назад


15 кодови брави проф. д.т.н. инж. Йордан Боянов
Mлад Конструктор 1983/2/стр. ПриложениеI – Приложение XII.

„Практическа схемотехника” е посветена главно на темата „Али Баба и четиридесетте разбойници” Дадени са 15 различни схеми на кодови брави, управлявани с бутони, клавиши, ключове или ултразвукови сигнали. Надяваме се, че богатият избор на принципи и схеми ще улесни читателите при построяването на    

такава брава за собствени нужди. Действително, кодови брави, подобно на тази на Али Баба, които се задействат с шифрови думи като „Сезам, отвори се!” тук не са поместени. Причината е много проста – засега (1983 г е писана статията) нямаме достатъчно сили, за да разработим брава, работеща на този принцип. (МК)

Направете си електронна брава – шифрована, цифрова, кодова – наречете я както си искате. Изобщо устройство, с което се отваря вратата не по обикновения начин, и то без да се използва механичен предмет. Няма да спорим или да изтъкваме предимствата на едни или други схеми. Електронни брави има и ще има и ако имате желание и възможност опитайте. Най – удобното място за експеримент е стаята на вашия кръжок, клуб и т.н., място където трябва да влизат много хора и все пак не всички. Вместо 50 – 100 ключа им раздайте по едно число с индтрукцията: „след запомняне да се изгори”. На следващата година, ако се наложи, ще смените не ключалката, а числото.
Всяка от предложените схеми е хубава, има много предимства и недостатъци и затова изберете най – простата или най – интересната за вас. Запомнете, че всички схеми имат нужда от електрическо захранване – ако токът спре, все едно, че сте си загубили ключа.
Като всяко нещо, направено от хора, и електронната брава се поврежда, так, че скрийте някъде един ключ.

Кодова брава 1

Започваме с любимата схема на автора. Той никога не я е изпробвал, но има добро мнение за нея и горещо я препоръчва. От всички бутони, които може да са произволен брой, трябва да се натиснат   

едновременно тези, означени с А, В, ... , С. Броят на отварящите бутони може да е произволен, но, ако е над 10, ще се изисква „особена” ловкост на пръстите. При сгрешен бутон веригата се разкъсва и не се подава захранването, т.е. едновременното натискане на всички бутони не отваря вратата. Всички схеми са предвидени за работа за работа с електромагнит (соленоид), който притегля едно езиче, което отключва бравата. Понякога в железарските магазини може да се намерят специални електромагнитни брави, а и всеки конструктор би могъл да си направи сам. За бутони използвайте разпространените микропревключватели – наше или съветско производство (1983г.). Не забравяйте от време на време да сменяте кода, тъй като от натискането бутончетата се излъскват и всеки „Шерлок Холмс” ще открие шифъра. Вие естествено бихте го заблудили, ако ежеседмично лъскате всички бутони.

Кодова брава 2

Втората схема е по – сложна. При нея не може да се налучка кодът, тъй като натискането на грешен бутон „изчерпва” захранването. Освен това отварянето се извършва при спазване на определен ред на включване. Друго предимство на схемата е, че захранването винаги е изключено и се подава в процеса на задействане на бравата. Това увеличава сигурността, като изключва самоволното отваряне при повреди в схемата. Бутоните 1,2,3,4 и 5 са за отваряне, а 6 – 10 – за заблуждение. Първоначално се натискат бутоните 1 и 2, подава се захранване и кондензаторът С2 се зарежда до 14 – 15 V. След отпускането на бутоните по – нататъшната работа се осигурява от капацитета на С2. При погрешно натискане на бутон, кондензатоът С2 се разрежда през R6 и захранването се изчерпва.
Ако внимателно проследите схемата, ще установите, че при последователното натискане на бутоните 3 и 4, и то един след друг, С1 се зарежда от С2, а С3 от С1. Чак тогава може може да се включи тиристорът Д4, а с това и електромагнитът. Кондензаторът С2 е избран с толкова голям капацитет, че да задейства бравата и да я държи отключена поне 0,2 – 0,5 s. Ako рефлексите ви са по – бавни, увеличете капацитета.
За да не се даде възможност на любителите на криминалистиката да изследват бравата, е поставен резисторът R1, koйто бавно разрежда С2. Ако до 10 s не се набере кодът, то зарядът на С2 вече няма да е достатъчен за отключване. В дадената схема напрежението след изправянето е около 16 V. Ako за захранване се използва постояннотоков източник, добре е да се съобрази с работното напрежение на кондензаторите. Автомобилен акумулатор би бил много подходящ за целта. Плюсът се подава през ключа 1 на анода на диода Д1. Този диод не е необходим, но не го махайте. Той ще ви спаси при обръщане на поляритета на захранващия източник (това не е чак толкова трудно да се случи).

Кодова брава 3

В тази схема също има кондензатори, които се използват като логически елементи. Бравата ще се отвори само, ако се натиснат бутони 5,6,7 и 4, и то в посочения ред. Резисторите R4 и R5 са изчислени така, че транзисторът да включва, ако сумарното напрежение 

върху С1, С2 и С3 е по – голямо от 30 V. Oбърнете внимание, че захранването е само 12 V. Oткъде ще се вземат тези 30 V?
Ako към последователно свързани кондензатори се подаде напрежение, то всеки от тях ще се зареди до стойност, обратно пропорционална на капацитета. Ако имаме два последователно свързани кондензатора 10 и 90 мкF и ги включим към 10 V, koндензаторът 10 мкF ще се зареди до 9 V, a 90 мкF – само до 1 V. Стойностите на С1, С2 и С3 в нашата схема не са избрани случайно. При натискане на бутон 5, С1 се зарежда до 10 V, a върху С2 и С3 остават 2 V. След това с бутон 6 се зарежда С2. Накрая – С3. Сумарното напрежение е 30 – 32 V.
Mного важно за правилната работа е предварително С1, С2 и С3 да са разредени. Това става през диодите Д1, Д2 и Д3 и резистора R1. Ako натиснете бутона 6 преди да сте натиснали 5, то кондензаторите С2 и С3 ще се заредят до 12 V и през следващото натискане на бутона 5 С1 няма да се зареди, тъй като на двата му края подаваме еднакво напрежение – от една страна 12 V от С2 + С3, от друга, през R5 - 12 V от източника. Същото ще стане, ако натиснете бутона 7 преди 6. Ако натиснете само два от трите бутона, сумарното напрежение ще е най – много 22 – 23 V и при настройката R3 трябва да се нагласи така, че това напрежение да е недостатъчно, освен ако желаете бравата да работи на принципа „2 от 3”.
При погрешна манипулация с бутоните 5,6 и 7 трябва да изчакате кондензаторите да се разредят до 0 или да ускорите този процес с бутоните 1, 2 3. Тези бутони не се използват за отваряне и са за незнаещите кода. При натискане, кондензаторите се разреждат през диодите Д1 – Д3, което изключва възможността за отваряне и налучкване. Всъщност най – голямата защита на електронните брави от лоши хора е неизвестността. Чуждите просто не значт по каква схема, на какъв принцип, с колко бутона са направени.

Кодова брава 4

Както виждате, бравите стават все „по – електронни”. Тази схема е с тиристори. При натискане на бутоните 3,2 и1 в този ред или едновременно се отпушват тиристорите Д2,Д3 и Д4 – захранването се подава на електромагнита, вратата се отключва и светва надпис „ВЛЕЗТЕ”. Ключът К1 е поставен на подходящо  

място в касата на вратата и при отваряне прекъсва захранването – тиристорите се запушват. След затваряне, схемата е готова за работа, т.е. за ново отваряне.
Тиристорите се отпушват с подаване на управляващ сигнал през R1 и Д1. Ако се натисне бутон, който не участва в кода, се отпушва тиристорът Д5, който шунтира тока през R1. Бравата е блокирана и по – нататъшно задействане на тиристорите е невъзможно. За да се набере правилният код, преди това е необходимо да се деблокира бравата. Това става с бутон „Повикване”, но в този момент се включва звънец. Ако сте в стаята, можете да отключите вратата и без да ставате с натискане на бутон „ОТВАРЯНЕ”.
Дуидът Д1 защитава управляващите електроди на тиристорите в случай, че се натискат бутоните 1 – 3 при блокирана брава, т.е. при включен тиристор Д5. Резисторите R3 и R2 държат включен Д4 и Д3, докато се включи следващият тиристор (Д3, Д2).

Кодова брава 5

Тази схема е с тригери, изградени с транзистори. За да бъдат всички тригери предварително в известно положение, когато се захранването, е поставен кондензаторът С1. Без него, тригерите могат да бъдат в кое да е от двете си равностойни състояния. Отначало напрежението върху С1 е 0 V, kъм базата на Т2 не се подава ток, той е запушен и през R4, R3 транзисторът Т1 се отпушва. Когато Т1 е отпушен, посредством Д1 и Д2 „държи” другите два тригера Т3-Т4 и Т5–Т6 в нулево положение, ако приемем, че тригерите са нулирани, когато напрежението на колекторите на Т1, Т3 и Т5 е нула. Докато не натиснем бутона 4, промени в състоянието на схемата не се получават.
Бутоните 5 и 6 се мъчат да преобърнат своите тригери, но Т1 ги „държи” здраво нулирани. След натискане на бутона 4 на базата на Т2 се подава ток през резистора R15 и тригерът Т1-Т2 заема другото си устойчиво състояние – Т1 запушен, Т2 – отпушен. Диодът Д1 е запушен и се разрешава преобръщането на втория тригер Т3-Т4. Той от своя страна „държи” в нула третия тригер (чрез Д2), докато сам не бъде преобърнат с бутона 5. С други думи, схемата работи при последователно натискане на бутоните 4,5 и 6.
Когато се обърне и последният тригер през R9 и R14, се включат двойката транзистори Т7, Т8, които задействат електромагнита. Диодът Д3 защитава колекторния преход на Т8 от пробив, тъй като електромагнитът има известна индуктивност и при прекъсване на веригата може да се получат големи напрежения по самоиндукция. В изходно положение схемата се връща или чрез прекъсване на захранването, или чрез натискане на бутоните 1, 2, 3. За тази цел в касата на вратата се монтира краен изключвател.

