в големия град едва ли имат време за това. Тйй като по понятни причини трудно могат да качва стопаджии, остава им възможността да слушат музика. Не съм опитвал, но мисля, че трудно се монтира автомобилно радио на велосипед, така, че единственото, което им остава, е да си намерят по един от онези малки и много леки касетофони със слушалки, наречени уокмен.
Тенденцията напоследък е все повече хора да карат велосипрди и да изминават все повече километри. А, който повече се движи, ще трябва често да сменя батериите на уокмена. Но, ако велосипедът ви е снабден с предложената тук схема, ставате независим от батериите.

Действие на схемата. Променливото напрежение от динамото се изправя от мостовия изправител с диодите Д1 – Д4. Кондензаторът С1 превръща пулсиращото, изправено напрежение в едно „гладко” постоянно напрежение. Две са неговите задачи:
1. То зарежда през резистора R1 акумулаторната батерия на уокмена, ако той се захранва нормално с нея. Тя (или батериите) е необходима, за да не си загуби гласа уокменът, когато спрем на светофар, или за почивка. Също и на наклон.
2. То се стабилизира от интегралната схема ИС1 и диодите Д5 и Д7 на около 6,8 V и захранва уокмена по време на движение.
Диодът Д8 пречи на акумулаторната батерия да се разрежда през стабилизиращата схема, а Д9 разрешава ползването на батерията само тогава когато динамото е спряло – на неговият изход липсва напрежение. Ясно е, че в изхода на схемата ще има винаги захранващо напрежение за уокмена.
Монтаж. Добре е елементите от схемата да се монтират върху печатна платка, чийто вид и разположение на елементите са показани на фиг. 2. Акумулаторната батерия заедно с платката се монтират в подходяща пластмасова кутия, която се закрепва на удобно място на велосипеда. Върху кутията трябва да се монтират букси за променливо напрежение от динамото и постоянното напрежение за уокмена.
От схемата се вижда, че никоя от изходните клеми не е свързана с „масата” (корпуса) на велосипеда, затова внимавайте металните части от уокмена да не се допират до металните части на велосипеда.
Много важно! Независимо от вълнуващите музикални моменти, не си отклонявайте вниманието от пътя, читателите на списанието все пак трябва да останат живи и здрави!


Омекотител на вода С.М.
Млад Конструктор 1991/1/стр. 11

Твърдата вода става причина машинката за кафе след по – продължителна употреба да заприлича на сталактит. И не само машинката за кафе. Затова и новата схема на омекотител на вода ще бъде интересна за мнозина, въпреки, че науката не е дообяснила всичко докрай.
Както се разбра вече, става дума за електронен омекотител, в чието електромагнитно поле калциевите кристали нарастват до по – големи късчета, които не се отлагат повече върху водопроводните тръби и стените на котлето. Този феномен е потвърден от научните списания, но не е обяснен.

В най – общия случай около или над водопроводната тръба се разполага мощен магнит (от високоговорител например) и това е всичко. Електронният вариант на омекотителя пък използва правоъгълен сигнал с честота 2 кHz и амплитуда 15 V. Схемата му е показана на фигурата. Таймерната схема 555 задейства с изходите си

правоъгълни импулси две увити около водопроводната тръба бобини. Всяка от тях съдържа по 20 навивки от меден изолиран проводник с фи 1 mm.
За захранване може да се използва и напрежение 9 V, но тогава амплитудата на сигнала ще бъде ограничена от това.


Реактансни номограми Михаил Ангелов
Млад Конструктор 1991/1/стр. 9,10

Параметри на електролитните кондензатори Н.Л.
Млад Конструктор 1993/10/стр. 10, 11

В схема, която искате да реализирате, виждате електролитен кондензатор с означение “25 мкF/15 V”. Възможно е авторът да е предвидилнеобходимия запас на работното напрежение. Или пък е използвал кондензатора, с който разполага, докато всъщност 10 V са напълно достатъчни. На схемата обаче пише 15 V. Вие имате кондензатор с означение 16 V, но тъй като не знаете дали това е работното или максимално допустимото напрежение, купувате нов за 25 V, koйто пък се оказва твърде обемист за предвиденото място на платката... В действителност, производителят е предвидил съответен запас по напрежение, понякога много по – голям, отколкото вие предполагате.
РАБОТНО НАПРЕЖЕНИЕ И УТЕЧЕН ТОК
Когато на корпуса на електролитния кондензатор е дадено само едно напрежение, това означава винаги РАБОТНО НАПРЕЖЕНИЕ. Максимално допустимото (или върховото) напрежение, до което производителят гарантира работоспособността на кондензатора, може да се получи от работното чрез умножаването му с коефициент 1,15. Например електролитният кондензатор с означение 16 V всъщност ще издържи най – малко 18,4 V, и то при максималната температура, предвидена от производителя, която едва ли ще достигнете при вашата схема.

Работното напрежение на един електролитен кондензатор е функция на неговия утечен ток. Това е постоянният ток, който се установява при поставянето на кондензатора под напрежение. От фиг. 1 се вижда, че този ток е експоненциална функция на приложеното напрежение. Ako кондензаторът работи при повишено напрежение, утечният ток предизвиква ускорено хомическо разрушение, което води до преждевременното му устаряване (загуба на капацитета), особено при повишена температура. На фиг. 2 е показано рязкото нарастване на утечния ток с температурата.
Съществуват норми за утечния ток. При алуминиеви електролитни кондензатори с общо предназначение, максимално допустимата му стойност може да се пресметне, като първо се определи произведението от нoмуналния му капацитет Сн в мкF и работното му напрежение Up във V. Ако Сн*Up e do 1000, допустимият утечен ток в мкА се намира от израза

0,1*Сн*Up+10

Например за кондензатор 25 мкF, 12 V се получава:

0,1*25*12+10 = 40 мкА

При 20 С. Ако произведението Сн*Up е над 1000, се използва изразът:

0,06*Сн*Up+50

Например за кондензатор 100 мкF се получава 200 мкА допустим утечен ток. Накрая за танталов електролитен кондензатор при 20 С е в сила изразът:

0,02*Сн*Up+2

т.е. при 20 мкF, 20 V за утечния ток се получава 10 мкА.

КАКВО ПОКАЗВАТ ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ?
Интересно е да се знае до каква степен реалните параметри на електролитните кондензатори отговарят на гарантираните от производителя. За целта беше осъществен експеримент с 10 кондензатора 25 мкF, 12 V/12 V, произведени от една и съща фирма, но купувани на части в продължение на много години.

За формиране (т.нар. „трениране”) на кондензаторите, те бяха подложени на върхово напрежение 15 V в продължение на няколко часа. След това бяха измерени в схемата от фиг. 3, съставена от ограничаващия зарядния ток резистор R, микроамперметър, защитен с два диода и регулируем източник на постоянно напрежение.
Според дадените по – горе изрази, допустимият утечен ток на тези кондензатори е 40 мкА. Задачата на първия експеримент беше да се установи напрежението, при което реалният утечен ток достига половината от допустимата си стойност, т.е. 20 мкА. Данните, поместени в таблицата, показват, че това напрежение е много по – голямо от посоченото работно напрежение, в един случай дори почти 3 пъти по – голямо!
При втория експеримент беше измерен реалният утечен ток на кондензаторите, подложени на върхово напрежение 15 V. Oт същата таблица се вижда, стойностите му са под 2 мкА, като в някои случаи са над 50 пъти по – малки от допустимата! Може би при измерване на 1000 мостри (вместо 10), би се намерил кондензатор с утечен ток близък до нормата!

НАДЕЖДНОСТ И РАЦИОНАЛНОСТ
Разбира се, производителят изпробва всички кондензатори, които произвежда. Но той не може да прилага на всеки от тях по няколко утежнени изпитващи цикъла, за да прецени какво ще стане с кондензатора сле дняколко години работа.
Следователно производителят е длъжен да предвиди за сигурност достатъчен запас, който както се вижда от таблицата, е твърде голям, даже при кондензаторите с общо предназначение.

И така, често ние нямаме подръка това, което ни трябва. Например разполагаме с електролитен кондензатор 10 мкF, 12 V, но смятаме, че е по – добре да употребим такъв с работно напрежение 15 V във филтриращата група на схема, захранвана с 15 V.
В подобни случаи има две решения: или отиваме и си купуваме нов, или изпробваме наличния по схемата от фиг. 3. Може да се окаже, че второто решение е по – рационално.


Телефонен адаптер инж. Ал. Димитров
Млад Конструктор 1987/2/стр. 18

Телефонният адаптер представлява устройство, чрез което няколко души могат да чуват телефонен разговор. Както знаете обаче, строго е забранено да се изменя конструкцията на телефонен апарат и затова ние ви предлагаме да снемете сигнала от телефона по безжичен път. Подобно устройство сме публикували в кн.9/1985 г., но то е изградено с ИС ТDA2003. Предлаганата схема е реализирана само с български елементи.

Схемата на устройството (фиг. 1) е двутранзисторна. Датчик на телефонния адаптер е бобината L. Tя се навива върху пластмасова макара с размери, показани на фиг. 2. Тя е с 8

mm желязна сърцевина, която се поставя в централния отвор на макарата. Бобината трябва да съдържа 2300 навивки от проводник ПЕЛ 0,09. Двата транзистора Т1 и Т2 са свързани в режим на усилване по мощност. В усилвателя има две обратни връзки – RC групата, образувана от кондензатора С2 и от резистора R5, свързани в емитерната верига на втория транзистор, а втората е реализирана с резистора R4, благодарение на която се стабилизира постояннотоковият режим на усилвателя. Телефонната слушалка ТС възпроизвежда усилените електрически сигнали.
Устройството се захранва от токоизправител или от батерии. То не изисква стабилизиранои захранване. Може да се използват четири батерии по 1,5 V. Захранването се подава с ключа К. За намаляване на външни смущения, проникнали чрез захранването, е включен кондензаторът С4, а за подобряване на работата на устройството при рязко изменение на консумацията на ток от батериите е свързан буферният кондензатор С3.

