Полезна и забавна информация за начинаещи от статии с ел., радио и електронен характер, част от която е с приложение и в пчеларството


Миниатюрен радиоприемник Миролюб Марков
Млад Конструктор 1987/10/стр. 13

Предлаганата схема на радиоприемник е само с феритна антена и може да приема няколко средновълнови станции. Добрата чувствителност на приемника и голямото усилване се дължи на свързаните в схема Дарлингтон транзистори. Вместо посочените могат да се използват произволни NPN – силициеви транзистори с голям коефициент на усилване по ток.

С кондензатора С2 се въвежда положителна обратна връзка и се увеличава чувствителността на приемника. Резисторът R1 се подбира в границите от 470 кОm до 10 Mom. Бобините са навити върху ферит с диаметър 8 mm и дължина 70 mm. Бобината L1 съдържа 80 навивки, а бобината L2 – 8 навивки от ПЕЛКЕ-0,2. Кондензаторът С2 е образуван от два усукани помежду си изолирани проводника от същия тип. Броят на усукванията се определя опитно до получаване на оптимална обратна връзка без самовъзбуждане.



Kонструктор „Радиоелектроника 1300”
Детекторни радиоприемници Инж. Мони Бенвенисти
Млад Конструктор 1982/6/стр. 16,17

При конструирането на радиоелектронни устройства, преди те да бъдат окончателно изработени, се извършва пробен монтаж. Чрез него се уточняват стойностите на елементите, проверяват се качествените показатели (параметри) и се вижда дали устройството задоволява поставените изисквания. Едва след това то се изработва в завършен вид. Комплекттите „Радиоелектроника 1300” N1 и N2 (1982 г.) имат точно такава цел – да улеснят многобройните радиолюбители при конструирането или експериментирането на различни радиоелектронни схеми. Комплектите са съставени от транзистори, диоди, кондензатори, резистори и една печатна експериментална платка. С тях любителите имат възможност да изпробват различни устройства от радиотехниката (детектори, усилватели, приемници), а също и някои устройства от автоматиката.. След уточняване на схемата и постигане на най – добри параметри, ако желае, любителят може да си изработи окончателна печатна платка и да монтира устройството в завършен вид.
Ако любителите не разполагат с комплект, ще трябва да си изработят сами една експериментална платка, а елементите да закупят от магазините за радиочасти.
Но с какво да започнем? Вероятно за всеки начинаещ радиолюбител най – интересно би било да започне с детекторен приемник. Ако елементите са налице, той може да се направи за няколко минути. С нищо не може да се сравни радостта и творческото удовлетворение, когато в слушалките се чуе музика или гласът на водещия. След това човек завинаги остава в плен на това чудесно хоби радиолюбителството.

Прието е детекторният радиоприемник да се означава с 0-V-0. За начинаещите любители ще бъде интересно да научат какво се разбира под това означение. Първата цифра означава броят на стъпалата преди детектора, знакът V означава детектор, а цифрата след него – броят на стъпалата след детектора. Ще разгледаме няколко схеми на детекторни приемници, които могат да се експериментират с елементите от комплекта „Радиоелектроника 1300” N 1.
Най – простият детекторен приемник (фиг. 1а) е съставен само от един германиев диод и слушалки, които трябва да са високоомни – 2000 – 4000 Оm. Необходими са също една добра антена и сигурна „земя”. Антената представлява какъвто и да е проводник с дължина 10 – 20 m, издигнат колкото се може по – високо и опънат с изолатори в двата края. За „земя” се използва проводник, който е свързан добре с парното отопление или с чешмата. Тази схема няма особени качества и не се препоръчва приемникът да се оформя трайно. Той работи само в непосредствена близост до местния предавател и силата на приемането зависи от разстоянието до предавателя.
Как действа схемата? Индуктираният в антената ток с висока честота се изправя от диода. Единият полупериод на тока се дава накъсо от него, а другият протича през слушалките и с това привежда в движение мембраната им. По този начин радиовълните се трансформират в звукови сигнали. На фиг. 1б е показано означението на диода. С помощта на още един диод (фиг. 1 в) може да се опита силата на приемане да се увеличи. Получава се схема на т. нар. детектор с удвояване на напрежението, която използва и двата полупериода на приемания сигнал.

След като по този прост начин се получи известен резултат, пристъпва се към по – сложна схема, но с по – добри параметри (фиг. 2а). За целта ще бъдат необходими променлив кондензатор и бобина. Кондензаторът се продава в магазините за резервни части. Единични кондензатори не се намират, но може да се използва едната секция на двоен кондензатор за транзисторен приемник. Необходима е бобина, която се изработва върху пластмасова или картонена тръба с диаметър около 30 mm. Тя има 80 навивки, които се навиват в един ред една до друга, като на 30 – та навивка се прави извод. Най – добре е проводникът да е литцендрат, но може да е емайлиран с диаметър 0,1 до 0,2 mm. Паралелно свързаните бобина и кондензатор образуват трептящ кръг, който има следното свойство: ако кръгът е настроен в резонанс с подаденото на него високочестотно напрежение, съпротивлението му за тази честота става десетки, даже стотици пъти по – голямо, отколкото за всички други честоти. Благодарение на това, настройвайки кръга на честотата на приеманата радиостанция, измежду всички напрежения, индуктирани в антената, се отделя напрежението само на желаната станция. Това свойство се нарича избирателност или селективност на трептящия кръг. Настройката на кръга, а следователно и на приемника, става чрез променливия кондензатор С. Въртейки оста на кондензатора се променя неговият капацитет, а оттук и резонансната честота на кръга, докато тя стане равна на честотата на радиостанцията, която искаме да приемем.
Кондензаторът С2, включен паралелно на слушалките (фиг. 2б), накъсо високочестотните сигнали, пропуснати от диода, което подобрява приемането.
Ако искаме да получим по – остра настройка, т.е. станциите да се отделят по – добре, трябва да изпробваме схемата от фиг. 2в. В нея са взети мерки за подобряване на селективността. Антената е свързана с малък кондензатор С3 към кръга. С това се намаляват загубите, които тя внася в кръга. Освен това диодът е свързан частично към кръга. Изводът от бобината се намира на 30 – та навивка, броена от заземения край. Не трябва да се забравя, че селективността се постига винаги за сметка на силата на приемане.
Ще препоръчаме и изработването на друга бобина. За нея ще бъде необходима феритна кръгла или правоъгълна пръчка с дължина около 100 mm. Изработва се по нея гилза от плътна хартия, върху която се навиват една до друга 80 навивки, като се прави извод на 30 – та навивка. Така направената бобина трябва да може да се движи леко по дължината на феритната пръчка.
Възможно е сигналът на приеманата радиостанция да се чува в едно от крайните положения на променливия кондензатор, но да не се получава точна настройка на станцията. В този случай трябва да се измени броят на навивките на бобината, а ако е изработена върху феритна пръчка – чрез преместване на бобината по нея трябва да се намери положението, при което настройката на станцията да не става в крайно положение на променливия кондензатор.
Схемата от фиг. 3 се различава от тази на фиг. 2в по това, че е добавен диодът Д2, подобно на фиг. 1в, с което се повишава силата на приемане.
Разбира се , възможностите на детекторните приемници са много ограничени. Ако искаме да се усили и подобри приемането, ще трябва да се използват транзистори. По – нататък ще продължим експериментите с някои нискочестотни усилвателни стъпала, които могат да се включат към изпробваните детекторни приемници на мястото на слушалките.


Kонструктор „Радиоелектроника 1300” детекторни радиоприемници
Нискочестотни усилватели за линейни радиоприемници Инж. Мони Бенвенисти
Млад Конструктор 1982/7/стр. 8,9

В кн. 6/81 г. на сп. „Млад Конструктор” предложихме на нашите читатели няколко практически схеми на най – прости радиоприемници, които те могат да си направят с части от комплекта „Радиоелектроника 1300” N1. Разбира се, с такива приемници може да се приема само местният предавател и той ще се чува слабо. На въпроса как да се подобри приемането отгоеаряме в тази статия.

Най – простият начин да се подобри приемането на детекторния радиоприемник е да се усили нискочестотния сигнал, получен след детектора. Това става с помощта на нискочестотен усилвател (НЧУ). Той е неотменна част на съвременните радиоприемници, телевизори, магнетофони и много други радиотехнически устройства. Според изходната им мощност, нискочестотните усилватели се ят на маломощни, средномощни и мощни. В преносимите транзисторни приемници се използват само маломощни НЧУ, тъй като за тези приемници е важно да имат малка консумация.

В тази статия ще бъдат описани няколко схеми на нискочестотни усилватели, които могат да бъдат изградени с елементите от комплекта „Радиоелектроника 1300” N 1.
Kaто начало да започнем експериментите с най – простия едностъпален, транзисторен НЧУ (фиг. 1). За товар на транзистора Т (фиг. 1а) служат слушалките, включени в колекторната верига. Как работи този усилвател? Отделеният от детектора ток с ниска честота тече през резистора R1, включен на мястото на слушалките и създава в него пад на напрежението. През кондензатора С4, този пад се подава на базата на транзистора, като предизвиква малки изменения на базовия ток. От своя страна това предизвиква значителни изменения на тока в колектора. По такъв начин през слушалките, служещи за товар на транзистора, тече многократно усиленият ток с ниска честота и те звучат по – силно, отколкото в детекторния приемник. Транзисторите, включени в този комплект, са от типа PNP. За нормална работа на всеки PNP – транзистор в режим на усилване е необходимо на базата му спрямо емитера да има отрицателно напрежение от порядъка на 0,15 до 0,2 V, koeто се нарича преднапрежение. То се подава на базата на транзистора посредством резистора R*2. Toй е отбелязан на схемата със звездичка, защото стойността му се подбира практически. За уточняване на съпротивлението, на мястото на R*2 може да се включи тример-потенциометър със стойност 470 кОм. Чрез въртенето на тримера, колекторният ток през транзистора се нагласява да бъде около 2 mA. Ако липсва измерителен уред, настройва се на слух по най – силното и качествено приемане.
На фиг. 1б е показан вариант на същия усилвател със силициев NPN – транзистор. Кондензаторът С1 на входа на усилвателя я по постоянен ток базата на транзистора от детектора. Използва се електролитен кондензатор, като тябва да се спази означеният на схемата поляритет на включване.
На фиг. 2 е дадена схемата на двустъпален транзисторен усилвател, чрез който силата на приемането ще се усили и ще могат да се чуват и по – слаби станции. Усилвателят се включва към т. 1 и 2.

При положение, че станциите се чуват достатъчно силно в слушалките, възниква въпросът дали на изхода вместо слушали може да се включи високоговорител. Това е възможно, но с помощта на съгласуващ трансформатор, тъй като е известно, че високоговорителите обикновено имат малко съпротивление – 4 до 8 Ом, а изходното съпротивление на транзисторния е няколко килоома. Използват се високоговорител и изходен трансформатор от транзисторен приемник (фиг. 3). Те се включват на мястото на слушалките (т.3 и 4 от фиг. 2). При това положение приемникът се чува, но с него не може нормално да се озвучи стая със средни размери. Това е така, защото този НЧУ има мощност около 50 – 60 mW. Тя е достатъчна за слушалките, но е малка за пълното разколебаване на високоговорителя. За да звучи той нормално, трябва да му се подаде два – три пъти по – голяма мощност, т.е. 120 – 150 mW. За да може да отдаде такава мощност, най – добре е крайното стъпало на усилвателя да е изпълнено по двутактна схема на свързване.