Кодова брава 6

Шестата схема е с интегрални схеми със захранване 5 V +/-5%. При неспазване на това напрежение, схемите се повреждат със сигурност. На 7 краче на интегралните схеми се подава 0 V (маса), а на 14 - +5 V. За предлаганата схема трябва да се използва електромагнит за 5 V или две захранващи напрежения, както е показано на фигурата. При включване на захранването, всички Д – тригери – ИС1 и ИС2 застават в нулево състояние, тъй като кондензаторът С1 се зарежда през R – входовете и по такъв начин ги нулира (R-входът е за нулиране на Д-тригера).
За да включи транзисторът Т1, трябва и на четирите входа 1,2,4 и 5 на ИС2 да има единици – високо ниво. Това ще стане, след като последователно се натиснат бутоните 1,2,3 и 4. При натискане на бутона 1 на Q – изхода на тригера се записва състоянието на входа Д. Този вход на първия тригер не е свързан никъде, което е равносилно на подадена единица. Единицата на Q изхода се подава към ИС3 и Д-входа на втория тригер. Чак сега е възможно задействането на втория тригер, след него третия и т.н.
Ако се натисне бутон, без да се спазва редът, например 3, преди 2, изходът на третия тригер не се променя, защото на Д-входа му има „0” и „1” ще се появи чак след задействане на втория тригер. Схемата се връща в изходно състояние чрез прекъсване на захранването – при отваряне на вратата или с натискане на някои от останалите бутони. С тях на R – входовете се подава „маса” и тригерите се нулират. Това става и при погрешно натискане на бутон. Ако желаете, електромагнитът може да се включва само за определено време – 1 – 2 s. Това става, както е показано с пекъсната линия на фигурата. Капацитетът на кондензатора С определя времето, през което бравата стои отключена.

Кодова брава 7

Тази брава е изградена с чакащи мултивибратори – интегрални схеми SN74123. Идеята е следната. При последователно натискане на бутоните 1-4 чакащите мултивибратори изработват импулси с продължителност 1-2 s. Koгато тези импулси постъпят едновременно на ИС3, бравата се отключва. Електромагнитът остава включен, докато се прекрати единият от четирите импулса, т.е. за тази схема не е необходим контакт за връщане в начално положение. Чакащите мултивибратори са така свързани, че всеки следващ може да се задейства, ако е задействан предният – това става чрез свързване на В – входа на мултивибратора към Q – изхода на предния.
Тъй като продължителността на импулсите е 1 – 2 s, всички бутони трябва да се натиснат в рамките на това време след натискането на първия. Ако се закъснее например с последния бутон, съответния мултивибратор ще се задейства, но импулсът на първия ще е свършил, а за задействане на бравата трябва и на 4 – те входа на ИС3 да има 1. Това е условия, допълнително усложняващо отварянето при незнание на кода. Освен това при натискане на грешен бутон, първият мултивибратор се нулира по R – входа и импулсът се прекратява.
При необходимост (по – бавни рефлекси) импулсите може да се увеличат с изменение на RC – групите. Резисторите трябва да са в граници 5 – 50 кОm, a за кондензаторите няма ограничение. Предвидено е продължителността на импулсите малко да се намалява от първия до последния мултивибратор (стойностите на времезадаващите резистори се изменят от 39 до 30 кOm), тъй като е включено времето за натискане на следващите бутони.

Кодова брава 8

Схемата е изградена с релета. Релето не е много електронен елемент, но затова пък действието му се разбира лесно. В този случай достойнство на решението е, 

че могат да се използват релета само с един включващ контакт – например ридрелета, докато други подобни схеми използват релета с многоконтактни групи.
Захранването на схемата е според типа на използваните релета. Ако напрежението на релетата се отличава от това на електромагнита, трябва да се включат гасящи резистори към по – нисковолтовия елемент или да се използват две захранващи напрежения. Схемата работи с последователно натискане на бутоните 1,2 и 3. Контактите на релетата са свързани така, че след натискане на съответния бутон самозадържат релето, а след отпускане дават възможност за захранване на следващия бутон. По този начин вратата се отваря само, ако се натиснат бутоните в указания ред.
За разпадане на веригата трябва да се натисне някой от бутоните 4,5 ... 6, които не участват в комбинацията, или при отваряне на вратата, тъй като бутонът 6 може да се монтира в касата на вратата. Броят на цифрите в кода може да се увеличи, като се поставят допълнителни релета. Ако не разполагате с превключващи бутони, ще може да се отключва освен с последователно и с едновременно натискане на всички бутони, участващи в комбинацията. Това е малко опасно, тъй като от продължителната употреба бутоните, които се натискат, си личат при внимателен оглед.

Кодова брава 9

В тази схема е използван „ключ”. Оказва се, че набирането на кода не винаги може да се запази в тайна – вие се доближавате до вратата, а любопитните надзъртат. Видят ли кода, трябва веднага да го смените, а вашите приятели ще натискат бутоните и ще недоумяват. Така, че има ли чужди очи наблизо, вадите електронния ключ и вратата пак се отваря, тъй като сме предвидили електронна брава със звуков ключ.
Принципът на работа е следният. В ръката си  

държите малка кутийка, в която има звуков генератор. При малко повече находчивост кутийката може да има вид на безобидна вещ – писалка, запалка и т.н. Ако работите с ултразвук, тогава едва ли някой ще се досети как така щом се доближите до вратата тя сама се отваря. Някъде наблизо трябва да има чувствителен микрофон с усилвател, който приема звуковите колебания и ако те съвпадат с кодираната в него честота, задейства ключалката на вратата. Естествено много по – голяма сигурност ще има, ако се работи едновременно с две честоти.
На фиг. 1 е показана схемата на генератора. Тя е проста и се задейства без затруднение. С R3 и R5 може да се донастройва честотата и амплитудата. За излъчвател се използва телефонен капсул, микрофон, както и слушалка за радиоприемник. Приемната част (фиг. 2) представлява усилвател – Т1 и Т2 и чувствително реле – Т3. Честотата, на която включва релето, се определя от С5 и L. Бобината L може да се изработи по различен начин – с драйверно трансформаторче, с топфкерн или като се навият на феритна пръчка 1500 – 2000 навивки. Кондензаторът С5 може да има стойност от 20 до 300 nF. Зависимостта между честотата и стойностите на L и C е следната:

f = 1/(2*п*Корен от L*C)

Когато трябва експериментално да определим честотата, на която сработва релето, към базата на Т1 през кондензатор 100 – 200 nF се подава сигнал от тонгенератор. Честотата му се изменя, докато релето включи. С кондензатора С5 се нагласява стойността на избраната честота. Донастройка е възможна и в „ключа” – R3 и C1 от фиг. 1.
Токът през транзистора Т3 се нагласява чрез R5 до стойност, два пъти по – малка от тока на отпускане на релето Р, без да е подаден сигнал на входа. След като честотата на бравата и ключа се изравнят, се проверява чувствителността на устройството. То тябва да включва при доближаване на ключа до вратата на разстояние 30 sm – 1 m. Ако чувствителността е недостатъчна, добавят се нови стъпала, подобни на това с Т1. Релето е РИД-контакт с ток на задействане 30 – 40 mA. Неговите контакти задействат електромагнита на ключалката, за което е необходим значително по – голям ток.

Кодова брава 10

Приближавате се към вратата, пъхате цифровата карта в процепа и натискате червения бутон ... Вратата се отваря или се включва алармената система. Шифровата карта е изпъстрена с дупки. Светлината от лампички преминава през дупките и осветява фоточувствителните елементи – фоторелетата. Ако комбинацията е правилна, включва се електромагнитът на бравата. Най простата комбинация е с две фоторелета. Едното от тях трябва да е осветено, а другото затъмнено. Няма смисъл фоторелетата да са повече от 4, още повече за заблуждение бихте могли да пробиете фалшиви дупли на картата.
На фиг. 1 е показано схематично как работи бравата: горният и долният контакт са нормално затворени, а средният – нормално отворен. При вкарване на картата трябва да се освети само средното фотореле, а другите две да са затъмнени.

Схемата на фоторелето е дадена на фиг. 2. Ако за релето Р е необходим ток, по – голям от 100 mA, слага се по – мощен транзистор. Фотодиодът може да се замени с фоторезистор. Електромагнитът на бравата се задейства с релето, но ако не разполагаме с релетата, а транзисторите ви са в излишък, реализирайте схемата от фиг. 

3. За да включи електромагнитът, ФД трябва да е затъмнен, а ФД2 – осветен. Ако искате повече „тъмни” диоди, трябва да ги включите паралелно на ФД1, а повече „светли” – последователно на ФД2. Ако от обратните токове на паралелно свързаните на ФД1 диоди се задейства Т1, слага се един резистор със съпротивление 10 – 20 кOm – показано с прекъсната линия на чертежа.