Елементите на телефонния адаптер се монтират на едностранно фолирана печатна платка. На фиг. 3а са показани размерите на платката и разположението на пистите. Елементите се разполагат на обратната страна на платката според фиг. 3б. За намаляване на смущенията връзката между бобината L и платката трябва да се направи с ширмован кабел.
Устройството приема магнитното поле от входния трансформатор на телефона (вж. статията „Телефонът” в кн. 2/1986 на сп. „МК”). За това бобината трябва да се насочи така, че нейната ос да сочи към трансформатора на телефона. Регулиране на звука в устройството не е предвидено, защото силата на възпроизведените звукови вълни от телефонната слушалка зависят от положението на бобината спрямо телефона.


Гирлянди за елха Цветан Манойлов
Радио телевизия електроника 2002/8/Стр. 25

Коледната елха винаги е доставяла радост не само на децата, но и на възрастните. Украсата и е от особено значение и от нея зависи до известна степен цялата празнична атмосфера около коледните и новогодишните празници. Наред с традиционните украшения и подаръци вече е „задължително” елхата да е украсена и със светещи гирлянди.

На фиг. 1 е показана схемата на елементарно и непретенциозно устройство, което осигурява включване на светещи гирлянди с определена последователност. Това устройство е по – мадеждно и е за предпочитане пред лесно повреждащите се, а в някои случаи и опасни „купешки” светещи гирлянди. В устройството са използвани малко на брой и леснодостъпни елементи. Захранването е или от стабилизиран токоизправител, или от акумулатор. CMOS интегралната схема 4033, която е основният елемент на устройството, съдържа синхронен десетичен брояч (делител на десет) и дешифратор с изходи за управление на седемсегментен цифров индикатор. Тактовите импулси, получени при мигането на мигащия светодиод VD1, се подават на тактовия вход на D1. При всеки входен импулс съдържанието на брояча нараства с единица и чрез дешифратора към изходите се подават сигнали, които управляват, седемте канала. В зависимост от нивата на сигналите в съответните изходи (ниски или високи) светодиодите в съответните канали светват и гаснат в определена последователност, като комбинациите са десет. Седемте канала са идентични. Като светлинни излъчватели са използвани светодиоди с различни цветове. Ако светодиодите са с If 10 mA, броят им е четири на канал, като два са червени, един е жълт и един – зелен. Ако светодиодите са jumbo с If = 20 mA, броят им на канал е три с цветове червен, жълт и зелен, а токоограничаващият резистор е със съпротивление 82 Om. Успоредно на всяка група от последователно свързани резистор и светодиоди във всеки канал може да бъдат включени още групи от последователно свързани резистор и светодиоди, като няколко такива групи на канал са достатъчни за домашна елха. Устройството може да се изработи и с по – малко канали, като съответните изходи на интегралната схема останат свободни. Светодиодите се свързват с тънки и гъвкави кабелчета с дължина 20 – 30 cm и се разполагат върху елхата преди другите украшения.
Усттройството може да намери и друго приложение, например за оформяне на звездно небе с мигащи звезди.
ЛИТЕРАТУРА
1. Димитрова, М. и И. Ванков. CMOS интегрални схеми – част I. С., Техника, 1987.
2. Димитрова, М. и И. Ванков. CMOS интегрални схеми – част II. С., Техника, 1988.
3. Каталог CONRAD ELECTRONIC 99.

Свирка на дизелов локомотив Юрий Ботев
Млад Конструктор 1991/2/Стр. 20

Звуковите ефекти в ЖП макети се използват рядко, но са много ефектни. На фигурата е показана схема на свирка, генерираща звук, близък до звуковите сигнали, подавани от дизелови локомотиви.

Схемата представлява прост генератор на звукова честота. С тример-потенциометъра 100 КOm може да се регулира тембърът на звука. Капацитетът на кондензатора също дава отражение на качеството на сигнала. Към нискочестотния генератор е включен усилвател усилвател на звукова честота, изпълнен с интегралната схема ТВА 800.
Пълната мощност от 5 W, схемата дава при захранване с постоянно напрежение 12 V. При захранване с 6 V звуковата мощност е не повече от 2 W.

Eлектронна сирена В.П.
Млад Конструктор 1987/4/Стр. 16, 17

Надали има момче, което да не се зарадва на новото си автомобилче. То с радост го показва на приятелите си и гледа благородната завист в техните очи. Но съгласете се с нас, че ефектът ще бъде направи поразителен, ако автомобилчето на „пожарната” има и сирена с добре известния ви тревожен согнал. Това, че вашето автомобилче няма такава сирена „пискалка”, не би трябвало да ви тревожи: вие без особени усилия може да си я направите сами. А в реализирането на устройството няма нищо сложно – като опитате, ще се убедите сами.

Както виждате от чертежа, схемата на устройството не е сложна. По принцип тя представлява два последователно свързани генератора, които се различават само по стойностите на елементите във времезадаващите вериги. Те са изградени с помощта на интегралните схеми ИС1 и ИС2, които представляват универсален таймер 555. Тези интегрални схеми се произвеждат в много страни по света и в скоро време ще започнат да се произвеждат и в нашата страна. Унгарските интегрални схеми от този тип носят названието NE555.
Генераторът, изпълнен с интегралната схема ИС1, има по – ниска честота от втория. Тя зависи от капацитета на кондензатора С1 и от общото съпротивление на потенциометъра П1 и на резистора R1. Изходното напрежение от първия генератор, което се получава на краче 3, е правоъгълно по форма.. За да се получи звук, по – близък до сирена, е необходимо фронтовете на това изходно напрежение да не бъдат толкова стръмни. Заглаждането на фронтовете се постига с буферната RC – група, реализирана с кондензатора С2.
Нейната средна точка е включена към управляващия вход на втората интегрална схема ИС2 (краче 5). По този начин вторият генератор се управлява по напрежение. Неговата номинална честота зависи от елементите в положителната му обратна връзка – резистора R3, потенциометъра П2 и кондензатора С2, и може да се изменя с промяна на положението на плъзгача на потенциометъра П2.
Към изхода на втория генератор е включен транзисторът Т1 в схема общ колектор (като емитерен повторител). Той усилва изходния сигнал от интегралната схема ИС2 по ток, за да може полученото електрическо трептение да се възпроизведе от високоговорителя Вг. За да се ограничи токът през транзистора и да се предпази високоговорителят от изгаряне при напълно отпушен транзистор, е включен резисторът R4.
Схемата може да работи добре при захранващо напрежение в границите от 6 до 12 V, но най – добри резултати се получават при 9 V. Устройството може да се включи към батерията, с която се захранва електродвигателят, задвижващ играчката. При реализиране на устройството трябва да се имат предвид някои особености. Кондензаторите трябва да бъдат с работно напрежение поне 1,2 пъти по – високо от захранващото напрежение на схемата. Резисторът R4 трябва да бъде с мощност поне 1 W, тъй като иначе съществува вероятност да прегори при напълно отпушен транзистор. Не се препоръчва този резистор да се замени с кондензатор, тъй като звукът става доста различен от сирената на пожарната. За високоговорителя Вг може да се включи всякакъв тип, не по – маломощен от 0,5 W. Импедансът на високоговорителя може да бъде 4, 8 или 16 Om.
Настройването на устройството става с потенциометъра П1 и П2. Процесът става по – лесно, ако първо се регулира честотата на по – нискочестотния генератор, а след това на по – високочестотния (с П2).

"ЛОКАТОР" за водопроводни тръби  инж. Р. Александров Млад Конструктор 1985/10/стр.7, 8

Я ми кажи ... всъщност може ли да се видят електроните? Н.И.
Млад Конструктор 1986/4/стр. 17

- Я ми кажи ... всъщност може ли да се видят електроните?
- Слушай, електроните са само една милиардна част от милиметъра.
- Не, не с обикновено око естествено, а с един силен микроскоп, например електронен.
- И с него няма да можеш. Ти трябва да знаеш, че светлината изобщо се получава от движението на електроните около атомните ядра. Светлините лъчи са така да се каже, доста „груби”, за да направят видими мъничките електрони. Но сигурно ще се успокоиш, ако ти кажа, че можеш да чуеш електроните.

- Как така да ги чуя?! Наистина ли мога? - Те просто шумят. Шумът, който ти чуваш около усилвателя, когато няма сигнал, се причинява от електроните. - Но как така един електрон е в състояние да вдига шум? - Шумът, който ти чуваш, идва не от един електрон, а от всички електрони, взети

заедно. Хаотичното движение на електроните в един проводник предизвиква шума, като всяко отделно движение внася своя „дял” в общия шум.
- Не те разбирам.
- Представи си шума на листата на едно дърво, или гора. Когато вятърът раздвижи листата, всички те заедно произвеждат съвсем фин, тих шум с различно звучене.
Шумът, породен от единствен лист, ти едва ли можеш да доловиш, но тези хиляди и милиони листа заедно дават тичоичното шумене на дърветата.

- Аха, подобно на листата, отделни електрони „тропат” по атомите. - Да, общо взето, нещо подобно. Но ти не трябва да пресилваш сравнението. А иначе, шумът съдържа и още много други честоти, които не могат да се чуят. - Какви честоти още? - На практика всички честоти, с които   електрониката изобщо

се занимава. Следователно също и УКВ честоти ...
- Ах, ето защо моят радиоприемник шуми, когато не е настроен на станцията.
- Да, но тогава ти чуваш всичкия шум, който се лови от антената, дори и космическия шум.
- Космическият шум от слънчевия вятър, който блуждае през галактиката, колко романтично!

Ултразвукова свирка (за кучета)   Александър Савов
Млад Конструктор 1988/7/стр. 14

Известно е, че много животни могат да чуват сигнали с по – високи честоти, отколкото човека. Кучетата например съвсем чувствително реагират на ултразвукови честоти, малко над 20 кHz. С помощта на една ултразвукова свирка, човек може спокойно да повика кучето си от голямо разстояние, без да смущава околните. Различните породи кучета имат и различни предпочитания към честотата на звука и това трябва да се има предвид.