Двутактните усилватели се използват във всички съвременни транзисторни приемници и усилватели. Те биват трансформаторни и безтрансформаторни. На фиг. 4 е даден един безтрансформаторен усилвател, който препоръчваме за експериментиране. Предимство при него е липсата на изходен и драйверен трансформатор, което води до подобряване качествените показатели на усилвателя. Да разгледаме накратко действието на усилвателя. Транзисторите Т1 и Т2 работят като предусилватели, а Т3 и Т4 – като двутактен изходен (краен) усилвател на мощност. Транзисторите, в изходното стъпало работят с малко отпушващо ги напрежение. По този начин се намаляват внасяните от стъпалото изкривявания. Преднапрежението на базите на транзисторите се подава чрез делителя на напрежение, образуван от резисторите R4, R*5 и транзистора Т2. Тези резистори служат също и за товар на предусилвателя Т2. Усиленият от тях сигнал се подава непосредствено на базите на транзисторите Т3 и Т4. Високоговорителят е включен в емитерните вериги на двата транзистора и се явява общ товар за тях. Подаваният на базите на Т3 и Т4 сигнал се усилва от двата транзистора. Отрицателната полувълна отпушва Т3 и се усилва от него, а запушва Т4, а положителната полувълна отпушва Т4 и се усилва от него, а запушва Т3.
Ясно в, че стъпалото работи на два такта, откъдето и носи името си „двутактно” или „противотактно”. Когато има сигнал, двата транзистора са почти запушени и през тях тече много слаб ток, което повишава икономичността на усилвателя.
Накрая ще дадем няколко препоръки за експериментирането на този усилвател. Преди да се подаде на входа на усилвателя НЧ сигнал, чрез подбор на резистора R*5 трябва да се установи токът на покой през транзисторите Т3 и Т4 да бъде 3-4 mA, а с подбор на R*3 се нагласява напрежението в емитерите на Т3 и Т4 да бъде равно на половината от захранването. След това с помощта на резистора R*1 се нагласява токът през първия транзистор да бъде 0,8 – 1 mA. Трябва да се има предвид, че при замяната на R5 захранващото напрежение трябва да се изключва. В противен случай има опасност Т3 и Т4 да се повредят. Така построеният усилвател се свързва в т. 1 и 2 на детекторния приемник. Полученият приемник е от вида 0-V-3. Oписаният усилвател ще бъде използван и при по – нататъшните експерименти, които ще бъдат публикувани в следващите броеве на списанието.

Линейни радиоприемници с високочестотни усилватели инж Мони Бенвенисти
Млад Конструктор 1982/8/стр. 8,9

Приемниците, описани в кн. 6 и 7/82 г. работят добре само с външна антена и добро заземяване. Причината за това е, че те имат твърде малка чувствителност. Тя може да се подобри, като високочестотният сигнал на приеманата радиостанция се усили, преди да се подаде на детектора. Усилвателите на високочестотните сигнали (ВЧУ) биват едностъпални и многостъпални. Според вида на товара те се делят на апериодични и резонансни. Първите имат за товар резистор, дросел или високочестотен трансформатор, а вторите – резонансен кръг или система свързани кръгове. От своя страна резонансните усилватели биват с фиксирана (постоянна) настройка и диапазонни (обхватни). Резонансните усилватели намират приложение предимно в професионалните радиоприемници и в приемниците за радиоразпръскване от по – висок клас. В линейните любителски приемници те се използват по – рядко, понеже имат по – сложна настройка и изискват по – голям опит.

В тази статия ще се запознаем с няколко схеми на апериодични високочестотни усилватели. Да започнем с най – простия едностъпален усилвател (фиг. 1). Как работи той? Високочестотните сигнали, отделени от трептящия кръг L1C1 се подават в базата на транзистора Т1 посредством бобината за връзка L2. Сигналът, усилен от транзистора, се се отделя върху колекторния товар – резистора R2 и чрез кондензатора С4 се подава на детектора, за да се преобразува в нискочестотен сигнал. По този начин чувствителността на приемника се повишава и чрез него вече могат да се „улавят” повече станции.
Преднапрежението на базата, определящо работната точка на транзистора, се подава чрез резистора R1*. Кондензаторът С3 е ителен. Той представлява късо съединение за високочестотния сигнал, подаван в базата на транзистора и същевременно я отделя постояннотоково от масата. Ако този кондензатор не се постави, базата ще бъде свързана през бобината L2 по постоянен ток към маса, т.е. преднапрежението и ще бъде нула и транзисторът ще бъде запушен.
Настройката на това стъпало се свежда до подбор на резистора R1*, така, че колекторният ток на Т1 да бъде от 0,8 до 1,2 mA.
Кръговата бобина L1 и бобината за връзка L2 се навиват върху хартиени тела. За изработката на тези тела се използват ивици от плътна хартия с широчина 35 mm и 6 mm. Телата и бобините се изработват по следния начин. Върху феритната пръчка се навиват плътно един – два слоя от избраната хартия, но с по – голяма широчина, като слоевете се фиксират с лепенка. След това върху тях се навиват три – четири слоя от ивица с широчина 35 mm, като между слоевете се намазва някакво лепило. След като то засъхне, върху полученото тяло се навиват 80 навивки от емейлиран проводник (ПЕЛ) с диаметър от 0,15 до 0,2 mm. Най – добре е бобината да се изработиот многожичен проводник (литцентрат). Краищата се фиксират с восък. По същия начин се изработва L2, но тя има 10 навивки от същия проводник. Накрая феритната пръчка се изважда внимателно, а след нея - широката ивица хартия. По този начин се получава междина между бобините и феритната пръчка, така, че те могат свободно да се преместват по дължината и по време на настройката на приемника. След завършване на настройката, бобините се фиксират с восък върху феритната пръчка. Настройката се свежда до нагласяване на честотния обхват на приемника в необходимите граници, така, че между двете крайни положения на променливия кондензатор да се приемат желаните от нас средновълнови станции. Ако има възможност да се използва сигнал – генератор, настройката трябва така да се извърши, че при крайно отворено положение на променливия кондензатор, входният кръг да се настройва на 1600 kHz, а при крайно затворено – на 520 kHz. Може да се използва променливият кондензатор от приемниците „Ехо”, „Сокол” или друг подобен. Ако тази настройка не може да се получи само чрез преместване на L1 по дължината на феритната пръчка, трябва да се коригират броят на навивките. Чрез разстоянието между L1 и L2 се настройва силата на връзка между високочестотното стъпало и входния кръг. Колкото бобините са по – близко, толкова връзката е по – силна, а оттук и чувствителността е по – голяма, но избирателността намалява. По – слабата връзка действа обратно. Промяната на връзката може да се направи и чрез промяна на броя на навивките на L2 (при повече навивки връзката е по – силна и обратно).
Защо е по – добре бобината да се навие с литцендрат? Литцендратът е проводник, който е съставен от тънки изолирани една от друга медни жички (от 5 до 35 с диаметър 0,05 – 0,07 mm). Общата повърхност на жичките е достатъчно голяма, поради което за високи честоти съпротивлението на литцендрата е по – малко, отколкото на обикновения проводник със същия диаметър. Ето защо загубите на кръга ще бъдат по – малки, а качественият фактор – по – голям. Ако се използва литцендрат обаче, всичките му жички трябва добре да се зачистят и да се запоят заедно. Една единствена недобре запоена жичка може многократно да влоши качествения фактор на бобината. Литцендратът се зачиства на спиртна лампа, до която се поставя малка паничка със спирт. Над пламъка на спиртната лампа се поднася краят на бобината, която ще се зачиства. Отначало изгаря коприната, а след това емайлът, и проводникът добива червен цвят. Щом проводникът почервенее, трябва веднага да се потопи в паничката със спирт. Зачистеният проводник има обикновен меденочервен цвят. Ако обгарянето е станало лошо поради прегряване или недостатъчно нагряване на проводника, той има тъмен цвят. В такъв случай горната операция се повтаря. Препоръчваме поради почистването на краищата на бобините да се направят няколко проби с парчета литцендрат, за да се придобие известен опит. След зачистването на краищата те се калайдисват с припой и колофон или с тинол, така, че всички жички да представляват едно цяло.
Високочестотният усилвател се монтира също на пробната платкаот комплекта. Ако към НЧ изход се включва тристъпалният усилвател, описан в миналия брой, ще се получи приемник 1-V-3. Toй обаче все още не може да приема стабилно по – отдалечени станции, което се дължи на недостатъчната му чувствителност. Практиката показва, че за сигурното приемане на дадени станции, приемникът трябва да има най – малко две високочестотни стъпала.

На фиг. 2 е даден един двустъпален високочестотен усолвател. С него и един тристъпален НЧУ (2-V-3) приемникът работи добре даже само с феритна антена.
Двете ВЧ стъпала са изградени по една и съща схема. Преднапрежението на базите на Т1 и Т2 се подава по специален начин с цел да се подобри температурната стабилност на усилвателя. Да разгледаме как се подава преднапрежението на базата на Т1. Базата на този транзистор е свързана със средата на делителя на напрежение, образуван от резисторите R1* и R2. Делителят е така подбран, че протичащият през него ток е много по – голям от базовия ток на транзистора. По този начин падът на напрежение върху R2, в случая – 1,2 V, не зависи от промените на базовия ток. Емитерният ток, протичащ през резистора R4, създава върху него пад – 1 V. Toгава между базата и емитера на Т1 приложеното преднапрежение ще бъде разликата между тези две напрежения. Ако токът през транзистора се увеличи (например при повишаване на околната температура), падът на напрежение върху R1 ще се увеличи, в резултат на което преднапрежението на базата на Т1 ще се намали. Това от своя страна ще предизвика намаляване на емитерния ток и режимът на транзистора се възстановява. Ясно е, че режимът се стабилизира от създадената чрез резистора R4 отрицателна обратна връзка. За да се отстрани нейното влияние върху усилването на стъпалото, паралелно на R4 се свързва кондензаторът С5.
Настройката на този усилвател се свежда до подбор на резисторите R1* и R5*, така, че да се получат означените на схемата напрежения. Всички напрежения се мерят спрямо маса и затова са показани с отрицателен знак. Резисторът R9 и кондензаторът С2 образуват развързващ филтър, който предотвратява възможността от самовъзбуждане през захранващия токоизточник.
Възниква въпросът дали не може да се увеличи броят на високочестотните стъпала и с това да се подобри чувствителността. Действително така, тя може да се подобри, но до известна степен. Всяко стъпало внася своя вътрешен шум, така, че сборно вътрешните шумове на усилвателя нарастват и в крайна сметка не се получава печалба от чувствителност. Освен това възможността за самовъзбуждане се увеличава много. Ето защо по – високата чувствителност се постига с принципно други схемни решения – например със суперхетеродинните схеми.

Като последен пример за експериментиране ще дадем един тристъпален ВЧУ (фиг. 3). По – нататъшното увеличаване на стъпалата не е оправдано. Този ВЧ усилвател е съставен от три стъпала с непосредствена връзка. Използвани са три вериги на отрицателна обратна връзка, реализирани чрез резисторите R4, R5 и R6, които служат за температурна стабилизация на целия усилвател.
Усилвателят се настройва много просто. За установяване на необходимия режим се подбира само R1. Използва се същият входен кръг, както при предишните схеми. Ако към потенциометъра R9, служещ за регулиране силата на звука, се свърже споменатият по – горе усилвател, ще се получи приемник 3-V-3 с много добри качества. Той може да се монтира стабилно и да се постави в подходяща кутия.
Всички описани схеми могат могат да бъдат експериментирани и със силициеви транзистори. Трябва да се има предвид обаче, че ако те са с NPN проводимост, поради което поляритетът на захранващия източник и на електролитните кондензатори трябва да се обърне.

Двукръгови линейни радиоприемници Инж. Мони Беневисти
Млад Конатруктор 1982/9/стр. 3-5

В предипния брой на „Млад Конструктор” бяха публикувани схеми на линейни приемници с апериодични високочестотни усилватели. Приемниците, които са изградени с такива усилватели са прости, но имат малко усилване и лоша селективност. В тази статия ще бъдат разгледани няколко схеми на резонансни ВЧ усилватели, които имат значително по – добри качествени показатели от апериодичните. Тъй като те са по – сложни, за изработката и настройката им е необходимо радиолюбителите да имат по – голям опит.

