ВАРИАНТИ НА РЕГУЛАТОРИ НА ОБОРОТИТЕ, ТЕМПЕРАТУРАТА  И МОЩНОСТТА И ДРУГИ ПОДОБНИ СХЕМИ И УСТРОЙСТВА С ТИРИСТОРИ, ДИНИСТОРИ, СЪС СИМИСТОРИ ИЛИ ТЕХНИТЕ ЕКВИВАЛЕНТИ

Tиристорен регулатор за бормашина (Млад Конструктор 1987/8/стр.14)

Регулатор на малък променливотоков двигател на ръчна, електрическа бормашина вие лесно можете да направите сами. С него можете да регулирате честотата на въртене на вашата ръчна бормашина и по този начин ще увеличите значително нейните възможности за работа. Схемата на регулатора е показана на фиг. 1. Основният елемент в устройството е тиристорът Д3. С резисторите R1 и R2 се осъществява амплитудно управление на тиристора. Токът на управляващия електрод на тиристора се задава с потенциометъра П1. Двигателят е включен във веригата на тиристора така, че неговото електродвижещо напрежение на въртене играе ролята на отрицателна обратна връзка по ток и по този начин позволява да се поддържа относително постоянна скорост на въртене, независимо от натоварването на двигателя.

Платката с елементи поставете в кутия от електроизолационен материал. На лицевия и панел изведете вала на потенциометъра П1, с който се регулира скоростта на въртене на двигателя на бормашината. Освен това на лицевия панел трябва да се монтира ключът К, при включването на който двигателят се върти с номинална честота, т.е. бормашината работи без регулатор.
Напрежение ~220V подайте с надеждно изолиран щепсел до кутията. На другия край на кутията поставете контакт, в който да включвате щепсела на бормашина. Върху вала на потенциометъра поставете непременно пластмасово копче за въртене.
Имайте предвид, че не трябва да пипате никой елемент от регулатора, когато към него е подадено напрежение, тъй като съществува опасност от поражение от електрически ток.

Тиристорен регулатор за бормашина – продължение (Млад Конструктор 1987/10/стр.28)
В статията са представени графичния оригинал на печатната платка и свързването на елементите на регулатора за бормашина.
Графичният оригинал на печатната платка (фиг. 1а) е в мащаб 1:1. Желателно е платката да не се изработва с по – тънки писти, тъй като (особенно при ръчна бормашина Б16) пистите на печатната платка могат да прегорят от тока, протекъл през тях.
Разположението на елементите върху лицевта страна на платката е показано на (фиг. 1б).

Платката се монтира в подходяща по големина кутия с четири винта през отворите в четирите ъгъла. От кутията се изважда надеждно изолиран шнур с щепсел за подаване на захранване (~ 220 V). Oт изходните клеми на платката се извеждат два изолирани проводника до стандартен контакт, в който се включва щепселът на бормашината. На лицевата страна на кутията се извеждат потенциометърът П1 за регулиране честотата на въртене на бормашината и ключът К, с който се шунтира устройството, и бормашината работи без регулатор.
Припомняме ви да поставите изолационни капачета върху П1 и К и да не докосвате никой елемент от регулатора, когато към него има подадено захранване, тъй като съществува опасност от поражение от електрически ток от всеки елемент на регулатора.

Регулатор на скоростта на въртене (Млад Конструктор 93/6/стр.9)
За редица цели в приложната електроника се налага да се изработи прецизен регулатор на честотата (скоростта) на въртене на променливотоков електродвигател, позволяващ да се поддържа тази скорост на въртене, независимо от изменението на натоварването на вала на двигателя. Съществуват два подхода за решаването на този проблем.
Единият е да се използва достатъчно мощен двигател, за който изменението на натоварването е нищожно в сравнение с номиналната му мощност и по този начин честотата на въртене практически не зависи от натоварването. Този подход е подходящ за малки задвижвания, където разликата от консумираната електроенергия е нижожна, но при средни и големи задвижвания е неприложим, тъй като по – мощният електродвигател има значително по – голям пусков момент, който създава прекалено голямо начално натоварване на задвижваната система и може да я разруши.
Вторият подход е създаване на система за автоматично регулиране с отрицателна обратна връзка по скорост на въртене. Такава е принципната електронна схема, показана на чертежа. Към вала на основния двигател М е свързан