На фиг. 1 е показана схемата на ултразвукова свирка. С инверторите И1, И2, И3, резистора R и кондензатора С1 е изграден астабилен мултивибратор, който генерира правоъгълни импулси с честота 21 кHz. И тъй като пиезоговорителят представлява капацитивен товар, по време на нарастване на фронтовете на сигнала протичат големи имшулсни токове. Ето защо трите инвертора с тригер на Шмит на входа му се свързват паралелно и към тях се добавя крайното мощно стъпало, съставено от транзисторите Т1 и Т2. Инверторите И4, И5 и И6 заедно с транзисторите Т3 и Т4 инвертират осигурения от И1, И2 и И3 сигнал и по този начин се получава мостова схема. С 9 – волтова батерия този „мост” осигурява променливо напрежение с амплитуда 15 V.
В схемата е използван пиезовисокоговорител. Това, което го отличава от обикновените високоговорители, е неговият строеж. Задвижването на мембраната става от една пиезокерамична пластинка. Друга особеност на този тип тип високоговорител е, че той се държи като кондензатор, т.е. за него не са необходими честотни ителни филтри. Също и коефициентът на полезно действие на тези високоговорители е много голям.
Особенно благоприятно е и това, че максималната сила на излъчване на пиезовисокоговорителя е при честоти около 20 кHz.

Накрая няколко практически съвета при използването на свирката. Бебетата и малките деца са в състояние да чуят тези 21 кHz и за да не смущавате спокойствието им не свирете в близост до тях. Влиянието на ултразвуците върху другите животни не е изследвано, но е сигурно, че някои реагират на тях (например канарчетата). Свирката трябва да се използва винаги за кратко време, защото макар да не се чуват, тези 21 кHz съществуват реално и карат тъпънчето на ухото да трепне. Елементите от схемата се монтират на малка печатна платка с вида, показан на фиг. 2.

Я ми кажи, ... всъщност какво е особеното на високочестотните проводници? Н.И.
Млад Конструктор 1987/3/стр. 11, 12

- Я ми кажи, ... всъщност какво е особеното на високочестотните проводници?
- Това, че са пригодени за по – високи честоти.
- Добро утро! Това се разбира от самосебе си. Аз имам предвид по какво се различава високочестотният проводник от един нормален проводник. Медта, от която обикновено се правят проводниците, мисля, че не прави разлика между електроните с висока честота и постояннотоковите електрони, или ...
- И все пак прави известна разлика. Отдавна е установено, че променливите високочестотни токове текат само по повърхността на проводниците, а не в неговата сърцевина.
- Но как така?
- Не е много лесно да ти обясня, но ти внимавай: винаги когато по проводника тече някакъв ток, около него се появява магнитно поле.
- Това и баба го знае! Магнитните силови линии се „навиват” около проводника, по който тече ток, приблизително така:

- И не само около проводника, но и вътре в него. - В медта?! Но как се получава магнитно поле там? - А защо не? Магнитното поле се получава и съществува само благодарение на тока. Медта  изобщо не му пречи при

това.
- Как изглежда това всъщност?
- Точно както и външното магнитно поле. Графически това е показано тук:

- Става интересно. Ти току що спомена, че токът тече само по повърхността на проводника, а не в неговата сърцевина. - Това се отнася само за променливия ток. Постоянният ток тече през

целия проводник. Тази фигурка следователно не важи за променливия ток.
- За кого тогава?
- При променлив ток се променят посоката и силата на магнитните силови линии. Когато в един проводник се променя магнитното поле, получава се променливо напрежение.

Но къде тук ще се получи напрежение? - Вътре в материала на проводника. - Ти мен за какъв ме вземаш? Та нали медта ще даде всичко накъсо!

- Така е. И поради това действително не се получава забележимо напрежение, но затова пък тече ток! - Логично, токът си го имаме така или иначе. - Нямам предвид токът, който поражда магнитното поле. Става дума за получилия се нов ток.

- Та твоята теория става все по – сложна!
- Остави шегите. Този нов ток е всъщност вихровият ток в медния проводник.
- Мисля, че спокойно може да се каже, че електроните се „возят на въртележка” в такт с високата честота.
- Доста силно казано. Но ти погледни още веднъж посоката на вихровите токове.
- Винаги в кръг.
- Казах ти, по – точно! Посоката на тока отвън е нагоре, т.е. съвпада с посоката на основния ток, докато вътре ...
- ... вихровият ток тече обратно на действителния ток.
- Точно така. Излиза, че на повърхността тече по – голям ток, докато в сърцевината токът е нулев.

- Сърцевината значи остава неизползвана. - Само при променливите токове, понеже постоянните токове не предизвикват вихрови токове. Колкото честотата е по – висока, толкова по – силно токът се изтласква навън. При 10 MHz например, 70% от тока тече в слой мед с дебелина

само 0,02 mm. В този случай говорим за „токово нагнетяване”.
- Това добре, но не разбирам какво общо има всичко това с високочестотните проводници?
Тъй като високочестотните токове текат само в повърхностния слой, излиза, че тези проводници имат забележимо по – високо съпротивление. Това е причината, високочестотните проводници да се правят от голям брой съвсем тънки изолирани жички. По този начин повърхностният слой на проводника като цяло се увеличава значително, а вихровите токове между самите тънки жички са сравнително малки. Като резултат от всичко това един такъв високочестотен проводник има значително по – малко съпротивление за високочестотен ток, отколкото едножилен проводник със същия външен диаметър, поне за честоти до 10 MHz.
- Защо само до 10 MHz? A по – нататък?
- По – нататък се използват още по – специални проводници – посредбрени медни тръби с по – голям диаметър. Но за това - друг път. Специалистите между другото наричат ефекта на изтласкване на тока към повърхността на проводника „скинефект”.
- Интересни хора са това електротехниците – за всяко нещо си имат и ефект ...


Я ми кажи ... що за уред е томографът? Нина Иванова, Сашо Савов
Млад Конструктор 1991/2/стр. 24, 25

- Я ми кажи ... що за уред е томографът?
- С него се наблюдават и изследват много малки предмети или обекти.
- Не може ли вместо него да се използва микроскоп?
- Виж, томографът всъщносст е един вид микроскоп.
- Аха, а каква е разликата?
- С оптичен микроскоп се наблюдават подробности от порядъка на микрони. Но с него може да се наблюдава само повърхността на предмета, докато вътрешният му строеж остава скрит.
- Нищо по – лесно от това – предметът просто се разрязва или разчупва и ... готово!
- Не съвсем, представи си, че става дума за органа на жив човек.
- Признавам, че нищо не ми идва на ум в момента.
- Е тъкмо томографът помага в тези случаи.
- Значи, той си „пъха носа” навсякъде. А как ли го прави?
- Томографът е микроскоп с рентгенови лъчи. Нещо като рентгенов апарат.
- Вярно, как не се сетих! Наистина рентгеновите лъчи проникват през човешкото тяло и по отпечатъка върху чувствителна плака лекарите съдят за състоянието на определен човешки орган.
- Така е, но томографът е далеч по – съвършен от рентгеновия апарат. Той дава освен обемно изображение на желания орган или предмет, но и цялостна картина на вътрешността му.
- Как?
- С рентгенов лъч той „прави разрез” на предмета, снима го и го съхранява, след което

го завърта на малък ъгъл, отново го снима и съхранява и ... така, докато го върне в първоначалното му положение. - Добре, а после? - После вграденият компютър събира и сглобява получените разрезови снимки, докато се получи цялостен образ на предмета. По степента и качеството на

осветяванията на изображението се съди за състава и строежа на изследвания обект.
- По принцип ми се изясни, но се питам защо чак сега томографът започва да се използва?

Принципът не е нов, но за да се реализира е необходим компютър с огромно бързодействие и памет, както и подходяща за целта програма. - Сегашните компютри не могат ли да се справят със задачата? - Повечето биха се справили, но за доста дълго време. Тук става дума за огромен брой

изходни данни, които трябва да бъдат обработени.
- И къде, освен в медицината, би намерил приложение един томограф?
- Мисля, че в много области на техниката – например при изследването на високотемпературни керамични свръхпроводници, разместванията в които играят много важна роля ...
- Аз пък измислих още едно приложение.
- ?
- С моя бъдещ джобен томограф да мога да „виждам” какво има в главата на ... учителя по математика!...

Универсален пробник      Георги Кузев
Радио телевизия електроника 2000/2/стр. 22

Устройството, чиято принципна схема е дадена на фиг. 1, представлява универсален пробник, който може да се използва за проверка на диоди, кондензатори и електрически вериги. Пробникът е нискочестотен мултивибратор. За реализиране на схемата са използвани два транзистора и два R (черта) S (черта) – тригера, изградени с четирите логически елемента на интегралната схема D1.
Периодът на повторение на генерираните импулси може да се определи по следната формула:

Т ~ 1,4/R1 + R2/C1

При посочените на схемата стойности той е около 1 s.
При подаване на захранващо напрежение и свързване накъсо на изводи 1 и 2 светодиодите VD3 и VD4 започват периодично последователно да светват, което е указание, че пробникът е изправен и годен за работа.
Устройството работи по следния начин: за да се провери даден диод, той се включва към изводи 1 и 2. Ако е изправен, ще светва само от светодиодите, ако е пробит – ще светят и двата светодиода, а ако е прекъснат – нама да свети нито един от светодиодите.
Включеният за проверка кондензатор се зарежда периодично и в резултат на това двата светодиода светват периодично, като периодът на светене зависи от капацитета му. При прекъснати изводи на кондензатора светодиодите няма да светят, а ако има пробив, ще светят и двата светодиода.
За да се провери дадена електрическа верига, тя се включва към изводи 1 и 2. Ако веригата е изправна, светодиодите ще мигат, ако е прекъснала, те няма да светят.
Пробникът е монтиран на печатна платка, чиито графичен оригинал е показан на фиг. 2, а на фиг. 3 е дадено разположението на градивните елементи.
Интегралната схема D1 може да се замени с К155ЛА3, МНА111, Д100С, TL740N, FLH101, CDB400E, а светодиодите VD3 и VD4 – с 3Е2013, VQA13, AЛ102Б
ЛИТЕРАТУРА
1. Бирюков, С.А. Цифровые устройства на интегральных микросхемах. М., Радио и связь, 1984.
2. Васильев, В.А. Зарубежные радиолюбительские конструкции. М., Радио и связь, 1982.
3. Вълков, С. Микроелектронна схемотехника. С., Техника, 1987.
4. Димитрова. М., И. Ванков. Импулсни схеми и устройства – I ч. С., Техника, 1989.
5. Кузев, Г.М. Приложни радиоелектронни устройства – Vч. С., Техника, 1988.