На фиг. 1 е показана схемата на високочестотната част на един двукръгов линеен приемник. Тя е съставена от високочестотен резонансен усилвател и детектор. За товар на транзистора Т1 служи настроен трептящ кръг (L2C2), поради което усилванетона такова стъпало е много голямо. Как действа схемата? Сигналът, индуктиран във феритната антена, се подава на входния трептящ кръг L1C1. Отделеният от кръга сигнал се подава на базата на транзистора Т1 посредством бобината за връзка L3. Бобината L3 съгласува входното съпротивление на транзистора със съпротивлението на трептящия кръг. Кръгът в колектора на транзистора L2C2 е настроен на същата честотта, на която е настроен и входният кръг и за нея се получава голямо усилване Усиленият входен сигнал се подава на детектора. Колекторът на транзистора Т1 и входът на детектора са включени частично към кръга L2C2 с цел техните съпротивления да се съгласуват със съпротивлението на кръга.
След филтриране на високочестотните съставки посредством кондензатора С8, детектираният сигнал се подава чрез потенциометъра за регулиране на силата на R5 на входа на някой от НЧ усилвателите, описани в предишните броеве. За да се получи максимално усилване и избирателност от високочестотния усилвател, необходимо е двата кръга да са настроени на една и съща честота. За целта настройката на кръговете на желаната радиостанция трябва да става едновременно чрез двоен променлив кондензатор. Може да се използва кондензатор от какъвто и да е транзисторен приемник. В корпуса на променливия кондензатор са монтирани допълнително два или четири тример – кондензатора, като двата от тях са свързани паралелно на променливите кондензатори. За какво служат тримерите? За да се получат добри резултати от високочестотния усилвател, необходимо е при различни положения на оста на променливия кондензатор двата кръга да са настроени на една и съща честота. Ако индуктивностите на двете бобини L1 и L2 са еднакви, за да се получи горното условие, трябва и стойностите на капацитетите на двата кондензатора С1 и С2 да са еднакви. И понеже при настройката на станциите се променят само капацитетите на кръговите кондензатори, за да се получи точна настройка, необходимо е при различните положения на оста на променливия кондензатор, капацитетите на двете секции да са еднакви. На практика това условие не може да се изпълни. Ето защо капацитетите на двете секции се изравняват с помощта на тримерите, свързани паралелно на тях. Ако към кондензатора няма вградени тримери, паралелно на двете му секции се свързват два тримера с максимален капацитет около 25 – 30 pF.
Бобините на входния кръг се навиват върху феритна пръчка с диаметър 8 – 10 mm и дължина около 100 mm. Бобината L1 има 80 навивки с извод от 20 навивка, а L3 има 6 навивки. Двете бобини се навиват на хартиени гилзи, така, че да могат да се движат свободно по дължината на феритната пручка. Използва се литцентрат – например 20х0,07 или ПЕЛ 0,5 mm. Бобината на колекторния кръг L2 се навива на фабрично тяло, снабдено с феритно сърце за донастройка и алуминиев екран. Тя има 120 навивки с извод по средата. Проводникът е както на L1 и L3. Навиването става по следния начин. Изработват се две ограничителни шайби (вж. фиг. 2) от картон, които се залепват към тялото на разстояние около 6 mm една от друга. След това между тях се навиват „накуп” 60 навивки от проводник. Прави се извод и се навиват още 60. Накрая навивките се фиксират с восък. Ако радиолюбителят разполага със секционирано тяло за обина, необходимостта от ограничителни шайби отпада.
Елементите се монтират върху пробна платка от комплекта „Радиоелектроника 1300” N1, след което се преминава към „оживяване” и настройка. За прослушване към НЧ изхода могат да се включат слушалки или някой от изработените вече нискочестотни усилватели. Бобината L3 трябва да се монтира колкото е възможно по – далече от L1, за да се избегне самовъзбуждането на приемника.
Приемникът се настройва по следния начин. Най – напред се нагласява режимът на Т1 чрез подбор на R1, така, че да се получи колекторен ток около 1,2 mA или напрежение върху R4 около 0,25 V. Потенциометърът R5 се поставя на максимално усилване – плъзгачът е в горно положение. След това променливият кондензатор се върти бавно, докато се чуе местният радиопредавател. Ако той се чува слабо, не се отчайвайте – приемникът още не е настроен. Може да се използва и външна антена. След като приемникът е настроен на местния предавател, сърцевината на бобината L2 се завърта, докато се получи максимална сила на звука, сега вече може да започне същинската настройка. Най – лесно това може да стане, като се използват сигналите на два предавателя, разположени в двата края на средновълновият обхват. За ориентиране може да се използва фабричен приемник. Станцията, която се чува в горния край на обхвата (около 1600 kHz), трябва да се приема при крайно отворено положение на променливия кондензатор. Това се постига чрез въртене на тримерс С1', а послле с тримера С2' се настройва на максимална сила на приемане. Долният край на обхвата (около 520 кHz) се настройва така. Най – напред бобината L1 се премества по дължината на серитната пръчка. След това чрез промяна на разстоянието на L3 спрямо L1 се настройва на максимума на приемания сигнал и накрая със сърцевината на L2 също се настройва на максимум. Настройката на двата края на обхвата трябва да се повтори няколко пъти.
Ако радиолюбителят ползва сигналгенератор и мултицет, процедурата се улеснява. Настройката се извършва по същия начин, като сигналгенераторът замества предавателите. Мултицетът се включва към нискочестотния изход на приемника, за да се контролира максималното ниво.

Може ли още да се увеличи чувствителността? Един от начините е да се увеличи броят на високочестотните стъпала (фиг. 3). Бобината L4 служи за връзка на втория транзистор с кръга L2C2. Тя се навива на тялото до L2 и има 8 навивки от емейлирания проводник с диаметър около 0,5 mm. Високочестотният дросел Др има 180 навивки с ПЕЛ 0,2 върху тяло с фи 6 mm. Този приемник се настройва по описания вече метод.
Друг начин за повишаване на чувствителността, а също и за селективността, е използването на положителна обратна връзка. Някой сигурно ще се запита какво е това обратна връзка. Както вече знаем, промените на напрежението в базата управляват колекторния ток и така влияят на колекторното напрежение. Тази нормална (права) връзка между базата и колектора лежи в основата на усилвателните свойства на транзистора.
Често обаче обратната връзка възниква, без да я желаем, например от захранващия източник, проходния капацитет на транзистора или поради близкото разположение на веригите на базата и колектора), при това тя може да влоши силно работата на усилвателя.
В много случаи умишлено се създава обратна връзка в усилвателното стъпало и чрез нея се подобрява работата му, например намаляват се изкривяванията на НЧ усилвател или се повишава избирателността на ВЧ усилвател.
Влиянието на обратната връзка върху работата на стъпалото зависи преди всичко от това, как напрежението на обратната връзка Uов, подадено от колекторната на базовата верига, взаимодейства с усилвания сигнал Uвх, подаден от предидущото стъпало. Ако тези две напрежения действат „съгласувано”, т.е. ако положителните полупериоди, както и отрицателните съвпадат, обратната връзка се нарича положителна (фиг. 4а). Ако напрежението на обратната връзка противодейства на усиления сигнал, се нарича отрицателна (фиг. 4б).

Във всеки трептящ кръг неизбежно съществуват загуби на енергия. Колкото тези загуби са по – големи, толкова по – малък е качественият фактор на кръга, толкова по – малко е напрежението върху него при резонанс и толкова по – малка е избирателността му.
Ако се въведе положителна обратна връзка, в кръга ще постъпва допълнителна енергия, която ще компенсира загубите в него. Колкото по – силна е положителната обратна връзка, толкова по – добре са компенсирани загубите в кръга, толкова по – висок е качественият му фактор и по – остра резонансната крива. Следователно, положителната обратна връзка подобрява избирателността и повишава чувствителността на приемника.

За подаване на част от колекторното напрежение в базата при разглежданата схема се използва изводът на бобината L1. Тя се свързва така, че по – близкият до извода край да е свързан към масата (фиг. 5). От колектора

напрежението се взема от чрез кондензатора С и тример-потенциометъра R. Кондензаторът я колектора по постоянен ток, като пропуска сам високочестотното променливо напрежение. С помота на тример-потенциометъра R се регулира големината на подаваното в базата напрежение.Този приемник се настройва по познатия вече начин, като R е поставен на максимална стойност (напрежението на обратната връзка е минимално). След като настройката на приемника завърши, обратната връзка се усилва, като се намалява стойността на R. Тогава се стига до момент в който усилвателят сам започва да генерира. На какво се дължи това явление? При силна обратна връзка се създават условия за пълна компенсация на загубите в трептящия кръг и тогава в него възникват незатихващи трептения, т.е. високочестотният усилвател се превръща в генератор. Практически за появяването на генерации може да се съди по силното „свистене”, на фона на което понякога приеманата станция се слуша с големи изкривявания.
Желателно е да се установи достатъчно силна положителна обратна връзка (малко преди прага на самовъзбуждането), но да не се допуска появяването на генерации.
За съжаление, върху сепента (дълбочината) на обратната връзка влияят много фактори – захранващото напрежение, силата и честотата на приемания сигнал (с повишаване на честотата обратната връзка се усилва). Ето защо в линейния приемник не може да се установи веднъж за винаги най – подходящата обратна връзка, и се налага тя да се подбира за всеки отделен случай. Това затруднява настройката на приемника. Трябва всеки път да се извършват две настройки – веднъж с кондензатора на желаната станция и веднъж с тример-потенциометъра за обратната връзка. Може да се възприеме и компромисно решение, т.е. обратната връзка да се настрои така, че в целия обхват на приемника да не се получава самовъзбуждане – тогава тример-потенциометъра се оставя в това положение.
Показаният начин на въвеждане на положителна обратна връзка (фиг. 5) може да се приложи и при двата високочестотни усилвателя от фиг. 1 и фиг. 3.
Ако към високочестотната част от фиг. 3 се включи тристъпалният нискочестотен усилвател, описан в предишните броеве, ще се получи двукръгов линеен приемник 2-V-3 с много добри качества.

Рефлексни радиоприемници инж Мони Бенвенисти
Млад Конструктор 1982/10/стр. 3,4

На снимката: Рефлексен радиоприемник, изграден с елементи от комплекта "Радиоелектроника 1300", произведждан през 80 -те години от ЗПП - Русе

Голяма популярност сред радиолюбителите намират приемниците, в които се използват рефлексни усилвателни стъпала. Рефлексните стъпала усилват едновременно високочестотния и нискочестотния сигнал. Предимството е, че имат по – малък брой транзистори и елементи. Недостатъкът им е, че от транзистора не може да се получи максимално усилване както за високата, така и за ниската честота.

На фиг. 1а е показана схема на линеен рефлексен приемник 1-V-1. Tранзисторът Т1 работи едновременно като усилвател на висока и на ниска честота. Входният кръг е съставен от бобината L1 и променливия кондензатор С1. Високочестотният сигнал, отделен от кръга, се подава на базата на Т1 посредством бобината за връзка L2. Тя съгласува голямото съпротивление на транзистора. Дроселът Др представлява товар за високата честота във веригата на колектора. Усиленият високочестотен сигнал се детектира от диодите Д1 и Д2, които заедно с кондензатора С1 образуват детектор с удвояване на напрежението. За товар на детектора служи резисторът R3. Кондензаторът С3 отвежда към маса високочестотните съставки след детектирането. Детектираният нискочестотен сигнал се подава през кондензатора С4 и бобината за връзка L2 отново на базата на транзистора T1 (за нискочестотния сигнал L2 има нищожно съпротивление). В този случай Т1 действвува като усилвател на ниска честота с товар – бобината на слушалката. Постояннотоковият режим на транзистора се определя от делителя, съставен от резисторите R1 и R2. За повишаване на чувствителността и избирателността на приемника е вградена положителна обратна връзка. Част от усиления високочестотен сигнал се взема и от колектора и през С2 и тример – потенциометъра R1 се подава отново на базата на Т1. Посредством R1 се регулира големината на върнатото напрежение, т.е. дълбочината на обратната връзка. Ако по време на настройката при намаляване на стойността на R1 не възникнат генерации и силата на приемането намалява, трябва да се обърнат краищата на бобината L2.
Eлементите на приемника се монтират върху експериментална платка от комплекта „Радиоелектроника 1300” (статията е публикувана през 1982 г). Бобината L1 се навива по описания в предишните статии начин – 80 навивки върху феритна пръчка с дължина 100 mm с дължина 100 mm, с извод на 8 – та отдолу. Бобината за връзка L2 има 4 навивки. За навиване на бобините се използва проводник литцендрат или ПЕЛ 0,20. Д1 и Д2 могат да бъдат каквито и да са високочестотни диоди. Слушалката трябва да бъде високоомна – 2000 до 4000 Om. За С1 се използва променлив кондензатор от някакъв транзисторен приемник – например от „Сокол”. За дросел може да се използва готова дълговълнова бобина от лампов приемник. Радиолюбителят може да си го изработи и сам, като върху някакво тяло с диаметър от 4 до 6 mm навие „накуп” 300 навивки от емайлиран проводник с диаметър 0,1 – 0,12 mm между две ограничителни шайби.
За да се слушат приемните станции с високоговорител, трябва да се направи допълнението, показано на фиг. 1б. На мястото на слушалката е включен резисторът R5, който служи за товар по ниска честота на транзистора. Към потенциометъра R4, с който се регулира силата на приемане, може да се включи някой от експериментираните вече нискочестотни усилватели.
Приемникът се настройва по начина, описан в предишните броеве.