Кофова брава 11

Това е идея за брава с използването на ридконтакти. Ключът представлява кутийка с миниатюрни магнити, подредени по определен начин и със съответно ориентирани полюси. Бравата също е кутийка с 

рид-контакти, някои от които са включени от нарочно поставени магнитчета. За да се отключи, е необходимо да се разкъса веригата. т.е. да се неутрализира действието на електромагнитите в бравата, без да се включат останалите контакти. Ако например се използва външен магнит, той може да неутрализира контактите с магнитчетата, но ще задейства и контактите без магнити.
Тази система е удобна за автомобил. Ключалката се маскира като украшение, поставено на предното или страничното стъкло. За отключване е необходимо да се доближи ключът. Такъв момент е показан на фигурата. Когатоотдалечим ключа, контактите ще се включат под действието на магнитчетата и вратата няма да може да се отваря. При отваряне без поставяне на ключа се задейства алармената система на автомобила.
За други приложения лесно може да се намери схема, реагираща при разкъсване на веригата. Например , ако в колектора на един транзистор поставим реле, а към базата подадем отпушваш ток, през резистор, тази брава се включва между базата и емитера. Когато веригата е разкъсана, релето е включено, т.е. вратата може да се отвори.
Инж. Николай Тюлиев

Кодова брава 12

Три интегрални схеми, два превключвателя, няколко диода, резистора и един кондензатор, това е всичко, което е необходимо, за да се направи предлаганата икономична електронна брава с програмируем код. Кодовата комбинация, съставена от „1” и „0”, се въвежда в определена последователност чрез натискане на бутона Б1 за „0” и Б2 за „1”. Вместо бутони може да се използва шайба на телефонен превключвател.
Бравата е изградена с брояч на 10 по схемата на Джонсън с дешифратор, реализиран с ИС 4017. С – входът е за тактови импулси, Хр е разрешаващ вход и R е нулиращ вход на ИС 4017. Тригерите се превключват от положителния фронт на тактовите импулси и броячът работи при Хр = 0. В ИС 4013 се съдържат два D-тригера. Те също се превключват на положителния фронт на тактовите импулси на входа С. ИС 4023 съдържа 3 логически елемента И-НЕ.
Чрез диодите Д1 ... Д9 се програмира желаната кодова комбинация. Всеки диод, включен в изхода на брояча, изисква „1” на съответното място в комбинацията. Например, ако е включен диод само в изход 0 на брояча и липсват диоди в другите изходи, единствената комбинация, която ще задейства релето или елемента, задвижващ езичето на бравата, е 1-0-0-0-0-0-0-0-0. Двойката транзистори служи за усилване на токовия импулс към релето.
Схемата действа по следния начин. При натискане на Б1 или Б2 през 4023 на входа С на 4017 се подава тактов импулс. При натиснат Б2 и включен диод в съответния изход на брояча, действието е правилно, на вход Хр има логическа „0” и 4017 е разрешен за следващо броене. Ако е натиснат погрешен бутон или човекът, който се опитва да отключи, се колебае повече от 200 ms, броячът ще се нулира и комбинацията трябва отново да се набере. Нулирането се извършва по вход R на 4017 от схема 4023.
След като се набере правилната комбинация, следващите натискания на бутоните се пренебрегват, тъй като на вход Хр има високо ниво в резултат от въздействието на сигналите на входовете R и S’ на тригерите на 4013. След около 0,25 s броячът се нулира, но това не става, ако един от бутоните се задържи в натиснато състояние и на релето или активиращия елемент действа удължен импулс.
Удобно е електронната брава да се захранва от батерии, тъй като при ненатиснат бутон тя консумира минимален ток. Броят на различните комбинации е повече от 512, което е гаранция за сигурността на бравата.
Електронната брава е изградена от MOS-елементи, затова ще припомним някои основни правила при работа с тях. При монтиране на MOS-прибора, е желателно да се постави едната ръка върху пътечките на платката. Това изравнява потенциалната разлика между изводите на МОS-елемента, свързани към различни точки. Върхът на поялника, инструментите и уредите, с които работите, предварително се зазимяват. МОS – приборите не бива да се поставят в пластмасови кутии, полиетиленови торбички и др., защото при триене с тях се създава статично електричество.
Спазвайки тези правила, вие ще предпазите MOS – прибора от електрически пробив и ще си осигурите безаварийна работа с него.
В схемата са използвани следните елементи:
ИС4013 с аналози К176ТМ2 (СССР); U4013D (ГДР); ИС4017, с аналог К176 ИЕ8 (СССР); ИС4023 с аналози К176ЛА9, U4023 (ГДР), и трите ИС се захранват с 9 V.
Транзистор 2Т6551 (НРБ) с аналози: КТ608А, Б (СССР), BFY33, 34 (УНР). Транзистор КТ803 (СССР) с аналози 2Т7533, 5, 7 (НРБ), КТ808А (СССР), 2N3055; Диоди Д1 ... Д9 – Д220, с аналози 2Д5605, 6,7 (НРБ), SY330, 360 (ГДР) и др.
Владимир ЛИЛОВ

Кодова брава 13

Броят на комбинациите, които притежава предлаганата електронна брава, е около 1188 000. Ако за набиране на всяка комбинация са необходими 20 s, то след приблизително 200 дни ще бъдат набрани всички комбинации. Освен това лесно може да се сменя шифърът, а при необходимост може да се увеличи броят на комбинациите.
Принципната работа на схемата е следната. Шифърът се състои от шест цифри. Първата цифра се избира с натискането на бутона Б1 върху бутонното поле, втората – с Б2, третата – с избрано положение на ГП1, четвъртата – с Б3, петата – с ГП2 и шестата – с Б4.
При натискане на бутона Б1, кондензаторът С4 се зарежда през резистора R11 до около 95% от захранващото напрежение. Напрежението на кондензатора С4 отпушва транзистора Т3, който включва релето P3 и неговите контакти p3 и неговите контакти р3 се затварят. По този начин се осигурява по – нататъшната работа на схемата.
След като бутонът Б1 се отпусне, кондензаторът С4 започва да се разрежда през резисторите R10 и R12 и входното съпротивление на отпушения транзистор Т3, като процесът трае около 20 s. В рамките на това време трябва да се натиснат останалите бутони.
При натискане на бутона Б2 от генератора, изграден от ЛЕ1 и ЛЕ2, във входа на десетичния брояч ИС4 постъпват тактови импулси. Честотата на тактовите импулси е около 2 Hz. Дешифраторът ИС2 дешифрира моментното състояние на брояча, и цифровата лампа Л1 индикира броя на постъпилите в брояча импулси. При достигане до определена цифра от шифъра се отпуска бутонът Б2. След това се натиска бутонът Б3 и по същия начин след достигане до определено число от шифъра се отпуска Б3. Така във входовете на ЛЕ3 през галетните превключватели постъпват логически единици. В изхода на ЛЕ4 има логическо ниво „1”. При натискане на бутона Б4 тази единица отпушва транзистора Т1, който включва изпълнителния механизъм на електрическата брава чрез релето Р1 и същевременно нулира схемата.
Свободните бутони, които не участват в комбинацията, се свързват паралелно. При натискане на някй от тях се задейства релето за време, изградено с транзистора Т2. Контактите на релето Р2 включват алармена система, сирена или друга звукова или светлинна сигнализация.
Може да се използват бутонни пултове от електронни калкулатори или телефонни апарати.
За брава е предвидена стандартна електрическа брава тип БЕ-3 за ~ 8 V. Галетните превключватели са тип ПГС-1, производство на ЗЕСТ – София.
Релето Р1 е от типа РМ2, а релетата Р2 и Р3 са ридрелета тип РМК-11105.
Трансформаторът ТР е навит върху сърцевина със сечение 3,6 кв sm. Първичната намотка W1 съдържа 3000 навивки от проводник ПЕЛ-0,13. Вторичната – W2, съдържа 135 навивки от ПЕЛ-0,25.
Включването на захранването на шифрованата брава става с помощта на секретния бутон Сб, който е тип ВТ331. При спиране на захранването от мрежата е предвидена акумулаторна батерия тип 8НКХ-750.
Валери Николов

Кодова брава 14

На фигурата е показана схемата на друга електронна брава, изградена с TTL ИС. Тя дава възможност с използването на к – превключватели с р – положения да се реализират р (в степен к) комбинации.

В таблицата са посочени някои възможни варианти.
При правилно избрана комбинация се натиска бутонът Б, бравата се задейства и вратата се отваря. Ако избраната комбинация е погрешна и се натисне бутонът Б, се задейства астабилният моновибратор ИС1 (SN74121), koйто блокира действието на бравата за определено време и тя остава заключена. Ако е избрана правилна комбинация, но преди това е бил натиснат бутонът Б при грешна комбинация и времето на астабилния моновибратор още не е изтекло, бравата остава заключена.
Астабилният моновибратор действа по следния начин. Ако на краче 5 има логическа „1” и на едно от двете крачета 3 или 4 се извърши промяна от логическа „1” към логическа „0”, то на инерсния вход (краче 1) се получава отрицателен импулс. Същият импулс се появява и ако на едно от двете крачета 3 или 4 има логическа „0” и на краче 5 се извърши положителен преход (сигналът се промени от логическа „0” на логическа „1”).
Интегралната схема ИС2 задейства релето Р1 само ако избраната комбинация е вярна, бутонът и ИС1 не е задействана. Релето Р1 е с магнитоуправляем контакт в газонапълнена стъклена ампула (рифреле) тип РМК 111 05, българско производство. Токът за задействането му е под 16 mA при 5 V, koeто дава възможност да бъде включено директно към стандартен изход на TTL – интегрална схема. За защита на изхода (краче 6) на ИС2 от пренапрежение е включен диодът Д.
От принципната електрическа схема се вижда, че конструктоеът има пълната свобода при реализирането на кода на електронната брава.
Необходимо е единствено да се осигури връзка между точките А1 и А2.
Кондензаторът С2 и резисторът R3 образуват времезадаваща група. При означените стойности времето на блокировката е около 15 s. Схемата се захранва със стабилизирано напрежение + 5V.
Инж. Владимир Христов

Кодова брава 15

Тази брава е с 10 000 различни комбинации. Тя работи по следния начин. Горната (по схемата) група от четири галетни превключватели Г1, Г2, Г3 и Г4 се монтира от вътрешната страна на вратата и с нея се задава шифърът на заключването. Другата група Г5, Г6, Г7 и Г8 се поставя от външната страна на вратата. Когато влизащият набере комбинацията от числата, съвпадаща с вътрешната, на четирите входа 9, 10, 12 и 13 на логическия елемент „И” се подават логически единици. На изхода на интегралната схема също има логическа единица. Токът през резистора К1 и емитерните преходи на транзисторите Т1 и Т2 ги отпушва и електромагнитната брава Р се задейства. Използвана е българската електромагнитна брава „БЕ-3”, производство на „Респром”(1983 г.)
За да заключи отново бравата, от външната страна на вратата се променя комбинацията от числа. По този начин се прекъсват веригите, осигуряващи логически единица на входовете на логическия елемент „И”. Транзисторите се запушват и електромагнитът на бравата се отпуска. Диодът Д5 предпазва транзисторите от пренапрежението, получено при изключването на бравата.
За да се отвори вратата от вътрешната страна, се натиска бътонът Б, монтиран близко до галетните превключватели Г1, Г2, Г3 и Г4. В този случай транзисторите се отпушват от тока през R2. Бравата е задействана до момента на отпускане на бутона Б.
Захранването на бравата се осигурява от звънчев трансформатор ЗТ и изправител, изграден от диодите Д1 – Д4. Интегралната схема 7421 се захранва с + 5 V се захранва с + 5 V стабилизирано напрежение от стабилизатора, изграден с транзистора Т3.
За да не останете от външната страна на вратата при спиране на тока, предвидено е аварийно захранване от акумулатор. Превключвателят Пр се монтира от външната страна на вратата.
Инж. Светослав Стефанов

Измерване на електролитни кондензатори с голям капацитет Богомил Лъсков
Радио телевизия електроника 1999/6/30


Измерването на електролитни кондензатори с голям капацитет е невъзможно с измерители от мостов тип. Поради голямата им утечка, грешката при измерването е значителна.