Фотореле в няколко варианта    Л.Р.
Млад Конструктор 1981/6/стр. 6,7

Фоторелетата дават богати възможности за експериментиране и намират разнообразни приложения в радиолюбителската лаборатория. В тази статия е описана проста схема на фотореле с интегрална схема и един транзистор, която може да работи както при намаляване интензивността на светлината, така и (с малко видоизменение при увеличаване на интензивността.

Основният вариант на фоторелето е показан на фиг. 1. Фоточувствителният елемент е фоторезистор ФР (тип ФСД-1), свързан към неинвертиращия вход на операционния усилвател МА741. (При подходящо преработване схемата може да работи с МА709 и еквивалентите и).
Известно е, че ако интензивността на светлинния поток, падащ върху фоторезистора, се увеличи, съпротивлението на елемента намалява. По този начин се изменя напрежението, подадено от делителя R1 – ФР към неинвертиращия вход на МА741. Инвертиращият вход е свързан към потенциометъра Р, като положението на плъзгача се установява при настройка на схемата и определя нейната чувствителност. Изходът на ОУ е свързан с базата на транзистора Т, който работи като емитерен повторител. Могат да се използват ВС107, 2Т3107 или след преизчисление на режима – друг маломощен транзистор.
Релето Рл затваря каква да е външна верига и трябва да отговаря на условието да се задейства от напрежение с 2 V по – ниско от захранващото напрежение и да има съпротивление на бобината по – голямо или равно на 250 Om.
Напрежението в изхода на ОУ е ниско, когато фоторезисторът е осветен, а нараства рязко и задейства релето при намаляване интензивността на светлинния поток. Следователно, схемата получена от фиг. 1 може да се използва в случаите, в които трябва да се отчете прекъсването на светлинния поток от човек или предмет
С потенциометъра Р се нагласява необходимата чувствителност по следния начин. Когато в нормално осветено положение напрежението в изхода на ОУ е ниско, плъзгачът на Р се придвижва бавно надолу дотогава, докато това напрежение нарасне скокообразно. След това плъзгачът се връща обратно през точката, в която изходът на ОУ заема началното си състояние на ниско напрежение и се установява близо до нея. Така се постига инвертиращият вход на ОУ да е по – положителен от неинвертиращия с напрежение, чиято стойност зависи от желаната чувствителност. Когато се намали интензивността на светлинния поток, падащ върху фототранзистора, съпротивлението му се увеличава и падът на напрежението върху ФР нараства. Ако това напрежение надвиши напрежението на инвертиращия вход, в изхода на ОУ се получава голямо положително напрежение, което включва релето. При възстановяване на първоначалната интензивност на светлината релето изключва.
Схемата може да се видоизмени така, че след като релето е било включено веднъж, то да остане в това положение още известно време, независимо, че интензивността на светлината е получила първоначалната си стойност. В този случай е необходимо релето да има два допълнителни контакта извън тези за включване на външната верига и освен това да се прибавят елементите Д2, R4 и C (вж. фиг. 2). На фиг. 2а е показано положението на контактите, когато релето не е включено, а напрежението в изхода на ОУ е ниско.
Тъй като диодът Д2 е свързан в права посока, когато напрежението в изхода на ОУ нарасне, транзисторът Т повтаря високото напрежение в емитера си и релето се включва. Контактите rл заемат положението, показано на фиг. 2б и електролитният кондензатор С започва бавно да се зарежда през Т (зарядният ток е базово-емитерният ток на Т). Ако през това време на изхода на ОУ се получи ниско ниво на напрежението, т.е. интензивността на светлинния лъч се възстанови, това не се отразява на състояниетона релето, защото Д2 се оказва включен обратно. Едва след като С се зареди и напрежението върху него нарасне достатъчно, а напрежението в емитера на Т спадне, релето изключва, схемата се връща в първоначалното си състояние и кондензаторът С бързо се разрежда през нискоомния резистор R4 (вж. Фиг. 2а).
Ако в периода, когато релето е включено, на изхода на ОУ се получи отново високо напрежение, зареждането на С започва отначало, а също и времето на закъснение на релето.
Тъй като закъснението зависи от коефициента на усилване по ток на транзистора, от съпротивлението на релето и напрежението на включване, стойността на С се намира експериментално. Може да се приеме, че закъснението е пропорционално на тази стойност. Например, ако първоначално се използва кондензатор 100 мкF и измереното закъснение 1/10 от желаното, поставя се кондензатор от 1000 мкF. При съпротивление на релето 500 Om и електролитен кондензатор 2200 мкF се получава закъснение около 8 min. Кондензаторът С трябва да има работно напрежение не по – малко от 10 V.
При варианта от фиг. 2 плъзгачът на потенциометъра Р се нагласява с помощта на волтметър. Волтметърът се включва между изхода на ОУ и отрицателната захранваща шина и по него се отчита моментът, в който се променя нивото на напрежението. Друг възможен начин за нагласяване на потенциометъра е да се отстрани влиянието на закъснителната верига чрез ключ поставен между кондензатора С и положителната захранваща шина. След това желаната чувствителност се нагласява, както при основната схема от фиг. 1.
Ако искаме релето да се задейства при увеличаване на интензивността на светлината, вместо при намаляването и, достатъчно е да се разменят местата на ФР и R1, както е показано на фиг. 3. Плъзгачът на потенциометъра Р се нагласява по описания по – горе начин. Схемата от фиг. 3 може да се модифицира подобно на тази от фиг. 2 в случай, че е необходимо релето да остане включено известно време след прекъсване на сигнала.
Схемите показани на фиг. 1 – 3 се захранват от две батерии по 6 V, свързани последователно, или от 8 послеедователно свързани елемента с напрежение по 1,5 V. По – икономично е е с подходящ мрежов трансформатор и токоизправител да се получи необходимото захранващо напрежение 12 V.
За по – голяма сигурност при работата на релето е необходимо фотоелементът да бъде изолиран от околната светлина. Това може да стане, ако фоторезисторът се монтира в тръбичка със съшия или малко по – голям диаметър, както е показано на фиг. 4а. Тръбичката е насочена към светлинния източник, а вътрешната и повърхност е боядисана в черно.
Друг, по – добър начин на изолиране, е показан на фиг. 4б. Тук тръбичката е с по – голям диаметър, а в свободния и край е монтирана изпъкнала леща. За целта може да се използва увеличително стъкло, чието фокусно разстояние F се намира чрез фокусиране образа на електрическа крушка върху хартия. Измерва се разстоянието между хартията и крушката. Добри резултати се получават например с електрическата крушка 25 W, поставена на разстояние около 1,80 m от фоторезистора.


Чакащи мултивибратори    Александър Савов
Млад Конструктор 1982/4/стр.18, 19

Мултивибраторите са електронни схеми, които генерират правоъгълни импулси с точно определена продължителност. Те са основни градивни възли на съвременните електронноизчислителни машини и устройства.
Чакащите мултивибратори за разлика от астабилните мултивибратори притежават само едно устойчиво състояние. Това означава, че след като на входа на схемата се подаде подходящ пусков импулс тя преминава във временно устойчивото си състояние, остава известно време в това състояние и се връща отново в основното си устойчиво състояние. Времето за което схемата е във временно устойчивото състояние, се определя от стойностите на елементите, включени в положителната обратна връзка или по точно от времето на заряд на кондензатора.

Опитна схема. На фиг. 1 е показана схемата на чакащ мултивибратор, с която се илюстрира действието му. Включва се захранващото напрежение чрез ключа К. Лампата не свети. Едва след като се натиснв бутонът Б лампата светва. Лампата свети и след като бутонът Б се отпусне, като след известно време сама загасва. Ако вместо резистора 5,1 кОm в базата на транзистора Т1 се включи тример-потенциометъра 4,7 кОm, продулжителността на светене на лампата ще се изменя в зависимост от положението на плъзгача, т.е. от стойността на тример – потенциометъра в момента. Светенето на лампата илюстрира временно устойчивото състояние на чакащия мултивибратор.

Действие на схемата. В изходно положение, при включено захранващо напрежение и ненатиснат бутон Б схемата е в устойчиво състояние, т.е. транзисторът Т1 е отпушен, а транзисторът Т2 е запушен и лампата не свети. С натискането на бутона Б базата на транзистора Т1 се дава на “маса” и той се запушва, веригата на лампата се затваря през него и тя светва. След отпускането на бутона Б кондензаторът започва да се зарежда през резистора 5,1 кOm (или тример-потенциометъра) и наситения транзистор Т2. С неговия заряд се повишава и напрежението на базата на транзистора Т1 и когато то достигне определена стойност, транзисторът се отпушва. С това колекторът му, а заедно с него и базата на транзистора Т2 получават напрежението на отрицателния полюс на захранването. Транзисторът Т2 се запушва и лампата загасва. Чакащият мултивибратор се връща в изходното си устойчиво състояние.
Преминаването от едното в другото състояние става много бързо, в зависимост от бързодействието на транзисторите и стойностите на елементите.
Практическа схема. На читателите препоръчваме да реализират схемата на чакащ мултивибратор, показана на фиг. 2. Тя се отличава от първата по пусковата част, с включването на елементите 10 кОm – 0,1 мкF. Елементите се монтират върху печатната платка от фиг. 3а, по начина, показан на фиг. 3б. Добре е да се има предвид това, че допустимият максимален колекторен ток на транзистора Т2 трябва да бъде неколкократно по – голям от номиналния ток на включената лампа, за да се избегне повреждането му при първоначалното и светване.
За транзистор Т1 може да бъде използван някой маломощен, силициев NPN – тип, като 2Т3107, 2Т3167, 2Т3501 и др. За транзистор Т2 може да се използва средномощен силициев NPN – тип, като 2Т6551, 2Т6552 и др.
Освен с транзистори, чакащи мултивибратори е реализират и на базата на интегрални схеми, при което се постига много голямо бързодействие, особено необходимо за модерните електронноизчислителни машини и устройства.
Както се вижда от схемите, най – типичното приложение на чакащия мултивибратор е като формировател на импулси, т.е. той превръща постъпилите на входа му импулси с произволна форма и продължителност в импулси с постоянна амплитуда и продължителност.