На фиг. 2 е показана схемата на линеен рефлексен приемник 1-V-2 с два транзистора. И в нея Т1 извършва две функции. Отделеният от трептящия кръг L1C1 сигнал се подава на базата на Т1 чрез бобината за връзка L2. За колекторен товар по висока честота служи само резисторът R3, тъй като резисторът R4 e шунтиран с кондензатора С6. След усилване от Т1, високочестотният сигнал се подава на детектора с удвояване на напрежението, съставен от С5, Д1 и Д2. Полученият нискочестотен сигнал се подава през бобината L2 отново на базата на първия транзистор Т1. Колекторен товар за ниската честота е резисторът R4. Кондензаторът С6 филтрира високата честота, като я отвежда към маса през захранващия източник. Усиленият нискочестотен сигнал се подава на базата на второто нискочестотно усилвателно стъпало Т2. За товар на транзистора служи високоомна слушалка. С резисторите R1 и R5 се определя постояннотоковият режим на транзисторите Т1 и Т2. Бобините L1 и L2 са същите , както в схемата на фиг. 1. Разстоянието между двете бобини е 20 – 30 mm. То се определя при настройката така, че приемникът да има най – добра селективност.
На мястото на едностъпалния нискочестотен усилвател може да се включи какъвто и да е друг многостъпален усилвател.

На фиг. 3 е дадена схемата на високочестотната част на рефлексен приемник, при който двете стъпала са рефлексни. От входния кръг сигналът се прехвърля чрез бобината за връзка L2 в базата на транзистора Т1. Част от напрежението на усиления високочестотен сигнал се прехвърля от колектора на транзистора през тример – кондензатора С2 отново във входния кръг, създавайки по този начин положителна обратна връзка. Дълбочината и се регулира чрез същия кондензатор. Като товар в колектора по висока честота служат резисторите R3 и R2. За да бъде схемата по – стабилна, високочестотният сигнал за второто стъпало се взема от R3. Второто стъпало е един апериодичен усилвател. От изхода му, усиленият високочестототен сигнал се подава на детектора, работещ като удвоител на напрежение. Детектираният нискочестотен сигнал се подава отново на базата на Т1 чрез бобината за връзка L2, усилва се от него и се подава на втория транзистор Т2. От колектора му, усиленото нискочестотно напрежение се подава през кондензатора С6 на потенциометъра R7 за регулиране силата на звука и от него към някакъв нискочестотен усилвател.
Бобината L1 има 80 навивки, а бобината L2 – 8 навивки. Навити са върху феритна пръчка със същия проводник, както бобините на първите два приемника. Работните точки съответно на Т1 и Т2 се определят чрез резисторите R1 и R5. Групата R4C4 служи „да развърже” захранването на двете стъпала, с цел да се предпази приемникът от самовъзбуждане. Кондензаторът С3 заземява долния край на L2 за високите честоти и същевременно отделя по постоянен ток базата от масата.
Ако при пускането и настройването приемникът се самовъзбужда, необходимо е да се провери дали това не е от обратната връзка. Проверката се прави чрез изключване на тримера С2. Ако това не помогне, трябва с помощта на резисторите R1 и R5 да се промени режимът на Т1 и Т2. Ако и последната мярка не окаже въздействие, трябва да се смени единият или и двата транзистора с други, които имат по – малък коефициент на усилване по ток. Режимът на транзисторите се определя на слух, като се следи за по – голямо усилване и по – малки изкривявания.
Поради това, че двете стъпала работят рефлексно, детекцията е с удвояване на напрежението и освен това е използвана положителна обратна връзка. Чувствителността, която може да се постигне с тази схема е голяма.
И в трите описани схеми могат да се използват с по – голям успех силициевите транзистори от комплекта или други, например българските транзистори 2Т3168, 2Т3169 и др. подобни. Тъй като те имат голям коефициент на усилване, получените с тях резултати са много добри. Трябва само да не се забравя, че те са с обратна проводимост (NPN) и затова поляритетът на батерията и на всички електролитни кондензатори от схемите трябва да се размени, а със съответните резистори да се установи подходящ постояннотоков режим.
Характерно за радиолюбителите е, че след като са получили резултат от някакво устройство, веднага искат да го подобрят и или да направят ново още по – добро. Желаейки да постигнат най – добрия резултат, те започват да комбинират различни варианти и по този начин стигат до свои решения, като постепенно натрупват опит и сами стават творци. Затова е необходимо още от самото начало да не се повтарят само готови схеми, а да се разбере тяхното действие и ролята на всеки елемент. Човек и без друго се уморява от практически занимания и едно разнообразие с малко теория е тъкмо на място. Не е хубаво да се експериментира, без да се знае поне отчасти с какво имаме работа. Има много неща, които трябва да се прочетат – за трептящите кръгове, за резонанса, за транзисторите, за бобините, кондензаторите и т.н. И едно златно правило – ако опитите не са били достатъчно сполучливи, въпреки, че старателно са проверени всички връзки в схемата, полезно е да се остави всичко на масата и да се продължи на следващия ден.

Малък радиоприемник А.С.
Млад Конструктор 1982/2/стр. 18, 19

В началото всеки си е задавал въпроса: Как е възможно с радиоприемника да се чуват програми, излъчвани от различни радиопредаватели, разположени на значителни разстояния от приемника, след като той не е свързан галванически (чрез проводник) с тях. В действителност връзката между предавателя и приемника се осъществява от радиосигнал, излъчван от антената на предавателя и приеман от антената на приемника. Този сигнал е с висока честота.
Високочестотният сигнал не може така просто да се чуе след усилването му, понеже той е с честота, извън диапазона на честоти, които човешкото ухо чува. Този сигнал служи по – скоро за носител на истинския сигнал, който съдържа полезна информация (говор или музика). В случая високочестотният сигнал е повлиян от звуковата честота, която ще се пренася, т.е. той е модулиран.
Ако с помощта на подходяща схема амплитудата на високочестотния сигнал се променя в такт със звуковата честота, имаме амплитудна модулация АМ. Ако честотата на ВЧ сигнал се изменя в такт със звуковата честота, говорим за честотна модулация ЧМ. Радиопрограмите на къси, средни и дълги вълни използват амплитудна модулация. Ултракъсовълновите програми УКВ са честотномодулирани.
Принципът на действие на радиоприемника се обясява с опитната схема от фиг. 1.

Радиовълните (електромагнитни високочестотни трептения) индуцират в приемната антена високочестотно напрежение. Това напрежение попада върху трептящия кръг, изграден с бобината L1 и включения паралелно на нея променлив кондензатор С. Този паралелен трептящ кръг притежава следната особеност: съпротивлението му не е еднакво за всичките честоти. Най – голямо е само за една единствена честота (собствената, резонансната на кръга), докато за всички останали честоти то е много малко.
Ако избраната чрез променливия кондензатор честота на трептящия кръг съвпадне с честотата на излъчване на някой предавател (явлението се нарича резонанс), върху трептящия кръг се получава високочестотно напрежение, модулирано с нискочестотно (звуково) напрежение. За да се чуе нискочестоният сигнал, той трябва да се демодулира. Демодулацията или янето на нискочестотното напрежение (звука) от високочестотното напрежение (носителя) обикновено се извършва с помощта на диод. За демодулатор в схемата се използва изправителното действие на прехода база – емитер на транзистора Т1. В базисната верига на транзистора тече ток, който променя стойността си в зависимост от модулиращата ниска честота. В същото време базисният ток управлява и многократно по – големия колекторен ток на транзистора. По този начин транзисторът Т1 изпълнява двойна функция – като детектор и като усилвател. През ителния кондензатор С2 усиленият сигнал попада в базата на транзистора Т2, включен в схема на нискочестотен усилвател.
Началният базисен ток (работната точка на транзистора Т2) се осигурява от делител на напрежение, изграден с резистора R3 и тример-потенциометъра R4. Усиленият от транзистора Т2 нискочестотен сигнал се подава на слушалката, служеща за звуков преобразувател. Мембраната на слушалката следва промените на напрежението с ниска честота, понеже за бързите промени на носещата честота, тя е твърде инертна (бавна).
За антена на приемника служи разпънат тънък проводник с дължина няколко метра, включен в единия си край към трептящ кръг в посочената точка. Другия край на трептящия кръг се заземява с помощта на проводник, закрепен към чешмата, радиатора или направо в земята.
След включване на захранването, променливият кондензатор се върти дотогава, докато в слушалката се чуе някоя радиопрограма. След това с помощта на тример-потенциометъра R4 се настройва работната точка на транзистора Т2, докато се осигури достатъчно силно и лишено от изкривявания звуковъзпроизвеждане.
На практика се установява, че понякога се чуват едновременно по две и повече радиостанции. Това се обяснява с факта, че резонансното съпротивление на трептящия кръг е най – голямо за една единствена честота, но притежава и значително съпротивление и за съседните на нея честоти. Селективността (избирателността, ящата способност) на трептящия кръг се повишава, ако той се свърже посредством трансформаторна връзка (бобината L2) към първото стъпало на приемника).

На фиг. 2 е показана схемата на радиоприемник за приемане на средни вълни. Първият транзистор Т1 на схемата се използва като детектор и усилвател на ниска честота, а вторият - като втори нискочестотен усилвател. За антена е използвана феритна пръчка с навити върху нея една до друга 80 – 90 навивки от литцентрат, представляващи бобината L1. За повишаване на селективността върху L1 на феритната пръчка се навива втора бобина L2, съставена от 10 навивки със същия проводник. За L1 и L2 се използва един и същ проводник, като навиването започваме от горния (по схемата) край на L1, и след като заземим долния и край, върху нея продължаваме с навиването на L2.

Eлементите от останалата част от схемата се монтират върху печатна платка, показана на фиг. 3а, по начина, показан на фиг. 3б.
След включване на захранването бавно движим бобините L1 и L2 по феритната пръчка като същевременно въртим променливия кондензатор, докато в слушалката прозвучи ясно някоя радиопрограма.
Освен посочените на чертежа, може да се използват и други високочестотни транзистори с Pmax > или = 300 mW и Icmax > или = 200 mA.


Радиоприемник с размери на – часовник     инж. Тошко Иванов
Радио телевизия електроника 1982/8/стр. 14

За да се направи описаният миниатюрен линеен радиоприемник с размери 50 х 35 х 19 mm, са необходими само една интегрална схема и един транзистор (фиг. 1).

Изходната мощност на радиоприемника е 20 mW.
Характерна особеност на този приемник, обуславяща неговата миниатюрност, е, че с кондензатора С1, който изменя капацитета си от 4 до 20 pF, се покрива част от средновълновия обхват, а магнитната антена на входния кръг се състои от бобина с голям брой навивки. Друга особеност е, че монтажът на резисторите и кондензаторите се извътшва между крачетата на интегралната схема и целият радиоприемник се оформя във вид на модул. Настройката на радиостанции от средновълновия обхват се осъществява от колебателния кръг L1, C1. Посредством бобината L2 и кондензатора С2, сигналът постъпва на вход 5 на ИС1. Интегралната схема заедно със свързаните към нея елементи R1, R2 и С3, С6 образува тристъпален усилвател на висока честота, детектор и предусилвателно стъпало на ниската честота. От изход 14 на ИС1, усиленият звуков сигнал посредством кондензатора С7 постъпва на базата на транзистора Т1, който е крайното стъпало на приемника. В неговата колекторна верига е включен за товар микрофонен капсул. Режимът на транзистора се подбира посредством променливия резистор R3 до получаването на най – добро усилване и звучене. Монтирането на крайното стъпало става върху корпуса на микрофонния капсул. За микроговорител е използван микрофонният капсул от слуховия апарат БК-1 „Кристал”. Захранваният източник представлява два акумулатора ДК-20, използвани в слуховите апарати (за тази цел могат да послужат и акумулатори Д-0,06, но габаритите на приемника се увеличават).

Кондензаторът С1 е с малки размери и повишена износоустойчивост. Магнитната антена има размери 32 х 6 х 3 mm. Бобината L1 съдържа 450 навивки от проводник ПЭВ-1, ена е на девет секции от по 50 навивки. Бобината L2 съдържа 50 навивки от проводник ПЭВ-1 0,07. Ако всички детайли са изправни и монтажът е изпълнен без грешка, при включване на захранването, приемникът веднага започва да работи.
С изменение на положението на L2 се постига необходимата избирателност.
Ако в приемника възникне самовъзбуждане, местата на L1 и L2 трябва да се променят. По – нататък трябва да се подберат резисторите R1 и R2 до получаването на най – голямо усилване и най – добро качество на приемане.
Последният етап е проверката на общия ток на консумация, който не трябва да надвишава 10 mA.

Миниатюрни радиоприемници инж. Христо Вълков
Радио телевизия електроника 1987/5/стр.33-35

Габаритите на преносимите радиоприемници са в пряка зависимост от габаритите на използвания акустичен преобразувател и на токозахранващия източник.