На фиг. 1 е показана електрическата схема за измерване на капацитета на този тип кондензатори. Толерансите при тях по БДС са +50% и -20%. Точността на измерване се определя от точността на амперметъра и волтметъра.
Вторичната намотка на трансформатора трябва да е за напрежение 1,5 – 2 V и за ток, не по – малък от 2 А. В първичната намотка се включва реостат със съпротивление 50 до 100 Оm и мощност не по – малко от 2 – 5 W. Посредством реостата се регулират показанията на амперметъра и волтметъра.
Капацитетът на измервания кондензатор се изчислява с израза:

Сх = (3,18*I)/U мкF,

Където I е в mA, a U във V.
Преди да се пристъпи към измерване на капацитета на електролитния кондензатор, трябва да се провери в двете направляния с омметър за наличие на голяма утечка или късо съединение.
При включване на обратна полярност, съпротивлението при 4,5 V е по – голямо от 20 до 30 кОm и не оказва грешка при измерване на капацитета на кондензатора с устройството.
За по – точни резултати при измерването е желателно обхватите на измервателните уреди да са съответно 3 V и 3A.

Приставка за измерване на електролитни кондензатори от 5 мкF до 10 000 мкF
Mлад Конструктор 1981/7/стр.22

В любителската практика често се използват електролитни кондензатори, които са многократно презапоявани и е желателно да бъдат проверени преди монтирането им в нова схема. В кн.4/1981 г. на сп. Млад Конструктор е даден 

един метод за измерване на електролитни кондензатори. Той обаче не е достатъчно практичен, тъй като е свързан с изчисления и с необходимост да се отчита с волтметър моментът, когато напрежението на заредения кондензатор спадне до определена стойност, което внася несигурност в измерванията. В тази статия предлагаме на читателите проста приставка към авометър, в която тези неудобства се избягват.

В приставката, показана на фигурата, напрежението на разреждане на кондензатора Сх се съпоставя с едно фиксирано опорно напрежение, което винаги е равно на 26% от това на източника. Така измерването се свежда единствено до отчитане на времето (в секунди), за което напрежението на заредения кондензатор спада до стойност с около 100 mV по – ниска от тази на опорното напрежение в т.А, за да се отпуши диодът Д2. Моментът на сравняването на двете напрежения се забелязва ясно по началното трепване на стрелката на уреда, която до тогава е била на нула. В този момент трябва да се отчете изминалото време.
За индикатор може да се използва каквато и да е измерителна система с чувствителност 200 мкА или по – добра и с последователно включен резистор, чрез който пълното отклонение да се получи при около 500 mV. Би послужил добре и всеки авометър, дори индикатор за магнетофон.
Времето, за което двете напрежения ще се изравнят, зависи единствено от времеконстантата на групата R3 + Rп и Сх. При посочения делител (26%), удобно е потенциометърът (заедно с R3) да се разграфи съобразно следните константи: при стойност на Rп + R3 = 660 kOm константата е 1 мкF/s; при Rп + R3 = 330 kOm – 2 мкF/s; за 66 кOm – 10 мкF/s; за 33 кOm – 20 мкF/s и когато остане само R3 – 100 мкF/s. R3 трябва да се свърже към началото, а не към края на логаритмичния потенциометър.
За подобряване на точността, потенциометърът може да се замени с ключ и резистори с посочените стойности.
Добре е измерването да става при максимално работно напрежение на кондензатора, защото така ще проличи по – ясно дали той има повишен утечен ток. Наличието на повишен утечен ток или частично изсъхване на електролита може да предизвика отчитането на стойност, която е с 20 – 30% по – малка от означената и такъв кондензатор трябва да се класира като некачествен. Всички нови електролитни кондензатори обаче имат стойност на капацитета с 15% - 40% над номиналната.
Ако стойностите на резисторите R1 и R2 се спазят с точност до 1 – 2%, то измерването ще става с точност 5% или по – добра, независимо от захранващото напрежение, което може да бъде между 4 и 50 V. Резисторите се подбират посредством добър омметър или мост измежду близките стандартни стойности, като за делителя е съществено да се спази отношението 3,8:1. Стойността на R1 може да се получи например чрез паралелно свързване на 4,7 кOm и 3,9 kOm.
Moже да се използват всякакъв вид германиеви диоди, но Д2 трябва да е с малък обратен ток при напрежение до 50 V. Диодът Д1 предпазва измерителя от претоварване.
Отчитането става след кратко натискане на бутона, като времето се отмерва от пускането на бутона до началното трепване на стрелката на измерителя. Със секундомер се осигурява по – голяма точност, но може да се ползва и часовник със секундна стрелка.
Независимо от точното изпълнение на схемата, приставката може да се провери чрез измерване на един хартиен кондензатор 10 мкF с толеранс +/-10% или по – малък на обхвата 1 мкF/s, при което времето трябва да бъде близко до 10 s. Taзи проверка е валидна и за останалите обхвати.


Звуков синтезатор с една интегрална схема Л.Н.
Млад Конструктор 1981/7/стр. 24, 25

Фирмата „Тексас инструментс” е произвела голяма интегрална схема, съдържаща всички блокове на миниатюрен синтезатор на звукови ефекти. Това е схемата SN76477.
Основните блокове на синтезатора могат да се ят на две групи: генератори на сигнали и схеми за обработка на сигналите. В първата фрупа са включени генератор на инфразвукови и звукови честоти (0,1 Hz до 20 kHz), модулируем звуков RC – генератор, импулсен и шумов генератор. Обработката на сигналите се извършва от филтър, модулатор и смесител (миксер) с три входа. Интегралната схема SN76477 позволява да се реализира напълно завършено устройство малко допълнителни външни елементи (20 резистора, 13 кондензатора, 3 транзистора, 5 диода, интегрален стабилизатор). Въпреки икономичността на цялата схема, предпочетено е мрежово захранване, което осигурява необходимите стабилни напрежения от 5 V и 7,5 V.
Oбщата схема на синтезатора е показана на фигурата. ИС2 е интегрален стабилизатор за 5 V, a za 7,5 V се използва стабилизираща схема с транзистора Т1. На двутактния изход е включен контролен високоговорител със съпротивление 8 Om, но се препоръчва използването на отделна Hi-Fi уредба. Интегралната схема SN76477 е в стандартен корпус с 28 извода. Останалите регулировки се извършват чрез потенциометрите R12 (честота на звуковия генератор), R8, R11 и R10 (съответно продължителност, преден и заден фронт на звуковия импулс), R7 – гранична честота на филтрацията на шума. След сглобяването, устройството „тръгва” веднага и дава възможност да се получат най – различни звукови ефекти: автомобилна сирена, вой на реактивен самолет и др. Завършеният синтезатор се монтира в малка кутия, чиято предна плоча е екранирана отвътре с метално фолио, за да се избегне влиянието на ръцете при регулиране.


Mнима охрана Красимир Клисарски
Радио телевизия електроника 2001/9/стр. 22, 23


Описаното устройство, което може да се нарече и средство за охрана, не е нищо повече от един мигащ светодиод. Неговото действие се основава на впечатлението, което създава, че обектът е охраняван и е неразумно да се прави опит за проникване в него. Такава визуална индикация за включена охрана се използва често и серийно се вгражда в качествени алармени системи.

Подходящо е мнимата охрана да се постави на обекти с добра физическа защита (здрави прозорци и врати, заключалки и брави с доказани качества).
По същество схемата (фиг. 1) представлява блокинг-генератор с товарна намотка за извеждане на изходния импулс. Мигащият светодиод добре имитира наличие на охранителна система. Особеност на схемата са нисковолтово захранване и малка консумация. С указаните 

номинални стойности на елементите, яркостта на светене е отлична – на тъмно до 15 m. Тя зависи от големината на захранващото напрежение. Честотата на генерираните светлинни импулси зависи от захранващото напрежение (табл. 1), температурата и номиналните стойности на времезадаващите елементи. При използване на кондензатор с капацитет 220 мкF и захранване 1,5 V светодиодът светва около 48 пъти в минута. Броят на импулсите може грубо да се задава с подбор на С1. При намаляване на капацитета му, честотата расте. Схемата е работоспособна при използване на кондензатори с капацитет 33 – 330 мкF. Броят на импулсите може да се променя и посредством съпротивлението на резистора R1, koeто може да бъде в границите 4,7 – 47 кОm. При увеличаване на стойността му, честотата намалява.
Схемата е работоспособна при намаляване на захранващото напрежение до 0,8 V, стига източникът да има малко вътрешно съпротивление. По принцип е възможно схемата да работи и с по – ниско захранващо напрежение, но трябва да се използва германиев транзистор и да се увеличи броят на навивките във вторичната намотка 1,5 пъти.
За трансформатор е използван Ш – образен магнитопровод от ферит със сечение 7 х 7 mm. Отлични резултати се получават и с трансформатор от съвременен български телефонен апарат. Той има същото сечение на ядрото, но пластините са от силициева ламарина. Първичната намотка има 2 х 60 навивки от проводник ПЕЛ 0,25, а вторичната – 20 навивки ПЕЛ 0,12.
С изправни елементи, устройството заработва веднага, стига да не са обърнати началата на намотките (означени с точки). При положение, че яркостта на светене на светодиода е незадоволителна, трябва да се разменят краищата на вторичната намотка..
Ако се използва по – високо захранващо напрежение, последователно на VD1 трябва да се включи резистор (за 2,2 V – 15 Om).
Схемата е експериментирана като мнима охрана на гараж, към който не е прекарана мрежа от 220 V. Устройството работи твърде икономично.
Схемното решение може да намери приложение и в други случаи на радиолюбителската практика, когато е неодходима мигаща светлинна сигнализация при захранване с ниско напрежение.
ЛИТЕРАТУРА
1. Клисарски, К. R-C мост. – Млад Конструктор, 1988, N 9, с. 5.
2. Клисарски, К. Звуков сигнализатор за ниво на вода. – Млад Конструктор, 1989, N 10, с. 12.
3. Бишоп, О. Сигурност за дома, С., Техника, 1994, с. 23.
4. Ференци, О. Электроника в нашем доме. М., Энергоатомиздат, 1987, с. 67.
5. Москов, Т., Г. Кондарев, Т. Таков. Дискретни полупроводникови прибори българско производство. С., Техника, 1979, с. 529, фиг. 1.

