Устройство за повишаване на напрежението Методи Цаков
Радио телевизия електроника 1983/11/стр. 27,28
Устройството, чиято схема е показана на фигурата, може да се използва в
случаите, когато е необходимо да се получи по – високо захранващо
напрежение от това на наличния захранващ източник. То е изградено на
основата на симетричен автоколебателен мултивибратор (транзисторите Т1 и
Т2), към двата изхода на който са свързани ключовите транзистори Т3 – Т5
и диодната група Д1 – Д4.
 |
При включено захранващо напрежение Е, мултивибраторът непрекъснато
генерира правоъгълни импулси, като периодично единият от транзисторите
Т1 и Т2 е наситен, а другият е запушен. Когато транзисторът Т1 е наситен,
потенциалът на неговия колектор е нисък, в резултат на което
транзисторът Т3 е запушен, а транзисторът Т5 е наситен. В същото време
транзисторите Т2 и Т6 са запушени, а транзисторът Т4 е наситен. В този
случай в т.А се получава нисък потенциал, в резултат на което
кондензаторът С3 започва да се зарежда през отпушения диод Д1, като се
стреми към стойността на захранващото напрежение Е. Когато транзисторът
Т1 се запуши, потрнциалът на т.А става висок, диодът Д3 става проводим и
на изхода на устройството се получава напрежение, което е сума от
напрежението върху кондензатора С3 и напрежението в т. А.
Аналогично действа и дясната част на схемата, като във всеки момент от
времето изходното напрежение Uизх винаги е по – високо от захранващото
напрежение Е и по – ниско от удвоеното захранващо напрежение. Дори и на
празен ход (без товар в изхода) поради протичането на обратните
колекторни токове и спада на напреженията върху отпушените диоди и
преходи на наситените транзистори, напрежението в т.А и В е по- малко от
захранващото напрежение Е.
Предложената схема може да се използва за захранване на устройствата за
зареждане на кадмиево-никелови акумулаторни батерии от автомобилен
акумулатор в полеви условия. При товарен ток 150 mA и напрежение E = 12
V се получава изходно напрежение 20 V. Желателно е честотата на
мултивибратора да се избере по – висока, в противен случай влиянието на
диодите е по – слабо и трябва да се използват кондензатори с голям обем,
което води до увеличаване на обема на устройството. Освен това сигнали с
ниска честота се филтрират по – трудно, което е от значение в случаите,
когато пулсациите на изходното напрежение са нежелателни. При повишаване
на честотата вместо обикновените изправителни диоди могат да с
еизползват преходите база – колектор на българските германиеви
транзистори.
Ако консумираната мощност е малка, транзисторите може да са маломощни,
съпротивленията на R1 и R2 трябва да са по – големи, а капацитетите на
С3 и С4 – по – малки. Резисторите R3 и R4 се подбират така, че при
изключване на С1 или С2 напрежението на колектора на Т1 или Т2 да е
около 0,2 V. Ako е необходимо да се отстранят смущенията, които
описаното устройство внася в захранващия източник, в схемата трябва да
се свърже обикновен LC – филтър.
Електронно зарче за игра По материали на “Radioelektronik” бр. 4-5,
1982
Радио телевизия електроника 1983/11/стр. 27-29
Устройството на електронното зарче за игра има четири основни блока:
генератор на импулси, брояч, преобразувател и поле за отчитане на
резултата. Подобна структура има устройството, чиято схема е показана на
фиг. 1. Интегралната схема ИС1 е мултивибратор.
 |
Резисторите R1 и R2 осигуряват линейност на схемите В1 и В2, които по
този начин работят като линейни усилватели.
И така имаме двустепенен линеен усилвател с фазово изместване на 360
градуса. За да се превърне този усилвател в нестабилно устройство, е
въведена обратна връзка през кондензатора С1. Мултивибраторът генерира
импулси с честота около 10 кHz.
Изходните импулси от мултивибратора се отчитат от брояча, реализиран с
интегралната схема ИС2. Сигналите на изходите А – D на брояча циклично
сменят нивото си, като това се повтаря на всеки шести входен импулс.
След включване на захранващото напрежение от превключвателя К, на
изходите A – D на брояча се установява сигнал с ниско ниво. Първият
импулс довежда до сигнал с високо ниво на изход А, а вторият – на изход
В. При третия импулс сигнал с високо ниво се наблюдава на изходите А и
В. Четвъртият импулс предизвиква високо ниво на сигнала на изхода С. При
петия импулс сигнали с високо ниво трябва да има на изходите А и С, но
чрез общи връзки този сигнал достига и до входовете R9(1) и R9(2) на
брояча ИС2 и затова високо ниво на сигнала се наблюдава и на изходите А
и D. Следващият импулс довежда всички изходи в изходното състояние, т.е.
ниско ниво на сигнала. След това цикълът се повтаря (вж. таблицата).
 |
Задачата на преобразувателя (схемите В3, В4 и транзисторите Т2, Т3) е да
преобразува сигналите от изхода на брояча така, че да се получат
необходимите комбинации светвания на светодиодите.
Диодът Д1 се управлява непосредствено от брояча ИС2 и свети, когато на
изхода А на брояча има сигнал с ниско ниво. Схемата В3 и транзисторите
Т2 и Т3 образуват разширена схема LUB, която задържа светенето на
диодите Д2, Д3 само когато на изходите В и С има сигнал с ниско ниво.
Сигнал с ниско ниво на изхода С предизвиква светенето на диодите Д4 и
Д5. Диодите Д6 и Д7 в резултат на използването на НЕ-ИЛИ (схема В4)
светят, когато на изхода D на интегралната схема ИС2 има сигнал с високо
ниво.
За да светят светодиодите Д1 – Д7, съществуват и допълнителни условия.
Транзисторът Т1 трябва да е отпушен, тъй като диодното поле за резултата
е свързано към колектора на този транзистор. По време на отброяване от
брояча ИС2 транзисторът Т1 е запушен и светодиодите Д1 – Д7 не светят.