Локатор за незрящи    Александър Янакиев
Млад Конструктор 1990/1/стр. 3,4

Човек е постигнат от голяма беда – ослепял е! В къщи се движи с опипване, блъска се в мебелите. Още по – тежко е на улицата, ако никой не го води. Как да се помогне на такива хора?
Идея за това дава съветското списание “Радио”. Там се предлага схемата на локатор с инфрачервени лъчи, който предупреждава незрящия за появата на препятствие по пътя на разстояние до 1,5 m. С приблизижаването до препятствието честотата на предупреждаващия сигнал нараства.

Схемата на локатора е показана на фиг. 1. Фотодиодът Д1 и интегралната схема ОУ1 изграждат приемник на инфрачервени лъчи и усилвател, а транзисторът Т2 – управляем звуков генератор. Транзисторите Т3 и Т4 и светодиодите Д5, Д6 и Д7 съставят предавател на инфрачервени лъчи.
Генераторът с Т3 генерира краткотрайни импулси с честота около 1 кHz. След като кондензаторът С7 се зареди до напрежение 5 – 6 V, той бързо се разрежда през ранзистора Т3 и емитерния преход на Т4. При това Т4 се отпушва и през него и светодиодите протича токов импулс, в резултат на което се излъчва инфрачервен импулс.
Отразеният от предмета импулс попада върху приемния фотодиод Д1 и се преобразува от него в електрически импулс, който след това постъпва в усилвателя с ОУ1. Усиленият сигнал се подава на изправителя с диодите Д2 и Д3, свързани в схема на удвоител на напрежение. Използваният сигнал се филтрира с кондензатора С5 и постъпва в звуковия генератор.
Ако разстоянието до предмета е повече от 1,5 m, мощността на отразеното инфрачервено излъчване, а следователно и напрежението на входа на генератора (емитера на Т2) е недостатъчно за неговото задействане. Когато разстоянието до предмета се намали, нивото на отразения сигнал нараства и звуковият генератор започва да работи. Колкото отразеният сигнал е по – мощен, т.е. толкото по – близо е отразяващият предмет, толкова С6 по – бързо се зарежда и толкова по – висока е честотата на генератора.
За звуков излъчвател се използват малогабаритни слушалки. Прагът на задействане на генератора се регулира чрез потенциометъра Р1. За да работи генераторът по – точно и стабилно, захранването се подава през параметричен стабилизатор на напрежение, изграден с Т1 и Д4. За захранващ източник се използват 2 батерии от по 4,5 V. Ako за батерии се използват акумулатори, в схемата на локатора е предвиден куплунг К2, в който се включва зарядно устройство за периодичното им дозареждане. За заряд можете да използвате устройството, чиято схема е показана на фиг. 2.

Всички елементи от схемата се монтират върху печатна платка, чиито вид е показан на фиг. 3а, а разположението на елементите – на фиг. 3б. Печатната платка заедно с батериите се помества в пластмасова кутия с приблизителни размери 16 х 60 х 100 mm. В кутията се пробиват отвори за фото- и светодиодите, както и за куплунга К1 за слушалката. Приемнният и излъчващите диоди са ориентирани паралелно. За да не попада излъчваният инфрачервен сигнал директно в приемния фотодиод, той се снабдява с непрозрачен екран от пластмасова тръбичка с диаметър 7-8 mm, а дебелината на стените е около 1,5 – 2 mm. Локаторът може да се носи в джоба или, още по – добре, окачен на врата (с шнур) и насочен напред. Настройката на локатора започва с проверка на работоспособността на инфрачервения предавател. Това става с високоомни слушалки, включени паралелно на светодиодите Д5 – Д7. При изправна работа на предавателя в слушалките ще се чуе

звуков сигнал.
След това се проверява звуковият генератор. За целта временно резисторът R3 се дава накъсо и движейки плъзгача на P1 се убеждаваме в появата на звуков сигнал, чиято честота нараства при преместване на плъзгача нагоре (по схемата). После плъзгачът трябва да се постави в това положение, при което звуковият сигнал ще бъде на границата да изчезне (или появи) и се премахва окъсяващият мост върху R3.
Приближавайки локатора към различни предмети, се убеждаваме в работоспособността му. Чувствителността, т.е. разстоянието на откриване на препятствието, може да се регулира с Р1. При работа с локатора имайте предвид това, че той реагира на инфрачервено излъчване и от осветителни лампи на разстояние от няколко метра.


Транзисторът в ключов режим    к.т.н. инж. Хуго Оскар
Млад Конструктор 1981/6

Транзисторът, подобно на механичния комутатор, също може да включва или изключва различни електрически вериги. За разлика обаче от механичния комутатор, транзисторът се управлява от електрически сигнал, чийто източник може да се намира на произволно разстояние. В зависимост от управляващите сигнали, транзисторният ключ може да бъде изключен (запушен) или включен (наситен). За да работи транзисторът като ключ, той трябва да отговаря на следните изисквания:
- да има много голямо съпротивление, когато е запушен (изключено състояние), т.е. през него да тече много малък ток;
- да има малко съпротивление, когато е наситен (включено състояние), т.е. да има малко падение на напрежението върху него;
- да може бързо да се превключва от едното в другото състояние.

На тези изисквания отговаря ключовата схема от фиг. 1, при която транзисторът е свързан в схема с общ емитер. В тази схема транзисторът може да се намира в едно от следните три състояния: запушено, активно и наситено. Те могат да се определят от входната и изходната волтамперна характеристики на транзистора (фиг. 2). Транзисторът, работещ в ключов режим, има две работни точки Н (наситено състояние) и З (запушено състояние). Те се получават при пресичането на изходната (колекторната) волтамперна характеристика с правата, която се определя от съпротивлението на резистора Rc (фиг. 2а).
Транзисторният ключ се намира в запушено състояние (т. 3), когато на базата на транзистора е приложен отрицателен спрямо емитера потенциал. В това състояние колекторният и емитерният преход са запушени, в резултат на което през тях протичат токове с малка стойност (от порядъка на микроампери). Токът Ibo (oбратният базов ток) е съпосочен с тока Ico (обратният колекторен ток), поради което транзисторът в това състояние може да се представи като генератор на ток (фиг. 3а), при което емитерът е изключен от включените накъсо колектор и база. От тази еквивалентна схема се вижда, че изходното (колекторното) напрежение uc е голямо и е приблизително равно на захранващото напрежение Ес. По тази причина съпротивлението на запушения транзистор е много голямо, като за различните видове транзистори, то е от порядъка на стотици и хиляди килоома. Като правило, поради по – малката стойност на обратния колекторен ток Ico, силициевите транзистори имат по – големи стойности на това съпротивление, в сравнение с германиевите.
При подаване на базата на положителен спрямо емитера потенциал транзисторът се отпушва и работната точка се премества в усилвателната, (активната) област на волтамперната характеристика. Тази област е заклюена между двете крайни точки Н и З. В това състояние на транзистора емитерният преход е отпушен, а колекторният преход е запушен. Транзисторът има усилвателни свойства и колекторният ток зависи линейно от базовия ток.
При достигане на точка Н, колекторният преход се отпушва, в резултат на което транзисторът се насища. В това състояние в колекторната и емитерната верига тече един и същ ток Ic нас. Този ток се нарича колекторен ток на насищане. Стойността на този ток не зависи от стойността на управляващия базов ток, а зависи само от стойностите на захранващото напрежение Ec и съпротивлението на резистора Rc. Изходното напрежение Ucнас е малко и в повечето случаи може да се пренебрегне. Най – често за силициевите транзистори то е 0,2 – 0,5 V, а за германиевите – 0,1 – 0,3 V. Съпротивлението на транзистора в това състояние, поради малката стойност на колекторното напрежение и голямата стойност на колекторния ток, също е малко. По тази причина транзисторът в това състояние се представя като еквипотенциална точка, т.е. емитерът, базата и колекторът са свързани накъсо и имат еднакъв потенциал (фиг. 3б).
За да работи транзисторът като ключ, е необходимо да се изберат елементите на схемата така, че да се изпълняват едновременно условията за запушване и насищане на транзистора. Условието за насищане се свежда до осигуряването на отпушващ базов ток, който да е по – голям от тока Ibнас. Токът Ibнас може да се определи от изходната волтамперна характеристика. Той се определя като ток, при който транзисторът се намира на границата между активно и наситено състояние. Второто условие се свежда до осигуряването на такова входно напрежение, при което потенциалът на базата да е по – малък от една гранична стойност Ubo. При тази стойност транзисторът се намира на границата между активното и запушено състояние. Напрежението Ubo може да се намери от входната (базовата) волтамперна характеристика на транзистора (фиг. 2б). Напрежението Ubo за германиевите транзистори е от порядъка на 0,1 – 0,3 V, а за силициевите транзистори – 0,2 – 0,7 V.
При подаване на превключващ сигнал транзисторът преминава през активната област от характеристиката. Времето за преминаване през тази област определя времето за превключване на транзистора. За получаване на малки времена на превключване (малки фронтове) е необходимо да се избират транзистори с малък коефициент на усилване бета и голяма транзитна честота fт.
Влиянието на товара (входното съпротивление на следващата схема) при работата на транзистора като ключ е различно за двете му състояния. Най – често товарът Rт се свързва паралелно на транзистора (на фиг. 1а е показан с пунктир). Когато транзисторът е наситен, съпротивлението му е малко и товарът не оказва практически влияние върху работата му, но когато транзисторът е в запушено състояние и съпротивлението му е голямо, товарното съпротивление Rт оказва значително влияние върху стойността на изходното напрежение. В този случай то е по – малко от захранващото напрежение Ес. За да не спада много изходното напрежение, е необходимо към изхода на транзистора да се включват схеми с голямо входно съпротивление.