Teстер за полеви транзистори Practical Wireless, ноември, 1982
Млад Конструктор 1983/1/стр.11

Годността на полеви транзистори (JFET) може да се провери чрез показаната проста схема. Проверяваният транзистор в схема със заземен гейт (гейтът G е свързан със сорса S) заедно с милиамперметъра 50 mA и предпазен резистор 180 Om е свързан към източник, с напрежение 9 V. (батерия Крона). В това свързване

дрейновият ток трябва да бъде в граници от 1 до 40 mA за различните транзистори.
За да могат да бъдат проверяване полеви транзистори с p- и с n- kaнал, е предвиден двоен двуполюсен превключвател.


Тестер за ценерови диоди С.М.
Млад Конструктор 1984/9/стр. 14

Едно интересно и необходимо допълнение към вашата измервателна лаборатория е тестерът за ценерови диоди. С негова помощ може да проверявате изправността и да снемате волтамперните характеристики на маломощни, ценерови диоди с напрежение на стабилизация до 20 V.
Напрежението от вторичната намотка „~ 8 V” на звънчевия трансформатор ЗТ се подава на удвоителя на напрежение, образуван от диодите Д1 и Д2 и кондензаторите С1 и С2. Пулсациите в захранващото напрежение се намаляват от кондензатора С3.
Със стъпалата на транзисторите Т1 и Т2 е образуван генератор на ток, който протича през резистора R3 и през изпитвания ценеров диод Дх. Токът през диода Дх може да се регулира с преместване на плъзгача на потенциометъра П1 в границите от 3 до 15 mA.
Напрежението върху ценеровия диод се измерва по скалата на измервателната система ИС (150 мкА, 300 Om). С един от бутоните Б1, Б2 и Б3 се избира обхватът на измерване, съответно 9 V, 15 V и 20 V. Точното показание на измервателната система ИС се настройва с потенциометрите П2, П3 и П4 с помощта на точен високоомен волтметър.


Я ми кажи, знаеш ли най – новият касетофонен трик Н. Иванова
Млад Конструктор 1985/7/стр. 11, 12


- Я ми кажи, ... знаеш ли най – новият касетофонен трик?
- Нямам представа.
- Днес го изпробвах! Когато увия изтриващата глава на касетофона с хартия, може да се записва, без да се изтрива това, което е било вече записано.
- Добре, за нещо подобно бях чувал някъде.
- Не ми е ясно обаче, защо става така?
- Ами, хартията пречи на изтриващата глава да работи. Магнитното поле на главата не може да достигне до лентата.
- Магнитното поле ли? А аз мислех, че записващата глава намагнетизира лентата.
- Така е, записващата глава намагнетизирва лентата в такт с трептенията на музиката или говора. Върху лентата пък има тънък слой от железен прах или подобен материал, който съхранява намагнитването.
- Докато не бъде отново изтрито.
- А това вече го прави изтриващата глава.
- Значи изтриващата глава намагнетизирва обратно лентата?
- Обикновено се казва, че я размагнетизирва.
- И как го прави това изтриващата глава?

- Изтриващата глава по принцип представлява също записваща глава. Но тя се задейства с високочестотнопроменливо напрежение.
- Висока честота? Не знаех, че в касетофоните има и висока честота.
- Така е. Във всеки случай честотата на изтриващия генератор е доста по – висока от звуковите честоти и по – ниска от  

радиочестотите. Той работи с честоти около 50 кHz.
- Но, за една истинска висока честота това е недостатъчно.
- Повече не е необходимо, защото трябва да се изтрива, а не да се излъчва. При 50 кHz на магнитното поле лентата не може повече да се намагнетизира.
- И така, значи изчезва всеки стар запис.
- Да, чува се само малък високочестотен шум.
- Ти току що спомена нещо за изтриващия генератор. Има ли той нещо общо с генератора на електроцентралата?
- И да, и не. Не, защото генераторът на електростанцията се задвижва механично, например от турбина. И да, защото и двата произвеждат променливи напрежения.
- Единият – с честота 50 Hz, а другият – с 50 кHz.

- Eто защо на външен вид те са съвсем различни. Изтриващият генератор е един прост осцилатор, изграден с транзистори или интегрални схеми.
- Осцилатор?
- Осцилаторът е един електронен производител на променливо напрежение.
- А знаеш ли, че има много по – прост начин за изтриване на касетофонни

записи.
- Интересно ми е да го чуя.
- Касетата с магнитофонната лента просто се прекарва покрай един силен магнит.
- Да се надявам, че не си направил това с някоя от моите касети...


Звуков сигнализатор за ниво на вода Красимир Клисарски
Млад Конструктор 1988/10/стр. 12

В практиката често се налага да се следи нивото на водата в съд или резервуар. Предложената тук схема дава възможност тази задача да се контролира постоянно и лесно.
На фиг. 1 е показана схема на прост звуков сигнализатор на ниво. Водата притежава известна проводимост, благодарение на солите, разтворени в нея, 

и в случая действа като резистор. При достигане на течността до бронзовите електроди – пръчки, съпротивлението в базовата верига на Т намалява под 150 кOm и кондензаторът започва да се зарежда, а транзисторът се отпушва. Колекторният ток не достига веднага максималната си стойност, поради наличието на индуктивност в колекторната верига. Изменението на Ic индуктира напрежение в базовата намотка и предизвиква увеличение на Ib. Развива се лавинообразен процес, който се прекратява шом транзисторът се насити (схемата работи като блокинг – генератор). За да не стане съпротивлението в базовата верига на транзистора нула, при положение, че електродите са окъсени, последователно към тях е включен резисторът R2. Честотата на генерираните импулси зависи от капацитета на кондензатора С1 и от съпротивлението на веригата R1-R2 – сонда. При покачване нивото на течността, мокреща електродите, токът на сигнализатора се мени от периодично пукане до приятен звук. Пръчките на сондата имат дължина 100 mm и отстоят една от друга на разстояние 5 mm. Трансформаторът е намотан на Ш – образен магнитопровод със сечение 0,5 кв sm. Първичната намотка има 2 х 150 навивки ПЕЛ – 0,31, а вторичната – 100 навивки ПЕЛ – 0,33. В режим на покой, консумираният ток е от порядъка на няколко микроампера.

На фиг. 2 е даден графичен оригинал на печатната платка и разположението на елементите.


Я ми кажи, ... вярно ли е, че токът се нуждае винаги от два полюса? Н.И.
Млад Конструктор 1986/7/стр. 21


Я ми кажи, ... вярно лие, че токът се състои винаги от два полюса?
- Да, и това важи без никакви изключения.
- Не е вярно! Занаеш ли, че съществуват и еднополюсни електроуреди?
- Например?
- Ами ето тази отвертка, която се нарича фазомер и с която се проверява изправността на мрежовите контакти.
- Ти вероятно мислиш, че тъй като с фазомера се проверява по един от двата извода на мрежовия контакт за установяване кой от тях е „фазата”, този уред се нуждае само от един полюс.
- Та това е така!
- Тогава ми обясни защо фазомерът светва само когато се докосне до единия полюс – фазата на мрежовото захранване, докато, ако се докосне до другия полюс – не свети?
- Нямам представа. Във всеки случай мисля, че фазомерът няма нужда от втория полюс на мрежовото захранване, т.е. този, при който той не свети.
- Напротив! Но ти изобщо не си забелязъл нещо много важно: вторият полюс се свързва към фазомера чрез твоето тяло. Ето защо ти трябва да докоснеш с пръст задната част на фазомера.
- Но моето тяло е напълно изолирано!
- И да и не. Да, защото при проверката ти не си свързан с нищо надявам се. От друга страна, твоето тяло представлява един кондензатор.
- Един кондензатор!!
- Така да се каже.
- Но нали кондензаторът се нуждае от 2 метални плочи.
- Да. А тялото в известна степен е и проводимо. Е, не е толкова гладко, колкото кондензаторното фолио, но това не пречи.
- Следователно аз съм една кондензаторна плоча?!
- При проверката на фазата на мрежовото захранване – да!
- Почакай малко да свикна с тази мисъл. И колко фарада имам аз всъщност?
- Момент, липсва все още втората кондензаторна плоча.
- Горя от нетърпение да чуя коя е втората кондензаторна поча.
- Това е земята и всичко, което е свързано с нея, т.е. всичко, което е заземено: водопроводната тръба, отоплителната инсталация и т.н.
- Започва да ми се изяснява вече. Другият проводник на мрежовия контакт, този при който фазомерът не свети, е всъщност също заземен. Значи, моето тяло изгражда кондензатор заедно този проводник.
- Правилно. И чрез този кондензатор се затваря токовата верига на фазомера.
- Ясно, кондензаторът „моето тяло – земя”, така да се каже, пропуска променливия ток. Но ми се струва, че при напрежения от 220 V, това не е съесем безопасно.
- Така е, но капацитетът на кондензатора „твоето тяло – земя” е много малък, най – много няколко пикофарада. Ето защо протича съвсем нищожен ток, който е достатъчен за глимлампата на фазомера. Освен това във фазомера е вграден и един резистор със съпротивление няколко мегаома, благодарение на който, когато ти докоснеш с пръст заземяващия извод на фазомера отзад, може да протече само малък, неопасен ток за човека. Но едно нещо в случая си остава неоспоримо: че токовете текат само в затворени вериги!
- Макар и когато твоите затворени токови вериги понякога изглеждат доста своеобразни...