По този начин е намалена консумацията на ток от батерията. Едва при
включването на бутона Б, транзисторът Т1 се насища и светодиодите за
резултантното поле се запалват. Комбинацията от сигналите, получени на
изходите на брояча ИС2, определя кои диоди ще светят.
Включването на бутона Б блокира мултивибратора (схеми В1, В2) и нивата
на сигналите на изходите на брояча стават такива, каквито са били в
момента на включване на бутона. Големината на протичащия през диодите
ток, а следователно и интензивността на светене на диодите, се определя
от резисторите R5, R6, R9 и R10.
 |
Елементите на устройството са монтирани на две печатни платки.
Светодиодите на полето за резултати са монтирани на едната от платките (фиг.
2), а останалите части – на другата (фиг. 3). Точките на платките,
отбелязани с еднакви букви, трябва да се съединят две по две.
Всички резистори, използвани в електронното зарче, консумират мощност
0,25 W.
Kaто бутон Б може да се използва бутон от нощна лампичка, а
превключвателят за включване на захранването К е плъзгащ се
превключвател, който се използва в транзисторните радиоприемници или в
калкулаторите.
 |
Електронното зарче за игра работи нормално при напрежение от 4,0
до 5,5 V. В такъв случай може да се използва плоска батерия от
4,5 V. На фиг. 4 е показана примерна конструкция на зарчето. При настройка на зарчето, |
към кондензатора С1 може да се включи паралелно кондензатор от 1000 мкF,
при което честотата на работа на мултивибратора се намалява до около 2
Hz и при затваряне на прехода колектор – емитер на транзистора Т1 се
проверява оптически правилно ли светят всички диоди.
Начин на игра с електронното зарче. С превключвателя К се включва
захранването на зарчето. При натискане на бутона Б, светват диодите,
определящи хвърленото число. То зависи от нивото на сигналите на изхода
на брояча ИС2. Броячът работи с честота 40 kHz, т.е. в какво положение
ще бъде спрян броячът и колко диода ще светят е случайна величина. След
регистрирането на хвърленото число от играча, бутонът Б се отпуска, т.е.
броячът продължава да отброява до следващото натискане на бутона Б.
Mелодичен електронен звънец инж. Р. Александров
Млад Конструктор 1985/9/стр. 10,11
 |
 |
Схемата на електронния звънец, показана на фиг. 1, работи по следния
начин. Основният градивен елемент на електронното устройство е
интегралната схема ИС1 (таймер 555). С показаното свързване тя може да
работи като генератор на две честоти. При подадено захранване от
батерията Б и при натиснат бутон на звънеца Б3, кондензаторът С1 започва
да се зарежда от тока, протекъл от положителната захранваща шина, през
бутона Б3, през диода Д1, през резистора R2 и R3 и през С1 към маса.
Напрежението върху кондензатора започва да нараства и след известно
време надхвърля прага на превключване на интегралната схема. Това води
до поява на ниско напрежение на извода 3 на интегралната схема. През
високоговорителя Вг протича ток и от него се чува звук. В това време
кондензаторът С1 се разрежда през интегралната схема, след което отново
се зарежда през описаната верига. Процесът продължава периодично, докато
е натиснат бутонът на звънеца Б3.
След отпускане на бутона Б3, влиза в действие веригата на паралелната RC
– група, образувана от кондензатора С2 и от резистора R4. Веригата на
кондензатора С1 не оказва влияние: кондензаторът не може да се зареди до
необходимото напрежение през резисторите R1, R2 и R3. Този ефект се
дължи на обстоятелството, че времето на разреждане на С1 през
интегралната схема ИС1 е по – малко, отколкото времето на зареждане през
трите резистора. При отпуснат бутон на звънеца на краче 4 на
интегралната схема ИС1 се поддържа висок потенциал, осигурен от заряда
на кондензатора С2. Това води до поява на втори звук от високоговорителя,
който се различава от първия. Неговата честота и продължителност зависят
от напрежението и от заряда на кондензатора С2. При отпуснат бутон на
звънеца, кондензаторът С2 постепенно се разрежда през интегралната схема
и напрежението върху него спада. Поради това честотата и амплитудата на
звука, възпроизведен от високоговорителя Вг, постепенно намаляват.
ЗАХРАНВАНЕ
Мелодичният електронен звънец се захранва с една миниатюрна батерия 9 V,
тип „6F222” („Kрона”). Схемата е конструирана така, че устройството не
се нуждае от прекъсвач на захранването. Консумацията на енергия от
батерията, когато на звънеца не е натиснат, е минимална.
МОНТИРАНЕ
Елементите на устройството се монтират на част от универсална печатна
платка. При свързване на интегралната схема трябва да се внимава да се
спази точно разположението на изводите (по положението на надписа и по
белега на първото краче), защото при погрешно включване интегралната
схема ще излезе от строя. Освен това, при запояване към платката, тя не
трябва да се нагрява прекомерно, тъй като ще дефектира.
 |
Примерно разположение на елементите на звънеца при монтирането на
устройството в кутия е показано на фиг. 2. за куплунг за
батерията е подходящо да се използва накрайник от стара изхабена
батерия от същия тип. Трябва да се внимава за разположението на
проводниците при запояването им от куплунга към платката: полярността на
еднотипните клеми на куплунга и на батерията. По – малката клема, която
на батерията е положителния полюс, при куплунга се свързва към
отрицателния и обратно, по – голямата клема на куплунга се свързва към
проводника на положителната захранваща шина.
НАСТРОЙКА
Ако схемата, показана на фиг. 1, се изпълни точно, тя заработва вденага
след включването и. При положение, че решите да корегирате звученето на
възпроизведения звук, вие можете да промените стойностите на резисторите
R2 и R3 и на кондензатора С1. С тази промяна ще повлияете на звука,
получен докато бутонът на звънеца е натиснат. Имайте предвид, че с
увеличаване на стойността на елементите, честотата на звука намалява и
обратно.
За да корегирате звука, получен след отпускане на бутона, трябва да
промените стойността на кондензатора С2 и на резистора R4. С нарастване
на капацитета и съпротивлението ще се получи по – дълго звучене след
отпускане на бутона, а с намаляване на стойностите на С2 и на R4,
продължителността на звука намалява.