На фиг. 1 е дадена електрическата схема на миниатюрен радиоприемник с габарити 56х54х28 mm, при който за акустичен преобразувател се използва единична миниатюрна радиослушалка ТМ-4 със Zн = 35 Оm производство на Русия, и една батерия 1,5 V тип R6.
Конструктивното решение на радиоприемника е реализирано чрез две ВЧУ стъпала, детектор с удвояване на напрежението и НЧУ по безтрансформаторна схема. За феритна антена се използва феритна пръчка с фи = 8 mm и L = 67 mm, тип “Рила”. Променливият кондензатор е с твърд диелектрик 2 х 125 pF, производство на Италия. Потенциометърът за включване на токозахранването и регулирането на усилването със съпротивление 5 кОm и е производство на СФРЮ.
Конструктивното решение на радиоприемника е реализирано чрез две ВЧ-усилвателни стъпала. Включването на токозахранващия източник става чрез буксата на радиослушалката. Приемникът работи на СВ-обхват от 520 до 1600 кHz и може да приема радиопрограми от 3 до 4 местни радиопредавателя. Използваният променлив кондензатор е като този в радиоприемник „Ехо”, а феритната пръчка е с габарити 40х12х3 mm, производство на завода за феромагнити в Перник. Кръговата намотка на феритната антена е със 116 нав., а свързващата намотка е с 16 нав. От проводник литцендрат 7х0,05 mm.
Дадените на фиг.2,3,4 в списанието са с по – сложна конструкция и не са препечатани на сайта.

Какво може да се направи с една интегрална схема 75450 (155ЛП7)?      М.Д.
Млад конструктор 1980/4/стр. 15,16

Интегралната схема 75450 (руски аналог 155ЛП7) съдържа два TTL елемента И-НЕ, на които единият от входовете е общ, и два високочестотни силициеви транзистора с отделно изведени емитер, база и колектор. Граничната честота на транзисторите е няколко стотици мегахерца, а максимално допустимият колекторен ток е 300 mА. Разположението на изводите на ИС е показано на фиг. 1.

Интегралната схема 75450 се използва главно за генераторни схеми, но в любителската практика е възможностите и може да се използват много по – пълно. На фиг. 2 е показана принципната схема на фотореле, реализирано само с тази ИС и минимален брой допълнителни елементи.

Логическите елементи и транзисторът Т1, заедно с резисторите R3 и R4, са свързани в схема на тригер на Шмидт, след който е включен усилвателят на мощност – транзисторът Т2. В колекторната верига на Т2 е включено електромагнитно реле Р със съпротивление на намотката 60 – 100 Оm.
На входа на тригера (базата на Т1) е включен делител на напрежение, образуван от тример-потенциометъра R1, фоторезистора ФР и предпазния резистор R2. Когато ФР не е осветен, транзисторът Т1 е запушен и на входа на първия ЛЕ се подава логическа 1. На изхода на тригера (изхода на втория ЛЕ) също има логическа 1 и транзисторът Т2 е наситен, а релето Р – задействано. При осветяване на фоторезистора, транзисторът Т1 се отпушва и насища и подава логическа 0 на входа на първия ЛЕ. Вследствие на това на изхода на тригера също се появява логическа 0 и Т2 се запушва. При това релето Р отпуска котвата си.
Всички елементи на фоторелето се монтират върху печатна платка, графичният оригинал на която и разположението на елементите са показани на фиг. 3.

Ако е необходимо фоторелето да е задействано при осветен ФР, достатъчно е да се разменят местата на фоторезистора ФР и резистора R1. Тази възможност е предвидена на печатната платка.
Ако се замени фоторезисторът ФР от схемата на фиг. 2    с терморезистор 10 – 22 кОm, а резисторът R1 се намали до 4,7 кOm, получава се термореле, което се задейства при понижаване на температурата. Когато е необходимо терморелето да се задейства при повишаване на температурата, разменят се само местата на терморезистора и R1, като последният се увеличава до 100 kOm. Тези два варианта на включване са показани на фиг. 4. Печатната платка е същата.

С описания по – горе тригер на Шмидт може да се направи и реле за време. Неговата принципна схема е показана на фиг. 5. При натискане на бутона Б се подава захранване към

схемата и релето сработва, като с контакта си 1 дава накъсо бутона. Кондензаторът С започва да се зарежда през потенциометъра R8. Когато напрежението върху С стане равно на прага на обръщане на тригера, транзисторът Т1 се насища и тригерът променя състоянието си. При това транзисторът Т2 се запушва, а релето Р отпуска котвата си и прекъсва захранването на схемата. Освен това през резистора R9 и контакта на релето се осъществява бързо разреждане на кондензатора С, за да бъде готово релето за следващия работен цикъл. С посочените на схемата стойности на резистора R8 и кондензатора С, максималното време на задържане е около 20 s. При необходимост от друга продължителност на това време, кондензаторът С може да варира от 10 до 10 000 мкF.
(Допълнение 1-во към статията от автора на сайта)

На фиг. 2 от това допълнение са са показани експериментално получените зависимости на съпротивленията на два произволно избрани терморезистора от типа ТРН-22 (22 кОm при 20 С) от температурата в обхвата от 12 до 65 С.
(Допълнение 2-ро от сп. Радио телевизия електроника 2000/3/стр. 29, автор Л. Неделчев)

От функционална гледна точка ФР представляват активни резистори с управляемо съпротивление, което силно зависи от осветеността на работната им повърхност. Те се произвеждат от специални полупроводникови материали (най – често сулфиди и селениди на кадмия и оловото), почти лишени от собствени токоносители. Затова съпротивлението на ФР при пълна тъмнина е много по – голямо и се движи в границите от стотици килооми до стотици мегаоми. Нарича се „съпротивление на тъмно”, означава се с Rт и е един от основните параметри на всеки конкретен тип ФР. Поради вътрешния фотоефект осветяването увеличава броя на токоносителите и съпротивлението на ФР силно намалява. При стандартна осветеност от 200 lx се получава вторият важен параметър на ФР – т.нар. „съпротивление на светло” Rсв, което обикновено е няколко десетки или стотици ома. Следователно чрез просто регулиране на осветеността можем да променяме плавно съпротивлението на ФР хиляди и дори милиони пъти! Дистанционното светлинно управление не влияе върху електрическите и магнитните параметри на другите елементи в схемата.
На фиг.1 от 2-то допълнение са показани възприетите у нас схемни символи, а на фиг. 1б – една от най – често срещаните конструкции на ФР. Прозрачният корпус предпазва фоторезистивния слой и нанесените върху него контактни електроди (обикновено сребърни или от проводящ адхезиев) от влага, механични повреди и др. Понякога корпусът е прозрачен само над активната зона на ФР с което се избягва паразитното странично осветяване. Ако не разполагате с каталожни данни за вашите образци, може да приемете за „безопасни” – но с известен риск – следните стойности: напрежение върху ФР до 10 – 15 V и ток през него до десетина mA.

Още няколко устройства с интегралната схема    75450 (155ЛП7)?       Минко Василев
Млад конструктор 1980/5/стр. 19,20

В миналия брой на списанието бяха описани пет варианта на приложение на ИС 75450. По – долу са дадени още три устройства, реализирани изцяло само с тази ИС.

На фиг. 1 е показана принципната схема на звуков генератор, който може да се използва като сигнализатор или като зумер при усвояване на азбуката на Морз. Логическите елементи 1 и 2 са свързани в схема на мултивибратор. Тук честотата на генерираните импулси е f прибл. = 1/(3*R2*C1). Важно е да се знае, че оптималната стойност на резистора R2 за този мултивибратор е от 220 до 430 Om. Затова, ако е необходимо честотата да се измени в по – широки граници, за кондензатора С1 трябва да се изберат различни стойности. С посочените на схемата стойности на резистора R2 и кондензатора С1 честотата на генерираните импулси е приблизително 1000 Hz. След мултивибратора е включен усилвателят на мощност с транзисторите Т1 и Т2. В колекторната верига на Т2 може да се включат паралелно до десет – дванадесет високоомни слушалки или високоговорител посредством изходен трансформатор. Печатната платка и разположението на елементите върху нея са показани на фиг. 2.
На фиг. 3 е показана принципната схема на импулсен генератор. Честотата на генерираните импулси може да се регулира с потенциометъра R4 в границите от 30 до 1000 Hz или от 1 до 30 кHz в зависимост от положението на ключа К. Този генератор е съставен от транзистора Т1 и логическите елементи 1 и 2. След него е включено буферно стъпало с транзистор Т2, свързан по схема с общ колектор. Нивото на изходния сигнал се регулира с потенциометъра R7 от о до 3 V. Ако сигналът се подава към TTL интегрална схема, използва се изходът TTL – директно от емитера на Т2. Печатната платка на импулсния генератор и разположението на елементите върху нея са показани на фиг. 4.

На фиг. 5 е показана принципната схема на сигнализатор за настройка на междинночестотните усилватели в приемниците за АМ сигнали. Транзисторът Т1 заедно с елементите R1 – R4, C1 – C4 и пиезокерамичният филтър ПКФ-468А работи като генератор, свързан по капацитивна триточкова схема. С логическите елементи ЛЕ1 и ЛЕ2 е реализиран мултивибраторът от фиг. 1, който посредством транзистора Т2 осъществява 100% амплитудна модулация на генерирания от Т1 сигнал с честота 468 кHz. Когато транзисторът Т2 се насити, върху резистора R3 пада почти цялото захранващо напрежение и генераторът спира да работи. Когато е необходим немодулиран междиночестотен сигнал, базисната верига на транзистора Т2 се дава „накъсо” с ключ и генераторът започва да работи непрекъснато. На фиг. 6 са показани печатната платка и разположението на елементите върху нея.
Ако не разполагате с филтър ПКФ-468А той може да се замени с междинночестотен филтър от радиоприемник VEF – L36 (шести МЧ филтър от схемата на VEF 201 – 206).

Измененията в генератора са минимални. Те са показани на фиг. 7. Трябва да се има предвид, че стабилността на честотата в този случай се влошава. По тази причина кондензаторът С3 е намален до 2,2 pF. Oще по – добре е, ако се използва индуктивен начин за подаване на сигнала към МЧУ – например чрез доближаване на бобината на генератора към входа на настройвания усилвател.

Конструиране на аналог на линейна интргрална схема К1УС221
По материали на «Анатерске радио» ,А/7/1981
Млад Конструктор 1982/3/стр.9,10

За да разширят познанията си в областта на схемотехниката и микроелектрониката, група млади чехословашки (1982 г.) радиол/бители са конструирали дискретен аналог на интегралната схема К1УС221Б – линеен двустъпален усилвател с непосредствена връзка между транзисторните стъпала. Идеята за конструирането на този аналог и приложенията му са взаимствани от съветското списание «Радио», N 7/1979 г.

Принципната схема и конструкцията на аналога са представени на фиг. 1 и фиг. 2. транзисторите са силициеви с NPN – структура (например българските 2Т3604 ... 2Т3609 и др.) със статичен коефициент на предаване по ток в схема ОЕ около 80. Резисторите са от типа МЛТ-0,25 или МЛТ-0,125. Добре е платката да се направи от едностранно фолиран стъклотекстолит.
Аналогът на ИС може да бъде захранван с различни напрежения: 4,5 V; 6; 9 и 12 V. Необходимо е резисторът R7 да се подбере съответно за всяко избрано захранващо напрежение. Между изводите 8 и 9 се включва милиамперметър, който при дадено захранващо напрежение отчита стойността на колекторния ток на втория транзистор. При напрежение 12 V резисторът R7 трябва да има такава стойност, че милиамперметърът да отчита 3-4 mA; при напрежение 9 V – 2,5-3 mA; при 6 V – 1,25-1,5 mA; и при 4,5 V – около 1 mA.

Ето някои по – интересни приложения на аналога.

Радиоприемник 2-V-0 (фиг. 3). Входният кръг на приемника е настроен на честотата на местна радиоразпръсквателна станция. Кръгът L1C2 се настройва грубо с С2, който се подбира, а фино – чрез феритната сърцевина. За приемане на средновълвълнови радиостанции бобината L1 (стар радиоприемник) съдържа 150 навивки, разположени в три секции (3 х 50), с проводник ПЕЛ-0,1. Бобината за връзка L2, разположена в четвърта секция, съдържа 25 навивки. Другият вариант за настройка е да се замени кондензаторът С2* с такъв с променлив капацитет.

Нискочестотен генератор (фиг. 4). Предназначен е за изучаване на телеграфната азбука. Ако между входа и изхода на аналога се включи кондензаторът С2*, усилвателят се самовъзбужда. При стойност на С* = 2200 – 3000 pF схемата генерира на честота 800 – 1000 Hz. Teлеграфният ключ манипулира захранващата верига.