Реле за време с TTL интегрални схеми инж Васил Василев
Млад Конструктор 1982/10/стр. 5,6


Показаното на фиг. 1 реле за време има четири обхвата:
1. от 0 до 0,7 s;
2. от 0 до 7 s;
3. от 0 до 70 s;
4. oт 0 до 700 s.

За всеки обхват, времето на закъснение се регулира плавно посредством потенциометъра R2. Поради наличието на предпазния резистор R3, долната граница на всички обхвати не е точно равна на нула, като за обхват 4 достига 0,7 s.
Релето се задейства след натискане на бутона Б. Логическите елементи ЛЕ1, ЛЕ2 и групата R1 C1 образуват чакащ мултивибратор, който при натискане на Б изработва отрицателен импулс, много по – кратък от пускащия. Този импулс се инвертира от ЛЕ3 и се подава на управляващия вход на чакащия мултивибратор, съставен от логическите елементи ЛЕ4, ЛЕ5, ЛЕ6, ЛЕ7, транзистора Т1, потенциометъра R2 и кондензатора С2 (съответно С3, С4 и С5 за останалите обхвати). Характерно за този моновибратор е, че може да изработва на входа си (ЛЕ5) отрицателен импулс с много по – голяма продължителност от входния. Продължителността на изходния импулс се определя от съотношението Т = 0,7*R2*C, където R2 е в омове, С – във фаради, а Т – в секунди. Точността на закъснението по време е около 5%. Изходният импулс се инвертира от ЛЕ3 и се подава на базата на транзистора Т2.
Схемата действа по следния начин. Нека бутонът Б да не е натиснат, а превключвателят Пр да е включен на обхват 1. Транзисторът Т1 е отпушен, а на изхода на ЛЕ3 има нисък потенциал, съответстващ на логическа нула. На изходите на елементите ЛЕ4 и ЛЕ5 има логическа единица, на входа на ЛЕ6 – нула, а на изхода на ЛЕ7 – логическа единица. На базата на транзистора Т2 е подаден нисък потенциал и той е запушен. При натискане на бутона Б, на изхода на ЛЕ3 се появява кратък положителен импулс, който задейства релето за време. На изхода на ЛЕ7 се получава логическа нула. Транзисторът Т1 се запушва, с което осигурява състояние нула на изхода на ЛЕ7, докато кондензаторът С2 се зареди до напрежението, необходимо за отпушване на Т1. Транзисторът Т2 е отпушен и релето Р е задействано. След зареждане на кондензатора С2 до необходимата стойност, Т1 се отпушва, а Т2 се запушва. Схемата е готова за повторно включване с бутона Б.
При включване на захранващото напрежение е необходимо превключвателят Пр да е в положение 1. След като захранването се включи, необходимият обхват може да се нагласи с превключвателя Пр, а с потенциометъра R2 – плавно да се избере необходимото време на закъснение.
Ако е необходимо устройството да има закъснение при включване на релето, не се използва елементът ЛЕ8.
Интегралните схеми ИС1 (ЛЕ1, ЛЕ2, ЛЕ3, ЛЕ4) и ИС2 (ЛЕ5, ЛЕ6, ЛЕ7, ЛЕ8) са от типа 7400 (К155ЛА3). Транзисторът Т1 е от типа 2Т3167, но може да се използва всякъкъв друг маломощен NPN – силициев. За Т2 е използван транзисторът 2Т6551. Той може да се замени с друг средномощен, съобразен с тока на задействане на използваното реле. Ако токът на задействане на релето е по – голям от 0,25А, използват се два транзистора (средномощен и мощен), включени по схемата на съставен транзисъор. Захранващото напрежение на Т2 се избира съобразно типа на транзистора и релето.

На фиг. 2 и фиг. 3 са показани печатната платка и разположението на елементите върху нея.
Описаното електронно реле може да се използва като самостоятелно устройство за фотографски и други цели, както и като съставна част от други по – големи устройства.

Mултивибратор Стъпка по стъпка
Млад Конатруктор 1977/9/стр. 10, 11

Мултивибраторът е генератор на правоъгълни импулси. Той може да се разглежда като двустъпален RC усилвател, чиито вход е свързан с изхода му. При такова свързване, както е показано на фиг. 1, усилвателят се превръща в генератор. За да се получат от този генератор правоъгълни импулси е необходимо транзисторите да се поставят в малко по – особен режим – така нареченият ключов режим. Когато транзисторът работи в ключов режим, той се намира в едно от двете състояния – отпушен (наситен) и запушен.

За да стане всичко по – ясно, „налепете” на пробна платка схемата от фиг. 2 и изследвайте как ще се променя изходното напрежение при въртене на потенциометъра Р от едното крайно положение до другото. В най – долно положение (плъзгачът към маса) Ube = 0, Ib ~ 0, следователно и Ic ~ 0, т.е. транзисторът е запушен. През резистора R2 ток не тече, следователно в него няма спад на напрежение и волтметърът трябва да показва цялото захранващо напрежение. При  

повишаване на Ube се увеличава и Ib, следователно и Ic също расте, а U изх намалява поради увеличаващия се спад на напрежението върху R2. Идва момент, когато Uизх става приблизително нула. Сега, колкото и да увеличаваме Ib, U изх ~ 0 и транзисторът е отпушен до насищане.
При работа на мултивибратора от фиг. 1 транзисторите непрекъснато променят състоянията си, но винаги, когато Т1 е отпушен Т2 е запушен и обратно. В момента на смяна на състоянията на транзисторите, съответно се зареждат и разреждат кондензаторите С1 и С2. Поредното преобръщане на схемата става, когато напрежението на базата на запушения до момента транзистор стане равно на нула и той започва да се отпушва. След това процесите започват да се повтарят периодически. На технически език се казва, че съществува силна положителна обратна връзка – ПОВ. Именно ПОВ е причина за генерацията на мултивибратора.
Честотата на генерация се определя от стойността на елементите С1, С2, R1, R2 и когато С1 = С2 и R1 = R2 може да се изчисли приблизително по формулата:

f = [Hz] = 1430/ C1 [мкF]*R1[kOm]

Такъв мултивибратор се нарича симетричен, защото времето, през което всеки транзистор е отпушен, е равно на времето, през което той е запушен – получават се симетрични изходни импулси.
На фиг. 3 е показан монтажният чертеж на мултивибратора от фиг. 1, който генерира импулси с честота около 700 Hz.
Tранзисторите могат да бъдат каквито и да са от PNP тип.
Мултивибраторът е едно от радиотехническите устройства, което при верен монтаж, винаги заработва след първото му включване, а и в слушалките, включени към НЧУ, ще се чуе съответният тон.
Сега ще демострираме каква е ролята на развързващия филтър в захранващите вериги на радиотехническите схеми. Ако прекъснем връзката между мултивибратора и входа на нискочестотния усилвател, тонът ще намалее по сила, но няма да изчезне. Това се получава, защото двете схеми – мултивибраторът и нискочестотния усилвател имат общо захранване и през него сигналът от мултивибратора се прехвърля паразитно в нискочестотния усилвател. Ако последователно на минусовия проводник на захранването се включи една RC група, както е показано на фиг. 4 (нарича се развързващ филтър) този вреден ефект ще изчезне.

Генераторът от фиг. 1 може да се използва като зумер за обучение по телеграфия. В такъв случай слушалките трябва да се включат към изхода на мултивибратора (както е показано с пунктир на схемата). Удобно е манипулацията да се прави като се включи морзовият ключ последователно на единия извод на батерията така, че да прекъсва захранването.
Ефектна демонстрация на работата на мултивибратора може да се направи, като 

вместо колекторните резистори се включат лампи и честотата на генерация се намали с увеличаване на стойностите на С1 и С2. Новата схема е показана на фиг. 5. Последователно отпушване и запушване на транзисторите се демонстрира с мигането на двете лампи. Когато Т1 е отпушен, той е еквивалентен на затворен ключ, през който тече ток и Л1 свети. В същото време Т2 е запушен и е еквивалентен на отворен ключ – Л2 не свети.
Описаният мултивибратор може да послужи за бърза проверка на изправността на транзистори – започва се PNP транзисторът на мястото на Т1 или Т2 – ако има генерации, транзисторът е годен за работа.


Ултразвукова свирка за кучета Александър Савов
Млад Конструктор 1988/7/стр. 14


Известно е, че много животни могат да чуват сигнали с по – високи честоти, отколкото човека. Кучетата например съвсем чувствително реагират на ултразвукови честоти, малко над 20 кHz. С помощта на една ултразвукова свирка човек спокойно може да повика кучето си от голямо разстояние, без да смущава околните. Различните породи кучета имат и различни предпочитания към честотата на звука и това трябва да се има предвид.

На фиг. 1 е показана схемата на ултразвукова свирка. С инверторите И1, И2, И3, резистора R и кондензатора С1 е изграден астабилен мултивибратор, който генерира правоъгълни импулси с честота 21 кHz. И тъй като пиезовисокоговорителят представлява капацитивен товар, по време на нарастване на гронтовете на сигнала протичат големи импулсни токове. Ето защо трите инвертора с тригер на Шмит на входа се свързват паралелно и към тях се добавя крайното мощно стъпало, съставено от транзисторите Т1 и Т2. Инверторите И4, И5 и И6 заедно с транзисторите Т3 и Т4 инвертират осигурения от И1, И2 и И3 сигнал и по този начин се получава мостова схема. С 9 – волтова батерия този „мост” осигурява променливо напрежение с амплитуда 15 V.
В схемата е използван пиезовисокоговорител. ТОва, което го отличава от обикновените високоговорители, е неговия строеж. Задвижването на мембраната става от една пиезокерамична пластинка. Друга особеност на този тип високоговорители е, че той се държи като кондензатор, т.е. за него не са необходими честотни ителни филтри. Също и коефициентът на полезно действие на тези високоговорители е много голям.
Особено благоприятно е и това, че максималната сила на излъчване на пиезовисокоговорителя е при честоти около 20 кHz.