Телефонен усилвател М.Т.
Млад Конструктор 1985/9/стр. 22
Със схемата, която ви предлагаме, няколко души ще мигат да слушат един и
същ телефонен разговор. Както знаете, забранено е да се изменя
конструкцията на телефонния апарат. Затова ви предлагаме устройство,
което снема електрическия сигнал от апарата безжично.
Във всички телефонни апарати има малък входен трансформатор, чието
предназначение е двойно: да изолира потребителя от линията и да осигури
съответствие в импеданса между апарата и линията. Част от полето на този
трансформатор може да се приема с помощта на бобина, поставена под
телефонния апарат. Естествено, полученият сигнал ще бъде слаб и затова
той трябва да се усили, за да може да се възпроизведе от
високоговорителя.
 |
Схемата на усилвателя е двустъпална. Предусилвателят е изпълнен с
малошумящ транзистор ВС107 или 2Т3167, свързан по схема с обща база.
Този тип свързване осигурява съответствие между импеданса на бобината L
и входа на интегралната схема TDA2003.
Сигналът от предусилвателя се подава на неинвертиращия вход на ТDA2003.
Усиленият сигнал се възпроизвежда от високоговорителя ВГ (8 Om, 250 mW).
Eдинственият нестандартен елемент е бобината L. Tя се изработва по
следния начин. Отрязва се пластинка от неметален материал (картон, дърво
и т.н.) с размери 2 х 3 cm и дебелина 2 mm. След това от двете и страни
се залепва по една пластинка 5 х 6 cm. Така тялото на бобината става
плоско и може да се постави под телефонния апарат. Върху тялото се
навиват 60 навивки от емейлиран проводник ПЕЛ-0,2.
Добре е да се използват сравнително къси проводници при свързването на
бобината с електронната схема, за да се намалят смущенията.
Как да се използва телефонният усилвател?
Схемата се захранва с 3 последователно свързани батерии от 4,5 V. След
това бобината се поставя под телефона и бавно се придвижва, за да се
получи максимална сила и яснота на звука във високоговорителя.
Потенциометър за регулиране на силата на звука не е предвиден.
Я ми кажи, защо при включването на луминисцентното осветление,
лампата примигва няколко пъти? Н.И. Млад Конструктор 1985/9/стр. 22,23
- Понеже тръбата не е загряла още.
- Аз мисля, че не е точно така. Та нали тези лампи светят със студена
светлина.
- Ако ги сравняваме с обикновените лампи, те наистина са студени. Но,
понеже през разредения газ в тръбата все пак протича някакъв ток, то
лампата се загрява макар и малко.
- Ток през газ? А, това не е ли рисковано?
- Газът в лампата се състои от живачни пари, а както е известно тези
пари са електропроводими.
- Следователно токът протича на практика от единия край на тръбата към
другия.
- Правилно! Така живачните пари светят. Във всеки случай на тръбата е
монтирана по една отоплителна жичка, от която в разредения газ могат да
преминават електрони.
 |
- Защо пък отоплителна жичка? - За да тече ток (електрони) и при студена тръба. Преди светването през отоплителните жички протича ток, който ги загрява. Ето защо в двата края на лампата има по два извода. - Значи това е причината, |
лампата да не светне веднага след включването.
- Но и това не става без допълнителна помощ. Дроселът изработва къс
високоволтов импулс за първото светване.
- А при второто и третото светване?
- Дроселът запалва втори и трети път.
- А откъде дроселът знае, че при първия импулс нищо не е станало?
 |
- Той нощо не знае. Стартерът е този, който усеща нещата. - Това ли е схема за свързване на луминисцентна лампа? - Да. Обикновено стартерът се монтира в единия край на тръбата. Той се състои от малка глимлампа, светването на която съвпада със светването на лампата. Единият от електродите на стартера представлява |
биметален контакт. Той се загрява, когато глимлампата свети и се допира
до другия контакт.
Опала...но бушонът ще гръмне в този случай!
- Няма да гръмне. Токът тече от мрежата през дросела и двете отоплителни
жички.
- И точно тогава тези жички се загряват. От друга страна, лампата никога
няма да светне при накъсо дадени жички.
- След няколко секунди биметалните пластинки на стартера се охлаждат и
прекъсват тази верига.
- Аха, тогава мрежовото напрежение се подава на тръбата.
 |
- И още нещо – токът в дросела създава магнитно поле. При
отваряне на стартерните контакти, дроселът произвежда мощен
напрежителен импулс от няколкостотин волта. Това предизвиква и
първо светване на лампата. - Но как напрежението на |
дросела отива в тръбата? Та той се намира в единия и край?
- Дроселното и мрежовото напрежение са на практика свързани
последователно, така, че и двата електрода на лампата го получават
едновременно.
- Стана ми ясно нaй – накрая. От друга страна, стартерът продължава да
дава накъсо и когато лампата свети?
 |
- Тогава напрежението върху електродите на лампата е ниско за
глимлампата. Така, че стартерът не е активен. Дроселът също. При
ниско запалващо напрежение на лампата той се явява вече като
ограничително съпротивление. - Това вероятно пести ток, и хората са доволни! |
- Да, но има и друго неудобство. Дроселите на тези лампи отместват
фазово тока и напрежението, така, че се появяват най – различни смущения.
Но, затова друг път ...
Звуков сигнализатор с два тона или виене Цветан Манойлов
Радио телевизия електроника 2002/6/стр.26, 27
 |
Това са най – често срещаните сигнали, които се излъчват от електронните
звукосигнализатори. Разликата е в схемните решения. За предпочитане е,
когато изработваме звуков сигнализатор, схемата да не е сложна, да
съдържа евтини и разпространени елементи и да е ефектна. Схемата от фиг.