тахогенератор Т (малък генератор, на който амплитудата на изходното напрежение е правопроционална на честотата му на въртене). Променливотоковият сигнал от тахогенератора Т се изправя от диоден мост, филтрира се от електролитен кондензатор и част от това напрежение, взето от плъзгача на потенциометъра Р, се подава на извод 3 на специализираната интегрална схема L120, който служи за управление на обратната връзка на системата.
Потенциометърът 10 кОм, включен към извод 6 на интегралната схема, задава скоростта на въртене. В схемата е използван и резистор за температурна компенсация, а резисторите, включени към изводи 9 и 16, имат отношение към захранването на интегралната схема. В зависимост от тези условия, специализираната интегрална схема изработва управляващи импулси за фазово управление на симистора Тс. С потенциометъра Р, включен във веригата на обратната връзка, може да се регулира дълбочината и, а оттам да се определя и устойчивостта на системата.

Прецизен регулатор на честотата на въртене (Млад Конструктор 93/7/стр.3)
В кн.6/93 г. на сп. „Млад Конструктор” ви представихме система за автоматично регулиране и поддържане честотата на въртене на маломощен променливотоков двигател. Описаната в него система за управление е с отрицателна обратна връзка по честота на въртене, реализирана с допълнителен генератор, куплиран към вала на основния двигател на задвижване – тахогенератор. Прецизно регулиране на честотата на въртене на маломощен променливотоков електродвигател може да се осигури и без допълнителна електрическа машина, като се използва отрицателна обратна връзка по ток.

Схемата на фиг.1 изпълнява тази функция, като осъществавя регулирането с помощта на симистор. Използвана е същата интегрална схема за управление на електрозадвижване L120. В схемата основният силов контур е начертан с удебелена линия. Във тази верига е включена и буферната бобина F (индуктивност 2-3 mH), която ограничава пусковия ток на двигателя, ако той нарасне прекомерно, докато двигателят достигне установената честота на въртене. Резисторът 100 Ом и кондензаторът 150 nF, включени паралелно на симистора Тс, предпазват полупроводниковия елемент от погрешни включвания в резултат на случайно проникнали импулси със стръмни фронтове.
Сигнал за обратна връзка по ток се получава от спада върху резистора R5. Неговата стойност е малка и спадът на напрежение върху него не оказва съществено влияние върху захранващото напрежение на двигателя. Променливотоковото напрежение от спада върху резистора R5 се изправя от диодите D1 и D2 и се филтрира от кондензатора С1. С потенциометъра Р, включен във веригата на обратната връзка, може да се регулира дълбочината и, а оттам да се определя и устойчивостта на системата.
Основната честота на въртене на двигателя се задава с потенциометъра Р2. През паралелната RC – група от резистора 100 кОм и от кондензатора 220 nF, този сигнал се подава към управляващия извод 2 на интегралната схема L120.
Резисторът 100 кОм, включен към извод 14, се използва за температурна компенсация на работата на системата, а резисторите, включени към изводи 9 и 16, и кондензаторите, включени към изводи 1,8 и 10, имат отношение към захранването на интегралната схема L120. В зависимост от тези условия, специализираната интегрална схема L120, изработва управляващи импулси. Те се ят галванично с трансформатора Тr (преводно отношение 1:1) и се подават към управляващия електрод за фазово управление на симистора Тс.
При реализиране на устройството, трябва да се има предвид, че резисторът R5 задължително трябва да бъде с мощност поне 10 W, защото в противен случай той се нагрява и променя съществено съпротивлението си, което от своя страна води до значително изменение на точността на регулиране на системата за автоматично управление.
Регулаторът на честотата на въртене на маломощен постояннотоков електродвигател може да се конструира и с два насрещно свързани тиристора. В този случай обаче трансформаторът Тr трябва да се изработи с две еднакви вторични намотки, включени спрямо управляващите електроди на тиристорите с активните си краища.