Накрая няколко практически съвета при използването на свирката. Бебетата и малките деца са в състояние да чуват тези 21 кHz и за да не смущавате спокойствието им не свирете в близост до тях. Влиянието на ултразвуците върху другите животни не е изследвано, но е сигурно, че някои реагират на тях (например канарчета). Свирката трябва да се използва винаги за кратко време, защото макар, да не се чуват, тези 21 кHz съществуват реално и карат тъпанчето да трепти.
Елементите от схемата се монтират на печатна платка с вида, показан на фиг. 2.


Я ми кажи как се създава студът в хладилника. Н.И.
Млад Конструктор 1988/7/стр. 7,8


- Я ми кажи ... как се създава студът в хладилника?
- С помощта на кипяща течност!
- Какво?! Ти май не ме разбра правилно.
- Напротив, това не е парадокс, а закон на физиката.
- И все пак те моля да не се шегуваш.
- На тебе ти е известно, че за да кипи една течност, тя трябва да се загрее, т.е. към нея да се подаде топлина.
- Да.
- Но да се подаде на едно тяло топлина означава, че тя трябва да се вземе от друго тяло, което съответно се охлажда. Това е най – важният принцип за създаването на студ.

- Хм, и какво от това?
- Вярно, само на този гол принцип в кухнята няма да заработи. Известно е още, че всяка течност кипи при определена температура – например – например водата кипи при температура 100 С. Но само в случай, че налягането е равно на атмосферното.
- Така е.
- Ако налягането се понижи, то водата ще закипи и при 

по – ниски температури. Ето и на това важно свойство на течностите е основан вторият принцип на работа на хладилника.
- И какво, да не би в моя хладилник за такава течност да се използва вода?
- Ти изглежда освен водата не признаваш други течности. Естествено в хладилника се използват летливи течности, които кипят при по – ниски температури – например течен амоняк. Той кипи при температури дори и под 0 С. Точно такива втечнени газове се използват в хладилника, или по – точно в парокомпресорните хладилници. Защото има и други типове.
- Започва да става интересно. И ка го доставят този втечнен газ?

- До хладилния завод не знам как, но ти го получаваш заедно с хладилника. Всъщност този газ се движи в затворена система, изградена от 4 основни възела.
- Почакай, защо тогава хладилният техник каза, че вътре в хладилника се движи някакъв хладилен агент?
- Понякога втечненият газ се  

нарича още и хладилен агент. А ето тук съм ти начертал схемата на един хладилник. Четирите основни възела ги виждаш сам: изпарител, компресор, кондензатор и вентил.
- Мисля, че имаш грешка при кондензатора: той не се чертае така, виждал съм го на електронна схема.
- Това е друг кондензатор. Там или по – точно в него, парата се втечнява, или кондензира. Отам е дошло името му.
- Добре, но не разбирам защо татко нарича изпарителя „камера на хладилника”?

- Изпарителят е разположен в камерата на хладилника, а всички останали възли – вън от хладилния шкаф. Благодарение на компресора в изпарителя се създава ниско налягане и течността в него започва да кипи, отнемайки от топлината на камерата, т.е. понижавайки нейната температура.
- След като течността кипи,  

няма ли опасност системата да се пръсне?
- Не се безпокой. Част от течността се превръща в пара, която непрекъснато се всмуква от компресора. Минавайки през компресора, парата се свива и нагрява при това до температури, по – високи от околната среда – например въздуха в стаята.
- И за какво е всичко това?
- Това е необходимо защото, постъпвайки в кондензатора, парата се охлажда и превръща отново в течност.
- Все още не ми е ясно.
- След това течността преминава преа тесния отвор на вентила, като налягането след него рязко се понижава и течността отново започва да кипи в изпарителя.
- Най – сетне веригата се затвори. Вече започна да ми се изяснява. До колко спада температурата в камерата при това положение?
- Температурата на кипящата течност в изпарителя на обикновения хладилник достига до -15 ... -20 С. Благодарение на това в камерата температурата може да се поддържа в границите 0 ... – 6 С. В камерите за дълбоко замразяване, температурата достига до – 18 С.
- Ясно е, че утре ще направя поредната си заявка за изобретение: за хладилен агент у нас да се използва язовирна вода.
- Няма да стане!
- Защо, нали законите важат за всякакви течности!
- Да, но твоят „воден” хладилник би вършил на някоя друга планета ...

Рефлексни радиоприемници    инж Мони Бенвенисти
Млад Конструктор 1982/10/стр. 3,4


Голяма популярност сред радиолюбителите намират приемниците, в които се използват рефлексни усилвателни стъпала. Рефлексните стъпала усилват едновременно високочестотния и нискочестотния сигнал. Предимството е, че имат по – малък брой транзистори и елементи. Недостатъкът им е, че от транзистора не може да се получи максимално усилване както за високата, така и за ниската честота.

На фиг. 1а е показана схема на линеен рефлексен приемник 1-V-1. Tранзисторът Т1 работи едновременно като усилвател на висока и на ниска честота. Входният кръг е съставен от бобината L1 и променливия кондензатор С1. Високочестотният сигнал, отделен от кръга, се подава на базата на Т1 посредством бобината за връзка L2. Тя съгласува голямото съпротивление на транзистора. Дроселът Др представлява товар за високата честота във веригата на колектора. Усиленият високочестотен сигнал се детектира от диодите Д1 и Д2, които заедно с кондензатора С1 образуват детектор с удвояване на напрежението. За товар на детектора служи резисторът R3. Кондензаторът С3 отвежда към маса високочестотните съставки след детектирането. Детектираният нискочестотен сигнал се подава през кондензатора С4 и бобината за връзка L2 отново на базата на транзистора T1 (за нискочестотния сигнал L2 има нищожно съпротивление). В този случай Т1 действвува като усилвател на ниска честота с товар – бобината на слушалката. Постояннотоковият режим на транзистора се определя от делителя, съставен от резисторите R1 и R2. За повишаване на чувствителността и избирателността на приемника е вградена положителна обратна връзка. Част от усиления високочестотен сигнал се взема и от колектора и през С2 и тример – потенциометъра R1 се подава отново на базата на Т1. Посредством R1 се регулира големината на върнатото напрежение, т.е. дълбочината на обратната връзка. Ако по време на настройката при намаляване на стойността на R1 не възникнат генерации и силата на приемането намалява, трябва да се обърнат краищата на бобината L2.
Eлементите на приемника се монтират върху експериментална платка от комплекта „Радиоелектроника 1300” (статията е публикувана през 1982 г). Бобината L1 се навива по описания в предишните статии начин – 80 навивки върху феритна пръчка с дължина 100 mm с дължина 100 mm, с извод на 8 – та отдолу. Бобината за връзка L2 има 4 навивки. За навиване на бобините се използва проводник литцендрат или ПЕЛ 0,20. Д1 и Д2 могат да бъдат каквито и да са високочестотни диоди. Слушалката трябва да бъде високоомна – 2000 до 4000 Om. За С1 се използва променлив кондензатор от някакъв транзисторен приемник – например от „Сокол”. За дросел може да се използва готова дълговълнова бобина от лампов приемник. Радиолюбителят може да си го изработи и сам, като върху някакво тяло с диаметър от 4 до 6 mm навие „накуп” 300 навивки от емайлиран проводник с диаметър 0,1 – 0,12 mm между две ограничителни шайби.
За да се слушат приемните станции с високоговорител, трябва да се направи допълнението, показано на фиг. 1б. На мястото на слушалката е включен резисторът R5, който служи за товар по ниска честота на транзистора. Към потенциометъра R4, с който се регулира силата на приемане, може да се включи някой от експериментираните вече нискочестотни усилватели.
Приемникът се настройва по начина, описан в предишните броеве.

На фиг. 2 е показана схемата на линеен рефлексен приемник 1-V-2 с два транзистора. И в нея Т1 извършва две функции. Отделеният от трептящия кръг L1C1 сигнал се подава на базата на Т1 чрез бобината за връзка L2. За колекторен товар по висока честота служи само резисторът R3, тъй като резисторът R4 e шунтиран с кондензатора С6. След усилване от Т1, високочестотният сигнал се подава на детектора с удвояване на напрежението, съставен от С5, Д1 и Д2. Полученият нискочестотен сигнал се подава през бобината L2 отново на базата на първия транзистор Т1. Колекторен товар за ниската честота е резисторът R4. Кондензаторът С6 филтрира високата честота, като я отвежда към маса през захранващия източник. Усиленият нискочестотен сигнал се подава на базата на второто нискочестотно усилвателно стъпало Т2. За товар на транзистора служи високоомна слушалка. С резисторите R1 и R5 се определя постояннотоковият режим на транзисторите Т1 и Т2. Бобините L1 и L2 са същите , както в схемата на фиг. 1. Разстоянието между двете бобини е 20 – 30 mm. То се определя при настройката така, че приемникът да има най – добра селективност.
На мястото на едностъпалния нискочестотен усилвател може да се включи какъвто и да е друг многостъпален усилвател.