1 отговаря на тези изисквания, като по качество не отстъпва на сложните
и скъпоструващи устройства. За изработката и дори не е необходима
конкретна интегрална схема. Достатъчно е да разполагате с една от
следните CMOS интегрални схеми от фамилията 4000, а именно или 4001 или
4011, или 4093, които всъщност са най – рапространените. Всички те
съдържат по четири двувходови логически елемента, които са свързани като
инвертори, а изводите им са идентични. С D1.1, D1.2, R2 и С1 е изграден
тактов генератор. С D1.3, D1.4, R4, R5 и C3 е изграден звуков генератор.
Когато в изхода на тактовия генератор има сигнал с високо ниво,
звуковият генератор работи с основната звукова честота, а когато в
изхода на тактовия генератор има сигнал с ниско ниво, към звуковия
генератор през VD1 се включва и резисторът R3, което довежда до промяна
на широчината на импулсите на звуковия генератор, а оттам и на честотния
спектър, вследствие на което високоговорителят излъчва втори тон. При
включване на кондензатора С2 чрез SA1 той се зарежда и разрежда по
експоненциален закон, вследствие на което преходът между двата тона
става плавно и от високоговорителя се излъчва виещ сигнал. Така
получените двутонален или виещ сигнал в изхода на звуковия генератор се
усилват от транзисторите VT1 и VT2 и се възпроизвеждат от
високоговорителя. От особено значение е да бъде изработен подходящ рупор
за високоговорителя, за да може звуковата мощност да се усили
допълнително. Звуковият сигнализатор е изработен върху универсална
платка, като общите точки на R1, R2 и C1, както и на VD1, R4, R5 и С3 са
запоени във въздуха. Освен самостоятелно звуковият сигнализатор може да
се използва и като съставна част от други устройства.
ЛИТЕРАТУРА
1. Конов, К. Приложна импулсна техника. С., Техника, 1983
2. Димитрова, М. и И. Ванков. СМОS интегрални схема – част I. C.,
Техника, 1987.
3. Димитрова, М. и И. Ванков. СМОS интегрални схема – част II. C.,
Техника, 1988.
Сирена в два варианта Цветан Манойлов
Радио телевизия електроника 2000/9/стр. 20
 |
Напоследък все по – често се налага използването на звукови
сигнализатори в охранителни системи, индикатори и др. Схемата, посочена
тук, е компактна, ефектна, евтина и може да бъде реализирана за минути.
Тя е в два варианта – двутонална и виеща. Реализирана е с СMOS
интегралната схема 4046. Вътрешната архитектура и предназначението на
изводите и са представени в [1]. ИС 4046 представлява схема за фазова
донастройка на честотата (ФАДЧ), състояща се от генератор, управляван с
напрежение (ГУН), два фазови компаратора и вътрешен Z – диод за 5,2 V. В
случая се използва само ГУН. Честотата му зависи от напрежението на
извод 9, капацитета на кондензатора между изводи 6 и 7 (минимум 50 pF),
съпротивлението на резистора за максимална честота на извод 11 (10 кOm –
1 Mom) и на резистора за минимална честота на извод 12 (10 кОm –
безкрайност). ГУН функционира при сигнал с ниво лог. 0 на извод 5.
Схемата работи по следния начин: когато мигащият светодиод VD1 свети,
върху променливия резистор RP1 се получава пад на напрежение и чрез
плъзгача му се подава определено напрежение на входа на ГУН, а когато не
свети, се подава друго напрежение, вследствие на което той генерира
напрежения с две честоти. Когато превключвателят S1 е отворен, сирената
е двутонална, а когато е затворен, е виеща. С RP1 се избира разликата
между двата тона. Електрическият сигнал от изхода на ИС D1 се усилва от
VT1 и се възпроизвежда от високоговорителя.. Звуковата мощност може да
се увеличи с подходящ рупор.
Поради малкия брой елементи, най – подходящо е реализирането на схемата
върху универсална платка. Мигащият светодиод може да бъде всякакъв вид.
Сирената е реализирана на практика.
ЛИТЕРАТУРА
1. Справочник. – Радио, телевизия, електроника, 2000, N1, c. 17.
2. Джобен справочник „СМОS интегрални схеми – част I”, превод от
английски. С. Техника, 1985.
3. Димитрова, М. и И. Ванков. СМОS интегрални схема – част I. C.,
Техника, 1987.
Електронен имитатор (пеене на птички) Георги Кузев
Радио телевизия електроника 2000/10/ стр. 23,24
 |
Устройството, чиято принципна схема е дадена на фиг. 1, може да
произвежда сигнали със звукова честота, които напомнят пеенето на птички.
За основа на устройството е послужил несиметричен, чакащ мултивибратор,
реализиран с два биполярни транзистора с различна структура. Източникът
на захранване е постоянно включен към стъпалото, изградено с транзистора
VT2, koйто е отделен от първото стъпало (VT1) посредством бутона S1,
имащ нормално отворени контакти. В имитатора липсват включвател на
токоизточника, тъй като консумацията на ток в режим на очакване не
надвишава 0,2 мкА.
Устройството работи по следния начин: при натискане на бутона S1,
кондензаторът С1 се зарежда до напрежение на токоизточника. След
отпускане на S1, кондензаторът С1 изпълнява ролята на акумулатор и
захранва транзистора VT1. Toй се отпушва и посредством прехода колектор
– емитер протича ток към базата на транзистора VT2, който също се
отпушва. С отпушването на VT2 влиза в действие веригата за положителната
обратна връзка, реализирана с тример – потенциометъра RP2 и кондензатора
С2, в резултат на което генераторът се възбужда.
Тъй като входът на генератора има относително голямо съпротивление, а и
включеният последователно на С2 тример-потенциометър RP2 има голямо
съпротивление, полученият токов импулс е със значителна продължителност.
Той се оказва запълнен с множество кратки импулси, които лежат в обхвата
на звуковите честоти. Тези трептения възникват благодарение на наличието
на индуктивно-капацитивната верига, състояща се от индуктивността на
телефонния капсул ВМ1, неговия собствен капацитет и капацитета на
кондензатора С3. В резултат на нелинейността на процеса заряд – разряд
на кондензаторите С2 и С3, звуковите трептения допълнително се модулират
по честота и амплитуда. Поради това формираният и възпроизведен от ВМ1
звук наподобява свирене, което непрекъснато изменя тембъра си, а след
прекъсването следва пауза.