За индикация на състоянието на транзистора могат да се използват различни прибори. Най – често за тази цел се използва лампа с нажежаема жичка. Тя може да се включва както в колекторната, така и в емитерната верига на транзистора (фиг. 4а и 4б). Когато транзисторът е наситен, лампата свети, а когато транзисторът е запушен – лампата загасва. Най – целесъобразно е да се използват лампи, на които номиналното работно напрежение Uн е равно на захранващото напрежение Ес. В този случай не е необходимо да се поставя резисторът Rc. Ако захранващото напрежение е по – голямо от номиналното работно напрежение на лампата Uн, е необходимо да се включва резисторът Rc (фиг. 4в). Съпротивлението на този резистор се определя от израза:

Rc = (Ec – Uн)/Icнас

На фиг. 1б е показана примерна практическа схема на транзистор с включена лампа в колекторната му верига.
Разгледаните по – горе схеми на транзисторен ключ могат да се използват както като самостоятелни схеми, които изпълняват определена функция като инвертор, формировател, ограничител и др., така и като съставна част на по – сложни схеми.


Познавате ли луминисцентната лампа   инж. Георги Метев
Млад Конструктор 1982/4/стр. 26, 27

Луминисцентната лампа, появила се в края на тридесетте години, започва успешно да конкурира лампата с нажежаема жичка, защото има 10 пъти по – голям коефициент на полезно действие, по – пълен светлинен спектър и по – дълъг живот – до 10 000 часа.
Срещайки луминисцентното осветление навсякъде около нас, рядко се замисляме за това какво представлява то и какъв е принципът на действие.

Устройство на луминисцентната лампа

Луминисцентната лампа с горещи електроди (фиг. 1) представлява стъклена тръба 1, в която е поставен живак 4. Тръбата от вътрешната страна е покрита с луминифор 2 и е напълнена с разреден инертен газ (неон или аргон). Във всеки край има по един електрод 5. Краищата на тръбата са обхванати от метални калпачета 6, от дъното на които излизат през изолационната пластина 3, токозахранващи крачета 7, свързани с двата края на всеки електрод. Електродите 5 са изработени от волфрамова спирала, върху която е нанесен окис на бария или стронция. Тези окиси осигуряват активно електронно лъчение.
Луминисцентната лампа с мощност 20 W има следните технически данни:
Типове – ДС20; БС20; ТБС20. ДС означава дневна светлина, БС – бяла светлина, а ТБС – топлобяла светлина.
Работно напрежение след запалването – 59 – 68 V.
Работен ток – 0,35А.
Светлинен поток – 820 lm.
Дължина – 604 mm.
Диаметър – 37 mm.
Цокъл – Г13.
На фиг. 2 е показана пълната стартерна схема за включване на луминисцентната лампа към електрическата мрежа.

Физически процеси
При подаване на напрежение на лампата Л с прекъсвача П се подава напрежение и на електродите на стартера Ст. Стартерът представлява тлеещо разряден включвател с два електрода, намиращи се на малко разстояние един от друг, разположени в стъклена колбичка с инертен газ. Единият електрод е биметален и подковообразен. Паралелно на електродите, под общата обвивка, е монтиран кондензаторът С (около 5000 pF). При подаване на напрежение по – голямо от 150 V между електродите на стартера се получава тлеещ разряд, който ги нагрява. Биметалният електрод се огъва и допира до втория електрод, при което през електродите на лампата протича ток, те се загряват и започват да излъчват електрони. Лампата обаче не може да се запали, тъй като е шунтирана от стартера, и газът в нея не може да се йонизира напълно. Междувременно електродите на стартера изстиват, тъй като липсва между тях тлеещ разряд. Биметалният електрод се свива, прекъсва веригата на шунтирането и върху лампата се подава цялото захранващо напрежение. В този момент електромагнитното поле около дросела Д, свивайки се при прекъсването на електрическия ток, индуктира в него напрежение, което се сумира със захранващото и подпомага появата на електрически разряд в лампата. Ускорени от електрическото поле, електроните срещат живачни атоми, бомбардират ги, отдават енергията си върху тях, като извеждат електроните от техните орбити. При връщането си на своите орбити, електроните на живака отдават получената от удара енергия във вид на порция ултравиолетови лъчи с дължина на вълната 0,00000234 m. Луминифорът 2 (фиг. 1) на луминисцентната лампа превръща част от това ултравиолетово лъчение във видима светлина. Лампата се запалва.

Ролята на спомагателните елементи
Дроселът Д изпълнява особено важна роля при работата на луминисцентната лампа. Той представлява един вид автоматичен индуктивен (само при променлив ток) регулатор на напрежението върху лампата преди и след запалването. Ако той не съществуваше, след запалването лампата би се разрушила от лавинообразното нарастване на тока през нея, вследствие на йонизацията на газа. При това напрежението на лампата се регулира без активни загуби на електроенергия. Дроселът за луминисцентни лампи 20 W има работен ток до 0,38 А, а бобината съдържа 1550 навивки от проводник ПЕЛ с диаметър 0,33 mm.
Koндензаторът С4 е с капацитет 2 мkF и осигурява реактивна енергия за дросела Д. По този начин не се консумира реактивна енергия от мрежата и се подобрява косинус фи на лампата.
Резисторът R1 (0,8 – 1,5 MOm) предпазва лампата от пренапрежение при включване и през него се разрежда кондензаторът С4 след изключване.
Кондензаторите С1 (0,1 мkF), C2 и С3 (5000 pF) представляват капацитивен филтър, допълнително ограничаващ радиосмущенията от лампата. За целта «масата» на лампата се свързва се свързва между кондензаторите С2 и С3.

Векторна диаграма

На фиг. 3 е показана векторната диаграма на токовете и напреженията на луминисцентната лампа и спомагателните елементи. Поради малката стойност на С1, С2, С3 и С5 и голямото съпротивление на R1, протичащите през тях токове се пренебрегват, защото са твърде малки в сравнение с останалите.
От векторната диаграма се вижда, че токът Iл през лампата и дросела има активна съставка Ia и индуктивна Iд. В лампата токът Iл създава спад на напрежение Ua във фаза с него, поради активния характер на съпротивлението на лампата. В дросела същият ток създава спад на напрежението Uд, който изостава от тока почти на 90 градуса, поради индуктивността на дросела. От векторната диаграма на двете напрежения Ua и Uд се получава векторът на захранващото напрежение U. Става ясно, че спадът на напрежение в дросела може да се регулира чрез промяна на индуктивното съпротивление на дросела. Тъй като захранващото напрежение има постоянна стойност, следва, че ще се променя напрежението върху електродите на лампата. Така с подбора на съпротивлението на дросела се подбира и работното напрежение между електродите на лампата и работния и ток. За да се удължи животът на лампата, работният и ток не трябва да превишава стойността определена от завода производител.
Ъгълът между захранващото напрежение U и общия ток I (I = Ic + Iл) е фи. Тъй като капацитивния ток Ic изпреварва напрежението с 90 градуса, а индуктивният Iд изостава на 90 градуса, кондензаторът С4 може да се подбере с такъв капацитет, че двата тока взаимно да се уравновесяват и от мрежата няма да се консумира реактивна мощност, ъгълът ще бъде равен на 0 градуса, а косинус 0 = 1, което е идеалният случай.

За да не пулсира светлината
Когато луминисцентната лампа е захранена с променливо напрежение, при преминаването му през нулевите стойности се прекратява йонизацията в лампата, излъчването на ултравиолетовите лъчи и съответно флуорисценцията на луминифора. Всъщност в тези моменти лампата продължава да свети благодарение на фосфоресцирането на луминифорното покритие, но с много по – слаба светлина. Това се възприема като бързо мигане. Най – малки светлинни пулсации имат лампите с розов оттенък от типа ТБС. За да се намали пулсацията на светлината в едно осветително тяло, се вграждат две или повече лампи с взаимно изместена светлоотдаваемост. Това се постига, като се дефазират токовете през отделните лампи. Най – добър резултат се получава, когато ъгълът на изместването на токовете е 60 градуса.

На фиг. 4 е показана схемата на осветително тяло с две лампи и дефазиран светлинен поток. Векторната диаграма (фиг. 5) показва, че не е необходим специален кондензатор за

осигуряване на реактивната енергия на дросела Д. Тази роля се изпълнява от кондензатора за дефазиране. Той обаче поглъща част от реактивната енергия на дросела при включването. Това налага във веригата на стартера на лампата, захранена през кондензатор, да се включи допълнително индуктивно съпротивление Д2 (фиг. 4).

Практически то се изпълнява като втора бобина, навита върху дросела Д1, ограничаващ работния ток на лампата Л2.

Какво още трябва да знаем?
Обикновената луминисцентна лампа има най – голяма светлоотдаваемост при температура 20 С, докато при 0 С, тя спада до около 15% от номиналната.
Съществува безстартерна схема на запалване и работа на луминисцентните лампи, основана на резонансния принцип. Към помощните елементи на тази схема се предявяват по – големи изисквания за точността на резисторите. Животът на луминисцентните лампи с безстартерно запалване е значително по – дълъг. Произвежданите у нас луминисцентни лампи от 40, 80 и 120 W са безстартерни.
След като луминисцентната лампа е работила известно време, напрежението и на запалване се повишава, а напрежението на сработване на стартера намалява. Това може да предизвика непрекъснато палене и гаснене на лампата, което скъсява живота и. Поради това стартерите периодически трябва да се подменят.
Луминисцентна лампа, поставена във високочестотно поле свети без да се захранва с напрежение.
С луминисцентните лампи трябва да се работи внимателно, защото съдържащият се в тях живак и неговите пари са отровни!