На фиг. 3 е дадена схемата на високочестотната част на рефлексен приемник, при който двете стъпала са рефлексни. От входния кръг сигналът се прехвърля чрез бобината за връзка L2 в базата на транзистора Т1. Част от напрежението на усиления високочестотен сигнал се прехвърля от колектора на транзистора през тример – кондензатора С2 отново във входния кръг, създавайки по този начин положителна обратна връзка. Дълбочината и се регулира чрез същия кондензатор. Като товар в колектора по висока честота служат резисторите R3 и R2. За да бъде схемата по – стабилна, високочестотният сигнал за второто стъпало се взема от R3. Второто стъпало е един апериодичен усилвател. От изхода му, усиленият високочестототен сигнал се подава на детектора, работещ като удвоител на напрежение. Детектираният нискочестотен сигнал се подава отново на базата на Т1 чрез бобината за връзка L2, усилва се от него и се подава на втория транзистор Т2. От колектора му, усиленото нискочестотно напрежение се подава през кондензатора С6 на потенциометъра R7 за регулиране силата на звука и от него към някакъв нискочестотен усилвател.
Бобината L1 има 80 навивки, а бобината L2 – 8 навивки. Навити са върху феритна пръчка със същия проводник, както бобините на първите два приемника. Работните точки съответно на Т1 и Т2 се определят чрез резисторите R1 и R5. Групата R4C4 служи „да развърже” захранването на двете стъпала, с цел да се предпази приемникът от самовъзбуждане. Кондензаторът С3 заземява долния край на L2 за високите честоти и същевременно отделя по постоянен ток базата от масата.
Ако при пускането и настройването приемникът се самовъзбужда, необходимо е да се провери дали това не е от обратната връзка. Проверката се прави чрез изключване на тримера С2. Ако това не помогне, трябва с помощта на резисторите R1 и R5 да се промени режимът на Т1 и Т2. Ако и последната мярка не окаже въздействие, трябва да се смени единият или и двата транзистора с други, които имат по – малък коефициент на усилване по ток. Режимът на транзисторите се определя на слух, като се следи за по – голямо усилване и по – малки изкривявания.
Поради това, че двете стъпала работят рефлексно, детекцията е с удвояване на напрежението и освен това е използвана положителна обратна връзка. Чувствителността, която може да се постигне с тази схема е голяма.
И в трите описани схеми могат да се използват с по – голям успех силициевите транзистори от комплекта или други, например българските транзистори 2Т3168, 2Т3169 и др. подобни. Тъй като те имат голям коефициент на усилване, получените с тях резултати са много добри. Трябва само да не се забравя, че те са с обратна проводимост (NPN) и затова поляритетът на батерията и на всички електролитни кондензатори от схемите трябва да се размени, а със съответните резистори да се установи подходящ постояннотоков режим.
Характерно за радиолюбителите е, че след като са получили резултат от някакво устройство, веднага искат да го подобрят и или да направят ново още по – добро. Желаейки да постигнат най – добрия резултат, те започват да комбинират различни варианти и по този начин стигат до свои решения, като постепенно натрупват опит и сами стават творци. Затова е необходимо още от самото начало да не се повтарят само готови схеми, а да се разбере тяхното действие и ролята на всеки елемент. Човек и без друго се уморява от практически занимания и едно разнообразие с малко теория е тъкмо на място. Не е хубаво да се експериментира, без да се знае поне отчасти с какво имаме работа. Има много неща, които трябва да се прочетат – за трептящите кръгове, за резонанса, за транзисторите, за бобините, кондензаторите и т.н. И едно златно правило – ако опитите не са били достатъчно сполучливи, въпреки, че старателно са проверени всички връзки в схемата, полезно е да се остави всичко на масата и да се продължи на следващия ден.

Радиоапарат в слушалки. Петър Йосифов
Млад Конструктор 1988/10/стр. 24

На вашето внимание предлагаме едно ефектно устройство – средновълнов радиоприемник, всички елементи на който (антена, печатна платка с електронните елементи, захранване, възпроизвеждащ елемент и органи за управляние) се монтират в слушалка. Като носещ елемент на цялата конструкция се използва изделието „наушник против студ” (производство на РПК „Наркооп” – София, индекс N 21-73-85 цена 3,50 лв. 1988 г. е писана статията). Той представлява две пластмасови полусфери, обгърнати с пухеста материя и съединени с обща пружинираща скоба.

Електронната схема на миниатюрния средновълнов радиоприемник е показана на фиг. 1. Сигналът от радиопредавателя се приема от антената А. Желаната станция се избира с помощта на паралелния трептящ кръг, образуван от променливия кондензатор С1 и бобината L.
Чрез индуктивно свързаната намотка w2, сигналът се подава на базата на транзистора Т1 през кондензатора С2. Работната точка на транзистора се определя с резистора R1. Ролята на демодулатор изпълнява диодът Д1. Кондензаторът С3 спира постоянната съставка на усиленото от Т1 напрежение и по този начин намалява консумацията на електроенергия от захранването. Приеманият от радиопредавателя сигнал се възпроизвежда от последователно свързаните слушалки Сл1 и Сл2. Устройството се захранва от две последователно свързани миниатюрни батерии по 1,5 V. Потенциометърът П1 служи за регулиране на силата на възпроизвеждания сигнал.
Електронните елементи на схемата се монтират на печатна платка, чиито графичен оригинал е показан на фиг. 2а. Върху обратната страна на платката подредените елементи, както е показано на фиг. 2б. На същия чертеж е означено и свързването на устройството.

При монтирането и сглобяването на устройството трябва да се имат предвид някои особености. Платката е предвидена за променлив кондензатор за печатен монтаж (специално за българските променливи кондензатори от този тип). Бобината L е феромагнитна сърцевина тип МЛ022. Диаметърът на сърцевината е 4 mm, а дължината и – 10 mm. Феромагнитната сърцевина се навива в стандартно тяло, за което е предвидена печатна платка.  

Намотката на трептящия кръг w1 (kъм кондензатора С1) се състои от 170 навивки от проводник ПЕЛ-0,12. Другата намотка (w2) съдържа 75 навивки от проводник ПЕЛ-0,16. Необходимо условие за добрата работа на радиоприемника е транзисторът Т1 да има голям статичен коефициент на усилване по ток при схема общ емитер (по – голям от 250).
За телефонните слушалки Сл1 и Сл2 е необходимо да се използват миниатюрни слушалки за радиоприемник със съпротивление по 480 Om. Двете слушалки се монтират в двете полусфери на носещия елемент на конструкцията („наушника против студ”). В едната полусфера се монтира потенциометърът за усилване на звука. Желателно е да се използва потенциометър, на вала на който е монтиран прекъсвач за захранването. Проводниците към него трябва да се свържат на мястото на ключа К от схемата.
Платката с елементите се монтира в малка пластмасова кутийка, която се прикрепя към пружиниращата скоба на носещия елемент. За антената А се използва алуминиево или медно фолио, което се залепва по цялата дължина на пружиниращата скоба отгоре. Отдолу на скобата се прикрепват свързващите проводници. Валът на променливия кондензатор С1 се извежда на капака на кутийката и на него се поставя копче за избиране на желаните станции.
Радиоприемникът се настройва с въртене на сърцевината на бобината L.
Чувствителността на приемника не е особено висока и затова с миниатюрния радиоапарат могат да се приемат само местни средновълнови радиопредаватели, и то ако напрегнатостта на високочестотното поле на приемания сигнал в конкретното място е достатъчна.

Миниатюрен приемник за средни вълни С.Т и проф. Йордан Боянов
Млад Конструктор 1983/10/стр. 11

Радиоприемникът може да се захранва с напрежение от 3 до 15 V, kaто по – добри резултати се получават при по – високо напрежение. Тъй като усилването му е голямо, феритната антена може да бъде малка: диаметър 10 mm и дължина 40 mm. Намотката L1 върху нея има 80 навивки от лакиран проводник с диаметър от 0,2 до 0,6 mm, с извод на 8 – та навивка от страната на базата на Т1. Слушалките трябва да имат импеданс между 250 и 2000 Om, а променливият кондензатор може да бъде от 250 до 500 pF. С 250 pF се покрива средновълновият обхват от 600 кHz до 1,5 MHz. За да се избегне ключа К за включване на батерията, може да се направи така, че щекерът на слушалката да изпълнява тази функция. Режимът на Т1 се определя от R1 и стойността на този резистор трябва да се подбере в границите от 56 кОm до 1 Mom, така, че приемникът да има добра селективност и стабилност. Стойността му зависи също така и от разположението на елементите върху платката и наличието на паразитни капацитети.


Eлектронен термометър „Funkamateur”, 1990, N 6, с. 285.
Радио телевизия електроника 1993/2/стр. 23


Целта е да се инсталира индикатор за вънщната температура в жилищното помещение. Разработени са няколко варианта:
- индикатор върху аналогов измервателен инструмент;
- квазианалогов индикатор върху светеща лента;
- цифров индикатор (седемсегментен).

Избран бе вторият вариант поради неговата атрактивност.
Постановка на задачата
Би трябвало да бъдат изпълнени следните изисквания:
- температурният обхват да е 0т -15 до +30 С;
- разходът на градивни елементи да е приемлив;
- температурата да може да се отчита и на тъмно.
Решение

Използвана е ИС А270D (фиг. 1). За да се постигне достастъчно голяма ителна способност в необходимия температурен обхват, е направено каскадно свързване на две интегрални схеми, като е получена светодиодна лента с 34 светодиода. По този начин индикацията се осъществява със стъпка 2К в обхвата -16 до +30 С.
За да се осигури добра възможност за отчитане на тъмно, марката за 0 С е означена с допълнителен светодиод с различен цвят.
Като температурен датчик е използван термистор TNM със съпротивление 12 кOm, който е поставен навън на сенчестото място под дъската на прозореца.
Термисторът е защитен от влага, като е залепен в месингова капсула.
Възможно е да се използват и други термистори, само трябва да се обърне внимание на факта, че при екземпляри с малко съпротивление токът през делителя на напрежение R1, R2, R3 може да доведе до загряване на датчика. При термистори с голямо съпротивление не трябва да се надхвърля препоръчваната стойност на тока през делителя 100 мкА.
Определението на опорните напрежения за А1 и А2 става чрез изменение на съпротивлението на термистора, вследствие на което управляващото напрежение на извод 17 на А1 и А2 се изменя по целия температурен обхват.
Възможно е да се осигури разрешаваща способност със стъпка 1К по целия температурен обхват чрез каскадно свързване на четири интегрални схеми А277D, обаче поради необходимостта от използване на голям брой градивни елементи и преди всичко на светодиоди в случая това решение не е предвидено. Bъзможно е също така яркостта на светодиодите да се управлява чрез извод 2 на ИС от фиг. 2, но в мострения уред това е направено.

Изработване и настройка
Цялата схема се разполага на специално на специално разработена или на универсална печатна платка. Тя може да се ремонтира в кутия от меднокаширан материал. Една скала улеснява отчитането. За да се намалят разходите за токозахранващия блок, е използван стабилизатор на напрежение МАА 7812 на фирмата Tesla.
За настройка е предвиден потенциометърът R3. С него управляващото напрежение на извод 17 на А1 и А2 се настройва така, че при две

температури (напр. температурата на хладилника и стайната температура) изменението му съответства на светването на светодиодите. Резисорът R2 служи за линеаризиране на характеристиката на термистора.
На фиг. 3 е показан външният вид на уреда. Изработеният като мостра термометър работи от доста дълго време без рекламации.

 

Мини таймер  Млад Конструктор Н.С.  1988/10/Приложение IV

 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница        напред          горе