След разреждането на С2 започва ново зареждане и генерациите се
възобновяват. С всеки следващ звук напрежението на кондензатора С1 се
намалява, мелодията на свиренето се изменя, силата на звука постепенно
намалява и накрая се чуват няколко тихи трели. След това напрежението на
базата на VT1 става по – ниско от прага на неговото отпушване, двата
галванично свързани транзистора се запушват и издаваните звукове се
преустановяват. Процесът се повтаря след повторно натискане на бутона
S1.
С тример-потенциометъра RP2 се избира желаният звуков ефект. Характерът
на птичето пеене опитно се установява чрез подбор на следните елементи:
чрез С1 може да се определи общата продължителност на звучене, като
неговата стойност може да варира от 20 до 220 мкF, C2 (100 nF – 1 мкF)
определя продължителността на всеки орделен звук. Продължителността на
паузата между два звука се определя от С2 и R1 (430 kOm – 2 Mom).
Тембровата окраска на звука зависи от капацитета на кондензатора С3 (1 –
100 nF).
 |
Устройството се монтира на печатна платка, чийто графичен оригинал е
даден на фиг. 2, а разположението на елементите – на фиг. 3.
Захранването се осъществява от една батерия тип 6F22 или миниатюрен
акумулатор типове 7Д-01, 7НКХ-100, но може да се използва и малък
токоизправител, осигуряващ на изхода си 9 V/100 мА.
Така конструираният имитатор може да се използва за мелодичен жилищен
звънец. Ако бутонът S1 се монтира в касата на врата, отварянето на
вратата може да се контролира дистанционно. В случая за S1 може да се
използва микровключвател типове ТВ1-2, МП1-1, МР-1, КМ1-I.
Транзисторите VT1 и VT2 може да се заменят с други подобни с коефициент
на усилване над 70. Звуковъзпроизвеждането де осъществява от микрофонен
капсул тип КТД-1 с импеданс 260 Оm, но може да се използват и миниатюрни
слушалки типове ДЭМШ, ТМ-2, ТМ-4.
ЛИТЕРАТУРА
1. Иванов, Б. С. Самоделки юного радиолюбителя. М., ДОСААФ, 1988.
2. Кузев, Г.М. Приложни радиоелектронни устройства – IV ч. С., Техника,
1984.
3. Сп. Моделист-конструктор, 1989, N8.
Нискочестотен усилвател с индуктивен датчик инж
Йордан Попов
Млад Конструктор 1982/2/Стр. 6 – 8
 |
Описаният по – долу елементарен нискочестотен
усилвател може да се използва като „безжична” слушалка за „говорещ”
робот, като втора слушалка за телефон и други. Сигналът от бобината,
която играе роля на приемник на магнитните полета с ниска (звукова)
честота, постъпва на входа на усилвателя. Слабият сигнал се усилва
многократно от четиритранзисторна схема и се подава към малък
високоговорител или слушалки. Първите три транзистора усилват по
напрежение, а четвъртият – по ток (емитерен повторител). Транзисторите
са свързани директно, с което се опростява схемата и настройката и.
Впрочем, при изправни елементи и правилен монтаж, схемата не се нуждае
от никакви регулировки, освен от нагласяване на необходимото усилване с
тример – потенциометъра 470 Оm. Нелинейните изкривявания са малки,
понеже и трите стъпала, усилващи по напрежение, в определена честотна
лента са обхванати от отрицателна обратна връзка по ток (резисторите,
свързани последователно с емитерните кондензатори).
Най – сложно се изработва приемната бобина. При изработването и е
необходимо да се спазят следните изисквания – бобината да бъде навита на
отворен магнитопровод (например на пакет ламели от миниатюрен
трансформатор с Ш – образна форма, като ламелите се нареждат в една
посока, а затварящите пластини не се поставят). На макарата се навиват
до запълване възможно най – много навивки (поне 2000, а това ще рече с
възможно най – тънък проводник с d = 0,06 – 0,08 mm). Може да се
използва и готова бобина от реле, трансформатор и пр. Изводите от
бобината до платката се осъществяват с два усукани гъвкави проводника с
дължина не повече от 1,5 m.
Предавателната бобина се прави от 5 – 10 навивки с проводник с диаметър
0,5 – 0,6 mm по периферията на помещението, в което желаем да използваме
„безжичната слушалка”. Ако желаем да приемаме сигналите от радиоприемник,
собствените му високоговорители трябва да се изключат и към изхода на
нискочестотния му усилвател да се включи предавателната бобина.
Включването на бобината към телевизионен приемник не се препоръчва, тъй
като шасито на почти всички български телевизионни приемници е директно
свързано с мрежата.
Ако се използва нискоомен (4 – 24 Om) високоговорител, трябва да се
използва съгласуващ трансформатор. С успех може да се използва какъвто и
да е изходен трансформатор с Ш – образна ламела от транзисторен
радиоприемник.
 |
Трансформаторът се демонтира и ламелите се
нареждат еднопосочно, а под затварящите се пластини се поставя
един слой тънка хартия (фиг. 2). Това се прави с цел да се
създаде въздушна междина в магнитопровода, с която се избягва
подмагнитването и следствие на протичащия през намотката
постоянен ток. Желателно е транзисторът |
Т1 да бъде от типа SFT308 (ГТ7 – 308) или SFT353 с
червена точка. Останалите транзистори могат да бъдат произволен PNP –
тип нискочестотни германиеви (статията е публикувана през 1982 г.).
Съпротивлението на товара между точките А и В за постоянен ток трябва да
е най – малко 200 Om, за да се избегне прекалено голямата консумация от
батерията.
Елементите се монтират върху печатна платка (фиг. 3а, б).
 |
След монтажа се включва захранващото напрежение и се проверяват режимите на отделните транзистори, които са посочени на схемите (фиг. 1). Допускат се отклонения до 10 – 20% от указаните режими, които не влияят на работоспособността на схемата.