Генератор на светлинни импулси (фиг. 5). Може да бъде използван за мигач, за светлинен индикатор на дадена апаратура, за макет на маяк и др. Усилвателят на аналога работи в генераторен режим, както нискочестотния генератор. Изходният му сигнал с честота около 1 Hz се подава на базата на транзистора Т, който изпълнява ролята на електронен ключ (при отпушен транзистор лампата 2,5 V/150 mA светва, а при запушен транзистор – лампата не свети). При зададено захранващо напрежение честотата на светлинните импулси се нагласява с увеличаване или намаляване капацитета на С.

Пробна платка и нискочестотен усилвател                       инж. Емил Цанов
Млад Конструктор 1977/6/стр. 6,7

При експериментирането на различни схеми е най – удобно да се работи на универсална пробна платка и затова ще ви запознаем с два леки начина за направата и. Пробната платка има много, изолирани едно от друго, малки островчета, върху които могат да се запояват различните елементи от схемата и да се правят необходимите електрически връзки между тях. Единият от начините е да се монтират на плътен и дебел картон кабърчета за подвързия. Картонът е с примерни размери 30 х 20 cm, се разчертава на хоризонтални и вертикални

през 1 cm. В точките на пресичане се правят отвори за габърчетата. На всяко габърче, след като сме го сложили в отвора, отрязваме листенцата в края така, че да се подават само 2 – 3 mm от обратната страна на картона. После листенцата се разтварят и се разплескват. След като монтираме всички габърчета, трябва да огледаме пробната платка от обратната страна. Подгънатите листенца между съседните кабърчета не трябва да се допират помежду си.

При втория начин за направа на универсална платка се използва фолиран гетинакс или фолиран текстолит. Разчертават се квадратчета със страна 1 cm и се изчегъртва фолиото с резец, направен от счупена стара ножовка, заточена на шмиргел така, че режещият връх да има формата, показана на фиг. 1. Резецът сваля фолиото, само когато се движи в означената посока.
Нискочестотният усилвател, който ще опишем в този брой ще бъде съставна част от конструкциите в следващите книжки на списанието. Разглеждаме най – елементарната схема, за да си обясним как работи транзисторът като усилвател – фиг.2. Когато входното напрежение Uвх нараства, се увеличава базисният ток Ib. Увеличението на Ib предизвиква нарастването на колекторния ток Ic. Той протича през товарния колекторен резистор Rc и изходното напрежение Uизх се променя. Усилвателното действие на транзистора се състои в това, че малки изменения на тока през базата предизвикват големи изменения на колекторния ток и съответно на изходното напрежение Uизх. Така например, при известни условия изменението на Ib с 0,01 mA води до изменение на Ic с 1,0 до 1,5 mA. За да може транзисторът да работи нормално като усилвател, на електродите му трябва да има определени напрежения, които зависят както от неговия тип, така и от схемата, в която работи. Затова пълната принципна схема на всяко транзисторно устройство изглежда привидно сложна.

Схемата на усилвателя, която еи предлагаме да направите, е показана на фиг. 3. Той е двустъпален – с два PNP транзистора. Могат да се използват всякакви германиеви маломощни PNP транзистори (става дума за 1977 г.), например SFT351, SFT352, SFT353, SFT307, SFT308 и др. подобни. Резисторите R1, R2, R3, R4 определят режима на първото стъпало, а резисторите R5, R6, R7, R8 – на второто. Известно е, че кондензаторите пропускат само променлив ток. Например, ако С2 го няма (даден „накъсо”), постоянното напрежение от колектора на първия транзистор ще се приложи на базата на втория и това рязко ще измени оптималния постояннотоков режим. Така кондензаторите С1, С2, С5 ят постояннотоковите вериги на транзисторите и същевременно служат за прехвърляне на променливотоковия сигнал. Кондензаторите С3 и С4, включени паралелно на емитерните резистори, служат за премахване на отрицателната обратна връзка. Това е ефект, който ще обясним и демонстрираме в следващите статии. Потенциометърът Р1 служи за регулиране на усилването. Усилвателят се захранва с напрежение 9 V – две батерии по 4,5 V, свързани последователно. Напрежението върху слушалките е около 1000 пъти по – голямо от входното напрежение, т.е. коефициентът на усилване е К ~ 1000.

Монтаж на пробната платка. Усолвателят се монтира така, както е показано на фиг. 4. По дължината на платката на разстояние 9 островчета се запояват два голи калайдисани проводника. Те ще ни служат за обща плюсова и минусова шини на захранването. Препоръчваме ви, преди да започнете монтажа, да почистите всички островчета на пробната платка с тел за почистване на кухненски съдове и да ги калайдисате. Връзките между отделните островчета се правят с гол калайдисан проводник с диаметър около 0,4 mm. За да станат спойките сполучливи, калайдисвайте предварително изводите на елементите и при запояването слагайте повече колофон. Задържайте поялника на мястото на спояване докато калаят се разлее и добие сферична форма. При монтаж си служете с пинцети, така, че да предпазват от прегряване запоявания елемент. Внимавайте да не объркате означения поляритет на електролитните кондензатори. На сн. 2 е показан готовия усилвател.

След като проверите още веднъж правилността на монтажа, можете да изпробвате усилвателя. Потенциометърът за усилване се поставя в горно положение (най – голямо усилване). Включва се захранването. В слушалките трябва да се чуе слаб шум. Ако допрете с ръка входа, ще чуете слабо бръмчене. Брумът, който чувате при допиране с ръка на базата на транзистора Т1 се предизвиква от мрежовото напрежение. Стаята, в която има електрическа инсталация, е просто „запълнена” от електромагнитната енергия на мрежата и именно това е енергията, която се индуктира в човешкото тяло като в антена и може да се превърне в звукова енергия с помощта на усилвателя.

Как работят транзисторните усилватели на мощност         к.т.н. инж. Славчо Лишков Млад Конструктор 1977/6/стр.8-10

Многоканално индуктивно телеуправление с ИС 75450  Минко Василев   Млад Конструктор 1980/7/стр. 8-10

Фототригер    С.С.    Млад Конструктор 1985/9/стр. 20

Мигаща светлина   А.С.  Млад Конструктор 1982/6/стр. 14

Линеен радиоприемник с интегрална схема По материали на сп. "Funkamateur" бр. 1, 1987 г. Радио телевизия електроника 1987/8/стр. 36,37

Тактови генератори с интегралната схема SN75450        инж. Крум Лисичков    Радио телевизия електроника  1984/6/стр. 13

Фотореле с триизводен стабилизатор  Красимир Клисарски  радио телевизия електроника 1998/1/стр. 28,29

Tранзисторен сигнализатор за роенето на пчелите. В.А. Васильев, М.К. Веневцев
„Транзисторные конструкции сельcкого радиолюбителя” – 2 – е изд.., перераб. и доп. – М.: Энергия, 1980. – 180 с., ил. – (Массовая радиобиблиотека; Вып. 1018). Стр. 106, 107.

При естественното яне (рояване) на  семействата, пчелите стремително излитат от кошера, кръжат известно време над кошера, след което обикновено отлитат на друго място, в което си правят ново пчелно гнездо. По такъв начин семейството се раздробява и се губи част от работната сила на семейството, което е пуснало роя.
Обикновено от кошера преди рояването се чува безпорядъчно бучене, което се състои от звукове с различна честота в границите от 100 до 600 Hz, а когато янето, (рояването) на семейството вече съвсем е наближило и вече ще се състои, то силата и тона на бръмченето рязко се изменят. Бръмченето става монотонно и съсредоточено в границите от честоти от 200 до 280 Hz. Затова, ако се използва прибор, който сигнализира за началото на роенето по изменението на характера на бръмченето, може значително да се упрости процеса на наблюдение за живота на пчелното семейство и да се предприемат мерки за преселването на новото семейство в друг кошер.

На рис. 71 в книгата е дадена принципната схема на такъв сигнализатор, който представлява високочувствителен микрофонен усилвател с тясна лента на пропускане от 200 до 280 Hz, a kaто краен товар в изхода му е използвана сигнална осветителна лампичка. Основният усилвател е реализиран с три стъпала на транзисторите Т1 – Т5. Първото стъпало, изпълнено с транзистора Т1 е обхванато с избирателна обратна връзка по напрежение, в резултат на включването във веригата на емитера на последователен резонансен кръг L1C4, който е настроен на средната честота на споменатата лента – 240 Hz. Благодарение на действието на тази връзка, усилването на първото стъпало е максимално на тази честота 240 Hz и бързо пада при разстройването от тази честота. След първото стъпало в устройството е въведен регулатор на чувствителността (променлив резистор R8). По – нататък следва второ стъпало по схема с общ емитер и динамичен товар реализиран с транзисторите Т2 и Т3. Главно предимство на тази схема се явява много голямото усилване, давано от стъпалото. Третото стъпало с транзисторите Т4, Т5 е аналогично на второто, но в качеството на товар има резонансен кръг L2C10, също така настроен на честота 240 Hz. По – нататък следват амплитуден детектор изпълнен с диода Д1 и двустъпален усилвател на постоянен ток изпълнен с транзисторите Т6 и Т7. Краен товар на на усилвателя на постоянен ток се явява осветителната лампичка Л1 на 6,3 V, 0,28 A. Устройството се захранва от 6 елемента 373, които са включени последователно. Датчик на сигнализатора служи динамическия микрофон, например от типа МД-47, който се включва към входа на сигнализатора посредством преходния кондензатор С2.
Усилвателните стъпала на сигнализатора са изпълнени по схеми с надеждна стабилизация на режимите по посточнен ток на транзисторите. В случай на необходимост тези режими могат да бъдат коригирани по пътя на подбора на номиналите на резисторите, които са отбелязани във схемата от рис. 71 със звездички.
Бобините L1 и L2 съдържат по 2000 навивки от проводник ПЭЛШО 0,1. Техните сърцевини са събрани от пермалоеви пластини Ш8, дебелина на набора 6 мм, дебелина на въздушната прослойка 0,5 мм. Кръговете се настройват по пътя на подбора на капацитета на кондензаторите С4 и С10. Бобината L2 има извод от 800 – та навивка.
Целият прибор е поместен в метален корпус с размери 85 х 100 х 230 мм с капака. Микрофона може да се поставя на различни места на разстояние от сигнализатора, като съединителния му кабел е до 3 метра.

Aвтомат за установяване на роенето при пчелите. От книгата "Електрониката в прегледите на ТНТМ"кн3. стр. от 71 до 81,  София, 1980, "Техника". Автори на книгата Иван Г. Георгиев и София Й. Георгиева.

Устройство за отнемане на пчелната отрова от пчелите От книгата на Васильев В.А., Веневцев М.К. Транзисторные конструкции сельского радиолюбителя. – 2 – е изд., перераб. И доп. – М.: Энергия, 1980. – 120 с., ил. – (Массовая радиобиблиотека; Вып.1018). От стр. 104 до 106.

Известно е колко много труд трябва да вложи пчеларя за да има здрави пчели, да произвеждат много мед, восък и други пчелни продукти между които и пчелната отрова. Да именно пчелната отрова, която се използва в медицината за създаването на високоефективни лекарствени средства. Но как да получим пчелна отрова от пчелите, без да им причиним вреда? Обикновено решението на такива проблеми е посилно само на опитните пчелари, които добре са изучили природата на пчелите и имат богат професионален опит. Оказва се, че с помощта на несложни транзисторни устройства подобни проблеми могат да бъдат решени и от по – млади пчелари и с по – малко пчеларски опит. За това, как това може да стане се разказва в публикацията.
В естествени условия пчелата отделя отрова в случаите, когато я заплашва опасност или е силно раздразнена или ядосана. Отначало, тя изкарва жилото си и го вкарва в тялото на този, които я е раздразнил и след това изпуска отровата. Когато отровата свърши, пчелата остава без жило и загива. Но процесът на вземане на пчелната отрова може да бъде безопасен за пчелите, ако те бъдат поставени в условия в които трябва да пускат отрова в отговор на някакво раздразнение. Оказва се, че това раздразване може да се направи с помощта на импулси с електрическо напрежение с амплитуда 40 – 50 V и много малка продължителност – около 20 – 30 милионни части от секундата, съкратено микросекунди (мкс). Ако в кошера се постави чисто стъкло, а над него се рапънат тънки близко разположени един до друг проводници, към които се подава това импулсно напрежение, то пчелата, която кацне на проводниците в отговор на раздразнението на „невидимия враг” изкарва жилото и отделя капка отрова, която пада на стъклото. Продължителността на времето през което се снема пчелно отрова от един кошер съставлява около 5 минути, след което е необходимо да се даде на пчелите 1 час почивка. През това време стъклото с капките пчелна отрова постъпва за обработка, а вместо него се поставя друго – чисто. Така процесът може да се повтаря многократно, без да причинява вреда на пчелите.
Как може да се получи импулсно напрежение с необходимата амплитуда и продължителност?