Електронна хранилка        Красимир Рилчев
Радио телевизия електроника 2000/1/стр. 25

Някои собственици отглеждат животни на място на което не живеят постоянно. За хранене и поене те трябва да го посещават минимум 3 – 4 пъти седмично, а това е свързано с транспортни разходи.
Описаното устройство е предназначено за автоматично хранене по електронен път дневно на животни със зърнени храни. Дозирането на храната се настройва плавно с потенциометър.
Броят на храненията зависи от вместимостта на бункера и количеството, раздавано на ден. Дневната дажба се дозира с точност, предостатъчна за практическите нужди.

Схемата работи по следния начин:
С елементите RP1, R2 P1 е изградено елементарно фотореле. На тъмно съпротивлението на фоторезистора R2 е голямо и е от порядъка на 1 – 2 МОm. В резултат на това падът на напрежение върху релето Р2 е много малък и то не е задействано. При зазоряване съпротивлението на R2 започва да намалява и при определена интензивност на слънчевото осветление токът през веригата RP1, R2, P1 e достатъчен за задействане на P1. През неговия контакт р1.1 се подава захранващо напрежение към релето за време, изградено с елементите С1, RP4, R5, VD1, VT1.
В първия момент кондензаторът С1 е разреден и свързва накъсо шината +36 V към т.А. Транзисторът VT1 се отпушва и релето Р2 се задейства, като с контактната си система подава захранване към един електромагнит. Той отваря заслонката и през отвора започва дозирането на храната. Тя тече гравитачно (под действието на силата на тежеста).
След подаването на захранването С1 се зарежда по експоненциален закон през RP4 – R5 и емитерния преход на VT1. С увеличаване на заряда на С1, напрежението на базата на VТ1 започва да спада и след известно време (времето на закъснение) Р2 се отпуска котвата си. Това води до прекъсване на захранването към електромагнита и спира на процеса „раздаване на храна”. Падналата през дозиращия отвор храна е пропорционална на неговия диаметър и времето на закъснение.
Продължителността на процеса „раздаване на храна” може да се регулира плавно с тример – потенциометъра RP4. С указаните елементи времезадръжката е от 4 до 13 s. Tя зависи от статичния коефициент на усилване по ток на използвания транзистор и от капацитета на С1 (при 47 мкF приблизително се удвоява). Минималната времезадръжка зависи от съпротивлението на резистора R5.
Оптималният диаметър на дозиращия отвор е около 2,5 cm. Toй може да бъде увеличен, но тогава трябва да се използва електромагнит с по – голям ход.
През деня релето Р1 е постоянно задействано. Привечер интензивността на светлината намалява, съпротивлението на R2 расте и при отпускане на котвата на Р1 чрез р1.1 се изключва захранването към времедозиращата схема. Едновременно с това С1 се разрежда през резистора R3 и релето за време се подготвя за сътрешното раздаване. Чувствителността на фоторелето се регулира в известни граници с тример-потенциометъра RP1. Релетата Р1 и Р2 са с работно напрежение 24 V и ток на задействане 3,5 mA. Имат съпротивление на бобината 3400 Оm и два контакта за комутиране на променлив ток 220 V/ 0,5 A.
Фоторезисторът R2 е производство на TESLA тип WK65037 и има съпротивление на светло 1,5 кOm. Електромагнитът 1 (фиг. 2) е промишлен за 220 V, но с успех може да се употреби и подходящ постояннотоков. При задействане той отваря заслонката 2 на хранилката, а пружината 4 я връща в изходно положение след изключване. Резервоарът 3 е закрепен неподвижно към тялото 5. Той представлява фуния с подходящ обем и малък дозиращ отвор. Храната пада в тава, която се намира на определено разстояние под устройството.
Хранилката работи добре с едро смлени фуражи и брашна, както и с жито, овес, ечемик, просо и царевица. При използване на царевица е желателно диамртърът на дозиращия отвор да се увеличи до 3,5 cm.
Koнсумацията на схемата на тъмно е много малка, а на светло след раздадената храна е около 5,5 mA. Въпреки, че електромагнитното реле Р1 е задействано през целия ден, надеждността на схемата е гарантирана. Номиналният работен ток на използваното реле е 7 mA.
Хранилката е подходяща за хранене на патици, гъски, кокошки и други птици. Дневната дажба трябва да бъде правилно дозирана и съобразена с броя на животните. При отглеждане на кокошки електронната хранилка трябва да се намира на минимална височина 1,5 m над пода на помещението. При намален обем на резервоара хранилката може да се използва за хранене на рибки в аквариум.
ЛИТЕРАТУРА
1. Клисарски, К. Фоточасовник. – Направи сам, 1989, N 7, с. 29.
2. Клисарски, К. Стълбищен автомат. – Радио, телевизия, електроника, 1996, N 2, c. 19.
3. Kлисарски, К. Фотореле. – Радио, телевизия, електроника, 1975, N 8, с. 11.


Риболовни сигнализатори      Красимир Рилчев
Радио телевизия електроника 2000/1/стр. 24

На фиг. 1 е показана схема на проверен в практиката сигнализатор при риболов „на тежко”, имащ редица предимства:
- звуков сигнал с достатъчна изходна мощност и възможност за регулиране на тона;
- сигнализация за включено захранване и кълване на рибата (червен светодиод);
- сигурно действие при изключително ниска цена.

Такива устройства се предлагат от редица фирми производителки на риболовни принадлежности. Те сигнализират при преминаване на влакното през тесен участък, играещ ролята на датчик. В случая тази роля се изпълнява от SA2, който представлява затворен електрически контакт. Когато рибата „налапва” примамката, тя опъва влакното, то преминава между контактните пера и елиминира късото съединение между катода и управляващия електрод на тиристора ТН1. В резултат на това през резистора R1 преминава управляващ ток и ТН1 се отпушва, светодиодът VD1 светва и заработва звуковият генератор, изграден с елементите R3, R4, C1, VT1, импулсен трансформатор и пиезозумер. Сигнализацията остава задействана, докато не се прекъсне с SA1 (захранващ ключ). Схемата се самозадържа след преминаване на влакното през SA2 поради това, че ТН1 се захранва. С потенциометъра RP3 се регулира тонът на звуковия генератор. Пиезозумерът е български, тип ЗП-3 с метален резонатор. Импулсният трансформатор е навит върху два паралелно разположени феритни пръстена с външен/вътрешен диаметър 10/6 mm и дебелина 3 mm. Първичната намотка съдържа 2х60 нав. ПЕЛ 0,13 mm, а вторичната – 145 нав. От същия проводник.
Устройството е работоспособно при снижаване на захранващото напрежение до 3,8 V. Схемата работи сигурно, без да е от значение дали влакното е сухо или мокро, както и независимо от бързината, с която то отваря контактите на датчика.
Датчикът, монтиран в устройството, е показан на фиг. 2. Той представлява затворен контакт, направен от посребрени пера на електромонтажен куплунг за електронни платки. Горната част на електронния сигнализатор ЕС е оформена като стойка за риболовния прът. Влакното за риболов (означено с точка) се прекарва през затворения електрически контакт ЕК. При поемане на стръвта от рибата, веригата се прекъсва, защото влакното е направено от електроизолационен материал. При наличие на няколко сигнализатора всеки може да се настрои на различен тон. Това дава възможност да се работи с няколко пръчки едновременно.
На фиг. 3 е показана опростена схема на сигнализатора. Тук е употребен друг блокинг-генератор, имащ малко градивни елементи и неколкократно по – голяма изходна мощност. Схемата работи по аналогичен начин. Тук отпада необходимостта от индикаторен светодиод за включено захранване. Блокинг-генераторът има свойството да работи с много ниско захранващо напрежение.
Когато тиристорът е запушен, през неговия анод протича ток на утечка. Неговата стойност е напълно достатъчна, за да заработи блокинг-генераторът, макар и с мощност от няколко микровата. Затова при включване на SA1 от пиезозумера се чува твърде слаб звук, който показва, че устройството е включено. При задействане на сигнализатора звукът е силен и се чува на разстояние до 30 m.
При реализиране на устройството проблем може да възникне, ако указаният тиристор се замени с неподходящ (голям управляващ ток или ток на удържане). Първичната намотка на импулсния трансформатор има 100 нав. от ПЕЛ 0,13 mm, а вторичната (базовата) – 350 нав. от същия проводник. За сърцевина се използва феритен пръстен с външен/вътрешен диаметър 16/9 mm и дебелина 5 mm. По принцип тази схема е работоспособна с всякакъв маломощен трансформатор от транзисторен приемник, имащ преводно отношение от 1:3 до 1:5. Схемите могат да се реализират с произволни маломощни български германиеви транзистори.
ЛИТЕРАТУРА
1. Фирмена литература на THOMSON-CSF (Франция), DISCRETE DEVICES, 1981, с. 157 – 159.


Автоматично зареждане на флуоресциращи примамки при риболов        Красимир Рилчев
Радио телевизия електроника 2000/1/стр. 23

Флуоресциращите примамки са новост в риболовната практика. След осветяване те продължават да излъчват светлина определено време. Луминисценцията се дължи на специални вещества, използвани при направата им. Според вида си примамките могат да бъдат воблери, туистери и силиконови рибки. Те се използват предимно за нощен риболов. Послесветенето е от порядъка на 2 – 3 min, което е предостатъчно за няколко поредни замятания.
При използването на флуорисциращите примамки е необходимо периодично осветяване с джобно фенерче. Този процес има малка ефективност поради недостатъчно или прекомерно време на осветяване или неравномерно осветяване на отделни части. Безразборното използване на светлината в близост до брега плаши рибата.