Я ми кажи, ... да не би полевите транзистори да се
произвеждат на село? Н.И.
Млад Конструктор 1986/5/стр. 17, 18
- Я ми кажи, ... да не би полевите транзистори да се произвеждат на село?
- И това е възможно, стига заводът, който ги произвежда, да е построен
там.
- Значи е възможно. Знаех си аз, че по този начин ще разбирам кои
транзистори къде са произведени.
 |
- Името полеви транзистор няма нищо общо с
това къде е разположен заводът производител, а идва от полевия
ефект, определящ неговото по – особено действие, в сравнение с
биполярните транзистори. - Значи така, а аз се чудех зашо един такъв прибор е наречен с такова селскостопанско име. - Полевите транзистори |
всъщност нямат много общо с обикновените биполярни
транзистори, с изключение на това, че могат да усилват електрическия ток.
- А как всъщност работят полевите транзистори?
- Полевите транзистори работят ... хм, приблизително както градинския
маркуч, с който поливаме, ако се приеме условно, че водата съответства
на електрическия ток ...
- Тогава излиза, че поливаме тревата с електрони ...
- За целта ще ни трябва и електронен кран. Не, хрумна ми сравнението, че
когато маркучът се прегъне, водата в него тече по – бавно. В полевия
транзистор токът тече по – бавно ...
- Когато той също се прегъне?
- Когато той се стегне електронно.
- А, как става това електронно стягане?
 |
- Полевият транзистор се състои от канал от
полупроводников материал, където тече токът. - А какво означават S и D? - S означава „сорс”, или все едно „извира”, а D е „дрейн”, или „оттича”. - Електроните текат следователно от извора към вливането. - В обозначения полеви транзистор, когато плюсът е горе, това става отдолу нагоре, защото електроните |
се движат от минуса към плюса. Приетата посока на тока е от плюс към минус, а в действителност електроните текат от минус към плюс. Отстрани на канала се намира един електрод, но изолиран от материала на канала. Когато приложим отрицателно напрежение към електрода, електроните вече не могат така свободно да преминават през канала.
 |
- Защо? - Електроните на гейта спират електроните в канала в средата. - По този начин в средата се получават междуособици, както в близкия Изток. - Точно, каналът се стеснява и тече по – слаб ток. - Аха, сега разбирам. Колкото е по – голямо отрицателното напрежение на гейта, толкова по – тесен става каналът и толкова по – малък ток тече. - Съвсем точно. |
- След като полевият транзистор управлява някакъв ток,
тогава къде е предимството му в сравнение с биполярните транзистори?
- Биполярният транзистор, както си спомняш, управлява чрез своя базисен
ток.
- Естествено, точно този базисен ток се усилва.
- Полевият транзистор се управлява, без да тече никакъв ток, защото
гейтът е изолиран
- А това важно ли е, че един полеви транзистор не консумира никакъв ток?
- Напротив, между дрейна и сорса тече управляваният ток. Но за
управление не се използва ток. Ето защо се говори за беззагубно
управление.
- Следователно един полеви усилвател консумира по – малко ток.
 |
- Намалената консумация почти не се забелязва.
Проблемът е, че в биполярния усилвател трябва да се създаде
управляващ ток, а това при полевите усилватели отпада. Едно
стъпало в повече, винаги произвежда повече изкривявания. - Жалко, че полевите транзистори не бяха измислени по – рано. - Полевите транзистори са |
достатъчно стари. Но до преди няколко години (1986 г)
можеха да се произвеждат само маломощни полеви транзистори. Сега вече
има полеви транзистори до около 1000 W.
- Toгава 1000 – ватовият дискоусилвател на принципа на „прищипания
маркуч” съвсем не е утопия, а вече тропа на вратата.
Я ми кажи, ... защо например, като се движа с моя велосипед с
различна скорост, светлината на фара ми става ту по – силна, ту по –
слаба? Н.И.
Млад Конструктор 1987/1/стр. 9,10
- Я ми кажи, ... защо например, като се движа с моя велосипед с различна
скорост, светлината на фара ми става ту по – силна, ту по – слаба. Дали
нещо в динамото не е в ред?
- С динамото всичко е наред. Но напрежението, което осигурява динамото
при различни скорости на движение с велосипеда е различно.
- При автомобилите и големите мотоциклети скоростта също се изменя, но
светлината на фаровете им остава постоянна.
- Вярно е, но първо, автомобилните генератори са много по – съвършенни
от твоето динамо, и второ – в автомобилите има вградено специално
устройство, наречено реле-регулатор, с чиято помощ напрежението на
генератора се поддържа в определени граници, независимо от честотата на
въртене.
- Нали оборотите на генератора при автомобила зависят от честотата на
въртене на двигателя, също както и оборотите на динамото зависят от
скоростта на колелото.
- Точно така.
- Това обаче не обяснява защо светлината на моя фар става ту по – силна,
ту по – слаба.
- При автомобилите регулаторът поддържа напрежението на генератора на
около 14 V.
- Toгава излиза, че причината за това е липсата на такъв регулатор на
моя велосипед. Не ги разбирам аз тия икономии. Ще взема да си монтирам
собствен регулатор, за да се оправи работата. И се надявам, че списание
„Млад Конструктор” ще ми помогне за това.
- Няма да стане, защото нещата не са толкова прости. Чисто и просто
напрежението на твоето динамо не може да се регулира по начина, по който
ти искаш. Такъв е неговият принцип на действие.
- А какъв е неговият принцип на действие?
 |
- Много прост. Вътре в динамото са монтирани
четири магнита, които се въртят. Пред тях е разположена една
бобина, зактепена неподвижно. Винаги когато някой от магнитите
премине покрай бобината, се променя магнитното поле и в бобината |
се индуцира напрежение.
- Сега вече разбрах! Колкото по – бързо се въртят магнитите, толкова по
– често се получават напрежителни импулси ... Но от това напрежението не
става по – високо!
 |
- Напротив. Тъкмо напрежението се изменя.