На рис. 70 е дадена принципната схема на генератора на импулси със зададена форма с помощта на блокинг – генератор изпълнен с транзистора Т1. Блокинг – генератор се нарича устройството, което създава кратки импулси, периодът на повторение на които е много пъти по – голям от продължителността на импулсите. По същество блокинг – генераторът представлява усилвателно стъпало със силна положителна обратна връзка, която се създава от вторичната намотка на трансформатора Тр1 и кондензатора С1. Преднапрежението на базата на транзистора Т1 се създава от резистора R1. Необходимото за снемането на отровата напрежение се взема от третата намотка на трансформатора. Тъй като за снемане на пчелна отрова в един кошер са необходими 5 минути, то с едно такова нестандартно приспособление може да се обслужат няколко кошера. За целта е предвиден превключвател В1 с шест положения, с помощта на който чрез съединителите Ш1 – Ш6 напрежението се превключва в различни кошери.
За контрол на работата на блокинг-генератора е използван импулсен волтметър, който се състои от диоден детектор и усилвател на постоянен ток, изпълнен с транзистора Т2. Като индикатор е използван милиамперметър със скала от 1 до 5 mA, който е включен в колекторната верига на транзистора Т2. По пътя на подбора на съпротивлението на резистора R2 се постига това, че при работа на генератора съвместно със съединителният проводник с дължина до 20 m и изправна мрежа на устройството, стрелката на прибора да се намира в средата на скалата. В такъв случай при всякакви неизправности в проводника или в самия генератор, или при намаляване на захранващото напрежение, приборът ще реагира на тези промени с промяна на положението на стрелката.
Транзисторите на устройството са от типа МП40, МП41 или МП25, МП20, МП21 с каквито и да са буквени индекси след обозначението им. Трансформаторът Тр – се изработва самостоятелно като трансформатор със сърцевина Ш12х12. Намотка I съдържа 60, намотка II – 250, III – 1200 навивки от проводник ПЭЛ 0,1. Проводниците на мрежата са опънати достатъчно бликзко един до друг между две изолиращи вложки (подложки) и са съединени през един така, че да се получат своеобразни „гребени”, които са поставени един в друг. Към тези два гребена се съединява двупроводен шнур с дължина до 20 метра с двуполюсен съединител (вилица) в края. Вилицата я включват в едно от гнездата, които са изведени на предната плоча на прибора. На тази същата лицева плоча следва да се монтира и индикаторният прибор, превключвателят за включване и копчето на превключвателя В1. Захранването на устройството може да се направи от нестабилизиран токоизправител за 9 V, или от две батерии 3336Л, или от шест елемента 373 (по 1,5 V) съединени последователно. Консумираният ток е не по – голям от 10 mA.

Превод от руски: Иван Парашкевов

Прибор за акустична диагностика на пчелните семейства И. Бакомчев  Сп. Радио 2002/5 и сп. "Пчеловодство" 2005/5 

Неконтролируемото рояване нанася големи загуби на крупните пчелини. Своевременно и безпогрешно  да се определи биологичното състояние на пчелите ще помогне приборът описан в настоящата статия (сп. Радио, N5, 2002, с . 26, 27).
Активното състояние на семейството (пролетно развитие, медосбор) се характеризира с максимална интензивност на спектралните съставляващи в честотната лента 260…320 Hz (E.K.Еськов. "Поведение на медоносните пчели". 1981). При понижаване на активността (рояване, болест, отсъствие на майка) максимумът на спектъра се премества в областта 210...250 Hz.
Предлаганият прибор, работещ по този принцип, е снабден с два светодиодиодни индикатора: „Да” и „Не”. Предвидени са три режима на работа. Първият от тях – „П” (пасивно състояние) – е предназначен за откриване на неработещото състояние на семейството, свързано например с рояването, отсъствието на място за пило или претоварване на гнездото с мед. По – слабото в сравнение с индикатора „Да” светене на индикатора „Не” означава, че в кошера се натрупват бездействащи пчели в кошера и семейството в близките дни ще премине в роево състояние. В режима „М” (прием на майката” се оценява отношението на семейството към поставената за смяна майка. Тя може да бъде приета („Да”) или отхвърлена („Не”). Състоянието на зимуващите пчели го оценяват в режим „З” (зимуване). То е удовлетворително, ако свети индикаторът „Да”, в противен случай - е лошо.

Схемата на прибора е показана на рис. 1. Дву стъпалният усилвател с автоматично регулиране на усилването, изграден с интегралната схема DA1 (K157УД2), е предназначен за усилване на звукови сигнали, приети от микрофона ВМ1. Между двете стъпала на усилвателя е поставен пасивен лентов филтър C3R2R4C5, който пропуска сигнал с честота от 160 до 890 Hz.
Сигналът от изхода на ОУ DA1.2 постъпва на входовете на лентовите филтри, а през резистора R3 на телефонния капсул BF1 за слухов контрол. Същият сигнал постъпва на детектор АРУ (VD1). Изменението на нивото на шума довежда до изменение на преднапрежението на затворите на полевите транзистори VT1.1, VT1.2, на съпротивлението на техните канали и дълбочината на обратната връзка, с която са обхванати стъпалата на усилвателя. Като резултат при колебания на интензивността на шума, създаван от пчелното семейство, напрежението на сигнала на изхода на усилвателя се поддържа неизменно.
С микросхемите DA2 и DA3, които образуват гиратори - два лентови филтра отделят от спектъра на шума тесни участъци, в които съотношението на нивото на сигналите носи информация за състоянието на пчелите. Еквивалентните индуктивности на гираторите съставляват с кондензаторите С9 и C10 паралелни колебателни контури. От номиналите на резисторите R8 и R9 зависят Q факторите и лентата на пропускане на всеки филтър. С регулиращите тримери R11, R13, R15 и R18 (в зависимост от положението на превключвателя S1) филтрите ги настройват на честоти, които са дадени в таблицата. С помощта на резисторите R12 и R14 се получава максимален качествен фактор на кръговете: при снети мостове Х1 и Х2 филтрите трябва да се намират на границата на самовъзбуждането.
Филтрираните сигнали през диодите VD2 и VD3 постъпват на входовете на диференциалния усилвател с транзисторите VT2 и VT3, който служи като възел на съвпадение. В техните колекторни вериги са включени светодиодите HL1 (“Не”) и HL2 (“Да”), изменението на яркостта на светене на които свидетелства за състоянието на семейството.

Схемата на възела на захранването на прибора е показана на рис. 2, като номерацията на елементите продължава от започнатата такава на рис. 1. Тук са установени две акумулаторни батерии GB1 и GB2. Всяка се състои от четири акумулатора Д-0,26. Приборът го включват с бутонния превключвател SB1. Консумираният ток не превишава 25 мА, и напълно заредените батерии стигат за 2 000 сеанса на измерване с продължителност по 5 с.
Тригерът с транзисторите VT4, VT5 контролира напрежението на акумулаторните батерии. За образцово служи падението на напрежението на светодиода HL4, което сигнализира за включването на прибора. При сумарно напрежение на батериите GB1 и GB2 повече от 7 В, падението на напрежението на резистора R30 превишава образцовото, транзисторите VT4 и VT5 са запушени, светодиодът HL5 не свети. При напрежение на батерията по – ниско от указаното, тригерът изменя състоянието си, неговите транзистори се отпушват, светодиодът HL5 сигнализира за необходимостта да се заредят акумулаторите. По времето на зареждането светодиодът HL3 свети. Пълното възстановяване на капацитета на акумулатора заема 14 ч.
Приборът има габарити 260 х 180 х 70 мм и маса 1,4 кг.

За настройка на диагностическия прибор е необходим генератор ЗЧ и миливолтметър за променлив ток. Миливолтметърът го включват към изхода на първия лентов филтър (към извод 13 на микросхемата DA2) и общия проводник. Като се снеме мостчето Х1, с регулиращия резистор R12 въвеждат филтъра в режим на генерации, като се фиксира възникването на колебанията по отклонението на стрелката на миливолтметъра. С неголямо завъртане на оста на резистора R12 в противоположно направление срива генерацията.
Съединяват изхода на ЗЧ генератора с левия по схемата извод на резистора R8 и, оперирайки с превключваеля SA1 и настройващите резистори R11 и R15, настройват филтъра на указаните в таблицата честоти. Да се започне настройката следва с резистора R11, като се установи превключвателя в положение „3”. В положенията „М” и „П” намереното положение на оста на резистора не го изменят. Включвайки миливолтметъра към извода 13 на микросхемата DA3 и като се снеме мостчето Х2, по аналогичен начин с помощта на настройващия резистор R14 получават генерации и тяхното сриване във втория филтър След това настройват филтъра на нужните честоти с настройващите резистори R13 (S1 – в положение „3” или „М”) и R18 (в положение “П”).
След завършването на настройката, мостчетата Х1 и Х2 ги поставят на местата си. Работата на прибора като цяло може да се провери, като се подаде сигнал с генератора ЗЧ на неголяма динамическа глава ( излъчвател на сигнал) и да се разположи близо до микрофона ВМ1. Пр настройката на честотата на генератора на максимална яркост на светене на светодиодите HL1 и HL2 трябва да съответства на честотата на настройката на съответстващите филтри и малко да зависи от силата на звука.
За проверка на състоянието на пчелното семейство, микрофона го разполагат на покриващото платно, което покрива питите с пчелите. Отгоре поставят затоплящата възглавница, за да отслабят външния шум. Приборът го включват за няколко секунди като наблюдават за светодиодите HL1 и HL2. Диагностиката в режим “M” провеждат след като в кошера бъде поставена майка в клетка. След примерно половин час може да се определи, приета ли е тя от пчелите.

Превел от руски:  Иван Парашкевов, Плевен
Източник: сп. „Пчеловодство” 2005/5

Магнитоуправляем регулатор на температурата
Курышев В.П., Курышев Р.В.

За създаването на комфотни условия на пчелите през пролетта, когато след горещите априлски дни, климатичните условия рязко се изменят, се налага спешно да се използва електроподгряване на кошерите.
За да се поддържа определена температура в гнездото, е нужен датчик, благодарение на който електронната система ще включва и изключва нагревателите. Под ръка ни беше попаднал битов термометър с биметална пружина, изработен в московски завод. Идеята да се създаде на негова основа регулатор на температурата (рис. 1) за управление на нагревателите ни се стори интересна и привлекателна, тъй като той има неголеми размери (13х65х65 мм), равномерна скала, проста конструкция, много е надежден в експлоатацията. Неговият диапазон на измерване на температурата (0 … +30 С) ни устройваше.

За реализацията на идеята, достатъчно беше да се подбере магнит 8 и ридконтакт 4 (ридконтактът е съкратено наименование на магнитоуправляемите херметизирани контакти, запоени в стъклена колба с миниатюрни размери, които под действието на външно магнитно поле могат да се затварят или отварят). Ако се закрепи (залепи) неголям магнит към стрелката на термометъра 5, а близко до него на температурната скала 2 се постави ридконтакта, то при изменението на температурата стрелката с магнита, която се върти около оста на биметалната пружина, се приближава до белега на скалата, където е разположен ридконтакта, неговите магнито управляеми контакти ще се затворят и по веригата на управлението, в силовата част на която те са включени, ще протече електрически ток.
За да се направи този датчик управляван, т.е. да се променят стойностите на контролираната температура в зависимост от времето на годината, е необходимо да се направи така, че ридконтактът да е подвижен. Ние монтирахме под стрелката, на нейната ос, движеща се част – плъзгач от фолиран стъклотекстолит (рис. 2), към който запоихме ридконтакта. Така, той може да се премества по цялата скала, което позволява да се задава която и да е температура (стойности от 0 до 30 С).
При рязко понижаване на температурата, стрелката с магнита се придвижва до стъклената колбичка на ридконтакта, контактите му сработват, включват управлението на силова верига с нагревателите. Но за сметка на инерционността на системата за подгряване те не успяват да нагреят гнездото толкова бързо, стрелката с магнита прескача покрай ридконтакта, контактите се отварят, управлението на силовата верига се прекъсва, нагревателите се изключват и температурата се понижаваше под зададената и контролираната такава. Това нас не ни устройваше, и ние поставихме на плъзгача допълнително упората 6 (рис. 1).