На фиг.2 е показана дълбочината на регулиране в проценти в зависимост от фазовия ъгъл на отпушване на симистора (крива 1) и при използване на два насрещно, паралелно включени тиристори (крива 2).

Синхронен тиристорен ключ
Минко Василев сп. Млад Конструктор 81/2 стр.9,10

Известно е, че тиристорните устройства за превключване и регулиране на големи мощности са източници на силни радиосмущения, големината на които зависи от моментната стойност на тока, включващ тиристорите. Смущенията са особенно интензивни при мощни, активни консуматори (напр. нагреватели) или при работа в импулсен режим. За намаляване на излъчваните смущения се използват разнообразни филтърни групи от подходящо свързани резистори, кондензатори и индуктивности. Те обаче не премахват самия процес на възникване на смущенията, а само ограничават разпространението му. По тази причина са разработени специални схеми за управляване на тиристори, при които включването на консуматора става между двата полупериода, т.е. когато променливия ток от захранващата мрежа сменя посоката си. Тези схеми са известни като синхронни. При тях високочестотните смущения са премахнати изцяло поради факта, че моментната стойност на тока при включване на тиристора е много малка – практически нулева.

На фиг 1.а е показана принципната схема на синхронен ключ с ИС 75450. С логическите елементи на интегралната схема е изграден мултивибратор. Той генерира импулси с честота на повторение около 10 kHz. Те се усилват по мощност от транзистора Т2 и посредством трансформатора Тр се подават за управление на тиристорите Д3 и Д4. Тиристорите се включват синхронно посредством транзисторния ключ Т1. Ключът управлява работата на мултивибратора, така, че той генерира само в момента, когато мрежовото напрежение сменя посоката си. За целта към базата на Т1, посредством делителя R2, R3 е подадено нефилтрирано мрежово напрежение, изправено от селеновия пакет В60С100. Резисторът R1 – 3,9 кОм/2W е гасящ. Кондензаторът С1 предпазва селеновият пакет от напрежителни пикове, които се явяват в началото на всеки полупериод.

На фиг. 1б са показани графиките на напреженията в характерните точки от схемата. В т.А се получава пулсиращо изправено напрежение. За да не се филтрира то от кондензатора С2, включен е диодът Д2, който я захранването на ИС от управляващата верига на Т1. Резисторът R5 ограничава зарядният ток на С2. При посочения начин на свързване Т1 е винаги наситен, с изключение на случаите, когато мрежовото напрежение в т.А сменя посоката си. Когато Т1 се запуши, токът през колекторната му верига става равен на нула и в т.В се

формира кратък положителен импулс. Този импулс задейства мултивибратора, който пък изработва пакет от импулси с честота около 10 кHz. Те се усилват от Т2 и посредством трансформатора Тр се подават към управляващите вериги на тиристорите – Д5,R10 за Д4 и Д6, R9 за Д3.
По такъв начин на тиристорите Д3 и Д4 се подават няколко управляващи импулса само в момента, когато напрежението върху тях започва да нараства. Закъснението на включването е от порядъка на 5 градуса, при което напрежението върху тиристора е е не повече от 10 – 20 V. При тази малка стойност смущения практически липсват.
С посочените на фигурата тиристори може да се управляват консуматори с мощност до 1000 W. Ако Д3 и Д4 се монтират върху радиатори с повърхност по 120 кв.см, мощността на консуматора може да достигне 2500 W.
Всички елементи на тиристорния ключ се монтират върху печатна платка, чиито графичен оригинал е показан на фиг. 2а. Разположението им се вижда от фиг. 2б.