Колкото по – бързо се върти колелото, толкова по – често се
изменя магнитното поле и се получават по – големи импулси.
Получава се обикновено променливо напрежение. - Мисля, че и при трансформаторите положението е почти |
същото.
- Не самопри трансформаторите, но и при всички бобини. Те произвеждат
напрежение без изключение, когато магнитното поле, което ги обхваща, е
променливо, или самите те се движат в някакво магнитно поле.
 |
- Сега вече мисля, че разбрах. Но едно е безспорно: искам ли повече светлина, ще трябва да въртя педалите „по – яко”, иначе дори и pегулаторът няма да ми помогне ... |
18 полезни радиоелектронни схеми
за начинаещите само с 32
вида електронни елементи
Минко Василев Млад Конструктор 1983/5/Приложение
I - Приложение XVI
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Електронно зарче (По мотериали от чуждестранния
печат)
Млад Конструктор 1986/6/стр. 10-11
 |
Казват, че една игра е хубава, когато никой не се опитва да променя правилата и. без съмнение, сред тези игри е и таблата. Предлагаме ви да модернизирате със средствата на електрониката зарчетата. По този начин те ще станат безшумни, така, че няма да смущавате околните. За разлика от обикновеното, електронното зарче не може да падне на пода и да се загуби.
 |
На страниците на списанието на два пъти сме
публикували схеми на електронни зарчета. Схемата, която ви
предлагаме сега, превъзхожда предишните със значително по – ниската си
консумация на ток. Устройството включва генератор и брояч-дешифратор.
При натискане на бутон генераторът произвежда импулси, които се
отброяват от брояча. В зависимост от натрупаното съдържание в брояча, на
един от изходите му се появява логическа единица, благодарение на която
се запалва светодиод.
Генераторът е изпълнен с монолитната интегрална схема таймер 555 (ИС1).
Времезадаващи елементи на генератора са резисторът R1 и кондензаторът
С1. Генераторът започва да работи при натискане на бутона Б. При това
положение на бутона, кондензаторът С2 се зарежда през бутона Б и през
диода Д1. Диодът Д1 не позволява на генератора да работи след отпускане
на бутона вследствие на напрежението на заряда, натрупан в кондензатора
С2.
 |
От изхода на интегралната схема ИС1 (краче 3)
импулсите на генератора се подават на входа на интегралната схема ИС2.
Тя представлява петразряден двоичнодесетичен брояч с дешифратор. При
показаното свързване (дадени накъсо крачета 5 и 15) при всеки импулс от
генератора се запълва една клетка на брояча, така, че изходната
информация, преминала през вградения дешифратор, се представя като
последователна поява на логически единици на изходите на интегралната
схема. Това означава, че при първия импулс светва светодиодът СД1. При
втория загасва СД1 и се запалва СД2. При третия светва СД3 като загасва
СД2 и т.н. При седмия импулс загасва шестия светодиод СД6 и се запалва
СД1 и цикълът се повтаря. Светодиодите светят през резистора R3 и през
отпушения транзистор Т1.
Когато отпуснете бутона Б, генераторът спира да произвежда импулси.
Броячът, чиито клетки представляват тригери, запомня последното
състояние и остава да свети един от светодиодите. Транзисторът Т1 остава
отпушен от заряда на кондензатора С2. След известно време кондензаторът
С2 се разрежда през емитерния преход на транзистора Т1 и през резистора
R2 и транзисторът се запушва.
Може би някои от вас ще се усъмнят в качеството на електронното зарче,
т.е доколко е случайно числото, което показват светодиодите. Отговорът
на въпроса се крие във факта, че честотата на работа на генератора е
около 3 kHz, което означава, че състоянието на брояча се променя всеки
333 микросекунди! Достатъчно кратко време, за да не може да разчитате на
добър рефлекс и да спрете зарчето на исканото от вас число. Също така
трябва да се има предвид, че времето на задействане на бутона е
значително по – голямо от периода на работа на генератора.
Електронното зарче се захранва с една миниатюрна батерия 9 V, тип
“Крона” (българското стандартно означение на тази батерия е “6F22”). За
буфериране на захранването в момента, когато се запалва светодиодът, е
включен кондензаторът С3. Захранването се подава с ключа К.
За игра на табла трябва да се изработят две устройства, които се
поместват в обща кутия. Светодиодите се запояват в едната по – дългата
страна на платката и крачетата им се извиват така, че да лежат в равнина,
успоредна на платката. На предния панел се пробиват 12 отвора, в две
линии по шест един под друг (вж. рисунката). Платките се закрепват за
кутията по подходящ начин, така, че светодиодите да се показват през
отворите.
Бележка на редакцията. За интегралната схема ИС2 с успех може да
се използва съветската CMOS – интегрална схема К176ИЕ8. За
светодиодите СД1 – СД6 може да се използват произволни светодиоди,
работещи във видимата област на оптичния спектър (напр. VQA13, AЛ102
и др.).
Електронно зарче инж.
Светослав Стефанов
Млад Конструктор 1983/5/стр.7,8
 |
По същество електронното зарче представлява генератор
на случайни сигнали. Принципната му схема е показана на фиг. 1. Първите
два елемента И-НЕ (ЛЕ1 и ЛЕ2) от интегралната схема 7410 образуват
мултивибратор. Той се пуска с натискане на бутона Б. Изходните импулси
от краче 6 на интегралната схема 7410 се подават на входа 14 на
интегралната схема 7490 (СТ10). Тя представлява асинхронен
двоичнодесетичен брояч, който при показаното включване, работи в режим
на броене до 6. При нулево установяване на четирите изхода 11, 8, 9 и 12
има логически нули. Транзисторите Т2, Т3 и Т4 са запушени и съответните
лампи, включени в колекторните им вериги, не светят. Логическият сигнал
от изхода 11 на СТ10 (7490), подаден на входовете 9, 10 и 1 на елемента
ЛЕ3 (ИС 7410), включен в режим на инвертор, се преобразува във високо
логическо ниво и позволява транзисторът да се отпуши. Т1 се насища от
тока, протичащ от изхода 8 на ЛЕ3 през резистора R2 и прехода база –
емитер на Т1 към маса. Лампите Л1 и Л2 светват. От фиг. 2, на която са
показани номерата (индексите) на лампите, се вижда, че светването на Л1
и Л2 отговаря на числото 2 от шестотстенното зарче. След като първият
импулс се подаде на входа 14 на брояча 7490, първият му тригер сменя
състоянието си. На изходите на брояча се появява числото 0001. Поради
високото напрежително ниво на изхода 12 протича ток през резистора R5 и
прехода база – емитер на транзистора Т4, което довежда до отпушването на
транзистора, управляващ Л7. Към светналите лампи Л1 и Л2 се прибавя и
Л7. Това е числото 3 на шестстепенното зарче (вж. фиг. 2).