С плъзгача задаваме долната допустима граница на температурата. При застудяванията стрелката на прибора се приближава към колбичката на ридконтакта, подпира се на упората и остава около него, като по този начин контактите успяват надеждно да задействат управлението на силовата част, която включва нагревателите. Само в случай на повишение на температурата, стрелката се измества от колбичката на ридконтакта, и контактите се ят.
За юстиране на прибора е достатъчна една точка. Като преработения термометър се постави в хладилник заедно с друг датчик на температурата, с въртенето на оста, на която е закрепена биметалната пружина на прибора, юстираме на избраната от нас температура. С въртенето на плъзгача достигаме сработване на контактите на ридконтакта. При необходимост внимателно подгъваме изводите на ридконтакта, като изменяме неговото положение. Стрелката с магнита не трябва да се допира до плъзгача и до колбичката на ридконтакта. Следва да се отчете, че приборът трябва да се разполага само хоризонтално, иначе биметалната пружина ще увисне и ще се наруши геометрията на настройката. През контактите на ридконтакта не трябва да се пропускат големи токове. Тяхната големина зависи от избрания тип ридконтакт и съставлява няколко милиампера. (С такъв ток се включва управляващата част, която от своя страна включва нагревателите – допълнение при превода).
Целият корпус на прибора е направен от фолиран стъклотекстолит, на който е закрепен плъзгача с упората и ридконтакта. Като изводи от контактите на ридконтакта използваме гъвкави съединителни проводници. На капака на прибора, направен от органично стъкло е разположена скала и е закрепен описания температурен датчик със залепен към стрелката магнит. Оста на въртене на плъзгача и оста на въртене на пружината трябва да съвпадат.
Регулаторът на температурата надеждно работи на нашия пчелин през пролетта, есента и зимата, контролира и поддържа зададения температурен режим в пчелното гнездо в което се използва. Той се разполага в гнездото под питите.

Източник: Сп. „Пчеловодство” 2002/7
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен

От терморегулатор – регулатор на обороти за центрофуга
Федин Б.А.

Още преди да започна да се занимавам с пчеларство се занимавах с инкубация, при което използвах терморегулатор изпълнен с интегралната схема (ИС) – компаратор К544СА3. Ето и ми дойде мисълта да използвам същия компаратор в електрозадвижването на центрофуга, като на мястото на термодатчика поставих кондензатор и ридконтакт. Схемата се получи, работи добре, устройството вече 2 години обслужва пчелин от 50 кошера.

Използвах електродвигател от печката на автомобила за 12 V/60 W. Принципът на работа на схемата може да се разбере - (виж рисунката). На входът 4 на ИС DA1 от съпротивлението R4 се подава опорно напрежение Uоп, а от кондензатора на входа 3 – напрежението на сигнала Uс. Кондензаторът С1 се зарежда при затварянето на контакта на ридконтакта К1 при преминаването над него на магнит, закрепен на шайбата (трансмисионното колело). При това Uc се повишава. При повишаване на Uc над Uоп от изхода 9 на ИС напрежението изчезва, транзисторът VT1 се запушва, релето Р се обезточва, като отваря контактите Р1 във веригата за захранване на двигателя. Роторът продължава да се върти по инерция. През това време С1 се разрежда чрез веригата R1R2. При това Uc се понижава и нивото му слиза под Uоп, компараторът се превключва, то ест на изхода 9 се появява напрежение, VT1 се отпушва, през контактите на релето се включва двигателя. По такъв начин електродвигателят работи в режим на периодически включвания и завъртания. Колкото повече ние разреждаме кондензатора С1, като намаляваме съпротивлението R1, толкова повече ще продължават завъртанията, толкова по – големи ще бъдат оборотите на ротора, толкова повече ще бъде честотата на преминаване на магнита над контактите на ридконтакта, който зарежда С1. При уравновесяване на заряда и разряда на С1, оборотите на двигателя се стабилизират.
Схемата е показана в упростен работен вариант, без превключватели за реверсиране и изключване на схемата, на сигнални светодиоди, с номинални съпротивления R1, R2, R4, които са използвани от мен. Ако вие искате да изменяте оборотите в по – големи граници, то ви препоръчвам да замените R4 на променливо съпротивление.
Съпротивлението R2 ограничава тока през R1 и ридконтакта. Диодите гасят ЕДС на самоиндукция, които възникват в намотките на релето и на двигателя при тяхното обезточване. При това VD1 намалява дребезга на контактите на релето, а VD2 защитава ИС, а така също и контактите на релето от обгаряне.
Използвам реле с 4 групи контакти (автомобилно за 12 V/30 A). При използване на двигател за друго напрежение, трябва да се подбере и съответно реле.
Схемата се захранва от акумулатор съвместно с маломощно зарядно устройство.
В някого могат да възникнат съмнения, че автомобилното моторче може да завърти ротор на центрофуга. Подчертавам, че аз преработих хордиална центрофуга за две пити на радиална за 22 полупити. Тя работи при мен и до сега!

Източник: Сп. Пчеловодство 2008/7
Превел от руски: д-р инж Иван Парашкевов, Плевен

Достъпни електронни приспособления за кошерите и пчелите
Тамбовцев К.А., Ишмуратова Н.М

В процеса на научно – техническите изследвания често е необходимо да се определи летателната активност на пчелите, нещо, което се прави с помощта на визуалното отчитане на броя на кацанията. За неголемите нуклеуси е възможно използването на прости автоматични броячи на движещи се предмети с ИЧ – лъчи. Принципът на действие на брояча е основан на закриването на светлинния поток, който идва от ИЧ – излъчвателя към ИЧ – приемника.
Използва се свойството на микрокалкулатора: ако се изпълни действието <0 – 1 = (-1)>, а след това <(-1) + 1> и след това да се натисне < = >, то отначало ще се появи < 0 >, а след това при всяко следващо натискане на < = > показанията ще се увеличават с 1. По такъв начин, бутонът < = > се явява вход на брояча, който ще брои количествата на натисканията на него.

На рис. 1 е показана схема на несложно устройство, построено на такъв принцип. Мултивибраторът на елементите от ИСх D1 изработва импулси с честота около 4 кHz. Те постъпват на транзисторния ключов импулсен усилваел с VT1 и VT2. В колекторната верига на VT2 е включен ИЧ – светодиод VD3. В резултат той излъчва импулсни поредици от ИЧ – излъчвания с честота около 4 кHz. При отсъствието на предмет между този светодиод и интегралния фотоприемник D3, светлинните ИЧ – пореедици от VD3 безпрепятствено постъпват на фотоприемника. На входа на фотоприемника се формират импулси, които следват с честота около 4 kHz. Те се детектират в постоянно напрежение от детектора, изпълнен с диодите VD1, VD2 и кондензатора С5. Нивото на това напрежение съответства на логическо ниво единица, и ключът на елемента D2.1 се оказва отворен. Затворените контакти на този ключ шунтират веригата на управляващия електрод на втория ключ с елемента D2.2. В резултат на неговия управляващ електрод се оказва логическа нула и ключът D2.2 остава затворен.
При появяването между светодиода VD3 и фотоприемника D3 на някакъв предмет той прекъсва светлинния поток, и на изхода на фотоприемника D3 в този момент импулсите се прекратяват. Кондензаторът С5 се разрежда чрез резистора R9. Напрежението на управляващия електрод на ключа D2.1 става равно на логическа нула. Ключът се затваря, и престава да шунтира веригата на управляващия електрод на втория ключ. В резултат чрез резистора R10, на управляващия вход на ключа D2.2 постъпва напрежение с логическо ниво единица, и ключът се отваря. Тъй като входовете на ключа D2.2 са включени паралелно на бутона < = > на микрокалкулатора, то в даден момент става имитация на натискането на този бутон, и показанията на микрокалкулатора се увеличават с единица. Приемният и предаващите възли на схемата фактически са независими, те даже може да се захранват от различни източници. Тoва свежда до минимум всички ограничения, свързани, с размерите на броените предмети, затова защото разстоянието между фотоприемника и фотопредавателя може да бъде от 5 мм (за преминаването на една пчела) до 4 – 5 м (в случай на увеличение на далечината, трябва да се намали R6 до 1-3 Ом).
Недостатъкът на този датчик е в това, че той не може да определя посоката на движение на пчелите, то ест ако пчелата влиза в кошера и после излиза от там, то броячът реално няма да може да определи колко пчели реално са излетели от кошера. Но това не е и нужно за оценката на лятната активност на пчелите.
Настройката на устройството се свежда до подбора всичко на два резистора: R6 изискваната далечина на реакцията и R9 според изискваното бързодействие.
Достъпно приспособление се явява така също и самоделния радиомикрофон, с който може да се контролира състоянието на пчелното семейство в течението на годината. Съществуват прости схеми на радиомикрофони с един тунелен диод, по схема на мултивибратор, с един транзистор, но те не са достатъчно чувствителни (С. Андреев, 2000). Има по – съвършени прибори с по – сложно изпълнение (С. Андреев, 2000). Например, в продажбата постъпват радиомикрофони на стойност 500 – 600 руб. С приставка – приемник с още по – голяма цена 4400 руб., които струват скъпо при неоправдано големи размери.
Предлаганата схема е предназначена за прослушване на акустични сигнали от пчелните семейства на неголеми разстояния. Чувствителността на микрофона стига за увереното възприятие на слабия звук (жуженето на пчелите, звукът от шумоленето на крилете) на разстояние 0,5 м от микрофона. Далечината на действие на това устройство е около 50 м (при дължина на антената на предавателя 30 ... 50 см). Устройството е намалено до минимални размери, събрано е в кутийка за три стандартни захранващи елемента. При използването на устройството на неголеми разстояния (до 15 м), захранването може да се намали до 3 В и даже до 1,5 В. Радиомикрофонът се захранва от един или два елемента по 1,5 В, а в отсека за третия елемент на кутийката е разположена електронната схема. Големината на консумирания ток е 3 … 4 мА (рис. 2).

Работната честота на предавателя е 66 … 74 MHz, тя може да се регулира с регулируемия кондензатор. Бобината L1 съдържа пет навивки от проводник ПЭВ-2 0,5 мм и е намотана на тяло Ж5 мм със стъпка на намотката 1 … 1,5 мм. Честотата на генератора на VT2 се изменя с преместването (раздалечаването и сближаването) на навивките на бобината L1.
Номиналите на кондензаторите С1 и С2 следва да се изберат в границите 4,7 … 33 мкФ до получаване на най – добро качество на сигнала и максимална чувствителност и девиация на честотата. Резисторите R1 и R2 следва да се подберат в границите 4,7 … 9,1 и 330 … 420 кОм съответно за получаване на най – добро качество. Транзисторът VT1 следва да се избира с най – голям коефициент на усилване по ток. Вместо С4 след настройката може да се включи постоянен кондензатор. Ако се увеличи съпротивлението на резистора R3, ще се увеличава девиацията на честотата, което довежда до увеличаване на чувствителността, но при това се намалява изходната мощност. Кондензаторът С5 го подбират в границите 3,3 …8 пФ за нормално тръгване на ВЧ – генератора при изменения на захранващото напрежение от 3 до 10 В.
Ако антената се включва непосредствено към колектора на VT2, като се елиминира С6, то се увеличават мощносттта и далечината на действие на устройството.
В предлаганото устройство на изхода стои транзистор с положителна база КТ368Б, затова колекторът се включва към положителния полюс на захранващия източник (при П416 базата е отрицателна). Експериментално са подбрани параметрите на бобината L1. В крайният вариант на прибора е настроена честота 88 МHz.
Акустичният шум на пчелното семейство дава важна информация за нейното състояние. Даденият начин на контрол на зимуването на пчелите може да бъде предложен в качеството си на алтернативен на традиционното прослушване на пчелните семейства с помощта на фоноскоп, тъй като влизането в зимовника без нужда може да предизвика нейното безпокойство. Разработеното от нас просто устройство с неголям размер за контрола на акустиката на зимуващите семейства има себестойност 80 руб., работи на разтояние 50 м, при това работната честота може да се изменя с помощта на настройващ кондензатор, затова може да се използват индувидуални микрофони за прослушване на всяко пчелно семейство (размерът позволява те да се разполагат в кошера). Използването на прибора облегчава работата на пчеларя, която е свързана с контрола за запазването на пчелите.

ЛИТЕРАТУРА
1. Еськов Е.К. Этолого-физиологические исследования в пчеловодстве: Методические указания. – М.: Всесоюзная академия сельскохозяйственых наук им. В.И. Ленина, 1990.
2. Рэбочкин А.Ф. Электроподгрев пчелиных семей // А.Ф.Рыбочкин, И.С. Захаров - Курск. – 1999. – С. 150.
3. Андреев С. Контрольный приемник на 144 МHz // Радиоконструктор. – 2000. – N7. – С. 2-3.
4. Андреев С. Радиомикрофон – маркер // Радиоконструктор. – 2001. – N 12. – С. 9.

Източник: Сп. Пчеловодство 2009/8
Превел от руски: д-р инж Иван Парашкевов, Плевен

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

         главна страница       напред          горе