За трансформатора може да се използва магнитопровод от изходния трансформатор на радиоприемник „Селга”. Трите намотки имат по 400 навивки ПЕЛ 0,08 – 0,09 mm. Намотките трябва да са добре изолирани една от друга (не се допуска едновременното им навиване с 3 проводника).
Така построеният синхронен, тиристорен ключ, може да се управлява чрез включване на допълнителни елементи към точките В и D. Тези елементи могат да бъдат транзистори, рид-контакти или обикновен „це-ка” ключ. Когато точките А и D са дадени накъсо (например с „це-ка” ключа), работата на мултивибратора се блокира и той не изработва управляващи импулси. При отваряне на ключа, блокирането се премахва и мултивибраторът започва да работи по описания по – горе начин – генерира по няколко управляващи импулса при всяка смяна на посоката на мрежовото напрежение.

На фиг. 3 е показано включването на електрическата лампа Л посредством синхронния ключ. Това включване има и предимството, че предпазва лампата от токов удар, който се дължи на факта, че студената жичка на лампата има 5 – 10 пъти по – малко съпротивление, отколкото, когато е загрята. При обикновено включване на лампата, ако моментът на включване съвпадне с максимум на напрежението, тя обикновено изгаря. При посочената на фиг. 3 схема, такава вероятност е изключена.

Ключ – регулатор за електронагревателни уреди
К. Клисарски Млад Конструктор 93/8/стр. 29,30

Болшинството електронагревателни уреди нямат превключвател за регулиране на консумираната мощност (електрическа тенджера, чайник, кафеварка, скара, грил, сухарник, чушкопек, бързовар, обикновен котлон и др.). Монтираните в бойлери, печки, котлони и радиатори ключове бързо излизат от строя с нагорели контактни пластини. На практика те градират мощността в три – четири степени.

В описаното устройство (фиг.1) са избегнати посочените недостатъци. В неговия изход се получава променливо напрежение с различна ефективна стойност. Устройството изпълнява ролята на безконтактен ключ. Схемното решение получава захранване през последователно свързания товар. Щом напрежителния пад върху резистора R1 или върху R5 превиши отпушващото напрежение на съответния тиристор, последния се отпушва. Положителното или отрицателното отпушващо напрежение на реализирания диак с Th1, Th2 и веригата R1, R2, RP1, R3, R4, R5 може да се установи на някаква зададена стойност чрез подходящ избор на резисторите от напрежителния делител.
Паралелно – противопосочно свързаните тиристори служат едновременно като запалващи и управляващи елементи. При долно положение на на плъзгача на потенциометъра RP1 (по схемата) се намалява до нула консумираната мощност на включения електронагревателен уред. С така побраните елементи, напрежението върху товара след запалване, при около ~100V може да се променя плавно до ~216V при мрежово напрежение ~220V.
Употребата на захранващ ключ е икономически неизгодна. В режим „включен електронагревателен уред” токът през напрежителния делител е 2 mA и консумираната допълнителна енергия е незначителна. Ако схемата се включва като външно устройство към електронагревателен уред, проблемът изцяло отпада.
С резистора R3 се установява максималната стойност на изходното напрежение, а устойчиво гасене се постига с увеличаване на съпротивлението на потенциометъра RP1. Ако отпушващите напрежения на употребените тиристори съществено се различават, могат да се коригират незначително R1 или R5. С посочените тиристори могат да се управляват консуматори с мощност до 2000W. Всеки от тях е монтиран на фабричен алуминиев радиаторен профил 60 х 20 мм с дължина 60 mm. Схемното решение е оразмерено с голям запас – подсигурено е устойчиво гасене при повишаване на мрежовото напрежение до ~260V. Всички резистори са с мощност 0,5 W. Желателно е употребеният потенциометър да е с графитна пъпка на плъзгача.
Устройството заменя позиционния ключ на електронагревателните уреди. Удачно е елементите на регулатора да бъдат монтирани в кутия като допълнително