При постъпване на втория импулс, вторият тригер на брояча 7490 преминава
в състояние на единица, а първия – в нула. На изхода 9 има логическа 1,
а на всички останали – нули. Светят лампите Л1, Л2, Л5 и Л6. Зарчето
показва числото 4.
При подаване на нов импуллс, първият тригер преминава в състояние
единица. На изхода на брояча съществува комбинация 0011. Светят лампите
Л1, Л2, Л5, Л6 и Л7. Както се вижда от фиг. 2, това е числото 5.
След четвъртия импулс, на изхода на третия тригер на брояча има високо
логическо ниво, а първите два се превключват на нула. Транзисторът Т2 е
отпушен. Т3 се насища от протеклия ток през резистора R3, диода Д9 и
през прехода му база емитер. Светят всички лампи, с изключение на Л7.
Зарчето показва числото 6.
Когато генераторът изпрати петия пореден импулс, на изходите на първия
тригер – 12, и на четвъртия – 11, се появява високо логическо ниво, а на
останалите два – ниско. Логическата единица от краче 11 на интегралната
схема 7490 се инвертира, и транзисторът
Т1 се запушва. В същото състояние са Т2 и Т3. Транзисторът Т4 се насища
и свети само една лампа Л7.
Следващият импулс, шести по ред, връща всички тригери в нулево състояние.
Както видяхме, това отговаря на числото 2 на шестотстенното зарче. Този
цикъл се повтаря в показания ред.
След отпускане на бутона б, тригерите запазват състоянията си.
Съответните лампи показват получения резултат произволно дълго време.
При повторно натискане тригерите на брояча отново започват да
превключват в описания ред до отпускане на бутона Б. Върху лампите се
появява числото, отговарящо на съответните състояния на тригерите.
Честотата на работата на системата е около 10 кНz. Това означава, че
тригерите превключват всеки 100 мкs. Времето на комутация на бутон с
пружинка, например българският микропревключвател МП-1, е няколко
милисекунди. Следователно може да се счита, че получените числа са
случайни.
Устройството се захранва от звънчев трансформатор Тр (фиг. 3)
Напрежението от изход ~5 V се изправя от диодната мостова схема Грец Д1
– Д4 и се изглажда от филтърния кондензатор С1. Върху товарната група
С2R7 на изхода на стъпалото на транзистора Т5 се получава стабилизирано
напрежение за захранване на интегралните схеми. Изправеното напрежение
от изхода ~ 8 V захранва лампите.
За Л1 – Л7 се използват 12 V/0,1 A иглени лампи с нажежаема жичка.
Вместо тях може да се включват светодиоди. Свързването им на мястото на
лампите и транзисторите става по схемата, показана на фиг. 4. Точките а
– d са показани и на фиг. 1. Светодиодите се захранват с напрежение 5 V.
В този случай изправителният мост от диодите Д5 – Д8 не се монтира.
Схемата една особеност. Докато е натиснат бутонът Б, светят всички лампи
или светодиоди. Това се дължи на бързото превключване на тригерите,
което води до смяна на състоянието на осветителните елементи всеки 100
мкs, възприемано от човешкото око като постоянно светене. Тази ситуация
може да се избегне, ако се използва бутон, ако се използва бутон с
независими нормално отворени и нормално затворени контакти. Последният
се вкл/чва последователно на захранването на осветителните тела, както е
показано с пунктир на фиг. 3 (за лампи) и на фиг. 4 (за светодиоди).
 |
Елементите на устройството се запояват върху
част от универсална печатна платка, приложена в комплект N2 (Става
дума за „Радиоелектроника – 1300” N2, производство на ЗПП – Русе
пре 80 – те години). Платката заедно с трансформатора се поставя
в подходяща кутия. Лампите или светодиодите се подреждат по
показания начин върху лицевата плоча на зарчето. На него се
монтират бутонът Б и ключът К. За по – лесно използване на зарчето, например за играта табла, може да се изработят две такива устройства. Те получават напрежение от общ захранващ блок, показан на на фиг. 3. За да има |
разлика в честотите на двата генератора на импулси, в една от схемите за С1 се поставя кондензатор с капацитет 0,22 мкF, а в другата – 0,18 мкF. Двете зарчета се пускат от един бутон с два паралелни контакта.
Устройство за телеуправление Георги Кузев Радио телевизия електроника 1995/8/стр. 24,25
 |
 |
Фотоелектронно стрелбище
Георги Кузев
Радио телевизия електроника 1989/4/стр. 38, 39
 |
 |
Уред за откриване на къси съединения в бобини Радио телевизия електроника 1989/4/стр. 38
 |
Автоматично мигащо устройство управлявано от светлина А.С. Млад Конструктор 1987/8/стр. 21
 |
Три схеми с ИСх SN7400N Георги Минчев Радио телевизия електроника 1998/1/стр. 22
 |
 |
Модел на сеизмограф Млад Конструктор 1985/7/стр. 18
 |
Контрол на бушоните в нисковолтови вериги В. Илиев Млад Конструктор 1985/7/стр.19,20
 |
 |
Генератор на правоъгълни импулси с ИСх 7400 К.Лисичков Радио телевизия електроника 1981/5/стр. 21
 |
Материалите подготви за сайта:
Иван Парашкевов
e-mail: ivanparst@dir.bg