На фиг. 1 е показано схемното решение, а на фиг. 2 – конструкцията на устройство за автоматизирано зареждане на флуоресциращи примамки. По същество то представлява реле за време, което управлява лампа с нажежаема жичка. Устройсвото е поместено в пластмасова кутия с подвижен капак. Лампата е снабдена с рефлектор. Стъклената преграда предпазва балона от попадане на вода. Стените в кутията в горната част и капакът са облепени със светлоотразително фолио. То разсейва светлината и създава условия за равномерно осветяване на примамката.
Времето на зареждане се регулира плавно с потенциометъра RP3.
След включване на захранващия ключ SA1 и преминаване на преходните процеси в схемата, кондензаторът С1 е зареден, а лампата Н1 не свети. При натискане на бутона SB1, C1 се разрежда, а т. А се оказва свързана към положителната захранваща шина. През резистора R1 тече базов ток на VT1, той се отпушва, релето Р се задейства и Н1 светва. След отпускането на SB1, кондензаторът С1 започва да се зарежда през R2 и RP3 по експоненциален закон. След определено време напрежението база-емитер на VT1 ще е дотолкова намаляло, че транзисторът се запушва и лампата угасва. Времето на задържане може да се настройва с потенциометъра RP3 в рамките на 10 s.
Практиката показва, че за оптимално осветяване на примамката са необходими 5-6 s. Светенето им идва главно от повърхностния слой, затова не е необходимо увеличаване на времето на експозиция.
Лампата H1 работи с повишено напрежение (4,5 вместо 3,5 V), но така се осигурява по – голяма интензивност на светлината. Времето на експониране зависи главно от площта на примамката.
С устройството се работи по следния начин:
Включва се SA1 и се изчаква индикаторният светодиод VD1 да изгасне. Поставя се примамката, натиска се SB1 и след загасване на светодиода стръвта може да се използва. След няколко минути примамката трябва да се зареди чрез повторно натискане на SB1.
Релето с МУК е за 5 V, тип РМК11105.
На фиг. 3 е показан вариант на устройството, съдържащ минимум елементи. Времето за задържане се настройва с потенциометъра R1 в границите 4 – 15 s. Тази схема няма голяма повтаряемост на параметрите, но в случая това не е необходимо. Релето за време работи по аналогичен начин, но С1 се зарежда през R1, R2 и прехода база-емитер на VT1. Транзисторът GS122 може успешно да се замени с SFT353.
При правилен монтаж с изправни елементи и двете схеми заработват веднага. Ако има проблем, трябва да се смени кондензаторът С1 – той трябва да има малка утечка. Схемните решения запазват работоспособността си при намаляване на захранващото напрежение до 3,8 V.
Описаното устройство дава големи удобства при работа с флуоресциращи примамки. За да бъде процесът ефективен, те не трябва да са стари. Материалът на остарелите има има жълтеникав цвят. Послесветенето на стара примамка много бързо намалява.
ЛИТЕРАТУРА
1. Фирмен каталог на D.A.M. (Германия), 1995, с. 135.
2. Фирмен каталог на BALZER (Германия), 1997, с. 91.


Светодиодни цифрови индикатори (общи сведения)       Любен Неделчев
Радио телевизия електроника 2000/1/стр. 28,29

Основният метод за визуализиране на числа и знаци в съвременната апаратура е цифровата индикация. Но тя не е нещо ново – още преди десетилетия специалистите са установили рязкото намаляване на грешките при отчитане на резултатите в цифрова форма. Статистическите изследвания показват, че при стрелкови уреди с различно оформени скали процентът на неправилно възприетите показания варира от 11 до над 30, докато при цифровата индикация грешките са под 0,5%. Затова години наред се разработват и прилагат всевъзможни, понякога доста оригинални конструкции на цифрови индикатори от различни поколения: с електромагнитно управление, с електрически лампи и специални световоди, газоразрядни, електролуминисцентни и мн. др.

Използваните сега специализирани елементи за цифрово символна индикация са предимно два вида: течнокристални (сегментни и матрични) и светодиодни. Първите са изключително икономични, но сравнително скъпи, с по – малко бързодействие и изискват външно осветяване. Вторите – светодиодните цифрови индикатори (СЦИ) – са всъщност своебразни светодиодни матрици и имат всички предимства и недостатъци на добре познатите светодиоди. При нормални температури те са практически вечни, с висока скорост на превключване, компактни и механически устойчиви. Напоследък много фирми предлагат СЦИ с повишена яркост, с различни размери и цветове. Някои от тях светят достатъчно добре дори когато захранващият ток е десетки пъти по – слаб от номиналния. Наистина каталожните данни показват, че общата консумация на СЦИ не е малка, но при мрежово захранване това обикновено създава проблеми.

Най – простият СЦИ, способен да изобрази цифрите от 0 до 9, както и някои букви и символи, е представен в общ вид на фиг. 1. Състои се от седем сегмента, означени с А, В, …, G и съставени от един или повече светодиоди с общ анод (ОА) или с общ катод (ОК). Такива индикатори се наричат „седемсегментни”, въпреки, че повечето от тях имат и малък „осми сегмент” за десетичната точка – Н (ДТ), съставен от един светодиод и разположен отдясно или отляво на останалите елементи. За да представим желания символ, трябва да включим съответните сегменти например: за цифрата 7 – А, В, С; за българската буква У – B, C, D, F, G; за латинската буква F – A, E, F, G, и т.н.
Необходимият ток за захранване на СЦИ може да се получи от източник на постоянно напрежение и подходящи резистори (статичен режим) или от импулсен сигнал със съответните параметри.
Произвеждат се и блокове от няколко СЦИ, обединени в един корпус, като едноименните им сегменти са съединени, а общите катоди (аноди) на всеки индикатор са изведени отделно. Конкретният пример за такъв индикатор е разпространеният у нас триразреден блок VQC32B, даден с изводите си на фиг.2 и предназначен за работа в т.нар. „динамичен режим”. Това е остроумен начин за изобразяване на няколко (в случая три) разреда от индикаторен блок с минимален брой изводи. От схемата на фиг. 2 се вижда, че при включване на катода К1 и сегментите, оформящи първата цифра и за трите индикатора, ще свети само първият от тях. В следващият момент се включва само К2 и сегментите за втората цифра, после – само К3 и сегментите на третата цифра и т.н. Ако този цикъл се повтаря с достатъчно висока скорост, окото ще възприеме бързо редуващите се цифри като едно неподвижно триразредно число.
Управлението на сегментите на СЦИ се извършва предимно от специализирани интегрални схеми, понякога вградени в корпусите на самите индикатори. Но при някои специални приложения светодиодните сегменти могат да изобразяват логически нива, да се свързват към датчици, да се превключват ръчно и пр.
Практиката показва, че успехът при реализиране на нови или описани устройства със СЦИ зависи много от познаването на техните особености, както и от внимателното им предварително изпробване.

Електронен барабан       проф. Йордан Боянов                    Млад Конструктор 1982/4/стр. 7,8

Едногласен електронен орган     М. Веселинова
Млад Конструктор 1985/6/стр. 10,11

Схемата на органа е показана на фиг. 1. С интегралната схема ИС1 (таймер 555) е изпълнен основният генератор, който работи в широк честотен диапазон. Честотата се определя от времеконстантата на RC – групата, включваща кондензатора С1, резистора R2 и някои от резисторите R3 – R26. Изборът на честотата се командва от „писеца” с който се докосва една от „нотните” подложки, към които са свързани резисторните вериги. Стойностите на резисторите са така подбрани и подредени, че да дават звучене близко до това на музикалната гама. Изходното напрежение на ИС1 има форма близка до правоъгълна. Токът придобива синусоидална форма, преминавайки през кондензатора С2 и през първичната намотка на трансформатора Тр. Напрежението, подадено към високоговорителя Вг, има синусоидална форма, така, че възпроизвежданият звук отговаря на музикалните тонове.
С потенциометъра П1 се настройва височината на всички тонове, произвеждани от генератора, така, че те да звучат най – близко до музикалната гама.

Предвиден е също така и ефект „тремоло”, реализиран с интегралната схема ИС2. С нейна помощ се модулира звукът на основния генератор, което придава меко звучене, характерно за електронните органи. Генераторът за „тремоло” работо при включено положение на ключа К2. Честотата на втория генератор е 5 Hz, при което амплитудата на основния тон вибрира в тесен диапазон. Схемата е конструирана така, че включването и изключването на веригата на ефекта „тремоло” не променя височината на тоновете. С промяна на съпротивлението на резистора R30 може да се регулира дълбочината на модулация.
Монофоничният орган има диапазон 2 октави: от „ре” (номинално – 262 Hz) до горно “pe” (1047 Hz) с 12 ноти на октава, включително бемоли и диези.

Как да сглобим органа?
Монтирането на елементите се извършва на част от универсална печатна платка. Потенциометърът П1 се монтира на платката. За Тр се използва изходен трансформатор от миниатюрен радиоприемник. За да се направят нотните подложки, се изрязва лента от фолиран гетинакс, която се прорязва по ширина на 23 места, докато се прекъсне фолиото. Прорязванията трябва да бъдат на равни разстояния едно от друго и от краищата на пластината. Получават се 24 полета, към които се запояват резисторите R3 – R26. Трябва да се спази свързването, показано на фиг. 1.

Как да направим “писеца”?

Най – добрия начин за изработването на „писеца” (фиг. 2) е от тялото на стара химикалка. Необходими са още: един меден пирон, парче многожилен проводник с диаметър 1 mm и малко лепило. Пиронът се запоява към проводника и се прекарва през тялото на химикалката така, че

върхът на пирона да се покаже през отвора. В това положение той се залепва.
Монофоничният орган се захранва с миниатюрна 9 V батерия тип “6F-22”. Схемата получава напрежение през ключа К1, който се извежда на лицевия панел на устройството. Освен това на кутията трябва да се монтира и ключът К2, с който се включва ефекта „тремоло”.
Ако желаете да използвате електромузикалния инструмент с външен усилвател, трябва да изведете сигнал от първичната намотка на трансформатора Тр.

Влагомер    Л. Христов    Млад Конструктор 1985/6/стр. 21

Ултразвуков генератор против комари    Георги Пенчев  Радио телевизия електроника  1990/1/стр.30

Алармиращо устройство с ИСх 555  По материали на "Elektronique praktique" br. 27, 1980 г.

Индикатори със светодиоди По материали на сп. "Elektronique pratique" N26/1980  Радио телевизия електроника 1981/11/стр.25,26

Регулируем импулсен генератор  инж. Боян Цолев  Радио телевизия електроника 1986/2/стр. 23

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

         главна страница        напред           горе