устройство. Графичният оригинал на печатната платка е показан на фиг.2а, а разположението на елементите – на фиг.2б. Желателно е пистите да се калайдисат допълнително.
Монтажът в електронагревателен уред е възможен при наличие на достатъчно място и възможност за добра вентилация. При наличие на влага или воден кондензат трябва да се вземат мерки за покриване на тоководещите писти с карболитов лак. В печки и котлони, указаната комутирана мощност трябва да се занижи с 40%. Радиаторите трябва да са добре топло – и електрически изолирани.
Устройството предизвиква слаби смущения в работата на близко разположени радиоприемници с амплитудна модулация. Това е характерно за всички тиристорни и симисторни регулатори на мощност. С приемник „ВЕФ” смущения се регистрират от разстояние 40 – 60 сm от него в зависимост от дължината на вълната. За окончателното им премахване (не е задължително) може да се постави високочестотен LC филтър (фиг. 3). Допустимият ток през

бобината L1 трябва да бъде по – голям от тока през консуматора. Самата бобина може да се изработи в любителски условия., като се навият плътно 90 навивки с подходящо сечение върху тяло с диаметър 12 mm. Ако кондензатрът С1 е с

подходящи размери, той може да се използва като тяло на бобината. При икономично използване на електрическата енергия, устройството се изплаща за 1 – 2 години. Безплатно остава удоволствието да се работи с него Качествата му особено силно се проявяват при работа с електрическа скара и грил. За регулиране на мощността се използва 90% от обхвата на потенциометъра, останалите 10% са ход на безконтактния ключ.
Внимание! Елементите на схемата имат галванична връзка с електрическата мрежа ~220V!

Tранзисторен еквивалент на динистор
Mлад Конструктор 92/1/стр.11

Динисторът (диодният тиристор) представлява неуправляем превключващ диод с PNP структура, който намира приложение в редица схеми. Множество устройства от

чуждестранния печат, включително от съветския, не може да се изпълнят от любители, защото тези елементи практически не са се появявали в нашите магазини (до 1992 г.). Затова смятаме, че за нашите читатели ще представлява интерес практическа еквивалентна схема на динистор, изпълнен с транзистори.
Конкретната схема, показана на чертежа е еквивалент на съветския динистор КН102А с напрежение на превключване 30V. С подбор на стойността на резистора R1 може да се постигне напрежение на превключване от 7 до 45 V, kато съпротивлението се подбира по експериментален път. Еквивалентната схема, показана на чертежа, покрива нормите за повечето динистори за време за превключване от 3 мkS.

Тиристорен еквивалент на симистор (вариант 1)
Млад Конструктор 91/2/стр.20

В редица чужди списания са дадени различни интересни приложни схеми със симистори. За съжаление в последните години (до 1991 г.), такива полупроводникови елементи трудно се намират на пазара. Предлагаме на читателите един

ефикасен начин на замяна на симистор с два тиристора, свързани насрещно паралелно.
На чертежа е показан начинът на свързване на управляващата част на схемата само на единия тиристор (Д2). За другия тиристор Д1, тя е същата, само, че е симетрично обърната. В случая се използва амплитудно управление, което може да се осъществи при въртене на плъзгача на потенциометъра R2. Ако двата потенциометъра R2 (и на другия управляващ блок) са на общ вал и се въртят синхронно, двата тиристора се управляват симетрично. Възможно е също така и несиметрично управление, при което през товара Rт да преминава постояння съставляваща. Нейната стойност зависи от съотношението между положенията на двата потенциометъра.
Възможно е управляващата част на схемата да се коригира и да се получи фазово управление. За диода Д3 може да се използва и българският диод КД1118. Показаната еквивалентна схема може да се използва при ток през товара до 10 А.

Тиристорен еквивалент на симистор (вариант 2)
Млад Конструктор 92/7/стр.10

В извънредната кн.2/91г. На сп. «Млад Конструктор» публикувахме схема, благодарение на която е възможно симистор да се замени с два насрещно паралелно включени тиристора. Тук предлагаме осъвършенствана схемна конфигурация.

На чертежа е показана схемата на управление само на единия тиристор (Д2). За другия тиристор Д1 схемата е същата, само, че огледална. Използва се амплитудно управление, което може да се постигне с промяна на стойността на резистора R1 или по електронен път.
Схемата дава възможност както за симетрично (при което средната стойност на напрежението през товара Rт е нула), така и за несиметрично (при което средната стойност може да се изменя от нула до максималната стойност както за положително, така и за отрицателно напрежение).
Възможно е схемата за управление да се коригира и да се постигне фазово управление на тиристорите, при което точността на регулиране може да се увеличи значително.
Диодът Д3 е възможно да се замени с българския КД1118, а съветския динистор КН102А с еквивалентната заместваща схема, публикувана в кн. 1/92г. (виж статията по – назад) на стр. 11 на сп. „Млад Конструктор”.

Електронно реле. Електронен, мощен ключ.
Ир. Стефанова, Млад Конструктор 85/8/приложение

Най – просто един консуматор се включва към мрежата посредством обикновен прекъсвач (ключ). Голямото понякога неудобство на такъв ключ е, че той остава под напрежение. А има случаи, когато именно това е нежелателно. Тогава на помощ идват така наречените електронни релета. Схемата на едно такова реле предлагаме тук.
“Ядрото“ на схемата представлява оптодвойка Л-ФR, изградена от една лампа и един фоторезистор. Двата елемента са поставени в непрозрачна тръбичка така, че светлината от Л попада директно върху фоторезистора от разстояние най – малко 2 см.
Когато се натисне бутонът Б, лампата светва и съпротивлението на ФR рязко спада до около 100 – 500 Ом. На всяка полувълна от мрежовото напрежение през управляващия електрод на триака протича ток и той се отпушва. Консуматорът, включен през Th към мрежата, получава захранване.
Когато обаче лампата не свети, фоторезисторът е високоомен и през управляващия електрод на Th не може да протече достатъчен за отпушването на триака ток. При това положение консуматорът е изключен от мрежата.
Елементите от схемата, монтирани или върху печатната платка или по метода на обемния монтаж, се затварят в здрава пластмасова кутия, снабдена с щепсел и контакт. Клемите 1 и 2, както и бутонът Б се монтират отвън на кутията. Щепселът на кутията се включва в мрежовия контакт, а щепселът на консуматора – в контакта на самата кутия. Посредством външните клеми 1 и 2 консуматорът може да се включва и изключва от някакво външно устройство – реле, часовник и т.н. С посоченият тип триак може да се превключват консуматори с мощност до 200 W (с TIC226M и до 300W).

Tранзисторни аналози на тиристорите и триаците                инж. Х. Оскар
Радио телевизия електроника 1980/11/стр. 24, 25

Маломощните тиристори (полупроводникови елементи с четирислойна структура) намират все по – голямо приложение в различните радиоелектронни устройства. Причина за това са ярко изразените им ключови свойства, които се дължат преди всичко на S – образната форма на волт-амперната им характеристика. На практика обаче липсата на конкретен тиристор много често принуждава конструкторите да се отказват от използването им в конкретна схема (става дума за 1980 г.)
По – долу се разглеждат някои аналози, чрез които могат да се получат различни структури на тиристорите. Могат да се реализират схеми, които да работят както с различни по стойност токове и напрежения, така и с различна работна честота.

Най – общата структурна схема на тиристора е показана на фиг. 1а. Тя е изградена на базата на силициев кристал и има четирислойна структура, като слоевете с Р проводимост се редуват с тези с N проводимост. Тези четири слоя образуват три PNP прехода, които могат да се получат и с помощта на два транзистора от различен тип (PNP и NPN). Структурата на най – простия транзисторен аналог е показана на фиг. 1б, а електрическата му схема – на фиг. 1в. Транзисторът Т1 е PNP, а транзисторът Т2 – NPN. Емитерният преход на Т1 е аналогичен на прехода Пр1, емитерният преход на Т2 – на прехода Пр3, а преходът Пр2 е общ за двата транзистора. Благодарение на този общ преход, двата транзистора са обхванати от една положителна обратна връзка, която оказва съществено влияние на формата на волт-амперната характеристика на транзисторния аналог (фиг. 2).

Тази характеристика условно може да се и на три участъка.
В участъка А двата транзистора Т1 и Т2 са запушени, и на входа на аналога (емитера Т1) тече само обратният емитерен ток, като увеличението на напрежението не оказва съществено вличние на неговата стойност. При достигане обаче на една прагова стойност на напрежението, най – напред се отпушва транзисторът Т1, а след това поради нарастването на базовия ток и транзисторът Т2. Входният ток започва да расте, докато входното напрежение започва да спада, в резултат на което във волт-амперната характеристика се получава падащит участък В, който е с отрицателно съпротивление. При по – нататъшното увеличаване на входния ток се достига до стойност, при която двата транзистора се насищат, вследствие на което се прекъсва положителната обратна връзка между двата транзистора, като входното напрежение отново започва да расте с увеличаването на входния ток (участъка С). Семейството от волт-амперни характеристики с такава форма може да се получи, ако на базата на Т2 се подадат управляващи импулси. В този случай схемата работи аналогично на триодните тиристори. На фиг. 2б, най – дясната характеристика се получава при липса на управляващ импулс и е аналогична на характеристиката, която се получава при неуправляемите тиристори (динисторите).

На фиг. 3 е показана универсална схема на аналог на тиристор. При тази схема в зависимост от това, каква структура на тиристор е необходима, управляващият сигнал се подава на базата на единия или другия транзистор. В случаите, когато не се подава управляващ сигнал, схемата работи като динистор. В този случай характерът на волт-амперната характеристика може да се променя в определени граници чрез промяна на стойността на високоомния потенциометър Р1. Транзисторите Т1 и Т2 могат да бъдат както германиеви, така и силициеви, а също така е възможно единият от транзисторите да е германиев, а другият - силициев. Чрез резисторите R1 и R2 се осигурява статичният режим на двата транзистора, т.е. постига се надедното им запушване и насищане в двата крайни учасъка А и С.
За да се осигури надеждното запушване на двата транзистора, е необходимо спадът на обратните токове върху тях да бъде по – малък от 0,5 – 0,7 V за силициевите транзистори и 0,3 – 0,5 V за германиевите транзистори. При използването на германиеви транзистори поради по – голямата стойност на обратните им колекторни токове е възможно при промяна на температурата спадът върху резисторите да се увеличи до стойност, при която транзисторите могат да се отпушат. Затова е по – целесъобразно да се използват силициеви транзистори, които имат малки обратни колекторни токове и по – високи отпъшващи напрежения. В случай, когато се използват германиеви транзистори, за осигуряване на надеждното им запушване могат да се включат в емитерната им верига силициеви диоди. На фиг. 4 е показана схема, при която транзисторът Т1 е германиев, а Т2 – силициев, като за осигуряване на надеждно запушване в емитермата верига на Т1 е включен диодът Д1.
На фиг. 5 е показана схема, при която статичният режим на транзисторите се осигурява от включения между колекторите на транзисторите ценеров диод Д1. При тази схема транзисторите Т1 и Т2 са запушени, когато входното напрежение (подадено между анода и катода) е по – малко от напрежението на стабилизация на диода Д1. При изравняване на двете напрежения, ценеровият диод Д1 се включва, като с това увеличава скокообразно тока през резисторите R1 и R2, в резултат на което транзисторите се отпушват. Чрез подбор на напреженията на стабилизация на Д1, могат да се получат различни стойности на праговите напрежения.
На фиг. 6 е показана още една схема при която за определяне на статичния режим на транзисторите се използва ценеров диод. При тази схема, напрежението на стабилизация на диода Д1 определя праговото напрежение Uпр1. Управляващото напрежение се подава на базата на Т1, анодът се взима от емитера на Т1, а катодът на аналога се взима от общата точка, в която са дадени накъсо анодът на Д1, емитерът на Т2 и резисторът R1, koйто в другия си край е свързан към базата на Т2.
С помощта на два аналога може да се получи и аналог на двупосочния тиристор. Двупосочният тиристор (триакът) е петслоен полупроводников елемент, при който ток може да тече и в двете посоки. Тази му особеност се дължи на симетричността на еолт-амперната му характеристика (фиг. 7). Транзисторен аналог на този тиристор може да се получи, ако се свържат паралелно които и да са аналозите на тиристора, разгледани по – горе. На фиг. 8 е показана схема на симетричен двупосочен тиристор, който е изграден с помощта на аналога, показан на фиг. 6. При тази схема, ако ценеровите диоди Д1 и Д2 се изберат с различни напрежения на стабилизация, може да се получи аналог на асиметричния двупосочен тиристор.
В разгледаните по – горе аналози на тиристорите, транзисторите работят в ключов режим, поради което изборът на определен транзистор не е критичен.
Изборът на определен тип транзистор се определя от мощността, която е необходимо да се постигне, като същевременно се внимава да не се превишават допустимите стойности на параметрите му. Показаните по – горе схеми могат напълно да заменят фабричните тиристори и с успех да се използват при конструирането на различни схеми за закъснение, релаксационни генератори, превключватели и др.

Еквивалент на еднопреходен транзистор
Млад Конструктор 1984/5/стр. 18

Замяна на еднопреходния транзистор 2N2646 от схемата за оборотомер, публикуван в кн. 7/1980 на стр. 10 (става дума за 80 – те години) Еднопреходния транзистор 2N2646 в тази схема може да се замени със съветския КТ119Б или да се използва показаната заместваща

схема. Тя е изградена от една съставна двойка PNP-NPN – транзистори. При пипса на резистори с показаните стойности, могат да се използват и други, стига тяхното съпротивление да не бъде два пъти по – голямо или по – малко от посоченото. Съотношението на съпротивленията на резисторите трябва да бъде 1:1,6.
Показаната заместваща схема притежава всички особености на еднопреходните транзистори. Но за праговия оборотомер в нея могат да се използват и български транзистори 2Т3841 за Т1 и 2Т3107 за Т2.

Как се проверява тиристор?
Млад Конструктор 1991/2/стр. 30

Няма сигурен начин да се провери само с омметър дали даден транзистор е изправен. Най – лесно е да се изследва действието му, като се

свърже по схемата, показана на чертежа. Необходим е постояннотоков източник G с напрежение 6 V, лампа с нажежаема спирала HA1, два ключа S1 и S2 и един резистор R1 със съпротивление в границите от 47 до 100 ома.
Проверява се в следната последователност. Двата ключа S1 и S2 са отворени и лампата HA1 не свети. Когато се затвори ключът S1, лампата HA1 не трябва да свети при изправен транзистор VD. Лампата трябва да се запали, когато се включи за кратко време бутонът S2. След като бутонът се изключи, лампата HA1 трябва да продължи да свети. Тя загасва при изключване на ключа S1. Ako тиристорът е изправен, HA1 не трябва да свети и след повторно затваряне на ключа S1.

Т